Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно




ИмеМазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно
Дата на преобразуване05.02.2013
Размер76.88 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://sevgi.incilbg.com/hranene/maznini.doc
Мазнини


Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно.


Хранителните мазнини са единствените доставчици на незаменими /есенциални/ мастни киселини, които изпълняват важни мембранни функции и са предшественици на биологично активни вещества.


Хранителните мазнини играят ролята на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини А, Д ,Е и К.


Основните мастни групи са:


1. Фосфолипиди.

Те са основен градивен елемент в изграждане на клетъчните и субклетъчните мембрани в строежа на нервните обвивки. Главният представител е лецитинът, когото приемаме с храната / житни и бобови семе на и зародиши, ядкови плодове, нерафинирани растителни масла, месо, риба, хайвер/;

2.Стероли.Те са задължителни струк турни елементи на всяка жива клетка,стабилизират клетъчните мембрани и намаляват йонната проницаемост. Провитамин Д3 в кожата е предшественик на холекалциферола /витамин Д3/, получаващ се при ултравиолетово облъчване.

Богати на растителни стероли са гъбите, зародишите на семената и нерафинираните растителни масла. За човешкия организъм основно значение имат животинските стероли холестерол, сквален и техните производни. Богати на холестерол храни са яйченият жълтък, мозъкът, тлъстите меса и мастните произведения, пълномаслените млечни продукти. Освен като главен градивен материал в мембранните структури, холестеролът е предшественик и на жлъчните киселини, на кортикостероидите, половите хормони. При нарушение в мастния метаболизъм повишената концентрация на холестерола в кръвната плазма се счита като фактор за атерогенния риск;

3. Мастно-разтворими витамини -А, Д, Е и К;

4. Пигменти и други микросъставки;

5. Триглицериди. В тази група спадат главните съставки на хранителните мазнини;

6. Мастни киселини;

7. Есенциални мастни киселини.

Те претърпяват в организма различен метаболизъм и се получават техни производни с голямо значение за нормално протичане на основни жизнени функции. Тези киселини участвуват в регулиране на съдовия тонус и тонуса на гладко-мускулните органи, в оплодителната и репродуктивната функция, в родовия акт, в процесите на кръвосъсирването. Те се доставят и от мазнините на риби и други морски жи вотни. При недоимък на есенциални мастни киселини и техните производни /най-често при изкуствено хранене и недохранване/ се установява забавен растеж, нарушение във водната обмяна, понижаване на имунитета, бъбречни увреждания и кожни прояви


Чревната резорбция /всмукване/ на мазнините протича безпрепятствено при 90%на усвояемост. Коефицентът на усвояемост на животинските и растителните мазнини е приблизително еднакъв /90-95%/. Висок процент на оползотворяване имат среднои късо-верижните мастни киселини, но те не се натрупват в мастните депа. Това определя тяхното значение като диетични, прилагани с успех при захарен диабет, затлъстяване, панкреасни и чернодробни заболявания, недоимъчно хранене.


Потребностите от мазнините при рационално хранене са в граници от 68 до 138 гра ма/24 часа в зависимост от пола, възрастта и физическото натоварване. При диетично и профилактично хранене енергийният дял на мазнините трябва да представлява по-малко от 30% от общия енергиен внос.

Хранителните мазнини се състоят главно от хетерогенна смес от триацилглицероли, изградени от три молекули мастни киселини и една молекула глицерол. Те съдържат и холестерол (животинските мазнини), фосфолипиди, мастно-разтворими витамини (А, Д, Е, К), следи от някои мастноразтворими вещества (пестициди, които се използват за растителна защита) и антиоксиданти, добавяни в храната на животните. Мазнините са най-високо енергийната компонента от хранителния прием. Един грам мазнини доставя на организма 9 ккал. Те служат и за транспорт на мастноразтворими витамини, участват в структурата на клетъчните мембрани, доставят незаменими (несинтезиращи се в организма) мастни киселини и са носители на вкусови и ароматни вещества.


Съществуват няколко класификации на хранителните мазнини:

По произход - растителни, животински, от морски животни;

Според състоянието им на стайна температура - твърди и течни;

Според кулинарната им употреба - салатни, готварски, за сладкарското производство, трапезни, за производство на маргарини.


Растителните мазнини са богат източник на полиненаситени мастни киселини. Те се получават от семената на различни растения и съдържат естествени антиоксиданти.


Основната растителна мазнина използвана в България е слънчогледовото олио. В Южна Европа като източник на растителни мазнини освен слънчогледа се използват и маслините. Слънчогледовото олио е с високо съдържание на линолова киселина, а зехтинът на олеинова. Други източници на растителни мазнини са рапицата, лененото семе, фъстъците, соята, кокосовото и маслената палма. Освен полиненаситени мастни киселини, кокосовото и палмово масло съдържат и наситени мастни киселини - лауринова, миристинова, палмитинова.


Растителните мазнини са с високо съдържание на триацилглицероли, а също така и на фосфолипиди, каротеноиди, токофероли, хлорофили и растителни стероли. Мастнокиселинният състав на триацилглицеролите варира значително. Те съдържат дълговерижни наситени, моно- и полиненаситени мастни киселини, а също и средноверижни мастни киселини.


В рапичното масло се съдържа необичайна за метаболизма на човека мастна киселина ерукова, консумацията на която води до мастни прониквания и клетъчна смърт в сърдечния мускул, поради което са създадени технологии за изключване на еруковата киселина.


Животинските мазнини са разположени подкожно или около някои вътрешни органи, където имат предпазна функция. Основни източници на животински мазнини са свинете, овците, говедата. Животинските мазнини съдържат предимно твърди наситени мастни киселини (НМК) - миристинова, палмитинова, стеаринова и по-малко полиненаситени мастни киселини (ПНМК). В свинската мас количеството НМК е около 40%, а ПНМК - около 12%, докато в овчата и говежда лой НМК са 51%, а ПНМК - 4%. Това съотношение, заедно с пет пъти по-високото съдържание на арахидонова киселина в свинската мас в сравнение с говеждата определя по-добрите й биологични качества, но съдържанието на антиоксиданти в свинската мас е твърде ниско и това води до ниска окислителна стабилност. Употребата на свинска мас е традиционна за българската кухня. Напоследък редица научни експериментални и епидемиологични проучвания доказаха антиканцерогенен, антиатерогенен, укрепващ имунната система и повлияващ благоприятно редукцията на телесната маса ефект на конюгираната линолова киселина. Независимо от ниското й съдържание в животинските мазнини - 5.6 г/кг в овчето месо, 4.3 г/кг в говеждото, 0.6 г/кг в свинското - конюгираната линолова киселина има мощно физиологично действие.


Млякото и яйцата са друг източник на мазнини в храната на човека Млечните мазнини са изградени от триацилглицероли, холестеролови естери, мастно-разтворими витамини. Биологичната им стойност се определя от високото съдържание на късо- и средно верижни мастни киселини. Яйцата съдържат триацилглицероли, фосфолипиди и холестерол. Холестеролът в един яйчен жълтък е около 250-300 мг. Мастнокиселинният състав на яйцето е подобен на този на пилешкото месо.


Рибните мазнини са с високо съдържание на дълговерижни есенциални мастни киселини - ейкозапентаенова и докозахексаенова киселини. Диетолозите препоръчват консумация на 2-3 г. седмично от тези киселини, епидемиологични проучвания са доказали възможността за редукция на риска от сърдечно-съдови инциденти при подобна консумация.


Маргарините са мазнини подобни на маслото. Те се получават от растителни, рибни или животински мазнини чрез хидрогениране или транс-естерифициране. Към тях допълнително се добавят вода (при халварините, количеството й е по-високо), витамини - А, Д, оцветители, ароматизатори, емулсификатори и др. Консумацията им се ограничава поради високото съдържание на транс-изомери в някои видове.


В развитите Европейски страни, САЩ, както и в България през последните години се наблюдава висок прием на мазнини между 30 и 40% от общата енергия за деня, докато в много от Азиатските и Африкански страни консумацията на мазнини е между 15-25 енергийни процента. Препоръчва се приемът на мазнини за възрастното население и за децата над 10 годишна възраст да не надвишава 30% от общото енергийно съдържание на храната, като не повече от 1/3 от тези мазнини да бъдат за сметка на наситените мастни киселини, преимуществено съдържащи се в продуктите от животински произход. Приемът на холестерол, източник на който са също продуктите от животински произход се препоръчва да не надвишава 300 мг. дневно. Повишеният прием на мазнини е рисков фактор за редица заболявания - сърдечно-съдови, хипертония, затлъстяване, атеросклероза, рак на гърдата и дебелото черво. Установено е, че храната, богата на наситени мастни киселини и холестерол съдейства за повишаване нивото на холестерола в кръвта, което е предпоставка за отлагането му в стените на кръвоносните съдове и за развитие на атеросклероза. Ограничаването на общото количество мазнини в храната води до намаляване на риска от развитие на хронични неинфекциозни заболявания, свързани с храненето. Намаленият прием на наситени мастни киселини и холестерол с храната (т.е. по-малкото количество мазнини от животински произход - чисти и "скрити") позволява да се поддържа едно нормално ниво на холестерол в кръвта.

Посочените по-долу хранителни стойности са ориентировъчни и изразяват съдържанието на хранителни вещества в % от теглото за 100 гр. даден хранителен продукт.

Вид храна Вода Белтъци Мазнини Въглехи- Калории

драти


Прясно мляко 88,2 3,1 3,2 4,7 61

Обезмаслено мляко 90,5 3,6 0,1 5,0 36

Овче прясно мляко 80,3 6,7 7,7 4,5 117

Кисело мляко -2% 90,6 3,2 2,0 4,7 51

Кисело мляко -3,6% 88,8 3,1 3,6 4,5 65

Извара 80,4 17,2 0,6 1,8 80

Краве сирене 52,6 16,9 24,7 1,4 305

Овче сирене 50,2 17,1 27 1,1 326

Овчи кашкавал 39,1 24,4 30,9 2,0 394

Сметана 50,0 1,6 45 3,0 437

Бяла риба 80,6 17,6 0,6 0 78

Бял амур 74,5 17,6 6,4 0 132

Пъстърва 77,8 16,5 4,5 0 110

Сом 72,1 13,3 11,3 0 168

Съомга 66,8 19,9 12,2 0 195

Чига 75 18 6 0 130

Шаран 80,9 14,6 3,6 0 93

Щука 79,6 18,4 0,8 0 83

Калкан 82,7 15,8 0,6 0 70

Карагъоз 62,9 15,5 20,4 0 253

Кефал 75,1 19,4 2,5 0 104

Копърка 82,3 14,5 0,8 0 185

Мерлуза 80,7 16,5 0,5 0 74

Лефер 76,5 19,8 2,5 0 104

Паламуд 73,2 20,5 5 0 115

Сардина 73,8 19,4 5,2 0 128

Сафрид 77,7 18,6 2,1 0 96

Скумрия 72,8 24,3 3,2 0 129

Треска 81,8 17 0,3 0 78

Хек 78,8 17,7 2,3 0 94

Херинга 72,7 20,7 4,9 0 130

Трицона 73,2 18,6 5,5 0 127

Агнешко 70,8 17,5 11,7 0 181

Говеждо 66 18,8 13,7 0 204

Овче 69 18,2 12,5 0 191

Свинско 50 14,1 35 0 383

Телешко 72,7 20,5 5,4 0 134

Пилешко 73,3 21,6 3,9 0 125

Кокоше 61,1 17,7 20,8 0 266

Пуешко 63,1 20,6 15,3 0 227

Петли 71,3 20,8 7 0 150

Гъски 54,9 14,5 22,7 0 336

Кренвирш 64,5 18,5 20,1 0 242

Луканка 29,4 25,6 39,7 0 474


Мазнините омекотяват всяка клетка и ни снабдяват с най-концентрираната форма на енергия.

Мазнините смазват, изолират и предпазват всички наши тъкани. Те помагат на организма да абсорбира разтворимите в мазнина витамини.

Те се състоят от два вида мастни киселини: наситени (т.е.твърди при стайна температура, от животински произход; маслото и сланината са част от тях); и ненаситени (течни при стайна температура, от растителен произход).


Наситените мазнини съдържат холестерин, восъкоподобна субстанция, необходима за нашето здраве, и ключова съставка на половите ни хормони, но когато е в излишък води до хронични, понякога фатални заболявания на сърцето и артериите. Ненаситените мазнини са лишени от холестерин и до известна степен могат да намалят холестерина, носен от кръвта,. Само те съдържат линолеинова киселина, тази „основна" мастна киселина, която ние трябва да извлечем от храната и която е необходима за растежа и нормалния метаболизъм, както и за кръвта, артериите и здравите нерви.

Потребност за ден

Една супена лъжица растително течно ненаситено масло е достатъчна, за да ни снабди с желаната доза линолеинова киселина. След като мазнините ни дават два пъти повече калории на грам, отколкото въглехидратите, нашата дневна доза не трябва да надхвърля 25% от общото количество калории.

Източници

Умерена употреба на растителни масла, особено полиненаситените масла от царевица, слънчоглед и соя.

Маслата от фъстъци, маслини и сусам са недотам течни и трябва да се използват скъпернически.

Избягвайте палмовото и кокосовото масла, които са почти твърди и се прибавят към индустриално преработените храни.




Свързани:

Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconВъглехидратите са неотменим елемент на всички храни и главен доставчик на енергия за организма. По време на храносмилането скорбялата и захарите, които са
Енергетичният еквивалент на 1 грам въглехидрати се равнява на 16,76 килоджаула (4 килокалории)
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconІ: възлагащ орган I. 1 Наименование, адреси и място/места за контакт
Икарус 280” или еквивалент; Спирачни барабани, дискове и челюсти; Хебел, накрайници кормилни щанги и др.; Амортисьори; Пневморесьори;...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconЧесто задавани Въпроси
Може ли мазнините да се превърнат в мускули, навсякаде се казва,че при вдигането на тежести мазнините не могат да бъдат използвани...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно icon  През последните няколко години l-carnitine навлезе масово на пазара. Но има ли човек, който да се занимава със спорт и да не е чувал за нея или да не я е
Не отдавна l-carnitine е неизменна съставка в приготвянето на хляба. Притежава чудодеен ефект върху мазнините, като ги разгражда...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconFat Absorber (Фет Абсорбер)
С обикновената храна съвременния човек приема голямо количество мазнини. Сами по себе си мазнините са необходими и да се откажем...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconХраната здраве и лекарство
Здравето е резултат на много взаимодействуващи си фактори, зависещи или независещи от нас. Един от тях, който определено можем да...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconРахит
Ъчване с ултравиолетови лъчи или се приема с храната. Той увеличава всмукването на калция и фосфора в червата и намалява елиминирането...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconХраната на бялката (Martes foina Erxleben, 1777) през есенно-зимния период
Сравнени са резултатите от двата района и по материали от Италия. Съпоставени са данни за храната на други дребни хищни бозайници....
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconКръвта се разглежда като течна тъкан. Тя представлява 1/14 от телесната маса. Състои се от кръвна плазма (течна съставка) и формени елементи (клетъчна
Течността, която се отделя след съсирването на кръвта, се нарича кръвен серум. Той не съдържа фибриноген и тромбоцити. Намаляването...
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно iconІ. Теоретична част Витамините са основни хранителни вещества наред с белтъците, мазнините, въглехидратите и минералните соли. Биологичното значение на
Витамините са основни хранителни вещества наред с белтъците, мазнините, въглехидратите и минералните соли. Биологичното значение...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом