Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp




ИмеПрограма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp
страница1/6
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.65 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://www.ess-bulgaria.org/Project_description_BG.doc
  1   2   3   4   5   6




Описание на проекта и научната програма

Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания ISSP

  1. Състояние на научните изследвания в България

От началото на 1990 г. у нас протичат интензивни процеси на глобални трансформации във всички сфери на обществения живот, на социално разслояване и разместване на социалните пластове, на нов поглед към себе си и света. Част от това социално преструктуриране има противоречив, наслагващ се или вторичен ефект: засилва се поляризацията, обедняват широки слоеве от населението, същевременно се обогатяват малочислени прослойки чрез властови или “сенчести” механизми (Тилкиджиев 2002; Димова 2004; 2006). Трансформират се идентичности – индивидуални и колективни, конструират се нови (Неделчева 2004а; 2004б), а темата за българската идентичност привлича учени, изследователи, политици, широки обществени кръгове. (Димова, Л. и Н. Тилкиджиев 1997)

В днешния глобализиращ се свят затвореността и самовглеждането отстъпват на динамичното развитие в съпоставка, в многоизмерно сравнение с останалите – не просто със съседите от региона, но и с другите, с които съществуваме в едни икономически, политически и културни общности. България и преди не е била “самотен остров”, но днес нейното състояние и развитие повече от всякога преди се преценява съизмерено, сравнено с другите страни, в контекста на развитието на Европейския съюз и на останалия свят, съобразно едни и същи норми, принципи, критерии. Колкото и трудности да създава това, колкото и по-високо да се издига “летвата”, по която мерим своите постижения, именно това е истинският път за точната и обоснована оценка – не просто “Къде сме ние?”, но и “Кои сме ние?”, “Какви сме и защо сме такива?”. В търсенето на отговора на тези и други подобни въпроси е и най-общата мотивация за настоящия проект, смисълът и нуждата от него, полезността от неговото изпълнение.

Социолозите у нас са пред сериозни предизвикателства за изясняване на същността и тенденциите на новите социалните феномени и проявите на различна идентичност, при това не в отделен, “провинциален” мащаб, в рамките на българските или балканските критерии и оценки, а в много по-широк европейски и световен сравнителен план. Точно в такъв план са двете издания на научно-изследователския модул „Национална идентичност”, осъществени през 1995 и 2003 от АСА в рамките на ISSP.

В годините на промените след 1989 г. международните сравнения все повече се налагат като правило в изследванията на социалните процеси и у нас. Утвърждава се практиката на регулярни сравнения по редица показатели с включването на България в периодичните проучвания на Евростат, Евробарометър, на Световната банка, UNDP и др.под. Все по-настойчиво се налага и тенденцията за участието ни в дългосрочни институционализирано-едромащабни проучвания, провеждани по унифицирани методики, инструментариум, индикатори. България вече е в орбитата на най-мащабните в света подобни проекти чрез пълноправното членство на Агенцията за социални анализи (АСА) в International Social Survey Programme (ISSP) от 1991г. и в European Social Survey Programme (ESS) от 2006г.



  1. Актуалност на научната проблематика в България и Европа

Международната актуалност на научната проблематика за идентичността и измерването на факторите, които я определят има поне две измерения:

  • Първото се отнася до реалните промени, които настъпват в идентичността в резултат на глобалните трансформации, извършващи се с различна интензивност в България, в Европа и в целия свят от края на 20 век. Продължава научният дебат за формите и аспектите на индивидуалната и групова идентичност с привеждане на достатъчно убедителни аргументи както за, така и против съществуването и значението на националната идентичност в съвременната ера на глобализация. Това е тема с изключителна релевантност за пост-социалистическите страни и особено за България, която само от 18 месеца е член на Европейския съюз и вече се сблъсква с проблемите както на собствения си национален етноцентризъм, така и на космополитните предизвикателства, пред които е изправена в новата си роля.

  • Второто измерение се отнася до изследването и анализа на факторите, които влияят върху различните форми и проявления на идентичността, включително и на националната идентичност, гордост и самосъзнание. Всяко емпирично измерване на факторната обусловеност на националната идентичност, особено, когато това се прави по модерни изследователски стандарти, каквито са тези на програмата ISSP, има съществен принос както към теорията на идентичността, така и към анализа на съвременните тенденции.

ISSP е надежден инструмент за измерване и анализ на националната идентичност, самосъзнание и гордост в международен сравнителен аспект. (Приложеният към настоящия проект списък с публикаци върху темата за идентичността по данни от ISSP красноречиво говори сам по себе си). Един конкретен пример: на базата на резултати от ISSP Prof. Tom Smith и неговият екип (Smith, T. and L. Jarkko, 1998) запознаха световната общественост чрез авторитетната осведомителна агенция Ройтерс с крос-национален анализ на национална гордост в 23 от страните, работещи по програмата ISSP. Приложеният многофакторен аналитичен подход изведе България, изненадващо за света и за самите български граждани, на трето място по национална гордост – след австрийците и американците. (Пълният текст на доклада също е приложен към настоящия проект). Дълбочинният анализ разкри, че това основно се дължи на четвъртото място в света на националния ни отбор по футбол, завоювано през 1994г. Години по-късно (през 2003г.), пак по данни на ISSP, България беше сред последните по национална гордост, но почти две трети от българските граждани (61,1%), сравнително най-много от всички изследвани страни, бяха категорични в оценките си, че международния спортен престиж на страната е изключително мощен стимул за национална гордост и самочувствие. Накратко, значението на спорта в дълбочинен и динамичен план заслужава по-специално внимание, към което се фокусира настоящия проект, както и върху други социални феномени, които също са част от факторния модел на въздействие върху българската идентичност.

Актуалността на настоящия проект за България и световната научноизследователска общност е тясно свързана и с още един много съществен въпрос – този за утвърждаването на страната ни в световното академично пространство. От това, дали българският ни екип ще продължи участието си в програмата ISSP, изключително много зависи отстояването на вече завоюваното ни име и място сред научноизследователската колегия на Европа и света, постигнато в немалка степен и благодарение на работата ни по Програмата. Зависи и дали учени от Европа и света ще продължават да ползват данни за България в своите сравнителни анализи и разработки. (В приложение са дадени оценките и препоръките за българското участие в ISSP на всички международни координатори на Програмата от основаването й през 1984г. досега).


  1. Описание на бенефициента

Агенция за социални анализи (АСА)www.asa-bg.org) е научна организация от типа Think-Tank, официално регистрирана по ЗЮЛНЦ през 1994 г. (ФД 8047/1994). АСА е специализирана и има богат опит в провеждането на качествени и количествени изследвания , успешното осъществяване на сравнителни научноизследователски проекти, изготвянето на многофакторни научни анализи, предоставяне на социални и политически консултации, осъществяване на програми и стратегии за социален маркетинг на международно, национално, регионално и местно ниво.

Научноизследователската дейност на АСА покрива целия спектър от актуални социални проблеми, с фокус върху национална и етническа идентичност и самосъзнание; екологична култура и поведение; социални неравенства и бедност; социално изключване и интеграция; качество на живот; трудова и жизнена среда; труд, свободно време и спорт; джендър проблеми и мн. др. В работата си АСА прилага модерни европейски и световни научноизследователски стандарти, подходи и техники.

АСА е избрана на конкурсен принцип за национален представител за България в най-мащабната в света дългосрочна програма International Social Survey Program (ISSP), по която работят водещи и международно признати научноизследователски организации от 44 страни. (http://www.issp.org/Bulgaria.htm).

В рамките на ISSP досега АСА успешно е реализирала 13 тематични модула (т.е. 13 национални представителни изследвания по единна, международно сравнима методика и стандарти), благодарение на което се ползва с авторитет сред световната научноизследователска общност. Осъществените от екипа на АСА проблемно-тематични научноизследователски модули в рамките на ISSP са следните:

  1. 1992 Social Inequality II

  2. 1993 Environment I

  3. 1994 Family and Changing Gender Roles II

  4. 1995 National Identity I

  5. 1996 Role of Government III

  6. 1997 Work Orientations II

  7. 1998 Religion II

  8. 1999 Social Inequality III

  9. 2000 Environment II

  10. 2002 Family and Changing Gender Roles III

  11. 2003 National Identity II

  12. 2004 Citizenship

  13. 2005 Work Orientations III

Освен по програмата ISSP, АСА работи също и по най-големия научноизследователски проект на Европейската комисия и на Европейската научна фондация – Европейското социално изследване (European Social Survey – ESS; www.europeansocialsurveys.org). България се включи в работата на ESS през 2006г. след спечелен проект (с базова организация АСА) на Фонд „Научни изследвания” към МОН - „Европейското социално изследване в България”. Благодарение подкрепата на МОН, успешно беше реализирано третото издание на ESS, с което страната ни разшири и затвърди завоюваното си място в международното научноизследователско семейство. В резултат на високо професионалната си работа в ESS, на АСА беше възложено пилотното изследване ESS Round 4, екип на Агенцията беше включен в международен методически експеримент ESS Cognitive analyses project, а България получи покана и стана член на консорциум, отговорен за изпълнението на проекта The European Social Survey Infrastructure Preparatory Phase (ESSprep), който е част от разработваната по Седма рамкова програма първа пътна карта на изследователски инфраструктури в сферата на хуманитарните науки – European Roadmap for Research Infrastructures. С решение на Фонд „Научни изследвания” към МОН от 19.04.2007г. АСА беше оторизирана да представлява България в структурите на ESS. (Вж. Приложения 4 - 8)

Като цяло, досега АСА е спечелила на конкурсен принцип и е реализирала успешно повече от 30 национални и международни научноизследователски проекта с подкрепата на Световната банка, Отворено общество, Фондация Фридрих Еберт, USAID, ПРООН, UNIFEM, МОТ, МТСП, МОСВ, EFIWLC, EC и много др. Освен проектите в рамките на ISSP и ESS, сред успешно осъществените са още: „Религиозните малцинства в България” (1999), финансиран от Фондация “Отворено общество” и Фондация “Толерантност”; „Жени, труд, глобализация” (2001), финансиран от UNIFEM; „Ромите на пазара на труда и в системата за социално подпомагане в България” (2003), финансиран от USAID чрез Фондация “Партньори – България”; Джендър, труд и заетост в 10 страни, кандидатки за членство в ЕС (2003), финансиран от European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions of the EC; "Stigma and Mental Health in Cross-National Perspective" (2005 – 2007), финансиран от Fogarty International Center of the U.S. National Institutes of Health.

АСА поддържа постоянно професионално партньорство с утвърдени в българската и световната академична и изследователска общност учени. В международния консултантски борд към АСА са 13 водещи имена в социалните науки, сред които са имената на Prof. R. Jowell (ESS - UK), Prof. P. Mohler (ZUMA-Germany), Prof.Tom Smith (NORC-USA), Prof. Leslie Kish, Prof. J.Nicolas (Spain).


  1. Описание на работната програма по проекта

  • Научни задачи

Промените в посткомунистическите общества имат множество лица и измерения, синтетични образ на които са новите идентичности, формиращи се както на базата на културно-историческото наследство, така и под влияние на променените реалности.

Идентичността в настоящия проект ще се разглежда като съвкупност от самооценките на индивидите, самоопределянето им като принадлежащи към определени семейни, културни, професионални, класови или съсловни, селищни и териториални, етнически, национални и регионални, европейски и глобални общности. Тя е интернализиране на цялостното социално положение в субективния свят на човека, снемането на общностното на равнището на индивидуалното, което прави от индивида действителен „общностен” член. Тя е усещането за собственото “аз” и “ние”, самосъзнанието за различност, за притежаването на специфични качества при сравняването. Наследена, конструирана или ситуационно обусловена, тя е продукт на взаимодействието на индивида с другите и формира реалното поведение на хората; тя е система от представи, чувства и стратегии за отстояване на принадлежността и регулатор, който мобилизира и прави възможни промените, адаптивността и развитието на личността и общността (Хънтингтън 2005: 39-48). Идентичността е представата, знанието и оценката на индивидите за принадлежността им към определени общности и за признаването и приемането им от значимите други (Blau 1974; Tajfel 1984; Turner 1984).

Една от класическите методологически линии на съвременното социално познание прави възможно извеждането на необходимия и достатъчен минимум от характеристики, от измеренията на реалното социално положение и на неговото субективно приемане. Това е изследователската линия на У.Уорнър, О.Дънкън, П.Блау, Д.Треймън и на мнозина техни последователи във формулирането на измерителите на социалния статус (Warner 1941; Duncan 1961; Blau 1974; Treiman, Ganzeboom 2000). Създадоха се разработки на ‘гроздове’ от социални индикатори за измерване на най-същественото в различните социални статуси, социални процеси, фактори и механизми. Мащабни международни програми за социални изследвания (Евробарометър, ISSP, ESS) стъпват именно върху тази вече богата методологическа база от системи на социални индикатори. Изгражда се обща и постоянно усъвършенстваща се Европейска система за социални индикатори (ESSI), която е в основата и на програмите ЕSS е ISSP (Noll 1997). Създадоха се и мрежи от архиви с данни от социални изследвания, в т.ч. европейска (CESSDA) и световна мрежа (IFDO)(Mochmann 2002). Социалните науки вървят ускорено по пътя на стандартизацията в методологията на изследванията.

Всичко това прави от иначе твърде трудното изучаване на идентичността в различните европейски страни, вкл. в България, много по-реалистична задача, с използването на международен експертен опит и на общи сравними социални индикатори. Работата по световната научна програма ISSP подпомага нашите намерения - не просто за задълбочен анализ на българската идентичност, но и за поставянето на този анализ в широкия общоевропейски и световен контекст днес, в прякото сравнение с други страни.

В най-общ план проектът цели да анализира факторната обусловеност на българската идентичност, да идентифицира състоянието, начина на мислене, оценките и очакванията на българското население в сравнителен международен план, като реализира три тематични модула на ISSP.

Предлаганият научноизследователски проект си поставя три основни цели:

  1. Да разкрие в национален и крос-национален план как факторите културно-историческо наследство, спорт, социални неравенства и екологична култура и поведение влияят поотделно и взаимосвързано върху националната идентичност на българските граждани в общите факторни модели на въздействие.

  2. Да продължи пълноправното участие на България в ISSP чрез реализирането на три проблемно-тематични научноизследователски модула, утвърдени от Пленарната сесия на Програмата.

  3. Да изгради основите на Българска информационна банка на данни и анализи от международни сравнителни социални изследвания (BG-ISSP-ESS InfoBank – Bulgarian Center for Comparative Studies), в която да се съхраняват и чрез която да се разпространяват резултатите от ISSP и ESS не само от България, но и от всички участващи в двете дългосрочни програми страни. .

В рамките на настоящия проект ще бъдат проведени и анализирани в контекста на националната идентичност три поредни тематични модули на ISSP: “Спорт и свободно време” (2008), “Социално неравенство” (2009) и “Екологична култура и поведение” (2010). И трите модула са изключително актуални за сегашното развитие на страната ни – както за открояване на специфични наши проблеми, така и в европейския контекст. Нещо повече, колективът ще разполага със сравнителна информация не само в “синхронен” вариант (с данни и за другите страни по същите индикатори и по същите въпросници, изработени от водещи световни експерти), но и в “диахронен” аспект (с данни вкл. за България от преди реализираните модули по същите теми). По-конкретно: по въпросите на “социалното неравенство” ще правим съпоставка с 1993 и 1999 г.; по въпросите на „екологичната култура и поведение” ще имаме база за сравнение с 1994 и 2000; по въпросите за „националната идентичност” – с 1995 и 2003г. Това дава богати възможности за задълбочен анализ на динамиката на процесите у нас в сравнителен международен и времеви план.

Фокусът върху факторите спорт и свободно време, социални неравенства и екологична култура и поведение във факторните модели на идентичността не е случаен и не произтича само и единствено от графика на ISSP.

Множество социални изследвания и теоретични анализи категорично доказват, че спортните постижения на международната арена са основният, най-силно въздействащият фактор за поддържането на национална гордост. Доказаха го и данните от проведеното през 1995г. в рамките на ISSP изследване за националната идентичност. Една година след завоюваното 4-то място в света на националния ни футболен отбор, България все още изживяваше еуфорията от победата и тогава международните сравнителни анализи върху данни от ISSP изведоха България на престижното трето място по национална гордост. С настоящия научноизследователски проект търсим отговор на въпросите доколко и как организацията на свободното време и спорта се отразяват върху националната идентичност, самочувствие и гордост на българските граждани днес. Фокусът на научноизследователския ни интерес в този аспект е поставен върху българската национална идентичност, но съпоставена с европейската и космополитичната идентичност в епохата на глобализацията и „размиването” на държавните границите в Европа и света. Специалният тематичен модул за свободното време и спорта, заложен в ISSP за 2008, представлява чудесна възможност да проследим тази взаимовръзка не само в национален контекст, не само във времето (сравнявайки с данните от изследванията за националната идентичност, проведени в България през 1995 и 2003г.), но и в международен сравнителен план. Амбицията на научния екип е да разработи и набор от социални индикатори, с които да измери влиянието на спорта върху националната идентичност, както и да анализира в сравнителен план това влияние. Основните научноизследователски въпроси, на които екипът ни търси отговор в това направление са: какво е мястото на фактора спорт сред останалите, фактори (вкл. културно-историческото ни наследство), влияещи върху националната идентичност и националната гордост на българските граждани; каква е динамиката на това влияние, в сравнение с разкритата картина през 1995 и 2003г. пак по данни на ISSP; каква е спортната култура на българските граждани в сравнение с тази на гражданите на други 43 страни, работещи по Програмата; каква е културата на свободното време на българските граждани, за какво използват и за какво искат да използват свободното си време, в сравнение с другите страни; какви са нагласите на хората у нас за формиране и поддържане на спортна култура у младото поколение, какви са пречките и какви са препоръките към управляващите в тази посока?

Спортът и свободното време като неотменим елемент от ежедневието и критерий за нормалния съвременен живот има и друго измерение. Ако преди производството и производителността, работата, трудовите постижения бяха ако не единствени, то определящи показатели за едно общество, днес “балансът между работа и свободно време”, между трудовия и семейния живот – са първостепенни критерии за модерния начин на живот. Двете страни са неразделно свързани и ощетяването на едното води до слаби резултати в другото. Без пълноценно прекараното свободно време, без възстановяването на физическите и психически сили постиженията в работата не са високи и трайни. Какво стана със спорта и свободното време у нас обаче? Знаменитите промени на посткомунистическия преход нанесоха значими негативни последици и в тази област. Не само индустрията ни, но и “масовата физкултура и спорт” също претърпяха колапс, макар и не по съвсем същите причини (По какви? – отговори търсим с настоящия проект). Унищожиха се добри традиции от близкото минало, разформироваха се дружества и клубове към общините, към училища и пр. Материалната база се разруши или приватизира на безценица. На практика, българинът днес няма къде да спортува, къде да се разтоварва с елементарна физическа активност, къде да изразходва набраното напрежение от работното ежедневие, да възстановява своята работоспособност, физически и психически тонус. Липсата на условия за спорт и физическа активност не помага за решаването и на един друг много важен проблем: в обществото, особено сред младите се засилва агресивното поведение, изразяващо се в различни форми на отклоняващо се поведение, в отчуждение, наркомания, в сбивания, хулиганство и др.под. Младите хора също нямат възможност къде да изразходват своята физическа енергия и агресия. Световният опит учи, че тъкмо спортът е една благоприятна форма на “отдушник” на агресията. Възниква въпросът: какво смятат по тези и други въпроси хората у нас, в съпоставка с респонденти от други страни; какво смятат, че трябва да се направи у нас; какво реално се прави, къде са централната и местната власт; какво пречи на общинските власти да бъдат инициатори от масово насищане, от построяване на универсални спортни площадки и съоръжения – за грижа за физическото и психично здраве на населението; от ползване на позитивните практики по света и т.н. И още: само бизнес и маркетинг ли е съвременният спорт; къде е мястото на фактора „спорт” във факторния модел на идентичността, продължават ли спортните постижения на страната да се водещи за националната гордост.

Социалните неравенства също съществено влияят върху националната идентичност, самосъзнание и гордост. Анализите от досегашните резултати от ISSP разкриват, че силата националната идентичност, на чувството за национална принадлежност и гордост, зависят съществено от социалния статус, от мястото, което заема индивида или социалната група в структурата на обществото. Социалното неравенство е област, извънредно чувствителна за българските граждани. В периода 1990-2007 г. във всички сравнителни и съпоставителни международни проучвания, хората в България дават неизменно най-ниските в Европа оценки за удовлетвореност от съществуващите различия в доходите, от равнището на заплащане и стандарта на живот, от условията си на живот. Тук не става дума просто за песимизъм, песимизмът е производен на нещо много по-съществено: под въпрос у нас е изцяло принципът на легитимността на социалното неравенство. Доколко неравенството в обществото се приема от населението като законово, правилно, обосновано, справедливо. През 2007 и 2008 г. в обществеността широко се коментираха нови случаи на тази фактическа нелегитимност: не само за тотално разяждащата обществения организъм корупция на всички управленски нива, но и за срастване на политическата власт с организираната престъпност. Това не само се признава на най-високо равнище, но и получава официални знаци и санкции от наблюдаващи експерти на Европейския съюз. Т.е. въпросът у нас е не до отделни промени и корекции, а до нуждата от цялостна нормализация на социалната структура, на действащите принципи на конструкцията на социалната стратификация, на европеизация на социалните неравенства. Силно присъстващите у нас “балканизирани”, “ориентализирани” и “мафиотизирани” форми на социално неравенство са основни бариери пред позитивното ни развитие. В тази ситуация на обезценяване на основни меритократични ценности на модерното и постмодерно общество, на “разместени” и “подменени” ценности и критерии за успех и просперитет в живота, е нужно да разберем как нашия съвременник възприема и оценява съществуващото социално неравенство (и то в рамките на сравнителния световен контекст) и как това влияе на българската му идентичност и самосъзнание.

От други изследвания (например, от Европейското изследване на качеството на живот-2003, Европейското социално изследване-2006) е известно, че българите във висока степен потвърждават, че за да успееш днес в живота у нас трябва да участваш в нелегитимни дейности, в “далавери”. Новата информация от поредното сравнително (и по страни, и спрямо предишни години у нас) изследване ще е много полезна за резултатен диалог, за изясняване на фундаментални въпроси на нашата собствена идентичност (в какъв свят живеем и накъде отиваме, по какви правила се движим, в какви социални неравнопоставености участваме), в усилията да излезем от омагьосания кръг – т.е. Кои сме и защо сме такива?.

Екологичната култура и поведение също се отразява върху националната идентичност и самосъзнание, особено в глобалния свят на социални, икономически, политически, но и на екологични промени. Сега повече от всякога грижата за околната среда се откроява като приоритет не само на националните правителства, но и на света като цяло. Досегашните анализи на данни от предишните издания на ISSP показват, че проблемите на околната среда не са сред водещите приоритети на българите. В последните няколко години обаче, промените в климата (climate changes) неизменно и с нарастваща интензивност са сред централните заглавия на световния печат, така че може да се очакват съществени промени в мисленето и на българските граждани. Нещо, което ще имаме възможност да измерим чрез специалния модул на ISSP през 2010г. Хипотезата ни е, че загрижеността за околната среда, формирането на „екологично дружелюбно” (environmental friendly) поведение и култура, корелират съществено с националната идентичност, самосъзнание и гордост.

Изхождаме от презумпцията, че опазването, защитата и съхраняването на околната среда е “барометърът” за нашето приобщаване към съвременния развит свят. От това доколко опазваме средата, в която живеем, доколко сме чувствителни към нейното съхранение и развитие, е неотделима част от отношението към обществото и към самите себе си. Изследвания показват обаче, че не само грижата ни към околната среда е на твърде ниско равнище, но и активността ни за нейното опазване е изключително слаба, недоразвита. Като се започне от замърсяванията на собствените ни околожилищни пространства и съхраняване и преработка на отпадъците и се стигне до създаването и отстояването на гражданска позиция по екологични въпроси (автомобилното замърсяване на големите градове, скъпият строеж на АЕЦ-Белене в земетръсна зона, продължаващото десетилетия отравяне на Софийското поле от МК “Кремиковци”, обгазяването на Стара Загорско от ТЕЦ-Марица-Изток, катастрофалното за природата строителство в крайморски и планински райони и т.н.) “Изчезнаха” като мимолетни конюнктурни прояви редицата екологични партии, сдружения, сякаш тяхната цел бе само да вкарат някой-друг политик в парламента. Възможно ли е да се събуди съзнанието и гражданската бдителност към опазването на околната среда? Как хората у нас виждат задействането на различни управленски и социални механизми на въздействие в тази посока? Къде сме ние, българите, в контекста на отношението към околната среда на хората по света? Как да се поучим от чуждестранния опит? Дали се е променило мнението на българите през последните години? Дали и доколко социалните измерения на „промяната на климата”, тази топ-тема в света е и българска актуална тема? Как като цяло екологичната култура и поведение влияят върху идентичността ни на български граждани, по какво си приличаме и по какво се различаваме от другите граждани по света? На такива въпроси ще търси отговори работата ни по проекта върху този модул.

И трите модула са част от Програмата ISSP. Процедурно, включването в оборота на тази мащабна програма е значително облекчено за колектива по предлагания проект, доколкото кандидатстващата организация – АСА и нейните основни сътрудници участват пълноправно в работата на ISSP вече от 15 години, и са доказали своята компетентност и надеждност сред международната изследователска колегия.

ISSP не е само престижно поле за изява на български учени и изследователи, Програмата е и надежден инструмент за измерване на българската идентичност в национален и международен аспект, при това в различни направления. Кое е общото и кое е специфичното на българската идентичност в сравнение с останалите страни от Европа и света, кои фактори влияят върху тази идентичност, какви са измеренията и какви степените на българската различност – на тези и на още други подобни въпроси надежден отговор ще да даде емпиричното измерване на българската идентичност по стандартите и с техниките на ISSP – нещо, на което залагаме с настоящия проект.

Днес Програмата ISSP обхваща международно признати екипи от 44 страни от целия свят, които могат да се видят от следната карта. Годините на присъединяване към ISSP и реализираните досега модули от отделните страни са дадени в Приложение 3.





Страните, които са приети за пълноправни членове и работят по Програмата са следните:

Argentina, Australia, Austria, Belgium, Bulgaria, Canada, Chile, China, Croatia, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Dominican Republic, Finland, France, Germany, Great Britain, Hungary, Ireland, Israel, Italy, Japan, Latvia, Mexico, Netherlands, New Zealand, Norway, Philippines, Poland, Portugal, Russia, Slovakia, Slovenia, South Africa, South Korea, Spain, Sweden, Switzerland, Taiwan, Turkey, Ukraine, USA, Venezuela.


Накратко, спецификата на ІSSP е в следното:

  • ISSP (http://www.issp.org) е най-мащабният в света дългосрочен научно-изследователски проект в хуманитарната сфера за изследване отношението на различните социални групи и слоеве към най-значимите процеси и явления във всички сфери на социалния живот.

  • ISSP цели да разкрива в национален и крос-национален план динамиката на обществените нагласи чрез ежегодни дълбочинни изследвания.

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconУчастие на българия в научните изследвания на международната космическа станция
Ссср николай Рукавишников и космонавта-изследовател българина Георги Иванов. България става шестата страна в света със свой космонавт,...
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на международната търговия" Тема: "
Тема: “Транснационалните корпорации – понятие, способи за осъществяване на дейността им и принципи”
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПрограма: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства класирани проектни предложения
Програма: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПрограма на семинар на тема
Запознаване с програма “Леонардо да Винчи”, мерките и сроковете за подаване на предложения и програма “Мобилност”
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПовече информация за лектора : Оливие Коста
Международната програма: “Pаrliamentary Rеpresentation at National and European Levels” (parenel); Сравнение на регионалните интеграции...
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПрограма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства номер
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПредстоящи процедури
Индикативната годишна работна програма, по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconБюлетин март 2010
Нортумбрия в Нюкасъл предлага на студентите от Европейския съюз магистърски програми по английска литература, история и социални...
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПрограма за дейността на ассп увод
Настоящата програма е разработена в съответествие с мисията на ассп, нейния Устав, и заложените в него цели и дейности, и е съобразена...
Програма Тема: Българската идентичност в световното огледало на Международната програма за социални изследвания issp iconПрограма "От социални помощи към осигуряване на заетост"
Формуляр за проект за кандидатстване по Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом