Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд




ИмеПроизводството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд
Дата на преобразуване13.02.2013
Размер129.06 Kb.
ТипРешение
източникhttp://blagoevgraddc.judiciary-bg.org/courts/dc/blagoevgrad/wa.nsf/5761458cc34e6f6bc22574f900590
Производството е въззивно - по реда на чл. 196 и следв. ГПК/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21.02.2008 г. на Районен съд - Г. Р. по Г.д. №427/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Е. Л. К. и Г. Л. С. от Г. Б. за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследниците на общия наследодател Г. Д. С. са били собственици на описаните в исковата молба замеделски имоти.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. Въззивниците молят да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен.

Въззиваемите чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба и поддържат, че решението на РС е правилно. Искат да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 ГПК /отм./ от надлежна страна в производството и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като разгледа жалбата, съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства, Благоевградският Окръжен съд намира за установена следната фактическа страна на спора:

Г. Д. С. е бивш жител на Г. Б., който починал през 1915 г. и оставил като наследници двама сина - А. Г. С., починал през 1958 г., и П. Г. С., починал през 1944 г. /вж. удостоверение за наследници №/22.02.2005 г./. А. С. е оставил като наследници дъщеря М. А. Г., починала през 1987 г., между чиито наследници е ищецът Г. К. Ш., а П. С. - син Г. П. Г., починал през 1969 г., и дъщеря М. П. Г., починала през 2001 г., които не са сключвали брак и не са оставили преки наследници /вж. удостоверение за наследници №/16.08.2004 г., удостоверение за наследници №/16.08.2004 г., удостоверение за наследници №/16.08.2004 г., удостоверение за наследници №/15.04.1992 г., удостоверение за наследници №/26.06.2006 г./. Следователно към релевантния момент, към който следва да бъде установено правото на собственост върху процесните имоти – внасянето им в ТКЗС през 1957 г., призовани да наследят общия наследодател Г. С. са били синът му А. С. и низходящите по право на заместване на починалия му син П. С. - Г. Г. и М. Г.

По делото е изискана и приобщена възстановителната преписка на наследници на П. С.. В срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ със заявление вх.№1950/23.05.1992 г. М. Г. е заявила искане за възстановяване правото на собственост върху 20.5 дка земеделски земи за наследници на П. С.. В заявлението имотите не са описани по индивидуализиращи белези – площ, местонахождение по местност и съседи, а заявителят се е позовал на приложените към него документи /данъчна партида – 2 броя, договор за доброволна делба/. От данъчната партида на името на П. С., представляваща извлечение от данъчна книга за периода до 1947 г. /л.70 от възз.д./, се установява, че са декларирани земеделски имоти в землището на Г. Б. в общ размер на 18.7 дка, между които нива в м. „Дъбовец” от 5 дка, нива в м. „Св. Архангел” от 4 дка и нива в м. „Конешица” от 2 дка с основание за придобиване - “наследство”. Освен тях декларирани са имоти в м. „Грамадето” /2 броя с обща площ от 2 дка/, в м. „Широки ливади” /2 броя с обща площ от 4 дка/, както и с отметка „продадено” - ливада в м. „Св. Неделя” от 1 дка и градина в м. „Костови блата” от 0.2 дка. В следващата данъчна партида, вече подадена от името на наследници на П. С. /л.72 възз.д./, са описани като придобити на основание „наследство” същите земеделски имоти в землището на Г. Б. с обща площ от 22.350 дка. Различието в общата площ е поради обстоятелството, че са вписани два имота в м. „Зъбиница” с площ - 2 дка и 2.5 дка и незначителни различия досежно площта на отделни имоти. Срещу нивата в м. „Дъбовец” от 5 дка, нивата в м. „Конешица” от 2 дка и новодекларираните ниви в м. „Зъбиница” от 2 дка и 2.5 дка е отбелязано, че са отчуждени с протокол №1 от 26.02.1952 г. на ТПС Комисия. Срещу нивата в м. „Св. Архангел” като собственик на основание договор за доброволна делба от 02.12.1956 г. е отбелязана М. Г. Повторно са посочени имотите в местностите „Грамадето” и „Широки ливади”, както и отново с отбелязване „продадено” ливадата в м. „Св. Неделя” и градината в м. „Костови блата”. Общата площ на описаната земеделската земя, след приспадане на „продадените” имоти в м. „Св. Неделя” и „Костови блата”, възлиза на търсената по заявлението на М. Г. в размер на 20.5 дка. Следователно описаната данъчна партида има важна доказателствена стойност при преценката на съда какви имоти са заявени в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗС от М. Г. по преписка вх. №1950/23.05.1992 г. Този извод съдът счита за относим и относно направените отбелязвания в данъчната партида, касаещи протокола за отчуждаване и договора за доброволна делба, предвид че въз основа на тях ОбСЗГ се е произнесла по направеното искане за възстановяване. В тази връзка, от протокол №1 от 26.02.1952 г. на ТПС Комисията /л.18 от възз.д./ и нотариално заверен договор за доброволна делба от 02.12.1956 г. на наследници на П. С. /л.71 от възз.д., извлечения от нот. регистър л.19 и л.20 от възз.д./ се установяват границите /съседите/ на зявените имоти. Тъй като в тях имотите са описани чрез трите идентификационни белега – местоположение по местност, площ и граници /съседи/, съдът ги цени при индивидуализиране на имотите, заявени за възстановяване от М. Г.. Съгласно протокола от наследниците на П. С. се отчуждават нивата в м. „Дъбовец” от 5 дка, при съседи - А. Г. С. и Д. Г.; нивата в м. Конешица от 2 дка, при съседи - В. Г. В. и И. К. Б.; нивата в м. „Зъбиница” от 2.5 дка, при съседи – Д. И. С., Е. К. Д., Г. И. С.; нивата в м. „Зъбиница” от 2 дка – няма посочени граници. Съгласно договора за доброволна делба в дял на М. Г. е резпределена нивата в м. „Св. Архангел” от 2.5 дка, при съседи – Д. Г. Г., Д. Г. Я. и от две страни - път.

С окончателни решения №1Б/08.12.2003 г. и №1950Б/15.03.2004 г., ОСЗГ - Б. последователно е възстановила по първоначалното заявление на наследниците на П. С. следните земеделски земи в землището на Г.: нива в м. „Шореви блата” от 2.488 дка, отразена с №001724 по КВС, при съседи - имот №001837 - н-ци на Н. Т. Д., имот №001725 - н-ци на К. И. Р., имот №001731 - н-ци на Й. К. Д., имот №000311 – канал на стопанисвано от Общината, имот №001675 – н-ци на К. Г. Х.; нива в м. „Конешица” с площ 2.190 дка, отразена с №006181 по КВС, при съседи – имот №006180 – н-ци на Н. К. Е., имот №006183 – Д. Л. Д., имот №006202 – М. Н. К., имот №006203 – н-ци на П. М. К., имот №000385 – канал на стопанисвано от Общината; нива в м. „Св. Архангел” от 2.492 дка, отразена с №070045 по КВС, при съседи – имот №070072 – пасище, мера на стопанисвано от Общината, имот №070044 – нива на стопанисвано от Общината, имот №070046 – н-ци на М. И. С.; нива в м. „Дъбовец” от 5.002 дка, отразена с №185018 по КВС, при съседи – имот №185029 – н-ци на Л. Н. Л., имот №185017 – н-ци на М. К. В., имот №185015 – стопанисвано от Общината, имот №185019 – К. Т., имот №185027 – н-ци на И. К. Г. и имот №185028 – н-ци на Д. М. П.; нива в м. „Зъбиница” от 2.000 дка, в строителните граници на Г. Б., имот №82, парцел №III, при съседи – И. К. К., н-ци на И. К. Г., н-ци на Н. Т. Б., н-ци на М. Д. П. Относно м. „Шореви блата”, в която е възстановен един от заявените имоти, се установява, че е гранична на м. „Забиница”, като ги дели само една вада /св. Б./.

С решение №524/04.07.2005 г., постановено по Г.д. №435/2005 г. по описа на РС - Г. Р., по предявен от настоящия въззивник Г. Ш. иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. е признато правото да си възстановят собствеността върху имотите, признати от ОбСЗГ на наследници на П. С. с окончателните решения. По посоченото гражданско дело заявените имоти са описани със същите идентификационни белези – местоположение по местност, площ и граници и пл. номер по КВС, както по окончателните решения, издадени от ОбСЗГ на наследници на П. С. Въз основа на постановеното съдебно решение със заявление № 2398/21.02.2005 г. в качеството си на наследник на Г. С. ищецът Г. Ш. е заявил за възстановяване пред ОСЗГ – Г. Б. признатите имоти. С решение №2398б/05.12.2005 г. на ОСЗГ /л.8 от първ.д./ е отказано възстановяване на наследници на Г. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, с мотив, че имотите са възстановени на наследниците на П. С. Както в исковата молба, така и в производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, ищецът е описал имотите чрез граници към настоящ момент, поради което съдът цени събраните свидетелски показания, които индивидуализират претендираните имоти по площ, местоположение по местност и граници преди ТКЗС. Св. Г. описва ливада в м. „Конешица” с площ повече от два декара, при съседи - Х. Д., Н. Е., П. К.. Изрично заявява, че това са съседите преди ТКЗС и че те отдавна са починали. Св. Б. описва два имота, всеки с площ от около два декара, в местностите „Забиница” и „Шореви блата”. Твърди, че имотите представлявали едно цяло, но тъй като били разделени от вадата, с която граничели помежду си двете местности, се водели като два отделни имота – единият в „Забиница”, а другият в „Шореви блата”. Този в „Забиница” бил при съседи - И. Г. и Н. Б. /баща на свидетеля/, а другият в „Шореви блата” имал за съсед - Е. Р. Св. Д. описва имот в м. „Дъбовец” от около пет декара при съседи – нейните родители, Л., П., Г. и К. Т. Всички свидетели установяват, че преди ТКЗС описаната земеделска земя се е обработвала от А. С. и от членовете на неговото домакинство, но никой от свидетелите не установява от кого А. С. е получил владението и начален период на това владение.

От данните по свидетелските показания, съпоставени с данните по приобщената преписка на наследници на П. С., анализирана по - горе, се установява обстоятелството, че ищецът претендира земеделска земя, идентифицирана чрез съседи преди ТКЗС, различни от съседите на заявената по преписката на наследници на П. С.

Приобщена по делото е преписка вх. №1091 от 1992 г. на наследници на А. С., в която връзка като доказателства по делото са приети заявление и опис – декларация за влизане в ТКЗС от 1956 г. /л.94 и л.95 на възз.д./ и декларация за непокрити недвижими имоти, представляваща извлечение от данъчна книга за периода 1939 г. – 1950 г. /л.104 на първ.д./, в които са посочени земеделски имоти в местностите „Въковия”, Дъбовец”, Св. И.”, „Ръжавица”, „Легита могила”, „Каменица” и „Свинарско блато”. Срещу имотите в тези местности в данъчната партида като придобивно основание се сочи „наследство”. Тези данни, съпоставени с данните по данъчните партиди на П. С., установяват, че няма дублиране между наследствените имоти, декларирани от двамата братя. Видно от лицевата страна на декларацията за влизане в ТКЗС /образец №3/ А. С. писмено е изявил воля, удостоверена с подписа му, да завещае на внука си И. Г. имота, описан под №4 в опис – декларацията /образец №1/. При съпоставка с данните по опис – декларацията и данъчната партида се установява, че изявлението касае наследствената земеделска земя, находяща се в м. „Свинарско блато” /в декларацията са заявени като два имота с обща площ от 3 дка/.

Изслушана е съдебно – техническа експертиза, която дава заключение, че заявените имоти за наследници на Г. Ш. съответстват на възстановените на наследници на П. С. Вещото лице обяснява констатираната идентичност с обстоятелството, че имотите за наследници на Г. Ш. са заявени с идентификационните белези по окончателните решения на наследници на П. С. Същевременно експертът не успява да установи идентичност между възстановените имоти, както са описани по окончателните решения, и имотите, както са описани в протокола за отчуждаване и договора за доброволна делба, поради липса на съвпадение по основни идентификационни белези.

При така установените във фактическо отношение данни, от правна страна съдът приема следните изводи:

Въззивната жалба по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който има за предмет възстановена или подлежаща на възстановяване земеделска земя. По своята правна природа това е установителен иск, с който се цели да се установи правото на собственост към един минал момент – момента на внасянето на земеделската земя в ТКЗС.

Искът е допустим, тъй като спорът за материално право е възникнал пред ОСЗГ в незавършено /висящо/ производство по възстановяване на процесните имоти след проведен успешно иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.

Ищецът/въззивник в настоящото производство Г. Ш. цели да установи, че собствеността върху процесните земеделски имоти подлежи на възстановяване общо в наследствения патримониум на наследници на Г. С., починал през 1912 г., респективно е собственост на всичките му наследници, а не само на наследници на сина му П. С., починал през 1944 г., както е прието с окончателните решения на ОбСЗГ в Г. Б. Поддържаните фактически твърдения са, че към релевантния минал момент процесните земеделски имоти са съсобствени между наследници на Г. С., останали им в наследство от него, тъй като не е извършвана делба и не са преминали в изключителна собственост на неговия син П. С., респ. неговите преки низходящи.

Ответниците/въззиваеми в настоящото производство оспорват предявения иск, твърдейки, че П. С. притежава процесните имоти по наследство от баща си Г. С., поделени неформално между неговите наследници след смъртта му, като след тази неформална делба наследниците установили владение за себе си върху разпределените им в дял имоти и ги придобили в индивидуална собственост.

По съществото на спора събраните доказателства не мотивират извод за основателност на иска, по следните съображения:

По делото на първо място не се установи идентичност между претендираните от ищеца имоти като съсобствени на наследници на Г. С. и тези, описани в писмените документи като притежание на П. С. и неговите наследници - данъчните партиди, протокол №1 от 26.02.1952 г. на ТПС Комисията и нотариално заверен договор за доброволна делба №6339 от 02.11.1956 г. Анализът на посочените документи, съпоставени с данните от ангажираните свидетелски показания, установява обстоятелството, че ищецът претендира земеделска земя, идентифицирана чрез съседи преди ТКЗС, различни от съседите на тази, заявена като притежавана от П. С. След като не се установи съвпадение по основен идентификационен белег, какъвто са границите преди ТКЗС, то не може да се обоснове и извод за идентичност. Касае се до земя, чийто съществен индивидуализиращ белег е не толкова площта, колкото – границите /Решение № 747 от 26.04.2002 г. на ВКС по Г. д. № 1496/2001 г., V г. о. /. Следователно обосновава се извод, че страните по предявения иск претендират правото на собственост върху различни имоти към релевантния момент – внасянето в ТКЗС. При тези обстоятелства действително за ищеца би имало правен интерес да установи твърдението си, че общият наследодател е имал имоти, които съответстват по индивидуализиращи белези на възстановените по КВС на ответната страна. За твърдяните правопораждащи факти за собствеността следва ищецът да проведе пълно главно доказване, което не е сторил. В тази връзка никой от свидетелите не установява от кого А. С. е получил владението върху описаните имоти и начален период на това владение, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Направеното възражение във въззивната жалба, че след като не се оспорвал наследственият характер, не следвало да се доказва собственост, е неоснователно при констатираната липса на идентичност. Данните за наследствения характер на притежаваните от П. С. имоти, съдържащи се в признанието на ответната страна и писмените документи, са неотносими при доказването, което следва да проведе ищецът, при положение, че касаят различна земеделска земя.

По делото, на второ място, дори ако игнорира свидетелските показания и приеме, че страните спорят относно идентична земеделска земя към ТКЗС, съдът отново стига при съвкупната преценка на данните по писмените доказателства до извод, че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Установи се, че към релевантния момент, към който следва да бъде установена собствеността, призовани да наследят общия наследодател Г. С. са синът му А. С. и преките низходящи по право на заместване на починалия му син П. С. - Г. Г. и М. Г.. Съпоставката на данните за декларираните имоти по данъчните партиди с данните по останалите писмени доказателства - протокол №1 от 26.02.1952 г. на ТПС Комисията за отчуждаване от наследници на П. С., нотариално заверен договор за доброволна делба от 1956 г. на наследници на П. С. и опис – декларацията за влизане в ТКЗС на А. С. от 1956 г., не установява твърдението на ищеца процесните имоти да са запазили наследствения си характер към релевантния минал момент – включването на земеделска земя в ТКЗС. Анализът на събрания доказателствен материал сочи, че преките низходящи на Г. С. са разпределили наследствените имоти помежду си, което е обусловило оригинерно придобиване на изключителна собственост върху тях. В тази връзка, при хронологичното проследяване на данните по събраните писмени доказателства се установява, от една страна, разпределение на наследствените имоти, при което всеки от преките низходящи е получил дял и от друга страна, трайно установено владелческо отношение върху предоставените в дял земеделски земи, без наличие на претенции помежду им. Общият наследодател Г. С., починал през 1912 г., е оставил двама низходящи. Най – ранно датиращите документи на тяхно име за периода след смъртта му са приетите по делото данъчни партиди. Видно е, че и двамата братя, еднолично и разделно, са декларирали земеделска земя с наследствен произход, наред с имущество лична собственост. Липсата на дублиране на така заявените имоти, съотнесено с последвалото от страна на А. С. еднолично внасяне в ТКЗС на декларираните от него имоти с опис – декларацията от 1956 г., е индиция за наличие на трайно постигнато съгласие помежду им относно разпределението в дялове. В подкрепа на възприетото от съда е също писмено изразената завещателна воля, която сама по себе си обективира индвидуално собственическо отношение към възложената в дял земеделска земя. За обективния факт на неформално извършено разпределение свидетелстват и останалите писмените документи, в които като оставени в наследство от П. С. са описани отново първоначално декларираните имоти. В тази връзка са представените протокол №1 от 26.02.1952 г. на ТПС Комисията, с който собствеността върху земеделската земя е отнета от наследствения патримониум на П. С. и нотариално заверен договор за доброволна делба №6339 от 02.11.1956 г., с който се разпределя наследеното имущество, останало след проведената отчуждителна процедура.

Действително по делото не се събраха доказателства конкретно кога е извършено разпределението в дялове между наследниците на Г. С. като указание относно началния момент на разделно осъществено владение, респ. изтичане на срока, необходим за оригинерно възникване на изключителна собственост. Отчитайки отдалечеността във времето, настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания казус се установи наличие на изтекъл изискуем се съгласно чл. 34 от ЗД /отм./ във вр. с пар. 4 от ПП на ЗС двадесетгодишен срок. Съжденията на съда в тази връзка са формирани въз основа на нормативната уредба за съответния период и конкретните фактически данни по писмените доказателства. По делото, както се посочи, са приети два броя данъчни партиди /данъчни картони/ на името на П. С., починал през 1944 г. – едната, изхождаща от неговите наследници, другата - лично от него, както и данъчна партида на името на А. С., починал през 1958 г. Тъй като данъчните партиди не са датирани като частни документи, съдът приема, че тази, подадена от наследниците на П. С. е относима за периода 1949 г. - 1950 г., когато по силата на нормативно установено задължение /Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти/, земеделските стопани са били задължени да декларират притежаваните непокрити земеделски земи, а другата, изхождаща лично от него - за периода 1935 г. – 1936 г., когато също е било извършвано деклариране на непокрити земеделски имоти. Съгласно Окръжно №694 от 30.05.1949 г. относно задължителното пререгистриране на непокрити земеделски имоти, издадено в изпълнение на Указ №573, последното се издава понеже настъпилите промени в притежанията „след последното деклариране през 1935 г.” не са отразени в книгите за поземлената собственост. Цитираното „последно деклариране през 1935 г.” е нормативно уредено в Наредбата – закон за поземления данък /ДВ бр. 115 от 25.05.1935 г./, която регламентира задължението за деклариране на имотите с оглед плащането на поземлен данък от собственика, включително и отразяване на промените при прехвърляне, съответно придобиване на правото на собственост. В контекста на тази нормативна уредба, предвид соченото придобивно основание в декларациите на братята - „наследство” и като съобрази, че годината на смъртта на общия наследодател - 1912 г. предхожда нормативната уредба, съдът приема като единствено възможен извода, че данъчната партида е относима именно към периода 1935 г. – 1936 г. Още повече, този извод кореспондира с останалите фактически данни - че същата е подадена приживе от П. С. – лично от негово име, с отбелязване, че е пенсионер, както и че данъчната книга, извлечение от която е описаната данъчна партида, е за периода до 1947 г. - преди новото пререгистриране през 1949 г. Следователно, към 1935 г. разпределението на наследството е било факт и всеки от двамата низходящи е осъществил владение /лично или чрез другиго/ за период поне от двадесет години към момента на образуване на ТКЗС, който обуславя придобиването на предоставените им земи в индивидуална собственост.

Колкото до наведените възражения дали ответниците имат качеството наследници на М. Г., респективно на П. С., това е въпрос, който не подлежи на разглеждане в производството по предявен иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Въпросът за кръга лица, в чиято полза ще настъпи реституционния ефект, ще се разреши в евентуално производство по съдебна делба, тъй като би имал преюдициално значение за спора.


Водим от горното и на основание чл. 208 ГПК /отм./, съдът


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение №1342/21.02.2008 г. на Районен съд - Г. Р. по Г.д. №427/2006 г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 280 – 284 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Свързани:

Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е образувано по чл. 196 и сл. Гпк /отм
Подадена е въззивна жалба от В. Б. К. против решение №582/06. 02. 2008 г постановено по Г. д.№2065/2006 на Районен съд Б
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е въззивно по реда на чл. 258 и сл от гпк. Образувано е по въззивна жалба депозирана от А. Н. Т.,от гр. К., ул."С."№ против решение № /03. 11. 2009
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл от гпк. Образувано е по въззивна жалба депозирана от А. Н. Т.,от гр. К., ул.”С.”№...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е по реда на чл. 196 и сл. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Потребителна кооперация „В. със седалище и адрес на
Производството е по реда на чл. 196 и сл. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Потребителна кооперация „В.” със седалище...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е образувано по въззивна жалба от Л. А. К., И. В. К. и Ю. В. К. против решение №1008/12 2009 г., постановено по гр д. №389 по описа за 2007
Производството е образувано по въззивна жалба от Л. А. К., И. В. К. и Ю. В. К. против решение №1008/12 2009 г., постановено по гр...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е образувано по въззивна жалба от В. П. Г. и Л. П. К. против решение №1393 2009 г., постановено по гр д. №1307 по описа за 2007 г на
Производството е образувано по въззивна жалба от В. П. Г. и Л. П. К. против решение №1393 2009 г., постановено по гр д. №1307 по...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconВъззивното производство е по реда на чл. 196 от гпк/отм
Образувано е по подадена въззивна жалба от И. В. Ц., от гр. В., Д. Н. М., М. С. М., И. Г. М., И. Г. Б., М. Г. Ч., М. А. М., Д. А....
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconНамери за установено следното
Производството по настоящото въззивно гражданско дело №484/2010 г по описа на ос – Г. Б. е по реда на чл. 196 Гпк/отм./ и е образувано...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е образувано по въззивна жалба на „П. П."О., седалище и адрес на управление в Б., ул."Св. Д. С."№79, против решение №434/17. 01. 12г на рс-б
Производството е образувано по въззивна жалба на „П. П.”О., седалище и адрес на управление в Б., ул.”Св. Д. С.”№79, против решение...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconЗа да се произнесе, взе предвид следното
Въззивното производство по реда на чл. 196 и сл от гпк /отм./ е образувано по жалба на Р. К. М. и Б. В. М., и двамата от р. С. насочена...
Производството е въззивно по реда на чл. 196 и следв. Гпк/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Г. К. Ш. против решение №1342/21. 02. 2008 г на Районен съд iconПроизводството е образувано по въззивна жалба на М. А. Н., Г. П., ул."Б." №.,вх. В, А.,против решение №389605. 08. 2010г на рс-р постановено по Г. д.№310/07г по
Производството е образувано по въззивна жалба на М. А. Н., Г. П., ул.”Б.” №.,вх. В, А.,против решение №389605. 08. 2010г на рс-р...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом