В. "Дневен труд" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21




ИмеВ. "Дневен труд" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21
страница1/3
Дата на преобразуване11.02.2013
Размер321.66 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://bphu.eu/uploads/files/2010/BFMS_09_01_2012.doc
  1   2   3

     бул. "България" №58
     1680 София

     тел: +359 2/ 975 25 32

     e-mail: office@cross-bg.net

     http://www.cross-bg.net


СПЕЦИАЛИЗИРАН БЮЛЕТИН НА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „КРОСС” ПО ТЕМА:


ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


09.01.2012 г.


в. "ДНЕВЕН ТРУД"


Лошото правосъдие излиза скъпо | 09.01.2012 03:18 | Труд | стр. 21

Гражданите печелят все повече дела срещу държавата заради безобразията на магистратите. Сметката е за данъкоплатците.

Правосъдието е скъпо занимание, но в България понякога излиза прекалено скъпо. Според Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите. причинени на граждани от дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане, обвинение в извършване на престъпление. осъждане, изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, използване на специални разузнавателни средства.

Когато преценяват какъв да е размерът на обезщетението, съдиите, които разглеждат исковете по ЗОДОВ, вземат предвид тежестта на повдигнатите обвинения, колко време е продължило наказателното преследване, каква мярка за неотклонение е била наложена (дали е арест, гаранция, подписка) и за какъв период, как делото се е отразило върху физическото и психическото здраве на човека и върху взаимоотношенията му с близките и приятелите му. Зависи и дали делото е било с обществен отзвук и каква е степента на огласяването му.

| Безотговорност

Законът казва още, че не се дължи обезщетение, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия. А когато той виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Това обаче не променя картината. Докато данъкоплатците плащат все по-скъпо за грешките на МВР и съдебната власт, нито един магистрат или полицай не е понесъл отговорност за това, че негови действия са станали причина държавата да бъде осъдена по ЗОДОВ. Нито кариерата му е пострадала от това. Обикновено в замазването на някое дело са участвали няколко души и това размива отговорността.

А и конституцията гарантира имунитет на съдиите и прокурорите. „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер", казва основният закон. Преди да бъде решено кариерното израстване на магистратите да бъде обвързано с осъжданията по ЗОДОВ, трябва внимателно да се обмислят всички възможни последици от това. Защото може да се окаже, че прокурорите предпочитат да не образуват дела, по които ще събират доказателства трудно и бавно, а съдиите претупват казусите, само и само да не ги бавят.

Примерите

Те са безброй. Само преди дни общинският лидер на ДПС в Исперих Гюнай Хюсмен осъди прокуратурата да му плати 20 000 лв. за вреди от несправедливо обвинение. Той настояваше за 140 000 лв., затова че е разследван 10 години, три месеца и осем дни. а после напълно оправдан. Окръжният съд в Разград, който гледа делото на Хюсмен по ЗОДОВ, прие експертизи, че освен психически и социален дискомфорт, лидерът на ДПС е получил и високо кръвно, язва на дванадесетопръстника и хроничен обострен гастрит. Освен за неимуществените вреди, прокуратурата беше осъдена да плати на Хюсмен и близо 1500 лв. за неполучени заплати, тъй като той беше отстранен от изпълняваната тогава от него кметска позиция.

Добричлия пък осъди прокуратурата да му плати 40 хил. лв. заради дело, водено срещу него цели 15 години и накрая прекратено поради липса на престъпление. 61-годишният в момента мъж е арестуван за изнудване през 1995 г., лежи в ареста в града. а после и в затвора в Белене. Според съда в продължение на пет месеца в ареста мъжът не е излизал на открито и е нямал възможност за каквато и да е физическа или умствена активност. Килията му е била пренаселена, а заради липсата на светлина не е можел дори да чете.

През март 2011 г. Сливенският районен съд присъди 600 лв. на лекар от Кермен. В иска си той разказва, че през юни 2009 г. е бил обвинен, че две години по-рано е издал болничен лист за три дни с клинична диагноза „бъбречна колика, инфектирана вляво". С него болният се извинил и не се явил в съда. Според прокуратурата обаче болничният бил лъжлив. Лекарят бил пратен на съд и оправдан на всички инстанции. Но по време на разследването и в съда изхарчил 600 лв. за адвокати. Прокуратурата трябва да му плати и 220 лв. разноски по делото му по ЗОДОВ. В края на 2010 г. Окръжни-

ят съд в Добрич осъди прокуратурата да обезщети със 100 хил. лв. Слави Славов заради незаконно обвинение,

от което мъжът е получил хипертония и диабет и доброто му име е накърнено. В иска си Славов твърдеше, че между 1998 г. и 2000 г. е проверяван много пъти от правоохранителните органи само защото е втори братовчед на Васил Миков. По това време Миков оглавяваше апелативната прокуратура във Варна и беше конкурент на Никола филчев за главен прокурор. Съдът прие, че Славов е понесъл значителни емоционални, психически и здравословни последици от продължилото твърде дълго дело. Законът е използван не за разкриване на обективната истина, а като средство за натиск.

Равносметката

Парадоксално - докато съдебната власт плаща за безотговорността на своите служители, се обмисля да бъдат вдигнати съдебните такси, за да бъдат кърпени дупки в бюджета.

Полето за законодателни промени е голямо. Още повече, че през май 2011 г. и Европейският съд за правата на човека с две пилотни решения задължи България до една година да създаде механизъм, с който да обезщетява бързо и справедливо жертвите на нейното бавно правосъдие. След това бе лансирана идея да бъде създадена комисия, която да разглежда жалбите на гражданите и да присъжда обезщетения от финансов фонд. Всичко остана на ниво добри пожелания. В бюджета за 2012 г. пари за това не са предвидени. А за последните 10 години държавата е платила около 11 млн. лв. само за обезщетенията, присъдени от Страсбург.

Властите упорито проявяват завидно безхаберие по темата. Лесно им е. Плащат гражданите.

398 687

лв. дължи съдебната власт като обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). От тях е платила 1 223 260 лв.,

сочат данните към 31 октомври 2011 г., предоставени на „Труд" от Висшия съдебен съвет. От статистиката се вижда, че само за първите 10 месеца на м.г. обезщетенията са повече отколкото за цялата 2010 г., когато са платени 3 198 426 лв.


Има разлика между лекарства и гащи | 09.01.2012 03:18 | Труд | стр. 17

Хората с увреждания с мъка ще се добират и до аптеките, защото наредба отмени задължението да имат рампи (виж стр. 8).

В дъното на промяната стои съсловен интерес. И този път той с лекота избута правата на пациентите. Макар че болните българи са милиони, а фармацевтите наброяват едва 4000 души, явно тяхната зашита е по-важна...

Пак по настояване на фармацевтичния съюз бе предложен още един абсурд - с години да пазим касовия бон от купените лекарства и единствено срещу него да ги връщаме при изтекла годност. Все действия, които затормозяват болните, но намаляват задълженията на аптекарите.

Само че когато си разкрил здравен обект, не може единствено да те интересува как да си вземеш надценката. Тук водеща е социалната ангажираност. Така е в Европа.

Затова - който не може да търгува с лекарства, да продава гащи и чорапи,


Аптеките - недостъпни за хора с увреждания | 09.01.2012 03:18 | Труд | стр. 8

Онлайн поръчани лекарства без рецепта ще пристигат за денонощие

Отпада задължението аптеките да са достъпни за хората с увреждания, т. е. да разполагат с рампи. Изискването ще важи само за новооткритите фармацевтични обекти, става ясно от обнародваната в .Държавен вестник" Наредба №28 на Министерството на здравеопазването (МЗ).

Преди изменението нормативният акт предвиждаше всички аптеки (близо 3800) до края на 2011 г. да са снабдени с рампи. Стотици собственици направиха инвестиции и приведоха обектите си според изискването. Работна група от експерти от Българския фармацевтичен съюз, Изпълнителната агенция по лекарствата и други здравни специалисти обаче предложила на МЗ вече откритите аптеки да не са длъжни да имат рампи. И идеята им намерила място в наредбата. Според пациентски организации изменението е антисоциално и ще повлече след себе си сериозни последици. Много вероятно е инвалиди, които не могат да стигат до гишето с лекарства като в цивилизованите държави, да заведат дела срещу аптеките или дори срещу

държавата ни в Европа. За което пък тя може да бъде осъдена за дискриминация примерно. Не на последно място се демотивират социално ангажирани собственици, които за в бъдеще ще се колебаят дали да се втурват в изпълнение на промените, или да си правят оглушки. Защото поредното нововъведение може да им се размине.

„Прави се крачка назад! Вместо все повече да се облекчава достъпът на хората с увреждания особено до здравните обекти, които посещават най-често, той се ограничава", възмути се д-р Станимир Хасърджиев, шеф на Националната пациентска организация (НПО). Той се обърна към инвалидите, ако имат подобни затруднения, да търсят НПО, която да им помага със завеждането на дела. „Изискването за рампа е много логично, защото аптеките трябва да са достъпни за болните. А сега е взето компромисно решение с цел да не се променя статуквото", добави Красимир Славчев, член на управителния съвет на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА).

Измененията предвиждат още във фармациите да могат да се продават всички козметични продукти. Досега имаше специално приложение, в което бяха изброени разрешените за търговия разкрасителни продукти.

Регламентира се също онлайн търговията на лекарствата без рецепта. Те ще се предлагат чрез интернет страницата на съответната аптека и ако тя е получила специално разрешение за това. Доставката ще става за 24 часа. „Ако куриерите трябва да осигурят лекарството в някое отдалечено село, доставката няма как да се изпълни за денонощие", предупреди Николай Костов, председател на АСА. До някои населени места куриерът пътувал едва 1-2 пъти седмично. „А ако не доставим навреме препарата, ни чакат глоби и от 3000 лв.", каза Костов.


Таксиджии носят лекове от Румъния | 09.01.2012 03:18 | Труд | стр. 8

Таксиметрови шофьори от Русе пазаруват по поръчка в Букурещ поевтини или дефицитни лекарства, научи „Труд". Те съчетават превоза на пътници до румънската столица с тази услуга. Тя струва 5-10 евро в зависимост от срока на доставката.

Услугата е само за жители на крайдунавския град и се оскъпява, ако трябва да се препрати чрез куриер в страната. С допълнителната заработка таксиметровите шофьори покриват намалелите им приходи от курсове оттатък Дунава. Цената на превоза от Русе до летищата в Букурещ например падна на 80-90 лв.

За да се пестят пари, хора в нужда са измислили и друг начин - заявяват търсеното лекарство онлайн в сайтове на румънски дистрибутори и до два дни пратката пристига на адреса в Русе.

Най-активните клиенти са жени. Те купуват препарати за лечение на хормонални проблеми. Дефицитни или скъпи в България са и лекарства за бебета - специални кремове за проблемна кожа и за трудно затваряща се фонтанела. От Румъния се снабдяват често и хора със сърдечни проблеми. Мъже и жени с алкохолна зависимост също наемат таксиметрови шофьори за доставката на специални препарати.

Причината за по-ниските цени в северната съседка е, че там ДДС върху фармацевтичните продукти е 9%, уточниха аптекари. Разликата с медикаментите в България често е от 20 до 50 лв. и дори с транспортните разходи в Румъния пак е по-евтино,


в. "24 ЧАСА"


300 лв. годишно и ходиш спокойно при лекарите | 09.01.2012 03:18 | 24 Часа | стр. 22

Дружествата за доброволно здравно осигуряване може да ни спасят от диктата на касата

Любезен глас ви търси по мобилния телефон. От компанията, чийто абонат сте, ви предлагат наред с другите им услуги и здравна застраховка срещу изгодни на пръв поглед условия.

Отивате за нещо до банката, чиито клиент сте, и служителката ви кани да сключите застраховка "здраве ". Подобни оферти сигурно са получавали мнозина.

Става дума за напълно законна дейност. У нас има куп застрахователни компании, които освен останалите видове застраховки

предлагат такава и за " здраве " - т.е. наравно с къщата, колата, вилата и другото движимо и недвижимо имущество може да застраховате и тялото си. Когато се разболеете, не дай Боже, с този вид полица, ще получите това, което бихте получили, ако ви разбият апартамента или колата - някаква сума съобразно размера на месечните или годишните вноски. Толкова.

Но в България, както и в много други развити европейски страни има и допълнително здравно осигуряване - извън задължителното, което се различава съществено от здравната застраховка, колкото и някои експерти да твърдят, че между двете неща няма разлика.

От дружествата за доброволно здравно осигуряване обясняват, че всеки един от техните членове има договори с над 400 лечебни заведения у нас, както и денонощна телефонна линия, на която осигурените могат да получат консултация с лекар и да бъдат насочени към конкретна болница. Дружествата плащат лечението и контролират изпълнителите на медицинска помощ, като така допринасят за повишаване качеството на услугите. Подобни неща застрахователните компании не предлагат.

При доброволното здравно осигуряване се отделят немалко средства за профилактика, което застрахователите не правят, тъй като тази дейност е насочена към здравите хора. Застрахователите плащат само при настъпила щета, и то за определени заболявания и до определен лимит без оглед на реално направените разходи за лечение.

При доброволното здравно осигуряване осигурените имат достъп до здравно обслужване, без значение дали има направления. Дружествата за доброволно осигуряване по-криватразходи за прегледи и изследвания дори когато не се установи заболяване, но човек не се чувства добре и има нужда от консултация с лекар .

С доброволното здравно осигуряване се предотвратява и изключително неприятното

плащане на ръка от пациентите Дружествата се разплащат директно с лечебните заведения и всеки осигурен знае, че не дължи никакви суми на лекаря или болницата. Осигурените не дават пари и скъпо струващите консумативи, които здравната каса не поема и са тежък финансов проблем за много пациенти.

Засега на изброените дотук предимства се радват служители и техните семейства в предприятията, които имат договори с някое от дружествата за доброволно здравно осигуряване.

Но всеки може да сключи и индивидуален договор и срещу средна годишна вноска от 250-300 лв. да получи три пакета - за профилактика, доболнична и болнична помощ.

При договори с предприятия тази сума намалява, тъй като осигурените са в група.

Почти до началото на ноември т.г. над дружествата за доброволно здравно осигуряване съществуваше реалната опасност да бъдат закрити или принудително превърнати в застрахователи заради изисквания на Европейския съюз. Сагата започва през 2006 г., когато тогавашният зам. -председател на Комисията по финансов надзор - Ралица Агайн, защитава тезата, че здравните застраховки трябва да минат към общото застраховане. Това повелявали три европейски директиви, регламентиращи дейностите по т.нар. неживотозастраховане. Проблемът стига до Европейската комисия, тъй като нито един български представител не си дава труда да уведоми членовете на комисията, че в България съществуват дружества за доброволно здравно осигуряване, които нямат друг предмет на дейност.

Те са заклеймени като нарушители на директиви 1-3 и върху тях се оказва натиск да се превърнат в застрахователни. В противен случай може да ни бъде наложена санкция от 700 000 евро.

Според проф. Цекомир Воденичаров, изпълнителен директор на ДЗОФ „Медико-21", опасността е била не толкова заради изискванията на ЕС, колкото заради опитите на някои хора у нас да лобират в полза на застрахователите. И тъкмо те са обяснявали в Брюксел, че дружествата за доброволно здравно осигуряване не отговарят на европейските стандарти и са на ръба на закона.

Но докато се вихрят спорове по този въпрос, в края на ноември 2009 г. Европарламентът приема нова директива - (Solvency 2 -Платежоспособност 2), която отменя досегашните три. Сроковете за въвеждането й в националното законодателство на всяка отделна страна са до 2012 г. Тъкмо тази директива отбелязва редица случаи, при които здравната осигуровка (макар и възприета като здравна застраховка) съществено се различава от дейността по здравно застраховане, което е част от общото застраховане.

В началото на ноември т. г. българска делегация посети Европейската комисия в Брюксел, за да предотврати опасността от санкция. Според шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова делегацията е успяла да издейства отпадане на глобата, позовавайки се на новата директива - тя допуска по-особения статут на частните здравноосигурителни дружества поради специфичната им социална дейност и ниския премиен приход. Страни като Германия, Дания, Ирландия, Испания поименно са изброени в преходните и заключителните разпоредби на документа, тъй като техните здравни компании имат дългогодишни традиции в социалното здравно осигуряване. Подобен е и случаят с Франция, в която тази дейност се прави от взаимоспомагателни каси. Страната печели и дело в Европейския съд по този казус.

Българската делегация поема ангажимент да се внесат промени в Закона за здравното осигуряване.

До края на годината законодателните промени ще бъдат внесени в парламента, уточнява Десислава Атанасова. Няма никаква опасност те да не бъдат приети.

Става дума за гласуването на един параграф, който да гласи, че за дружествата за доброволно здравно осигуряване не важат условията за общозастрахователните предприятия. Т.е. годишният брутен приход на здравните фондове да не надвишава 5 млн. евро. Това ще ни спаси от глоба в размер на 700 000 евро и ще даде още една възможност хората да се погрижат за своето здраве .

Валери Цеков, член на Управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, смята, че в бъдеще трябва да се внесат още промени в Закона за здравно осигуряване. Сегашните му разпоредби например не позволяват да се прави индивидуална оценка на рисковете и веднъж лицензирани, тарифите на дружествата не могат да бъдат променяни. А здравният статус на всеки човек е строго индивидуален и би трябвало дружествата да имат възможност да действат по-гъвкаво.

ххх

Застраховки правят рядко, рискови са

По данни на Комисията за финансов надзор през 2010 г. от 19 общозастрахователни компании само три предлагат застраховка "заболяване". В животозастраховането от 16 дружества пет предлагат "постоянна здравна застраховка". Причина за това е, че дейността по здравното осигуряване е твърде специфична и високо рискова, поради което застрахователните компании не проявяват голям интерес към нея, твърдят от дружествата.

Лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване през 2010 г. са общо 20 на брой и формират годишен премиен приход от 42 000 000 лв.

През миналата година те са изплатили на лечебните заведения над 20 млн. лв., което подпомага развитието на здравната система у нас. По тази причина е добре частните здравни фондове да станат част от задължителното здравно осигуряване, категорични са от дружествата за доброволно здравно осигуряване. (24 часа)

  1   2   3

Свързани:

В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Не профилактика, а широки шепи | 29. 01. 2012 03: 30 | Труд | стр. 9
Шефове заплашват с уволнение и пращат в рискова за здравето среда българи с множествена склероза (виж стр. 4)
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Борисов: ддс-то върху лекарствата остава | 26. 02. 2012 02: 13 | Труд | стр. 5
Здравният министър: „Софарма е уважавана компания, от която обществото има полза
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Бойко Борисов помага и срещу целулит | 17. 09. 2011 02: 19 | Труд | стр. 17
Любомир Спасов по никакъв начин не е и мекнало, че има и по-специален контингент. Напротив, според документа стратегическа цел на...
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Мустафа бе забравен още на погребението | 22. 07. 2012 02: 08 | Труд | стр. 3
Всички сме възмутени, че нито едно държавно лице не почете паметта на Мустафа Кьосов, загиналия ни съселянин при атентата в Бургас,...
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Държавата твърдо за цигарената забрана | 20. 04. 2012 04: 34 | Труд | стр. 6; 7
Закона за здравето." Това заяви вчера здравната министърка Десислава Атанасова на дискусия на тема „Забраната за тютюнопушене колко...
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconД-р Дечо Дечев: Касата плаща 2 пъти по-скъпо за стентове | 18. 07. 2012 03: 26 | Труд | стр. 20

В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Онкоболни чакат с месеци за лъчетерапия | 02. 07. 2012 03: 08 | Труд | стр. 29
Плевен има нужда от линеен ускорител за лъчетерапия, единодушни са медици и пациенти
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Червено вино води до хемороиди | 10. 01. 2012 03: 13 | Труд | стр. 20; 21
Пикантната храна и системната злоупотреба с алкохол, например с червено вино, могат да ви докарат хемороиди. Това заяви пред „Труд"...
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" Синът на здравната министърка в „Пирогов" | 08. 05. 2012 03: 32 | Труд | стр. 7
Владислав, синът на здравната министърка Десислава Атанасова, бе приет по спешност в нощта срещу понеделник в „Пирогов", съобщиха...
В. \"Дневен труд\" Лошото правосъдие излиза скъпо | 09. 01. 2012 03: 18 | Труд | стр. 21 iconВ. "Дневен труд" в плевен не им пука от проверки | 08. 04. 2012 03: 13 | Труд | стр. 4
Така коментира пред „Труд вчера бившата директорка на дома за медико-социални грижи в Плевен д-р Иржина Костова. Тя работила там...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом