Тема: строителство, строителен контрол




ИмеТема: строителство, строителен контрол
страница4/10
Дата на преобразуване14.02.2013
Размер0.99 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.kab.bg/monitoring/08.12.2011.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

08.12.2011 г.,с. 11


Пестим 21 млн. евро с ремонт на шосета


21 млн. евро всяка година ще печели държавата ни заради ремонтирането на пътища втори и трети клас с пари от ЕС. Ефектът е от спестено време и по-бърз превоз на стоки и услуги. Това обявиха строителният министър Лиляна Павлова и шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров. Вчера бяха подписани поредните 14 договора за обновяване на шосета с парите от ОПРР. Така с общо 499 млн. лв. ще бъдат ремонтирани над 800 км шосета. 85% от парите идват от Европа, а останалите са национално съфинансиране. Сред шосетата, които ще станат по-проходими, са обходният път на магистрала "Люлин" през Мало и Голямо Бучино, обходът на Карнобат, който свързва Силистра с магистрала "Тракия", шосета край Благоевград и Ямбол, както и трасето между Криводол и Монтана.

Наталия Малчева


Снимка на три колони – Пътният шеф Лазар Лазаров, строителният министър Лиляна Павлова и зам,-шефът на АПИ Лазарина Стоичкова (от ляво на дясно) присъстваха на подписването на 14 договора за ремонт на пътни отсечки с пари от Брюксел




08.12.2011 г.,с. 11


Строежите се свиха с 9,5%


през октомври спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Това намаляването на строителната продукция се дължи основно на спада със 17,6% на инфраструктурното строителство, докато при сградното строителство намалението е само 3,6%.




08.12.2011 г.,с. 14


Отказваме тръба заради сметки без кръчмар


Държавата ще погаси дълга си от 12,8 млн. към руснаци и гърци

Петролопроводът Бургас-Александруполис не може да се финансира, обяви Дянков


България се отказа от петролопровода Бургас-Александруполис, който бе един от най-спорните енергийни проекти у нас. "Стандарт" съобщи първи новината, която вчера бе огласена официално от "Дондуков" 1.

Правителството взе решение да прекрати участието ни в изграждането на Бургас-Александруполис. На другите две страни в проекта - Русия и Гърция, ще предложим това да стане по взаимно съгласие. "Ако не се постигне такава договореност, България ще се оттегли самостоятелно след изтичане на 12-месечен срок", съобщи вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Основната причина за оттеглянето е лошото финансово структуриране на проекта. Според Дянков заложените от международната проектна компания "Транс Болкан Пайплайн" финансови параметри са невъзможни за постигане. Строителството на петролопровода трябва да стане чрез т.нар. проектно финансиране, за което самата компания трябва да намери пари чрез кредити или друго. Според анализите й обаче това не може да стане. "Затова е редно да прекратим дейността", категоричен бе Дянков.

Правителството е взело решение и да покрие вноските, които страната ни е трябвало да направи през 2009, 2010 и 2011 г. Става дума за 12,8 млн. лв., с които ще се уредят задълженията ни към другите акционери в "Транс Болкан Пайплайн" - Русия и Гърция.

"Няма опасност от налагане на неустойки към България, ако излезем от проекта, без да е постигнато взаимно съгласие", увери Дянков. Повече от година страната ни се е консултирала с международни юридически кантори по този въпрос. Правителството веднага ще уведоми Гърция и Русия за взетото решение. На 14 декември ще има общо събрание на проектната компания, на което България ще предложи доброволно прекратяване на проекта. Засега Гърция не е получавала уведомление, че страната ни напуска проекта Бургас-Александруполис. "Докато не получим официална информация от България, нищо не можем да коментираме", заяви говорителят на гръцкото външно министерство Григорис Делавекурас. Същият отзив имаше и от руския акционер в проектната компания "Транснефт". Оттам обаче обявиха пред руските медии, че тръбата може да мине през България дори и страната ни да излезе от акционерната компания. Това означава, че вероятно гърците и руснаците няма да се откажат от така изгодния за тях проект, а ще продължат да работят за осъществяването му. Идеята е той да минава през територията на България, но тя да получава само транзитни такси без дивидент от печалбата, обясниха експерти.

Мила КИСЬОВА


Снимка на две колони – Хората в Бургас се обявиха против построяването на петролопровода


Двоен празник за бургазлии

Димитър Николов, кмет на Бургас

Двоен празник за бургазлии е днешното решение на правителството за оттеглянето на България от проекта "Бургас-Александруполис" часове след Никулден. Отдъхвам си и ликувам заедно с всички бургазлии, които ясно и категорично бяха против изграждането на петролопровода. Благодаря на премиера Бойко Борисов и на правителството, че поставиха интересите на страната и Бургаския регион над всичко. Осъзнавам, че решението им не беше никак леко, заради огромните икономически интереси към проекта.


Спасихме се от екокатастрофа


Иван Алексиев, кмет на Поморие

Правителството спаси нашия регион от екологична катастрофа и от заличаване на туристическия бизнес край Черно море. През май 2009 г. 14 900 жители на община Поморие се противопоставихме на решението на предходния кабинет, което на практика обричаше развитието ни, след като беше подписан договор за изграждане на петролопровод с трасе и инсталации, разположени на територията на общината. Още при встъпването ми в длъжност категорично заявих, че моята позиция не се е променила. Днес аз съм горд с решението на МС и съм още по-мотивиран да превърнем Поморие в най-предпочитаната туристическа дестинация.


Атина се натиска най-много за проекта

Въпреки че проектът Бургас-Александруполис се смята за руски, реално най-голяма печалба от реализацията му ще има третият участник - Гърция. Проблемът на Русия е, че Турция не позволява големи танкери да преминават през Босфора, поради което иска да заобиколи протока по суша, за да може да изнася повече нефт през Средиземно море. И именно заради това й трябва изграждането на петролната тръба. Така печалбата на руснаците ще бъде в увеличаването на обема за износ. В същото време обаче гръцкият транспортен флот е сред основните играчи и най-вече той ще пренася руския нефт, от което ще генерира сериозни печалби, обясняват експерти. За южната ни съседка обаче има и второ сериозно предимство - след реализацията на Бургас-Александруполис тя ще има пряк достъп до сериозни количества петрол. Поради тази причина, когато има вече работеща тръба, Гърция крои планове за изграждането на огромна рафинерия на брега на Егейско море. За Русия едва ли е от значение дали нейният нефт на края на петролопровода ще се купува от Гърция, Израел, Кипър или друга държава, тъй като печалбата ще е приблизително еднаква. За южната ни съседка обаче това далеч не е така. Печалбите й от транспорта на руски петрол ще бъдат едни, а при преработката му и изнасянето на готови горива - съвсем други. В такъв случай пък големият губещ ще бъде България. В момента страната ни разполага с най-голямата рафинерия на Балканите, която обаче не работи със 100% от капацитета си. При евентуална поява на конкурент в района на Александруполис произвежданите горива от "Нефтохим" ще намалеят допълнително, което няма да е добре нито за България, нито за бюджета, тъй като собственикът на комбината "Лукойл" е най-големият данъкоплатец, обясняват финансисти.

Кристиан КОСТУРКОВ




08.12.2011 г.,с. 15


Да се научим да казваме “не”


Президентът има сили да привлече инвестиции, смята Евгени Ангелов

Ако искаме да сме богати, трябва да продаваме скъпо


Евгени Ангелов смени "Дондуков" 1 за "Дондуков" 2. И предпочете да стане съветник на Росен Плевнелиев, вместо да седи в креслото на зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Новият президент ще се допитва до него по може би най-важните теми в кризата - икономика и инвестиции. Какво мисли за оттеглянето ни от Бургас-Александруполис? Кои сектори ще дадат тласък на икономиката ни? И как да станем по-богати? Евгени Ангелов отговаря пред "Стандарт".

- Г-н Ангелов, какъв ще е ефектът от отказа на страната ни от проекта Бургас-Александруполис?

- Всеки проект е обвързан с ползи, рискове и минуси. Трябва да се гледа прагматично и хладнокръвно и да не се притесняваме да кажем - не, това не ни устройва. Въпреки че аз съм работил по този проект, явно такъв е случаят с Бургас-Александруполис. Добре е да има ясна позиция. В края на краищата рисковете са по-големи, отколкото потенциалните ползи от проекта.

- Откъде идва напрежението в енергийния сектор?

- Енергетиката е стратегическа тема и там винаги има ред предизвикателства. От структурата и регулацията на целия сектор до организацията на индивидуалните проекти. В ход е преструктуриране на различни нива, синхронизиране с евродирективите, предстои разделяне на НЕК и ECО (на производството и търговията от преноса). Конкретните проекти се разглеждат прагматично. Един проект може да бъде както изгоден, така и неизгоден, според това как е структуриран, каква е цената му, какви са ангажиментите на държавата и как се разпределят ползите от него. Това важи с еднаква сила за най-малкия и за най-големия проект.

- Защо решихте да смените креслото на зам. икономически министър с този на съветник на президента?

- Никога не съм имал чувството, че съм седнал на кресло. Има конкретни отговорности, задачи и съответно правомощия за решаването на проблеми и поставянето на приоритети. По-скоро нито на мен, нито на колегите остава много време за седене. Радвам се да бъда част от екипа на президента и да бъда изцяло посветен на темите, свързани с икономическото развитие на България, за които отговарях и в МИЕТ. Трябва да имаме национален консенсус за посоката и приоритетите в икономиката и всички институции да бъдат съпричастни в този дебат.

- На новия пост обаче само ще залагате темите, докато сега имате възможност да ги решавате...

- Без съмнение изпълнителната власт е тази, която е отговорна за формулирането и изпълнението на политиките. През последните 2 г. си бяхме поставили амбициозни цели в различни сфери. Много от тях са изпълнени, други се изпълняват с ясен план за действие и, разбира се, има такива, по които предстои още работа. Беше оптимизирана администрацията, има активен и целенасочен подход към привличането на инвестиции, даден е ясен залог за приоритети в икономиката, базиран върху факти и обективен анализ, контролът върху държавните предприятия е значително засилен и изпълнението на ОП "Конкурентоспособност" е в много пъти по-добро, което се потвърждава и от партньорите ни в Брюксел и от самите компании бенефициенти.

Ще има активен диалог между правителството и Президентството по всички теми. Разбира се, темата как да забогатеят българите е една от най-важните.

- Оттеглихте се от поста, след като ви предложиха да станете президентски съветник или напротив, след като ви изолираха от управлението на енeргетиката - решихте да продължите на друга позиция?

- Сред отговорностите ми в МИЕТ бяха политиките и инициативите, свързани с икономическото развитие, иновациите, бизнес средата и привличането на инвестиции. Очевидно е за всички, че правителството прави много и резултатите са видими за доизграждането на базисната инфраструктура на България - пътища, магистрали, пристанища, летища, ВиК системи. Този фундамент, както и работеща съдебна система и институции, от които гражданите и фирмите зависят, е основата, без която въобще не може да става дума за растеж. Над тази база се градят мерки за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия на международните пазари и привличането на стратегически инвестиции. Третата фаза е "умният растеж" - целенасочена изследователска дейност, въвеждане на иновации и нови технологии в икономиката. Естествено фазите нямат ясно начало и край, а се застъпват. С приключването на големите инфраструктурни проекти, които са в ход на изпълнение, фокусът ни трябва да е именно във втората и третата фаза.

Що се касае до енергетика, това е друг ресор в министерството и моето участие е било винаги само косвено. Участвал съм в два борда на директорите, от които съм в процес на излизане.

- Кои от тези области на икономиката трябва да развиваме, за да я направим успешна?

- За да забогатеем, трябва да произвеждаме стоки или услуги с висока добавена стойност. Максимално голяма част от продажната цена да остане в българското предприятие. То, на свой ред, ще плаща по-високи заплати, данъци, осигуровки. Печалба има и за производителите на смартфони и за тези на базисни мобилни апарати. Но този, с масовия продукт, има 2% печалба, а производителят на смартфона, който го продава в пъти по-скъпо, има 20% печалба? Бъдещият ни растеж не може да дойде от производство на базови, нискотехнологични стоки. Изчерпан е нашият капацитет в тази посока и постепенно тези дейности ще стават неконкурентоспособни, защото те могат да бъдат направени навсякъде по света и конкуренцията е за най-ниската цена. Винаги ще има някой, който може да го произведе по-евтино от нас. За да сме конкурентни, ще трябва да работим при много нисък марж, да натискаме надолу заплатите и да дадем ниска цена, от което няма смисъл. Трябва да се състезаваме в по-високите сегменти и добрата новина е, че много български фирми правят осъзнати стъпки в тази посока.

- Къде е нашето място в тази картина?

- Погрешно е под високи технологии и иновации да се разбира само софтуер и IT. Иновациите като продукти, решения и процеси имат своето приложение от земеделие, до машиностроене, до аутсорсинг. Когато станах зам.-министър, бях изненадан, че има всякакви секторни стратегии, дълги документи, пълни с пожелания и липса на обща връзка между тях и обединена визия за икономическо развитие. Политическите ни приоритети като цяло са ясни и няма твърде много дилеми. Време е да има консенсус и по икономическите. Предложихме визия за развитие и секторни приоритети за привличане на инвестиции на базата на анализ на 300 000 родни предприятия, подготвен заедно с консултантската компания "АТ Кearney" и Европейската клъстер обсерватория. В собственото си самосъзнание и в имиджа, който градим към света, трябва да имаме яснота какви са ни приоритетите, какво можем, за какво имаме базата и ще доразвием и какво не ни е важно. Ясно е, че трябва да развиваме туризъм и земеделие, където имаме отлични предпоставки. Имаме добре развита фармацевтична, химическа и други капиталово-интензивни индустрии, които имат и висока продуктивност. Имаме и добри позиции в определени ниши на електротехника и машиностроене и бързо разрастващ се ИТ сектор, особено в частта си услуги.

- Президентът обеща и че ще се бори за по-голямо финансиране на БАН, за да не продават родните изобретатели патентите си навън...

- Задължително е българската интелектуална собственост да остава и да бъде развивана тук. Има много звена в БАН и в университетите, които произвеждат (в много случаи в партньорство с чужди научни организации) разработки и иновативни решения. Безспорно финансирането за наука и иновации трябва да се увеличи, като се използват и всички възможности на структурните фондове. Според мен финансирането, в голямата си част, трябва да става на базата на проекти, а не увеличаване на общия бюджет на което и да е научно звено. Това всъщност е и единственият ефективен начин да се финансира наука. Бизнесът, държавата и учените трябва да работят заедно, за да има ясни цели и комерсиализация на научния продукт. Законът за иновациите, по който работим в момента, ще даде рамка точно на този процес.

- Ако Плевнелиев беше действащ президент, какъв щеше да е вашият съвет към държавния глава за реакция спрямо стачката в БДЖ. На социалната роля на президента ли щяхте да заложите или на бизнес логиката?

- Аз само ще мога да дам своето лично мнение. А то е, че няма алтернатива на реформите в БДЖ. Това е важна за икономиката структура и трябва да работи по начин, който гарантира нейната самоиздръжка. Няма алтернатива. Нерешаването на проблема води само до неговото задълбочаване и ескалиране и затова се е стигнало дотук. Сходна беше и ситуацията с "Кремиковци". Взехме трудно, но правилно решение, което спестява на държавата по 60 млн. лева на година.

- Има ли лостове президентът да влияе на икономическите процеси?

- Президентът може да играе изключително важна роля при формулирането на идеи, тяхното ефективно комуникиране и обединяване на общественото мнение върху значими за България икономически приоритети. Неговото участие също може да бъде решаващо при привличането на инвеститори в стратегически за страната сектори. Колкото повече институции и органи на администрацията участват целенасочено в този процес, толкова по-добре за всички българи.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол
Инспектори от държавния строителен контрол мерят стената на една от вилите в митничарското селище
Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол
Дирекцията за национален строителен контрол е издала общо 168 влезли в сила заповеди за премахване на базови станции. Те са издадени...
Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол
Банките затягат финансирането, клиентите предпочитат все повече новото строителство
Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Тема: строителство, строителен контрол iconТема: строителство, строителен контрол

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом