За състоянието на лобизма в българия -2010




ИмеЗа състоянието на лобизма в българия -2010
страница3/11
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.98 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/За_състоянието_на_лобизма_в_България_2010.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

III. Същност, структура и съдържание на лобистката дейност


Приемането на Конституцията на Р България от 1991 г. значително промени правната, политическата и икономическата ситуация в страната. Сред политическо-правните демократични институти обаче продължава да липсва института на лобизма, който е днес е неотменима част от системата на политическото и държавното управление в голяма част от държавите по света с демократична политическа система. Въпросът за лобирането по интереси пред държавните власти е актуален както в страните с развита пазарна икономика, така и в държави в криза или в икономика в преход, където пазарните институти и съответстващата им нормативна база са все още недоразвити.1 За последните двадесет години термините лобистка дейност и лобист стават все по-популярни, но различните автори подхождат разностранно при определянето и формализирането на това, което представлява лобирането. За изясняването на същността на лобирането е важно то да бъде анализирано като политико-правно явление, да бъдат уточнени неговите понятиен апарат и съдържание.2 Понятийният апарат, отнасящ се към лобистката деност, претърпява с времето историческа трансформация. Думата „лоби” е регистрирана в англиския език през 1553 г. и е означавала закрита галерия в манастир. После с тази дума са назовавали помещенията в английския парламент, в които депутати разговаряли с гостите си. В 1808 г. думите „лоби”, „лобизъм”, „лобиране”, са регистрирани в дебатите на Когреса на САЩ. В средата на ХIX в. понятието „лоби” вече се е отнасяло за онези, които в Конгреса представлявяли групови интереси при подготовката на законопроекти и тяхното гласуване. В 1862 г. под „лобист” в САЩ вече се разбирало политически подход, който се асоциира с подкуп. Ако първоначално лобистите били единици, то в 1929 г. те вече надхвърляли 500 души. В европейската практитка понятието „лобизъм” започнало широко да се използва едва в 30-те години на ХХ век. Понятията „лобист” и „лобиране” не са еднозначни в политико-правните системи на различните страни. Не се използват официално във Великобритания, така, както това става в Канада, САЩ и Австралия. И Германия, и Франция нямат официална употреба на тези понятия. Изследването на проблемите на лобирането започва в сферите на икономиката и политиката от Антъни Даунс - 1057 г., и достига до Манкур Олсън – 1965 г., Джордж Щиглер - 1971 г., Гари Бекер – 1983 г. По мнението на британският експерт К. Кумс, обобщавайки теориите на всички досегашни анализатори, има две основни определения за лобизма. В първия случай лобизмът се разбира като реализирането на правата на гражданите да се обръщат с ходатайство към своите управляващи, във втория – като професионална дейност дали на сътрудници, дали на специални консултанти, дали на наети за това компании, бизнес и браншови асоциации, синдикати и пр. групи за представяне на интересите на тези организации в процеса на формиране на държавната политика.3

От гледна точка на американските юристи, лобистите са онези хора, които притежават лиценз да убеждават законодателите да приемат закони, които се явяват желани, и да отхвърлят онези, които са нежелани. Тези хора действат само и единствено в интерес на своите клиенти. Френският изследовател Ф. Фарнел опеделя теорията и практиката на лобирането като продуктивно вмешателство в икономическите и социалните процеси с използването на политически методи и средства. Английският политолог С.А. Файнер смята, че лобизмът е всяка дейност на една организация, влияеща на държавната власт според целите на своите собствени интереси, при което тези организации, в противоположност на партиите, не са готови да приемат отговорността за упражняване на властта в страната.4 В Русия Левин М.И. и Левина Е.А. разбират под лобиране „всеки опит да се повлияе на приемането на решение, засягащо интересите на лобиращия”, Шишко П.М. разглежда лобирането като „процес на взаимодействие на държавните органи със субекти на гражданското право”, а според С.А. Гурианов – лобирането е дейност, в рамките на която „лобито се стреми да влияе на организация, за да се сдобие с политически, юридически или икономически мерки, които са му необходими.”5

Терминът лобизъм е един от най-нееднозначните в съвременния полически език. Етимологично произхожда от древногерманския корен „louba” имащ значението на навес, на покрив – със смисъл покрито, потулено, прибрано. По-късен е латинския термин „lobia” или „laubia” – покрит манастирски двор за разходка на монасите. В английския език най-рано започва да се употребява „lobby” – приемна, коридор, а от 1553 г. в английския парламент вече се използва „lobby division”, което в буквален превод означава „гласуванаето е по пътя на разпределението по коридорите”, тъй като процедурата на гласуване в английския парламент става по пътя на изхода на членовете по различни коридори през различни врати. През 1640 г. „lobby” вече се нарича залата, в която парламентаристите се срещат със своите избиратели. По-късно с тази дума започнали да наричат всяка приемна, хол, кулоари, вестибюла на ресторанта. Именно с ресторантския вестибюл е свързано взимането на въоръжение на думата „lobby” в нейното политическо значение, както и произхода на последващия термин „лобизъм”. Осемнадесетият президент на САЩ, генерал Уилис Симптсън Грант / 1869-1877г. /, запален пушач, пушещ по 20 цигари на ден, и починал от рак заради това, имал проблем със съпругата си Джулия, която не понасяла цигарения дим в Белия дом. За да провежда преговорите си в комфортна обстановка, той ходел с екипа си на срещи в съседния хотел „Вилярд” и отсядал във вестибюла. Там го посещавали и просителите. Много от молбите били удовлетволявани още там, и то с подкупи, което явление във времето на президента Грант добило невиждани размери. Самият президент бил принуден да създаде след време специална комисия за прочистване на държавния апарат от корумпирани чиновници, но тя не успяла да се справи и била разпусната.6

В днешно време могат да се посочат възможно най-противоречиви определения на лобизма:

„Система от кантори и агентства на монополи или организирани групи, работещи със законодателните органи на САЩ, оказващи натиск /включително подкуп/ върху законодателни и държавни чиновници, с цел приемането на решения в интерес на представляваните групи и организации”.7

„Дейност на социални групи, отстояващи своите обществени интереси, групи за натиск върху органите на законодателната и изпълнителната власт. Като лобисти са посочени представителите на профсъюзите, бизнес-клубовете и асоциациите, обществено-политическите обединения, комитети, комисии, съвети, фондове и пр.”8

„Агенти на корпорации, фирми, банки, профсъюзи, организации на предприемачи и работодатели, които се стремят по всякакъв способ да установят връзка с парламента и да повлияят на неговата позиция при решаване на конкретни въпроси.”9

„Лобизмът, това е всяка една дейност на граждани и групови интереси, имаща за цел да повлияе на решенията на правителството. В първоначалния си вид представлява опити за оказване на натиск върху избора на законодатели, които са се осъществявали зад пределите на законодателното събрание. Лобизмът в една или друга форма е присъщ на всички политически системи.”10

А и самият лобизъм има различни форми и проявления. Например в САЩ представители на едни или на други групи могат да бъдат изслушани в законодателните комисии. Официални представители на властта могат да станат обект на устни обръщения в помещенията на законодателните органи, в ресторанти или в частни домове. Управляващите могат да бъдат получатели на писма от лобистите с искания, или да изслушат жалби и информации в телефонни разговори с лобистите, или да ги получат покана и да участват в нарочни кампании, организирани от лобистите. Частни организации могат да обезпечават нуждите на кандидати при избори, поемайки защитата на лобистки искания - финансови средства, или предостовяйки услуги. Управляващите могат да участват в организирани от лобистите пи ар кампании с използване на съвременни средства за масово осведомяване с цел оказване на влияние на общественото мнение. Застъпниците на различни, а в отделни случаи и конфронтиращи се лобистки групи, могат за изнасят и да изслушват обширни основания „за” и „против” законодателни инициативи в законодателните комисии. Лобистите могат да разходват значителни дарения или да оказват друго съдействие за обезпечаване на изборните кампании на лобиращите законодатели или на представители на изпълнителната власт. Непосредствени лобисти биха могли да бъдат представители на бизнес или фермерски асоциации, профсъюзи, частни професионални лобисти, имащи голяма клиентела, плащаща си за услугите, а също така и отделни граждани, обръщащи се към държавата със своите надежди и проблеми. Градове, щати, природозащитни организации, потребителски съюзи, групи с обществени интереси, различни подразделения на федералните власти – всички те могат да бъдат лобисти в САЩ. Много от щатите и федералните власти подробно регулират лобизма. Има закони, такива като Федералния закон за регулация на лобизма от 1946 г., които изискват от лобистите регистрация и отчетност за своите разходи и постъпления. Аналогична отчетност се изисква от групите, които лобистите представляват. В същото време правото да „подават петиция на правителството с жалба или молба за възмездяване на щета” се съдържа в Първата поправка към Конституцията на САЩ. Нужно е доста внимателно да се отнасяме към понятието оказване на натист от страна на различни групи. Наприер едно е натискът, осъществяван върху политическите дейци на едни или други постове, от страната на тези, които са ги избрали или поставили на съответните длъжности. Лобизмът е процес на реализацията на политическа сила или още по-точно, както го е формулирал авторът на първия руски законопроект за регулиране на лобизма В.А. Лепехин : „Лобизмът е не просто артикулация на интересите на тези или онези обществени групи - социални, политически, икономически - в структурите на властта, а процес на превеждане на формалната власт в съответствие с фактическата власт”.11

От философско-екзистенциална гледна точка лобирането е стремеж за промяна на съществуващото положение в определена област в желаната посока. Лобирането се появява там, където ортодоксалните пътища за прокарване на интереси се оценяват като трудни, бавни и заобиколни. „Форма за оказване на влияние по нетрадиционен начин” обаче не е пълно по отношение на крайната цел на лобирането определение – печеленето на влияние е една от целите на лобирането, но то може да бъде междинна цел при преследването на някаква по-глобална, стратегическа цел. По близо до същината на тази дейност е твърдението, че „лобирането е неформално участие в политическия и юридически процес на вземането на решения”, гарнирано със „заобикаляне на официалните пътища за спечелване на влияние” и с „развиване на неформални пътища и средства за действие”. Лобирането не е печелене на влияние, макар че печеленето на влияние обикновено е част от лобирането. Лобирането не е манипулиране, макар че манипулирането може да бъде част от процеса на лобиране. От друга страна лобирането не е равнозначно на консултантска дейност. Не може да се приравни до ходатайство. И със сигурност не е процес на създаването на лоби. Създаването на група хора, т.е. на лоби, които да защитават определен интерес, може да бъде цел на една лобистка дейност. „Това, което отличава лобирането, или по-точно определя дали една отделна дейност или конкретна инициатива е част от процес на лобиране, е дали тази дейност е включена в ясен, точно разработен и строго определен план за лобиране. Казано с други думи, една стъпка ( например среща, изпращане на писмо, ходатайство, прокарването на определена кандидатура в комисия или работна група, изготвяне на доклад и т.н.) в един определен момент може да бъде част от процес на лобиране (в случая средство за лобиране), а в следващия момент може и да не бъде. Тя е средство на лобиране тогава, когато е включена в този процес, координирано е с много други подобни стъпки, „издебнат” е подходящият момент за спечелване на обществено и медийно внимание, точно е намерен като компетентност и ниво съответният човек, пред когото да се интервенира и т.н. Погледнато от гледна точка на професионализма в лобирането, именно наличието на подробен план за действие с точни крайни и междинни цели, различни сценарии при непредвидимо стечение на обстоятелствата, определяне на нивото, събиране на информация и т.н. прави едно лобиране професионално. Погрешно е обаче да се смята, че лобирането представлява нещо много по-различно като дейност от нормалните форми на човешко общуване в съответните среди.”12

Професионалното лобиране е немислимо без разработката на точен и ясен план с неговите основни характеристики и елементи. Този план трябва преди всичко да притежава ясна стратегическа визия, т.е. какви са крайните му цели. След определянето на крайните цели “мозайката” на целия работен план започва постепенно да се “сглобява” – натрупването на предварителна (достоверна) информация за предмета на лобиране, определянето на лицата за контакт и нивото на интервенция, определяне на подхода (самостоятелно, координирано или по друг начин), политическо или експертно представяне на проблема, определяне на междинните цели в преследването на крайната цел, разработването на “оптимистични” и “песимистични” сценарии и т.н. Според Димитър Пехливанов „списъкът от елементите на работния план може да бъде продължен много – в него влизат и планирането на конкретни практически действия като лични срещи (т.нар. «лобиране с тяло” или “lobby by body” в теорията на лобирането), осъществяването на кореспонденция, публикуването на материали в пресата, даването на интервюта, прокарването на определена кандидатура в работна или експертна група, изпращането на покани за различни събития, организирането на масови мероприятия и много други. Планирането и реализирането на споменатите конкретни действия се определя на базата на извършения преди това стратегически анализ на ситуацията, най-често чрез сесия “мозъчна атака” (“brainstorming”), която пък се извършва след определянето на стратегическата цел и натрупването на предварителната информация. Част от споменатия анализ задължително е и негативната селекция на начините или подходите при лобиране – много от тях могат да отпаднат по различни причини, като например ниска ефективност или слабо съотношение “ползи-разходи”, липса на релевантност, паралелни действия на други лобисти, възможност за изчакване. В теорията и практиката на лобирането натрупването на информация има ключово значение за крайния успех на процеса, неслучайно за него се използва термин като “шпиониране” – обект на натрупването наинформация е както всичко, свързано с конкретния предмет на лобиране, така и това дали някой друг е лобирал по същия въпрос, кога, пред кой, с какви средства, методи и форми и с какъв успех. По същия начин при определянето на лицата за контакт задължително се вземат предвид т.нар. ”културни фактори”, особено в такава многонационални институции като Европейската Комисия или Европейския Парламент – от каква народност са лицата за контакт и най-вече т.нар. “chef du dossier” (служителят, който е най-пряко ангажиран с «придвижването» на даден проблем), какви са техните интереси, къде са работили преди това и т.н. Другите фактори, които се вземат предвид при разработването на подобен план са «формалните» фактори – това са срокове, процедури, начини на гласуване и определяне на дневния ред в рамките на работни групи и различни заседания, «оперативни» фактори – използването на трети лица за интервенция, търсенето на лични връзки и приятелства и други. При разработката на плана за лобиране могат да се определят и начините, по които да се действа спрямо отделни обекти в цялостния процес с цел спечелването на влияние и постигане на целите на лобирането – така например може да се търси забавяне или ускоряване на процедурите, формализиране или не на личните контакти, подкрепа или не на отделни хора или предоставянето или не на информация, политизиране или не на даден проблем, стесняване или разширяване на кръга на хората, които са въвлечени в решаването на отделни въпроси, забавяне или ускоряване на т.нар. «цикъл на преписката» и т.н. В крайна сметка обаче, не бива да се забравя едно от най-големите правила в лобирането – успехът никога не е гарантиран, дори и при най-съвършено подготвения план за лобиране на най-професионалния лобист.”13

Различните работни дефиниции на лобизма се обособяват в три групи според изследователката Ивка Цакова:14

-по тесен смисъл: опит за влияние върху приемането на определени управленски решения – по професия и срещу заплащане.

-по същност:

а) политическа технология за достъп до процеса на вземане на решения, до различни властови структури, до информационни потоци;

б) политическа (публична) комуникация, начин на организация на политическия дискурс в условията на динамичен политически пазар;

в) политически бизнес – професионално занимание на лобисти, лобистки фирми, консултантски фирми, PR-агенции, агенции за контакти с държавни и др. институции (public affairs agencies).

-по функционалност:

а) форма на влияние, въздействие, натиск върху институциите на публичната власт;

б) посредническа дейност по представителство и защита на персонални и групови интереси и цели;

в) инструмент за съгласуване на интереси между държавни и наддържавни структури на властта и организации на гражданското общество;

г) механизъм за съединяване на икономика и политика в условията на капитализъм (“групи със специални интереси”).

Лобистката дейност трябва да бъде изследвана с помощта на инструменти от различни научни дисциплини. Лобирането е преди всичко политически феномен, поради което за неговото обяснение допринасят най-вече политическата теория, политическата социология, политическата психология, теорията за демокрацията. За анализ на юридическото регулиране на лобистките дейности са необходими различни правни дисциплини, за етичното регулиране на лобистките практики - политическата етика. Основна дисциплина, която изследва технологията на лобиране, е теорията на управлението, мениджмънта, в частност - политическият мениджмънт. Политическият маркетинг, политическите комуникации, връзките с обществеността, предлагат допълнителни и полезни изследователски инструменти за лобирането. Ето защо е труднопостижимо единно научно определение на лобизма. Още повече, че под различните негови трактовки, някои от които са дадени в настоящия труд, попадат и разнородни дейности: от дребното подкупничество и писането на частни индивидуални петиции - до политическите стратегии на партиите, парламантарните фракции и парламентарните групи. Можем да стесним за целесъобразност рамките на определението за лобизъм: от една страна, като се пресекат малките и маргиналните играчи в политическия процес, а от друга – свръхголемите играчи. И да дадем работно определение: Съвкупност от действия и институции по оказване на такова влияние върху субекта на политическо управление от страна на миноритарните сили, имаща за резултат изменение на стратегическата посока в развитието на обекта на политическото управление.15 В масовото съзнание лобизмът ще продължава да има и положително, и негативно значение. В първия смисъл, заради връзката с такива феномени като протекционизъм, непотизъм, корупция, подкуп, нецелево разходване на държавни средства, купуване на гласове, решения на органите в полза на користни или тясно ведомствени интереси. В положителен смисъл лобизмът се възприема като здраво явление, съответстващо на нивото на развитие на демократичните процеси в едно общество. Лобизмът е борба в рамките на закона, имаща за цел да убеди властта в необходимостта да бъдат удовлетворени интересите на различни групи - жители на територия, членове на различни асоциации, представители на отделни слоеве, участници в браншови корпорации и др. Едно обаче е безспорно. Лобизмът възниква, когато обществото е диференцирано и са се появили разнообразни осъзнати териториални, корпоративни, професионални, отраслеви и др. интереси. Когато обществото се намира в състояние на политически плурализъм, свойствен за фаза на развитието на демокрацията, и има облекчен достъп до представителите на властта за широк спектър социални групи. Юридическите основания за структурирането на лобиска дейност днес в Р България произтичат от конституцията на страната, която признава като единствен източник на власт народа, който осъществява тази власт непосредствено и чрез органите на държавната администрация и местните власти. Държавните и общинските органи на властта получават от народа не самата власт, а правото да я осъществяват. Лобистката дейност е взаимодействие на личността, групата и обществото върху тези, на които е предоставена властта за осъществяване, в хода на изпълнение на техните задължения. Лобирането се осъществява на държавно ниво – върху органите на централната администрация и нейните длъжностни лица и на общинско ниво – върху органите на местно самоуправление и неговите длъжностни лица. Предмет на лобиране са личния интерес, груповия интерес, обществения интерес, държавния интерес. Лобисти могат да бъдат чуждестранни граждани и юридически лица, лица без гражданство, граждани, обществени обединения, политически партии, депутатски групи, граждански комитети, олигарси, професионални представители, отраслови лобисти, финансово промишлени групи, холдинги, организации, специализирани в лобистка дейност, асоциации на лобистки фирми. Групи за лобиране могат да възникнат и спонтанно - за разрешаването на определена задача, зависеща от един депутат или от определен орган. Лобистка дейност на постоянна основа водят организациите, представящи бизнеса и търговията, това е записано в техните учредителни документи. Самостоятелно осъществяват лобистка функция и профсъюзите, неправителствените организации, политическите партии. Те работят неизменно с органите на правителството, законодателя и пр. чрез своя изпълнинетелен орган. Към този момент българското законодателство не регламентира по никакъв начин лобистката дейност, нито пък наличието на лобисти. И въпреки това, под друго име в България съществуват много организации, оказващи такива услуги - консултантски компании, нестопански обединения на бизнеса, асоциации, представители на задгранични дружества. В България съществуват и лобистки структури, изградени по образец на европейските социално-икономически съвети. Тези организации са държавно-обществени. Те заседават по социални въпроси, въпроси на бизнеса, стандарта на живот, опазване на околната среда и др. Съществува дори обединение на бизнеса, медиите, политиците, експертите – политически кръг за влияние в изработването на политики в страната, без да е регистриран като политическа партия.16

В Р България обект на лобирането от властите по конституция са законодателната и изпълнителната, без съдебната. В различните страни обектът е различен. В американския закон лобирането е „формулирането, изменението или приемането на законодателни актове”, което е ограничително, съпоставено с практиките на лобиране в рамките на Европейския съюз. В рамките на ЕС промяната на законодателството е едно от основните политически полета на лобиране, но не е единственото. Такива са регионалната политика, отпускането на помощи по различни програми на Европейския съюз, налагането на антидъмпингови процедури и т.н. Първите успешни практики за регулирането на лобизма, които датират от 20-те години на ХХ век, са на територията на САЩ. Но развитието на политиките на Европейския съюз, тяхната европеизация и прилагането на принципа на субсидиарността, са сред основните причини за превръщането днес на Брюксел в световна столица на лобизма, заедно с Вашингтон. Както е известно, след създаването му като свободен пазар и след стартирането на Общата селскостопанска политика в началото на 60-те години, Европейският съюз започва да „европеизира” много други области, създавайки регулации, хармонизации и общи стандарти в тях – това са политиките на защита на потребителите, на околната среда, за регионалната политика, за общата търговска политиката и за общата земеделска политика. Развитието на лобизма в ЕС е свързано и с влиянието и силата му като световен играч, което пък привлича лобисти от целия свят, нарастването на броя на европейските чиновници и създаването на нови служби към европейските институции, развиването на гражданското общество. Сред въвеждането на преките избори за Европейски парламент през 1979 г. и увеличаването на правомощията на тази институция няколкостотин европейски депутати, обвързани вече много по-пряко със своите избиратели, се превръщат в мощен лост за лобиране пред останалите европейски институции. Европейските депутати могат да бъдат едновременно хора, пред които се лобира с различни цели, но и директни лобисти пред останалите европейски институции. Механичното нарастване на броя на страните-членки също е дала тласък в развитие на процеса на лобирането, например с присъствието на Великобритания, страна с големи традиции в лобирането, както и произтичащата от това все по-голяма хетерогенност на съюза в културно, икономическо и политическо отношение. Разнообразието от политики на Европейския съюз и по-тясното преплитане на интереси между бизнеса и другите основни субекти на лобирането от една страна и европейските институции, от друга страна, са формулирани в няколко основни модела. Според Ринус Ван Шенделен, професор в Университета “Еразъм” и един от големите европейски теоретици и изследователи на лобизма, тези модели могат да се сведат дотри. Моделът на адаптация, при който националните политици и практики се адаптират към политиките и практиките на над национално, европейско ниво. Моделът на повлияването, където тенденциите са обратни – от страна на бизнеса (национален или наднационален) към европейските институции. И интерактивен модел - взаимното влияние между бизнеса и политиката, който е смесица от двата модела. 17

Определянето на основните политически полета на лобиране в на България в рамките на Европейския съюз, а и изобщо, започва със законодателството. Причините за това се коренят във факта, че законодателството в ЕС има по същество хоризонтален характер и важи за всички субекти в рамките на ЕС – както за държави, така и за отделните компании, организации и пр. Наред с това, законодателството винаги или почти винаги е изгодно за определен кръг или прослойка, респективно е неизгодно за друга – дори само това е достатъчно, за да превърне дадената организация или прослойка в мощен лобист, или да я накара да си наеме професионален лобист. При законодателството е характерно, освен това, че то влиза в сила и се прилага след един относително дълъг законодателен цикъл, който изобилства от процедури (предложения, свикването на експертни или работни групи, спазването на срокове и т.н.) формални и неформални правила, в него задължително се намесват много институции и лица. При всеки етап на този законодателен цикъл е възможна промяна на първоначално направеното предложение например чрез нова експертиза, политическо решение, промяна на общественото мнение или промяна на обстоятелствата. Всички изброени дотук характеристики на законодателния цикъл са изключително благоприятни за развиването на лобистка дейност с основните й атрибути - натрупването на предварителна информация, съставянето и изпълнение на планове за лобиране, влияние върху общественото мнение и т.н. Естествено, може да бъде валидно и обратното – дългият законодателен цикъл може да бъде по-скоро пречка за едно успешно лобиране, доказателство за което е и силното лобиране в области, където цикълът на вземане на решения е относително по-кратък. В рамките на Европейския съюз областите, в които се лобира за промяна на законодателството са най-често земеделие (освен всичко друго земеделието е около 50% от законодателството на ЕС), околна среда, енергетика, защита на потребителите, както и други в зависимост от подготвяното законодателство, макар че като цяло е валидно правилото, че лобирането е най-силно в областите с най-развито задължително европейско законодателство (регламенти и директиви).18 Много силно е лобирането в областта на конкуренцията и антимонополното право – съответно сливането и поглъщането на компании в рамките на ЕС, отпускането или не на държавни помощи, скрито субсидиране, налагането или не на антидъмпингови процедури при внос и т.н. Причина за силното развитие на лобирането в това политическо поле е и споменатият по-кратък цикъл на вземане на решения – в тези области Европейската Комисия притежава и по-засилена законодателна тежест и може директно да взема определени решения без да се “разиграва” класическият законодателен цикъл в рамките на ЕС с трите му основни институции – Комисията, Съвета на Европейския съюз и Европейския Парламент. Много засилена е и лобистката дейност в рамките на регионалната политика – освен че изразходва около 1/3 от европейския бюджет, в рамките на регионалната политика има проекти, които се насочват за изпълнение директно от евро-пейските институции, т.е. имат наднационален характер. При това положение е логично да се очаква силното лобиране от страна на отделни региони в ЕС тези средства да постъпят именно при тях.19

В рамките на европейските институции най-често обект на лобирането е Европейската комисия. Комисията е единственият постоянно действащ орган на ЕС, с най-голям брой служители, многофункционална институция, с монопол върху законодателната инициатива и оттам – с голям потенциал за промяна на законодателството. Комисията е силно критикувана по различни поводи от страна както на националните правителства, така и от страна на другите институции в рамките на ЕС, а също от страна на многобройните заинтересовани групи или “групи за натиск” (“pressure groups”). Затова и се се стреми към подкрепа или легитимиране на своите действия чрез активни контакти със заинтересовани групи, както и към натрупването на достатъчно количество информация в различни области. Тази уязвимост на Комисията се използва от професионалните лобисти. Съветът на Европейския съюз от своя страна, освен че е основният законодателен орган на ЕС, е с ясно изразена вертикална структура, силен и влиятелен секретариат, с възможности за интервенция както директно в Брюксел (чрез работните групи и постоянните представителства), така и чрез националните правителства и администрации. Комитетът на регионите и Икономическият и социален комитет на Европейския съюз също са сред често “атакуваните” органи с цел застъпничество и лобиране. Основните субекти на лобирането са различни национални или трансевропейски федерации и различни организации – в областта на бизнеса и отделните отрасли на икономиката, дружества с идеална цел, синдикални и браншови сдружения, работодателски организации и такива на потребителите. Наред с тях са професионалните лобистки компании, научните и политически центрове ( т.нар. “think-thanks”), политическите фондации. Лобираща за своите интереси може да бъде и отделната държава, притежаваща несравнимо повече лостове за натиск, отколкото отделните недържавни организации. В рамките на Европейския съюз лобисти могат да бъдат и много световни компании и организации, защитаващи интересите си пред целия съюз.20


Източници:

1. Woll, Cornelia , Herrschaft der Lobbyisten in der Europaeischen Union? In: Aus Рolitik und Zeitgeschichte, 2006, No. 15-16, April 10, p. 37

2. Farnel F. Am richtigen Hebel : Stratedgie und Taktik des Lobbying, Landsberg, 1994, р. 34

3. Соединенные Штаты Америки: Конституция и законодательные акты, М., 1993, с. 85-88

4. Кросби, Б., и др., Учения за лобиране за реформи в политиката, сп. Демократичен преглед, 1998, № 36, с. 240-244

5. Формированые системы цивилизованого лоббизма в России: GR и проблемы еффективности взаимодействия общества и власти / Под ред. В.И. Быкова/, М., 2006, с. 98

6. Автономов А.С., Азбука лоббирования, М., 2004, с. 17-18

7. Краткий политический словарь, М., Политиздат, 1983, с. 54

8. Политологический словарь, ч.1, М., РАУ, 1994, с. 78

9. Михайлов, Александър. Как да лобираме, София, изд. Фондация за реформа в местното самоуправление, С., 1999, с.13

10. Кучеров, А.Л., Правовое регулирование лоббисткой деятельности в РФ. Государственная власть и местное самоуправление в РФ: система, опыт, перспективы. М., 1998, с. 68

11. Лепехин В.А., Лоббизм, М., 1995, с. 112-114

12.Пехливанов, Д., От лобирането изобщо към лобиране в ЕС, в: Лобиране и лобистки практики, Институт за икономическа политика, С., 2007, с. 132-135

13. Пак там, с. 138

14. Цакова, И., Лобистката дейност - същност, специфика, техники, в: Лобиране и лобистки практики, Институт за икономическа политика, С., 2007, с. 11 - 13

15. Център за икономически и правни анализи, Застъпничество и лобизъм – как да превърнем една гражданска кауза в управленско решение, С., 2004, с. 67


16. Тошева-Берова, Т., Лобизмът –корупция на светло или легален механизъм за влияние, сп. Общество и право, 2002, № 10, с. 18-19

17. Commission of the European Communities , Green Paper. European

Transparency Initiative. Brussels, 2006, COM(2006) yyy final. 15 pp.


18. Marziali, Valeria, Lobbying in Brussels. Interest Representation and Need for Information. Zentrum für Europaeische Integrationsforschung, Bonn, 2006, р. 41


19. Van Schendelen, M. P. , Machiavelli in Brussels. The art of lobbying

in the EU. Amsterdam University Press, 2005, Amsterdam (fifth edition), р.15


20. Von Alemann, Ulrich – Eckert, Florian, Lobbyismus als Schattenpolitik.In: Aus Politik und Zeitgeschichte, 2006, No. 15-16, April 10. pp. 3-10.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

За състоянието на лобизма в българия -2010 icon3 swot анализ на състоянието на мсп в България
Основни препоръки спрямо политиката към мсп според Годишния доклад за състоянието и развитието на мсп в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСправка за състоянието на международнодоговорната база на република българия в областта на защита на класифицираната информация към 10. 08. 2010 г. (без влезлите в сила)

За състоянието на лобизма в българия -2010 iconГодишен доклад за състоянието на националната сигурност
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconБюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция
Бюлетинът за състоянието на повърхностните и подземните води на територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район –Благоевград...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconЗакон за публичност на лобизма
Чл. (1) Този закон урежда условията, реда за регистрация, забраните и ограниченията за осъществяване на лобистка дейност
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconОтчет на държава-членка: България, 2013 Заглавие
Доклад за състоянието на инфраструктурата на пространствената информация в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСъобщение до медиите
България и региона, състоянието на музикалната нидустрия в България и Североизточна Европа като цяло
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconРепублика българия министерски съвет зако н
Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането...
За състоянието на лобизма в българия -2010 icon1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство
На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика,...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconИзпълне ние на критериите за членство на р българия в Шенген, според оценките за състоянието на Гранична полиция към 01. 01. 2011г
...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом