Семинар "Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа"




ИмеСеминар "Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа"
Дата на преобразуване12.02.2013
Размер169.77 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.aubg.bg/sofia/elieff/cep/Nessebar/presentations/AGeorgiev.doc







Американски университет

в България


Комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз



България и Европейската политика за сигурност и отбрана


Анри Георгиев


Семинар



“Интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО - принос към изграждане на обединена Европа”




13 - 14 Ноември 2004, Бургас

СЪДЪРЖАНИЕ


  1. Дефиниране на Общата европейска политика за сигурност и отбрана.

  2. Актуални тенденции в развитието на Общата европейска политика за сигурност и отбрана.

  3. Участието на Република България в Общата европейска политика за сигурност и отбрана.

Дефиниране на Общата европейска политика за сигурност и отбрана


Редица аспекти в областта на сигурността и отбраната промениха естеството на Европейския съюз (ЕС) и способността му да оказва влияние върху световната политика. Европейците си спомнят с известна носталгия за онази позиция на удобна безотговорност, характерна за последните 40 години. Но качественият скок във военните способности води до много (и често болезнени) промени в наследените култури, механизми и навици. Появи се необходимостта от изграждането на обща стратегическа култура и обща доктрина за външна намеса и употреба на сила.


В структурно отношение Европейският съюз се крепи на три стълба:

  • Европейски общностиЕвропейска икономическа общност (митнически съюз и единен пазар, селскостопанска политика, гражданство на ЕС, образование и култура, здравеопазване, социална политика, имиграционна политика и др.), Евратом и Европейска общност за въглища и стомана;

  • Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС)

    • Външна политика: сътрудничество, опазване на мира, човешки права, демокрация;

    • Политика за сигурност и отбрана: военен капацитет на ЕС, военна промишленост, финансиране на отбраната, сътрудничество в областта на отбраната;

  • Правосъдие и вътрешни работи (сътрудничество между съдебните власти и органите на полицията; борба с наркотиците, търговията с оръжие, организираната престъпност и тероризма).


Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО) се осъществява в рамките на “втория стълб” на ЕС и представлява неделима част от ОВППС.


Актуални тенденции в развитието на Общата европейска политика за сигурност и отбрана


В продължение на десетилетия в Европа не се говореше официално за обща политика в областта на сигурността и особено в областта на отбраната. След 1970 се забеляза известно неформално сътрудничество на ниво министри на външните работи. През 1986 терминът “сигурност” се появи в публичното пространство, но се визираха предимно икономическите му измерения. По презумпция, функциите по териториалната отбрана трябваше да се изпълняват от НАТО и/или въоръжените сили на отделните държави.


След Маастрихт (1991), новосформираният Европейски Съюз вече имаше своя ОВППС (Common Foreign and Security Policy, CFSP). По принцип, тя включваше “рамка за обща политика по отбраната”, която “би могла да доведе до обща отбрана”. За да предприеме действия с отбранителна насоченост, обаче, ЕС трябваше да се обърне към друга организация – Западноевропейския Съюз (ЗЕС, Western European Union, WEU), създаден през 1954 г. на основата на Брюкселския договор (1947) и включващ тези страни-членки на ЕС, които са и съюзници в НАТО. По този начин, на ЗЕС се гледаше като на интегрална част от развитието на ЕС.


През юни 1992, скоро след подписването на договора от Маастрихт, външните министри и министрите на отбраната на страните от ЗЕС се срещнаха в хотел “Петерсберг”, близо до Бон, Германия. Общата декларация от тази среща постави нови задачи, различни от традиционната териториална отбрана: хуманитарни и спасителни; мироопазващи; задачи на въоръжени сили при управление на кризи, включително омиротворяване. По принцип, станалите известни като “Петерсбергски” задачи покриват широк спектър от възможни мисии – от ниска до висока интензивност и от глава VI до глава VII на Хартата на ООН.


Продължава изграждането и подобряването на заявените от страните-членки сили и средства, които да осигурят самостоятелни възможности на ЕС за изпълнението на "Петерсбергските задачи" - израз на намерението да се развива отбранителен компонент на ЕС. Договорът от Амстердам, влязъл в сила на 1 май 1999 г., узаконява "Петерсбергските задачи", като ги включва в член 17 от Договора за ЕС. През ноември 2000 г. страните от ЗЕС взеха решение оперативните функции на Съюза да бъдат прехвърлени на ЕС.

Европейският съвет в Кьолн (3 и 4 юни 1999 г.) прие Декларация за засилване на ОЕПСО. Страните се ангажираха ЕС да развие необходимите сили и средства, за да може да поеме отговорностите, произтичащи от развитието на ОЕПСО. Управлението на кризи бе поставено в основата на засилването на ОВППС/ОЕПСО.

Постоянните политически и военни органи за вземане на решения и за осигуряване на политически контрол и стратегическо ръководство на операции под егидата на ЕС са:

Комитетът по политиката и сигурността, известен с френското съкращение КОПС (COPS - Comite Politique et de Securite; Political and Security Committee) със седалище в Брюксел се състои от представители на страните-членки на равнище посланици. Той се занимава с всички аспекти на ОВППС, включително ОЕПСО. КОПС осъществява стратегическото ръководство и политически контрол на предприета от ЕС операция по управление на криза.

Във Военния комитет (ВК, Military Committee) участват началниците на генералните щабове на страните-членки, като те са представлявани от военни делегати. ВК дава съвети и препоръки на КОПС и ръководи Военния секретариат.

Военният секретариат (ВС, Military Staff) е постоянният работен орган. Той дава военно-експертно становище, включително ранно предупреждение и оценка на ситуацията. Осъществява планирането и непосредственото ръководство на ръководена от ЕС операция, включително определянето на националните и многонационалните сили, които ще участват в тях.

На 8 декември 2000 г. Европейският съвет в Ница одобри окончателното формиране на тези органи, които от 1 март 2000 г. функционираха като временни.

Председателството на ЕС, което се сменя на всеки шест месеца на ротационен принцип, е основен фактор за формирането на решения по въпросите на ОВППС и тяхното изпълнение. То представлява ЕС по въпросите на ОВППС в международните отношения. Председателството се подпомага от Върховния представител на ЕС по ОВППС и при необходимост от следващия председател на ЕС, като Европейската комисия е напълно приобщена към процеса чрез участието на комисаря по външните отношения. Гореизброените участници формират т. нар. "тройка" на ЕС (всъщност тя се състои от четирима участници; преди в "тройката" се включваха настоящият, миналият и бъдещият председател на ЕС).


Основните инструменти на ОВППС са:

  • Общи стратегии (common strategies). Въведени с договора от Амстердам, те се приемат от Европейския съвет с консенсус и се отнасят за региони, в които ЕС има важни интереси. Те формират основната рамка за действие на Съюза, като определят целите, продължителността и начините на действие. Общите стратегии се изпълняват чрез приеманите от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство съвместни действия и общи позиции. Съветът на ЕС може да предлага на Европейския съвет да приеме общи стратегии (какъвто е примерът с Русия, Украйна и Средиземноморието).

  • Общи позиции (common positions). Правно обвързващи актове, изясняващи позицията на Съюза по отношение на дадена ситуация. Националните политики на страните-членки следва да са съобразени с тях.

  • Съвместни действия (joint actions). Това са правно обвързващи оперативни действия, имащи на разположение финансови средства.

ЕС може да участва в международните отношения чрез решения, сключване на международни договори, декларации и контакти с трети страни.

Единодушието е общо правило при вземането на решения по ОВППС, но договорът от Амстердам предвижда възможността за т. нар. "конструктивно въздържане". В този случай страната, която се въздържа чрез формална декларация не е задължена да прилага решението, но съгласно принципа на солидарността тя следва да приеме, че решението обвързва Съюза като цяло и че се въздържа от действия, противоречащи на това решение. Това правило не се прилага, ако страните, които се въздържат имат повече от една трета от гласовете в Съвета на ЕС.

Квалифицирано мнозинство (62/87 гласа в Съвета на ЕС, като най-малко десет страни са "за") за вземане на решения се предвижда в два случая: решения, прилагащи обща стратегия и решения, изпълняващи съвместни действия или общи позиции. Поради важни причини, свързани с националната политика, страните-членки могат да блокират вземане на решение с квалифицирано мнозинство (т. нар. "emergency brake"). Тогава не се пристъпва към гласуване, а Съветът на ЕС с квалифицирано мнозинство може да поиска от Европейския съвет да реши въпроса с единодушие.

Решенията по военните и отбранителните въпроси се вземат с единодушие.

Дейностите по ОВППС, респективно ОЕПСО, се финансират съгласно чл. 28 от Договора за ЕС от бюджета на Европейските общности и от страните-членки. Административните разходи са за сметка на общностния бюджет, а оперативните също, с изключение на случаите, когато те са свързани с операции, имащи военни или отбранителни измерения, или когато Съветът на ЕС реши с единодушие. Понеже операциите по управление на кризи имат не само военен, но и граждански характер, е трудно да се направи разграничение относно отговорността за разходите по тях. Бюджетът на ЕС по ОВППС за 2002 г. бе близо 35 милиона евро, което е по-малко от един процент от целия бюджет за външни действия. Такава сума се счита за неадекватна за осъществяване на ефективни операции по управление на кризи.

С цел засилването и персонифицирането на ОВППС договорът от Амстердам създаде длъжността на Върховен представител на ЕС по ОВППС. Този пост бе зает от бившия Генерален секретар на НАТО Хавиер Солана. Той подпомага Съвета на ЕС като допринася за формулирането, подготовката и изпълнението на неговите решения по ОВППС и от негово име, по молба на Председателството, води политическия диалог с трети страни. Върховният представител по ОВППС е едновременно и Генерален секретар на Съвета на ЕС. Договорът от Амстердам създаде на пряко подчинение на Върховния представител звеното "Политическо планиране и ранно предупреждение", чиито задачи са свързани с изготвянето на анализи и предложения по въпросите на ОВППС.

На Европейския съвет в Санта Мария да Фейра, Португалия, (19-20 юни 2000 г.) държавните и правителствените ръководители на ЕС позволиха на страните-кандидатки за членство да се присъединят към формирането на ОЕПСО като допринесат за изграждане на ЕСБР и като участват в политическите и военните органи на Съюза по ОЕПСО, когато заседават във формат ЕС+15 (европейски страни-членки на НАТО, но нечленуващи в ЕС, и страни-кандидатки за членство в ЕС - България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър, Малта, Чешка република, Унгария, Полша, Турция, Исландия и Норвегия).

На 20 ноември 2000 г. на Конференция за предоставяне на отбранителни възможности (Capabilities Commitment Conference) в Брюксел министрите на отбраната на страните от ЕС се ангажираха да бъдат предоставени за бъдещите ЕСБР 100 000 души личен състав, 400 самолета и вертолета и 100 кораба.

През февруари 2001 г. бе създаден Механизъм за бързо реагиране (Rapid Reaction Mechanism), чрез който се осигурява бързо финансиране на операции по управление на кризи. По този начин ЕС успя да стартира политическото, икономическото и общественото възстановяване на Афганистан.

На 19 ноември 2001 г. се проведе Конференция за подобряване на отбранителните възможности (Capabilities Improvement Conference). Успоредно на нея се състоя и Полицейска конференция (Police Conference), която демонстрира решимостта на ЕС да развива гражданското измерение на ОЕПСО. На 20 ноември 2001 г. се проведе среща на министрите на отбраната и на външните работи в състав ЕС+15.

На проведената Конференция за подобряване на отбранителните възможности бе взето решение за стартиране на План за действие за европейските отбранителни възможности (European Capability Action Plan), който цели да бъде постигнато усъвършенстване на изграждащите се сили и средства на ЕС. Създадени бяха 19 работни групи (panels), които се занимават с идентифицирането на отделните проблемни области, свързани с изграждането на военните способности на ЕС. На Конференцията по военните способности, проведена на 19 май 2003 г. в Брюксел, министрите на отбраната на страните от ЕС обявиха, че първата фаза на Плана е завършила успешно и постигнатият напредък преминава във втора фаза, през която ще действат 10 групи по изпълнението на конкретни проекти (Project Groups).

Европейският съвет в Лаекен на 14 и 15 декември 2001 г. обяви оперативната готовност на ОЕПСО и че ЕС е в състояние да ръководи някои операции по управление на кризи.

На 14 май 2001 г. министрите на отбраната от ЕС приеха петгодишна програма за военните учения в периода 2002-2006 г. Първото учение на ЕС (Crisis Management Exercise - СМЕ-02) се проведе от 22 до 28 май 2002 г., като обхвана само етапа на консултации преди взимане на решение. Страните от формат ЕС+15 бяха информирани относно учението.

След 11 септември 2001 г. ЕС обяви борбата срещу тероризма за приоритетна цел на ОВППС, част от която е ОЕПСО. Борбата срещу тероризма не фигурира в списъка на "Петерсбергските задачи", но задачата за осъществяване на "операции на въоръжени сили при управление на кризи, включително омиротворяване" може да се тълкува като покриващо и този случай.

На 19 ноември 2002 г. на съвета "Общи въпроси и външни отношения" бе утвърден Каталогът на силите за 2002 г. (Helsinki Headline Catalogue 2002). Страните-членки бяха поканени да подобрят своя принос, с цел преодоляване на някои проблемни области.

Министрите на отбраната от ЕС на срещата на Съвет "Общи въпроси и външни отношения", проведена на 19 май 2003 г. в Брюксел, обявиха, че ЕСБР са готови да изпълняват Петерсбергските операции, но признаха, че недостигът на военна техника ограничава възможностите на силите да се разполагат бързо, да се защитават, ако даден конфликт ескалира, или да изпълняват повече от една мисия едновременно. Министрите обявиха решимостта си да работят за осигуряване на необходимата военна техника - от транспортни самолети и самолети за зареждане във въздуха до високоточни оръжия и средства за защита от биологично и химическо оръжие. Те изтъкнаха, че ЕС координира с НАТО плановете си в областта на отбраната. Съветът приветства инициативите за създаване на агенция на ЕС по развитие на отбранителните способности и придобиване на въоръжения (Defense Capabilities Development and Acquisition Agency).

Гражданското измерение на ОЕПСО, развито на Европейския съвет във Фейра и на Европейския съвет в Гьотеборг, придоби конкретен израз в ръководената от ЕС Полицейска мисия в Босна и Херцеговина. Мисията стартира на 1 януари 2003 г. и има като задачи наблюдение, напътствие, даване на съвети и инспектиране на полицейските сили на Босна и Херцеговина. Това е първата ръководена от Съюза гражданска операция по управление на криза.

Гражданското измерение на ОЕПСО се състои от четири основни елемента: полицейско сътрудничество (включително осигуряване на 5000 полицаи, като 1000 следва да бъдат готови до 30 дни); засилване на върховенството на закона (предоставяне на до 200 съдии, прокурори и експерти); гражданска администрация; гражданска защита.

Третият основен елемент на ОЕПСО, освен военното и гражданското му измерение, е предотвратяването на конфликти. На Европейския съвет в Гьотеборг, 15-16 юни 2001 г., беше приета Програма на ЕС за предотвратяване на конфликти.

На 31 март 2003 г. ЕС пое от НАТО ръководството на мироопазващата мисия в Република Македония.

На 16 декември 2002 г. в Брюксел беше сключено споразумение с НАТО, позволяващо достъп на ЕС при ръководени от него операции до сили и средства на Северноатлантическия съюз, без последният да взема участие в тези операции. Това споразумение позволява на ЕС да подобри способността си да провежда тази част от "Петерсбергските задачи", които са с висока интензивност.

Договорът от Ница, който влезе в сила от 1 февруари 2003 г., въвежда следните основни промени по отношение на ОВППС/ОЕПСО: възможно е осъществяване на "засилено сътрудничество" между страни-членки на ЕС при изпълнението на съвместни действия или общи позиции, само ако те нямат никакви военни или отбранителни измерения; засилване ролята на КОПС.

Европейският съвет в Хелзинки (1999) реши, че Приоритетна цел 2003 на ЕС (Headline goal 2003) е създаването на Европейски сили за бързо реагиране (European Rapid Reaction Forces) в състав от 15 бригади (един армейски корпус) и приблизителна численост 60 хиляди души. Те трябва да бъдат готови при нужда в срок от 60 дни да участват в операции от “Петербергски тип” (разположени в или извън Европа) и да бъдат поддържани най-малко една година. Това, обаче, не означава създаването на обща европейска армия.

Приоритетна цел 2010 на ЕС (Headline goal 2010) дава основните параметри на развитие на военните способности на ЕС в съответствие с Европейската стратегия за сигурност. Страните-членки на ЕС се ангажират:

  • През 2004 да установят гражданско-военен център към Военния секретариат, с цел бързо организиране на дадена операция;

  • През 2004 да създадат Европейска агенция по отбраната;

  • До 2005 да въведат и използват обща координационна система по стратегическо транспортиране с оглед до 2010 да постигнат пълна ефективност за стратегическо транспортиране на предстояща операция по въздух, земя и море;

  • До 2007 да постигнат пълното развитие на бързо разполагаемите “бойни групи”;

  • До 2008 да разполагат със самолетоносач със съответното въздушно крило и ескорт;

  • До 2010 да разгърнат напълно Европейското Командване за въздушно транспортиране;

  • До 2010 да подобрят всички нива на провеждането на операция под ръководството на ЕС чрез подходяща съвместимост и мрежови връзки на цялото оборудване и средства за комуникация (наземни и космически базирани);

  • До 2010 да са готови да отговорят на възникнала криза с адекватни действия от целия спектър на антикризисните операции (бойни части с висока степен на готовност).

Европейската стратегия за сигурност е приета през декември 2003 г. от Съвета на Европа. Целта на ЕС е да постигне обща оценка и възможност за справяне със заплахите за сигурността, идващи от оръжията за масово поразяване, тероризма, регионалните конфликти и бежанските потоци, за да се изпреварят бъдещи кризи и да се приеме обща доктрина за използване на въоръжени сили, както и да се съдейства за подобряване на жизнения стандарт по света. Един активно действащ и подплатен от силен военен и граждански потенциал Европейски съюз ще допринесе за създаването на ефективен многополюсен, по-справедлив и по-сигурен свят. ЕС няма да се занимава с колективна отбрана, защото тя остава задача на НАТО и НАТО запазва водещата си роля в това направление.

Участието на Република България в Общата европейска политика за сигурност и отбрана

Интеграцията на Република България в ЕС е основен външнополитически приоритет, който предполага активно включване на страната във всички сфери на общите политики, интереси, задължения и отговорности на ЕС, включително във формирането и развитието на ОЕПСО.

На Европейския съвет в Санта Мария да Фейра, Португалия, (19-20.06.2000) на страните-кандидатки за членство бе дадена възможност да се присъединят към формирането на ОЕПСО, като допринасят за изграждането на Европейските сили за бързо реагиране (ЕСБР; European Rapid Reaction Forces, ERRF) и като участват в политическите и военните органи на ЕС по ОЕПСО. Български представители участват в срещи в разширен формат на министрите на отбраната, на Комитета по политиката и сигурността, на Военния комитет и на Военния секретариат. До април 2004 г. България участваше в работата на органите по ОЕПСО във формат ЕС+15 (европейски страни-членки на НАТО, но нечленуващи в ЕС, и страни-кандидатки за членство в ЕС: България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър, Малта, Чешка република, Унгария, Полша, Турция, Исландия и Норвегия). След април 2004 г. България работи с ЕС по въпросите на ОЕПСО във формат ЕС+5 (европейски страни-членки на НАТО, но нечленуващи в ЕС - България, Румъния, Турция, Исландия и Норвегия).

Един от основните елементи от участието на България в изграждането на ОЕПСО и по-специално на ЕСБР е официалното заявяване на 19 април 2001 г. на сили и средства от Българската армия, които могат да бъдат предоставени за нуждите на евентуални бъдещи операции по управление на кризи под егидата на ЕС. Силите и средствата, които България е заявила съобразно националните си възможности, са част от силите и средствата, които тя предоставя в качеството си на членка на НАТО. Следователно, те са оперативно съвместими с тези на страните-членки на НАТО и ЕС както в областта на използваните процедури и доктрини, така и по нивото на тяхната подготовка и окомплектованост. През март 2001 г. се проведоха разговори на ЕС с България, по време на които бе обсъден съставът на силите, предоставени от страната. Обсъдена е и законовата основа и правната регламентация за изпращане и използване на български въоръжени сили зад граница за участие в многонационални формирования и под командването на ЕС.

От 01 март 2003 г. списъкът със силите и средствата, която страната е в състояние да осигури и поддържа съгласно изискванията за участие в бъдещи операции, е актуализиран както по отношение на силите и средствата, така и относно сроковете за тяхното предоставяне.

Приносът на България към изграждането на ОЕПСО има практическо измерение чрез участието на страната в ръководената от ЕС Полицейска мисия в Босна и Херцеговина.

На 31 март 2003 г. ЕС пое от НАТО ръководството на мироопазващата мисия в Република Македония. България взе участие в операция “Конкордия” с един щабен офицер и е изразила намерение да продължи участието си в мисиите на Балканите, включително във военната операция на ЕС “Алтеа”, която е планирана да стартира през декември 2004 г.

На 26 септември 1998 г. по време на Третата среща на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа бе подписано споразумение за създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа (ММСЮИЕ) от министрите на отбраната на Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция. Целта на инициативата е развиване на добросъседски отношения и сътрудничество в областта на отбраната и сигурността в региона.

От 2001 г. Многонационалната бригада “Югоизточна Европа (SEEBRIG) е обявена в ООН за оперативно готова за участие в операции. Тя изпълнява задачи по поддържане на мира, изграждане на мир и хуманитарни операции. Използването на бригадата става в операции с мандат на ООН или ОССЕ, под ръководството на НАТО или ЕС.

SEEBRIG се състои само от сухопътни елементи. Те остават в постоянните си бази на дислокация и се събират за сформиране на съответните сили за учебно-тренировъчни мероприятия според съвместно изготвени програми и при извънредни случаи, ако има политическо решение за тази цел.

В SEEBRIG се формират три вида подразделения:

  • Комплектовани и осигурявани от домакина на Щаба;

  • Многонационални;

  • Национални.

Първи домакин на ММСЮИЕ от септември 1999 г. до юли 2003 г. бе България с щаб на бригадата в Пловдив. След това на ротационен принцип щабът бе предислоциран в Констанца, Румъния.

Подготовката на България за пълно възприемане и прилагане на ОЕПСО включва:

  • Постигане на висока степен на координация на външнополитическата дейност на България с ОВППС на ЕС;

  • Утвърждаването на България като стабилизиращ фактор в региона;

  • Адаптиране на националните процедури в процесите на планиране и провеждане на хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии към тези на ЕС;

  • Подготовка за участие в мисии в духа на Петерсбергската декларация, както и за изпълняване на мисии по колективна отбрана и по управление на кризи (Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан, Ирак), което ще увеличава готовността, натрупания опит и самочувствие на българските въоръжени сили за участие в операции под ръководството на ЕС;

  • Повишаване на оперативната съвместимост на Въоръжените сили на Република България с въоръжените сили на страните от ЕС;

  • Изготвяне на дългосрочна визия за развитие на въоръжените сили до 2015 г., която ще бъде основа при изготвяне на конкретни бъдещи планове и програми и ще подпомага процеса на привеждане на отбранителните способности в съответствие с рисковете и предизвикателствата на XXI век и националните ангажименти в областта на сигурността.

Главна цел на реформите във Въоръжените сили на Република България е създаването на въоръжени сили, по-малки по количествени измерения, но с чувствително по-високи качествени възможности, които да бъдат оперативно съвместими със силите на НАТО и ЕС.

Заключение

Общата европейска политика за сигурност и отбрана като част от Общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз е в процес на формиране. Това междуправителствено сътрудничество в рамките на т. нар. "втори стълб" на ЕС се регулира от Глава V на Договора за ЕС (чл. 11-28). Този елемент може да позволи на ЕС да играе глобална роля, съизмерима с неговата икономическа мощ. Важен фактор за укрепването на регионалната и световната сигурност е решимостта на ЕС да включи и военно измерение към своя икономически и непрекъснато развиващ се политически потенциал.


Европейският съюз е изправен пред разнообразни и амбициозни задачи в областта на сигурността и отбраната, решаването на които изисква значителни усилия:

  • Изграждане на общи стратегии и доктрини, подчинени на ОВППС;

  • Развитие на ОЕПСО по начин, който не отслабва трансатлантическите взаимоотношения;

  • Генериране на сили и способности, отговарящи на предизвикателствата в епохата след Студената война;

  • Мобилизиране на финансови и технологични ресурси чрез преструктуриране на разходите за отбрана и промяна на процеса на търсене и предлагане на военни доставки.


Европейците осъзнават, че разговорите преминават в практически действия, което, обаче, бележи само началото на един дълъг процес. Ако Европа не успее да изпълни обещанието си от Кьолн, това ще отслаби както ролята й в НАТО, така и американската подкрепа за Алианса. Такъв сценарий би имал отрицателни последствия за ОЕПСО и затова ЕС полага усилия за изпълнение на поставените приоритетни цели.


Свързани:

Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconСеминар "Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа"
Комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconСъобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент Западните Балкани и европейската интеграция
Ес към този регион”. Подготовката на западните балкански държави за влизане в структурата на обединена Европа е основен приоритет...
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconПредизвикателствата към българския бизнес в контекста на присъединяването на република българия към европейския съюз
България е в обединена Европа, се споделя от правителството, всички политически сили и широката общественост в страната, независимо...
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconЕвропейска интеграция и експортна специализация /на примера на интеграцията на Република България с Европейския съюз
Паскал Желев на тема: ”Европейска интеграция и експортна специализация /на примера на интеграцията на Република България с Европейския...
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" icon„Предизвикателства пред процесите на миграцията и интеграцията
Република България като страна–членка на Европейския съюз, както и необходимостта от обмяна на опит и добри практики в областта на...
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconРепублика България За програмен период 2007 2013г
Принос на нсрр към реализация на приоритетите на Европейския съюз за конкурентоспособност и заетост 6
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconРепублика България За програмен период 2007 2013 г
Принос на нсрр към реализация на приоритетите на Европейския съюз за конкурентоспособност и заетост 6
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconИнформация за посещението на "Клуб приятели на Европа" в нато
Групата на “Клуб приятели на Европа” беше посрещната в нато от представителите от политическата секция на делегацията на България...
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconЕвропейският съюз и биоразнообразието
Директорат по околна среда на Европейския съюз (dg environment) по проект „Към по-добра информация, интеграция и приобщаване в процеса...
Семинар \"Интеграцията на България в Европейския съюз и нато принос към изграждане на обединена Европа\" iconЕнергия и околна среда в европейския съюз
Директорат по околна среда на Европейския съюз (dg environment) по проект “Към по добра информация, интеграция и приобщаване в процеса...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом