За състоянието на лобизма в българия -2010




ИмеЗа състоянието на лобизма в българия -2010
страница9/11
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.98 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/За_състоянието_на_лобизма_в_България_2010.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Без правила, лобирането за големи пари подкопава демокрацията. Големите корпорации инвестират много пари, за да си осигурят достъп до ключовите фигури в ЕС, които вземат решенията. Така се вреди на обществения интерес.” Това са думи на Йорго Рис, директор на европейското звено на световната екологична неправителствена организация “Грийнпийс”.

В момента над 15 000 лобисти работят по всички нива на европейските институции, с главна задача – да въздействат върху вземането на решения. Това сочат изчисления на неправителствени организации в Европа, чиято численост между другото не отстъпва на броя на лобитата на бизнеса и политиката.
От 1999 г. до сега Европейската комисия се характеризира със следните стойности по отношение на лобистки практики:
Около 3000 разнообразни групи по специални интереси в Брюксел и около 10 000 души, заети в сектор лобиране (за сравнение към средата на 2005 г. само за Конгреса на САЩ са регистрирани близо 35 000 лобисти). В този общ брой влизат повече от 500 европейски и международни федерации (като членовете им от националните асоциации наброяват повече от 5 000);
Около 50 офиса в Брюксел, представляващи държави, регионални и местни власти (някои от които участват в институционалната рамка на Общността);
Повече от 200 отделни фирми с пряко представителство и около 100 консултанти (мениджмънт и връзки с обществеността) с офиси в Брюксел и много други, занимаващи се с въпроси на Общността;
Около 100 юридически кантори в Белгия, специализирани в правото на Общността и много други в други държави (членки и не-членки).
Всички – и европейските чиновници, и представителите на европейските граждани – са съгласни, че в момента дейността на лобистите се върши “на тъмно” и не е регламентирана. Разногласието се появява, когато се анализира кой как вижда начина за изваждане на лобистката дейност на светло.

Че има проблем пролича най-поучително от примера с Комисията Сантер: през 1999-та година целият състав на тогавашната ЕК подава колективна оставка, след като граждани алармират за злоупотреби в много големи размери под формата на възлагане на обществени поръчки. Главният “виновник” бе френската еврокомисарка Едит Кресон. В последствие съдът я оневини. Но оставката на комисията Сантер е факт.
Разбира се съществува специално европейско звено за борба с измамите – ОЛАФ. То обаче е не особено ефективна структура и сериозно бави разследванията: средната им продължителност в момента е 23 месеца. Най-сериозният обем несвършена работа идва именно от масата документи на претърпялата фиаско комисия Сантер.
Еврокомисарят по административните въпроси Сийм Калас е подготвил пакет дългосрочни реформи на ОЛАФ, писа Euobserver. Естонецът Калас, който е и един от зам.-председателите на ЕК, предвижда ОЛАФ да назначава допълнителен “специален съветник”, който да защитава интересите на разследваните лица, както и да се създаде втори фланг от политически съветници, които да работят в тандем със съществуващата надзорна комисия. С тези мерки Сийм Калас цели постигането на по-голяма прозрачност и ускоряване на разследванията. Въпросните съветници трябвало два пъти годишно да се срещат с надзорната комисия, за да стимулират “приятелските междуинституционални отношения”. Възниква обаче въпросът с независимостта на ОЛАФ, тъй като въпросните съветници щели да са представители на Европейския парламент и могат да оказват политическо влияние върху работата на органа.
Пак Сийм Калас е човекът, който се занимава и с т.нар. Инициатива за прозрачност в Европа (ЕТИ).
За пръв път комисарят Калас обяви Инициативата за прозрачност в Европа в програмна реч на 5 март 2005 г. в Нотингам. Формулирайки тогава идеята си, Калас каза: “Хората имат право да знаят кои са лобистите, какво правят и кого представляват”.
Калас казваше, че регистрите, които към днешна дата се поддържат от лобистките организации в ЕС, имат само доброволен характер, не са много разбираеми, а информацията за тези, които са се регистрирали в тях, е повече от оскъдна – кой ги наема, колко им плаща и чии интереси защитават. Малцина са се подписали под доброволните етични кодекси за поведение, а при неспазването им няма санкции. Тогава Сийм Калас обобщи: “Мащабът на прозрачността на лобистите не съответства на мащаба на влиянието им.”6

Европейската комисия създаде т.нар. Зелена книга по Инициативата за прозрачност в Европа, в която се съдържат идеите на екипа на председателя Барозо за постигане на прозрачност на институциите на ЕС. Зелената книга предлага доброволна система за регистрация на лобистите, но няма предложения за прекратяване на т.нар. привилегирован достъп на лобисти от бизнес-сектора, както и не се предвиждат мерки срещу практиката, служители на ЕК да бъдат назначавани в частния сектор.
Гражданският сектор продължава да пита защо с новите правила обществеността не получава достъп до това, какво си говорят на срещите лобистите и представителите на европейските институции. Жанели Фурту от Алианса на либералите и демократите в ЕП смята, че спадът на доверие у европейските граждани към техните институции се дължи на незнание на механизма, по който европейските чиновници вземат решенията си. Според нея инициативата на еврокомисаря Калас ще спомогне това доверие да се повиши.
“Прозрачността е предпоставка за доверие. Европейските граждани имат право да знаят как се харчат парите на данъкоплатците.” Това казва германската евродепутатка Силвана Кох-Мерин, зам.-председател на АЛДЕ, и допълва: “Вземащите решения в ЕС имат право да знаят кого в действителност представляват лобистите, особено неправителствените организации.”

Неправителствените организации, в лицето на ALTER-EU, застанаха против Инициативата за прозрачност в Европа. АLTER-EU е съкращение на Алианс за прозрачност в лобирането и етични правила – структура, в която участват 140 организации от гражданския сектор, обявяващи се за етичен кодекс на поведение за служителите на ЕК и за изкарване на лобизма в ЕК на светло чрез законодателни мерки. “ЕС не успя да създаде правила за прозрачност, заслужаващи доверие”, каза АLTER-EU и настоя ЕК да направи необходимото всички лобисти да бъдат включени в задължителен регистър. Според организацията, предложенията на Комисията не създават прозрачност за ролята на лобирането в процеса на вземане на решения на ниво ЕС, заради което инициативата няма да повиши общественото доверие в европейските институции. Зелената книга е само началото на консултативния процес за създаването на система от правила за прозрачност, защото засега:

-Лобистите не са задължени да предоставят информация за тяхната дейност и за финансирането;

-Практика е бивши служители на ЕК да бъдат назначавани на “апетитни постове” в лобистки агенции;

-Няма контрол върху връзките и зависимостите на лица, които се назначават в ЕК с временни договори;

-ЕК не прави нищо срещу гарантирания привилегирован достъп на лобисти от корпоративния сектор;

-ЕК не е формулирала предложения за етичен кодекс за поведение на всички лобисти.

Така Комисията не трябва да оставя изработването на такъв кодекс в ръцете на самите лобисти, а трябва осигури адекватни механизми за санкции при неспазването на тези правила.
Ерик Веселиус от “Обсерватория на корпоративна Европа” заяви, че наличието на Зелената книга няма да попречи на “тези лобисти, които искат да останат в сянка и да не разкриват пред широката общественост за какво точно лобират”. Пол де Клерк от “Приятели на Земята Европа” поиска наказание за лобистите при невярно регистриране на дейността им. Според Улрих Мюлер от “Лобиконтрол”, трябва да се приложи системата за прозрачност в лобизма от Литва, Унгария, Полша.
Така неправителствените организации стартираха кампания, с която да попречат чрез Зелената книга да се избяга от същината на въпроса за гарантиране на прозрачност и етичност при лобирането.

От обективен регламент за начините на лобиране и резултатите от него са заинтересовани европейските граждани, европейските чиновници, лобистите от корпоративния свят и лобистите от неправителствения сектор. Лобистите на големия бизнес се противопоставят на разкриването на финансовата информация за тяхната дейност. Те искат от ЕК само доброволни етични правилници, които да бъдат подписани от мнозинството лобисти. Гражданските организации не са съгласни – те настояват за задължителна регистрация и прозрачност на бизнес-лобистите, етичен кодекс на еврослужителите и гарантиране на обществото на достъп до информация за лобизма и лобистите. АLTER-EU дори посочи конкретни бизнес-лобисти, на които ЕК е гарантирала привилегирован достъп – “Юръпиън Сървисиз Форум”, “Транс-Атлантик Бизнес Диалог”. Европейското гражданство според сондажите на “Евростат” губи доверие в институциите на Европейския съюз най-вече заради непрозрачност на вземаните решения. Това води до евроскептицизъм, и “замразява” ентусиазма спрямо разширяването на съюза. Според проучване в European Voice 82% от гражданите на ЕС смятат, че европейските институции комуникират на незадоволително ниво с тях. За 80% от респондентите е време процесът на вземане на решения в Съвета трябва да бъде видим за обществеността.

„Нашата страна – а и редица други държави (например Румъния) дават доста пари за международно лобиране. Шумът около майския доклад на Оли Рен заглуши изявленията и призивите за бързо приемане на закон за лобизма у нас, но дебатът по темата се възроди в т.нар. “екшън план” на кабинета Станишев, съставен в отговор на мониторинговия доклад.
Изключително сериозни и съвсем не малобройни са въпросителните – които би трябвало да вълнуват и българските наблюдатели – по отношение на Европейската комисия: как работи тя, кого слуша, като взима съдбоносни решения, можеше ли човек като Шевес да й повлияе и какъв щеше да е ефектът... И най-важното – като “пазител на договорите”, прилага ли ЕК двойни стандарти при определянето на критериите за членство в Съюза?
Въпросителните могат и да се разширят: защо решението България да бъде присъединена през 2007 се взема на неформална вечеря във Виена от канцлерите на Австрия и Германия? Има ли тук лобиране и от кого? Впрочем, самият еврокомисар по администрацията Сийм Калас каза през март 2005 дословно следното: “Потайното управление подкопава легитимността на Европейския съюз; липсата на информация дава път на мръсните номера”.
Улрих Мюлер, представител на НПО “ЛобиКонтрол”, коментира пред Портал ЕВРОПА, че няма наблюдения за това, дали има случаи на тайно лобиране относно процеса на разширяване на ЕС и в частност приемането на България в ЕС. Ерик Веселиус от Corporate Europe Observatory (CEO) пък заяви: “Предполагам, че ако изобщо има лобизъм за разширяването на ЕС, той би идвал от български поръчители, които биха искали да се лобира в полза на присъединяването на България. Едва ли някой ще има полза да лобира тайно срещу българското членство.”
Тези въпросителни могат и да се сведат до чисто политическото ниво: затварят ли си очите евродепутатите-социалисти и либерали, когато се изказват за ефективността на своите съпартийци, които са на власт в София; и съответно – с розови очила ли гледат християндемократите в ЕП на своите политически приятели, които управляват в Букурещ?
На фона на позабравения скандал от преди две години, че Делегацията на Европейската комисия в България проявява, меко казано, “специфичен” подход към определени фондации-любимки, когато решава на коя от тях да даде финансиране – можем да допуснем, че и българското обществено доверие в европейските институции може много лесно да се срине; нищо, че 70% от сънародниците ни засега подкрепят присъединяването на България към ЕС. Българското обществено мнение е априорно скептично към безкористността на родната администрация. Няма да му е трудно да предположи, че и част от “инструкторите” на българските държавни служители във “висшия пилотаж” на корупционните практики биха могли да се окажат не съвсем безкористни. В неотдавнашен репортаж от София по белгийската национална телевизия, среден наш търговец на текстил каза: “Точно европейците ли ще ни вдигат мерника за корупция, при положение, че летвата им на толерантност към нея става все по-ниска?!”7

Портал Европа повдига и темата за коректността довчерашни законодатели и министри да извършват лобистка дейност, току що приключили мандата си като служители, както и за режисирането на обществена ативност, която трябва да повлияе върху законодателите за регулиране на национално или международно събитие.
„Обект на лобистите в САЩ са Сенатът, Камарата на представителите и законодателните органи. Също така те могат да представляват интересите на клиентите си или на организации във взаимодействия с федерални, щатски или местни изпълнителни агенции или съдилища. Понякога лобистите пишат закони и се грижат представителите на партията в парламента да гласуват според инструкциите на ръководството.
През юли 2005 г. “Пълбик ситизън” публикува доклад, озаглавен “Пътуване от Конгреса до К Стрийт” който, наред с други източници, анализира стотици регистрационни документи на лобисти, заведени в изпълнение на Закона за публичността на действията на лобистите и Закона за регистрация на лобисти за други държави. Докладът открива, че от 1998 г. насам 43% от 198-те членове на конгреса, които са напуснали правителството, за да започнат самостоятелна кариера, са регистрирани като лобисти. „Вашингтон поуст” описва тези резултати като отразяващи “трансформацията, настъпила в отношението на законотворците към лобирането през последните години”. Според вестника: “Историците на Конгреса твърдят, че законодателите рядко са ставали лобисти до преди около две десетилетия. Те са гледали на професията като на позорна и недостойна за хора, избрани във властта като тях. От своя страна лобистките фирми и групи са подозрителни към бившите членове на конгреса заради репутацията им на мързеливи и неохотни да молят бившите си колеги за услуги.”
Но в началото на 80-те високите заплати и засиленото търсене, както и по-голямото текучество в Конгреса и промените в контрола на камарата, допринасят за промяната в отношението. Сега има оживено търсене на бивши законодатели като лобисти поради контактите им. Докладът “Обществени личности” включва казус за един от особено успешните лобисти, Боб Ливингстън, който през 1999 г. се оттегля от поста си на председател на долната камара (на представителите) в Конгреса след секс скандал. За шестте години от оттеглянето му неговата лобистка група се разраства до 12-та по големина фирма в бранша извън областта на законодателството, която към края на 2004 г. печели близо $ 40 милиона.
Скандалът с бившия лобист Джак Абрамов е причина за приемането през 2006 г. на Закона за прозрачността и отчетността. Според статия в броя от 10 април на списание „Тайм” Сенатът приема закон за реформа в лобистките практики. Законът: 1) забранява на лобистите да подаряват подаръци и да черпят законодателите, но все пак оставя открехната врата: фирмите и организациите, представлявани от тях, биха могли да раздават дребни подаръци; 2) позволява се финансиране на частни пътувания, ако законодателя получи предварително разрешение от назначена комисия по етика; 3) от лобистите се изисква да предават по-чести и по-подробни доклади за своите дейности, които се публикуват в обществени домейни”.8

Съпътстващо лобистката практика явление за упражняване на влияние е така наречения “астротърфинг”. Наименованието му идва от аналогия с изкуствената трева. “Астротърфинг” е техника за връзки с обществеността, които създават впечатление за спонтанно поведение на общността. Резултатът е демонстрация на уж независима обществена реакция спрямо политики, политическа група, събитие посредством централизирано оркестриране на поведението на множество разнообразно подбрани групи хора.
Най-често на обществените емоции се опитва да влияе индустриалният астротърфинг. Независимо дали се опитват да спечелят кампания, да продадат най-голямо количество музикални албуми или книги, или да спечелят политическа подкрепа, индустриите непрестанно търсят нови начини за постигането на тези цели.
Неголямо множество дискретно позира като тълпа от активисти, борещи се за някаква кауза. Поддръжниците манипулират степента на интерес с помощта на писма до редактора на вестника или с писма по Интернет. Те биват инструктирани какво да кажат, как до го кажат, къде да го изпратят и как да направят така, че техните възмущение, похвала, радост или омраза да изглежда напълно спонтанни и независими. Местните вестници често стават жертви на това явление, като публикуват писма, напълно еднакви с писмата, получени и в други вестници.
Организирането на такъв тип кампании е лесно, защото стойността и усилието за изпращането на електронни писма (особено когато са предварително написани и трябва само да сложиш името си под тях) са ниски. Използването на психографики позволява на наетите поддръжници да се насочат към своите аудитории. Така те могат да превърнат хипотетични поддръжници в активисти за каузата. Стига се и до злоупотреба с Интернет, защото един човек може да играе ролята на цяла група от единомишленици.

„Модерното явление астротърфинг всъщност има своите исторически предшественици. В началото на 20 век е било обичайна практика вестниците в основните американски градове да бъдат спонсорирани от местните политически партии. Някои не криели тази практика, но много от взаимоотношенията се представяли под маската “журналистика”.
“Кристалната нощ” е бунт в нацистка Германия през 1938 г. в отговор на убийството на нацистки служител. Много от участниците в протеста всъщност са наети от нацисткото правителство, а не са обикновени граждани. Друг случай е боливийският диктатор Луис Гарсия Меса Техада, който в края на обещаната една година управление режисира митинг в своя подкрепа, излъчен по телевизията, на който обявява: “Е, добре, тогава ще остана”.
През 2001 г. Лос Анджелис Таймс обвинява Майкрософт в астротърфинг, когато стотици писма с подобно съдържание са изпратени, за да изразят несъгласие с Министерството на правосъдието на САЩ и заведеното от него антитръстово дело срещу компанията. Писмата, подготвени от Американци за технологично лидерство, в някои случаи са изпратени до починали хора или на неправилни адреси и след това са препратени до вестниците от получателя без нанасяне на корекции.
По време на парламентарните избори през 2005 г. в Обединеното кралство Лейбъристката партия организира пресконференции с партийни работници, представили се като истински загрижени членове на обществото. Изпратени били и писма до местни вестници от партийни членове, претендиращи да бъдат обикновени граждани; всички писма имат обща структура и се отнасят до различни партийни въпроси. Освен че подвежда местните читатели, подобна тактика лишава истински загрижените членове, нас общността, от тяхната трибуна.
Слободан Милошевич също използва тази техника, като излъчва по националната телевизия многобройни писма за подкрепа, съдържащи емоционални изрази на привързаност и одобрение на неговата политика и създаващи изкуствено впечатление за легитимност.
Астротърфинг от страна на правителството, както и други непочтени трикове, в това число 11-дневна война за отвличане на вниманието от секс скандал, образуват сюжета на филма “Да разлаеш кучетата”. Макар и художествена измислица, филмът прави дисекция на процеса във фини подробности.”9

Успешното лобиране в Брюксел предполага познаване на т. нар. «европейската политическа машина» - нужни са експертни знания за «правенето на европейски политики» смята Ивка Цакова. „Ще отбележа само, че през последните 50 години европейските лидери са приели хиляди общи критерии, закони, правила и регулации, които взети заедно съставляват 31 тома и над 80 000 страници текст и регулират почти всяка сфера на живота на гражданите: от защита на човешките права до защита правата на потребителя. Тези регулации се прилагат не защото има европейска държава, която ги налага със сила, а защото страните-членки искат Европейският съюз да успее. Мнозина критикуват европейската “бюрокрация”, но по парадоксален начин тъкмо огромният брой евро-закони позволява институциите да бъдат относително малки”. 10


И все пак – какви са характерът, начините, принципите, дейностите по лобирането в ЕС и какво е мястото на България в този процес – на българската администрация, българския бизнес и българските неправителствени организации. Как те биха могли да реализират най-добре своите частни, групови и национални приоритети, опазвайки националната сигурност и давайки своя принос за опазване на международната сигурност в този сложна амалгама на съгласуване на интересите в Европейската общност.

„Независимо от факта, че Вашингтон все още се възприема като мястото, където лобирането намира най-голямо приложение, институциите на Европейския съюз в Брюксел също бележат видимо израстване през последните двайсет години - смята проф. Андраш Инотай. - Това развитие може да бъде обяснено с множество фактори. На първо място, законодателството в Брюксел се превърна в значително по-сложен процес поради разнопосочността на въздействие, което оказват страните-членки. Освен това, повечето решения пораждат допълнителни взаимодействия - една директива няма само преки, а и косвени, незабавни или изоставащи във времето, но напълно реални последствия. Второ, постиженията на правото на Общността (acquis communautaire) в Европейския съюз се разширяват и бързо покриват все нови и нови области, които до този момент са били в компетенцията единствено на страните-членки. В този контекст трябва да бъде отделено специално внимание на въздействието на Вътрешния пазар, /програма наложена от господин Делор, председател на Европейската Комисия през 1986 година/. Реализирането на идеята за вътрешния пазар на Европейския съюз е процес, който все още не е завършил, но се намира в последната си фаза на развитие, изисква промени в законодателството във всички области, оказващи въздействие върху четирите свободи (свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали) в рамките на един интегриран пазар. Ключов за актуализиране на законодателството бе секторът на услугите (простиращ се от финансовите до комуналните услуги и от транспорта до опазване на околната среда). Според директивите на Европейския съюз решенията на обществено ниво трябва да бъдат прилагани в действие и разяснявани от законодателните власти в отделните страни. Предвидено е да се оперира точно по този начин, защото решенията засягат области, в които всяка отделна страна има традиции и взема решения относно вътрешния пазар в Европейския съюз, съобразявайки се с конкретните си национални дадености. Трето, разширяването на Европейския съюз от десет страни-членки през седемдесетте години до петнайсет през 1995 година и последвалото /„big bang”/присъединяване на още десет страни през 2004 година (и на още две през 2007 година), доведоха до значително нарастване на броя на лобистите и лобиращите организации в Брюксел. Ако приемем, че десетте (а от 2007 година дванайсетте) членове на Европейския съюз все още могат да се смятат за нови, с висока степен на сигурност може да се предвиди, че броят на фирмите, свързани с лобирането и отделните лобисти, ще продължи да нараства през следващите години. Според първоначалната програма за действие, вътрешният пазар трябваше да бъде напълно реализиран до 1992г. Поради няколко причини обаче, процесът беше значително забавен през 90-те. Очакваше се, че Лисабонската стратегия (от 2000г., и преработената версия от 2005г.) ще даде нов тласък на този процес, тъй като според нея пълната либерализация на вътрешния пазар е една от неизбежните предпоставки за увеличаването конкурентноспособността на Европа в глобален аспект и за догонването на САЩ в критични области на икономиката за сравнително кратко време (около едно десетилетие). Не съществува точна статистика за броя на фирмите, активно свързаните с лобирането организации в Брюксел (и от части в Люксембург и Страсбург, както и в столиците на страните-членки) и разделението им по сектори на дейност, осъществявани от различни организации и агенции. Причината за това е, че няма задължително изискване за регистрация. Голяма част от агенциите и отделните експерти се регистрират, но останалите работят в областта без каквато и да е регистрация. В началото на 90-те години, около 3000 групи по интереси са регистрирани в Брюксел, давайки въз-можност за работа на приблизително 10 000 души. Повече от 500 групи представляват интересите на европейски и международни федерации, около 50 са представители на регионалните и местни власти. В допълнение, повече от 200 индивидуални фирми имат постоянни представителства (Marziali, 2006). За да насочим вниманието към забележителното развитие на лобирането за около едно десетилетие, трябва да отбележим, че в началото на 2000 г. се предполага, че броят на постоянните лобисти в Брюксел е около 15000 (около 10 000 регистрирани), докато броят на регистрираните агенции е почти двоен (2600 при регистрирани 1318 агенции). Според неофициални изследвания се смята, че годишният оборот на индустрията на лобирането е между 60 и 90 млн. евро. До голяма степен, това драстично развитие на лобистката дейност може да се припише на все още не напълно изпълнените очаквания, засягащи създаването на свободния вътрешен пазар и по специално на междуграничните услуги. Освен това, Договорът за Европейския съюз от 1992 г., чрез създаването на Комитета на Регионите, отваря нови възможности за представителство на местни и регионални интереси в Брюксел. Също така, нарастващата употреба на процедурата за гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения в ЕС придава значително по-голяма важност, както на наднационалните, така и на националните лобистки дейности, тъй като резултатът може да бъде значително по-малко зависим от становището и от интересите на дадената страна-членка. Понастоящем, Европейският Парламент разполага само с полуофициален лист, който включва имената на лобистите и фирмите, които те представляват. Около 70% от дейностите са свързани с бизнессектора, 20 процента са под управлението на неправителствени организациии 10 процента са приоритет на региони, градове и международни организации.”11

През последните години новите страни-членки също започват да развиват своето лобиране в Брюксел. Тяхното ниво на лобиране обаче все още не е толкова ефикасно, колкото на старите страни-членки. Бързото им напредване в някои области обаче ясно показва, че те са осъзнали нуждата от подобни дейности. Националното и секторното разделение на регистрираните агенции и организации за лобиране е показано по-долу в таблици.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

За състоянието на лобизма в българия -2010 icon3 swot анализ на състоянието на мсп в България
Основни препоръки спрямо политиката към мсп според Годишния доклад за състоянието и развитието на мсп в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСправка за състоянието на международнодоговорната база на република българия в областта на защита на класифицираната информация към 10. 08. 2010 г. (без влезлите в сила)

За състоянието на лобизма в българия -2010 iconГодишен доклад за състоянието на националната сигурност
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconБюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция
Бюлетинът за състоянието на повърхностните и подземните води на територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район –Благоевград...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconЗакон за публичност на лобизма
Чл. (1) Този закон урежда условията, реда за регистрация, забраните и ограниченията за осъществяване на лобистка дейност
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconОтчет на държава-членка: България, 2013 Заглавие
Доклад за състоянието на инфраструктурата на пространствената информация в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСъобщение до медиите
България и региона, състоянието на музикалната нидустрия в България и Североизточна Европа като цяло
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconРепублика българия министерски съвет зако н
Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането...
За състоянието на лобизма в българия -2010 icon1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство
На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика,...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconИзпълне ние на критериите за членство на р българия в Шенген, според оценките за състоянието на Гранична полиция към 01. 01. 2011г
...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом