Литература: Жасмин Попова "Основи на пес"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор




ИмеЛитература: Жасмин Попова "Основи на пес"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор
страница1/6
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.7 Mb.
ТипЛитература
източникhttp://www.bglegis.com/z Pravo na ES U.zaharieva.doc
  1   2   3   4   5   6

Преподавател: Юлия Захариева


Литература: Жасмин Попова - “Основи на ПЕС”; учредителни договори; основни договори на ЕС; проект за нов конституционен договор


История


До Втората световна война (2СВ) Европа определя всички импулси в световния икономически и политически живот. След това обаче управленческите елити действат в много сложни условия: - няма икономически организации; - разбита е колониалната система; - няма банкова система; изключително висока инфлация; - демографски срив, от където и липса на работна сила; промяна на политическата и ценностната система. Като резултат Европа се разделя на две.

В тези условия политическият елит започва да търси път за мирно развитие на следвоенна Европа. Като отговор на всички въпроси (панацея) се възражда една стара (още от Средновековието) идея, защитавана от Русо, Кант – “Вечният мир”, Дюма, а именно – Европа без граници. След Първата световна война също се наблюдава взрив на тази идея и се поставя на политически релси “Проект за европейски съединени щати” (от тогавашният министър на външните работи на Франция). Паневропеистите се осланят на опита на САЩ и Швейцария, а подкрепата на пацифистите се обуславя от факта, че “войните се водят за граници”.

Друг фактор след 2СВ е огромната разлика в нивата на икономиките на САЩ и Европа – 51% от световното злато е в САЩ, което им позволява да проведат “доларовата реформа”.1945г завършва и проектът “Манхатън” – атомната бомба и до 1947г. те са монополист. Големи усилия полагат и за развитието на военните си сили.

Т.е. налице са всички основания за обединение на Европа. Фактор е и много мощно европейско движение – възраждат се структури от периода между двете СВ и се създават нови такива. Въпросът е да се намери правилният път. Към 1947г. се усеща необходимост от координационен център и такъв се създава в Париж, а по-късно се трансформира в “Европейско движение”. Най-голямото му постижение е създаването на Европейски колеж. Първата голяма акция е Конгресът на европеистите в Хага през 48г. Този конгрес е безпрецедентен по мащаб (участници и желания). Резултатът са 3 декларации – политическа, икономическа и за културата. Това са чисто политически (не правни) документи, но в тях има постановки, които 48г. звучат фантастично – създаване на международен съд, пред който отделните граждани да могат да съдят собствената си държава, когато тя нарушава правата им (в политическата); върховен орган, комуто да бъде поверено управлението на икономиките на европейските държави (в икономическата) – а днес са реалност. На същият конгрес релефно се открояват 2 виждания за строителството на Обединена Европа – федералисти (за европейските съединени щати) и съюзисти (за обединение, в което отделните държави са главните герои, без наднационални органи). Сблъсъкът присъства и до ден днешен, но съюзистите сега се наричат реалисти – Шарл дю Гол, Маргарет Тачер. На Хагската конференция се излъчва един експертен екип – Лондонски комитет. Той разработва учредителния договор, с който 10 европейски държави създават първата международна организация след войната – Съвет на Европа (СЕ) – на 5 май 1949г. Това е институционализирането на европейските идеи.

СЕ се създава, за да утвърди сътрудничеството между държавите в различни области – защита правата на човека; екология; усъвършенстване функциите на местните органите на управление и др. СЕ съществува и до днес и основният му принос е, че участва в изграждането на европейското право – поредицата международни конвенции с регионално действие в Европа – първата е за правата на човека; за защита на естествените хабитати (запазени късчета дива природа); за защита правата на малцинствата; за защита на регионалните и малцинствените езици и др. СЕ се утвърждава и като “лаборатория за европейско съзнание”. През 57г. се създават и символите му – флаг и химн. България става член на СЕ през 92г. А през 86г. Европейските общности (ЕО) възприема същите символи, а сега и ЕС. След началото на 90-те год. в задачите на СЕ се включи и създаването на “новите демокрации” – подпомагане в областта на образованието, културните ценности, националната идентичност и т.н.СЕ е инструмент за съгласуване на интересите и е образец на класическа международна организация, включително и по отношение на органната му структура. Новото в класиката е Парламентарната асамблея на СЕ (ПАСЕ) – нещо като законодателен орган, но с чисто консултативни функции (?). Има пълно равенство на държавите и решенията се вземат с консенсус.

През 47г. между Франция и Великобритания се сключва договор за съвместна отбрана; 48г. се създава митническият съюз Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург); пак 48г. с Брюкселския пакт се създава Западният съюз (ЗС). ЗС се определя като военно-политически съюз, т.к. присъстват двата задължителни компонента за такъв съюз: - клауза за провеждане на задължителни консултации преди започване на военни действия; - при заплаха от каквото и да е нападение / агресия спрямо 1 от държавите-членки, другите са длъжни да реагират, включително и с военни действия.

На 4 април 49г. във Вашингтон се създава НАТО – съюз на Северна Америка със Западна Европа. Институционната му система е доста по-усложнена. В самия договор се предвижда само 1 институция – Атлантически съвет. Решенията се взимат с консенсус. На 1 ниво с Атлантическия съвет функционират още 2 органа и секретариат; има и 21 комитета, които действат в различни области. Най-отдолу в йерархията е военният комитет, който има 3 подкомитета за различните райони. Другите органи са чисто политически. НАТО и ЗС са организации, открити за присъединяване. През 52г. е първото разширяване на НАТО – Турция и Гърция. През 54г. в Париж се подписва протокол за присъединяване на Западна Германия към НАТО и ЗС. В отговор се създава Варшавският договор. ЗС се преименува на Западно-европейски съюз (ЗЕС). През 94г. към ЗЕС се присъединява и Испания.

Икономическа ситуация. Основно място в анализа заема Планът Маршал. В обръщение към народа президента на САЩ обявява, че те са готови да помогнат икономически на Европа, но тя трябва сама да си поиска. По този повод в Париж се провежда конференция. Първите 2 дни всичко върви нормално, но на третия СССР, в лицето на Моллотов, отказва да участва, т.к. това е намеса във вътрешните работи и икономически лост за манипулация на съответната държава. За Плана Маршал има най-различни и противоречиви мнения. Всъщност САЩ отпуска на Европа 13 млрд. долара (предимно в стоки), т.е. това е програма за самопомощ. Конгресът на САЩ гласува закон, чието действие е насочено навън. Условие за всички държави-бенефициенти е до края на декадата (40-те год.) да възстановят довоенните нива на производството си; да се възстанови нивото на банковата система; държавите да създадат международни организации, за да си съдействат за решаване на общите за тях проблеми. Всяка от държавите-бенефициенти по Плана подписва двустранен договор със САЩ. Така през 48г. се създава Организация за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС). През 60-те години ОЕИС се преименува на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (Г-24) и променя района си на действие, като специализира в оказване на помощ на нуждаещи се държави (от 3-тия свят). Създава се и Европейска банка за развитие.

Голяма роля в обединяването на Европа е отредена на Жан Моне. По времето на ОН той е негов вицепрезидент, а през войната – съветник на Рузвелт. След това се връща във Франция и участва в правителството на Де Гол. Той предлага новата философия на обединението. На 9 май 50г. в 16ч. в министерството на външните работи на Франция се създава декларация за първата интеграционна икономическа общност – да се гради върху реални общи икономически интереси, които не се съгласуват, а се сливат. Предлага се създаването на наднационален орган, състоящ се от членове, които не са представители на държавите-членки. Това е първото разминаване с класическите международни организации. “Обединението трябва да стане стъпка по стъпка по един ясен план. Трябва да се търси стабилност, която се гради не срещу потенциалния противник Германия, а заедно с него” (Моне). Следващата стъпка е обединяването в областта на черната металургия и въгледобива – сложно производство и пазар, които стоят в основата на военната промишленост. Декларацията остава в историята с името на своя четец (Шуман), а не на своя автор (Моне). 9мес. са необходими за подготовката на договора и през 51г. се подписва договор за Европейска общност за въглища и стомана (не е организация, а общност!). Вече се говори не за обединение, а за интеграция. При интеграцията степента на ограничаване на суверенитета е в пъти по-голяма, а в определени области държавата направо абдикира. ЕОВС е създадена от 6 държави – Франция, Италия, Западна Германия и 3-те малки – Белгия, Холандия, Люксембург. Експертен екип подготвя проект за договор. Преговорите по него се водят от правителствени експерти на всяка държава. Договорът се подписва и ратифицира според конституционните основи на всяка страна. Самата ратификация става за 9месеца – подписва се през февруари 51г., а е в сила от 52г. Това е първият учредителен договор, който полага основите на първата интеграционна общност. Съдържанието му го поставя в 1 особена категория договори. Структурата му е: преамбюл, съдържателна част и заключителни разпоредби (норми относно времетраенето – срочен е за 50 години, пространството, дали е открит / закрит за присъединяване и др.). Договорът действа само на територията на обединението и няма клауза за предварително прекратяване / излизане на отделна държава. В компетентността на ЕОВС влиза управлението, ценообразуването и пазарът на въглища и стомана. Решенията са абсолютно нови като институции в общността. Това са: 1. Висшата власт, която се състои от независими експерти (не от политици). Изискването е да няма никакво съмнение в тяхната безпристрастност. Кандидатите се номинират от правителствата на отделните държави. Първоначално са съществували правила за частична подмяна по време на 6-годишния мандат, но в последствие са отпаднали. Висшата власт (ВВ) е силовият център. По настояване на 3-те малки държави като институция се създава и Съветът на министрите (СМ), защото са се опасявали, че ВВ ще е пристрастна. Този орган е съставен от представители на правителствата на 6-те държави. Съгласно Парижкия договор СМ одобрява решенията на ВВ, но само в случаите, предвидени в договора. Другата институция на ЕОВС е Парламентарната асамблея (ПА). Тя е създадена с чисто консултативни функции и въпреки че от самото начало е предвидено, че тя ще се формира с преки и свободни избори, това не е така – формира се от законодателната власт на съответните държави. Само към ВВ функционира 1 консултативен комитет, също съставен от представители на правителствата. Четвъртата институция е съдът в Люксембург. Говори се за специално международно право (МП) – правната система на ЕО, но от самото начало са били наясно, че всичко ще става посредством ПН, които няма да имат аналог, от което следва и нуждата от собствен съд. От всичко казано следва, че ЕОВС е вече 1 наднационална структура (фразата наднационален присъства в текста на самия договор). Успехът й е грандиозен и се възприема като успех на федералистите.

Друга декларация (пак френска инициатива – борба за възстановяване величието им) носи името на ген. Рене Плевен. Предложението е да се създаде европейска отбранителна общност (ЕОО) на основата на същата интеграционна система – да се създаде единна европейска армия, под единно командване и с една униформа; държавите запазват правото да имат собствен контингент само в изключителни случаи – за охрана на президента, за поддържане на вътрешния ред (полиция и жандармерия), за действия в отвъдморските територии (колониите). Всичко това показва страхът от Германия и опитите по мирен път да бъдат лишени от военни сили като същевременно не се навлича гневът на Москва (Германия има забрана за участие във военни коалиции). Договорът е подписан от същите 6 държави. Това обаче не е военно-политически съюз, а интеграционна общност. Паралелно с тези преговори (договорът се подписва отново в Париж) текат и едни други преговори – за договор за европейска политическа общност. Съставът, който пише проекта е само от законодатели – депутати от ПА на ЕОВС и ПА на СЕ. Когато проектът е готов се оказва, че реално това е 1 конституция на европейска федерация – по регламентиране на органите, на вътрешната и външната политика. Тези проекти обаче не се осъществяват. 4 грамоти за ратификация са депозирани – Германия и 3-те малки. Италия изчаква Франция, която закъснява достатъчно дълго с внасянето, за да бъде обстановката в страната и Европа променена – март 53г. умира Сталин и нещата се утаяват и отлагат до лятото на 54г., когато вече Франция се отказва. С ЕОО се проваля и Европейската политическа общност. Ползата е обаче натрупването на идеи и опит (да се пипа внимателно, когато става дума за ограничаване на суверенитета).

Октомври 54г. се взима решение Западна Германия да стани член на НАТО. На 7 май 55г. влиза в сила протоколът за присъединяването й, на 14 май 55г. се създава Варшавският договор. 55 е и годината на окончателното проваляне на ЕОО и ЕПО. Жан Моне възприема тези провали като свои собствени и ВВ се оказва без председател. Конференцията за избор на нов такъв се свиква в Месина, Италия, но се оказва, че по-важният въпрос е какво следва от тук нататък. Отново се излъчва експертен съвет, на чело на който е избран белгиецът Спаак. Провежда се и втора среща за доуточнения. Съветът работи 2 години и на 25 март 57г. в Рим се подписват 2 договора (Римските договори – РД), които обобщават успехите и провалите. С тях се полагат основите на втората интеграционна общност – Европейска общност за атомна енергия ( ЕОАЕ) и Европейска икономическа общност (ЕИО), които са в сила от началото на 58г. Като структура 2-та договора са същите, с 1 разлика – те са безсрочни и никъде не се среща думата “наднационален”. Институциите са СМ, структура от независими експерти – комисия, ПА, съд. Решенията се взимат на ниво СМ (междуправителствен орган), а комисията ги изпълнява. РД са самостоятелни 1 от друг, а ЕО са също самостоятелни ЮЛ, въпреки общите им черти. На 25 март 57г се подписва и протокол ПА и съдът на ЕОВС функциите на същите органи на другите 2 ЕО. Получава се сливане на институциите. Следващата стъпка за сливане на институциите е през 65г., когато е подписан договор, по силата на който те ще имат и 1 СМ и 1 комисия, с което и завършва институционалното обединение. Договорът е в сила от 67г. Развитието на ЕО е вече в 2 насоки: 1. По хоризонтала (динамика в членствения състав). Държавите са 6 до 73г. Т.к. договорите са частично открити за присъединяване, то и идеята за разширяване е била заложена от самото начало. Процедурата е уредена в заключителните разпоредби на учредителните договори. Великобритания е канена да се присъедини от самото начало, но тя не е искала (въпрос на национални интереси и пътищата за постигането им). Така Франция, по мечтата на Де Гол, се очертава като лидер в ЕО, т.к. другите държави са по-слаби икономически и по-нестабилни политически. Затова тя (в лицето на Де Гол) затваря вратите на Великобритания на 2 пъти. В края на 60-те и началото на 70-те обаче настъпват сериозни промени: Западна Германия изравнява икономическия си потенциал с политическия си статус, подписан е Московският договор, 2-те Германии са приети в ООН – застрашава се вътрешният баланс в ЕО. Лондон става нужен, за да се възстанови стабилността (баланса). Така 72г. се водят преговори с 4 нови държави едновременно – Обединеното Кралство, Ирландия, Дания, Норвегия. Договорите се подписват от 4-те, а влизат 3 (без Норвегия). И 3-те държави са високо развити със сходни в икономическо отношение традиции. Следващото разширяване е в посока юг – Средиземноморието. Районът заема изключително важно място. Първият етап от източното разширяване е с Гърция от 81г., като тя има статут на асоциирана страна от 61г. Гърция е приета въпреки, че Комисията не я смята за готова – мнението й не е решаващо за СМ. Втората фаза е през 86г., когато са приети Испания и Португалия. Разширението е проблемно, т.к. поставя много въпроси относно разликата в нивото от всяка 1 гледна точка. През 95г. Норвегия отново подписва договор заедно с Финландия, Австрия, Швеция. И трите нови държави са неутрални като външна политика, което е проблем, защото вече е в сила договорът за ЕС, който предвижда и обща външна политика и отбрана. Норвегия пак не ратифицира. Сега вече се разширяват към нас. От края на 80-те и 90-те години всичко, което става в ЕО (сега ЕС) е под знака на присъединяването на източните държави. Първите им стъпки бяха в раздаване на пари – безвъзмездни помощи – ФАР (програма за помощ за икономическото развитие на Полша и Унгария). Програмата е с целеви пари, с които се финансират конкретни проекти в различни области. Следващата стъпка беше уреждане на външно-търговския обмен. От 68г. нито 1 държава-членка на ЕО няма право да подписва търговски спогодби самостоятелно. Това се прави от Брюксел. България подписва първата си такава спогодба през 90-та год. Преди това сме контактували с традиционните си партньори Франция и Германия като се именували спогодбите по всевъзможни други начини (пр. договор за научно-техническа взаимопомощ). Официалните ни дипломатически отношения с Брюксел са от 88г. (годината на Брюкселската декларация, подписана от ЕО и СИВ). Следващата крачка беше да се намери още по-ефективна почва за присъединяване – споразуменията за асоцииране. Първото българско споразумение е от 8 март 93г., а влиза в сила 95г. Нашата молба за пълно членство е от декември 95г. Тя дава старта на преговорите. Държавите, депозирали молби, са 13 (включително и Турция). 97г. в Люксембург ЕС взе решение за стартиране на преговорите с 6 държави – Полша, Унгария, Чехия, Естония, Словения, Кипър. През 99г. се взе същото решение и за други 6 държави – България, Румъния, Словакия, Малта, Литва, Латвия. На 1 май 2004г. бяха подписани 10 договора за присъединяване, което беше в разрез с декларацията за едновременно, постоянно и неделимо присъединяване.

Разширение на областите, в които има компетентност обединението, институционални реформи и т.н. С подписването на Римските договори целта е постепенно изграждане на единен, общ вътрешен пазар – в рамките на обединението той ще функционира така, както в границите на 1 суверенна държава. Още втората половина на ХІХ в. Ото Фон Бисмарк обединява немските държави – трансформира пазара във вътрешен, което дава положителни резултати, т.е. идеята за такъв пазар не е нова. Строителите на Обединена Европа си поставят същата цел за пазара, но държавите запазват суверенитета си. Нужен е баланс на наддържавно ниво и междудържавно сътрудничество. Един от постулатите в декларацията Шуман е “Стъпка по стъпка”, т.е. тръгва се от познатото. За да се стигне до митнически съюз първата стъпка е Зона за свободна търговия – стоките се движат без да се облагат с мита. А тази зона трябва да е градена с единна митническа бариера. Държавите не събират мита, последните постъпват директно в бюджета на обединението. Митническият съюз освобождава само движението на стоките, но трябва да се освободи и движението на работна сила, капитали, услуги (производствени функции) – тогава вече може да се каже, че е изграден този вътрешен пазар.

Изисквания на вътрешния пазар. За да функционира пазарът, трябва икономическите политики да се осъществяват координирано, което означава, че на практика се получава икономически съюз. Поставя се въпросът: С какво ще се плаща? – Трябва да има обща валутна политика – така се получава икономически и валутен съюз. Тогава са свалени всички ограничения на свободата на движение.

Шенгенско споразумение. С него се цели постепенно премахване на граничния контрол по вътрешните граници. В сила е от 1995г. От 1968г. няма вътрешни митници – от тогава е митническият съюз. Въвежда се компютърна информационна шенгенска система като така се засилва контрола, включително всичко от информационните системи на държавите. Оказва се, че информационната база е тясна – не обхваща всички възникващи проблеми.

Следващата ревизия на Учредителните договори (УД) е през 80-те год. – ревизия на Единния Европейски Акт (ЕЕА). В периода 57-86г. 2-те разширения се случват, изграждането на митническия съюз също завършва 86г. През 65г. Общностите преминават през тежка институционна криза – “криза на празния стол”. Тя е породена от факта, че СМ гласува с мнозинство, ако не е предвидено друго (единодушие) – така е до 86г. През 65г. партньорите на Франция решават да променят договора и да поискат квалифицирано мнозинство по въпросите на селското стопанство. Франция не е съгласна и се стига до т.нар. “Люксембургски компромис”. Ефектът от успеха на митническия съюз е изчерпан. През 70-те год. е ерата на Евро-песимизма (?). Зачестяват кризите на демократичния дефицит в рамките на обединението. В края на 60-те год. в Хага се свиква среща на най-високо равнище – до тогава такива срещи не са били практика. Тази среща има много амбициозна програма – довършване на по-нататъшните стъпки; задълбочаване; разширяване. На Хагската среща присъства и темата външноикономическа политическа координация – трябва да съществува синхрон и във външнополитическото функциониране на държавите. Решава се, че ще изградят механизъм за външнополитическа координация, но няма да подписват договори. Така експертният екип на Д’авиньон излиза с 3 доклада, които включват всички етажи на органите на управление на външните отношения. През 74г. на такава среща в Париж държавните глави сами се назначават – Европейски съвет – среща на високо равнище. На това ниво с консенсус се решава по кои въпроси ще се действа в синхрон. Тези указания отиват в СМ, където решенията се взимат с 1душие. В СМ се включва и подпомагане от политически комитет, а той организира т.нар. група на кореспондентите – тя създава работни групи от аташетата.

Европейското политическо сътрудничество е в действие, а няма договор за това. Не се взима решение преди да се мине през конституциите – координационен рефлекс. Така през 76г. се стига до извода, че такстът “ПА да се сформира чрез преки и свободни избори” трябва да се приложи. През 62г. ПА се кръщава Европейски парламент (ЕП), а през 79г. са първите избори за ЕП. Той имаше проект за конституция (под предтекста, че е договор за ЕС). Проектът е на Спинели – основният му стремеж е по-широки правомощия на парламента. Поставя се въпросът за субсидиарността, заимствана от федералистите. Парламентът приема този проект. Пише се Бяла книга (поставя се въпросът за общия пазар). Вътре има мерки за ускореното изграждане на вътрешния пазар. Изводът е, че трябва да се стигне до ревизия. Това става в Брюксел – комитетът Дък – ревизията се осъществява с ЕЕА. Той се нарича единен, защото в ревизията влиза и нормативната база за изграждане на европейско политическо сътрудничество. За пръв път се появяват клаузи, които не уреждат икономически отношения. С този акт официално се институционализира ЕС; ЕП официално се нарича така; разпределят се правомощията му като се включва по-платно във взимането на решения; по въпросите за изграждане на вътрешния пазар се решава СМ да взима решенията с квалифицирано мнозинство – нарушава се принципът за суверенното равенство, чийто израз е 1душието. С подписването на ЕЕА се поставя срокът 92г. да бъде да бъде завършващата година за създаването на вътрешния пазар – този срок е спазен.

Още през 75г. се прави опит да се създаде ЕС. Концепцията е на белгийския премиер-министър – Тиндеманс. Три жалона: очевидното навлизане на интеграционните процеси в неикономически области да се прави чрез единна институционна схема; Европа на гражданите (не само общност на държави); Европа на различните скорости – гаранция за гъвкавост, която провокира страхове. И трите постановки намират реализация в различни разрешения.

Към 90г. отново са налице изискванията да се предприемат стъпки по ревизия. Свикват се междуправителствени конференции (икономически и валутен съюз) по политически въпроси. През 92г. в Маастрихт се подписва договор за ЕС. Този договор не отменя 3-те УД, а внася промени в тях. Той въвежда знаменитата стълбовидна графика на обединението. ЕИО от 92г. се нарича вече само ЕО. Това е така, защото в Римския договор за ЕИО се внасят промени: а) раздел обща външна политика и политика за сигурност; б)раздел сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Внасят се промени и Парижкия договор за ЕОВС. Към интеграционните икономически области се присъединяват и 2 области от неикономически характер. Така основният стълб е ЕС, ЕОАЕ, ЕОВС. До него е вторият стълб – обща външна политика и политическа сигурност. Третият стълб е сътрудничеството. От средата на 60-те години се създава комисията ТРЕВИ за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. По това време предстои влизането в сила на Шенгенското споразумение. През 91г. се подписва конвенция за Европол с централа в Хага и организационни единици във всяка държава. Договорът за ЕС създава комитет по регионите – от представители на местната и регионалната власт. С подписването му се решава, че след 3г. ще се свика нова междуправителствена конференция.

Договора от Амстердам е нова ревизия. Отново ЕП не получава законодателна инициатива. Усилията се концентрират в третия стълб – част от въпросите му се прехвърлят в първи, където действа наднационалният подход (решенията се взимат с квалифицирано мнозинство. Другите 2 стълба са запазени за междудържавното сътрудничество – решенията се взимат с 1душие. ЕП е само информиран за тях. Те не подлежат на съдебен контрол. Въпросите с емиграцията, визовата политика и убежището се прехвърлят в 1-ви стълб(наднационалното ниво). След тези промени с акт на СМ (регламент) България беше преместена от визов в безвизов режим. Нашето преместване е решено по предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство на СМ, след консултации с ЕП.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие – създава се с конференцията в Амстердам. Франция предлага проблемите на заетостта да станат общностен проблем. Следва решение в областта на заетостта и се създава Комитет по заетостта.

Договорът за ЕС въвежда и европейското гражданство (ЕГр) – всеки гражданин на държава, членуваща в ЕС е европейски гражданин. ЕГр не заменя, а допълва основното. Създава се каталог за специфични правила – за правата на ЕГр-ни. През 99г. по решение на сесия на ЕС се създава Харта за основните права и свободи на човека в ЕС. Тя трябваше да бъде подписана в Ница през 2000г. на следващата междуправителствена конференция. Трябва да се адаптират институциите към новото разширяване – включват се 12 и държавите стават общо 27. Определят се квотите на държавите в ЕП – малко над 700 човека, като България ще има 17 места. Друг проблем е тежестта на гласовете в СМ и численият състав на комисията – при 15 държави бяха 2о еврокомисари. В Ница е и втората съдебна реформа. Първата е след ЕЕА. В Ница се определя 3-инстанционна структура. В Ница хартата не успява да получи нормативен характер. През декември 2001г. на сесия в Белгия България и Румъния са отложени за 2007г. Също така се решава да се свика голям конвент – ще участват и страните-преговарящи. Там трябва за 18 месеца да се подготви текстът на КД – 1 акт с огромно учредяващо значение. Конвентът си свършва работата. Възниква проблемът с езиците – всички документи се издават на всички официални езици. Вътре в конвента се съставят работни групи с определени задачи. Хартата за правата и свободите е част ІІ от КД. Няма вече стълбове. ЕС е ЮЛ. По нов начин са структурирани текстовете – след преамбюла има още принципи. Въведена е нова номенклатура на актовете на институциите. Обособен е раздел външна търговия и външни отношения.

Има спор за състава на Европейската комисия, защото конвентът предлага объркана концепция. Сега временното решение (до 2014г.) е 1 държава – 1 номинация.


  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconЗастрахователни Договори Международен Стандарт за Финансово Отчитане 4 Застр ахователни Договори Цел
Мсфо е да специфицира финансовото отчитане на застра­хователни договори от всяко предприятие, което издава такива договори (описано...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconМеждународен стандарт за финансово отчитане 4
МСфО е да специфицира финансовото отчитане на застрахователни договори от всяко предприятие, което издава такива договори (описано...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconПриложение 6 до директора
Карастоянов във връзка с изпълнението на множество негови договори му беше подписан за изпълнение нов договор? И на какво се дължи...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconГрафик за Провеждане на преговори и сключване на договори с Доставчиците на услуги по дни и часове по Програма "Активни услуги на пазара на труда", Компонент биаппт, проект синз, Световна банка, Заемно споразумение bul #4681, Цикъл II
Всички индивидуални срещи по водене на преговори и подписване на договори с одобрените за финансиране кандидати, ще бъдат проведени...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconПодписване на първите договори с одобрени бенефициенти по третата покана по фонда за стипендии на еип
На 17 февруари 2012 г бяха сключени първите 23 от общо 71 договори с бенефициенти, одобрени по Третата покана за набиране на кандидати...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconРешение: ос одобрява представения от Съвета на директорите мотивиран доклад за целесъобразността и условията на доставката на стоки по сключените с "Арома" ад комисионен договор от 01.
Проект за решение: ос одобрява извършените от Съвета на директорите и изпълнителния директор действия по сключването на Комисионен...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconЗакон за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс
Регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconОбщи разпоредби
Чл. Този закон определя реда за подготовка и сключване на международни договори от Република България, както и реда за изпълнение,...
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconКъм европейски фискален съюз: нови договори, правни въпроси и перспективи
Европейският съд и финансовата криза: нови договори, нови компетенции, правни въпроси
Литература: Жасмин Попова \"Основи на пес\"; учредителни договори; основни договори на ес; проект за нов конституционен договор iconБалкански съюз и Балканските войни: предистория на Балканския съюз, договори и военни конвенции, Лондонски договор, Сръбско-гръцки договор от 1913 г., въпросът за разделението на Македония и руския арбитраж, Букурещки договор
Още от учредяването си Балканските страни имат най-малко две основания да пристъпят към създаване на такъв съюз
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом