Магистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на международната търговия" Тема: "




ИмеМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на международната търговия" Тема: "
Проверител
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер236.02 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://www.mrunkam.com/kursovi/magistratura_MBO/transnacionalni_korporacii.doc


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА
“МЕЖДУНАРОДНИ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ”



Курсова работа по “Право на международната търговия”


Тема: “Транснационалните корпорации – понятие, способи за осъществяване на дейността им и принципи

Автор: Проверител:

Стилян Горанов проф. д-р Николай Натов

Фак.№ 70029-М

МБО, 2 семестър

София

Април 2009

СЪДЪРЖАНИЕ:

  1. Съдържание 2 стр.

  2. Увод и общи постановки за ТНК в днешно време 3 стр.

  3. Понятие и проявления на ТНК 5 стр.

  4. Структура и типове ТНК 8 стр.

  5. Роля на ТНК в Международните бизнес отношения – плюсове и минуси 11 стр.

  6. ТНК и българският бизнес 15 стр.

  7. Заключение 17 стр.

  8. Библиография 18 стр.

  9. Приложения 19 стр.

Увод и общи постановки за Транснационалните корпорации в днешно време

Целта на настоящата курсова работа е да се разгледа еволюцията на международните транснационални корпорации в световната търговия, а също така тяхната модернизация и перспективите за развитие в бъдеще. В днешно време транснационалните корпорации (ТНК) се явяват като един от най-важните елементи за развитието на световната икономика и международните бизнес отношения. Тяхната интензивна дейност оказва влияние върху изострянето на международната конкуренция и разрастването на процесите на международното разделение на работната сила (глобализация на пазара на труда). Именно по тази причина темата за влиянието и развитието на ТНК става все по актуална през последните години.

Международните корпорации представляват непосредствен участник в цялостния спектър на бизнес отношенията, като „локомотив” на световната икономика. Техният капитал може да надвишава в пъти този на някои малки и средно развити страни. ТНК, от една страна, са продукт на бързо развиващите се международни икономически отношения, а от друга страна, самите те се характеризират като мощен механизъм за въздействие върху международните отношения. Интересите на подобни икономически гиганти са над политическите интереси и именно бизнесът на подобни корпорации диктува действията на световната политическа сцена. Въздействайки активно на международните бизнес отношения, ТНК формират нов тип взаимоотношения, изменяйки цялостното възприятие за търговия и икономическите устои. Те превръщат света в едни голям и отворен пазар, осигурявайки развитието на най-ключовите за бизнеса фактори:

  • Техническото равнище и качеството на продукцията;

  • Ефективността на производството;

  • Усъвършенстването на мениджмънта и управленските подходи.

ТНК действат посредством своите „дъщерни” фирми и клонове в десетки страни по света, основавайки се на единна научно-производствена и финансова стратегия, формирайки по този начин комуникационна мрежа, която преплита не просто пазарите на различни националности и култури, но и нормативната уредба на множество държави, които влизат в отношение помежду си посредством търговския интерес на дадена единица (участник). Всичко това осигурява невероятна динамика и ръст на международните търговски отношения.

Разглеждайки настоящата тема е важно да се отчете фактът, че съвременните ТНК, като допълващо звено към съществуващия международен обмен на стоки и услуги, създават нов вид международно производство, нова сфера в услугите и международните финанси, способствайки при това локалните бизнес отношения да прераснат в глобални (международни). Тоест те са и инструмент на световната глобализация, както в икономически, така и в социален аспект. Важността на ТНК в стопанския живот на Западна Европа е голяма. Те обединяват европейските стопанства преди вътрешният пазар да бъде официално завършен и са главен фактор при интеграцията на страните от Централна и Източна Европа. Тези корпорации, чиято дейност не се ограничава само в границите на европейския пазар, пречат на европейския бизнес да се затвори в себе си - оказват силно въздействие върху интензивността и посоката на интеграционния процес, а това не винаги е в съответствие с намеренията на политиците. В случая с България закъснялото ни включване в стопанското и бизнес развитие са сред факторите, обясняващи цялостната изостаналост на страната.

За да се изяснят перспективите на ТНК, преди всичко трябва да се разгледа процесът на тяхното възникване. Най-основната причина за появата им е интернационализацията на производството и капиталите въз основа на развитието на производствените сили, които излизат извън пределите на държавните граници на една страна. Международното развитие на производството и капиталите придобива експанзивен характер в търговско отношение посредством създаването на големи компании с многочислени направления на дейността зад граница. Така доскоро големите национални корпорации започват да се превръщат в световни гиганти, а извеждането на капиталите и работната сила извън пределите на първичната страна се превръща в цел номер едно. Именно икономическата ефективност, обуславяна от мащабите на производството в множество отрасли, е разковничето в развитието на ТНК. Необходимостта да се справят с конкуренцията кара компаниите да разпространяват далеч извън пределите на една страна, оттам се създава още по-монополен пазар, още по-глобализиран пазар и съответно ТНК търсят начини за минимализиране на разходите и заемането на все по-голяма пазарна ниша. В резултат на това днес, в 21 век, световният пазар и националните икономики зависят почти изцяло от гигантите на световния бизнес - 500-те най-големи ТНК реално управляват световното стопанство благодарение на огромния си производствен, научно-технически и управленски потенциал. Най-големите ТНК инвестират в научноизследователска и развойна дейност повече средства дори от някои големи държави: разходите на Ford, Pfizer, Daimler-Chrysler, Siemens, Toyota и General Motors например надвишават 5 млрд. долара годишно, което е съпоставимо с разходите на страни като Бразилия, Китай, Ю. Корея и Тайван. Друга отличителна черта на ТНК е, че те са най-активни във високоразвитите страни, следвайки описания за първи път от Робърт Грийн и Джеймс Латц през 1978г. „модел на Триадата”1. Седалищата на най-големите 200 ТНК са разпределени географски както следва: 62 в Япония, 53 в САЩ, 23 в Германия, 19 във Франция, 11 във Великобритания, 8 в Швейцария, 6 в Южна Корея, 5 в Италия и 1 в Нидерландия, като общият им оборот е 7,85 трилиона долара или 30% от световния БВП, а финансовите ТНК от САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция притежават общо 74% от активите на 50-те най-големи финансови ТНК през 2003г.2

Понятие и проявления на Транснационалните корпорации

Бързият ръст на директните чуждестранни инвестиции, изнасянето на технологичното разделение на труда извън пределите на фирмите, отраслите и националните граници съпровожда проявлението на гигантски международни научно-производствени комплекси с филиали в различни страни и континенти. Така че е правилно да кажем, че понятието Транснационална корпорация означава субект на търговските взаимоотношения, чиято производствена и търговско-складова дейност са изнесени извън пределите на дадена държава, като при това активно използва обективните тенденции на международното разделение на труда и засилващите се процеси на глобализация, способстващи свободното предвижване на капитали, стоки, услуги, персонал и труд.

На ТНК принадлежат или биват управлявани комплексни бази за производство или обслужване, намиращи се на територията на повече от една страна. Всяка отделна страна представлява клон или филиал на корпорацията, който има собствено автономно управление, подчинено на централния офис, който се явява „родителското тяло” на цялостната мрежа от взаимосвързани обекти. Всеки един може да заема отделен отрасъл, но общото при тях е, че попадат под името на една и съща компания, а позициите, които се заемат на пазара, са лидерски.

В американската литература се извеждат следните признаци на проявление на ТНК:

  • Компанията реализира произведената продукция в повече от една страна;

  • Предприятията, клоновете или филиалите са разположени в две или повече страни;

  • Собствениците й често се явяват представители на различни страни;

Следователно, признаците на ТНК се отнасят към международния характер по отношение на дейността, производството и собствеността. Тоест функционираща вече фирма в пределите на която и да било страна може да прерастне в ТНК, отговаряйки на поне едно от посочените условия, без при това да губи местния пазар и досегашната си дейност. Често най-големите ТНК отговарят и не трите посочени признака.

При осъществяването на своята дейност, ТНК спазват някои чисто етични принципи, които са с препоръчителен характер и се считат за добра практика, гарантираща развитието на фирмата. От гледна точка на политиката, това е ненамесата в политическия живот. Предвид влиянието, капитала и икономическото положение в световен аспект, ТНК биха могли да злоупотребяват с властови инструменти, като при това изграждат политически и нормативно най-изгодните за своята дейност условия. Независимо от този принцип е факт, че политиката като такава представлява не просто съсредоточаване на власт, която да бъде използвана за общото благо на обществото, а е по-скоро узаконен механизъм за уреждането на най-добрите бизнес и икономически условия. А щом ТНК са основен субект по тези параметри, то е неизбежно те да не диктуват политическата атмосфера навсякъде по света – тоест не ТНК се съобразяват с националните и държавни структури и институции, а обратното. Някои от американските автори дори казват, че „политиката е законният и скрит модел за извършване на явни и незаконни бизнес деяния от най-силните фирми”3.

От гледна точка на икономическите принципи, всяка една ТНК се стреми към баланс на активите и пасивите, строго изградена и уеднаквена ценова политика, лоялна конкуренция и борба с корупцията. Макар някои от тези принципи да звучат твърде утопично, компаниите имат интерес от спазването им. Балансът гарантира капиталова стабилност на всеки един от дъщерните клонове; ценовата политика позволява по-експанзивно навлизане на пазарите и конкурентоспособност на голям брой пазари (ниски цени за производство поради глобализиране на дейността и ниски цени на продажба); лоялността спрямо останалите играчи на пазара и недопускането на корупционните практики понижава риска от появата на некоректни субекти, които да разклатят изградения пазар и заздравява отношенията както с властта, така и с обществото.

Независимо от мястото на регистрацията им, националната принадлежност на ТНК е до известна степен условна и контролът върху дейността им от страна на националните правителства и наднационалните институции е доста труден. В сравнително малките страни ТНК чрез инвестирането или изтеглянето на капитали могат да направляват изцяло профила на дадено стопанство, състоянието на пазара на работна сила, технологичното равнище на производството, състоянието на обществените финанси, политическата ориентация, т.е. цялото обществено развитие.

Някои от фирмите, отговарящи на принципите на ТНК, са се появили далеч преди развитието на пазара какъвто го познаваме днес. Въпреки това като цяло възникването на ТНК се отнася към периода на 60-те години на XX век, когато водещи компании от Запада започват масов износ на капитали. Научно-техническият прогрес също така способства за тяхното развитие. Задълбочаването на общественото разделение на труда и внедряването на нови технологии правят възможно пространственото разделение на отделните технологични процеси, а появата на нови средства за транспорт (много по-бързи, ефективни и глобални) и комуникация предоставят реалния капацитет за осъществяването на тази търговска експанзия. Досега единният процес на производство (не само на стоки, но и на услуги) се разделя и разпределя в различни части на света на базата на най-изгодните за всяка една от дейностите ценова, данъчна и правна система. Изгражда се пространствената децентрализация на производството в световен мащаб при концентрация на капитала в ръцете на „шепа” гиганти.

Директните чуждестранни инвестиции в последните години нарастват все по-бързо и това е пряко свързано с дейността на ТНК. Най-големият инвеститор през годините са САЩ, а насочеността на инвестиционните потоци са преимуществено в развиващите се страни. Въпреки че от началото на 70-те години ръстът на директните чуждестранни инвестиции се забавя поради промяната в направлението им – насочват се основно към страните от Западна Европа след края на войните на стария континент. От началото на 80-те преките инвестиции от Англия, Германия, Канада започват да влизат в САЩ, като превръщат Америка в най-инвестирания пазар. През последните няколко години Европейският съюз реформира политиката на инвестиции, като се търси не толкова изграждането на ТНК, а на силен съюз от стабилни държавни икономики, базирани на бизнес отношенията – тоест наднационално бизнес сътрудничество, което е следващата стъпка в еволюцията на ТНК. Друг интересен пазар на инвестициите и развитието на международните компании е Азия, където гиганти като Япония, Китай, Индия и Корея са пионери в транснационалното разрастване и препращането на големи капитали зад граница. Фирми като Хюндай, Мицубиши, Самсунг, Панасоник и други не просто развиват дейността си по цял свят, но и обхващат по над 10 различни промишлени сектора на произовдството и услугите.

Структура и типове ТНК

В организационната си структура ТНК представляват многоотраслови компании с общо седалище и централизирани власт, капитали и управление, които надвишават пределите на една държава. Чрез своите елементи (дъщерни фирми или клонове) те покриват голяма територия, като предприятието винаги има един център – дружеството майка. То може да бъде чисто административна единица – не е задължително там да бъде съсредоточено производството или ресурсите на компанията. Класическата организационна структура е изградена въз основа на традициите в бизнес средите – дървовидна вертикална подчиненост, като всеки един клон е подчинен единствено пред централната администрация и е равнопоставен спрямо останалите; дейността на всяко дъщерно звено е самостоятелна, като има само отчетност и контрол пред администрацията.

В последно време в структурата на ТНК се случват някои съществени изменения, най-значимите от които се отнасят до осъществяването на така наречената „комплексна стратегия”. Стратегията на ТНК сама по себе си се основава на глобализирания подход – тоест оптимизация на резултатите не на всяко отделно звено, а на целокупността на корпорацията. Комплексната стратегия се свежда до децентрализиране на управлението на международния концерн и значителното повишаване на ролята на регионалните управленчески структури. Подобна политика на управление става възможна благодарение на техническите достижения в областта на комуникациите и разпространението на информация, развитието на международните и национални банкови системи, повсеместната компютъризация и цифровизация. Те позволяват на ТНК да координират производствената и финансова активност на задграничните филиали и дъщерните фирми. Комплексната интеграция в рамките на ТНК изисква и комплексна организационна структура, която се изразява в създаването на регионални системи за управление и организация на ресурсите. Тази система се разделя на четири основни типа:

  • Централно административно управление – властовият, капиталов и административен център на корпорацията. Оттук се подава единствено общата фирмена политика, корпоративният и публичен модел на поведение, общите разпоредби по производство, пласмент и запазени права. Това звено също така отговаря за одобрението и оценката на човешките ресурси на цялата компания, но подборът, назначаването и грижите за персонала се провеждат от всяко едно регионално управление самостоятелно. Централното управление разпределя капитала на дружеството в случай на излишък или дефицит в определени дъщерни фирми/клонове, но като цяло бюджетното обезпечаване е регионално и самостоятелно;

  • Главно регионално управление, което отговаря за всички видове дейности на клоновете в съответния район. Те притежават всички права за координиране и контролиране на действията на всички филиали, попадащи под юрисдикцията му (например главното регионално управление на американския концерн „General motors” за Азия и Тихия океан е в Сингапур и всички клонове там се отчитат пред Сингапур);

  • Регионално производствено управление, което координира дейността на предприятието по линията на движението на даден продукт, тоест съответстващите му производствени звена. Подобни управления отговарят за обезпечаването на ефективна производителност на клоновете, непрекъснат и контролиран работен процес на цялостната производствена верига, адекватна и пълна подчиненост на общата политика на главното управление. Тези звена са насочени към ефективното развитие на определени продукти, чрез модернизация, оптимизация и локализирането на най-подходящите ресурси за дейността – човешки, суровини, производствени мощности, ноу-хау (например корпорацията „Hewlett-Packard” в началото на 90-те години премести своето производствено управление за компютърна техника от САЩ в Европа поради наличието на по-добри специалисти);

  • Функционално регионално управление, което се грижи за специфичните видове дейности в даден концерн: сглобка, обслужване, проектиране, доставка, контрол клиенти, следгаранционно обслужване, научно-изследователска дейност и др. Тези управления са отговорни за резултатите на дейността на всички съответстващи структури в регионален план, осигурявайки глобална политика и контрол.

Според своята структура, модел на функциониране и специфика на проявленията, ТНК могат да бъдат разделени по два начина. На първо място това е делението на японски, европейски и американски тип. От друга страна се среща и по-детайлното разделение:

  • Хоризонтално-интегрирана корпорация с предприятия, които действат независимо и еднотипно като отделни фирми, попаднали под общ модел на функциониране, управление и бранд (пример за това са веригите за хранене, като МакДоналдс);

  • Вертикално-интегрирана корпорация, обединяваща под един собственик и под едно управление редица дейности, които са подчинени вертикално-производствено помежду си с цел създаването на даден продукт. Пример за подобен тип корпорации са петролните гиганти, които добиват нефт на едно място, рафинират го на второ, транспортират го и го продават на трети, съвсем различни места. Тук всяко звено отново е като отделна фирма, но тя е пряко зависима в дейността си от всички останали елементи на ТНК;

  • Диверсифицирана транснационална корпорация, която включва в своята структура национални предприятия с вертикална и хоризонтална интеграция. Типичен пример за подобни ТНК са Хюндай, които имат финансово-консултантска дейност, производство на техника, автомобили, корабостроене, строителен сектор и др, като всяка сфера е изградена със собствена структура на управление; или шведската корпорация Нестле, чиято дейност е изнесена зад граница на 95%, обхващайки стоки и услуги от всякакъв характер, някои от които са разпространени в цял свят, а други са чисто локални и регионални – козметика, винарство, хранителна продукция, медицински и диетоложки консултации и други.

Роля на ТНК в Международните бизнес отношения – плюсове и минуси

В днешно време страните, както развитите, така и тепърва развиващите се, които приемат големи чуждестранни компании на своята територия, оценяват необходимостта от ТНК на своя пазар на база оценка на потребността, нивото на развитие на пазара и готовността на местните търговци да понесат конкуренцията и да се справят, без да загубят своите позиции. Освен това в световен аспект съществува конкуренция между страните по привличане на преки чуждестранни инвестиции, в процеса на която ТНК получават редица данъчни и законови облекчения, за да бъдат привлечени.

При избора на нови територии за разширяване на дейността си, ТНК също правят сериозна оценка, базирайки се на няколко основни признака:

  • развитие на местния пазар от гледна точка на неговия обем, наличие на ресурси, местоположение и др;

  • политическата стабилност и готовност за сътрудничество;

  • правният статус и нормативната уредба, данъчната система, характера на търговската политика, защитата на интелектуална собственост, държавното регулиране на икономиката;

  • степента на развитие на инфраструктурата;

  • качества на работната сила и квалификация на персонала;

  • стабилност на националната валута;

  • възможностите за развитие на нови пазари и инвестиране в развитие и развойна дейност.

Най-често разпространената заблуда за последиците от дейността на ТНК е мнението, че в резултат на международните операции на ТНК една от страните задължително губи, а другата – задължително печели. В реалния живот такива ситуации са изключително невъзможни, най-малкото поради силните икономически интереси, които са основна движеща сила в управлението на ТНК, за които загубата за която и да е от двете страни означава изгубени ползи. От друга страна може да се получи така, че и двете страни са печеливши (най-честият краен резултат) или и двете страни да изгубят (при срив на пазарната икономика, форсмажорни обстоятелства и др).

Освен това страните, в които влизат инвестициите, са склонни да считат, че получаваните от ТНК чисти печалби от дейността са твърде високи. Страните винаги се опитват да намерят начин да наложат двойно облагане или като минимум да избегнат да бъдат „жертва” на възможността на ТНК да изплащат своите данъци и такси в страната с най-ниски нива, като за целта преливат своите капитали и активи от представителство в представителство, избягвайки данъчното облагане.

Въпреки множеството положителни ефекти от появата на една ТНК на територията на дадена страна, освен плюсовете, с това произтичат и редица недостатъци както за страната получател на инвестициите, така и за страната инвеститор (тоест страната приемник на ТНК и страната, в която е административният център или компанията майка на ТНК). Най-типичните проявления на плюсове и минуси при налагането на ТНК в дадена страна са:




Страна получател на инвестиции

Страна инвеститор

Ползи

  • Получаване на допълнителни ресурси (капитал, технология, управленски опит, квалификация, работни места);

  • Стимулиране на развитието на националната икономика, увеличаване на обема на произвежданата продукция и доходите, засилване на икономически ръст, забавяне на инфлацията;

  • Събираемост на по-голямо количество данъци от ТНК;

  • Инвестирането зад граница е по-ефективно от вътрешното инвестиране;

  • Възможност за избягване на определени такси, данъци и ограничения;

  • Осигуряване на по-евтина работна ръка, суровини, производствени бази и т.н.

Недостатъци

  • Страните получатели на инвестиции не се допускат и не получават реални ползи от научно-изследователската и развойна дейност, както и авторските права;

  • Засилена експлоатация на ресурсите и подбив на пазара;

  • Липса на контрол от страна на който и да било орган или субект на пазара върху дейността на ТНК;

  • ТНК могат да манипулират цените и целия пазар, разполагайки с капиталов резерв и гаранции;

  • Сриване на пазара на малкия и средния бизнес в по-слабо развитите страни;

  • Вероятност за политически и държавен натиск – опит за контролиране и забрана за инвестиране в определени сектори;

  • Риск за конфискация на инвестициите или срив на пазарната икономика при по-слабо развитите страни;

  • Сблъсък с корупционни практики и наложен вече пазар на групировки и черен бизнес;

  • Масов страх от глобализиране и монопол – отхвърляне от страна на потребителите;



Закономерностите в развитието на ТНК значително се отличават от закономерностите в развитието на основната маса традиционни компании. Сред основните отличаващи ги проявления, които могат да бъдат считани за плюсове или минуси спрямо стандартната структура и поведение на компаниите са:

  • Незначително съкращаване (или дори липсва на съкращения) на оборота или персонала на ТНК в периодите на криза, независимост дори в ситуации на продължителни периоди на стегнация в отделни отрасли. Това се гарантира поради възможността загубите в една страна да бъдат компенсирани от дейността в другите й клонове;

  • ТНК имат възможност да преуспяват и да се разрастват независимо от състоянието на националното стопанство;

  • От подобряването на конюнктурата на вътрешния пазар ТНК печелят най-малко от всички субекти на бизнес отношенията;

  • Компаниите с международен характер са много по-независими от състоянието на пазара в отделните страни, а успехите на ТНК слабо спомагат националните икономики в такива ситуации. Тоест като типична черта на хипотетичната „ТНК-икономика” се явява резкият контраст между благополучието на големите и сривовете и трудностите за стопанските предприятия в малкия и среден бизнес;

  • Развитието на международното производство е свързано не само с преките инвестиции, но и с още множество други форми на международно сътрудничество в областта на международните отношения:

    • Лицензионното договаряне, което дава възможност на ТНК да участват в дейността на чуждестранни компании и да получават печалба и процент при използването на патенти;

    • Договаряне за управление, при което ТНК организират управленски схеми и модели, предоставят ноу-хау и техническа база в замяна на част от печалбата или капитала на дадена национална компания;

    • Съвместната дейност или Joint venture структури, при които една от страните по договора е национална компания, а другата е ТНК;

    • ТНК спомагат за изграждането не само пазари и крайни потребителски мрежи, но и на редица наднационални международни организации, които спомагат тяхната дейност. Подобни институции са Международната банка, Международният валутен фонд и др. По този начин се изгражда двойственост на властта – на досега суверенните държави им се налага да делят властта си с външни институции, първо икономически, а по-късно – политически и търговски. При това през последните години властта все повече се изплъзва от ръцете на държавите и постепенно попада под пълния контрол на ТНК и ръководените и спонсорирани от тях международни институти.

ТНК и българският бизнес

В първите години след прехода към пазарна икономика в България една от темите на спорове между експертите по отношение на търговското право е било възможното участие на ТНК в приватизацията на наследените от социализма предприятия. Аргументите в защита на присъствието на ТНК в стопанството се базират на възможностите за привличане на нови финансови ресурси и на нови производствени и управленски технологии, за достъп до нови пазари, дори за допълнителни гаранции за сигурността на държавата. Противниците на присъствието на големи чуждестранни корпорации изтъкват опасенията от загуба на стопанска и политическа самостоятелност, от възможна неблагоприятна стопанска децентрализация и разнородност, от злоупотреби с национални ресурси и пр. В следствие на тези колебания периодът между 1992-97г. (като цяло един от най-преломните периоди за българския бизнес) практически е изгубен за привличане на чужди инвестиции чрез приватизацията, тоест навлизането на големи компании гиганти е блокиран по политически път. Това може да бъде видяно и в графиката на приложение 1.

След нормализирането на този период и преодоляването на колебанията осредненият годишен приток на чуждестранни инвестиции спрямо Брутния вътрешен продукт на страната постепенно достига стойности, съизмерими с тези при останалите страни от Централна и Източна Европа (приложение 2). Към края на 2004г. общият натрупан обем на чуждестранни инвестиции спрямо Брутния вътрешен продукт на страната също е балансиран със стойностите в останалите развиващи се страни в Европа (приложение 3).

Ситуацията се изменя драстично едва след категоричното признаване от страна на Европейския съюз, че България има перспективата да стане членка. ТНК със седалища във водещите страни от съюза логично започват да играят определяща роля за интегрирането на страната ни. Поради малкия обем на чуждестранни инвестиции до дадения момент, обаче, се стига до закупуването само на отделни предприятия и заемането на малко на брой и все нови сектори. Това се обяснява донякъде с неочакваните законодателни промени и вътрешни незаконни интереси. Малкото появили се ТНК са изблъскани брутално от пазара от редица нелегални корпорации, служили до момента единствено за пране на пари. Тоест – вместо политиката да е диктувана от интересите на бизнеса, то политиците диктуват бизнес атмосферата, с цел да бъде откраднато максимално количество активи, а това е в противоречие на почти всички принципи на ТНК. България има необходимостта от намесата на големи корпорации в бизнес средите, но уви – прекалено дълго тя не представлява никакъв интерес за чуждестранните инвестиции.

На базата на горепосочените факти може да се стигне до извода, че изостаналостта на България и липсата на навлезли ТНК на родния ни пазар може да се обясни с липсата на достатъчно чуждестранни инвестиции в началото на 90-те години. Закъснението в притока на капитали и отсъствието на международни корпорации в периода след прехода се дължи на сложната вътрешнополитическа обстановка, на географската отдалеченост от главните източници на капитал и главните пазари. От друга страна стои и правната уредба, която до скоро не допускаше налагането на даден гигант в условията на „псевдо” отворен пазар и не позволяваше глобализирането на определени сектори. Липсата на големи играчи в бизнеса означава и невъзможност за разрастване на търговските отношения, както във вътрешен, така и във външнотърговски аспект. Това са сред главните фактори, благоприятстващи налагането на модела на криминалната (и оттам силно неефeктивна) приватизация в България, което доведе до загуба не само на желание, но и на потенциал за ТНК да закупят и продължат съществувалата инфраструктура. В крайна сметка последните 5 години на стегнация и невъзможност на малките играчи да се справят в конкурентни условия предостави много възможности за големите корпорации и инвеститори да се намесят в българския бизнес и дори да модифицират частично политическата и правна система. Може да се каже, че днес вече ТНК определено оказват силно въздействие върху интензивността и посоката на интеграционния процес на България, при това невинаги в съответствие с намеренията на политиците. Дори обикновените потребители започнаха да усещат промяната, преди всичко на база качество на стоките и услугите, както и цените и достъпността.

Заключение

Макар феноменът „транснационална корпорация” да е сравнително нов (масовото му разпространение настъпва едва в края на 50-те години) последствията от тяхната дейност не могат да бъдат пренебрегвани. Въпреки настъпилите икономически промени през последните месеци, финансовата криза и дестабилизацията на пазарите, ръстът на най-големите ТНК на практика не се забавя. Те продължават да проникват във всяка една икономическа и социална сфера, завземайки всеки един пазар, до който се докоснат.

В настоящата работа се вижда, че ТНК отразяват такова състояние на света, при което движението на капиталите и технологиите е все по-бързо и непроследимо и че именно дейността на ТНК в значителна степен способства за превръщането на света в едно единно цяло, където от изключително значение стават взаимовръзките, комуникациите и свободата... където досегашните търговски постановки за ефективността на бизнеса се изменят все повече и повече.

Също така става ясно, че международните отношения отдавна вече не се развиват предимно между държавите – днес те са преимуществено бизнес отношения и като такива те зависят не толкова от държавите, а от ТНК, които функционират в тях. Тези корпорации осъществяват икономическо, финансово, търговско, технологическо, а в последно време и политико-социално взаимодействие с целия свят на всяко едно равнище. Дейността на ТНК на практика променя световната карта и затова е немислимо да разглеждаме която и да било сфера, без да вземем предвид влиянието на „големите”.

Съществуват редица противоречиви оценки за влиянието на тези гигантски корпорации, които не зачитат съществуването на каквито и да било граници. Проведеният анализ в настоящата работа по отношение на икономическите и политически последствия, показват, че не можем да оценим ТНК само като негативен или само като положителен фактор. По-задълбоченото проучване на системата на функциониране на тези корпорации показва, че основният конфликт идва преди всичко при взаимодействието им с държавните структури, особено когато те не са предразположени благоприятно към глобализацията. Светът вече няма граници.

Библиография

  • Записки от лекционен курс по „Право на международната търговия” към магистърска програма по МБО в Юридически факултет на Софийски университет „св. Климент Охридски”;

  • Авторски материали:

    • Булатова А, „Транснациональные корпорации в мировом хозяйстве - Мировая экономика”, Москва 1999г.

    • Вартоломеев О, „Транснационалните корпорации”, София 1982г.

    • Маринов, В, „Относно глобализацията и регионализацията на съвременната икономика”, УНСС 2000г.

    • Стефано А, Куупър С, ”World’s corporations: perspectives, StockM 2003г.

  • Интернет източници:

Приложения

Приложение 1. Чуждестранни инвестиции в България за периода 1992 -2002 г. в млн. евро




Приватизация

Други

Общо за годината

1992




34,4

34,4

1993

22,0

80,4

102,4

1994

134,2

76,7

210,9

1995

26,0

136,6

162,6

1996

76,4

180,0

256,4

1997

421,4

214,8

636,2

1998

155,8

464,2

620,0

1999

226,7

592,1

818,8

2000

366,0

635,5

1001,5

2001

19,2

793,7

812,9

2002

142,2

731,5

873,7

Общо

1953,8

4848,6

6802,4

Източник: Bundesamt fuer Statistik

Приложения

Приложение 2. Усреднен годишен приток на чуждестранни инвестиции в % от брутния вътрешен продукт за периода 1994-2002.

Източник: UNCTAD, 2004

Приложения

Приложение 3. Общ и натрупан обем на чуждестранните инвестиции, съотнесен към брутния вътрешен продукт в % към 2005г.

Източник: UNCTAD, 2005

1 www.epochtimes-bg.com/2008-02/2008-06-13_06.html

2 Издание на УНКТАД представящо годишен доклад за инвестиции в световен мащаб – 2005г.

3 Michael Moran, „Business, Politics, and Society” – Oxford University Press, 2009г.


Свързани:

Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно публично право" Тема: "
Тема: “Политика на международните спорове и последствия – основи на хуманитарното право и право на околната среда”
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно частно право" Тема: "
Тема: “Правна уредба на сделките, представителството и погасителната давност в Международното частно право.”
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Увод в Международните бизнес отношения" Тема: "
Отношения при необходимост за международна закрила на обектите на интелектуална собственост 7 стр
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно данъчно право" Тема: "
Тема: “Анализ на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане – България и Италия”
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Теория на международните отношения" Тема: "
Тема: “Структурни трансформации в системата на международните отношения след края на Студената война”
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Правен режим на международните инвестиции" Тема: "
Въпреки това договорът за концесия може се продължи с правоприемниците по решение на Министерски съвет
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на банковите и кредитни институции" Тема: "
Инкасото е често срещана и използвана форма на разплащане във външнотърговските сделки. При него банката събира определена сума,...
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Икономическа система на Европейския съюз" Тема: "
Световната банка или Международния валутен фонд, правно приложими правила на международна система за конкуренция, която дава възможност...
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международен търговски арбитраж" Тема: "
Тоест всеки, който попадне в конфликтна ситуация по повод на някакъв вид взаимоотношения с втора страна, може да се обърне за помощ...
Магистърска програма \"международни бизнес отношения\" Курсова работа по \" Право на международната търговия\" Тема: \" icon1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения
В икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”, „световно стопанство”, световна...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом