Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1




ИмеСъвременната банкова система като фактор при кризата. 1
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер127.26 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://eprints.nbu.bg/774/1/VUZF_05.2011.ppt.doc


СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА КАТО ФАКТОР ПРИ КРИЗАТА.1


д-р Светослав Масларов

проф. по “Международни финанси” , НБУ.


THE CONTEMPORARY BANKING SYSTEM AS A CRISIS FAKTOR.

Svetoslav Maslarov, PhD

Professor in International Finance at New Bulgarian University


The ECB and the Euro in their practical functioning create a favorable environment for the development of the sovereign debt crisis in Europe. The ESCB and the commercial banks play an active role in the financing of the fiscal deficits and the public debts above the SGP criteria and in the monetization of the sovereign debts by the ECB. Granting of new loans (together with the IMF) and the tendencies of alleviation of their conditions create further opportunities for the increase of the sovereign debt crisis.


Съвременната банкова система се оформя след началото на 30-те години в резултат на “антикризисните” действия, а в последствие – и на “антицикличната” политика от кейнсиански тип. Основно място в тази политика заема окончателното одържавяване на парите с премахването на последните остатъци от златния еталон и превръщането на парите в изцяло “вътрешни”, управлявани от държавата чрез нейната “парична” политика. Този процес е илюстрация на т.нар. “ефект на Олсон” (институционален ефект на паричното преразпределение)2. Освобождаване от оковите на златото като “външни” пари създава неограничени възможности на правителствата да контролират “съвкупното търсене”, самофинансирайки бюджетните си дефицити чрез създаване на пари “от въздуха”. Скелетът на тази политика и “инфраструктурата” за нейното провеждане е именно съвременната банкова система, на чиито връх стои държавната “централна” банка.


1. Обща методологическа рамка.

Поредното повторение на вече познатия сценарии на криза средата на 2007 г., към 2009 г. се обогати с кризата на суверенните дългове в ЕПС, чиято банкова система е разширена с едно равнище по-високо в лицето на ЕЦБ и Европейската система на централните банки3. Този несъмнен провал на икономическата политика след Втората световна война насочва вниманието към позитивните констатации за действителните последици от тази политика, описани от т.нар. “австрийска икономическа школа”.

Според нея механизмът на цикъла и появата на кризата (депресията) може да бъде описан схематично по следния начин. През първата фаза (валидна още за условията на златния еталон при частично метално покритие на паричната емисия) банките увеличават кредитирането отвъд размерите на първичната депозитна база (кредитна експанзия). Паричното предлагане се увеличава и пазарното лихвено равнище се понижава (в сравнение с т.нар. “естествено ниво”, отговарящо на равновесието между депозити и кредити). Разходите за капиталови стоки растат; появяват се инвестиции в предприятия и отрасли, които при естественото ниво на лихвата биха били неизгодни. Заетостта, доходите и разходите за потребление растат за сметка на спестяванията. Появява се инфлация, водеща до реално поскъпване на местната валута и до дефицит в платежния баланс (намаляване на златните резерви). Пазарният механизъм възстановява равновесието чрез депресия4 – свиване на паричното предлагане (поради намаляване на златното покритие) и повишаване на пазарните лихви. Потреблението (доходите) спада, появява се дефлация, местната валута реално поевтинява; спестяванията започват да растат и се поставя началото на следващия цикъл.

Но по време на рецесията банките обикновено изпадат в затруднения, някои фалират, а системата е заплашена от банкова криза. Отговорът на властите е създаването на кредитор от последна инстанция в лицето на централна банка. С това се поставя началото на непрекъснатото увеличаване на моралния риск за цялата система. Централните банки осигуряват на банките в системата още една “услуга” – надзор и координация на кредитната експанзия. Така се ограничава възможността отделни банки да ускорят кредитната си експанзия в сравнение с останалите и да ускорят настъпването на банкова паника.

Следващата фаза в еволюцията на ролята на банковата система включва разширяване на действието на описания механизъм в условията на изцяло кредитни пари, централна банка, и парична политика, насочена към „стимулиране на растежа”. Вече е създадена среда за неограничена кредитна експанзия. Решаващо значение придобива паричната политика на централната банка, която чрез своите “инструменти” (сконтова политика, задължителни минимални резерви, политика на “открит” пазар и пр.) засилва действието на изходния механизъм.

Обслужването на дефицитната бюджетна политика от централната банка придобива особена роля, при което “монетизирането” на държавния дълг засилва растежа на паричното предлагане. Инфлацията и понижаването на лихвените равнища получават допълнителен източник, обременен и с увеличена несигурност поради честите промени на “официалните” лихвени равнища. Насочването на инвестициите към „грешни” проекти се засилва и от мерките на индустриалната политика, определяща “стратегически” отрасли; търсенето на инвестиционни стоки (и на имоти) се увеличава; заетостта в отраслите, произвеждащи такива стоки, както и заплатите, растат за сметка на тези проекти. В страните с развити капиталови пазари кредитната експанзия създава и борсови „балони”, както и „балони” при недвижимите имоти.

Увеличеното търсене се насочва към пазара на потребителски стоки (и на внос); усилва се инфлацията, предизвикана от кредитната експанзия и монетизирането на държавния дълг. Спестяванията намаляват. С неизбежното “спукване” на някой от “балоните” настъпва остра и продължителна депресия в секторите, където са направени най-много “лоши” инвестиции; заетостта, доходите и цените в тези сектори спадат. Неизбежно настъпва спад в кредитния бум (или се „спуква” инвестиционен, имотен или борсов „балон”).5 Безработицата и дефлацията при появилата се депресия (биха могли да) допринасят за премахването на изкривяванията в ценовата система и в структурата на заетостта и доходите.

Но рефлекторните реакции на „антикризисна” политика на държавата (стимулиране на “съвкупното търсене”, увеличаване на бюджетните дефицити и облекчаване на достъпа до ликвидност от страна на централната банка6) не само задържат процесите към възстановяване на равновесието, но и задълбочават още повече натрупалите се диспропорции. За това допринасят и синдикатите, които упражняват политически натиск за поддържане на заетостта и за запазване растежа на заплатите, даже в неефективните сектори и предприятия.

Увеличаването на паричната маса в резултат от кредитната експанзия и монетизирането на държавните дългове има не само общ проинфлационен ефект, но предизвиква и преразпределение на доходите – т.нар. “ефект на Кантийон”7. С увеличаването на паричното предлагане цените започват да растат, но “производителите” и първите получатели на новите пари могат да купуват по старите цени. За следващите получатели на увеличената парична маса цените вече са се увеличили преди доходите им да нараснат. По този начин реалните доходи и реалната стойност на спестяванията се преразпределят от последните получатели на новите пари към първите. Към първата група се отнасят банковата система, управлението и свързаните с него “стратегически” сектори, втората група, чиито членове реално обедняват, включва тези части от населението, които са най-далеч от правителството, например, групите с фиксирани доходи.

2. Банковата система в ЕС и съвременната криза на суверенните дългове.

Сравнително добре известна е ролята на банковата система в САЩ за развитието на ипотечния балон, както и водещата роля на Федералния резерв в развихрилата се вакханалия на “антикризисни” мерки, целящи да стимулират съвкупното търсене и възстановяването на икономическия растеж чрез насърчаване на кредитната експанзия увеличаване на паричното предлагане. Паричната политика на САЩ се оказа най-важният фактор за икономическа нестабилност през последните две десетилетия и изигра възлова роля за съвременната финансова криза8.

Пренесла се в Европа, финансовата криза не само се доразви в икономическа, но след 2009 г. се оформи в криза на суверенните дългове, главно на държавите от Южна Европа. Наред с глобалните последици от кредитната и парична експанзия в САЩ, решаваща роля за европейската специфика има политиката на ЕЦБ и ЕСЦБ, а развиващата се криза на суверенните дългове най-често се свързва с “криза на еврото”.

Общата валута “евро” сама по себе си не би могла да бъде както източник, така и обект на “криза”. Такъв е конкретният “паричен ред”9, установяващ нейното емитиране и използване (ефектът на Олсън), а централна роля в емисията и във функционирането на инфраструктурата на този паричен ред е отделена на ЕЦБ.

В процеса на европейската валутна и парична интеграция решаващ момент е окончателното премахване през 1971 г. и на последната тънка нишка, свързваща съвременните кредитни непокрити пари със златото. Новата система на непокрити национални кредитни пари разкри почти неограничени възможности за инфлация на паричното предлагане с огромни преразпределителни ефекти. През 70-те години Централните банки на (Западно) Европейските държави създаваха инфлация, финансираща социалните държави и отделни субсидирани компании и сектори. Но понеже тези процеси не бяха еднакво интензивни в отделните страни от Западна Европа, разнотемповата инфлация неизбежно повишаваше плаващите курсове на валутите с ниска инфлация и принуждаваше високо инфлационните държави да девалвират валутите си в режим на фиксирани курсове. Така паричната единица на Германия - държавата с най-независима централна банка и най-разумна парична политика, се оказа своеобразна основа за скалата, подреждаща държавите според инфлационността на паричната им политика чрез динамиката на валутните си курсове към останалите валути.

Централните банки “произвеждат” пари най-вече за да финансират бюджетните дефицити. Поради това при система на фиксирани валутни курсове правителствата в Европейската общност можеха да си позволят дефицити не превишаващи този на най-здравото звено в системата – Бундесбанк. Пренебрегването на това ограничение доведе до 22 промени във фиксираните курсове на Европейската валутна система през периода на нейното действие (1979-1997 г.), както и до кризата на валутно курсовия й механизъм през 1992-93 г.10.

Единната европейска валута се оказа най-благоприятното крайно решение за правителствата, склонни към по-голяма инфлация – премахнат бе еталонът на Бундесбанк, а в същото време бюджетните дефицити могат да се увеличават при практически неизменен курс. В лицето на ЕЦБ бе създаден централизиран “производител” на пари, с които да се финансират бюджетни дефицити, да се разширява правителствената намеса в икономиката и да се преразпределя богатството в непознати мащаби. Така бе павиран широк път към кризата на суверенните дългове. Могат да се очертаят следните по-характерни предпоставки за натрупване на държавни дългове, създадени в условията на Европейския паричен съюз.

Общата парична единица понижи лихвените равнища в страните от Южна Европа. Това се дължеше на първо място на спадане на инфлационните очаквания – престижът на Бундесбанк, пренесен частично върху ЕЦБ, доведе до намаляване на лихвените плащания в бюджетите на тези държави11. На следващо място, приемането на евро понижи рисковите премии, тъй като общата валута се възприема като крачка към политическото обединяване. Очакванията бяха (оказва се – основателни, засега), че финансово стабилните държави биха поели дълговете на задлъжнели правителства.

Общата валута допринесе за увеличаване на вноса и за повишаване на жизнения стандарт в държавите, склонни към по-високо инфлация. Поради наследения авторитет на марката и при традиционно силно положителния търговски баланс на Германия, евро поскъпваше на валутните пазари през годините след 2001. При запазване на самостоятелни валути това положително салдо и отрицателните търговски салда на страните от Южна Европа биха допринесли за повишаване на курса на марката и понижаване на курсовете на останалите валути. С поскъпващо евро на валутните пазари и при ниските лихви потреблението н Южна Европа бе силно стимулирано. При това, новите пари се насочваха предимно към южните страни и стимулираха повишаването на заплатите. Това на свой ред вторично съдейства за влошаване на конкурентоспособността на икономиките им и на търговските им сметки.

Продължителен дефицит по търговската сметка при фиксиран валутен курс (чиито максимален вариант е общата валута) може да се поддържа само с противоположен приток на капитал, т.е. увеличаване на частния и на държавния външен дълг. Притокът на пари в държавите от Южна Европа бе разширяван (освен от трансферните механизми на ЕС) и за сметка на финансирането на бюджетните им дефицити от чуждестранни банки, и в крайна сметка – от ЕЦБ.

Правилата за бюджетния дефицит заедно с тези за държавния дълг са най-често нарушаваните, при това не само от държавите, в които се очертава криза на суверенния дълг. Изискванията на създания още през 1997 г. Пакт за стабилност и растеж системно се нарушават от повечето държави в еврозоната, а предвидените от него санкции не се прилагат.12 Определена роля за това има институционалната рамка на Евросистемата в ЕПС, която дава възможност на всички правителства да използват ЕЦБ за финансиране на бюджетните си дефицити.

Механизмът на горната възможност схематично е следният. Банките създават нови пари чрез кредитна експанзия, разменят ги срещу държавни ценни книжа, които използват за рефинансиране при ЕЦБ. По този начин последната финансира бюджетните дефицити като изкупува пряко тези книжа, или като ги приема в залог за заемите, предоставяни на банките. Така се задейства ефектът на Кантийон в мащаба на цялата еврозона – правителствата и банките печелят толкова повече, колкото повече се увеличават бюджетните дефицити, причиняващи повишаване на цените по веригата на разпространение на новите пари. Когато цените и доходите в държавите в най-големи дефицити нараснат новите пари започват да изтичат в останалите страни, където цените още не са се повишили. Печелят държавите с най-големи бюджетни дефицити, които първи използват новите пари, а губят тези с по-ниски дефицити. До тях новите пари достигат най-късно и там цените, а след тях - и доходите, се повишават по-късно.

Мерките за подпомагане на държавите с критични нива на суверенния си дълг (засега – Гърция, Ирландия и Португалия) разширяват действието на ефекта на Кантийон и едва ли действат стимулиращо за сериозно съкращаване на бюджетните дефицити. Създаденото по повод на Гърция Европейско улеснение за финансова стабилност (European Financial Stability Facility – EFSF) от 750 млрд. евро бе последван от ангажимента на ЕЦБ да изкупува на вторичния пазар гръцки държавни ценни книжа, независимо от рейтинга им (нарушавайки основно ограничение в статута си). В началото на 2011 г. бе договорено и създаването на Европейски механизъм за стабилност (Еuropean Stability Mechanism – ESM), който да влезе в действие през 2013 г. По този начин се проявява и ефектът на Олсон – паричните институции се променят под влияние на интересите на задлъжнелите държави.


Използвана литература:

Ангелов, Г. (съставител), „Кой е виновен за кризата? Отговорът на австрийската икономическа школа” (сборник статии), Ciela, С. 2010.

Маринов, Г., „Защо ЕС практически ще се разпадне към 2020 г.?”, сп. “Международни отношения”, бр.4/2006.

Масларов, Св., „Валутни и финансови аспекти на включването в Европейския паричен съюз”, ”Годишник 2005” на Департамент “Икономика и бизнес администрация” при НБУ.

Мизес, Л.Свободният пазар и неговите врагове: псевдонауката, социализма и инфлацията”, изд. „Атлас”, С., 2010 г.

Мизес, Л. – „Икономическата политика: размисли за настоящето и бъдещето”, изд. „Атлас”,С., 2010 г.

Неновски, Н. - “Паричният ред. Критика на теорията на парите.”, изд. Ciela, С. 2007 г.

Николова, Д. – „Загърби ли Европа либерализма след кризата?”, ИПИ, Бюлетин „Преглед на стопанската политика” бр. 274/2010

Сален, П. – “Назад към капитализма … за да избегнем кризите”, изд. Ciela, С., 2011 г.

Фликенщайн, У., Шийхън, Ф. – “Балоните на Грийнспан”, изд. Ciela, С., 2009 г.

Талеб, Н.Н. – “Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното”, изд. “ИнфоДАР”, С. 2009 г.

Bagus, Р. – “The TRAGEDY of the EURO”, Ludvig von Mises Institute, Auburn, Alabama, 2010.

Wolf, M. – “Managing the eurozone’s fragility”, “Financial Times”, May 3, 2011.


1 Доклад пред Научна конференция с международно участие на тема „Банковата система в условията на глобална криза“, проведена на 27.май.2011 г. във ВУЗФ.

2 “Ефектът на Олсон” е теоретично положение, което показва как и по какъв начин (чрез политическия процес или не) интересите на отделните актьори или групи, намерили израз в техните стратегии, водят до появата и изграждането на парични правила и институции (тоест карат парите да се движат по определен начин), такива, че да доведат до разпределяне и преразпределяне на богатството и доходите в полза на тези актьори и групи…” ( Вж подробно Неновски, Н. – “Паричният ред”, изд. Ciela, С., 2007 г. с.123. )

3 Понякога се прави аналогия между ЕЦБ, заедно с ЕСЦБ и ФРС на САЩ. Такова сравнение има смисъл само в границите на собствено банковата система, но се размива очертанията си в мащаба на цялостната държавна структура – ЕС и даже еврозоната не са федерация (все още). По-подробно за сравнението между двете централни банки вж. Philip Bagus“The TRAGEDY of the EURO”, Ludvig von Mises Institute, Auburn, Alabama, 2010.

4 „Депресията е процесът, чрез който пазарната икономика се регулира, отхвърля ексцесиите и деформациите на предшестващия инфлационен бум и възстановява стабилното икономическо положение.” (Мъри Ротбард,.„Икономическите депресии – причини и лечение” в сборника под съставителството на Г. Ангелов - „Кой е виновен за кризата? Отговорът на австрийската икономическа школа”, изд. Ciela, С., 2010 г., с.117)


5„Точният момент, когато растежът стига до своя край, се определя от случайни фактори. Но самият край не може да се избегне. И колкото по-късно настъпи кризата, толкова повече капитал ще бъде пропилян и толкова по-тежки ще бъдат последиците” (Лудвиг фон Мизес – „Свободният пазар и неговите врагове: псевдонауката, социализма и инфлацията”, изд. „Атлас”, С., 2010 г., с. 99)

6 Прословутото quantitative easing

7 “Ефект на Кантийон ще наричаме теоретично положение, според което промените в паричните връзки и паричните институции (ило което се отразява на по-конкретно равнище в промените в обема и структурата на паричната маса) предизвикват многообразни, комплексни и трудно анализируеми промени в системата на относителните цени, и като следствие от това предизвикват многообразни и комплексни преразпределителни процеси в богатството и в социалния статус на отделните икономически актьори и групи..” Вж. Николай Неновски – цит. съч., с.116)

8 През периода 2001-2008 г. ФЕД е предизвикала увеличаване на паричната маса със 70%; основният й лихвен процент от 6.5% през м. май 2000 г. спада до 1% през м. юни 2003 г. (12 намаления), за да се увеличи 18 пъти до 5.25% през м. юни 2006 г. и отново да се свали за две години до 0.25% през м. декември 2008 г. (подробно вж. Уилям Фликенщайн, Фредерик Шийхън. – “Балоните на Грийнспан”, изд. Ciela, С., 2009 г., както и Паскал Сален – “Назад към капитализма … за да избегнем кризите”, изд. Ciela, С., 2011 г.

9 Под “паричен ред” се разбира съвкупността парични елементи, парични връзки и паричен процес. (подробно вж. Николай Неновски – цит. съч.)

10 Допустимите граници на отклонение на пазарните курсове към договорените официални равнища бяха разширени от ± 2.25% на ± 15%. Тези параметри бяха възпроизведени и за ERM ІІ – един от критериите за приемане на общата валута.

11 Докато през 1996 Италия е платила около 110 млрд. евро лихва по държавния си дълг, сумата на тези плащания през 1999 е вече около 79 млрд. (Philip Bagus– op.cit., p.40)

12 Гърция, първият „клиент” на спасителния фонд на ЕС, е абсолютен рекордьор по нарушение на дефицитния критерий. Дефицитът е над референтната стойност от 3% непрекъснато след като страната приема еврото през 2001 г. Португалия нарушава критерия в 8 от 12-те години включително за целия период от 2004-2010. Дефицитът в Италия е по-висок от 3% от БВП през 7 години, този в Германия и Франция – в течение на 5 години от този период.

От създаването на еврозоната от началото на 1999 г. три страни – Белгия, Италия и Австрия през нито една от 12-те години не са изпълнявали критерия за дълга. Гърция, която се присъединява към еврото през 2001 г., също не слизала под 60% от БВП за периода на членството си. Същото се отнася и за Малта след 2008 г. Германия е изпълнявала критерия единствено през 2000 и 2001. Франция нарушава критерия от 2003 г., а Португалия от 2005 г.. Дългът на Холандия надвишава 60% през 1999, 2009 и 2010, на Испания през 1999 и 2010, на Ирландия през последните 2 години, а този на Кипър през 2010 г., нарушавайки критерия само 2 години след присъединяването си към еврозоната.


Свързани:

Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 icon2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране
Липсва ясно изразена йерархическа взаимно зависимост между отделните звена на банковата система. Едва през втората половина на века...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconЧетири кризи на съвременната световна капиталистическа система
Направена е оценка на ограниченията и възможностите на съвременната конюнктура на развитието на капитализма в света в четири проблемни...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconПриемствеността – кръвопреливна система за националната литература
Тя също изпада в криза, защото е отражение на състоянието на националния характер. Писателите, колкото и да са по-чувствителни към...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconБанки, банкова система и банкова операции. Централна банка(ЦБ) функции и роля. Монополна политика и нейните инструменти, задължителни резерви, операции на закрития пазар, дисконтен процент. Рекстриктивна, експанзионистична, монетарна политика

Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconКризи 1
...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 icon26 януари 2006 г. Управителят на Българската народна банка издаде лицензи за опериране на платежна система на "Банксервиз" ад и на "борика" ад
Банково” Димитър Костов, връчиха лицензи за извършване на дейност на територията на Република България като системни оператори на...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconФизикална терапия и рехабилитация при болести на дихателната система
При физикална терапия и рехабилитация при болести на дихателната система като основна диагноза се поставя код z 50. 9, а като първо...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconОписание на учебната
Неговата цел е да представи електронния бизнес и интернет банкирането пред студентите. Те се запознават с оnline банковото обслужване,...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconАнтикризисен план за българия
За тази цел е необходимо: България да има план за минимизиране въздействието на кризата, както и план за посрещане на предизвикателствата...
Съвременната банкова система като фактор при кризата. 1 iconОнтологии и онтологични системи основни определения
Терминът “онтология” в съвременната философска литература се използва за означаване на определена система от категории, които са...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом