За състоянието на лобизма в българия -2010




ИмеЗа състоянието на лобизма в българия -2010
страница2/11
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.98 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/За_състоянието_на_лобизма_в_България_2010.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

II. Корупцията - биологична програма, лобизмът – цивилизационен метод


Р България разполага с легално определение на корупцията: „искане, предлагане, даване, приемане, пряко или коствено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаване на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагаща се облага или обещанието за такава” - Гражданска конвенция за корупцията на Съвета на Европа, ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 10.05.2000 г., обн., ДВ, бр. 42 от 23.05.2000 г., в сила за Република България от 1.11.2003 г., обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г.1

Освен легално определение, в България има административно дефинирани мерки и институти за преодоляване на корупцията. Като съществена крачка в контрола над корупцията се смята създаването с Решение № 61 на Министерски съвет на Р България от 2.02.2006 г. на Комисия по превенция и противодействие на корупцията (КППК), под председателството на министъра на вътрешните работи. КППК разработва приоритетите на държавната антикорупционна политика и подходите за ефективно противодействие и превенция на корупцията в различните обществено-политически области. Комисията осъществява цялостния контрол и координация по изпълнението на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията.

Въпреки това, всяка година България се тресе от мащабни корупционни скандали: продажбата на авиокомпания "Балкан”; концесията за автомагистрала "Тракия"; определянето на инвеститора на АЕЦ "Белене". Ежедневно се сблъскваме с корупционно организирани обществени поръчки за доставка на стоки и услуги с публични средства. Повечето злоупотреби в сферата на обществените поръчки обхващат про-цедурите по възлагането им. Това са етапите на подготовката на тръжната документация и класирането на офертите. Анкета сред бизнеса от м. януари 2007 г. показва, че участниците в процедури най-често се сблъскват с параметри, които умишлено дават предимство на определен кандидат (41 %), както и с манипулиране на предварително определените критерии за оценка (32 %).2

Конкурсите за избор на изпълнител в обществени поръчки бяха препоръчани на България за справяне с корупцията от организации, финансирани от Американската агенция за международно развитие. Днес обществените поръчки са се превърнали в центъра и същността на извършваните корупционни дейности в страната. Ето данни за развитието на корупцията в обществените поръчки, влияеща на мотивацията на гражданите в съпричастност с извършваните реформи, както и на опазване на националната сигурност, оповестени години по-късно от същите тези организации с външен донор:

„Въпросът за икономическата цена на корупцията при обществените поръчки е важен от гледна точка както на предварителната оценка на въздействието, т.е. на подбора на антикорупционните инструменти, така и на последващата оценка на тяхната ефективност. Преди всичко корупцията нанася преки фискални щети, които произтичат от изкуствено завишените цени на доставките, включващи свръхпечалби за доставчиците и корупционния доход на отговорните фактори. Разбира се, не винаги корупционното взаимодействие има за резултат свръхразходи. Често преодоляването на конкуренцията в открит конкурс изисква реално по-ниски цени. Тогава свръхпечалбата за доставчика и подкупът за възложителя идват за сметка на компромиси с качеството и параметрите на договора за доставка. С други думи, в този случай няма прекомерни бюджетни разходи, но има загуби на обществено благополучие, тъй като обществото не получава общественото благо в онова качество и количество, което отговаря на цената, която е платило. Често тези компромиси водят до повишени разходи при експлоатацията или консумацията на доставените стоки и услуги, т.е. прехвърлят бюджетни разходи напред във времето или към други ведомства, което означава - извън отговорностите по непосредствения търг. Точната оценка на фискалните щети – било като неоправдани свръхразходи или като загуба на обществено благополучие от неспазване на зададените параметри, е трудна задача и изисква голям брой допускания. Общата стойност на процедурите, които са се отклонили от законодателството или изобщо не са били проведени през 2005 г., е около 666 млн. лв. Това представлява около 56 % от общата стойност на вътрешния одит в сферата на обществените поръчки. Ако екстраполираме този процент върху направената оценка за размера на целия пазар (4-5 млрд. лв. през 2005 г.), това прави обща стойност на нарушените процедури от порядъка на 2.2 - 2.8 млрд. лв. Тази сума отразява стойността на опорочените процедури, но не и стойността на нарушенията. С други думи, тя не е равна на фискалните щети от корупцията. Те се равняват на свръхрентата, която възложителят и изпълнителят извличат за собствена изгода от ограничаването на конкуренцията. Разликата между пазарната цена на доставката и нейната тръжна цена (или съответно разликата в количеството и качеството на доставката) е реалната загуба за обществото. Свръхрентата, която се генерира от липсата на конкуренция, макар и по-видима за всяка отделна сделка, трудно се изчислява на макроравнище. Ако приемем, че тя се поделя поравно от страните в корупционната сделка, това означава, че загубите за бюджета биха съставлявали около двукратния размер на подкупите в тази сфера. По данни на ЦИД от проучване сред бизнеса през 2005 г. средният размер на подкупа е около 7 % от размера на сделката. Това би означавало, че средният размер на свръхпечалбата, генерирана от липсата на конкуренция при доставката, е приблизително 15 %. При направената оценка за стойността на неправомерно сключените договори от 2.2 - 2.8 млрд. лв. това би означавало между 330 и 420 млн. лв. загуби от злоупотреби при обществените доставки.”3

Според авторите на доклада, по редица причини трябва да приемем тези данни като силно занижени. Първо, защото отразяват една предпазлива оценка за потенциалния размер на пазара на обществените поръчки от 4-5 млрд. лв. Второ, защото изхождат от доста оптимистична оценка за ефективността на вътрешния одит. С други думи, направената оценка се гради на допускането, че честотата на нарушенията в останалите извън одита процедури е подобна на честотата при одитираните. Смята се, че ако действа ефективна система за оценка и управление на риска, степента на отклонение при одитираните нарушения би трябвало да е дори по-висока от неодитираните. В този случай е приемлива по-ниска оценка на стойността на нарушените процедури – от порядъка на 40-45 % от сключените договори. Това е реалистично допускане за независима инспекция с доказан професионализъм и интегритет. Задава се въпросът дали бившата Агенция за държавен вътрешнофинансов контрол, сега Агенция за държавна финансова инспекция, на подчинение на министъра на финансите, отговаря на това определение и до каква степен е основателно съмнението на бизнеса, че дейността и е ограничена от политически натиск и повечето констатирани нарушения са в сферата на малките поръчки по долните етажи на властта...

„Известна подкрепа на подобно съмнение дават данните от последния доклад за вътрешния одит от 2005 г. Според него одитираните през 2005 г. процедури покриват около 60 % от всички процедури, но около 36 % от общата им стойност. Около 75 % от всички установени нарушения са в сферата на малките обществени поръчки, но те съставляват едва 9 % от нарушенията в стойностно изражение. Може да се заключи, че стриктният одит е предимно в долния сегмент на пазара, т.е. в административните сфери на корупционен риск. Ако това е така, едно допускане за по-висок относителен дял в стойностно изражение на опорочените процедури би бил по-близо до реалните стойности. Не на последно място допускането за размера на рентата също може да се окаже доста консервативно. Международните изследвания показват, че размерът на подкупа обикновено е учудващо малък в сравнение с изгодата на доставчика. Още повече, че в голямата корупция класическият паричен подкуп може да има сравнително ограничено приложение и да отстъпва място на други видове облаги и защити: изборна подкрепа и финансиране, назначение след оттегляне от държавна работа, стипендии за обучение на децата, „гаранции” срещу наказателни преследвания и т.н. Ако това е така, по-реалистичната оценка на генерираната свръхпечалба на пазара на обществените поръчки може да бъде около 25-30 %, което удвоява приблизителния размер на щетите за обществото. Накратко, ако пренебрегнем всички допуснати ограничения, на които се базира оптимистичната оценка за фискалните загуби от корупцията при обществените поръчки, те могат реално да достигнат до 1 млрд. лв. годишно, т.е. около 20-25 % от размера на пазара и около 2.4 % от БВП. От всичко казано може да се заключи, че реалният размер на загубите клони по-скоро към тази цифра. Освен загубите за публичния сектор, корупцията при обществените поръчки нанася икономически щети и на частния сектор, които могат да бъдат много по-големи и с по-дългосрочен ефект от фискалните щети. Преките икономически щети са свързани със загубите на добросъвестните търговци, които могат да бъдат и по-продуктивни от спечелилите търга с подкупи. Тяхната продуктивност не може да бъде съответно оценена и наградена от пазара. Получават се пазарни изкривявания, които действат обезсърчаващо на предлагането, а оттам, чрез цените на пазара, част от щетите се понасят и от потребителите. Корупцията при обществените поръчки може да бъде и инструмент за постигане на олигополно положение на пазара, когато свръхпечалбите от публичния сектор позволяват да се продава на по-ниски цени на частните потребители и така да се изтикат добросъвестните и особено по-малките търговци от пазара. Оттук и особената вреда на корупцията при обществените поръчки за сектора на малките и средните предприятия. Друга косвена цена, която добросъвестният бизнес плаща, са повишените административни разходи за участие в търговете. Те произтичат от опитите с административни мерки да се ограничат възможностите за злоупотреби, което повишава разходите на бизнеса – особено на малкия бизнес, по добросъвестното спазване на регулациите.”4

Видяхме какви са пораженията и заплахите за гражданите, за икономическите групи, за обществото, за държавата, за нейната национална сигурност. А ето какви са обществено възприетите обяснения за причините за корупцията в нашето общество след 10.11.1989 г., както и одобрените препоръки за начините и механизмите тя да се органичи или да изчезне. Корупцията в съвременна България е изследвана най-добре в аналитичен обзор от Асоциация “Прозрачност без граници” с водещ анализатор Иво Маев. Политическият анализ в България търси генезиса на корупционните практики „в пост-социалистическия преход”, а за всеки случай – и „в националните особености”.

„Корупционните практики в политическата сфера по правило са процеси на натрупване на ресурси, принадлежащи на цялото общество и установяването на контрол върху тях от лица, които претендират, че са им делегирани правата да се разпореждат с тези ресурси. В България развитието на политическата корупция беше стимулирано от един по-широк по обхват и влияние процес. Политическите и стопанските реформи в страната след 1989 - 1990 г. стартираха едновременно, но в течение на осем години темповете им бяха различни. Сравнително лесното установяване на нови политически институции контрастираше с нелекия ход на стопанския преход. Това разминаване между двата типа преход генерира водеща роля на политиката и персонално на политиците в обществените процеси и осигури на политическата професия престижната роля да упражнява контрол върху икономическата трансформация. Така на практика установяването на пазарно стопанство, което да замени плановата икономика, стратегически беше ръководено от погрешна концепция. Новата политическа система - все още неустойчива, с непроверени контролни и надзорни механизми - започна да възпроизвежда практики от политическото и административното наследство на комунизма.”5

Според „Прозрачност без граници” основна причина за появилата се корупционна практика идва от водеща роля в този процес на държавата, а не на обществото. Самото то продължава да възпроизвежда етатистки нагласи, които новите институции експлоатират в провеждането на своите стратегии. Преструктурирането на политическото пространство налага своя отпечатък и върху преструктурирането на икономическото пространство, запазвайки познатите от миналото отношения на зависимост между тези иначе независими една от друга сфери. Формалният контрол върху макропараметрите на стопанската област, който трябва да установят реформираните държавни институции, фактически е заменен от политически контрол над определени сфери на националната икономика. Създаването на влиятелни стопански субекти - държавни и частни - е процес, извършван с активното съдействие на политически влиятелни партийни структури. Така съотношението между политическата и стопанската сфери е запазено в полза на политическата. „Началото на тази традиция би трябвало да се търси не само в първите години след 1989 г., или пък в изминалия период на комунистическото управление. Дългата етатистка традиция, установена в България още в края на миналото столетие е култивирала в социалната действителност готовността и очакването за налагането на политически контрол над сфери, които принципно не принадлежат към него. В последвалите етапи от развитието на България се развиват и разнообразяват формите на този контрол и вариантите на натиск от страна на държавата или отделни нейни представители върху частни сфери на дейност и съществуване.”6

Според изследването административният контрол над икономиката, установен в десетилетното управление на комунистическата партия и преднамерено планираният житейски статус на основните социални групи, развива и готовността за нерегламентирано заобикаляне на сложните бюрократични процедури, в които е “потопен” всеки индивид. В условията на дискредитирана, разпадаща се социална система, и без да са оформени нови жизнеспособни структури, се преобръща и представата за преход въобще. За периода 1989 - 1996 г. обществото се лута в избора си на основен политически субект на прехода и изпробва възможностите на вече оформена и стабилизирана полярна двупартийна система. Феномените, които тогава са регистрирани, се свързват с неподготвеността на българите да приемат докрай истинска трансформационна стратегия и да се разделят с наследени от миналото илюзии.

„Основният субект в “лявото” пространство на политическия спектър остана БСП, като пряк наследник на БКП. Тя притежаваше ресурсите да налага макрорамка на прехода /стопански и политически/, но нейното послание и политически практики бяха компрометирани. В “дясно” се оформи нестабилната коалиция СДС, която се опря на ценностите на закъснялата /неосъществена/ модернизация, но практически не разполагаше с ресурс да я превърне в управленска стратегия. Процесите на икономическо преструктуриране в България след 1989 г. се осъществиха в ситуация, където бе съзнателно направляван процесът на поява на стопански субекти. На практика бе създадена ситуация, в която доминираше един мощен структуриран интерес, които осъществяваше своята стратегия и чрез поредица от "сателитни тела". С едно допълнение: реализацията на стопанска и обществена стратегия може да бъде осъществено единствено чрез създаването на стратегическа коалиция с политически субект. Това в България бе реализирано най-вече по време на правителството на Любен Беров.”7

Политическите партии и спечелването на конкурентни избори са неизбежните механизми за реализиране на колективен интерес. Партиите по своята същност са структури на свободно организирани индивиди, които предлагат на избирателите програми за управление. В този смисъл, те са отворени структури, подкрепа за които е възможна от множество източници. Избягването на ситуация, в която дадена партия се превръща единствено в институт за реализация на колективен интерес обикновено се осъществява чрез създаване на прозрачност в партийното финансиране. Определянето на праг, над който оказването на финансова подкрепа се прави публично достояние е най-често използваният механизъм. Запазва се възможността гражданите, в зависимост от своята съпричастност към програмите на дадена партия, да я подкрепят финансово. Но списъкът на тези организации, които оказват подкрепа в особено големи размери, се оповестява. По този начин се осигурява пълна информация на избирателя при определяне на неговия вот. Създава се и коректив, който позволява общественото мнение ясно да идентифицира подкрепата на колективен интерес за дадена партийна формация и да следи начина на управление, както и дали спечелила изборите партия не се трансформира в средство за реализиране на изключващ колективен интерес.

„Управлението на комунистическата партия в периода 1989 - 1990 г. беше съобразено с перестроечния опит на Горбачов за административен контрол над реформаторските процеси. Този тип контрол блокираше всеки сериозен опит за реорганизация на старата комунистическа държава. Изначалната готовност на обществото да приеме императивите на промяната контрастираше с нежеланието на управляващия елит и ръководената от него администрация да ги реализира. Моделът на преход, наложен от (реформираната) комунистическата партия, засягаше нормативния периметър на обществото - плурализация, демонополизация на публичния ресурс, промяна на конституционното устройство. Тези генерални параметри наистина бяха променени, но това не повлия съществено върху промяната на социалната структура, йерархии и отношения в обществото. Те бяха оставени да действат според остатъчната догматика на комунистическия модел. Достъпът до минимален властови ресурс и възможността за контакт с по-висши властови нива продължаваха да осигуряват формалната мотивация на устремилия се към успешна житейска кариера индивид. В опитите си да повишава своя житейски и социален статус и да направлява или поне контролира скоростта на израстването си, гражданинът оставаше склонен да създава неформални, но достатъчно силни, за да са паралелни на официалните, контакти и механизми за влияние. Нещо повече - плурализацията и минималното разширяване на житейските перспективи стимулираха развитието на тези “топли” връзки, основани на принадлежността към неформални социални системи. Формите на политически и на социален клиентелизъм се развиваха в нови варианти пропорционално на разпада на старите отношения на зависимост. Тесният партиен подход беше заменен от откровено клиентелни социални обмени. Трансформацията, започнала след 10-ти ноември 1989 г., беше очертана от стратегическата дихотомия за замяна на плановата икономика с пазарна и трансформация на тоталитарната система в демократична. В резултат на това генерално бяха преформулирани социалните ценностни системи - нещо, за което традиционалистката патриархална психология на българите не беше подготвена. Спецификите при формирането на корупционната среда следва да се търсят основно в две посоки - националните особености и характера на политическите процеси.”8


Според авторите на изследването, конкуренцията и състезателното начало, които очертават ритъма на промяната след 1989 г., представляват изкуствено привнесени за българското общество феномени. Социалната структура и обмените, които се осъществяват в нея, са диктувани от кланови, семейни, приятелски, землячески или всякакви други неформални за обществените отношения обединения, които влизат в конкурентни отношения със себеподобни социални образувания и образуват нерегламентирана мрежа за социален обмен. Така неформалната мрежа и нейният регламент дублират легитимните форми на социално участие и постепенно започват да ги подменят. Изкривяването, свързано с лесното и най-често несанкционираното преодоляване на официалната социална мрежа и нейните правила, се превръща в норма, която макар и да не е легитимна, започва да се счита за общоприета. Патриархално-класовата солидарност и клиентелизмът навлизат в политическия живот, превръщайки се в структуроопределящ компонент.

„Формите на политическа корупция, които вече бяха анализирани, намериха безпрепятствен прием в новата българска политическа действителност. Те оставаха невидими дотолкова, доколкото бяха свързани с утвърдени или наследени от комунистическото управление социални или политически нагласи. Ускореният и многовариантен избирателен цикъл, през който преминаха българите, започна с истински плуралистичен “бум”, в който взимаха участие като влиятелни, така и периферни социални интереси. Генералното противоречие в първия етап на посткомунистическия преход беше свързано с отсъствието на какъвто и да е консенсусен или поне безспорен субект на прехода. Двуполюсната алтернатива и периферните й ляво- и десноцентристки варианти проповядваха принципно съгласие за извършването на преход въобще, но изключваха взаимно стратегиите и визиите си за неговото осъществяване. Правителствените кризи, довели до падането на правителствата на Андрей Луканов и Филип Димитров, наложиха за периода 1992 - 1994 г. уникалното правителство на Любен Беров, което беше избрано с мандата на ДПС, обявяваше, че ще следва програмата на СДС, а в крайна сметка въведе чрез управленската си практика механизми за нелегална протекция на частни интереси (“Мултигруп”) в противоречие с публичните, които претендираше да защитава. Това управление е най-ярката илюстрация за сгрешените параметри на българската трансформация за периода 1989 - 1996 г. Полулегалното съществуване на мафиотски групировки, черпещи ресурси от комунистическото наследство или основали бизнеса си на откровено престъпна дейност, и тяхното легално обвързване с представители на публичната власт (депутатски лобита, министри или висши администратори) в условията на пълна липса на контролни и санкциониращи механизми за подобна дейност, беше илюстрация за параметрите на корупцията и пагубното влияние, което тя оказа върху политическия процес. Легитимиране на комунистическото управление в края на 1994 г. и двугодишното управление на правителството на Виденов не постави видими бариери пред подобни, вече приемани като рутинни за политическата практика, действия. Оформянето на сателитни тела, със собствени, различни от държавните интереси продължи да съществува, като обаче субектите бяха сменени - “Орион” беше предпочетен пред “Мултигруп”. Рецидивът се развиваше по посока на въвеждането на откровено политически преференции по отношение на криминални стопански структури, чиито интереси съвпадаха със стратегически национални интереси (например хлебната пшеница или поддържането на банковата система).”9

Свалянето на БСП от власт е последвано от дългосрочна дискредитация на нейната роля като възможен субект на промяната. Безалтернативната позиция на СДС като политическа структура, способна да осъществява успешно прехода, по парадоксален създава условия за постепенното възстановяване на стари административни практики в управлението и в икономиката на страната. Ограниченият кадрови ресурс на СДС не позволява на новия политически елит ефективно да контролира средните и най-ниските нива в държавното управление. Създаденият кадрови вакуум позволява в освободените пространства на публичната власт да навлизат фигури и структури, които са ангажирани единствено с партийна работа или преследват, цели различаващи се от стратегията за оптимално управление на страната. Разрастването на този процес блокира осъществяването на реформистката стратегия и представлява постепенно отдръпване от основните й параметри - приватизация, административна реформа, ограничаване на престъпността, икономически растеж.

Според „Прозрачност без граници” планирането на стратегия за ограничаване на корупционните практики би трябвало да се основава на липсващите или неуточнени законодателни процедури, позволяващи развитието на изброените форми на политическата корупция. Първата част от изпълнението на ефективна антикорупционна стратегия по отношение на политическия процес е свързвана с премахването на партимониалната власт на държавата над обществото. Този процес би могъл да е резултатен в случай, че:

-се прилагат системни мерки за свиване на държавното участие в стопанството;

-ограничават се възможностите на държавата неконтролирано да увеличава и да надскача властовия си периметър, намесвайки се в личния и частния живот на индивида;

-формира се и се разпространява алтернативна на налаганата от държавата и независима от нея стратегия за житейски успех и планиране;

-извършва се реална “деполитизация” и “департизация” на едномерната стратегия зажитейски успех.

Втората част от ефективна антикорупционна стратегия може да се търси в качествена цялостна административна реформа и отделяне на партийно-политическата от държавната сфера. Отчита се, че в тази посока вече са направени видими стъпки с идеята за съставяне на политически кабинети, оглавяващи и идентифициращи политическото представителство в държавната власт. Следващите стъпки, за които обаче се смята, че са закъснели, са:

-приемане на работещ закон за държавния служител, отделящ и департизиращ администрацията в дългосрочен план;

-формиране на държавната администрация на основата на конкурсни процедури;

-нова класификация на административните длъжности и поддържане на жизнен кадрови и информационен ресурс;

-адекватно заплащане на администрацията и преформулирани процедури за нейното санкциониране.

Третата част на стратегията е необходимо да регулира отношенията между политическите субекти и да премахне възможностите за “приватизирането” на публична власт от страна на политически овластени структури и лица:

-приемането на нова нормативна уредба за дейността на политическите партии и организации, свързана с блокирането на възможността политическото и публичното пространство да се влияят от социални групи с неясни цели и интереси;

-приемане на закон за лобизма и легитимирането му като публична дейност, основана на ясни правила и извършвана от конкретни политически субекти;

-регулирането на режима на партийно финансиране и точно регламентиране на възможностите за неговото осъществяване;

-регламентиране на режима на дарения за партийни структури, свързани с въвеждането на процедури за прозрачност и видимост;

-преформулиране на правата на политическите фигури и изключване на възможността за участието им в дейности извън публично оповестените.

Четвъртата част от антикорупционната стратегия е свързана с изработването на контролни механизми за наблюдение и санкция при регистрирано нарушение от страна на отделен политически субект:

-изграждане на граждански коалиции за контрол над политическия процес и над дейността на публичните институции. Значим партньор в тези коалиции са независимите медии, като информационни центрове за генериране на прозрачност и контрол над политическите и публичните процедури;

-самостоятелно регламентиране на дейността на неправителствените организации и ограничаване на възможностите да създават мрежи от “топли” връзки с политически субекти.

Обяснението, че корупцията идва от смутните времена на перестройката на Горбачов и на „пост-социалистическия преход”, вече е прието от българското общество, препоръчаните антикорупционни мерки, без приемането на закон за лобизма, отдавна са изпълнени в България, но в България продължава да има корупция и няма признаци тя да намалява. Видимо този процес не върви само в България, нито пък само в Европа, но определено извън границите на страната ни е по-уродлив, така че „националните особености” не биха могли да бъдат смятани за основна причина. Това заключение е добър повод да обърнем поглед към някои съвременни изследователи, според които корупцията е биологична програма, заложена у човека, а лобизмът – цивилизационен метод за опитомяване на корупцията и насочването на биологичната и основа в позитивна за развитието на личността и обществото посока.10 Твърди се, че предшествениците на лобизма имат своите дълбоки доисторически, дори дочовешки корени. Етопсихологът В.Р. Долник в „Етологически екскурзии по забранените от хуманитаристите полета” отделя шест вродени програми на поведение на обществените животни, пригодени за приобретяване на чуждото благо:

„Първата – придобиване и удържане на източника на блага: богато на храна място, плодоносно растение, стада малкоподвижни животни, трупове, източници на вода. Придобитият източник на блага се удържа със сила: всички, които могат ба бъдат прогонени, биват прогонени. Да придобиеш благото и да го удършиш, се изисква да бъдеш силен екземпляр.

Втората е отнемането на чужда собственост със сила, като се ползваш от физическото превъзходство - грабеж. Децата започват да грабят преди да са се научили да говорят.

Третата – отнемане на благата на нискостоящите без конфликт, по правото на доминация. Отнемането е един от способите за утвърждаване на йерархията. Когато е установена, всички безропотно носят на доминанта онова, което го е заинтересувало, за да изпреварят неговия гняв.

Четвъртата програма за придобиване на чуждата собственост е кражбата. Кражбата се отличава от грабежа по това, че го върши човек, който стои по-ниско от окрадения. Затова тя се прави тайно, с хитрини, за да не те хванат, иначе за теб ще има лоши последствия.

Петата програма е просенето. На него са способни всички животни. В зоопарка почти всички животни изпадат в позиция на просене, наподобявайки дете, търсещо храна. То се отправя към този, който притежава благата.

Шеста програма - обмен. Може да се наблюдава например при маймуните и при враните. Да си обменят, могат животни от един и същи ранг. И при двата вида обменът е лъжлив – подхвърляш не това, което се очаква от теб, а взимаш насреща не един, а два предмета. При човека обменът е свързан с подсъзнателния позив – непременна изгода при осъществяването на обмена. Ако не излъжеш, няма да спечелиш. Честният взаимоизгоден обмен е по-късно достижение на разума, борещ се с мошеническата инстинктивна програма”.11

И третата, и петата програма имат непосредствено отношение към предмета на нашето изследване, защото показват как и защо цивилизованият лобизъм е предшестван от неприкрита, цинична и вездесъща корупция. Първото писмено свидетелство за опит за справяне с корупцията датира от XXIV в. пр.н.е. В един от шумерските градове-държави Лагаш цар Урукагин постановил да се сложи край на злоупотребите на чиновниците, съдиите и персонала на храмовете. Проучвайки античните времена на средиземноморската цивилизация египтологът Монте попаднал на сведения за спор между търговец на зърно и измамници-купувачи на жреца Пенунхеб. Случаят бил съобщен от ощетения на писача на царски документи Сетимес, който заявил на всеослушание, че в скоро време ще докладва за измамата на върховния жрец Амон. Хората на Пенунхеб с четири и половина кила злато купили мълчанието на писаря на царските документи и продавачът на зърно си останал ощетен и без възмездие за неговите измамници.12

В антична Гърция корупцията е описана и от Аристокъл, и от Аристотел. Аристотел пише, че най-важното при всеки държавен строй е посредством законите и наредбите да се устроят делата така, че длъжностните лица да не могат да се облагодетелстват от положението си. Неговото предложение за антикорупционни мерки включва забрана едно и също лице да заема няколко поста в държавата.13

В древна Индия, Китай и Япония намираме безбройни свидетелства за корумпираността на държавните чиновници. В древноиндийския политико-икономически трактат Артхашастра се упоменават 40 различни методи за некоректно присвояване на държавна собственост. В древния Китай и Япония корупцията е осъществявана с благословията на религиозните норми, разглеждащи подаръците към старшите като благородно дело.

Древният Рим освен класика в жанра, е дал и термина на корупцията, която както става ясно, не е родена в съвременността, въпреки, че мнозина политолози се опитват да го припишат на сега управляващите, които не им харесват. Към глагола „rumpere” – събарям, руша, громя, разкъсвам, развалям, издавам – била добавена приставката „com” - при посредничеството на …, заедно с... . По-късно в римското право се появил специален термин „corrumpire” – за обозначаване на всички длъжностни престъпления.14

Корупцията има отражение и в текстовете на Стария Завет. В Глава 7, Книга за премъдростите на Иисус, четем за следните антикорупционни препоръки:

„ Не моли Господа за власт, а царя – за почетно място.

Не оправдавай себе си пред Господа, не умувай пред царя.

Не се домогвай да станеш съдия, за да не се окажеш безсилен да съкрушиш неправдата, за да не се уплашиш от лицето на силния и за да не положиш сянка върху твоята правота.

Не съгрешавай пред градското общество, не се излагай пред народа.”15

И в Средновековието, и в Новото и в Най-новото време корупцията може да се намери в не едно от класическите художествени произведения. Тя съпровожна цялото съществуване и развитие на човешката цивилизация. За да стигнем до днешния ден, в който анализаторите считат, че липсата на институционализиране на лобизма в Русия например, води до развит корупционен пазар, който се преценява на 75% на нивото на общинските услуги, 20% на регионално равнище и 5% на федерално, според изследвания от международната организация „Прозрачност без граници” за 2006 г. През 2007 г. в Руската федерация е подготовен доклад за нивото на корупцията, който я квалифицира като заплаха за сигурността, държавния ред и хармоничната организация на обществото. „Ако в близко време не бъдат предприети радикални мерки, се казва в доклада, ще възтържествува консолидирана корупционна схема, която има за цел да формира на територията на Русия ново социално-икономическо образование, ориентирано изключително към обогатяване на незначителна част от обществото за сметка на болшинството.”16 Авторите на доклада разграничават четири вида корупция:

- битова корупция, която не оказва съществено влияние на икономиката на страната , но сериозно деморализира обикновените граждани;

- корупция в органите на властта, носеща голяма опасност за състоянието и перспективите на обществото;

- корупция в кадровата политика, носеща като резултат криза на управлението;

- корупция в съдебните, правоохранителни и контролни органи.

Какво друго е корупцията, ако не „особена, нелегална форма на лобиране, когато държавните и обществените служители използват своето служебно положение за незаконно получаване или предоставяне на нерегламентирано възнаграждение. Корупцията е приватизиране на административен ресурс с цел получаване на незаконна рента.”17 Ако има някаква алтернатива на корупцията, смятат ексретите, това е превенцията и чрез създаването на правна рамка и въвеждането на официална лобистка дейност. Лобирането се противопоставя на корупцията, като легален процес на взаимодействие на групови интереси със субекта на власта, насочено към реализация на груповите интереси при приемането на властови решения, но под егидата на аргументация, прозрачност и съгласуване на интересите с обществеността.

Лобизмът, като цивилизована форма, има мощно биологическо, етологическо и историко-културно основание. Извличането на полза от статуса е биологична програма на поведението на човека, имаща корени още в дочовешката епоха на развитието на нашите предци. Точно такава програма на поведение е например кражбата. Социалната еволюция е трансформирала склонността да вземеш чуждото във феномена на предприемачеството, което по своите резултати е обратното на кражбата, защото създава нови ценности и обуславя личностното и общественото развитие. Но съществуващото предприемачество не изключва съществуването на кражбата. Цивилизованите държави поощряват първото и се борят с второто. Така се съотнасят едно към друго легалният лобизъм и корупцията. Лобизмът се явява противоположност на корупцията, доколкото открива нови ниши на приложението на предприемаческата енергия. За нещастие, в хода на развитие на третата българска държава лобизмът не е получил легални форми за своето разпространие, а в байганювски вариант е просъществувал до днес, пътувайки в посоката на своята противоложност – корупцията. Във времето на централизираната тоталитарна държава пък абсолютизирането на държавата и ръководната роля на единствено разрешената партия, както и игнорирането на останалите участници – плурализма в партийния живот, частната инциатива на бизнеса и правата на гражданите, са довели до проявата на монополен лобизъм на една партия и на нейните водачи.

Отчитайки всичко това, днес ние продължаваме да си задаваме въпроса нужен ли е регламентирания лобизъм в Бъгария? И то във време, когато в България вече съществува мощна и разклонена система на лобистки отношения, обслужвана от армия специалисти в областта на връзки с държавната администрация и публични комуникации. Броят на лобистите в парламента, президенството, правителството и местната изпълнителна власт непрекъснато набъбва. Има неофициален рейниг на личности и компании, които най-добре се справят с традиционните задачи на налагането на групови интереси при изработване, отмяна или изменение на нормативни актове и управленски решения. Има регистрирани в страната ни чужди компании, които ползват с договор услуги на лобистки компании от световен мащаб за удовлетворяване на техни интереси от страна на властите на територията на България, както от страна на органите на Европейския съюз. Може и трябва ли да държим още главата си заровена в пясъка, по подобие на щрауса, не можещ да вземе решение за преодоляване на опасността? Въпросът вече не е „нужен ли е легален лобизъм в България”, а „кому е изгоден и кому е неизгоден регулирания легален лобизъм в България”? Очевидно, публичността и регламента са изгодни за крупния и високоефективен бизнес, както и за некорумпираните държавни служители от висок ранг. Легалният лобизъм обаче е крайно неизгоден за корупционните, неефективните, сенчести и полулугални бизнеси, които в днешно време съществуват само и единствено за сметка на конкурентното преимущество, добито в пробиване на законодателството с нечисти цели и методи.


Източници:

1. Разграничаване и смесване на понятията лобизъм и корупция в България, ЦИД, С., 2008, уебсайт: www. csd.bg/fileadmin/user.../Lobbying_and_Corruption_-_OPAC.ppt

2. Корупция при обществените поръчки, Константин Пашев, Асен Дюлгеров, Георги Касчиев, ЦИД, С., 2006, уебсайт: www. se1.isn.ch/serviceengine/Files/.../26_BULGARIAN_corr.pdf


3. Корупционни рискове и практики. Корупцията при обществените поръчки в: Антикорупционните реформи в България на прага на членството в Европейския съюз, ЦИД, С., 2006, с. 29

4. Пак там, с. 37

5. Корупцията в съвременна България: Аналитичен обзор. Асоциация „прозрачност без граници” 1. Глава III Политическият процес в България и корупционните практики, Иво Маев, уебсайт: www. transparency-bg.org/publications_files/publication_8_3.pdf

6. Пак там.

7. Пак там.

8. Пак там.

9. Пак там.

10. Шпигель, Л., Технологии лобирования, М., 2009, с. 96

11. Дольник, В., Етологические екскурзии по запретнами садам гуманитариев, в. сп.Природа, М., 1993 г., № 3.

12. Монте, П., Египет Рамсесов, М., Издательство восточной литературы, 1989, с. 263-264


13. Аристотел, Политика, изд. “Отворено общество”, С., 1995, с.79


14. Левин М.И., Левина Е.А., Лоббирование и корупция в России, М., 2004, т.1, с. 237

15. Библия, изд. “Св. Синод на българската църква”, С., 1982, гл. 7

16. Доклад на Асоциация „Прозрачност без граници за Русия -2006г.”, в. Московские новости, 2006, 1-7 ноември, с. 15

17. Шпигель, Л., Технологии лобирования, М., 2009, с. 96

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

За състоянието на лобизма в българия -2010 icon3 swot анализ на състоянието на мсп в България
Основни препоръки спрямо политиката към мсп според Годишния доклад за състоянието и развитието на мсп в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСправка за състоянието на международнодоговорната база на република българия в областта на защита на класифицираната информация към 10. 08. 2010 г. (без влезлите в сила)

За състоянието на лобизма в българия -2010 iconГодишен доклад за състоянието на националната сигурност
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconБюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция
Бюлетинът за състоянието на повърхностните и подземните води на територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район –Благоевград...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconЗакон за публичност на лобизма
Чл. (1) Този закон урежда условията, реда за регистрация, забраните и ограниченията за осъществяване на лобистка дейност
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconОтчет на държава-членка: България, 2013 Заглавие
Доклад за състоянието на инфраструктурата на пространствената информация в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСъобщение до медиите
България и региона, състоянието на музикалната нидустрия в България и Североизточна Европа като цяло
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconРепублика българия министерски съвет зако н
Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането...
За състоянието на лобизма в българия -2010 icon1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство
На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика,...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconИзпълне ние на критериите за членство на р българия в Шенген, според оценките за състоянието на Гранична полиция към 01. 01. 2011г
...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом