Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода




ИмеОсновни характеристики на заетостта в България през годините на прехода
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер234.85 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://alternativi.unwe.acad.bg/br6/02 - ALTERNATIVI 05.doc

Основни характеристики на заетостта в България

през годините на прехода




проф. д.ик.н. Димитър Шопов

УНСС, катедра „Труд и социална защита”, тел. 9 58 57 11

резюме: В статията се изследва състоянието и динамиката на заетостта в националната икономика на България през годините на прехода към пазарна икономика. Като се отчита изискването за постигане на пълна, ефективна и свободно избрана заетост – неделима част от икономическата и социалната политика на всяка съвременна държава, в нея се доказва, че: броят на заетите лица у нас значително намалява; настъпват съществени промени в структурата на заетостта по форми на собственост и по икономически сектори; заетостта у нас има твърде ниска ефективност; доминира заетостта на лицата, работещи на пълно работно време и на постоянна работа; твърде висок е относителният дял на лицата, наети без договор; доминират наетите лица; въпреки увеличаването на относителния дял на заетите лица с по-високо образование, все още много голям е броят и относителният дял на заетите лица с основно и по-ниско образование.

Ключови думи: заетост, ефективност на заетостта, заетост на пълно работно време, самостоятелно заети лица, наети лица, наети лица без договор.

JEL: E24, J23.


Заетостта в икономическата лексика се свързва с икономическата реализация на работната сила, по-точно със степента, в която тя участва в обществения трудов процес, в производството на стоки и услуги за пазара. В съответствие с икономическата логика, естествен приоритет на всяка съвременна държава е да разработва политика и при необходимост планове и програми, съдействащи за постигането на пълна, ефективна и свободно избрана заетост като неделима част от нейната икономическа и социална политика. [1, р. І, т. 3 и 4]

Съдействието на държавата за постигането на пълна заетост произтича непосредствено от признаването на труда като основно човешко право1 и трябва да се счита като средство за неговото осъществяване [1, р. І, т. 1].

Съдействието на държавата за постигането на ефективна заетост произтича от необходимостта да се поддържа стабилен икономически растеж, висока степен на заетост, както и да се предостави на работниците и служителите възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства прилично жизнено равнище [4, чл. 4, т. 1].

Съдействието на държавата за постигането на свободно избрана заетост произтича преди всичко от свободния и от доброволния характер на съвременния труд – израз на демокрацията в трудовите отношения, на правото на свободните граждани свободно да избират своята заетост в съответствие с подготовката и разбиранията си, със своите потребности и интереси2.

Заетостта на работната сила у нас през годините на прехода към пазарна икономика притежава няколко основни характеристики.

Първата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е значителното намаляване на броя на заетите лица3. Докато средногодишният брой на заетите лица през 1990 г. е бил 4096,8 хил. души, през 2003 г. той достига до 3020,6 хил. души [9, с. 96] или намалява с 1076,2 хил. души, т.е. с 26,3 %.

Най-голямо е намалението на заетостта през 1991 г. и 1992 г., когато броя на заетите лица намалява съответно с 532,8 хил. души и с 823,1 хил. души в сравнение със заетите лица през 1990 г., т.е. с 13 % и с 8,1 %. През периода 1994–1996 г. се забелязва известно стабилизиране на броя на заетите лица, но през следващите години намалението продължава, за да достигне през 2001 г. до 2968,0 хил. души, или с 1128,8 хил. души, т.е. с 27,6 % по-малко от броя на заетите лица през 1990 г.

Основните причини за намаляването на заетостта през разглеждания период са няколко:

 Неблагоприятните демографски тенденции – намаляването на раждаемостта, стареенето на населението, увеличаването на смъртността изобщо и в частност сред населението в трудоспособна възраст и др.

 Увеличаването на емиграцията. Национална статистика за това нямаме. Но по данни, които сочат някои организации, страната ни са напуснали, без да се завърнат повече от година, от 350 до 700 хил. души. Без да коментираме тези данни, логично е да се мисли, че емиграционният процес намалява в определена степен трудоспособното население и по такъв начин се проявява като фактор, определящ намалението на заетите лица в страната.

 Фалитът на икономическата общност на страните от Централна и Източна Европа и настъпилата вследствие на това криза в националната икономика, намаляването на вътрешното потребление и на износа и др.

Втората основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е същественото намаляване на броя на заетите лица в обществения сектор на икономиката и многократното увеличаване на броя на заетите лица в частния сектор на икономиката. В резултат на преструктурирането на собствеността у нас броят на заетите лица в обществения сектор на националната икономика през 2003 г. в сравнение с 1990 г. намалява от 3555,1 хил. на 782,8 хил., или с 3072,3 хил. души, т.е. със 79,5 %. В същото време броят на заетите лица в частния сектор на националната икономика през този период се увеличава от 241,7 хил. на 2237,9 хил., или с 1996,6 хил. души, т.е. с 826,1 % [пресметнато по 9, с. 100–113]. При това трябва да се отбележи, че броят на лицата, заети в обществения сектор на националната икономика намалява повече, отколкото се увеличава броят на заетите лица в частния сектор на националната икономика, вследствие на което частният сектор не е могъл да поеме 1075,7 хил. души от общо освободените през този период 3072,3 хил. души от обществения сектор.

Третата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е преструктурирането на заетите лица в националната икономика по икономически сектори – селско и горско стопанство, индустрия и услуги. През разглеждания период [ пресметнато по 9, с. 100-113]:

  • броят на заетите лица в селското и горското стопанство се запазва приблизително еднакъв (757,5 хил. през 1990 г. и 758,5 хил. през 2003 г.), но относителният им дял се увеличава от 18,5 % през 1990 г. на 25,1 % през 2003 г.

  • броят на заетите лица в индустрията намалява с 997,3 хил., или с 54,4 %, намалява съществено и относителният им дял в общата численост на заетите лица в националната икономика – от 44,8 % през 1990 г. на 27,7 % през 2003 г.

  • броят на заетите лица в услугите през 2003 г. е намалял със 79,3 хил. в сравнение с този през 1990 г., но относителният дял на тази група от заети лица в националната икономика се увеличава от 36,7 % през 1990 г. на 47,2 % през 2003 г.

Четвъртата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е сравнително ниската ефективност на заетостта4. Като свидетелство за това може да се посочи преди всичко ниското равнище и незадоволителната динамика на брутния вътрешен продукт на човек от населението. По данни на Националния статистически институт [10, с. 223; 11, с. 204; 12, с. 298] брутният вътрешен продукт на лице от населението у нас в щатски долари, по цени и курс на долара за съответната година, възлиза на 1922 долара, а през 2003 г. – на 2538 долара или за 14 години се е увеличил само с 8,1 %. В същото време Австрия има брутен вътрешен продукт на човек от населението 31 375 долара, Белгия – 29 107 долара, Великобритания – 30 208 долара, Германия – 29 113 долара, Гърция – 15 649 долара, Дания – 39 410 долара, Ирландия – 38 477 долара, Испания – 20 027 долара, Италия – 25 545 долара, Люксембург – 59 735 долара, Холандия – 31 601 долара, Португалия – 14 049 долара, Финландия – 30 846 долара, Франция – 29 405 долара, Швеция – 33 668 долара.

Ако сравним брутния вътрешен продукт на човек от населението през 2003 г. средно в страните от Европейския съюз 15 (27 554 щатски долара) с този на България през същата година (2538 щатски долара), ще установим, че ефективността на заетостта у нас, измерена чрез този показател, е около 11 пъти по-ниска. Освен това през тази година ефективността на заетостта у нас е 2,16 пъти по-ниска от тази в Полша, 2,38 пъти - от тази в Словакия, 1,34 пъти - от тази в Турция, 3,22 пъти - от тази в Унгария, 3,3 пъти - от тази в Чехия [пресметнато по 12, с. 298].

За незадоволителната динамика на брутния вътрешен продукт на човек от населението у нас говори и фактът, че след първоначалния срив на икономиката, който доведе до рязко намаляване на брутния вътрешен продукт на страната през периода 1990–1994 г., темпът, с който се увеличава ефективността на заетостта, е толкова бавен, че загубените позиции по този показател се възстановяват едва през 2002 г., проблем, който в другите страни от Централна и Източна Европа се решава още през 1993–1995 г.

Друго свидетелство за ниската ефективност на заетостта у нас е ниското равнище на средната работна заплата и неблагоприятните промени в нейната покупателна способност. Средната месечна брутна работна заплата през 2003 г. е 284 лв. [6, с. 69], а нетната – около 200 лв. При социален минимум на заето лице по-висок от 226,96 лв. [13, с. 182-183] очевидно е, че основната част от заетите лица могат да се отнесат към групата на „работещите бедни”, т.е. към групата на лицата с неефективна заетост. Към това трябва да се добави и влошената покупателна способност на трудовото възнаграждение. Ако приемем покупателната способност на средната брутна работна заплата у нас през 1990 г. за база, то през 2003 г. тя притежава едва 34,4 % от покупателната способност, която е имала през 1990 г., т.е. загубила е 65,6 % от покупателната си способност през 1990 г. [9, с. 83].

Важно свидетелство за ниската ефективност на заетостта у нас е ниското равнище на средната минимална работна заплата за страната и намалялата й покупателна способност през годините на прехода.

Средната месечна минимална заплата за страната през 2003 г. е 110 лв. През 2005 г. тя е увеличена на 150 лв. Това обаче не изменя характеристиките на заетостта на най-ниско платените работници и служители у нас през годините на прехода . И при настоящото й равнище е очевидно, че всички лица, които са я получавали и я получават през периода 1990–2003 г. и през 2005 г. могат да се отнесат към групата на „работещите бедни”, т.е. към групата на лицата с неефективна заетост. Към това трябва да се добави и влошената покупателна способност на минималното трудово възнаграждение за страната. Ако приемем покупателната способност на средната минимална работна заплата за страната през 1990 г. за база, през 2003 г. тя е загубила 69,1 % от покупателната способност, която е имала през годината, предшестваща началото на прехода. [9, 83] Казано по друг начин, със средната минимална работна заплата за страната през 2003 г. лицата, които са я получавали, са могли да закупят само 30,9 % от стоките и услугите, които са купували със средната минимална работна заплата за страната през 1990 г.

Към свидетелствата за ниската ефективност на заетостта у нас трябва да се добави и ниското равнище на работната заплата, падаща се на лице от домакинството, и намалялата й покупателна способност през годините на прехода.

Работната заплата, падаща се на лице от домакинството през 2003 г., е 742 лв. годишно, т.е. 61,8 лв. месечно [9, с. 72]. Очевидно е, че всички лица, които са я получавали в семействата на наблюдаваните домакинства, попадат безусловно в групата на „работещите бедни”. Към това трябва да се добави и влошаването на покупателната способност на работната заплата, падаща се на лице от наблюдаваните домакинства. Ако приемем покупателната способност на работната заплата, падаща се на лице от наблюдаваните домакинства, през 1990 г. за база, през 2002 г. тя е загубила 80,4 % от покупателната си способност през годината, предшестваща началото на прехода. Казано по друг начин, с работната заплата, падаща се на лице от домакинството през 2002 г., лицата в наблюдаваните домакинства, които са я получавали, са могли да закупят само 19,6 % от стоките и услугите, които са купували с работната заплата, падаща се на лице от домакинството през 1990 г. [9, с. 83].

Петата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е доминиращата заетост на лицата, които работят на пълно работно време. През 2004 г. на пълно работно време работят 91,3 %. Не се забелязва съществено различие в заетостта на пълно работно време по пол – на пълно работно време работят 90,4 % от заетите мъже и 92,2 % от заетите жени. Малко по-големи са различията в заетите лица на пълно работно време в зависимост от формата на собственост. През 2004 г. в обществения сектор на националната икономика на пълно работно време са заети 97 % от общо заетите лица, а в частния сектор – 88,7 % [пресметнато по 14, с. 68–69].

Нещо повече, през периода 2001–2004 г. се забелязва увеличаване на броя на заетите лица на пълно работно време. В сравнение с 2001 г. броят на заетите лица на пълно работно време се е увеличил с 255,8 хил. души, или с 10,4 %. При мъжете лицата, заети на пълно работно време, през този период са се увеличили с 12,9 %, а при жените – с около 8 %. Впечатляваща е разликата в динамиката на заетите лица според вида на работното време по форми на собственост – докато заетите лица на пълно работно време в обществения сектор през 2004 г. в сравнение с 2001 г. намаляват на 83,4 %, заетите лица на пълно работно време в частния сектор се увеличават с 432,8 хил. души, или с 31,2 % [пресметнато по 14, с. 68–69 и 15, с. 58–59].

На доминиращата заетост на лицата, които работят на пълно работно време, отговаря сравнително ниският относителен дял на лицата, които работят на непълно работно време. През 2004 г. на непълно работно време работят 2,3 % от общо заетите лица5. Не се забелязва съществено различие в заетостта на непълно работно време по пол. През 2004 г. на непълно работно време работят 2,5 % от заетите мъже и 3,2 % от заетите жени. Малко по-големи са различията в заетите лица на непълно работно време в зависимост от формата на собственост – в обществения сектор на националната икономика на непълно работно време са заети 2,0 % от общо заетите лица, а в частния сектор – 3,3 % [пресметнато по 14, с. 68–69].

През периода 2001–2004 г. се забелязва намаляване на броя на заетите лица на непълно работно време. При база 2001 г. броят на заетите лица на непълно работно време е намалял на 95,6 %. При мъжете броят на лицата, заети на непълно работно време през този период, е намалял на 97,8 %, а при жените – на 93,8 %. Заетите лица на непълно работно време в обществения сектор на националната икономика през 2004 г. в сравнение с 2001 г. намаляват на 99,4 %, а в частния сектор – на 94,6 % [пресметнато по 14, с. 68–69 и 15, с. 58–59].

Във връзка с тази основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика, интерес представлява съпоставянето на данните за относителния дял на заетите лица на непълно работно време у нас и в страните - членки на Европейския съюз 15 през 2003 г. (вж. табл. 1).

Таблица 1. Сравнителни данни за относителния дял на лицата, заети на непълно работно време в Република България и в страните - членки на Европейския съюз 15 през 2003 г. [16 и 17, с. 66] (в процент)


Страни

Относителен дял на лицата, заети на непълно работно време в общия брой на заетите лица

България

2,2

Белгия

20,5

Дания

21,3

Германия

22,4

Гърция

4,3

Испания

8,0

Франция

16,5

Ирландия

16,8

Италия

8,5

Люксембург

10,36

Холандия

45,0

Австрия

20,2

Португалия

11,7

Финландия

13,0

Швеция

22,9

Великобритания

25,2


Данните показват, че относителният дял на лицата, заети на непълно работно време, в общия брой на заетите лица у нас е многократно по-нисък (от 2 до 20 пъти) от относителния дял на заетите лица на непълно работно време в отделните страни - членки на Европейския съюз 15.

Ако сравним относителния дял на лицата, заети на непълно работно време у нас, с относителния дял на лицата, заети на непълно работно време средно в Европейския съюз 15 през 2003 г., ще установим, че относителният дял на лицата, заети на непълно работно време, в общия брой на заетите лица у нас, е 8,4 пъти по-нисък (3,7 пъти при мъжете и 12,6 пъти при жените) от относителния дял на тези лица средно в Европейския съюз 15 (вж. табл. 2).

Таблица 2. Сравнителни данни за относителния дял на лицата, заети на непълно работно време в Република България и средно в Европейския съюз 15 през 2003 г. [16 и 17, с. 66] (в процент)

Показатели

Средно

Мъже

Жени

в Европейския съюз 15

в България

в Европейския съюз 15

в България

в Европейския съюз 15

в България

Относителен дял на лицата, заети на непълно работно време, в общия брой на заетите лица

18,6

2,2

6,7

1,8

34,1

2,7


Шестата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е доминиращата заетост на лицата, наети на постоянна работа. През м. юни 2004 г. наетите лица на постоянна работа са 84,9 % от общо наетите лица. През същата година на постоянна работа работят 83,9 % от наетите мъже и 85,9 % от наетите жени. Прегледът на данните за обществения и за частния сектор на националната икономика показва, че през 2004 г. 87,7 % от наетите лица в обществения сектор работят на постоянна работа, а в частния сектор в тази група попадат 83,2 % от наетите лица [14, с. 70].

Данните за динамиката на наетите лица на постоянна работа показват съществени различия в публичния и в частния сектор на националната икономика. В публичния сектор през 2004 г. в сравнение с 2001 г. числеността на наетите лица на постоянна работа намалява с 212,2 хил. Души, или с близо 21 %. През същия период обаче числеността на наетите лица на постоянна работа в частния сектор се увеличава с 370,4 хил. души, или с 39,4 % [13, с. 60; 14, с. 70].

На високия относителен дял на наетите лица на постоянна работа у нас отговаря сравнително ниският относителен дял на лицата, наети на работа за определен период от време. През 2004 г. лицата, наети на работа за определен период от време, са 7,4 % от всички наети лица (7,8 % при мъжете и 7,0 % при жените; 6 % в частния сектор и 9,7 % в обществения сектор на националната икономика) [14, с. 70].

Данните за динамиката на наетите лица на работа за определен период от време по причини през 2004 г. в сравнение с 2001 г. показват, че: най-висок ръст бележи броят на наетите лица на работа за определен период от време поради нежелание за постоянна работа – 155,4 %; малко по-нисък е ръстът на наетите лица на работа за определен период от време поради невъзможност да намерят постоянна работа – 148,4 %; значително по-нисък е ръстът на наетите лица на работа за определен период от време поради изпитателен срок – 122,7 %; намалява броят на наетите лица на работа за определен период от време поради обучение – 81,7 % [13, с. 60; 14, с. 70].

Във връзка с тази основна характеристика на заетостта у нас през разглеждания период интерес представляват и сравнителните данни за относителния дял на лицата, наети на работа за определен период от време, у нас и в страните - членки на Европейския съюз 15 (вж. табл. 3).


Таблица 3. Сравнителни данни за относителния дял на лицата, наети на срочни трудови договори, в общия брой на наетите лица в България и в страните - членки на Европейския съюз 15 през 2003 г. [16 и 17, с. 68] (в процент)


Страни

Относителен дял на лицата, наети на срочни трудови договори, в общия брой на наетите лица

България

5,7

Белгия

8,4

Дания

9,3

Германия

12,2

Гърция

11,0

Испания

30,6

Франция

12,9

Ирландия

5,1

Италия

9,9

Люксембург

5,07

Холандия

14,6

Австрия

7,1

Португалия

21,1

Финландия

16,3

Швеция

15,1

Великобритания

6,1


Данните в табл. 3 показват, че по този показател нашият трудов пазар може да се сравнява с трудовия пазар на Ирландия, Люксембург, Великобритания, Австрия и Белгия. У нас обаче относителният дял на лицата, наети на трудови договори за определен срок, е значително по-нисък от този в Швеция (2,6 пъти), Финландия (2,8 пъти), Португалия (3,7 пъти) Холандия (2,6 пъти), Франция (2,3 пъти), Испания (5,4 пъти) и Германия (2,1 пъти).

Интерес представляват и сравнителните данни за относителния дял на лицата, наети на работа за определен период от време в България, и относителния дял на лицата, наети на работа за определен период от време средно за Европейския съюз 15 (вж. табл. 4).

Таблица 4. Сравнителни данни за относителния дял на лицата, наети на срочни трудови договори, в общия брой на наетите лица в България и средно в Европейския съюз 15 през 2003 г. [16 и 17, с. 68] (в процент)


Показатели

Средно

Мъже

Жени

В Европейския съюз 15

В България

В Европейския съюз 15

В България

В Европейския съюз 15

В България

Относителен дял на лицата, наети на срочни трудови договори, в общия брой на наетите лица

12,8

5,7

11,9

6,1

13,9

5,3


Данните в табл. 4 показват, че по този показател както общо, така и диференцирано по пол относителният дял на тази група от лица в нашата страна е 2,2 пъти (1,9 пъти при мъжете и 2,6 пъти при жените) по-нисък от регистрирания относителен дял средно в Европейския съюз 15.

Седмата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е значителната численост и сравнително високият относителен дял на лицата, наети без договор. През 2004 г. в тази група се отнасят 85,3 хил. души, или 3,4 % от общо наетите лица в страната. Без договор през тази година са наети 4,3 % от общо наетите мъже и 2,5 % от общо наетите жени. Тази практика е по-разпространена в частния сектор на националната икономика. През 2004 г. без договор работят 5,2 % от общо наетите лица в частния сектор, а в обществения сектор в тази група се отнасят 0,4 % от наетите в него лица.

През последните три години обаче наетите лица без договор значително намаляват. Лицата, наети без договор през 2004 г. са с 27.1 хил. души по-малко в сравнение с 2001 г., или през този период са намалели с 24,1 %. Мъжете, които работят без договор през 2004 г. са с 9,5 хил. души по-малко, или са намалели с 14,8 %, а жените – със 17,6 хил. души по-малко, или са намалели с 36,5 %. Числеността на наетите лица без договор намалява и в двата сектора на националната икономика – в обществения сектор през 2004 г. те са 74,0 % от броя им през 2001 г., а в частния сектор – 76,0 % [14, с. 71; 15, с. 64].

Осмата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е доминиращият брой и относителен дял на наетите лица. През 2002 г. техният брой възлиза на 2364,1 хил. души, което е 84,4 % от всички заети лица през тази година. При това обаче трябва да се отбележи, че броят на наетите лица през 2002 г. е с 316,2 хил. души по-малък от броя им през 1995 г. и че техният относителен дял в общия брой на заетите лица, макар и незначително, намалява от 88,2 % през 1995 г. на 84,4 % през 2002 г. [пресметнато по 18, с. 41].

Броят и относителният дял на самостоятелно заетите лица през разглеждания период се колебае значително през отделните години и това се дължи преди всичко на колебанията на заетостта в селското стопанство. Най-голям е броят и относителния дял на самостоятелно заетите лица през 2000 г. – 470,9 хил. души, или 14,0 % от заетите лица, а най-нисък през 1995 г. – 399,9 хил. души, или 9,6 % от заетите лица. Трябва да се отбележи и фактът, че през разглеждания период броят на самостоятелно заетите лица е нараснал незначително – от 399,9 хил. души през 1995 г. на 423,0 хил. души през 2002 г., или само с 5,8 % [пресметнато по 18, с. 41].

Във връзка с това интерес представляват сравнителните данни за самостоятелно заетите лица у нас и в страните - членки на Европейския съюз 15 през 2003 г. (вж. табл. 5).

Таблица 5. Сравнителни данни за относителния дял на самостоятелно заетите лица в общия брой на заетите лица в България и в страните – членки на Европейския съюз 15 през 2003 г. [18, с. 41; 16] (в процент)

Страни

Относителен дял на самостоятелно заетите лица в общия брой на заетите лица

България

11,78

Белгия

16,3

Дания

7,1

Германия

10,8

Гърция

42,3

Испания

15,3

Франция

8,8

Ирландия

17,4

Италия

25,0

Люксембург

6,99

Холандия

14,0

Австрия10

,

Португалия

26,9

Финландия

11,8

Швеция

4,7

Великобритания

12,2


Според данните в табл. 5 относителният дял на самостоятелно заетите лица у нас е съизмерим с този в Германия (10,8 %), Испания (15,3 %), Франция (8,8 %), Холандия (14 %), Финландия (11,8 %) и Великобритания (12,2 %). Той обаче е значително по-нисък от този в Гърция (42,3 %), Италия (25,0 %) и Португалия (26,9 %).

Съизмерим е и относителният дял на самостоятелно заетите лица в общия брой на заетите лица у нас през 1993 г. в сравнение с относителния дял на самостоятелно заетите лица в общия брой на заетите лица средно в Европейския съюз 15 (вж. табл. 6).


Таблица 6. Сравнителни данни за относителния дял на самостоятелно заетите лица в общия брой на заетите лица в България и средно в Европейския съюз 15 през 2003 г. [18, с. 41; 16]


Показатели

България

Средно в Европейския съюз

Относителен дял на самостоятелно заетите лица в общия брой на заетите лица

11,711

14,8


Деветата основна характеристика на заетостта у нас през годините на прехода към пазарна икономика е увеличаването на относителния дял на заетите лица с по-високо образователно равнище. Докато през 1993 г. заетите лица с висше образование са били 13,8 %, а със средно образование – 50,1 % от заетите лица, то през 2004 г. относителният дял на заетите лица с висше образование се увеличава с 11,6 пункта и достига до 25,4 %, а относителният дял на заетите лица със средно образование нараства с 5,1 пункта и достига до 55,2 %. През този период намалява, но остава все още голям, броят и относителният дял на заетите лица с основно и по-ниско образование. Докато през 1993 г. те са били 892,6 хил. души, или 29,8 % от заетите лица, то през 2004 г. техният брой намалява на 575,8 хил. души, а относителният им дял достига до 19,4 % от заетите лица, в това число 16,8 % заемат заетите лица с основно образование и 2,6 %

- лицата с начално и по-ниско образование [19, с. 48; 14, с. 63].

Продължаващото преструктуриране на националната икономика, радикалното отраслово и продуктово преструктуриране на производството, неговото техническо и технологическо обновление във всички сектори на икономиката и произтичащото от това повишаване на производителността на труда, неизбежно ще окажат съществено влияние върху заетостта, ще променят съществено и структурата и характерните черти на тази заетост.


Литература





  1. Рекомендация № 169 о политике в области занятости, Международная конференция труда, Женева, 1984.

  2. Международна харта за правата на човека, с. 1948.

  3. Международен пакт за икономическите, социалните и културните права, ДВ, бр. 43, 1976.

  4. Европейска социална харта (Ревизирана), ратифицирана със закон, приет от 38-то народно събрание на 29 март 2000 г., ДВ, бр. 30 от 2000 г., в сила от 1 август 2000.

  5. Конституция на Република България, ДВ, бр. 56, 1991.

  6. Кодекс на труда, обн. ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. и изм. многократно.

  7. Международните трудови конвенции в България, КНСБ, С., 1992.

  8. Международен пакт за гражданските и политическите права, ДВ, бр.43 от 1976.

  9. Мишев, Г., Д. Шопов, Б. Богданов и др., Състояние и развитие на работната сила в България през годините на прехода към пазарна икономика, УНСС, 2004 (Ръкопис).

  10. Статистически справочник 1996, НСИ, С., 1996.

  11. Статистически справочник 2000, НСИ, С., 2000.

  12. Статистически справочник 2005, НСИ, С., 2005.

  13. Шопов, Д., Социалната цена на прехода към пазарна икономика, Сиела, С., 2003.

  14. Заетост и безработица 2/2004, НСИ, С., 2004.

  15. Заетост и безработица 2/2001, НСИ, С., 2001.

  16. Евростат 2004 г., Статистически анекс към Доклада по заетостта в Европа 2004 г.

  17. Заетост и безработица 2/2003, НСИ, С., 2003.

  18. България, Социално-икономическо развитие, НСИ, С, 2003.

  19. Заетост и безработица 1/1994, НСИ, С., 1994.



1 Всеки човек има правото на труд – прокламира Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета през 1948 г. [2]. Международният пакт за икономическите, социалните и културните права на ООН от 1966 г. признава правото на труд като основно икономическо право и го определя като право на всеки човек да изкарва своята и на семейството си прехрана чрез труд [3 чл. 6]. Държавите – членки на Европейския съюз, се задължават да приемат като една от приоритетните си цели и отговорности постигането и поддържането на колкото е възможно по-високо и по-стабилно равнище на заетост с оглед постигането на пълна заетост [4]. Трудът като основно човешко право се прокламира и от нашата Конституция. Тя повелява, че гражданите имат право на труд, че държавата се грижи за създаването на такива условия, които ще направят възможно реализирането на това право [5, чл. 48, ал. 1 и 2]. Към тези повелителни разпоредби трябва да се добави и фактът, че основният закон на страната гарантира и защитава труда на гражданите [5, чл. 16].

2 Всеобщата декларация за правата на човека на ООН прокламира правото на всеки човек свободно да избере своята работа [2, чл. 23, т. 1], а според Международния пакт за икономическите, социалните и културните права всеки човек има правото да избира прехраната си чрез свободно избран или свободно приет труд [3, чл. 6, т. 1]. Свободният характер на труда се признава и от нашата Конституция, която утвърждава правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и мястото на работа [5, чл. 48, ал. 3]. Това конституционно право на гражданите се определя и като една от основните цели на Кодекса на труда [6, чл.1, ал. 3].

Свободният избор на заетостта произтича и от доброволния характер на съвременния труд. Всеки човек в съответствие със своите потребности и интереси доброволно взема решение дали да се включи в производството на стоки и услуги за пазара, или да остане извън този процес. Трудът по принуда или по задължение отдавна е отречен от световната практика. Забраната за извършване на принудителен или задължителен труд е обявен от Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 1930 г. [7, 96 – 106], ратифицирана от България през 1930 г. Тази забрана се потвърждава и от Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН от 1966 г., който прокламира, че никой не може да бъде заставен да извърши принудителен или задължителен труд [8. чл. 8, т. 2а], Принудителният труд се забранява и от нашата Конституция. Тя повелява, че никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд [5, чл. 48, ал. 4].

3 В групата на заетите лица се включват лицата, работещи срещу заплащане в пари или в натура; лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство, или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доход; лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия, стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства.

4 Ефективната заетост свързваме със заетостта в отрасли и дейности, характеризиращи се с висока производителност на труда и с високо равнище на доходите за положения труд. Ниска ефективност има заетостта в отрасли и дейности с ниска производителност на труда, което определя и ниското равнище на доходите за труда, положен при такива условия.

5 Разликата 100,0 % са 6,4 % от анкетираните лица, които не са посочили формата на заетост.

6 Данните са за 2002 г.

7 Данните са за 2002 г.

8 Данните са за 2002 г.

9 Данните са за 2002 г.

10 Липсват съпоставими данни.

11 Данните са за 2002 г.


Свързани:

Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconРаботната сила на българия в прехода към пазарна икономика
Георги Мишев, финансирано от Фонд “нид” на унсс, е с цел анализ на състоянието и развитието на работната сила в България през годините...
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconДоклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта на България
Заетост и социални въпроси”, и правителството на Република България извършват преглед на политиката по заетостта. Целта на прегледа...
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconТехнически университет софия
Теоретично изследване чрез моделиране с еим на волт-амперните характеристики на pn-преход на два диода, в зависимост от различията...
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconОт „осанна" до „разпни го" и обратно – политики на конструиране на публичния образ на тодор живков в годините на прехода петя Василева – Груева
От „осанна” до „разпни го” и обратно – политики на конструиране на публичния образ на тодор живков в годините на прехода
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconОсновни резултати от наблюдението на работната сила през третото тримесечие на 2009 година
Основни показатели за икономическата активност и заетостта на населението на възраст 15 - 64 навършени години
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconОсновни резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2009 година
Основни показатели за икономическата активност и заетостта на населението на възраст 15 - 64 навършени години
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconОбзорно изследване на Менпауър за заетостта: работодателите в българия очакват бавен растеж на пазара на труда през първото тримесечие
Нетният обзор на заетостта в България показва скромен растеж на пазара на труда през следващото тримесечие
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconЗаетост и безработица. Форми на безработица и измерването й. Функционална зависимост между безработица и инфлация. Крива на Филипс. Безработицата в България
Заетостта и безработицата са съществени фактори за икономическото състояние на страната, а от това зависят и доходите, социалната...
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconНационален план за действие по заетостта през 2008 г
Основни предизвикателства пред политиката и процес на изпълнение на целите от Лисабон
Основни характеристики на заетостта в България през годините на прехода iconСправка за излъчванията на бнр на къси вълни
През годините броят на езиците, на които се излъчват програми за чуждестранната аудитория, нараства. В този  езиков спектър през...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом