Републикабългари я национален статистически институт




ИмеРепубликабългари я национален статистически институт
страница1/15
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.27 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.nsi.bg/ORPDOCS/FTrade_narachnik.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ






ОТДЕЛ „СТАТИСТИКА НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ”


СТАТИСТИЧЕСКИ

Н А Р Ъ Ч Н И К НА ТЪРГОВЕЦА


ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАРЪЧНИКА


Настоящият наръчник е разработен от отдел „Статистика на външната търговия” на Националният статистически институт (НСИ). Надяваме се, че той ще бъде полезен на Интрастат операторите при попълване на месечните декларации за Интрастат, както и на търговците, осъществяващи внос и износ на стоки със страни извън ЕС, при попълването на отделни клетки в Единниа Административен Документ, които са необходими на НСИ за съставяне на статистическа информация относно външната търговия на България.

Този наръчник не представлява юридически обвързващ акт, а има само обяснителен характер.

В наръчника се съдържат: основни дефиниции за нормативните актове, които регламентират дейността по осигуряването на външнотърговска статистическа информация; примери и логически засечки, запознаването с които ще спомогне за подобряване на качеството на първичната статистическата информация за външната търговия.

Информацията за движението на стоковите потоци е от съществено значение за европейската икономическа и търговска политика, за анализиране на пазарните процеси при отделни стоки и важен компонент за калкурлирането на редица макроикономически показатели – платежен баланс, брутен вътрешен продукт и други.

При разработването на този наръчник са ползвани документи и материали на европейската статистическа служба EUROSTAT, както и на Главен директорат TAXUD и други европуйски институции.

Ще се радваме да получим Вашите коментари по конкретни въпроси, свързани със статистическите показатели, и отнасящи се до търговската Ви дейност, както и критики, примери и предложения за усъвършенстване на настоящата версия на наръчника.

За контакти използвайте е-mail: fst@nsi.bg


ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ


Екстрастат

Статистиката, отнасяща се до търговията със стоки на страните членки с трети страни. Събира се информация за всички стоки, които след влизане (внос) или преди напускане (износ) на статистическата територия на ЕС са обект на митническа процедура по оформяне или употреба по смисъла на чл. 4 (15) от Регламент на Съвета на ЕЕС № 2913/92.


Интрастат

Статистиката, свързана с търговията със стоки между страните членки на Европейския съюз, обхваща движението на стоки (изпращания и пристигания) в рамките на Общността.


Вносът/пристиганията включва всички стоки, които влизат на статистическата територия на Република България от други страни и са предназначени за потребление в страната, за преработка в България с цел да бъдат изнесени/изпратени в друга страна след преработката, а също и внос/пристигане на стоки в България след преработка в друга страна.


Износът/изпращанията включват всички стоки, които напускат статистическата територия на Република България и са предназначени за нормален експорт за друга страна. Включват се и стоки, които се връщат на търговския партньор след преработка в България или се изнасят/изпращат за преработка на територията на друга страна с цел обратното им връщане в България.


В статистическите обеми на вноса и износа не се включват внесените стоки, поставени под режим митническо складиране без преработка, а в износа - реекспортътна тези стоки.


Референтният период при Екстрастат е датата, на която е приет ЕАД (митническата декларация). При Интрастат транзакцията се декларира, когато стоката физически е напуснала/влязла на територията на Р България.


ЗАКОНОВА БАЗА


Законодателството на Общността, познато като ‘Аcquis Communautaire’, обхваща Първичното (основното) законодателство и Вторичното законодателство. Първичното законодателство се състои от Договорите (Амстердам и Ница) и други споразумения, притежаващи подобен статус. Вторичното законодателство съдържа регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения, базирани на Договорите.


Член 285 от Амстердамския договор формира правилата относно статистиката на Общността като цяло и оторизира европейските институции да създават регламенти в тази област. Член 285 определя също и основните принципи на статистиката на Общността, които са: безпристрастност, обективност, независимост при научните изследвания, ефективност и статистическа конфиденциалност.

Законодателството в областта на статистиката, се приема чрез съвместни процедури между Съвета и Европейския перламент. Вторичното законодателство, свързано с външнотърговската статистика на Общността, е залегнало в отделните регламенти. Това означава, че отделните общностни разпоредби се прилагат директно в страните членки.

Статистиката на външната търговия се базира на няколко основни европейски регламента:


Регламент № 638/2004 за търговията със стоки между страните членки на ЕС (основен регламент);

Регламент № 1982/2004 за търговията със стоки между страните членки на ЕС (изпълнителен регламент) ;

Регламент № 2256/92 относно статистически прагове за търговията между страните членки;

(2006/112/EC) директива на Съвета за ДДС;

Регламент № 1172/95 за статистиката, отнасяща се до търговията със стоки от Общността и нейните страни членки със страни извън общността;

Регламент № 2913/92 на Съвета: Митнически кодекс на общността;

Регламент № 2454/93,въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент № 2913/92;

Регламент № 1779/2002 относно номенклатурата на държави и територии за целите на статистиката за външната търговия;

Регламент № 1810/2004 относно Комбинираната номенклатура на стоките за целите на външната търговия.

Препоръчително е при консултирането с тези законови текстове първо да се разглеждат основните регламенти, а след това да се консултирате с регламентите за приложение за по-детайлна информация.

Като допълнение към законодателството на външнотърговската статистика на Общността съществуват и т.нар. Джентълментски споразумения между статистическата служба на ЕС (Евростат) и страните членки. По-конкретно това са споразумения за техническото предаване на данните на Евростат, което има за цел да опише методите и правилата за предаване на данните на Евростат, както и Ръководствата за приложение на законодателството, които представят споразуменията между страните членки и Евростат за общото тълкуване на различните регламенти.

Евростат подготвя законодателството на статистиката на външната търговия, съвместно с експерти от различни национални институции чрез т.нар. технически работни групи. Резултатите се представят и обсъждат от страните членки на редовните срещи на Комитета по търговия, който провежда по 3 заседания годишно - през март, юни и ноември.


Законодателството е компромис между идеалната концепция и един осъществим подход, но също е баланс и съгласуване между различните заинтересовани групи. В този смисъл някои разпоредби, свързани със статистиката на външната търговия, са отворени и подлежат на усъвършенстване, въпреки че са в сила и до приемането на промени в даден регламент те трябва да се прилагат стриктно от страните членки.

Като цяло компилирането на търговската статистика е динамичен процес и при промяна в изискванията и методологичните подходи действащото законодателство се ревизира периодично.

Главните заинтересовани субекти, за които е предназначено това законодателство, са статистическата служба на ЕС (Евростат), страните членки и техните национални статистически служби, както и търговските оператори.


Евростат

На ниво Общност Евростат е отговорен за ръководенето и развитието на работата, свързана с търговска статистика. Конкретната роля на Евростат се изразява в следното:

  • съставяне на законодателството и наблюдаване за конкретното му прилагане от страните членки;

  • осигуряване на подкрепа чрез методологични разяснения, софтуерни програми за събиране на данните и др.;

  • публикуване на външнотърговската статистика на Общността между страните членки.


Страните членки

Според принципа на субсидиарността законодателството позволява на страните членки сами да избират начина, по който ще прилагат действащото законодателство, както и да използват различни национални методи при компилирането на търговската статистика.


Националните служби

В законодателството на Общността не са определени критерии и изисквания, кои национални институции да се занимават с компилирането на търговската статистика. Поради тази причина в различните страни различни администрации се занимават с това, а понякога няколко институции (статистически, данъчни и митнически служби) си разпределят работата по събиране, производството и разпространението на външнотърговска информация.

В България тези правила се решават от Закона за статистиката и специализирания Закон за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки. Тези документи са налични в сайта на НСИ (www.nsi.bg). Събирането на митническа и данъчна информация, които в последствие се използват за статистически цели, се дефинира в Наредба № Н-17/2006 за прилагане на разпоредбите на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент 2454/93 относно писменото деклариране чрез ЕАД (документът е наличен в сайта на Агенция „Митници” - www.customs.bg). Наредба Н-14/2007 за прилагане на системата Интрастат можете да намерите както в сайта на НСИ, така и в сайта на НАП (www.nra.bg). Съгласно националната нормативна уредба, разпределението на отговорностите по събирането и разпространението на статистически данни за външната търговия най-общо е следното: Националният статистически институт има координираща роля относно методологията и правилата за осигуряване на външнотърговска статистика; определя праговете и видовете данни, които ще се събират по системата Интрастат; обобщава и проверява качеството на получената информация; извършва оценка на търговията под прага за наблюдение и неотговорилите респонденти; отговаря за разпространението на информацията в страната (за БНБ, МИЕ, МЗХ, МТ и други потребители) и изпълнява ангажиментите на България за предоставяне на външнотърговски данни на ЕС, ООН, ФАО, ОИСР, МВФ и други международни организации. Агенция „Митници” определя реда и начина за подаване на ЕАД, отговаря за качеството на предоставената информация, подготвя и предава на статистиката в определена структура и формат набор от данни за извършените търговски операции с партньори от трети страни и движение на стоки между страни членки на ЕС, извършвани под митнически контрол. Националната агенция за приходите осъществява контакт с търговците, определени като задължени лица по системата Интрастат; събира и обработва месечните отчети от респондентите; проверява качеството и обхвата на данните и предоставя събраната информацията по Интрастат на НСИ, както и информация за извършените вътрешнообщностни доставки и придобивания на базата на ДДС декларациите.


Търговските оператори

В общностното законодателство стриктно е определено кой е задължен да предоставя информация за външнотърговските операции, за търговията с трети страни чрез ЕАД, а за вътрешнообщностната търговия със стоки - с Интрастат декларации.

Задълженията на фирмите, отговорни за предоставяне на данни, са следните:

  • да предоставят информация за своята търговия на националните служби;

  • да спазват наредбите относно обхвата, в рамките на който предоставят нужната информация;

  • предоставяните от търговските оператори данни трябва да отговарят на изискванията, описани в законодателството - кодове, дефиниции и др.;

  • търговските оператори имат право да изискват от националните служби проверка дали предоставяната от тях информация ще се счита за конфиденциална.



ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ


Интрастат е система за събиране на статистика за търговията със стоки между страните членки на ЕС и се прилага от 1 януари 1993 година. Системата Интрастат е пряко свързана с най-специфичната икономическа характеристика на съществуване на Европейския съюз - отсъствието на митническа граница между страните членки и функционирането на т.нар. общ пазар между тях.

Преди 1 януари 1993 г. статистическата информация за търговията със стоки със страните членки, както и с неевропейски страни, се е събирала на базата на митническите декларации. Отстраняването на този изчерпателен източник в рамките на ЕС е довело до създаването на нова система, която да поддържа едно задоволително равнище на информация.

Основното предназначение на Интрастат системата е: да осигури статистическа информация за търговията, чрез директно събиране на информацията от фирмите, които трябва да предоставят всеки месец данни за извършените от тях сделки; да използва ДДС системата за оценка на пълнотата и качеството на статистическите данни и да осигури намаляване на натовареността на фирмите чрез въвеждането на прагове и правила за опростено деклариране при специфични стоки и движения.

По принцип обхватът на статистиката на Общността е строго определен и остава повече или по-малко непроменен във времето.

При вътрешнообщностна търговия в повечето случаи информацията от данъчните декларации (вътрешнообщностни доставки и придобивания на стоки) и статистическите декларации (пристигания и изпращания на стоки) ще са подобни. От законова гледна точка тези две концепции са независими и решението дали дадена търговска сделка ще се отчита при търговската статистика не трябва да зависи от данъчните задължения. Съществуват някои сделки, които се разглеждат различно за данъчни и статистически цели (стоки, свързани с преработка, електричество и др.). При външнотърговската статистика се взема предвид не собствеността върху стоките, а тяхното физическо движение. Въпреки това прехвърлянето на собственост е важно за целите на платежния баланс и националните сметки. Тази информация може да се получи от вида на сделката, с която се определя собствеността или прехвърлянето на собственост.

Обхватът на вътрешнообщностната търговска статистика може да бъде различен в различните страни членки. Това се дължи на: системата за определяне на прагове; частично и изцяло неотговорилите; методологични причини.


Стоки на Общността са: стоки изцяло придобити в Общността; стоките, които са пуснати за свободно обръщение в страна членка; стоките, които са комбинация от предишните две. Като цяло следва да се счита, че всички стоки, които са в свободно обръщение между страни членки и които не са под митнически контрол, са стоки на Общността.

Вътрешнообщностната търговска статистика обхваща също някои транзакции с “не общностни стоки”, които влизат в дадена страна членка, без да се пускат в свободно обращение и се придвижват към друга страна членка под митнически контрол. Тези транзакции са описани в Регламент № 638/2004, член 3 (2) и (3) (b).

Източници на данни за вътрешнообщностната търговия със стоки

В първите три параграфа на член 5 от Регламент № 638/2004 се споменават три източника на данни. Те са тясно свързани с параграфи 2 и 4 на член 3 отнасящ се до обхвата на вътрешнообщностната търговска статистика.


1. Директно събиране на данните от търговските оператори


Страните членки събират месечни данни от фирмите, задължени да подават статистическа информация. Това е и основният източник на данни за вътрешнообщностната търговска статистика. Системата за събиране на данни се нарича Интрастат.

Данните за Интрастат могат да се събират от физически и юридически лица, регистрирани по ДДС в дадена страна членка. Физическите и юридическите лица, които осъществяват вътрешнообщностни придобивания/пристигания или доставки/изпращания, трябва да са регистрирани по ДДС и да декларират своя стокообмен за данъчни цели. С други думи, всяко лице, което осъществява икономическа дейност (производител, търговец на стоки или услуги), трябва да предоставя редовно данъчна декларация. Следва да се отбележи, че Регламент № 638/2004, член 8 и Регламент № 1982/2004, член 5, задължават данъчните служби да предоставят на службите, отговорни за компилирането на търговската статистика -информация за лицата, регистрирани по ДДС и осъществили доставка или придобиване от друга страна членка.

Поради тази причина данъчните служби трябва да предоставят на статистиката поне веднъж месечно информация за всички търговци, регистрирани по ДДС и декларирали, че са осъществили придобивания или доставки от/или за дадена страна членка. С други думи, да предоставят данни за тези търговци, които са попълнили т.нар. две клетки на данъчната декларация за вътрешнообщности придобивки или доставки.

Данъчното законодателство определя в детайли лицата (физически и юридически), които трябва да се регистрират по ДДС, и националните данъчни служби следят редовно дали задължените лица правят такава регистрация. Ролята на службите, отговорни за търговската статистика, в този случай се изразява само в проверка дали дадено лице е регистрирано или не, за да се направи преценка на коректността на събираните данни.

Фирмите, които надвишават определения праг за деклариране (изключващи прагове), трябва да подават Интрастат декларации. Ако е надвишен прагът само за един от потоците (пристигане или изпращане), се подава декларация само за него.

В зависимост от националните разпоредби дадена фирма може да попадне в една от следните категории:

- да надхвърля праговете за деклариране и да е задължена да подава Интрастат декларации за пристигания и изпращания;

- да надхвърля прага за деклариране по единия поток, а по другия да не бъде задължена да подава данни, независимо че може да извършва операции и по другия поток;

- да е под прага за деклариране и поради тази причина да не подава Интрастат декларации. В тези случаи трябва да се обърне внимание на възможността за възникване на текущо задължение;

- да надхвърля прага за статистическа стойност и поради тази причина да предоставя информация и за статистическа стойност;

- да надхвърля прага на деклариране, но да е под прага за статистическа стойност и поради това може да не подава информация за статистическата стойност.


Задълженията по Интрастат се определят и са валидни за всяка текущата година поотделно.


Пример: Фирма А от 1.01.2007 г. до 31.12. 2007 г. има общ обем от извършените сделки с партньори от ЕС, по-голям от обявения праг. Това означава, че от 1.01.2008 г. за тази фирма възниква т.нар. годишно задължение и тя всеки месец през 2008 г. трябва да подава Интрастат декларации. Дори търговията през този период да западне или да има много месеци, в които няма никакви сделки, задължението не отпада до края на 2008 годината. Фирмата ежемесечно трябва да подава Интрастат декларация с данни или нулева декларация, ако няма сделки, или да изпрати уведомление, че за период от до няма да има сделки и ще бъде освободена от подаване на нулеви декларации. Задължението се прекратява след изтичането на календарната година.

Праговете по закон се публикуват от НСИ в Държавен вестник до края на м. октомври на текущата година и са валидни за следващата календарна година, т.е.:

- праговете, обявени през октомри 2007 г., са валидни за цялата 2008 г., праговете, обявени през октомври 2008 г., са валидни през 2009 г., и т.н.

В случаите, когато годишните обороти за предходната година са под обявения праг, към 1 януари за дадената фирма не възниква годишно задължение. По закон обаче в тези случаи фирмата е отговорна да следи текущо оборотите си през 2008 г. и при достигане на прага незабавно да започне да подава Интрастат декларации.


Пример: Фирма А от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. от всички сделки по изпращанията има сумарен оборот от 298 хил.лв. При праг за 2008г. 300 хил.лв. от 1 януари 2008 г. тя няма задължение да подава Интрастат декларации. Тя трябва да започне да следи месечните си обороти от 1 януари 2008 г. (не плъзгащи се 12 месеца, както е при ДДС), а от началото на всяка календарна година и при достигане на прага да започне да подава Интрастат декларации. Така например ако през януари 2008 г. тази фирма изтъргува 120 хил.лв., а през февруари 2008 г. реализира 90 хил.лв. оборот, то натрупаният обем за двата месеца е 210 хил.лв. и тя все още е под прага; през март реализира 70 хил.лв., натрупаният оборот става 280 хил.лв., пак е под прага и не възниква задължение; но ако през април реализира 50 хил.лв., то сборът ще стане 330 хил.лв., което е над прага за деклариране. Това означава, че до 10 май 2008 г. Фирмата трябва да подаде Интрастат декларация за реализираните през м. април сделки, т.е. само за последните 50 хил.лв., а не с натрупване от началото на годината, и от този момент до края на годината тя трябва да подава ежемесечно Интрастат декларации за изпращания. Натрупаният оборот до първия референтен период в случая от 1 януари до 31 март - (280 хил.лв) се посочва само в Регистрационния формуляр. Същата процедура е валидна и за другия поток. Възможно е да имате годишно задължение за единия поток, а текущо през годината да ви възникне задължение и за другия поток.

За придобиване на по-голяма яснота относно задължението могат да Ви бъдът полезни следните пояснения:

Холдинги

Според наредбите за ДДС тези компании трябва да се разглеждат като едно цяло и при отчитането по Интрастат трябва да се имат предвид и дейността на дъщерните фирми, принадлежащи към тех.

Трета декларираща страна

Според чл. 7 (2) от Регламент № 638/2004 всеки търговски оператор има възможност да упълномощи физическо или юридическо лице (специализирани счетоводни къщи, агенти и др.) да подава декларации от негово име. Прехвърлянето на задължението за деклариране по системата Интрастат на трета декларираща по никакъв начин не намалява отговорността на задълженото лице по отношение на представянето на декларациите и тяхната достоверност.

Задължение при преобразуване

Ако една икономическа единица извърши промени в регистрацията си, винаги трябва да се държи сметка и за задълженията по Интрастат. Възможни са различни варианти. Например една фирма от АД се преобразува в ООД, сменя своя ЕИК, но се явява правоприемник на активите и пасивите на на АД и в тези случаи новото ООД трябва да продължи да подава Интрастат декларации, ако АД е било задължено лице.


При някои търговски транзакции е трудно да се идентифицира лицето, отговорно за подаването на декларации за изпращанията или пристиганията, например:

- Преработка на стоки по договор – фирмата, отговорна за преработката на стоките по договор, трябва да се отчита по Интрастат, но тъй като такъв тип сделка се отчита на друг принцип в ДДС декларацията, понякога е трудно да бъде проследена. Например при получаване на материали от клиента за преработка по договор не възниква данъчно събитие, но има физическо движение на стоки, които трябва да се декларират по Интрастат. При връщане на преработения продукт за целите на ДДС се декларира само стойността на услугата по преработка. За Интрастат декларацията стойността трябва да е сумарна т.е. – сбор от стойностите на материалите и услугата. Тук в някои случаи възниква въпросът дали дадена фирма има задължение по Интрастат или не, особено когато задължението се базира на информацията от ДДС декларациите. В тези случаи се използва и допълнителна информация - например от Бизнес регистъра за икономическата дейност на фирмата, както и от други статистически изследвания. При определяне на задължението на този тип икономически единици се вземат предвид както обемите извършените услуги, фактурирани от тях, така и стойността на материалите, получени от клиента.


- Продажби по договор на лизинг - в тези случаи задължително трябва да се отчита видът на лизинга - финасов или оперативен, както и продължителността на оперативния лизинг и евентуални промени в посока на удължаване на срока.


- Движения на стоки между клоновете на една компания в различни страни членки. Всеки клон трябва да се отчита по Интрастат.


- Транзит: стоки, транспортирани от една страна членка за друга през трета страна членка, не трябва да се декларират в третата страна членка, освен ако не е възникнало претоварване или складиране, което да е спряло движението им.


- Складиране: при складирането на стоки, преминаващи през територията на трета страна, се осъществява физическо преместване на стоките и поради тази причина трябва да се подават Интрастат декларации. Тук възниква опасност от двойно отчитане.

За улеснение на търговците всеки, който извършва търговски операции с партньори от ЕС, може да направи справка за своето задължение в сайта на НСИ www.nsi.bg. За целта влизайки от началната страницаизбирате рубрика „Външна търговия”, подрубрика „Справка за задълженията”. Когато отворите тази справка, в празното поле въведете своя ЕИК (Булстат номер без префикса BG) и зададете „търсене”, се осъществява връзка с поддържания в НСИ „Общ регистър на търговците”. Появява се съобщение за номера, името и адреса на фирмата, дали е задължена и за кой поток, или няма задължение.


ВНИМАНИЕ! Тази справка може да Ви е полезна при възникване на годишно задължение, а при текущо задължение, независимо че регистърът се актуализира всеки месец, информацията за задълженията се забавя с 2 месеца (един месец, в който Вие подавате данните по Интрастат и ДДС; втори месец - за получаването им от НАП и обработката в НСИ). Например ако достигнете прага през май, данните подадете през юни, ще се получат и обработят от НСИ през юли, а през това време Вие може да се окажете некоректен търговец, който не си е изпълнил задълженията.


Ние Ви препоръчваме да следите Вашите обороти и от месеца, в който достигнете прага за съответния поток, да започнете да подавате Интрастат декларации.


2. Данни, предоставяни от митническите служби


Съществуват определени обстоятелства, при които движението на дадени стоки трябва да се отчита за вътрешнообщностната търговска статистика, но статистическата информация за тях се взема от Единния административен документ (ЕАД). В такива случаи не трябва да се подава Интрастат декларация и статистическите служби трябва да са информирани за тях.

Митническите служби са задължени да предоставят информация за търговията в Общността на националните статистически служби поне веднъж месечно. Член 5, параграф 2, дава право на достъп на статистически служби до търговската информация, определена в член 3, параграф (2) (б) и параграф (3) (б).

Данните за вътрешнообщностни транзакции се предоставят от митническите служби при:


1. Стоки на Общността, които се търгуват между страните членки, но се движат от или към части на статистическата територия на Европейския съюз, но не принадлежат на данъчната територия на ЕС. За тези стоки се попълва Единен административен документ (ЕАД).


Статистическата територия на Европейския съюз съответства на неговата митническа територия (с изключение на о. Хелиголанд, който не принадлежи на митническата територия на ЕС, но принадлежи на статистическата територия на Германия). Съществуват същотеритории, които са част от митническата територия на ЕС, но не са част от данъчната му територия. За движението на стоки между тези територии и страните членки се изисква попълването на митническа документация (ЕАД).


2. Стоки за активно усъвършенстване или преработка под митнически контрол, които не са в свободно обращение, а са под митнически контрол и се движат чрез ЕАД.

Пример:

Испанска фирма има договор с българска фирма за извършване на услуга за предене на памук. Испанската фирма внася този памук от трета страна, не плаща необходимите митнически и данъчни такси в своята страна и изпраща памука за преработка в България. Движението на тази стока от Испания до България и обратното изпращане на изпредената прежда ще се извърши под митнически контрол и ще се изисква попълването на ЕАД.

Препоръчително е националните служби да информират търговските оператори, че при тези случаи не се изисква попълването на Интрастат декларация, за да бъде предотвратено дублирането на данни с ЕАД.


3. Допълнителни източници на данни за специфичните движения на стоки

За осигуряването на по-прецизна информация относно пристиганията и изпращанията на някои специфични стоки и движения страните членки се нуждаят от допълнителни източници на информация за тях. Информацията, която се събира чрез Интрастат декларациите и митническите декларации може да не е налична за тези видове транзакции или да е необходима допълнителна информация с цел подобряване на качеството на данните, събирани чрез Интрастат и митниците. За вътрешнообщностната търговска статистика допълнителни източници на данни могат да се използват за търговията със стоки изпращани, на плавателни съдове и летателни апарати, за морски продукти, електричество и газ, стига това да не е в разрез с законодателството на Общността или националното законодателство. За тези стоки е допустимо да се събира и допълнителна информация - например за летателни апарати и морски съдове - от националните въздухоплавателни или морски администрации, за електрическа енергия и газ от националните оператори, и други.



КОГАТО:

  1. За даден месец като задължено по Интрастат лице нямате извършени транзакции, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да подадете нулева декларация, с която да бъдем информирани, че не сте забравили задължението си да декларирате, но за съответния референтен период нямате извършени транзакции.

  2. В случай, че Ви предстои да ползвате годишен отпуск, трябва да подадете декларацията преди това.




  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Свързани:

Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт статистически
Интрастат декларациите, както и определени клетки от еад при осъществяване на търговски операции по внос или износ на стоки със страни...
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт 1
Доставка, инсталиране, въвеждане в експлоатация и гаранционен сервиз на технически средства за
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт
В отговор на Ваше Заявление за предоставяне на статистическа информация с Вх.№487 от 19. 11. 2012г
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт
За дейностите и резултатите от проведеното пробно преброяване на населението 1-14 септември 2010 година
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт
Проектиране, разработване, внедряване в експлоатация и поддръжка на Информационна система „Краткосрочна бизнес статистика”
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт
За определяне на наемател на част от недвижим имот публична държавна собственост, включваща 4,5 М2 за монтиране и поддръжка на 3...
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт документи
За провеждане на търг за отдаване под наем на площи- 1,5 М2 за монтиране и поддръжка на 1 бр. Вендинг автомат за натурален плодов...
Републикабългари я национален статистически институт iconНационален статистически институт указани я за попълване на анкетните карти
То се провежда въз основа на Националната програма за статистически изследвания, Регламент на Европейския Съвет №577/98 от 9 март...
Републикабългари я национален статистически институт iconРепубликабългари я национален статистически институт
За провеждане на търг за отдаване под наем на част от покривно пространство с площ от 125,00 М2 и самостоятелно помещение с площ...
Републикабългари я национален статистически институт iconНационален статистически институт
Правилник за прилагане на Национална класификация на икономическите дейности версия 2003
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом