Регламентация и систематизиране на банковите сделки




ИмеРегламентация и систематизиране на банковите сделки
страница1/5
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.52 Mb.
ТипРегламент
източникhttp://www.ue-varna.info/materials/75.doc
  1   2   3   4   5

Банкови сделки – гл.ас.д-р Данчо Петров

РЕГЛАМЕНТАЦИЯ И СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА БАНКОВИТЕ СДЕЛКИ


1. Банкови сделки по Търговския закон.

Банковите сделки и тяхната правна регламентация се разглеждат в глава 29 от Търговския закон. Те са разпределени в няколко групи:

  • набиране на влогове;

  • осъществяване на разплащания;

  • предоставяне на заеми;

  • други сделки.

1.1. С договора за банков влог банката се задължава да съхранява предадените й парични знаци, ЦК и други движими вещи срещу възнаграждение. Оттук следва, че обект на банковия влог могат да бъдат не само вложените парични средства на клиентите, но и други видове ценности.

При паричен влог банката дължи на влогодателя депозираната от него парична сума в същата валута и размер, както и договорената лихва. Ако титулчрът изтегли депозираните на срочен влог пари по-рано, банката начислява тази лихва, която използва за безсрочните си депозити, освен ако в договора за депозит не е упоменато друго.

В случаите когато се депозират ЦК, банката може не само да съхранява, но и да управлява тези ЦК (включително и да упражнява правата по тях), ако това е договорено с клиента. По този начин клиентът се освобождава от задълженията си по следена на срокове (например за изплащането на дивиденти) и др.

1.2. Осъществяване на разплащания – при тях банката сключва с клиента договор в писмена форма и открива разплащателна сметка. Банката извършва разплащания в рамките на наличните суми по сметката от името на клиента. Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение (такси, комисионни) за направените разходи по поддържане на сметката и извършените операции. В същото време банките са длъжни да изплащат договорената лихва за средствата на клиентите по техните разплащателни сметки.

Също така банките са длъжни поне веднъж месечно да уведомяват писмено корпоративните си клиенти за извършените операции и движението по сметката им. Това уведомление се нарича парагон и отразява движението по разплащателната сметка – отбелязва се началното салдо, направените кредитни и дебитни обороти и крайното салдо.

1.3. Предоставяне на заеми – изисква се сключване на писмен договор за кредит, регламентиращ правата и задълженията на двете страни. Банката се задължава да предостави на заемателя парична сума за определена цел с фиксирани срокове и при други условия, а заемателят е длъжен да ползва заемните средства по тяхното целево предназначение. Той е длъжен да ги върне в рамките на договорения срок и да заплати договорената лихва, както и да предоставя информация на банката кредитор по повод на ползвания заем.

Банката има право да поиска предсрочно погасяване на заема, ако:

  1. Заемът не се ползва съгласно целите, за които е бил предоставен.

  2. Когато заемополучателят предоставя неверни сведения.

  3. Когато пазарната стойност на обезпечението е спаднала и то не е допълнено в необходимия срок.

  4. Когато клиентът има непогасени други задължения към банката поради влошаване на финансовото си състояние.

  5. Има право в предвидените в договора други случаи.

1.4. Други сделки: кредитно писмо; акредитив; банкова гаранция; инкасо; банков превод; ползване на банкови касетки за съхранение на ценности.


2. Банкови сделки по Закона за банките.

В закона за банките банката е дефинирана като АД, което има право публично да набира влогове и да използва привлечените средства за предоставянето на заеми и за инвестиции на свой риск и за своя сметка.

Банковата сделка е по-тясно понятие от финансова сделка, защото не всички финансови сделки например се извършват чрез посредничеството на банка, и следователно те не са банкови сделки. Банковите сделки предполагат, че поне един от субектите участващи в сделката е банка.

Банките не бих могли да осъществяват всички възможни финансови сделки, тъй като някои от тях не са в техните компетенции. Други сделки, обаче, могат да се осъществяват единствено и само чрез посредничеството на банките - те се наричат чисто банкови сделки. Следните сделки могат да се осъществяват само от банки получили лиценз на територията на Република България и са тяхно изключително право:

  • приемане на влогове;

  • предоставяне на заеми;

  • приемане на ценности на депозит;

  • операции по безкасови плащания и клиринг на чекове;

  • издаване и администриране на електронни платежни инструменти (електронно банкиране);

  • предоставяне на банкови касетки.

Освен тези сделки банките могат да извършват и други, но те не са изключително тяхно право и могат да се извършват и от други финансови институции:

  • покупка на менителници и запис на заповед;

  • сделки с чужда валута и благородни метали;

  • гаранционни сделки;

  • покупка на вземания от доставки на стоки и услуги (факторинг);

  • финансов лизинг;

  • сделки с деривати (срочни инструменти на фин. пазари) като опции и фючърси;

  • придобиване и управление на дялови участия;

  • консултация на компании относно различни аспекти от тяхното управление;

  • консултации относно портфейлни инвестиции;

  • други сделки определени от БНБ.

Банките нямат право да извършват други сделки освен изброените с изключение на случаите, когато е необходимо за осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на средствата по предоставен кредит. Сделките необходими на банката за нейната дейност са:

  • покупка на ДМА;

  • продажба на имущество станало собственост на банката в следствие на неговото залагане.


3. Класификация на банковите сделки.

3.1. Според продуктовия профил на сделките:

  • депозитни сделки - срочни и безсрочни;

  • кредитни сделки - оборотни и инвестиционни;

  • гаранционни – банкови гаранции и акцепти;

  • сделки свързани с разплащания – вноски, тегления, акредитиви;

  • доверителни операции по управление на капитала, съхранение на активи, консултантски услуги и др.

3.2. Според клиентския профил:

  • сделки с граждани;

  • сделки с търговски фирми и компании;

  • сделки с банки и други финансови институции;

  • сделки с държавни и местни органи на властта;

  • сделки с неправителствени организации.

3.3. Според пазарите, на които банките търгуват:

А) по географски признак: местни, регионални, национални и международни;

Б) от гл.т. на типа пазар: на паричните пазари; на капиталовия пазар; на валутния пазар; на стоковия пазар; на междубанковия пазар.

3.4. Според степента на риска: безрискови (инвестиции в ДЦК); ниско рискови; средно рискови; сделки с висок рисков потенциал.

3.5. Според направлението на използване на ресурсите:

А) Сделки за осигуряване на ресурси или т.нар. пасивни банкови сделки (за привличане на средства): депозити, влогове, заеми на финансовите пазари, сделки по набиране на банков собствен капитал (акционерен капитал и капиталови резерви).

Цената на привлечения ресурс се изразява в лихвените проценти, които банката плаща на депозантите. Когато се набира собствен капитал, цената му е всъщност дивидента, който банката плаща.

Б) Сделки за инвестиране на ресурса – активни сделки. При тях банката влага привлечените средства с цел реализиране на печалба (доход).

  • касова наличност;

  • сделки по формиране на резерви;

  • инвестиции в ЦК, в оборотен портфейл и др.;

  • предоставени заеми;

  • дълготрайни материални и нематериални активи.

3.6. Според начина на извършване на плащанията:

  • касови (cash) сделки – водят до ангажиране на сметка Каса в банката и до промяна на наличните средства по нея.

  • безкасови (включително и електронни).

3.7. Според вида валута, в която се извършват сделките:

  • в местна валута или единната валута на даден икономически монетарен съюз (ЕС);

  • в чуждестранна валута (конвертируема или неконвертируема).

3.8. Според това дали въздействат на баланса:

А) Балансово въздействащи (активни) – намират пряко отражение в счетоводния баланс на банката. Въздействат върху:

  • ликвидността и балансовата структура;

  • върху балансовата структура;

  • неутрални по отношение на ликвидността и структурата.

Продажбата на ЦК и влагане на тези средства в банкови заеми води до промяна както на ликвидността, така и на балансовата структура. Ако банковите сделки се извършват в една и съща група обаче (продажба на едни ЦК и покупката на други) няма да има промяна в ликвидността и структурата на баланса.

Б) Балансово неутрални – не оказват пряко влияние върху банковия баланс. Съвременните пазари са много подходяща среда за развитие на тези сделки. Те са:

  • гаранции, акцепти, акредитиви и поръчителства – при тези сделки имаме три страни, т.е. триъгълни взаимоотношения;

  • поемане на бъдещи ангажименти от страна на банката: ангажимент за предоставяне на кредитна линия, форуърд депозити, отменяеми и неотменяеми краткосрочни секюритизирани заеми (NIFs и RUFs);

  • срочни сделки с валути, ЦК, благородни метали и стоки (суап, фючърси, опции и др.). Тези сделки са базирани върху бъдещи изменения на лихвените проценти, валутните курсове, индекси и др.;

  • инвестиционно консултиране, управление на капитала, емисия и поемане на емисия на ЦК – банково консултантски сделки.



ДЕПОЗИТНИ СДЕЛКИ НА БАНКИТЕ


1. Източници на депозитни ресурси и видове депозити в банките – разглеждат се основно паричните депозити. Банките разкриват сметки, по които приемат депозираните средства.

1.1. Депозити според срока на тяхното предоставяне: безсрочни, срочни и спестовни.

1.2. Депозити според вложителя на депозираните средства: депозити на граждани, депозити на бизнеса, депозити на неправителствени организации, депозити на общините и държавата.

1.3. Детайлна класификация на сметките по Наредба № 3 на БНБ (9 вида);

- разплащателни сметки – служат за извършване на разплащания, могат да бъдат разкривани и за граждани и за бизнес клиенти;

- депозитни сметки (срочни и безсрочни) – за съхранение на парични средства със или без срок на предизвестие;

- бюджетни сметки – те са само за организации на бюджетна издръжка;

- спестовни сметки – за съхранение на средства по спестовни книжки на гражданите;

- набирателни сметки – съхраняват депозирани средства за учредяване на юридически лица или съхраняват постъпления от поделения на фирми необособени като самостоятелно ЮЛ;

- акредитивни сметки – служат за акредитивната форма на разплащания;

- ликвидационна сметка – за лица обявени в ликвидация;

- особени сметки – за лица в производство по несъстоятелност;

- ДДС сметки.


2. Конкурентност и иновативност на депозитните услуги в целевите клиентски сегменти.

Тенденциите в глобален мащаб последните едно-две десетилетия изправят банките пред конкуренцията на други пазарни играчи в битката за привличане на депозити. Най-сериозните конкуренти са взаимните, инвестиционните и пенсионните фондове, както и застрахователните компании и финансово-брокерските къщи – всички те предлагат разнообразни продукти със спестовен характер. Инвестиционните фондове пък предлагат специфични продукти за инвестиране на средства при по-висока доходност от тази, която банките предлагат.

Основният досега аргумент на банките беше сигурността на привлечените средства, но вече той не е достатъчно силен за привличането на нови или задържането на стари клиенти. Ето защо банките реагират, като се стремят да постигнат приемлива рентабилност от нови продукти и услуги, които са съобразени със спецификата, изискванията и очакванията на техните целеви клиентски сегменти. Налице е разграничаване на видовете клиенти и банките вече не предлагат всичко за всички. Този нов подход, обаче, изисква анализ и изготвяне на типове клиентски профили. Типът на клиентите зависи от няколко основни фактора: възраст, ниво на доходи и склонност към риск.

2.1. Сегмент граждани и дребен бизнес. Тук преобладава предлагането на стандартни депозитни услуги - такива, които отразяват визията за Lifeline Banking. Lifeline Banking се състои в основните и традиционни за всяка банка депозити, които споделят разбирането за банката като институция предлагаща сигурност и достъпност за съхраняване на пари, извършване на разплащания и други транзакции. Фокусът на тази концепция, обаче, постепенно се концентрира върху ухажване на дребните клиенти и не се ограничава само до предлагането на стандартни услуги. Банките все по активно разработват и предлагат различни видове бонуси или пакетни услуги към стандартните депозити.

Друг вариант за привличане на средства от дребната клиентела за депозитните сметки на паричния пазар. Това са вид банкови сметки на база притежавани активи на паричния пазар с пазарно формиран лихвен процент и обикновено с изисквания за минимална наличност и възможни ограничения за теглене на средства.

Съществуват и други нестандартни за банките депозитни продукти, които също са възникнали от стремежа за задържане на клиентите. Типичен пример са услугите „Персонален банкер” и „Персонално финансиране”. Характерно за този тип услуги е това, че те се предлагат на по-заможни клиенти с доходи по-високи от средните.

2.2. Сегмент едри корпоративни клиенти. Тук депозитите се придружават от широк набор разплащателни, инкасови и други услуги като ползване на електронни канали, информационни услуги и др. Корпоративният бизнес заплаща тези услуги с такси, комисионни или чрез компенсационни салда по сметките на компаниите. Тези салда играят роля при определяне цената на депозитните услуги.

Средно дневната наличност по разплащателните сметки играе ролята на компенсационен механизъм, който възмездява част от разходите на банката за предоставените от нея услуги. Сумата на необходимото неолихвявано компенсационно салдо се формира на базата на стойността на използваните услуги, пазарния лихвен процент и нормата на задължителните минимални резерви.






CB – компенсационно салдо

S – стойност на ползваните услуги

MR – пазарен лихвен процент – отразява нетната доходност на банковите инвестиции

RR – задължителни минимални резерви

Пример: Ако стойността на ползваните от даден клиент услуги в рамките на ч година е 4500 лв. и ако средната нетна доходност на инвестираните от банката ресурси е 7%, при 8,5% норма на МЗР намерете, колко трябва да е компенсационното салдо по разплащателната сметка на този клиент.




Това означава, че ако този клиент е поддържал средно дневна наличност по разплащателната си сметка от 70 258 лв., то банката би могла да си позволи да му предостави безплатно услуги на стойност 4 500 лв. Това е така, тъй като на практика тези 70 258 лв. За банката за безплатен ресурс, който тя инвестира и получава съответната възвращаемост (7%).

По този начин банките биха могли да прилагат индивидуален подход към всеки клиент, като по този начин настройват размера на дължимите такси и комисионни в зависимост от компенсационните салда.

Алтернатива на подхода с компенсационните салда е предлаганите от банката услуги за трансфер на свободните средства по разплащателните сметки на клиентите към лихвоносни краткосрочни (overnight) депозити. Ако обаче са налице сравнителни ниски лихвени нива, корпоративните клиенти няма да имат стимул да извършват подобни трансфери и ще предпочитат да поддържат ликвидност по разплащателната си сметка.

Друг източник на средства за банките за т.нар. депозитни сертификати (CDs). Те са на стойност на 100 000 валутни единици и представляват търгуеми на паричните пазари прехвърляеми инструменти, издавани от банките за приети от тях депозити с фиксиран падеж. За разлика от дребните клиенти, едрият корпоративен бизнес прилага такива техники, които му позволяват да инвестира излишните си средства в депозитни сертификати.

Депозитите на корпоративните клиенти са тясно свързани с услугите по управление на паричната наличност. Едрият бизнес обикновено се възползва от правото си да разполага с повече от една сметка в различни банки. Тази от банките, която е в състояние да предложи най-добри условия, си извоюва правото на основна обслужваща банка.

  1   2   3   4   5

Свързани:

Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconПлан-конспект по „Банкови сделки
Правна и нормативна регламентация на банковите сделки. Възможности за систематизиране на банковите сделки
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconВидове банкови кредити
Банковите кредити са многообразни. Във финансовата теория съществуват различни класификации на банковите кредити
Регламентация и систематизиране на банковите сделки icon8 Глобалната финансова криза и развитието на банковите институции и системи
В последните години банковите институции са изправени пред редица изпитания. Сред конкретните фактори, формиращи най-голяма заплаха...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconБанкови системи магистърска програма
Учебният материал се поднася като се започва с обща характеристика и зараждането на банковите системи, след което се проследяват...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconНай-добрите практики за оповестяване на кредитния риск
Прозрачността в тази област е особено важна, тъй като слабото управление на кредитния риск и лошото качество на кредитите продължават...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconРегламентация, отчитаща особеностите на Столична община Тематичен доклад
Сц 1, П6, М5 "Разработване на законова регламентация, отчитаща особеностите на Столична община", възложена от Министерството на регионалното...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на банковите и кредитни институции" Тема: "
Инкасото е често срещана и използвана форма на разплащане във външнотърговските сделки. При него банката събира определена сума,...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconОсигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки
Наредба №34 от 10. 2006 г за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconЗаконен представител на
Забележка: Декларацията се представя при: сключване на търговски сделки, сделки при износ и влагане на зърното в лицензирани и регистрирани...
Регламентация и систематизиране на банковите сделки iconРешение уполномоченного органа юридического лица об одобрении крупной сделки (сделки, в совершении которой имеется заинтересованность)
Организатор процедуры (Заказчик): ОАО «Гостиничный комплекс «Славянка», 129110, Москва, Суворовская пл., д. 2, стр. 3
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом