За състоянието на лобизма в българия -2010




ИмеЗа състоянието на лобизма в българия -2010
страница5/11
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.98 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/За_състоянието_на_лобизма_в_България_2010.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Източници:



1. David Cohen, Rosa de la Vega, Gabrielle Watson – “Advocacy for Social Justice: A Global Action and Reflection Guide” – Bloomfield, CT, USA, 2001, р. 284


2. Advocacy Institute, Become Leader for Social Justice, Washington, 2000, р. 99


3. Конституционное /государственное / право зарубежних стран. В 4-х томах. Т.2., М., Изд.-во БЕК, 1995, с. 232

4. Andrew Heywoord, Politics, Third edition, Palgrave Macmillan, 2007, р. 102


5. Лепехин В.А., Лоббизм, М., 1995, с.178

6. Автономов А.С., Азбука лоббирования, М., 2004

7. Valerie Miller and Jane Covey,Advocacy Sourcebook: Frameworks for Planning, Action, and Reflection, Boston (Institute for Development Research), 1997, р. 98


8. Wolf Wolfensberger, A balanced multi-component Advocacy/ Protection Schema – Syracuse University, Syracuse, NY (reprinting 2000)


9. Любимов, А.П., Лоббизм как конституционно-правовой институт, М. 1998, с. 118


10. Доклад Комисии Макмилъна 1933 г., Отава, с. 11, цит. от Шпигель, Л., Технологии лоббирования, М., 2009, с. 53


11. Себастиан, Д., Проучване на комуникационните стратегии на големите фирми. Кой плаща на „експертите” по американската телевизия, в. „Монд дипломатик”, 01.07.10, в уебсайт: www.bg.mondediplo.com/article606.html


12. Janine R. Wedel, Shadow Elite: How the World’s New Power Brokers Undermine Democracy, Government and the Free Market, Basic Books, New York, 2009, р. 44






VI. Конституционни и правни основи на лобирането в Р България


Защитата на гражданските права и националната сигурност от опасността на корупцията чрез лобизма най-добре биха били охранявани от Коституцията. В Конституцията на Р България няма пряко упоменаване на лобирането и лобизма. Но няма и забрана за лобистка дейност. В страните, където има закони за лобизма – Канада и САЩ, също няма отправки в конституцията за тази дейност. Действащата Конституция на Р България е програмен документ, даващ правова основа на текущото законодателство в страната. Но е видно, че основен елемент на демократичната система на конституцията се явява правото, гарантирано от държавата за своите граждани, те да имат равно и свободно право да участват при вземането на решения или при избор и разпределение на властта. Изискано е гражданинът да получи реална възможност за участие в политическия процес.1 Правомерността на съществуването на легалния лобизъм на гражданите на България се предопределя от закрепеното в конституцията право – носител на суверенитета и единствен носител на властта е народът. Народът осъществява своята власт непосредствено, или чрез държавните органи и местното самоуправление. Пак в Конституцията е регламентирано правото на гражданите да се обръщат лично или колективно към органите на управление с предложения, жалби и пр.2 В Конституцията са упоменати органите на лобиране, които притежават властовия ресурс – народно събрание, президент, правителство, местна изпълнителна власт. Държавната власт се осъществява от органите на държавната власт. Лобистката дейност е посочена и във формите на пряка демокрация в Конституцията – референдум, избори, други волеизявления.3 Гражданската активност за лобиране на първо място е свързана с нормотворчеството, на което гражданите нямат право, а трябва да го осъществят чрез съответните органи на държавно равнище – депутат, президент, правителство. Лобирането на гражданите в Конституцията има основание, защото в нея става дума за право на реакция при засегнати граждански права – застъпничество пред органите, нарушили гражданските права.4 Ако лобирането няма противоправен характер, то е ясно, че е се явява правомерно, реализирайки основни права и задължения за гражданите и органите, произтичащи от конституцията. Лобизмът е свързан и с приемането и предаването на информация свободно - има такъв текст в Конституцията. Лобизмът реализира норма в Конституцията, която се отнася за свободата на убежденията и тяхната изява.5 Конституцията разрешава създаването на съюзи или обществени обединения, каквито са лицата днес на редица лобистки дейности. Разглеждайки съдържанието на Конституцията на Р България, виждаме, че в нея отсъства терминът лобиране, но има нормативно закрепени всички елементи от лобистката дейност: обектите и субектите на лобирането, статуса и компетенциите им, наличието на възможни интереси. Така че на базата на тази конституционна основа, следва да се извърши специализирана правна регулация, която зависи само и единствено от законодателя. От него ще произтече какъв ще е контрола върху лобирането – саморегулация или държавен контрол.

Ето каква е настоящата картина в българското публично-правно пространство, според констатациите на Център за изследване на демокрацията през 2008 г. в доклада „Разграничаване и смесване на понятията лобизъм и корупция в Р България”6 :

Гражданско участие в управлението

Цялата държавна власт произтича от народа.Тя се осъществява от него непосредствено чрез органите, предвидени в тази Конституция.”/чл.1, ал.2/

Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.” /чл.4, ал.2/

Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.” /чл.12, ал.1/

Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.” /чл.39, ал.1/

Гражданите имат право на предложения, жалби и петиции до държавните органи.” /чл. 45/7

Понятия и определения за застъпничество, лобизъм, корупция

Застъпничество „advocacy” – публична подкрепа или предлагане на идея промяна или начин да се извърши нещо.”

Лобизъм lobbying” –опит за убеждаване на политик, на правителство или на друга официална група, че определено нещо трябва или не трябва да бъде направено, или че трябва да бъде променен определен закон.”

Корупция corruption” – незаконно, неморално или нечестно поведение, особено от страна на лица, заемащи позиции във властта.”8

Лобиране и лобистка дейност: легални определения

Лобиране/лобистка дейност/: оказване на въздействие с лобистка цел върху президента и вицепрезидента на републиката; държавни служители; министри и зам.-министри; членове на политически кабинети; кметове и зам.-кметове; областни управители и зам.-областни управители; народни представители; общински съветници.”

Лобистка цел: въздействие, целящо приемане, отхвърляне, изменение, допълване, или отмяна на закон, поздаконов нормативен акт, административен акт, или официален документ, определящ поликата на държавата в определени области, приеман или утвърждаван от Министерски съвет, Народното събрание или органите на местно самоуправление и местна администрация.”9

Лобиране и застъпничество

Въпреки, че много хора използват двете понятия като взаимно заменяеми, съществува разлика между застъпничество и лобиране, която е добре да се знае. Когато неправителствените организации се застъпват от свое име, те се стремят да въздействат върху някаква част от обществените отношения, независимо дали става дума за отделни лица и тяхното поведение, за работодателите и за установените от тях правила, или за държавата и приеманите от нея закони. Лобирането обхваща само застъпничествого, насочено към въздействие върху законодателството. Това разграничение е особено важно, защото то означава, че законите, които уреждат лобирането, извършвано от неправителствените организации, не се отнася за останалите дейности по застъпничество, упражнявани от неправителствените организации.”10

Лобиране и застъпничество

Лобирането е онази част от процеса на застъпничество в полза на определени интереси, която е насочена изцяло към въздействие върху държавни институции при вземането на управленски решения на законодателно или управленско ниво.”11

Застъпничество, което не е лобиране

Дейността на представителните синдикални организации и организации на работодателите по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, и въпросите на жизненото равнище”.

Дейността на юридическите лица с нестопанска цел – по повод изпълнението на проекти и инициативи в обществена полза, включваща предложения за усъвършенстване на законодателството, които се финансират от държавния бюджет или от ЕС, от неговите държави членки, или от специализирани програми на правителствата на държави членки на НАТО, или международни организации.”

Представяне на жалби, сигнали, молби, декларациии и други документи, предвидени в закон.”

Предоставяне на мнение, изследване, становище, или друга информация от общ характер по икономически, социални или политически въпроси, които не съдържат конкретни предложения за приемане, изменения, допълнение или отмяна на нормативен акт, както и за отхърляне на такива актове.”

Участие в консултативни органи, създадени с акт на съответния орган.”

Събиране на информация за актове и действия на държавните органи при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.”12

Престъпления по служба и лобиране

Нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от длъжностно лице или превишаване на властта и правата му с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, когато от това могат да възникнат немаловажни вредни последици.” – чл. 282, ал.1 от НК

Използване на служебното положение от длъжностно лице, за да набави за себе си или за другиго протовозаконна облага.” – чл. 283 от НК13


Подкуп и лобиране

Поискване или приемане от длъжностно лице на дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приемане на предложение за дар или каквато и да е облага, за да:

-извърши или не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие. – чл. 301, ал.1 от НК

-наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление. – чл. 301, ал.2 от НК

-извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата. – чл. 301, ал.3 от НК

Длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму. – чл.303 от НК

Предлагане, обещаване или даване на дар или каквато и да е облага на длъжностто лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, по служба, включително ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения.” –чл.304 от НК14

Търговия с влияние и лобиране

Поискване или приемане на дар или каквато и да е облага, която не се следва, или примане на предложение или обещание за дар или облага за упражняване на влияние при вземане на решение от длъжностно лице или от чуждо длъжностно лице във връзка със службата му.” – чл. 304б, ал.1 от НК

Предлагане, обещаване или даване на дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му.” – чл. 304б, ал.2 от НК15

Безспорно е, че за да се осигури прозрачност и публичност на лобистката дейност и да се преодолеят корупционните практики, извършвани под маската на лобизъм, е необходимо законово регулиране на тази дейност.16 За да осъществи своята цивилизационна функция, лобизмът е невъзможен без правила, отразени в съответни закони. Първите неуспешни опити за регулиране на лобистката дейност в Р България са направени още в края на 90-те години (1997-1998г.). По идея на една програма, финансирана със средства на американските данъкоплатци, е направен преглед на лобирането от 1990 година насетне, а през 1999 г. депутати от СДС, начело с Илия Петров, съставят и проектозакон. Този проект на Закон за лобирането така и не стига до Народното събрание, заради критики върху несъвършенствата му още във фазата на вътрешнопартийното обсъждане.17 Следващите опити на българските депутати да сътворят закон за лобизма датират от времето на 39-то Народно събрание. Депутати от НДСВ, инициираха Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност, внесен в Народното събрание на 23 юли 2002 г. от Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков.18 Те предлагат лобирането да става на “светло” и обществото да знае кой за кого и за какво се застъпва. Законопроектът предвижда лобистите да представят годишен отчет за възложителите, предмета и бюджета на дейността си, както и пред кого са лобирали. Те трябва да се вписват и в публичен регистър на независим държавен орган с директор, избиран за пет години от парламента. Не се смята за лобистка дейността на медиите, политическите партии, синдикатите, организациите на работодатели, както и на неправителствените организации, работещи по проекти, финансирани по международни програми. Законът бе гледан на комисия, но не стигна до пленарна зала, защото бе насочен към публичност на лобистите, а не към тези, пред които се лобира. Основният му недостатък бе, че не е съобразен с българската политическа система. Прибързаният опит да се заимстват американски практики чрез създаване на Законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност съвсем логично не доведе до краен резултат.

С присъединяването на България към Европейския съюз темата за лобизма и за неговото нормативно регулиране стана особено актуална. През 2006 - 2008 г. бяха разработени четири законопроекта за лобизма, целящи създаването на ясни процедурни правила и механизми, гарантиращи прозрачност и публичност при осъществяване на лобистка дейност и ограничаване на корупционните практики у нас:

-Законопроект за публичност на лобизма, разработен от парламентарната група на ДПС, начело с народния представител Камен Костадинов ;19

-Законопроект за публичност на лобизма, разработен от депутатите от Движение “Гергьовден” Любен Дилов-син и Ася Михайлова;20

-Законопроект за публичност на лобистката дейност, разработен от Работна група при Омбудсмана на Република България; 21

-Законопроект за публичност на лобистката дейност, разработен от депутата от „Коалиция за България” Бойко Великов и група народни представители.22

Според Проектозакона на ДПС за публичност на лобизма, лобирането представлява оказване на въздействие с лобистка цел върху президента и вицепрезидента на републиката; държавни служители; министри и зам.- министри; членове на политически кабинети; кметове и зам. кметове; областни управители и зам. областни управители; народни представители; общински съветници. Целта на лобистите е осъществяването на въздействие, целящо приемане, отхвърляне, изменение, допълване или отмяна на закон, подзаконов нормативен акт, административен акт или официален документ, определящ политиката на държавата в определени области, приеман или утвърждаван от Министерския съвет, Народното събрание или органите на местното самоуправление и местната администрация. Проектът на ДПС предвижда лобистите да обявяват за какво лобират, колко пари им струва това и кого лобират - т.е. върху решението на кой министър, депутат или кмет се опитват да повлияят. Законопроектът предвижда Сметната палата да е орган, който да регистрира публично и задължително лобистите в България. Предвиждат се глоби за физически или юридически лица, които извършват лобистка дейност без да са вписани в регистъра. На 25 юли 2006г. парламентарната група на ДПС организира дискусия на тема „Лобизмът. Място и роля в демократичните процеси, практики и законодателство”. БСП и НДСВ не подкрепят проектозакона на ДПС за лобизма и той не е разгледан. 23

Разработеният от депутатите Любен Дилов-син и Ася Михайлова Законопроект за публичност на лобизма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

За състоянието на лобизма в българия -2010 icon3 swot анализ на състоянието на мсп в България
Основни препоръки спрямо политиката към мсп според Годишния доклад за състоянието и развитието на мсп в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСправка за състоянието на международнодоговорната база на република българия в областта на защита на класифицираната информация към 10. 08. 2010 г. (без влезлите в сила)

За състоянието на лобизма в българия -2010 iconГодишен доклад за състоянието на националната сигурност
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconБюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция
Бюлетинът за състоянието на повърхностните и подземните води на територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район –Благоевград...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconЗакон за публичност на лобизма
Чл. (1) Този закон урежда условията, реда за регистрация, забраните и ограниченията за осъществяване на лобистка дейност
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconОтчет на държава-членка: България, 2013 Заглавие
Доклад за състоянието на инфраструктурата на пространствената информация в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСъобщение до медиите
България и региона, състоянието на музикалната нидустрия в България и Североизточна Европа като цяло
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconРепублика българия министерски съвет зако н
Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането...
За състоянието на лобизма в българия -2010 icon1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство
На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика,...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconИзпълне ние на критериите за членство на р българия в Шенген, според оценките за състоянието на Гранична полиция към 01. 01. 2011г
...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом