Проект vs/2010/0536 "Равенството Път към прогрес"




ИмеПроект vs/2010/0536 "Равенството Път към прогрес"
страница3/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер387.61 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.mlsp.government.bg/BG/progress/VS_0536_European and International Legal equality stan
1   2   3

ІІ. МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА УРЕДБА В ОБЛАСТТА

НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА И НЕДИСКРИМИНАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА И ЗАЕТОСТТА


Предмет на международноправната уредба в областта на равнопоставеността и недискриминацията на пазара на труда и заетостта са няколко основни групи въпроси: принципна забрана и уредба на забраната за дискриминация на пазара на труда и заетостта, равностойно заплащане между мъжа и жената, равнопоставеност на работниците със семейни задължения.

Те са предмет на уреждане в редица международни актове, сред които особено място заемат:

  1. Всеобщата декларация за правата на човека – чл. 2, ал. 2;

  2. Международния пакт за икономически, социални и културни права – чл. 2, ал. 2;

  3. Международния пакт за граждански и политически права – чл. 2, ал.1;

  4. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г.;

  5. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация на жените от 1979 г.;

  6. Пекинската декларация и Платформа за действие по правата на жените, приети на Четвъртата конференция на ООН за жените (1995 г.)

  7. Резолюция 7/24 на Съвета по правата на човека към ООН „Насилието срещу жените – причини и последствия”

  8. Резолюция 61/143 на Общото събрание на ООН по укрепване на усилията за премахване на всички форми на насилие срещу жените

  9. Европейската конвенция за правата на човека – чл. 14;

  10. Европейската социална харта (1961) – чл. 1, ал 2.; Европейската социална харта (ревизирана) (1996), която осъвременява основните постановки на Хартата в съответствие със социалните промени, настъпили след приемането й;

  11. Препоръка (2003) 3 на Комитета на министрите на СЕ относно равностойното участие на жените и мъжете при вземането на политически и публични решения

  12. Препоръка (2010)10 относно ролята на жените и мъжете в превенцията и разрешаването на конфликтите и укрепването на мира

  13. Декларация за осъществяване на реално, фактическо равенство между жените и мъжете, приета от министрите на външните работи на държавите-членки на СЕ на 12.05.2009 в Мадрид

  14. Декларация от Страсбург по ромите, приета на Среща на високо равнище по ромите (Страсбург, 20.10.2010).

  15. Филаделфийската декларация за целите и задачите на МОТ от 1944 г. – т. ІІ, б. „а” („Всички хора, независимо от раса, вяра или пол осъществяват своето материално благополучие и духовно развитие в свобода и достойнство, в икономическа сигурност и с равни възможности” - посочва 3 признака на дискриминация – раса, пол, вярвания/религия);

  16. Конвенция 111 и Препоръка 111 на МОТ относно дискриминацията от 1958 г.;

  17. Конвенция 100 и Препоръка 90 на МОТ относно равенството между мъжа и жената в трудовото възнаграждение от 1951 г.;

  18. Конвенция 156 и Препоръка 165 относно трудещите се със семейни задължения от 1981 г.

Забраната за дискриминация на пазара на труда и заетостта е въздигната в основен принцип в дейността на МОТ и нейните държави-членки, като най-важната по обхват и съдържание уредба в тази област се съдържа в Конвенция 111 и Препоръка 111 на МОТ и включва понятие за дискриминация и приложното й поле, както и методи за забрана и борба с дискриминацията на пазара на труда и заетостта.

  • Чл. 1, ал. 1 от Конвенцията посочва следните три форми на дискриминация:

    1. създаване на различие между хората (бел.моя – въз основа на т.нар. дискриминационни критерии, посочени в чл. 1, ал. 1, б. А (раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален и социален произход);

    2. изключване на определени лица от общия кръг на лицата или

    3. създаване на предпочитание (привилегии) на едни спрямо други лица.

  • Извън посочените критерии съгласно чл. 1, ал. 1, буква б?? на Конвенцията националното законодателство и компетентните държавни органи след консултации със социалните партньори могат да въведат и други дискриминационни критерии, които отговарят на националните особености, условия и традиции. Голяма част от дискриминационните критерии са признаци, предопределени по рождение за лицата и не зависят от тяхната воля, друга част – са съзнателно придобити, но са израз на личната свобода и правото на избор и не изразяват човешката ценност и пригодност за заетост. Те са несъотносими към професионалните качества на лицата.

  • Не се смятат за дискриминационни и специалните мерки за защита и подпомагане на уязвими групи на пазара на труда: непълнолетни, жени, хора с увреждания, имигранти, възрастни – чл. 5 на Конвенцията. Тяхното предназначение е да „изравнят” неравностойното социално положение на тези лица, а не да им създадат предимство пред другите.

Създаването на различия, изключването или предпочитанията разрушават равенството във възможностите или третирането, което е същността на дискриминацията.

Приложното поле обхваща равния достъп до заетост (условията и изискванията за постъпване на работа, условията на труда – работно време, почивки, отпуски, трудово възнаграждение, здравословни и безопасни условия на труд, режим на уволнение и др.), професионално ориентиране и обучение и квалификация по свободно избрана професия, равни възможности за упражняване на придобитата професия и др.

Изпълнението на разпоредбите на Конвенция 111 от държавите-членки, които са я ратифицирали, се осъществява чрез провежданите от тях политики, отразяващи националните им специфики, в тясно сътрудничество със социалните партньори. Политиките могат да се прилагат чрез националното законодателство, колективното трудово договаряне, упражняването на контрол от държавните органи и др.

Конвенция 100 и Препоръка 90 от 1951 г. относно равенството между мъжа и жената в трудовото възнаграждение от 1951 г. имат по-ограничен обхват от Конвенция 111 и Препоръка 111 на МОТ. Приложното поле обхваща само трудовото възнаграждение – минималната работна заплата, основните и допълнителните трудови възнаграждения и други плащания по трудово правоотношение, независимо от формата, в която се дължат – пари, натура. Дискриминационният критерий е само различието в пола. Основни изисквания на Конвенция 100 и Препоръка 90 са осигуряване на равно заплащане за равен труд на мъжете и жените. Това може да бъде постигнато чрез националното законодателство, използването на различни системи за определяне на работната заплата и др.

Конвенция № 156 и Препоръка №165 относно трудещите се със семейни задължения от 1981 г. се отнасят до двата пола – мъже и жени със семейни задължения – които издържат деца или се грижат за други членове на семейството. Разпоредбите на Конвенция 156 задължават държавите-членки, които са я ратифицирали, да провеждат политика, която да създава възможности на работещите мъже и жени със семейни задължения да съчетават изпълнението на професионалните и семейните задължения чрез създаването на улеснения – при определяне на графиците и режима на работа, развитие на социално-битовото обслужване от работодателя в предприятието и др.под (чл. 4 – 7 на Конвенция 156). Освен това семейните задължения на работещите не могат да бъдат основание за тяхното уволнение (чл. 8 на Конвенцията).

Упражняването на тези права се обезпечава чрез свободно сключени колективни трудови договори, чрез законово установен механизъм за определяне на заплатите или чрез други средства, съответстващи на националните условия.

EСХ ревизирана (1996) (ратифицирана от Р България 29.03.2000 г., в сила от 1.08.2000 г.) урежда следните въпроси от областта на равнопоставеността и недискриминацията на пазара на труда и заетостта:

  • правото на мъжете и жените работници на равно заплащане за равен труд – чл. 4, т. 3, като упражняването на това право се обезпечава чрез свободно сключени колективни трудови договори, чрез законово установен механизъм за определяне на заплатите или чрез други средства, съответстващи на националните условия;

  • право на децата и младежите на закрила (чл. 7) – чрез въвеждане на изискване за минимална възраст за наемане на работа; за завършено задължително образование; осигуряване на справедливо възнаграждение; ограничения за работното време; насърчаване на професионалната подготовка по време на работа; минимален размер на платения годишен отпуск; забрана за полагането на нощен труд;
    провеждане на редовен медицински преглед за работници на възраст до осемнадесет години, заети в някои професии, предвидени в националното законодателство; осигуряване на специална защита на децата и младежите срещу физически и морални опасности, произтичащи пряко или косвено от тяхната работа;

  • право на работещите жени на закрила на майчинството (чл. 8) – чрез осигуряване на работещите жени преди и след раждане отпуск в размер на не по-малко от четиринадесет седмици под формата на платен отпуск или под формата на подходяща помощ от социалното осигуряване или от обществените фондове; обявяване за незаконни действията на работодател, който уведоми, че уволнява от работа жена в периода от момента, в който тя го е известила, че е бременна, до изтичането на отпуска й по майчинство или ако я уведоми, че я уволнява на такава дата, че срокът на предизвестието да изтича по време на този период; осигуряване на майките, които кърмят своите деца, достатъчно свободно време за тази цел; регламентиране наемането на бременни жени, жени в периода непосредствено след раждане и жени кърмачки за нощна работа; забрана наемането на бременни жени, жени в периода непосредствено след раждане и жени кърмачки за подземна работа в мините и за всяка друга работа, която е неподходяща за тях поради нейния опасен, нездравословен или тежък характер, и предприемане необходимите мерки за защита на тези жени в техните трудови правоотношения.

  • право на професионално ориентиране (чл. 9) – чрез създаването на служба, която да помага на всички лица, включително и на инвалидите, да решават своите проблеми, свързани с избора на професия или на професионално развитие, като се държи сметка за индивидуалните качества на лицето и връзката между тези качества и възможностите за заетост, като тази помощ е безплатна както за младежите, включително учениците, така и за възрастните.

  • право на професионално обучение (чл. 10), в т.ч. на хората с увреждания, стажуване на млади работници и др.

  • право на хората с увреждания на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото (чл. 15), в т.ч. прилагане на мерки за осигуряване на професионално ориентиране, образование и професионално обучение в рамките на общите схеми, където това е възможно, а където не е възможно - чрез специализирани държавни или частни институции; съдействие за техния достъп до заетост чрез всякакви мерки, насочени към насърчаване на работодателите да наемат и задържат на работа лица с увреждания в обикновената работна среда, както и да приспособяват работните условия към потребностите на хората с увреждания, а където това не е възможно поради характера на трудовата непълноценност, да уреждат или създават заетост в специални предприятия за хора с увреждания в съответствие със степента на увреждане; в някои случаи тези мерки могат да се състоят в специално трудоустрояване или услуги;

  • право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основата на пола (чл. 20), в т.ч. достъпадо работа, защитата от уволнение и професионално реинтегриране; професионалното ориентиране, обучение, преквалифициране и професионална рехабилитация; условията за наемане на работа и условията на труд, включително заплащане; професионалната кариера, включително повишение;

  • право на зачитане на достойнството на работното място (чл. 26) - задължение чрез консултиране с организациите на работодателите и на работниците да се оказва съдействие за осъзнаване, информиране и предотвратяване на сексуален тормоз на работното място или във връзка с работата и предприемане на всички необходими мерки за предпазване на работещите от такова поведение; съдействие за осъзнаване, информиране и предотвратяване на явно унизително или силно негативно поведение, насочено към определени работещи на работното място или във връзка с работата, и да предприемане на всички необходими мерки за предпазване на работещите от такова поведение.

  • право на работниците със семейни задължения да имат равни възможности и да бъдат обект на равностойно отношение (чл. 27) – чрез предприемане на необходимите мерки за предоставяне на възможност на работещите със семейни задължения да получат работа и да я запазят, както и да се върнат на работа след отсъствие поради тези задължения, вкл. мерки в областта на професионалното ориентиране и квалификация; съобразяване с техните потребности по отношение на условия на наемане на работа и социално осигуряване; въвеждане и подпомагане предоставянето на услуги, обществени или частни, по-специално за целодневно гледане на деца и други подобни грижи за децата; предоставяне на възможност на който и да е от родителите да получи след изтичане на отпуска за майчинство, отпуск за гледане на дете, срокът и условията за който се определят от националното законодателство, колективните договори или практиката; създаване на гаранции, че семейните задължения сами по себе си не могат да представляват основателна причина за предсрочно освобождаване от работа.

Контролният механизъм на ЕСХ(р) се осъществява чрез системата на колективните искове, въведена с Допълнителния протокол към Европейската социална харта от 1995 г. Тя позволява подаването на колективни искове, позоваващи се на определени нарушения на Хартата. България е направила Декларация в изпълнение на член Г (D), алинея 2 на ревизираната Харта, че се обвързва с тази система.

Колективни искове могат да се подават от международни организации на работодателите и синдикатите, международни неправителствени организации, разполагащи с консултативен статут към Съвета на Европа и националните организации на работодателите и националните синдикати на въпросната държава.

Колективните искове се разглеждат от Европейския комитет по социалните права, след което комитетът изготвя доклад до Комитета на министрите, съдържащ неговото заключение относно това дали държавата е осигурила задоволително прилагане на разпоредбата от Хартата, цитирана в искането. След това от компетентността на Комитета на министрите е да приеме резолюция за закриване на процедурата и, когато е необходимо, да отправи препоръка до съответната държава, в случай на констатирано от ЕКСП нарушение.

В случай на приемане на Препоръка срещу определена държава, тя е длъжна да докладва регулярно за действията, които е предприела за привеждане на националното законодателство и практика в съответствие с Хартата. Приемането на препоръка няма финансови последици за държавата, но се отразява неблагоприятно на нейния международен престиж и води до засилващ се натиск от страна на контролните органи по ЕСХ за промяна на съществуващото положение.




Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Програмата на Европейската Общност за заетост и социална солидарност - ПРОГРЕС (2007-2013) / Supported by the European Community Programme for Employment and Social Solidarity – PROGRESS (2007-2013)









1   2   3

Свързани:

Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs /2010 /008/0536 "Равенството Път към прогрес"
...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Поздравителен адрес от Председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата и младежта и спорта към Народното...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Настаняване на участниците в хотел ”Макси парк хотел спа” и хотелски комплекс „Царско село”, гр. София
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Настаняване на участниците в хотел ”Макси парк хотел спа” и хотелски комплекс „Царско село”, гр. София
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Николаев. Св. Борисов и Христов се обадили на техни колеги, дежурни на други постове в града да установят местонахождението на автомобила...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Национално независимо изследване на Комисията за защита от дискриминация на Република България на тема: „Стереотипи и предразсъдъци...
Проект vs/2010/0536 \"Равенството Път към прогрес\" iconПроект vs/2010/0536 "Равенството Път към прогрес"
По-ниската производителност на част от безработните лица (продължително безработни, младежи, по-възрастни работници, хора с увреждания)...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом