Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес




ИмеКонкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер291.61 Kb.
ТипКонкурс
източникhttp://ime.bg/pdf_docs/weekly/no279.doc
  1   2   3

Институт за пазарна икономика Юни 2006, брой 279




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:


Архаика в трудовото законодателство

Бъдещето на винарския сектор или защо България няма да стане Калифорния


За един от безсмислените и ненужни закони в страната – Закон за електронната търговия

Народните представители са представители на държавата, а не на избирателите


Казармата най-после отпада?

Европейските субсидии от икономическо гледище


Цитат на седмицата

Конкурс



От 06.06.2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес:

1000 София

Бул. Патриарх Евтимий № 61, ет. 3

Тел/факс.: 02/ 952 62 66, 952 35 03








Архаика в трудовото законодателство

Красен Станчев


Всички знаят, че архаиката е преди класиката. Тъкмо такова движение към древността се извършва в момента с промените в кодекса на труда. Всъщност са внесени два законопроекта – единият от министерски съвет, а другият – от народният представител Иван Иванов (от Демократи за силна България).


Европейска перспектива?

Мотивите към проектозакона на правителството не посочват какъв проблем решават промените в кодекса. Споменават се седем директиви на ЕС, които след 1996 г. фактически започват да регулират договорите между работодатели и работници, макар в римския договор и другите основни актове на ЕС тази област да е оставена без обща уредба. Сред директивите е и тази за някои аспекти на работното време – известна с подигравателното название като „директива за регулиране на сиестата”, която буди основателно недоволство у новите страни членки и която е коментирана от мен в предишни броеве на това издание.

Според международните изследвания на производителността, една от причините за изоставане на ЕС по конкурентност от САЩ (например според известния икономист от Масачузетския Технологичен институт Оливие Бланшар) е обстоятелството, че в Европа се работи по-малко.

Когато сегашните богати страни-членки са ставали богати, те са работили повече при по-ниски данъци. След края на 80-те години на ХХ век започва относително тежко регулиране на договорите и работното време, което в комбинация с други фактори (застаряване, международно преразпределение на доход, протекционизъм и обединяването на Германия) води до относително слаб ръст на благосъстоянието. По същество става дума за изземване на доход чрез регулиране на отношения, т.е. по квазиданъчен начин и чрез увеличаване на разходите по сделките.

За новите страни членки това положение е крайно неизгодно. То ограничава и ще ограничава възможностите за по-бързо производство на благосъстояние чрез мобилизиране на един от разполагаемите алтернативни ресурси - работната сила. Източна Европа работи повече, защото иска да живее по-добре и да се доближи до стандарта на живот на Западна Европа. Поради тази причина новите страни членки негодуват, макар това негодувание да е скрито. (Според разделението на труда в европейската политика, една страна оспорва открито някакъв малък проблем – в този случай това е Словения, спореща за работното време на лекарите, а всички останали просто не спазват директивите.) Това отношение е разбираемо: колкото по-бедна е една страна, толкова повече трябва да намаляват данъците и квазиданъците, за да растат доходите по-бързо.


Българският” подход

В реда на сега действащия кодекс на труда няма проблеми, свързани със защитата на договорите между работодатели и работници. Във всеки случай, мотивите към законопроекта за изменение и допълнение не описват какъв проблем той е призван да реши.

Паметта е увяхваща незабравка. Днес никой не си спомня, че основните случаи на липсваща защита на работниците бяха социалистическите предприятия и техните произвеждащи загуби наследници преди приватизацията от края на 90-те години. Частният сектор не създава проблеми от този порядък. Когато ги има, те се решават по пътя на договарянето и контрола въпреки възмущението на пресата от условията за работа в някои шивашки предприятия. И досега държавата като собственик дължи средства и обезщетения на работниците от фалиралите предприятия.

В тази ситуация, ако се съди по проектозакона, „България” се държи като страна, която е по-богата от стара Европа. Която Европа е приела директивите, с чиито последици сега не може да се справи.

Както и стара Европа, законопроектът на правителството възстановява схеми на мислене, характерни за опитите за реформи на късния комунизъм. Предлогът е уж защита от масови уволнения.


Кой печели и кой губи?

С първия законопроект се цели всъщност създаване на профсъюзи дори и в предприятия, където ги няма. Това става с промени в глава „участие на работниците в управлението на предприятията”.

Освен това „участниците” в управлението ще си запазват този ранг за известно време и при промяна на собственика. Идеята на тази нова разпоредба е задържане на привилегията на вече избраните профсъюзни деятели по време и след възможното и вероятно динамизиране на процеса след формалното членство на България в ЕС.

Този замисъл не е съвсем очевиден от текстовете на проекта. Всъщност става дума за това, че след 2007 г. има три основни стратегии на функционирането и съревнованието на предприятията на общия пазар: самостоятелно действие, продажба на българското предприятие или сливане с друго от страна на съюза в името на по-добра ефективност и по-големи пазарни дялове в Европа и извън нея, и създаване съвместни предприятия с общо взето същата цел. Тези стратегии ще се развиват във всички отрасли, а не само в т.наречените чувствителни – като млечната и месарската промишлености например.

Вероятно професионалните съюзи най-накрая са се досетили какво става и са си излобирали промени в кодекса. Кой ще плаща за това „участие”? Досетихте се – работодателят. Досегашният текст от 1992 г. на чл. 46, приет от мнозинството на СДС и ДПС в тогавашния парламент, който предоставя на синдикатите и работодателските организации „условия ... за осъществяване на тяхната дейност”, „безвъзмездно ... ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални” предпоставки, се запазва. Но с една нова алинея работодателите се задължават да „осигуряват ... необходимите условия” на синдикалните „участници в управлението” по споразумение.

За капак, в условията на временните трудови правоотношения – чл. 68, т.нар. срочни договори, се прави опит за приравняването им с постоянните договори. Смисълът е да се въведе контрол върху срочните договори от държавата и синдикатите. Това затруднява мобилността на капитала, т.е овладяването на нови територии в технологиите и бизнеса, и възможността за бърза реакция при сезонност и временни предизвикателства. С тази цел се променят и четири други закона, свързани с кодекса на труда.

Списъкът на подобни идеи в проекта може да бъде продължен. Говори се за права на работниците, но се имат предвид права на профсъюзните деятели. Естествено в мотивите към проектозакона се търсят оправдания в законодателството на ЕС. Но не се посочва кои конкретни текстове изискват точно такива дух и буква на промените. По традиция нито министерският съвет - като вносител, нито народните представители - като разглеждащи и приемащи промените от името на избирателите, не са си направили труда да предвидят въздействията на тези промени върху доходите и заетостта например.

Замисълът на народния представител Иванов е да поставят под въпрос основанията, на които сегашните „национално-представителни” организации ползват привилегии. Той изисква провеждането на синдикални „избори” и прави опит за конкуренция между профсъюзните организации при оспорването на колективни трудови договори, чрез промени в чл. 60. Между другото, мотивите на г-н Иванов също не посочват какъв е проблемът, защо той предлага точно тези, а не други решения на проблема, който не е формулиран, няма анализ и в крайна сметка тези мотиви имат същите недостатъци от гледна точка на здравия смисъл и добрите практики на законодаване, както и проектозакона на министерски съвет. Същинският проблем са широките права на профсъюзите и малкото отговорности, които им вменява българското законодателство. Към него се добавят и традициите в работата на държавните органи. Те контролират предприятията, а не професионалните съюзи.


Идеите на „стария режим”

В проектозакона блика философия от времето на комунизма. Донякъде тя се основава на реториката на директивите, но само донякъде.

Явно, според идеологията на проектозакона, основният проблем при преструктурирането е във възможността за нарушаване на правата на работниците да управляват предприятието (в тази глава от кодекса на труда се правят най-съществените поправки). Това е нарушаване на правата на собствениците (акционерите) на предприятието и за такова нарушаване във въпросните директиви на ЕС няма и намек.

Откъде иде всичко това? Очевидно от идеята, че работодателите са лоши, а работниците - добри. Тази идея не отчета някои елементарни стечения на обстоятелствата.

Първото обстоятелство е, че сам по себе си предприемачът разглежда работната сила като част от капитала и затова е в негов интерес поддържането на ниво, позволяващо конкурентност.

Второто обстоятелство е, че трудът е свободен и като ресурс и собственост на отделния човек е защитен.

Трето, свободата на наемните отношения е силно ограничена и съществува по-скоро като идеал на примата на договорите над другите житейски обстоятелства. Тези ограничения идват от забраната на детския и робския труд, от регулирането на работното време, т.нар. закони против дискриминацията, от режима за наемане на работата на чужденци, от колективните трудови договори и т.н., и т.н.

Четвърто, самите хора са капитал и за себе си, и за другите. В тях е натрупаното знание и умение от училище, от четене, от семейство, от предишна работа, от случайни житейски срещи, от любов към техниката или автомобилите








Бъдещето на винарския сектор или защо България няма да стане Калифорния

Адриана Младенова


През миналата седмица бяха приети на второ четене промени в Закона за виното и спиртните напитки, според които се въвежда такса за създаване на винени лозя и за утвърждаване на качествени вина. Размерът на таксите ще се определи с тарифа на Министерски съвет.

Причините за въвеждането на такси не са изяснени в мотивите към проекта за изменение на съществуващия закон. Но за да се анализира конкретно отражението им върху сектора, доколко ще се окажат рестриктивни за развитието му, трябва да е ясно какъв ще бъде размерът на таксите. При всички положения таксите увеличават производствените разходи и влияят негативно върху решението за инвестиране в създаването на винени лозя и производство на качествени вина.

Промените в закона предвиждат и въвеждането на режим за служебна регистрация на стопанства с винени сортове лозя. Регистрацията на лозови масиви към момента е задължително, но при неустановена собственост на земята, пустеещи земи или поради други причини част от наличните лозови масиви не са регистрирани. Чрез служебната регистрация се цели “попълване на лозарския регистър” на страната, както е записано в мотивите към проекта за промяна на закона. Това е един от ангажиментите на България във връзка присъединяването й към ЕС. Наличието на попълнен лозарски регистър до началото на 2007 година е необходимо, защото след тази дата няма да могат да се създават нови масиви с винени лозя в страната, а само на мястото на стари изкоренени такива или от Националния резерв. Това се налага поради наличието на квоти в рамките на ЕС, чрез които се разпределят и ограничават лозовите масиви сред страните-членки. За България са предвидени 153 хил. хектара лозови масиви. Целта на ЕС е позната: да не се допуска свръхпроизводство и от там намаление на цените на продуктите. Този мотив, обаче, отстъпва на пазарната логика. При наличието на свободен пазар свръхпроизводство не може да има за продължителен период, защото икономиката винаги се стреми към равновесие. В същото време външните ограничения и регулации създават дисбаланси и водят до необходимостта от последващи интервенции. Точно това се случва в момента на европейския пазар на вина.

В средата на 2004 г. е приета “Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в Република България”1. Въпреки че стратегията като цяло обхваща един значителен период от време (2005 - 2025 г.), през който ще се сменят основните параметри на бизнес средата и на сектора, направен е опит да бъдат очертани основните проблеми и препятствия пред развитието на сектора, както и възможните мерки за преодоляването им. В експертния анализ сред слабите страни на лозарството в страната са посочени и следните въпроси:

  • затруднена регистрация на лозарските стопанства

  • липса на финансиране в лозарството и липса на национален бюджет за промоция на винарския сектор

  • необходимост от уедряване на собствеността на земята

В стратегията е идентифициран проблемът с регистрацията на стопанствата, т.е. имплицитно се признава, че разрешителните режими и бюрократичните процедури са пречка пред развитието на сектора. Секторът е силно регулиран не само чрез режима на регистрация, но е необходимо и издаването на права за създаване на лозя, съществува и списък с признатите винени сортове, които могат да бъдат отглеждани от производителите. За научни експерименти и селекция се иска разрешението от Националната винаро-лозарска камара за засаждането на сортове лозя, които не попадат в сортовата листа на страната.

Държавното финансиране и заделянето на средства от националния бюджет за реклама на българското винопроизводство не са добра идея, защото средствата няма да бъдат изразходвани максимално ефективно и няма ясен критерий кои следва да бъдат печелившите от подобна кампания и на каква база ще се разпределят облагите. Във всяка една стратегия, която пишат държавните чиновници по различни теми и сектори, се обосновава искането на повече средства за “промоциране”, “развитие”, “подпомагане” на сектора или дейността, за която се пише стратегията. Желанието да се харчат чужди пари е неразделна част от поведението на държавните служители.

Въведените такси противоречат на изводите в стратегията, защото чрез тях дефакто се увеличават разходите за производителите и не се облекчава средата за правене на бизнес. Вместо да се търсят решения чрез държавно финансиране на сектора, трябва да се минимизира изземването на средства от страна на държавата от предприемачите и така ще им останат повече средства за промоциране и рекламиране на дейността им.

Друга мярка, предвидена в стратегията, е “разработване на работеща схема за комасация на земята”. На първо място трябваше да се създаде кадастър на земеделската земя и имоти, но изграждането му все още се бави, въпреки че се финансира от Световната банка. За да се създаде функциониращ пазар на земя и естественият процес на комасация да протече по-бързо, е необходимо наличието на информация за имотите, площите, границите и собствениците им.

  1   2   3

Свързани:

Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconКонкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес
Слуховете, че парламентът бил затегнал мерките срещу прането на пари са силно преувеличени
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconКонкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес
Случаят с образованието е аналогичен, като в резултат от това Народното събрание прие през седмицата „Национална програма за развитие...
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconДоклад на Институт за пазарна икономика
В настоящия доклад Институтът за пазарна икономика се спира на някои важни измерения на проектобюджета за 2006 г
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconПокана за пресконференция от създадетелите на Индекс на икономическа свобода 2007 Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconИнститут за пазарна икономика
Институтът за пазарна икономика приключи проект, изследващ процедурата за издаване на строителни разрешителни, финансиран от Демократическата...
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconНие препоръчваме
Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconЗавареното положение
Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconСветла Костадинова
Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconЗаконопроектът за изменение и допълнение на конституцията
Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Конкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес iconPirinski за данъчното поведение на България в ес
Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом