Прогрес (2007-2013)




ИмеПрогрес (2007-2013)
страница1/7
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.89 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://kzd-nondiscrimination.com/progress2009_2010/images/stories/products/FINAL_NEWdiversitytoo
  1   2   3   4   5   6   7
VS/2009/004/0384

Подкрепа за национални дейности за идентификация на добри практики в борбата с дискриминацията и насърчаване на равенството - ПРОГРЕС (2007-2013)







Комисия за защита

от дискриминация


НАРЪЧНИК ЗА МНОГООБРАЗИЕ В МЕДИИТЕ


Гр.София, 2010г.,


Проект „Прогрес към равенство: Национални ефективни и иновативни практики за превенция и борба с дискриминацията” VS/2009/0384



С финансовата подкрепа на Програмата за заетост и социална солидарност – ПРОГРЕС (2007-2013 г.) на Европейската общност


Съдържанието на тази публикация не отразява непременно мнението или позицията на Европейската комисия. Европейската комисия не носи отговорност за това как се употребява информацията, съдържаща се в тази публикация.


Съдържание


Програма Прогрес

Увод

1. За социалното сближаване, многообразието и медиите

2. Въпросник за журналисти

Проверка на фактите

Новините

За медиите като огледало на обществото

Чеклист за многообразие или какво трябва да помните когато отразявате темите на многообразието

Полезни инструменти

Думи и смисъл

Слушайте внимателно

Препоръки за културно многообразие в медиите

Професионални принципи за етично медийно отразяване

3. Международни стандарти за правото на свободно изразяване

4. Национално медийно законодателство

Как стоят нещата на практика?

Добри практики от България

5. Саморегулиране и етични кодекси

6. Executive Summary in English

Списък на приложенията на електронен диск

Източници


Програмата за заетост и социална солидарност Прогрес (2007-2013) на Европейската общност


Тази публикация се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за заетост и социална солидарност Прогрес (2007-2013) на Европейската общност. Решение № 1672/2006 за създаването на програма на Европейската общност за заетост и социална солидарност – ПРОГРЕС е прието от Европейския парламент и Съвета на Европа на 24 октомври 2006 г. Основната мисия е оказване на финансова подкрепа на провеждането на целите на Европейския съюз в сферата на заетостта и социалните въпроси заложени в Социалната програма и по този начин да се допринесе за постигането на целите на Лисабонската стратегия в тези области. Мисията на ПРОГРЕС е да укрепи приноса на ЕС и да подкрепи страните членки в техните ангажименти и усилия за създаване на повече и по-добри работни места и за изграждане на по-солидарно общество. За тази цел ПРОГРЕС:

  • предоставя анализи и политически препоръки в сферите на дейност на ПРОГРЕС;

  • следи и докладва за прилагането на европейското законодателство и политики в сферите на дейност на ПРОГРЕС;

  • насърчава обмена на политики, знания и подкрепа между страните членки в областта на целите и приоритетите на ЕС;

  • защитава възгледите на заинтересованите страни и обществото като цяло.

Седемгодишната програма е насочена към всички заинтересовани страни, които могат да спомогнат за оформянето на развитието на справедливо и ефективно трудово и социално законодателство и политики. За повече информация:

http://ec.europa.eu/employment_social/progress/index_en.html;

Кампанията на ЕК за борба с дискриминацията „За многообразието, срещу дискриминацията”: www.stop-discrimination.info;

Европейска комисия: http://ec.europa.eu.


Увод


Защо Наръчник за многообразие в медиите?


В съвременното общество медиите осигуряват културен обмен, контакт със социалната действителност и достъп на гражданите до събития, в които те не могат да участват пряко. Медиите информират аудиторията за фактите и предлагат възможни интерпретации на случващото се в света, представяйки културния и фактическия контакт на средата и помагат на аудиторията да разбере и разтълкува събитията. Същевременно, медиите формират общественото мнение, очертавайки основните социални категории и ценности. Така стигаме до отговорността на медиите и на журналистите. Твърде често журналистите изтъкват, че тяхното призвание е да отразяват безпристрастно събитията, без да отчитат евентуалните отрицателни последици от тона и същността на отразеното събитие. Свободата на словото често не се осмисля като отговорност на словото.

Какво разбираме под многообразие? Доколко е вярно и обективно представянето на етническите,културните и други малцинства, тяхното изобразяване в новините и актуалните публицистични програми? С какъв набор от понятия и подходи боравят журналистите в сферата на многообразието?

Замисълът на Наръчника не е той да представлява студия върху ролята на медиите, а да послужи като ръководство за насърчаване и поощряване на вниманието и чувствителността на ангажираните в медийния сектор експерти към въпросите на многообразието, толерантността спрямо различните и недискриминацията.

Наръчникът е предназначен за журналистите от печатните и електронните медии, преподавателите и студентите по журналистика. Той съдържа информация, която може да бъде полезна също на продуцентите и сценаристите, както и на специалистите по управление на човешки ресурси, обучителите и директорите на медийни организации.

Възможно ли е медиите да намерят баланс между двете групи основни човешки права в демократичното общество – правото на свободно изразяване на мнението и правото на защита от дискриминация, зачитане на честта и достойнството на всеки един човек? Дали журналистите осъзнават огромната си отговорност когато отразяват въпроси, свързани с малцинствата, уязвимите и маргинализираните групи? Доколко разпознават враждебната реч и нетолерантността? Законът ли е единствената бариера срещу словото на омразата? Къде е мястото на саморегулацията на медийните гилдии?

Обществените медии, в частност, са призвани да насърчават културния плурализъм, да служат на цялото население на нацията и да отразяват вярно културната, етническа и езикова плетеница на обществото в своите програми и екипи. Ала опитът показва, че твърде често програмите и предаванията могат да затвърждават стереотипите и да повтарят неверни концепции за малцинствата. Затова продуцентите, сценаристите и журналистите трябва да осъзнаят последиците на несъзнателните нагласи и липсата на информация за всички групи и общности в обществото. Надяваме се, че настоящият наръчник ще даде конструктивни съвети, установени стандарти и конкретни примери, за да помогне на вас, журналистите, да изследвате и изпробвате различни комуникационни подходи и тяхното въздействие върху аудиторията.

През последните 20 години много световни и български медии приеха и публикуваха етични кодекси, декларации, политики на многообразие и дори създадоха отдели „Многообразие”. Излязоха немалко печатни и електронни материали, за и от специалисти, програмни мениджъри и журналисти, които правят крачка напред към по-честното и справедливо представяне на малцинствата в новините и публицистичните програми, главно в телевизията и на работното място. Прилагането на тези добри думи и намерения остава трудно.

Толерантността е път към мира, затова многообразието в темите и практиките на медиите е решаващ фактор за насърчаването на социалното сближаване и предотвратяването на конфликти. Този наръчник показва, че старите страхове и лошите навици са упорити, но в гилдията настъпват позитивни промени. Предразсъдъците и предубежденията нямат място в сериозната журналистика. Те все още се спотайват, опасни и вредни, но вече са изтласкани по краищата на медиите, където се подхранват нерядко от публични личности. Много общности все още се борят за зачитане на принципите на равенство и многообразие. Представителите на етническите групи имат потенциала да се появяват по-често в медиите - първо като коментатори на проблемите на собствената си група и второ – с експертното си мнение по други въпроси. Културата, традициите, „стойността“ на етносите могат да бъдат преоткрити от медиите. Защото ако бъдат, ще ги преоткрият и хората.

Българското, подобно на повечето европейски общества, е мултикултурно и многообразно. Многообразието е едновременно реалност и необходимост и следва да се цени като богатство, вместо да буди опасения. Затова медийното представяне на малцинствата и уязвимите социални групи, поднасянето на информация за тях и присъствието на страниците, на екрана и в нюзрума, до голяма степен определят представата за нас самите и за заобикалящата ни среда, а оттам и за начина, по който изграждаме нашите общества и създаваме условия за съвместно съществуване. Независимо дали сме политици, медийни експерти или просто граждани, всеки един от нас има своите права, задължения и отговорности в обществото, в което живеем. Затова отразяването на многообразието касае всички нас. Всеки един от нас може да бъде или да стане малцинство или уязвим член на обществото в даден момент от живота си: било заради своя пол или сексуална ориентация, или други естествени и динамични във времето характеристики като възраст, политически или философски убеждения, или поради някакво интелектуално или физическо увреждане или заради етнически,национален произход или религия.

В период на финансова, икономическа и социална криза е по-необходимо от всякога заинтересованите страни – включително медиите – да поемат своя дял от отговорността за социалното сближаване: всички ние трябва да полагаме усилия, така че най-уязвимите сред нас да не са първите жертви на бурята.

Правилното действие и противодействие изисква смелост и обикновено не е лесно в момент на криза. Това предизвикателство важи с пълна сила за медиите. Но ние смятаме, че качествената журналистика, която зачита ценностите на Европейския съюз, най-вече в сферата на равенството и недискриминацията, ще позволи на медиите да задържат и дори да увеличат своята аудитория.

Ние ценим независимостта и свободата на изразяване на медиите и смятаме, че никой извън гилдията няма правото да налага етични кодекси, колкото и необходими да са те. Затова журналистите, медийните издатели и собственици трябва да бъдат привличани във всяка една инициатива насочена към тях. Надяваме се, че всички адресати на формулираните тук препоръки ще поемат своят дял от тази отговорност в името на прогреса към равнопоставеност в обществото…


1

За социалното сближаване, многообразието и медиите


Многообразието е реалност: млади хора, възрастни хора, хора с различна вяра и убеждения, с различна сексуална ориентация, пол и идентичност, хора с увреждания или от различен национален или етнически произход от векове са част от пъстрата плетеница на България. В съвременната бързо разширяваща се глобална среда на движение, мобилност и промяна, европейците все по-често се явяват носители на многообразна и многопластова идентичност и очакват и заслужават да бъдат представяни и представлявани честно и разумно в обществения сектор по политически, социални или културни въпроси.

В този смисъл медиите играят решаваща роля, наред с институциите и гражданското общество; но според много политически анализатори настоящите социални, икономически и културни реалности в Европа изобилстват от прояви дискриминацията към определени уязвими или малцинствени групи. Растящото политизиране и групово съзнание, както и неравното разпределение на богатството и острите икономически трудове допринасят за влошаването на положението на тези групи в политическите и медийните дебати1. Към императива за отразяване и насърчаване на многообразието в обществото, днешният контекст придава още по-голяма тежест на отговорността за защитата на дискриминираните групи и борбата с неравното третиране, в подкрепа на социалното сближаване.

Бъдещето обещава нови предизвикателства, защото според прогнозите на ООН и ЕС, със застаряването на населението нашите общества ще трябва да разчитате не само на съществуващите етнически и религиозни малцинства, но и на стотици хиляди нови работници имигранти. Ние ще успеем да се справим със сегашната криза и предстоящите предизвикателства единствено ако обществото признае и приеме своето собствено многообразие; и тук медиите играят съществена роля.


Медиите могат да бъдат част от проблема...

Примери за драматичните последствия от ролята на медиите в етническата и религиозната дискриминация като Холокоста, например, както и в по-неотдавнашни примери в Руанда и бивша Югославия, са отдавна документирани. Контролираните от държавата и партийните централи медии понякога подклаждат социалното разделение и могат дори да разпалват конфликти. За експерта по комуникации Цийз Хамелинк2 медиите се използват като инструмент за разпространяване на пропаганда, който може „да внуши на аудиторията, че ‘другите’ представляват фундаментална заплаха за сигурността и благосъстоянието на обществото и че единственото ефективно средства за избягването на тази опасност е елиминирането на тази голяма заплаха.” Нападенията от 11 септември в Ню Йорк и 7 юли в Лондон, отразяването на размириците през 2005 г. във Франция и неотдавнашните студентски бунтове в Гърция, нападенията над ромите в Италия и над мароканската общност в Испания, карикатурите на пророка Мохамед в датския вестник „Юландс-Постен” ни напомня за ролята и отговорността на медиите и за необходимостта от сериозен и задълбочен размисъл за това как се отразява представянето на многообразието върху нашето общество.


...и част от решението


Много ключови фигури в най-високите ешелони на международните, европейските и националните медийни компании вярват, че медиите са изключително важен инструмент при воденето на преговори, определящ изхода на редица конфликти в борбата с дискриминацията. Предишният Генерален секретар на ООН Кофи Анан заяви веднъж: “Като представят гласовете и образите на всички хора – включително и най-вече на бедните, маргинализираните и членовете на малцинствамедиите могат да помогнат за превъзмогване на неравенствата, корупцията, етническите напрежения и нарушенията на основните човешки права, които лежат в основата на толкова много конфликти.3


Според Браян Макнеър, един от най-изтъкнатите медийни експерти в Европа, ролята на медиите в демокрацията е да „информират и образоват хората за значението и значимостта на фактите. Медиите трябва да предоставят платформа за открит политически дебат, разпространяват посланията на правителството и другите политически институции”4. Каналите за задаване на въпроси и получаване на информирани отговори за различните политически гледни точки е решаващо за демократичното общество. При условие, че медийните организации в Европа поемат без уговорки тази отговорност и откликват на нуждата от информация на все по-пъстрото население, те могат да допринесат извънредно много за социалното сближаване в европейските общества.


Ролята на ръководителите

В голяма степен напредъкът в медиите и многообразието се дължи на самия медиен пазар – вестниците и телевизиите често предприемат инициативи за разширяване на аудиторията, укрепване на трудовата сила и увеличаване на продажбите на програмни продукти в чужбина по начини, които се съвместяват с политиките на многообразието. Но медийните компании са длъжни да следват държавната политика и мнението на гражданското общество. Свободата на изразяване, например, е законово защитена във всички страни членки на ЕС. Свободата на информацията е част от законовата и демократичната рамка на всяка нация, гарантирана в Конституцията или Парламентарните закони.

Съгласно Член 6(2) от Договора за създаването на Европейската общност, Съюзът – и като част от него европейският медиен сектор – трябва да зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека. Член 13 от Договора дава конкретни правомощия на Съвета да предприема съответни действия за борба с дискриминацията основаваща се на пол, расов или етнически произход, религия или вероизповедание, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Редица Директиви, като например Директивата на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход (2000/43/ЕС) и Директивата създаваща основна рамка за равното тертиране при заетостта и професията (2000/78/ЕС) – укрепват ангажимента на Европейския съюз за недискриминация.

Договорът от Лисабон, който беше подписан от държавните глави на страните членки през месец декември 2007 година, препотвърди ангажимента на Европейския съюз за спазване на основните права, включително защита на културното многообразие. Предложеният нов Член 1а полага основата на ценностите на Европейския съюз по отношение на правата на малцинствата, социалния плурализъм и включване:


Член 1а

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“

В края на 2008 г. Съветът на Европейският съюз прие Рамково решение 2008/913/ПВР относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия със средствата на наказателното право. Текстът постановява, че публикации и изявления – включително чрез медиите – подстрекаващи към насилие или омраза към група хора или представител на такава група, определена по признак раса, цвят на кожата, религия, потекло, националност или етнически произход, дори чрез разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали трябва да се наказва в страните членки с максимална присъда от една до три години лишаване от свобода.5


... като част от по-мащабна тенденция

Много организации, включително Международната федерация на журналистите, Организацията на обединените нации, Европейският съюз, Съветът на Европа, Световната банка и правителствата на Съединените щати, Дания, Холандия и Норвегия, отделят значителни суми за кампании в подкрепа на виждането, че медиите могат да влияят положително за намаляване на дискриминацията.

През 2002 г. Европейският център за мониторинг на расизма и ксенофобията [днес Агенцията за основни права, Fundamental Rights Agency - FRA] публикува доклада „Расизмът и културното многообразие в масмедиите”6. Докладът представя изследване проведено в 15 държави членки на Европейския съюз. Заключенията подкрепят мненията на широката аудитория7 и гореизброените ръководители за ролята на медиите, като призовава към по-задълбочено изследване и мониторинг. През 2006 г. Агенцията организира конференцията „Расизмът, ксенофобията и медиите”.8 Отправя се призив за ”проучване изучаващо наличието и формите на дискриминационни тон и изказвания в медиите и въздействието на тези тон и изказвания върху обществените възприятия и нагласи ”. През месец декември 2008 г., новоучредената Агенция за основни права организира в Париж под егидата на Председателството на Франция своята първа конференция посветена на свободата на изразяване и многообразието в медиите”, където участниците призоваха към радикално преосмисляне на регулациите, обучението, работата и финансирането на медиите и свързаните с медиите проекти.


2

Въпросник за журналисти

Checklist

“Проверявайте всичко което може да бъде проверено.”

(„Наръчник на репортера”, Джон Кардоуни, 1993 г.)


Възможно ли е да бъдете обективни? Осъзнавате ли собствените си предубеждения, предразсъдъци и заблуди?


Възможно ли е да се избягват скритите послания?


Осъзнавате ли силата на определени емоционални думи и изрази?


Осмисляте ли мимиките на лицето си и жестикулацията, които несъзнателно ползвате ?


В каква степен използвате музика и звуци, за да постигнете определено въздействие върху зрителите?


Колкото по-кратък е материалът, толкова по-акуратни трябва да бъдете. Допитвате ли се до вашите колеги и възлагате ли кратките материали на най-опитните журналисти?


Замисляте ли се дали вашите материали и репортажи съдържат стереотипи?


Смятате ли, че притежавате чувство за професионална отговорност за въздействието на вашите статии, репортажи, не само върху читателите и зрителите, но и върху живота на представените субекти?


Проверка на фактите


Целта на обществените медии и журналистика е да отразяват балансирано новините. Но всеки един репортен е подвластен на културно обусловени предубеждения и предразсъдъци, често без да го осъзнава.


Фактите са важни за качеството на журналистиката. Доколко се доверявате на информацията от ваши колеги (в печата, телеграфните агенции, в интернет)?


Колко време е редно да отделяте за проверка на фактите? Доколко можете да отразявате факти, които не са достатъчно проверени? Ако използвате факти и цифри, трябва да знаете какво казват те и как могат да се използват.


Как можете да се уверите, че събеседниците и свидетелите, които интервюирате, са действително „представителна извадка” на своята общност? Избирате ги защото са релевантни към историята или защото очаквате да привлекат вниманието на аудиторията?


Любопитството и подозрителността са важни качества за всеки един журналист. Затова не спирайте да търсите нови източници и да поставяте под съмнение доминиращия тон.


Като журналист вие трябва да внесете нещо ново в историята, трябва да я развиете още малко по-напред.


Аудиторията знае повече от вас, затова бъдете скромни, внимателни и наясно с факта, че сред зрителите, читателите и слушателите ви има експерти.


Многообразието не се изразява единствено в това да можете да разпознаете и преброите шепа лица от етнически малцинства на екрана или по страниците. Важният въпрос тук е как ги изобразявате, как ги представяте като част от историята.


Освен да представяме населението пропорционално и достоверно от фактологическа гледна точка, ние трябва да се стремим да ги представяме цялото им многообразие.


Твърде често в репортажите и историите за имиграцията, малцинствата, престъпността или тероризма, не се чува гласът на „героите”. В такъв случай, кои са интервюираните?


Осъзнавате ли вашите лични предубеждения по отношение на лицата, които избирате да интервюирате?


Не давайте на вашата аудитория винаги онова, което иска или което очаква. Намирайте нови ракурси и не следвайте задължително медийния консенсус.


Колко далеч сте готови да стигнете, за да намерите и използвате различни експерти от обичайните източници на мнение във вашия нюзрум? Опитвате ли се да намирате и представяте разнообразни мнения и говорители от средите на малцинствата?


Когато показвате, описвате и представяте хора от малцинства, по какви причини ли го правите?


Стремите ли се да балансирате и дори да развенчавате стереотипите?


Новините

Кой избира историите?


Телевизионната новина трябва да отговаря със слово и картина (кадри, план, ракурс) на въпросите, формиращи същността на жанра и изразени (по друг повод) още от римския оратор Квинтилиян през първи век: „Кога, къде, кой, какво, с кого, по какъв начин, защо.” За човека, възприемащ информацията, има значение не само това, което е казано, но и как, с какъв тон и в каква обстановка е казано.

Да разгледаме нещо на пръв поглед обективно, като новините. Опитват ли се репортерите да ни продадат нещо? Вероятно не. Да, но средствата за масова информация могат да оказват неуловимо влияние върху мнението ни само като определят кои събития да бъдат осветлени. Вземете например предаването на новини по телевизията: Не друг, а самият директор на Би Би Си заявява, че телевизионният бюлетин е форма на развлечение. Затова, когато ръководителите по програмирането на бюлетините взимат решение коя събитийна новина да отразят и каква част от километрите видео- и филмова лента, заснети през деня, да се покаже на зрителите, те се водят - поне отчасти - от развлекателната стойност на материалите. Филмовият метраж за наводнението в някой столичен град има много по-висока развлекателна стойност от метража, отразяващ бента, който е бил построен, за да предотврати подобно наводнение: просто не е много интересно да се наблюдава липсата на наводнение в действие. Друг въпрос е, че отсъствието на наводнение може да е по-значителна новина. Както футболните мачове, предавани по телевизията, са по-интересни от турнирите по шах, така и бунтовете, бомбените експлозии, земетресенията, убийствата и други актове на насилие имат по-голяма вероятност да бъдат по-дълго в ефира от разказите за хора, които взаимно си помагат, действат, за да предотвратят насилието и т. н. Информационните бюлетини, предавани по телевизията, често засягат размирното поведение на отделни лица - студенти, чернокожи активисти, полицаи, тъй като „действието” е по-интересно за наблюдаване от представянето на хора с мирно и спокойно поведение. Този начин на осветляване не дава хармонична картина на събитията. (Из “Човекът - социално животно” на Елиът Арансън.)


Новинарските материали информират хората за събитията в обществото, общността и по света, но журналистите винаги имат избор да преценят кое е важно и интересно за показване и отразяване.


Зрители, които никога не се „виждат” на екрана на телевизора могат по понятни причини да се почувстват незначителни, неуместни, неподходящи. Телевизията притежава способността да вдъхва усещане за принадлежност, за гражданство и може също така да предлага важни ролеви модели за децата в общностите на малцинствата. Какви са последиците?

Представянето на различни ъгли и различни мнения дава по-вярно отражение на обществото.

Кои сме „ние”, всъщност?

Храна за размисъл


Как се отразяват вашите собствени нагласи върху избора на историите, които отразявате? Съзнавате ли личните си предубеждения по различни въпроси?


Отворени ли сте да приемате предложения за истории от различни гледни точки?


Отделяте ли време да проучите няколко източника на информация - не само знаковите лица на различните общности, а и редовите членове на общността?


В каква степен аспектите на многообразието влияят на вашия избор на истории и герои и оставате ли верни на принципите на независимата журналистика?


Носите ли професионална отговорност за отрицателното или положителното въздействие на вашата работа върху обществото?


Полагате ли активни усилия за привличане и назначаване на колеги, които биха внесли гледната точка на културния плурализъм в редакцията или нюзрума?


Очаквате ли от вашата аудитория да приема нови лица и нови перспективи или смятате, че зрителите и читателите искат да виждат и чуват неизменно едно и също? Опитвали ли сте ги изненадвате и какви са резултатите?


За медиите като огледало на обществото


Обществените медии трябва да бъдат отражение на аудиторията, която обслужват, ако искат да останат адекватни и жизнеспособни в глобализиращия се свят. Това е рецепта за добри приходи в медията и за социално сближаване в обществото.

Затова е необходимо обществените медии да представят вярно и точно действителната картина на многообразното, мултикултурно общество. Това е творческа възможност за създаване на интересни и актуални програми и предавания, представящи истории и позиции от различни гледни точки. Хипотезите за влиянието на престижа върху убеждаването датират от древни времена. Повече от 300 години преди нашата ера Аристотел — автор на първия труд по социална психология, е писал: „На добрите хора (в съвременен прочит на експертите, които заслужават доверие) вярваме по-пълно и по-охотно, отколкото на другите: това е обикновено вярно независимо за какво става въпрос и абсолютно вярно там, където пълната увереност е невъзможна и има разногласие... Не е вярно, както някои автори допускат в трудовете си по реторика, че личната доброта, проявена от оратора, не допринася нищо за силата на убеждението му; напротив, неговият характер почти може да се нарече най-ефективното средство за убеждаване, което той притежава.”


Поемайте рискове, опитвайте нови неща, осмелявайки се да създавате материали и предавания насочени конкретно към малцинствената аудитория, наред с широката аудитория.


Правете така, че малцинствата да се чувстват част от цялото. Това обаче не се постига чрез „пришиване” на екзотични субекти към историята с цел да се създаде впечатлението, че нещо се прави.


Вие решавате кого да поставите на екрана.


Разказвайте историята такава каквато е

Необходимо ли е да се подхожда строго и сериозно към проблемите свързани с живота в мултикултурно общество или може да се опита и нещо ново? Какви са рисковете?

Хуморът помага ли в представянето на деликатни теми? Можете ли да бъдете сигурни, че този подход няма да затвърди предразсъдъците?


Чеклист за многообразие или какво трябва да помните когато отразявате темите на многообразието


1. Осъзнавате ли вашите лични предубеждения по проблема, историите и хората, които избирате за вашите репортажи и материали?


2. Осъзнавате ли силата на образите, думите, звуците и музиката, мимиките и жестикулацията ?


3. Споменавате ли етническия произход, ако той не е реално релевантен към същността на историята?


4. Отделяте ли достатъчно време за проверка на фактите? Убедени ли сте, че използвате правилните термини и понятия?


5. Консултирате ли се с по-опитни колеги – и с колеги от различен произход – когато е необходимо?


6. Как избирате хората, които интервюирате – заради тяхната съотносимост към историята или защото очаквате да привлекат вниманието на аудиторията?


7. Старая ли се да намирам различни мнения сред „говорителите” на малцинствата и очевидците, които интервюирам?


8. Как и защо вкарвам герои от малцинствата в моите материали и истории?


9. Търся ли и намирам ли нови ракурси и стремя ли се да развивам моите материали една крачка по-напред?


10. Надпреварвам ли се със себе си да търся нови източници и да се съмнявам в доминиращия тон или парадигма?


11. Замислям ли се дали моите истории поддържат стереотипи?


12. Съобразявам ли въздействието на моите материали не само върху читателите и зрителите, но и върху живота на представените субекти?


13. Активно ли се старая да привличам колеги, които ще внесат духа и перспективата на многообразието в редакцията, студиото или нюзрума?


14. Интересуват ли ме култури различни от моята собствена и отворен ли съм да приема предложения за истории от различни гледни точки?


Полезни инструменти


Представяме ви селекция от изпробвани инструменти, нови идеи, които си струва да се опитат, управленчески политики и отделни действия, които могат да донесат промяна без сериозни инвестиции, и които могат да се адаптират към различни езици, култури и национален контекст.


Интернет изобилства от информация, но този раздел представя скромна селекция от интересни и релевантни уебсайтове на английски език и добри практики в отразяването на малцинствени общности.


В нюзрума


Добри практики в отразяването на малцинствени общности. Тук ще намерите линкове, които ще обогатят знанията ви за проблемите на малцинствата, ще ви убедят в силата на използваните език и изразни средства и ще повишат чувствителността ви към гласовете на хората от малцинствата в аудиторията.


• Институтът за многообразие в медиите (MDI, www.media-diversity.org) в Лондон изследва силата на медиите за намаляване на конфликти между общностите. Институтът поддържа богат уебсайт с много документи, наръчници, доклади и практически инструменти свързани с всички аспекти на многообразието. Интересни са така наречените чеклистове9, разработени от журналисти, преподаватели по журналистика и експерти в областта на многообразието.

http://www.media-diversity.org/resource%20material.htm – практически помагала за журналисти

Институтът е разработил и публикувал онлайн няколко Наръчника за отразяване на многообразието, които подтикват журналистите да се замислят върху начина, по който поднасят своите материали. Раздел „Етнически произход” съдържа интересни съвети за отразяване на етническите групи и анализ на статии по етнически теми, взети от вестници от Югоизточна Европа.

http://www.mediadiversity.org/resource%20categories/diversity%20manuals.htm


• В Съединените щати, Институтът по журналистика „Мейнард” съветва журналистите да проверяват всеки свой материал по пет неизменни стихии, които оформят живот и социалните напрежения: раса, класа, пол, поколение и география. Съобразявайки всеки един от тези фактори в представяните сложни истории, журналистите могат да вникнат по-задълбочено в проблема и да гарантират достоверността на репортажа си.

http://www.maynardije.org/programs/faultlines/


• През 1986 г. Декларацият за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите е допълнен с Принцип 7:


7. Журналистът трябва да е наясно, че опасността от дискриминация се задълбочава от медиите и трябва да направи всичко възможно, за да избегне улесняването на подобна дискриминация на базата на, освен всичко останало, раса, пол, сексуална ориентация, език, религия, политически или други мнения и национален или социален произход.


• Редица съюзи и асоциации на журналистите са приели насоки и етични кодекси.

Съществуват множество различни модели, но етичните и практическите кодекси се фокусират върху основополагащите цели и мисията на журналистиката. Те няма да решат всички проблеми на нетолерантността в медиите, но могат да помогнат на журналистите да се съсредоточат върху собствената си отговорност и да разрешат своите дилеми.

www.ifj.org

Контакт: ifj@ifj.org


• Международната федерация на журналистите и нейното европейско подразделение, Европейската федерация на журналистите (IFJ/EFJ) създадоха през 90-те Международна медийна работна група за борба с расизма и ксенофобията (IMRAX), с цел разработване на насоки за борба с расизма и за насърчаване на многообразието в медиите. През 2007 г. ЕФЖ лансира Инициативата за етична журналистика, информационна кампания насочена към журналистите и акцентираща върху предизвикателствата пред тях при отразяване на събития от сърцето на един все по-поляризиран свят, нерядко доминиран от религиозен и културен екстремизъм.


Документи посветени на правата на човека:

http://www.ifj.org/default.asp?Issue=HUMA&Language=EN


Публикации посветени на качествената журналистика:

http://www.ifj.org/default.asp?Issue=QUALITY&Language=EN


• „Расизъм, ксенофобия и медии” съдържа ценни насоки за по-задълбочено и балансирано отразяване на въпроси свързани с раса, етнически произход и вероизповедания при пълно зачитане на свободата на изразяване и независимостта на редакцията.

http://fra.europa.eu/fra/material/pub/general/euromed_en.pdf


• „Миграцията, обзор” е изготвен от Стратегическата информационна служба на Европейския съюз на разпространителите на образ и звук (EBU) и разглежда как влияят медиите върху вижданията за миграцията като политически „проблем” и поставя въпроса за свободата на изразяването срещу свободата на словото.


http://www.ebu.ch/CMSimages/en/Media%20And%20Migration_report_tcm6-51853.pdf


Думи и смисъл


Съзнавайте могъщото въздействие на думите и как те могат да нараняват и оскърбяват, дори без такъв умисъл.


Кога е допустимо да се споменава етническият произход или националността? Класическият тест за уместност да се споменава етническият произход или религията е да замените тези думи с онези описващи националността, религията или расата на мнозинството, след което да прецените тяхната уместност. Когато са поставени в определен социален контекст, тези думи могат да подсилват предразсъдъците, затова трябва да се използват внимателно, само когато са действително необходими за репортажа и без тях репортажът би бил по-непонятен. Журналистът винаги трябва да балансира между накърнената сила на историята, ако тези „етикети” липсват и вредата за отразяваните лица, ако въпросните „етикети” присъстват.


Малцинствата и имигрантите често се описват с думи и образи, чието основно значение е свързано с природните стихии и водата: потоци от имигранти, вълни от бежанци и търсещи убежище ... наплив, порой, напиращи маси, потопи, тресавища. Какви емоционални реакции будят тези образи?


Разработете Речник на вашата редакция или нюзрум с понятия като раса, националност, мигранти, емигранти, имигранти, бежанци, асимилация, интеграция, мултикултурализъм, и т.н., като следите постоянната еволюция на тези понятия.

• Би Би Си има уебсайт посветен на религиите, който съдържа информация за всички вероизповедания и религиозни движения по света, включително за бахайството, християнството и други по-слабо познати като унитарианството, растафарианството и т.н. Сайтът съдържа статии посветени на историята на религиите, ритуали и биография на знаменити хора.

http://www.bbc.co.uk/religion/religions/


• Съществуват редица сайтове посветени на ромите, като изчерпателния академичен Център за ромски архиви и документи http://www.radoc.net./ или информационния портал посветен на проблемите на ромите:

http://www.romea.cz/english/index.php

Етичен кодекс при отразяване на събития касаещи ромите, разработен от Ромската медийна мрежа, посетете:

http://www.rrommedia.net/english/index.php


  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Прогрес (2007-2013) iconПрогрес (2007-2013)
Подкрепа за национални дейности за идентификация на добри практики в борбата с дискриминацията и насърчаване на равенството прогрес...
Прогрес (2007-2013) iconПрограма Прогрес 2007 2013
Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз се създава програма за заетост и социална солидарност (прогрес) с период на действие...
Прогрес (2007-2013) iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Прогрес (2007-2013) iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Прогрес (2007-2013) iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Прогрес (2007-2013) iconАнализ на резултати от национално представително изследване на равнопоставеността и дискриминацията доц д-р Румяна Стоилова Доц д-р Божидар Ивков Гергана Николова
Прогрес към равенство: Национални ефективни и иновативни практики за превенция и борба с дискриминация” прогрес (2007-2013)
Прогрес (2007-2013) iconПрогрес (2007-2013)
Подкрепа за национални дейности за идентификация на добри практики в борбата с дискриминацията и насърчаване на равенството
Прогрес (2007-2013) iconКомисия за защита от дискриминация сборни к
Програмата за заетост и социална солидарност на европейската общност – прогрес (2007 Г. 2013 Г.) 7
Прогрес (2007-2013) iconОбластен управител на област варна актуализиран документ
Общинските планове за развитие 2007-2013 г. През 2007г беше одобрена от Европейската комисия Националната стратегическа референтна...
Прогрес (2007-2013) iconРешение на комисията
Италия-Тунис за 2007—2013 г.“ за трансграничното сътрудничество по Европейския инструмент съседство и партньорство (еисп) за 2007—2013...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом