Закон за данък върху добавената стойност




ИмеЗакон за данък върху добавената стойност
Дата на преобразуване10.02.2013
Размер160.19 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://balans.bg/web/files/files/986/941/Процедура за Възстановяване на ДДС на Ч.Л., Неустановен


редакция от 31.12.2010

Процедура за Възстановяване на ДДС на Ч.Л., Неустановени в ЕС




Възстановяване на Платен Данък върху Добавената Стойност на Чуждестранни Лица, Неустановени на Територията на Общността


Статус на процедурата: актуална


Нормативна уредба

Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността (Директива 86/560/ЕИО)

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)

Административнопроцесуален кодекс (АПК)

Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДС)

Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността (Наредба № 10 от 24 август 2006 г.)

Наредба № Н-11 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността (Наредба № Н-11 от 24 август 2006 г.)

Заповед № 147 от 26.02.2003 за допълнение на ЗМФ № 970 от 23.11.2001 г. за утвърждаване на списък на страните, които възстановяват данък на местни лица (Заповед № 147 от 26.02.2003)

Заповед № 970 от 23.11.2001 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни юридически лица (Заповед № 970 от 23.11.2001 г.)


Юридическа характеристика

Целта на настоящата процедура е да посочи реда и условията за възстановяването на платен данък върху добавената стойност (ДДС) на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността. Тази процедура намира приложение, когато те са закупили стоки, получили услуги и осъществили внос на територията на страната и съответно са платили ДДС.

Възстановяването на ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността, е нормативно уредено в Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. Тя имплементира в българското законодателство разпоредбите на Директива 86/560/ЕИО.

Основната цел на законодателната уредба е да даде възможност на лицата да искат възстановяване на платен от тях ДДС за стоки и услуги, които те ще използват за извършване на облагаеми доставки, от което следва, че за получените доставки имат право на приспадане на данъка. Това право те не могат да упражнят в страната, в която са установени. Обаче третите страни следва да възстановяват ДДС или подобен данък на български лица, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на тяхната страна. Така пропорционално на извършеното от третата страна възстановяване на българските лица и българската страна възстановява на лицата от третата страна.


Осъществяване на процедурата


І. Компетентен орган

Съгласно § 1, т. 1 ДР от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. "Компетентен орган по приходите" е териториалният директор на Териториална дирекция по приходите - София, или упълномощено от него лице. Само пред Териториална дирекция - София се подава ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС ОТ ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ (арг. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).


ІІ. Задължени лица

Лицата, които имат право да искат възстановяване на платен ДДС по реда на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. са чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността.


ІІІ. Нормативно установени изисквания

Чуждестранните лица, които не са установени на територията на Общността, следва да отговарят на няколко критерия, за да могат да искат възстановяване на платен ДДС по реда на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. Те трябва да са изпълнени в съвкупност за периода, за който се иска възстановяване на ДДС и са:

а) чуждестранното лице следва да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС. Най-общо това е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Това означава, че по реда на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. не могат да искат възстановяване лица, които са данъчно незадължени по смисъла на чл. 4 ЗДДС;

б) лицето, което иска възстановяване, да няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната - съответно то не следва да е установено и в друга страна членка от Общността;

в) лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС. Кога доставката е с място на изпълнение на територията на страната се определя от част втора, глава първа ЗДДС. От тези правила са допустими две изключения, когато лицето е извършвало доставки на:

- транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 30 и 31 ЗДДС;

- стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката съгласно чл. 82, ал. 2 ЗДДС. Това са няколко хипотези, при които се прилага обратно начисляване и съответно доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице и не е установен на територията на страната, но за него няма да възникне задължение за начисляване, доколкото данъкът е изискуем от получателя по доставката;

г) страната, в която лицето е установено, следва да е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС или подобен данък на български лица, утвърден от министъра на финансите и министъра на външните работи (арг. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

Забележка: Заповедите, с които е утвърден списъкът на страните, които възстановяват ДДС на български лица са Заповед № 970 от 23.11.2001 г. и Заповед № 147 от 26.02.2003. Те са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите – www.minfin.bg.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г., чуждестранното лице има право да му бъде възстановен начисления от доставчик - регистрирано по ЗДДС лице, ДДС за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка и осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване, когато:

- стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. Практически обаче това не винаги може да се установи, доколкото лицето представя само оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентния данъчен орган на държавата членка, където лицето е установено, и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. В удостоверението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. такава информация не е необходимо да се съдържа и много от страните членки не дават такава информация в издаваните от тях удостоверения;

- стоките и услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и чл. 31 ЗДДС. Това са доставки, представляващи международен транспорт на стоки, както и доставки, свързани с международен транспорт.

Респективно право на възстановяване няма да е налице, когато начисленият от доставчик, регистрирано по ЗДДС лице, ДДС е без право на данъчен кредит съгласно ЗДДС.


ІV. Необходими документи

1. Искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице

Процедурата започва с подаване на ИСКАНЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС ОТ ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. То се попълва задължително на български език, като обаче информацията за наименованието и адреса на лицето се попълва освен на български език и на официалния език на държавата, в която лицето е установено (чл. 4 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

2. Приложения към искането за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице

Към искането за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице се прилагат и следните документи (чл. 3, ал. 1, т. 2-3 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.):

- декларация, че са изпълнени критериите, посочени в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.;

- оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където лицето е установено, и легализирания му превод български език, доказващ, че лицето извършва икономическа дейност през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване.

Забележка: Образецът на удостоверението е регламентиран от законодателството на съответната страна, в която е установено лицето. В Република България се издава от компетентния орган по приходите или упълномощено от него лице УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА СТАТУТ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, НЕУСТАНОВЕНО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩНОСТТА по образец съгласно Приложение № 2 към § 2 ДР от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. То издава във връзка с упражняване на правото на възстановяване на платен ДДС в държави, където българските лица не са установени и които възстановяват платен от тях ДДС. Удостоверението, което е издавано от българската администрация, освен информация, че лицето е данъчно задължено и естеството на икономическата му дейност, дава и информация за съотношението между доставки с право на приспадане на данъчен кредит и доставки без право на приспадане. Следва обаче да отбележим, че за разлика от Наредба № Н-11 от 24 август 2006 г., то в Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. не се предвижда частично възстановяване на ДДС, когато в държавата, където е установено лицето, извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Също така трябва да се има предвид, че когато компетентният орган по приходите разполага с удостоверение за статута на лицето, издадено и представено във връзка с подадено вече искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице преди не повече от дванадесет месеца преди датата на последващо искане, то чуждестранното лице не е длъжно да представя отново такова удостоверение. Съответно липсата му не може да се разглежда като основание за отказ за възстановяване на ДДС;

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. към искането за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице се прилагат и:

- оригинали на данъчните документи за получените доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;

- писмено пълномощно на агента, чрез които се иска възстановяване.

Чуждестранното лице може да подаде искането за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице само посредством агент (чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).


V. Агент за представителство на чуждестранно лице, неустановено на територията на Общността

Фигурата на агент за представителство на чуждестранно лице е въведена за да гарантира връщането на сумите при евентуално неправомерно възстановяване на сумите.

Агент не може да е всяко лице. Той следва да е регистриран при Национална агенция за приходите (НАП). Относно регистрацията му за повече информация виж процедурата Регистрация на агент на чуждестранни лица, неустановени на територията на Общността.


VІ. Вътрешен ход на процедурата

1. Адресат

ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС ОТ ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ се подава от агента пред териториалният директор на Териториална дирекция по приходите – София, или упълномощен от него лице.

2. Срок за подаване на искането за възстановяване на данък върху добавената стойност

Искането за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице се подава най-късно до 30 юни на годината, следваща календарната година, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Ако не бъде подадено в този срок, то правото на възстановяване на ДДС се погасява (чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

Искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице може да се отнася за период, по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. В случай, че се подава искане за период по-малък от година, възстановяване данъка на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лв. (чл. 3, ал. 4 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

Съгласно чл. 3, ал. 5 във вр. с ал. 4 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. независимо от горното правило искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице може да се отнася и за период, по-малък от три месеца, когато този период е остатък от календарната година, т.е. лицето вече е искало възстановяване за по-голяма част от годината и е останал период, в който е налице невъзстановен данък за период по-малък от три месеца. В този случаи не се прилага и правилото за допустимост на възстановяването, при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лв.

В горния случай, когато е подадено искане за остатък от годината, както и ако е подаденото искането за възстановяване се отнася за период от една календарна година, възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че стойностния праг на размера на данъка е равен или надвишава 50 лв. (чл. 3, ал. 6 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.). По аргумент на противното възстановяване не е допустимо, когато сумите са по-малки от 50 лв.

3. Извършване на проверка от компетентния орган по приходите

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. териториалният директор на Териториална дирекция по приходите - София, или упълномощен от него орган по приходите възстановява ДДС въз основа на представените документи, след извършване на проверка, с оглед установяване спазването на всички условия на ЗДДС, ППЗДДС и Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. относно правото на възстановяване на ДДС. Срокът, в който следва да се възстанови ДДС и да се извърши тази проверка, е до 6 месеца от постъпването на искането за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице. Той се възстановява в български левове, по посочена в искането банкова сметка, като от сумата се удържат разходите по превода на възстановения данък, които са за сметка на лицето (чл. 6, ал. 2 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

След като е възстановил ДДС, органът по приходите прави негодни за повторна употреба за целите на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. представените документи чрез щамповане върху тях на текста "ДДС изплатен" и ги връща на агента на лицето в едномесечен срок от датата на възстановяване на данъка по сметка на лицето (чл. 6, ал. 4 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

4. Регистър на данъчните документи и на документите за осъществен внос, по които ДДС е възстановен

За още по-голяма сигурност документите да се ползват повторно териториалният директор на Териториална дирекция по приходите - София, или упълномощен от него орган по приходите води регистър на данъчните документи и на документите за осъществен внос, по които данъкът е възстановен (чл. 6, ал. 3 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.). Регистърът съдържа информация относно:

- вида на документа;

- номер и дата на издаване на документа;

- наименование, идентификационен номер и адрес на доставчика;

- вид на услугата, за която е възстановен ДДС;

- размер на възстановения ДДС;

- наименование и адрес на лицето, на което е възстановен ДДС;

- наименование и идентификационен номер на агента, чрез който е извършено възстановяването.

5. Действия на компетентния орган по приходите при неправомерно възстановен ДДС

Ако въпреки тези предпазни мерки е налице неправомерно възстановен ДДС по каквато и да е причина, то Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. предвижда солидарна отговорност за неправомерно възстановения данък и той подлежи на връщане от лицето или от неговия агент със законната лихва (чл. 6, ал. 5 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.). Агентът има задължението при получаване на уведомление за възстановяване на неправомерно възстановен данък да го възстанови. Това уведомление не представлява ревизионен акт, а е достатъчно агентът да бъде уведомен за наличието на неправомерно възстановен данък. Доколкото това представлява акт, с който се засягат правата и законните интереси на лицето, той може да се обжалва по реда, разгледан по-долу за обжалване на отказите за възстановяване на данък.

При неизпълнение на задължението за връщане от страна на лицето или неговия агент териториалният директор на Териториална дирекция по приходите - София, има две особени възможности за събиране на неправомерно възстановения данък въз основа на изпратено уведомление за възстановяване на неправомерно възстановен данък и те са именно:

- да удържи сумата на неправомерно възстановения данък при последващи молби за възстановяване на данък върху добавената стойност, независимо за чие лице се отнасят последващите молби за възстановяване;

- да откаже да възстановява на същото това лице данък върху добавената стойност за период от две години, считано от датата на подаване на искането за възстановяване, за което е налице неправомерно възстановен данък (чл. 6, ал. 6 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г.).

Доколкото обаче уведомление за възстановяване на неправомерно възстановен данък не е изпълнително основание по реда на ДОПК, то не е налице възможност за събиране по общия ред. То дава възможност да се предприемат само посочените по-горе изчерпателно изброени мерки, а именно да се откаже възстановяване или да се удържи сума по други искания, подадени по реда на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. Ако НАП иска да събере вземането по общия ред, следва да се осъществи ревизионно производство срещу задълженото лице и агента по реда на чл. 126 ДОПК, доколкото е налице солидарна отговорност между двете лица, да връчи всички книжа по производството на агента и след издаване на ревизионния акт да предприеме действия по събирането на вземането от агента или от лицето.

6. Постановяване на отказ от възстановяване на ДДС

Отказ за възстановяване на ДДС може да се постанови от компетентния орган по приходите, ако данъчно задълженото лице не е изпълнило посочените в Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. изисквания.


VІІ. Обжалване на отказ от възстановяване на ДДС

Отказът за възстановяване (изцяло или частично) се обжалва по реда на дял трети ДОПК. Налице ще е правен интерес от обжалване и когато компетентният орган по приходите неправилно е определил подлежащият на възстановяване данък.

Отказът се обжалва пред директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, чрез териториалния директор на Териториална дирекция по приходите София в 14-дневен срок от връчването на отказа на лицето (чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 152, ал. 1 ДОПК). Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София се произнася по жалбата в 45-дневен срок, като непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на отказа в частта му, която е обжалвана. Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София за срок до 3 месеца, в което се посочва срока на продължаването (чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 4 и 7, изр. първо ДОПК). Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично отказа на териториалния директор на Териториална дирекция по приходите София (чл. 155, ал. 2 ДОПК).

Решението на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София подлежи на обжалване пред Административен съд - град София в 14-дневен срок от получаването на решението. Срокът е 30-дневен от изтичането на срока за произнасяне на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София (арг. чл. 156, ал. 1 и 5 ДОПК). За да е налице процесуална възможност да се обжалва акта по съдебен ред следва да е изчерпано административното обжалване. Това значи, че отказът не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред (чл. 156, ал. 2 и 3 ДОПК). От посоченото следва, че той не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София.

Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично отказът и потвърди правото на възстановяване на чуждестранното лице, изменя в обжалваната част или отхвърля жалбата (чл. 160, ал. 1 ДОПК).

Съгласно чл. 160, ал. 6 ДОПК, решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета АПК. Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез Административен съд - град София, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено (чл. 211, ал. 1 АПК).


Резултат от процедурата

С осъществяването на процедурата се дава възможност на чуждестранни лица да възстановяват платения от тях ДДС за стоки и услуги, които те ще използват за извършване на облагаеми доставки и съответно за получените доставки имат право на приспадане на ДДС при условията на взаимност.

Примерни образци, документи и формуляри

Искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице

Удостоверение за статут на данъчно задължено лице, не установено на територията на Общността









стр. от




Свързани:

Закон за данък върху добавената стойност iconЗакон за данък върху добавената стойност
Възстановяване на Платен Данък върху Добавената Стойност на Чуждестранни Лица, Установени и Регистрирани за Целите на Данък Върху...
Закон за данък върху добавената стойност iconНаредба № н-11 от 24 август 2006 Г. За възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на общността
Те за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за...
Закон за данък върху добавената стойност iconМотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност
Проектът на Закон за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към...
Закон за данък върху добавената стойност iconЗакон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от ХLI...
Закон за данък върху добавената стойност iconЗаконодателна рамка на дарителството в България
Нормативната уредба: Закон за задълженията и договорите (ззд); Закон за корпоративно подоходно облагане (зкпо); Закон за данък върху...
Закон за данък върху добавената стойност iconПрекратяване на Регистрация по Закона за Данък върху Добавената Стойност по Инициатива на Орган по Приходите
Чл. 106, 110, 111, 134, 153 и 176 от Закона за данък върху добавената стойност (зддс)
Закон за данък върху добавената стойност iconПрекратяване на Регистрация по Закона за Данък Върху Добавената Стойност по Инициатива на Лицето
Чл. 77, 93 и 95 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ппзддс)
Закон за данък върху добавената стойност iconПромени в програмните продукти от серията ажур
Промени в програмните продукти от серията ажур относно закон за данък върху добавената стойност и правилник за прилагане на закона...
Закон за данък върху добавената стойност iconЗа възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на общността
Чл. С тази наредба се определят редът и документите за възстановяване на начисления и платен данък върху добавената стойност на чуждестранни...
Закон за данък върху добавената стойност iconРепубликабългари я народно събрание
Чл. (1) Този закон урежда данъчното облагане с данък върху добавената стойност
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом