1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет




Име1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет
страница1/6
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.83 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/OUD-dopulnitelno2.doc
  1   2   3   4   5   6
1. ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА – МЯСТОТО МУ В СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

Общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет изучаването на най- дълбоката същност на държавата, в качеството й на всеобхватна политическа система на обществото.

ОУД има за предмет изучаването на една юридическа теория за държавата. Политолозите изучават държавата като социална и политическа същност, но те не се спират върху юридическите й функции. Юридически възглед върху същността на държавата предполага разглеждането й като едно юридическо лице, което функционира с реализирането на своите правомощия. Юридическата теория за държавата изучава юридическите форми и методи за държава.

Юрид. Възгледи върху същността на държавата са разделението на властите, не толкова на социалната им природа, колкото до обособяването на юридическите функции на властите. Юридически възглед също и върху суверенитета на държавата, той се разглежда като едно комплексно публично право. Също така суверенитета се разглежда и като едно публично юридическо задължение.

Мястото на ОУД сред останалите обществени науки. Юридическата теория за държавата се позовава и на постигнатото от историята, политологията, социологията. Въпросите разработени от тези науки разкриват държавата като една социална и политическа общност от собственици. Социолозите я разглеждат като колективна социална общност, като средство с което гражданите на това общество уреждат своя живот. Юристите предоставят на всички останали обществени науки знания как чрез правото, държавата регулира обществените отношения.

2., Методология на ОУД.
Най-важен начин за постигане на теоретичното познание за държавата е подхода. Това е начин за конкретизиране на обекта и предмета на научното изследване. Посредством подхода се определят една или няколко страни, връзки, отношения и обекта и той се изучава от гледна точка на тяхното проявление.
Така към държавата може да се приложи социологическия подход и тогава тя ще се разглежда като вид социална общност, вид колективност, отделно държавноорганизирано общество.
Към държавата може да се приложи и политологическия подход, като държавата се разглежда като политическо общество и елемент на политическата система, като поле на действие на политическите сили.
Към държавата може да се приложи и юридическия подход, т. е. да я направим правномислима, да я обясним чрез съответствието й на юридическите конструкции (правоотношение, субективно право, правен субект и пр.). Прилага се също и системен подход.
Възможни са два основни подхода:
а) монистичен – обектът и предметът на научното изследване се възприемат само от един единствен аспект;
б) плуралистичен – обектът и предметът на научното изследване се определят от много аспекти, към обекта и предмета се подхожда от различни аспекти.
Правилно е към държавата да се подхожда едновременно от различни аспекти.
В историята на изучаване на държавата са прилагани различни подходи. До началото на ХХ век държавата се изучава в рамките на монистичен по своя характер подход, т. е. само като социално явление или само като юридическо явление. В началото на ХХ век Йелинек въвежда плурализма на подходите. След него е еднакво опасно да се твърди, че единствено правилно е неюридическото (социологическото, историческото и пр.) обяснение на държавата, както и обратното - да се твърди, че само юриста с неговите методи на изследване може да реши проблемите, свързани с изучаването на държавата. Йелинек обединява двата подхода и разглежда държавата едновременно и като социологическо явление, и като правна институция. В "Правото на модерната държава" той прилага този плурализъм като формулира едно правно и едно социологическо учение за държавата.
Вторият начин за постигане на теоретично познание е свързан с изграждането на различни типове понятия, които отразяват родови категории. За разлика от природните явления, обществените явления никога не са тъждествени, а само сходни. Затова се извършва типизация на социалните явления и различните аспекти на държавата.
Категорията “тип” включва подбрани общи белези на отделни характеристики на държавата като еднородни явления. Чрез типизацията се създава събирателен образ, обособен предмет, който включва общите родови черти на отделната страна на явлението държава.
Методът е средство за научно знание. Той е различен от методиката. Методиката е средство за постигане на практически умения. Методите и методиките са средства в методологията на ОУД. Проф. Владикин - наличието на метод е критерий за разграничаване на науката от квазинаучните занимания. Науката използува само научни методи.
Научните методи биват общонаучни, частнонаучни и специфични.
Средствата за научно познание са логически операции, чрез които се образуват съответните научни понятия - анализ, синтез, сравнения, абстрахиране, обобщения.
Основен научен метод е логическия. Логическите методи, използувани при систематизирането на понятията и работата с тях чрез съждения и умозаключения. Такива са индуктивния, дедуктивния, сравнителния и историческия метод.
ОУД няма специфични методи за разлика от ОТП.


3. ВЛАСТ И УПРАВЛЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО.

В праисторически период групите от хора образуват общества, а обществата се сдобиват с власт. Властта се превръща в държавна. Първоначално държавната власт се основава на сила, а в последствие - на съгласие, тъй като държавата е институционализирана власт, тя предполага съгласие на управляваните.Държавата не е единствения начин за съществуване на политическа власт.

Понятието за държавата произхожда от латински “potestas” – власт, способност за действие с власт. Така човек притежава в по-голяма или по-малка степен власт. С обединяването на хората в общества, някои от тях проявяват по-голяма способност да действат в съответствие с другите, определени хора получават по един или друг начин функцията да действат от името на общността. По този начин те започват да установяват правила, които са необходими, за да се гарантира оцеляването на общността.Оцеляването налага установяване на определен ред, макар и минимален и в тази връзка се проявява политическата власт.

В примитивните общества политическата власт остава разпръсната и общността се старае да възпрепятства учредяването й като автономна институция. Развитието на производството и противопоставянето в съседни общности води до специализиране на властта, т.е. тя вече преминава в ръцете на един водач (лидер). Така обаче властта е нестабилна, когато е свързана с една личност, много често с изчезването на личността, изчезва и властта.

Постепенно едноличната власт се заменя с държавна власт по-нов, по-съвършен начин, т.е. организиране на управлението. Извършва се преобразуване на властта: лична в безлична, индивидуална в абстрактна, фактическото управление с правото да се управлява.

Държавата вече се проявява като организирана власт над общността, над всеки един от нейните членове, като се трансформира в постоянна власт. Така идеята за държава прераства в един установен факт. Появяват се реални, специализирани и колективни органи, които започват да функционират в рамките на редовни, конституционализирани процедури. Появява се административния и политически персонал, еманципиран от общността, за да привежда в действие властта на държавата.


4. ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

Историческия анализ за възникване на държавата трябва да започне от древните философи и техните възгледи за същността на държавата.

Платон . Древногръцки философ, който живее и твори в периода 427 – 347 г.пр. н. е. Той приема държавата, като организация за задоволяване на потребностите на гражданите. Платон смята, че държавата може да се управлява най- добре от философи. Той мечтае за държава, осигуряваща на всички щастие.

Аристотел. Той посочва, че държавата е общуване на равни един на друг хора с цел най- добро. За него държавата е необходима и вечна форма на общежитие, без което хората не могат. Също така Аристотел смята, че държавата е съставена от свободни граждани.

Цицерон. Той за пръв път лансира идеята, че държавата е израз на общия интерес на всички нейни членове, на тези, които имат вродената способност да живеят съвместно. За пръв път Цицерон дава и юридически анализ на държавата. Разкрива единството и взаимодействието на държавата и правото като посочва три форми на управлението - царска власт, власт на аристокрацията и народна власт (демокрация).

Аврелий Августин. Държавата е множество от хора обединени от общи връзки. Той приема, че човечеството е развитие на две отделни държави – първата е земна (грешна), втората – божия (духовна).

Жан Боден. 1530 – 1596 г. Той е съпричастен към естествено – правната теория: 1. държавата е съвкупност от семейства; 2. на държавата е присъща висша суверенна власт; 3. суверенитетът е свободна от подчинението на закона власт на гражданите и поданиците.

Хуго Гроций. Държавата е съюз на хора, осигурен от властта на едно или няколко лица.

Спиноза. Държавата е организация, която служи на интересите на всички хора. Той първи очертава идеите на държавната власт чрез правото. Според него държавата не може да посяга на правата на хората. Той е първият мислител, който допуска свободата на мисълта. Пръв той допуска конституционна монархия, като форма на държавно управление. Спиноза твърди, че монархът може да бъде ограничен от квазипарламент и съдебна колегия.

Джон Лок. Държавата е организация, която охранява собствеността. Според него собствеността при естественото състояние на хората не е обезпечена и държавата служи за това. Той за пръв път отделя съдебната власт като самостоятелна. Държавата е съвкупност от хора съединили се в едно цяло под егидата на установен от тях общ закон, създали съда да урежда конфликтите и да наказва престъпниците.

Жан – Жак Русо. Продължител на идеята за суверенитета на народа, признавайки правото му да въстание срещу управляващите. Той е за републиканска форма на управление.

Кант. Държавата е обединение на хората под въздействието на правото. Той допуска преход на абсолютната монархия в конституционна монархия.

Ханс Келзен .Държавата е израз на един принудителен и нормативен ред, който установява господство и подчинение. Според него държавата не е нищо друго, освен правото.

Същност на държавата. Определение.

Държавата е исторически обусловена политико-правна социална общност, политико-правна форма на организация на обществото.

Белезите, които разкриват спецификата на държавата като явление от обективната реалност са нейният социален характер, нейният публично-властен (политически) характер и нейният юридически характер. В своето единство посочените белези разкриват същността на държавата. Игнорирането на един или друг от тях води до ограничено, непълно познание за нейната същност. Същевременно признаците на държавата не са равностойни по значение


5. КОНСТИТУИТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЪРЖАВАТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВА: институционализирана нормативна власт, която се упражнява над населението в рамките на една територия.

ДЪРЖАВНА ВЛАСТ:

Тя е една волева сила, която въздейства върху всички, които се намират в нейния обсег на действие – чрез правото

Характерни черти:

Тя е една постоянна възпроизвеждаща се власт, която се осъществява главно чрез мандатността на държ.органи

Тя е правнопринудителна- действа въз основа на закона и доколкото се налага държ.принуда тя се осъществява също на основата на закона.

Тя е единна, а само отделни нейни функции се осъществяват от различни органи. Т.е. принципа на разделението на властите не означава по същество разделение на властта, а само някои нейни функции се изпълняват от различни органи.

Тя е суверенна- върховна и независима от други власти вътре и вън от страната.

Понастоящем се забелязва едно отслабване на държ.суверенитет, главно под влияние на международните организации създадени от самата държава.(ООН, ЕС)

Тя е устойчива като организация. Няма нищо друго, което може да организира хората.


6. ТЕРИТОРИЯТА КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ДЪРЖАВАТА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВА: институционализирана нормативна власт, която се упражнява над населението в рамките на една територия.

Територията е третия, последен елемент на държавата (другите два са държавна власт и население). Територия трябва да има, иначе няма държава. След установяването на граници, можем да говорим за държава.

Територията може да бъде много малка, делена, прекъсната.

Представлява онази част от земното пространство заедно със съответстващото водно и въздушно пространство, върху които се осъществява властта на една държава. Територията се ограничава с граници – изкуствени и естествени, но най- ясни граници са естествените водни граници.Специално за морето- територията на държавата е вътрешното морско пространство – пристанищните води, морското пространство на 12 мили от брега.

Въздушното пространство на територията на държавата сухоземна и морска – осигурява прелитането на самолети по специални договори.

Териториалното върховенство на държавата търпи някои изключения:

Кондоминиум – когато се упражнява държ.власт на две и повече държави на определени територия.

Международен сервитут- когато една държава се съгласява да преминават през територията й оръжия, чужди войски или да се създават служби на чужди държави.

Екстериториалност – отделни чужди лица при условие на взаимност не носят отговорност по българското законодателство за извършени от тях незаконни действия (посланици,консули).

Територията също е един задължителен елемент на държавата


7. НАСЕЛЕНИЕТО В ДЪРЖАВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВА: институционализирана нормативна власт, която се упражнява над населението в рамките на една територия . НАРОД (НАСЕЛЕНИЕ):

От правна гледна точка това е сборът от всички граждани на държавата, т.е. лицата с българско гражданство. Именно, то създава правната връзка между едно физическо лице и държавата и го включва в едно човешко съдружие наречено народ.

От историческа гледна точка, всеки народ се състои от една етническа група, която е основана на народа. Тя е тази група, която има общ племенен произход, език, традиции, религия, но заедно с тази основна група, части от народа се явяват и др.етнически групи, исторически намерили място за живот и труд на съответната територия. Те във висока степен се интегрират в обществото, уважават и своите и чуждите обичай и традиции, обвързани са от общи икономически, семейни и др.връзки. така да се каже, чист народ няма.

Народът като понятие се регламентира н Конституцията на държавата с нормите на изучаване и ползване на държ.език, също с нормите за равноправие на гражданите от различни етнически групи с правото на всяка група да развива своя култура, с нормите за приемане на съответното гражданство.

Населението е втората съставна част на държавата, вторият юридически признак за държава. Допирната точка между ограничената съвкупност (човешките същества произлизащи от една държава), може да бъде само подчинението на тази нормативна власт, независимо от всяко културно, езиково, етническо или национално разнообразие. Нация и държава не съвпадат непременно. Една нация може да съществува преди една държава. Една и съща държава може да обединява няколко нации. Една и съща нация може да съществува като две държава. Т. е. населението е отвъд понятието нация. Това са адресати на административната и изпълнителната власт. Цялата общност от индивиди е подчинена на държавната власт с произтичащите права и задължения.


8. ДЪРЖАВНА ВЛАСТ – ПОНЯТИЕ И ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВА: институционализирана нормативна власт, която се упражнява над населението в рамките на една територия.

ДЪРЖАВНА ВЛАСТ:

Тя е една волева сила, която въздейства върху всички, които се намират в нейния обсег на действие – чрез правото

Характерни черти:

1.Тя е една постоянна възпроизвеждаща се власт, която се осъществява главно чрез мандатността на държ.органи

2.Тя е правнопринудителна- действа въз основа на закона и доколкото се налага държ.принуда тя се осъществява също на основата на закона.

3.Тя е единна, а само отделни нейни функции се осъществяват от различни органи. Т.е. принципа на разделението на властите не означава по същество разделение на властта, а само някои нейни функции се изпълняват от различни органи.

4.Тя е суверенна- върховна и независима от други власти вътре и вън от страната.

Понастоящем се забелязва едно отслабване на държ.суверенитет, главно под влияние на международните организации създадени от самата държава.(ООН, ЕС)

5.Тя е устойчива като организация. Няма нищо друго, което може да организира хората.


9. СУВЕРЕНИТЕТ

Понятието се определя от Жан Боден – това е постоянната и върховна власт на една държава. В теорията се използва понятието държавен и народен суверенитет.

Държавният посочва върховната и независима държавна власт.

Народният посочва участието на народа в държавното управление, и обстоятелството, че той е източник на държавна власт.

Без суверенитет не може да има държава.
  1   2   3   4   5   6

Свързани:

1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconКонспект по Общо учение за държавата
Предмет на "Общото учение за държавата". “Общото учение за държавата” и др науки
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconОбщо учение за държавата
Оуд е самостоятелна научна дисциплина, която се е формират и съществува като част от научното знание за света
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconОбщо учение за държавата
Владикин – Общо учение за държавата – София, изд. Програмни продукти и системи 1992 г
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconПредмет и методология на общото учение за държавата като самостоятелна наука
Общ обект на научното познание е обективната реалност. Тя бива природна и обществена. Поради това науките се делят на естествени...
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconОбщо учение за държавата
Мишел Тропен, За една юридическа теория на държавата (превод на български от френски)
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет icon3 Общото учение за държавата като научна
Съвкупността от теоритични знания, които са систематизирани е науката като форма на обществено съзнание
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconБоян боев статии
Божественото учение е учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То носи мир и спокойствие на сърцето,...
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconУчение за изменение на вибрациите
Аз съм кутхуми, дошъл при вас в този ден, за да дам Учение, което може да ви се стори ново, но ние обучавахме на този предмет нашите...
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconСъздаване на специализирани съдилища
Развитието на обществените отношения през последните 10 години изпреварва системата за правораздаване; свободната пазарна икономика...
1. общо учение за държавата мястото му в системата на обществените науки общото учение за държавата е самостоятелна научна дисциплина, имаща за предмет iconОуд като предмет. Предмет
Оуд е самостоятелна научна дисциплина, която се е формирала и съществува като част от научното знание за света
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом