Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор




ИмеВъведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер92.41 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://ploski-bg.com/91/files/ikonomika/mikroikonomika/22.doc
ВЪВЕДЕНИЕ В ИКОНОМИКАТА. МИКРОИКОНОМИКА.ПРЕДЕЛНА ПОЛЕЗНОСТ И ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИЗБОР.


Въвединие в икономиката

Икономиката е наука, теория и практика, свързана с общественото производство. Задачите й са да покаже пътищата и методите за това обществено производство. Икономическа наука е тази, която дава отговор за ефективността на това производство или тук обществено полезния труд е този, който създава блага в производството, които блага измерваме с цена, пари, печалба.За повишаване на производството изключително важно място заемат т. нар. икономически методи.

Функционирането на икономиката става на две равнища

  • на взаимовръзките между икономическите субекти (агенти) - фирмите, домакинствата, дружествата

  • на взаимовръзките между високоагрегираните системи производството, инвестициите, заетостта, инфлацията, паричната маса, брутния вътрешен продукт (БВП) и др.

На тази основа се крепят двата дяла на икономическата наука. Първото равнище е обект на изучаване от микроикономиката, а второто от макроикономиката. Изходно начало е микроикономиката, която непосредствено засяга икономическите агенти, чийто интереси и идеи са образно казано кръвта и плътта на икономиката. Съдържанието на микроикономиката най-общо е :

  1. Пазарът на стоките и услугите.

  2. Пазарът на факторите на производството.

  3. Ефективността на пазарания механизъм, свързана с ролята на държавната намеса.

1. Икономиката е наука за субектите и обектите на икономическия живот, за тяхното поведение и действие, Тя е наука за икономическите закони, които лежат в основата на икономическия живот на обществото. Тя изучава онзи сложен механизъм, който регулира икономическите интереси на индивидите, групите, общностите. Така тя помага да си обясним редица съвременни актуални процеси и явления, с които ежедневно като икономически кризи, безработица, инфлацията, валутните курсове, лихвения процент, фалитите и т.н. Ясно е, че икономическото мислене, а не готовите отговори е мощното средство за осветляване на тези процеси в този наш объркан и смутен свят. Когато става дума за икономика трябва да имаме предвид, че основния й проблем е противоречието между неограничеността на човешките потребности и ограничеността на ресурсите и благата за тяхното задоволяване. Затова икономическата теория най-общо изучава как обществото използва оскъдните ресурси, за да произвежда полезни блага и как те са разпределени между икономическите субекти. Тази съвкупност на ресурсите и благата спрямо динамично развиващите се потребности превръща тези блага в икономически и принуждава икономическите агенти да правят избор от различни алтерантивни възможности. От тук и двете основни икономически категории на теорията:

оскъдност

изборност

Оскъдност наричаме това, че човешките желания винаги са по-големи от възможностите за тяхното задоволяване.

Изборност изборът е селекциониране на алтернативите и предпочитане на една от тях. Изборът на една алтернатива отменя друга. Затова икономическата теория обяснява принципите въз основа, на които хората правят своя избор т.е. имат един или друг икономически подход. Той налага съобразяване с определени принципи, характеризиращи икономическото мислене:

  1. Оскъдността на благата и тяхното набъбване изискват определена р-да, т.е. в обществото няма безплатен обяд . Всяко благо, за да се придобие и консумира, т.е. да задоволи определена потребност, трябва да се плати.

  2. Р-ята на икономическите агенти трябва да бъдат икономизирани. Икономическото поведение е стремежът за извличане на най-голяма изгода с най-малко разходи. Именно полезността е изгодата, която очакваме от даден избор. При избор на алтернативни варианти с еднаква полезност, избираме този с най-малко разходи и обратното.

  3. Предсказуемост на икономическата мотивация съществуващите типове поведение винаги се влияят от промените в икономическата им мотивация.

  4. Икономическото мислене е маржинално, т.е. изборът на поведение винаги включва нетния ефект, който се добавя или изключва от съществуващи такива решения наречени маржинални (пределни).



Полезност.Видове полезност.


Стоките притежават две основни свойства - полезност и ценност.

Полезността на стоките и услугите се изразява в удовлетворението, което се получава от тяхното потребление.

Величината на полезността на благата е e npaвa зависимост от важността (значението) на дадената потребност и нейната интензивност (сила) и е в обратна зависимост от разполагаемото количество (запас) от благото, задоволлващо дадената потребност. Колкото важността на потребността и нейната интензивност са по-големи, толкова е по-голяма и полезността на благото. Колкото е по-голям разполагаемият запас от благото за задоволявансто на дадената потребност, толкова полезността му е по-малка.

Разграничаваме два вида полезности:

- намаляваща - все по-малката полезност от потреблението на поредни части (екземпляри) от даденото благо;

- пределна - допълнителната (добавъчна) полезност, извлечена от потреблението на всяка следваща допълнителна единица (част) от дадено благо.

Сборът от пределните полезности на различните части от дадено благо образува общата полезност, а сборът от общите полезности на количествата блага, с които разполага даден потребител в определен момент или за определен период образува съвкупната полезност.

Нека приемем, че хлябът, с който разполагаме, е 5 части. Полезността на първата част е 10 условни единици, тъй като началната потребност е най-силна, на втората част - 8 единици, на третата - 6, на четвъртата - 3, на петата - 1. Допълнителната полезност, или полезността на втората част no отношение на първатпа, на тпретата no отношение на втората и т.н е пределната (маржинална) полезност. За първите две части общата полезност е 18, за трите 24, за четирите - 27, за петте – 28.


Закон за намаляващата пределна полезност

Полезността също е подвластна на законите на Госен.

Първият закон на Госен по отношение на полезността гласи, че в процеса на потреблението полезността на всяка допълнителна единица от дадено благо намалява и достига до нула при насищане.

Съгласно втория закон, максимално удовлетворение на потребностите при ограничени количества пари се постига при изравняване полезността на всички потребявани блага, т.е потребителят притежава максималната съвкупна полезност, когато за последната единица от парите си, изразходена за покупката на кое да е благо, получава приблизително еднаква полезност.

Общата полезност нараства с потреблението на всяка допълнителна част от благото, но със забавящ се, все по-малък темп. Тя е ярка илюстрация на принципа или закона за намаляващата пределна полезност. Съгласно него колкото е по-голямо количеството на потребяваното благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потреблението на всяка следваща (допълнителна) единица от него.


Ценност

Пределната полезност определя и значението, което хората отдават на благата, т.е. размера на тяхната ценност

Ценността зависи от полезността и ограничеността (достъпността) на

благата. Отделните части или екземпляри от дадено благо имат различна полезност, но еднаква ценност, определяна от последната допълнителна част от потребяваното благо. Потребителят оценява еднакво всички части или екземпляри от дадено благо според пределната му полезност. Пределната полезност на блага е критерий за тяхната ценност, а ценността им основа за формиране на цените на благата.

 

 Потребителски избор и равновесие на потребителя

Кардинален u ординален подход

Потребителите купуват дадени стоки и услуги заради тяхната полезност, с която задоволяват своите потребности. По какъв начин потребителят би могъл да измери полезността (удовлетвореността си от потреблението на благата)? За целта Уилям С. Джевънс (1835-1882) въвежда като условна мерна единица т.н. ютили. Ако даден потребител разполага с три части от определено благо за задоволяване на потребността си, първата например му носи полезност от 20 единици. След като задоволи частично потребността си, интересът му към благото спада, поради което при потреблението на втората част тя ще носи полезност от 15 единици. При потреблението на третата част полезността спада например на 10 единици и т. н. Този начин на измерване на полезността е известен като кардинален (броен, числов).

Трудно може да се приеме идеята за количествено измерване на полез-ността, тъй като хората имат различни субективни оценки и лични предпо-читания на отделните индивиди. Ето защо кардиналният подход е заменен от т.н. ординален (пореден), който почива на сравнителното измерване на полезността. Оценката при него се извършва от всеки индивид чрез подреждане на благата според субективните му потребности и пред-почитания. Използват се не абсолютни стойности за полезностите, а приоритетното им подреждане, например A ce предпочита пред В, В - пред С и т.н.

Когато потребителите изразходват ограничения си доход така, че да получат максимална полезност от потреблението на различните количества и пропорции блага, които закупуват, те достигат до положение на равновесие. Веднъж достигнали до равновесно положение, те се стремят да не го нарушават, да не го напускат.

 

Хипотези за изучаване на потребителския избор

Въпросът, на който трябва да се даде отговор тук е, как потребителите разпределят дохода си между огромното множество от блага, които пазарът предлага? Кои от тях да изберат?

При отговора трябва да се има npeдвид слеоните потребителски проявления:

● Потребителите имат пълна информация за всичко, което може да повлияе върху потребителските им решения. Те познават пълната гама от разполагаеми блага, цените им и знаят, че те няма да се променят от собственото им потребителско поведение.

● Доходите на потребителите са ограничени.

● Поведението им е разумно (рационално). Това означава, че те предпочитат повече блага пред по-малкото, стремят се да изразходват ограничените си доходи така, че да получат максимална полезност от потреблението.

● Предпочитанията на потребителите са транзитивни, т.е. между две блага потребителят е способен да определи това, което му доставя по-голямо удовлетворение. Ако благо А му изглежда по-полезно от благо В, се казва че А се предпочита пред В. Ако А е предпочитано пред В, а В пред С тогава и А е за предпочитане пред С. Ако пък дветпе блага му достпавят еднаква полза, се приема, че потребителят е безразличен при избора на А или В.

 


Намаляваща пределна полезност критерии на избора

Нека предположим, че с дохода си потребителят да удовлетвори две от свойте потребности от благата и А и В. Пределната по лезност на А е 100 единици, при цена за единица 10 лв.; на В - 92 при цена 4 лв. За единица. Първата парична единица от дохода си потребителят ще изразходи за покупка на благо В, защото има по-голяма полезност за единица – 23 (92 : 4), отколкото полезността за единица на благо А – 10 (100 : 10). Ако потребителят се откаже от единица от благо А, ще спести 10 парични единици и ще загуби полезност, равна на 100, с които може да закупи 2,5 единици от В. По този начин той ще загуби полезност 100 (на благо А) и ще спечели полезност 230 (на благо В).

Подчинявайки поведението си принципа на равния предел, потребителят достига до т.н потребителско равновесие, когато пределната полезност, получена от един лев похарчен за някакво благо, е равна на пределната полезност от един лев, изразходван за закопуване на което и да е друго благо.

В равновесната точка с ограничения си доход потребителят получава максимална полезност от потреблението на различните количества и пропорции от благата, които закупува. Той достига равна пределна полезност за всяка изразходвана единица от своя ограничен доход.

Това потребителско равновесие се изразява с формулата:




където: MU - пределната полезност на благата А,В,... и пр.

р - цената на благата.

Съотношението на пределната полезност към цената трябва да бъде еднакво за всички блага.

Съотношението на пределната полезност към цената трябва да бъде еднакво за всички блага. В примера при запазване на общото удовлетворение от потреблението ще трябва да се извърши вътрешно преразпределение по отношение на количествата на потребяваните блага. Като краен резултат закупеното количество от благо А ще спадне, а пределната му лолезност ще нарасне и ще достигне 120 единици, при полезност за един лев равна на 12 единици. Увеличеното потребление на благо В ще доведе до спадане на пределната му полезност - 48 единици, при цена 4 лв. и полезност за 1 лв. също равна на 12 единици. Достигнатата е равна пределна полезност за всяка изразходвана единица от дохода. Това е принципът на равните пределни полезности, съгласно който всяко благо е търсено до точката, в която пределната полезност от единица парични средства (напр. лев), изразходван за него, е точно същата, както пределната полезност от едия лев, изразходван за всяко друго, каквото и да е благо.

Свързани:

Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconЗакон за намаляващата се пределна полезност
Теория на потребителското поведение. Потребност и полезност. Обща и пределна полезност. Закон за намаляващата пределна полезност....
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconКонспект по микро и макроикономика. Полезност и потребителски вкусове. Законът за намаляващата пределна полезност и потребителският избор. Законът за еднаквата пределна полезност от всяка последна единица доход, изразходван за различни блага
Курсът е изграден на основата на съвременните постижения на икономическата теория и на изследванията за нашата страна
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconТеория на потребителското поведение. Потребност и полезност. Обща и пределна полезност. Закон за намаляващата пределна полезност. Крива на безразличието. Линия на бюджетните ограничения
От тук е връзката и зависимостта между потребностите и производството. Най напред се нареждат потребностите, а производството трябва...
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор icon2 Закони за намаляващата пределна полезност и за еднаквата пределна полезност. Потребителски излишък или допълнителна рента
Закони за намаляващата пределна полезност и за еднаквата пределна полезност. Потребителски излишък или допълнителна рента
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconЗакон за намаляващата пределна полезност
Кардиналната теория исторически е по-ранна, основава се на допускане, че полезността на благата е количествено измерима. Първоначално...
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconПроизводството е образувано по молба от „Б. П. П. Ф. Е., Код по булстат
Сочи се като правно основание на иска чл. 4 и чл. 7, т. 4 и т. 8 от Закона за потребителския кредит, чл. 33 от Закона за потребителския...
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconI. въведение
Проект „Усъвършенстване на координацията за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ес”, компонент...
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconСъдът е сезиран с искова молба от Б. П. П. Ф. Еад гр. София, ж к. М., Б. П. С., сг., тел. 02 9154100, факс 02 489 9866, представляван от Луик Льо Пишу Ч. А
Луик Льо Пишу Ч. А. Х. Ак п.,бУ. М. №98. 1, офис 2 срещу Й. В. П., от гр. Г. Д., У. Е. А. №, Б. за заплащане на дължими суми по договор...
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconСъдържание въведение 6
Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната 37
Въведение в икономиката. Микроикономика. Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор iconВъведение в библията
Библията както и от отделните части на Библията взети заедно като например: Въведение в Стария завет, въведение в Новия завет, въведение...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом