За състоянието на лобизма в българия -2010




ИмеЗа състоянието на лобизма в българия -2010
страница10/11
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.98 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/За_състоянието_на_лобизма_в_България_2010.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Представяне на интереси в Брюксел

(на основата на регистрирани дейности)


Търговски и специализирани организации - 495

Консултантски фирми - 200

Агенции отстояващи интересите на неправителствените организации - 191

Регионални представители - 158

Представители на национални асоциации - 155

Търговски и индустриални палати - 42

Организации на работодателите - 35

Търговски сдружения - 31

Църковни и религиозни организации - 11

Общо -1318


Ключови европейски бизнес организации, представени в Брюксел

Европейски бизнес организации Брой на членуващите организации

Европейска химическа федерация (CEFIC) - 80

Комитет на селскостопанските организации (COPA/COGECA) - 55

Европейска конфедерация на индустриалците (UNICE) - 48

Европейска федерация на фармацевтичните производители (EFPIA) - 34

Конфедерация на европейските застрахователни компании (CEA) - 32

Съюз на електропромишлеността (EURELECTRIC) - 30

Европейска организация на производителите на автобомили (ACEA) - 25

Европейска федерация металургична промишленост (EUROFER) -23

Европейска федерация на производителите на цимент (CERMBUREAU) - 20

Американската търговска камара (AMCHAM-eu) - 20


Ключови бизнес сектори в избрани страни-членки

Страна Водещ икономически сектор

Германия - Телекомуникации, машиностроене, енергетика и хими-

ческа промишленост

Франция - Селско стопанство, енергетика, машиностроене

Италия - Търговия, преработваща промишленост

Холандия - Транспорт, банкови услуги, риболов

Швеция - Телекомуникации, военна промишленост

Великобритания - Риболов, машиностроене, военна промишленост

Ирландия - Информационни технологии

Испания - Селско стопанство, преработваща промишленост

Финландия - Информационни технологии, хартиена промишленост


Регистрирани представители от новите страни-членки

и Турция в Брюксел


-Чехия: Делегацията на Прага, Йозеф Зиелениек и парт., Бизнес представителство на Чехия (CEBRE), Косиат Солк Баластик, Електрическа компания CEZ, Селскостопански кооперации и компании (AACC), Чехова Раковски;

-Естония: Европейска организация на собствениците на земя (ELO), Организация на фермерите в Естония и селскостопанската камара, Heta, Представителен офис на град Талин;

-Унгария: Представителство на областите в Унгария, Национална конфедерация на индустриалците (IPOSZ), Национална конфедерация на индустриалците в Унгария (MGYOSZ), Унгарската банка за развитие (MFB),

Организация за насърчаване развитието на търговията и развитието (ITDH);

- Брюксел, HunOR, EU Consulting Ltd;

-Литва: Център за програми за технологично развитие, Център за наука и технологии, Baltic 7 islands (SAAREMAA and Hiiumaa), Специализирана организация за изследователска и развойна дейност;

-Малта: Malta Business Bureau- консултантска фирма;

-Полша: Регион Мазовия, Вардински и партньори, Eastern Poland Euro Office (EPE);

-Словакия: Офис на регион Братислава, Slovenske Electrarne;

-Словения: Словенска бизнес асоциация за проучване (SBRA), Словенска търговска и индустриална камара

-Турция: Организация на младите бизнесмени в Турция (TUGIAD), Турска организация на индустриалците и работодателите (TUSIAD), Фондация за икономическо развитие(IKV), AB Consultancy, Организация на турските текстилни износители (ITKIB), Офис на асоциацията SME (TURBOTUBITAC), Турска камара на търговските и индустриални асоциации (TOBB).


Организации от новите страни-членки и страните в процес на присъединяване, които все още не са регистрирани, но имат представителство в Брюксел


-България: Национално сдружение на общините, Фондация за реформа в местното самоуправление, Българска стопанска камара (БСК);

-Кипър: Съюз на общините в Кипър, Федерация на кипърските работодатели и индустриалци, медии;

-Чешка република: Сдружение на градовете и общностите, Търговска камара, Конфедерация на промишлеността, медии;

-Естония: Сдружение на естонските градове, Конфедерация на естонските работодатели (ETTK), медии;

-Унгария: Представителство на месопроизводителите и месопреработвателите, Представителство на град Будапеща, Конфдерация на унгарските работодатели за международно сът-рудничество (CEHIC), Представителство на Окръг Боршод-Абауй-Земплен, „Hungarian House”, медии - HVG, Figyelő, Világgazdaság, Унгарско радио, Унгарска информационна агенция, Népszabadság, Унгарска телевизия, Népzszava, BRUXInfo, Duna TV, Би Би Си Унгария, местни издания от окръзи Вежпрем, Зала и др.;

-Латвия: Сдружение на органите на местното и регионалното самоуправление, медии;

-Литва: Регионална служба – Каунас, Конфедерация на литовските индустриалисти (LPK),медии;

-Малта: Малтийска асоциация на местните съвети, Търговска камара (MBB), Малтийска федерация на промишлеността – представителство в Брюксел;

-Полша: Полска служба на НПО, Национален съюз на фермерските и земеделските организации, Служба по реда на Виелкополска област, Представителство на Асоциацията на Долна Силезия в ЕС, Представителство на Малополска област, Асоциация на селските общности „Померания”, Информационна служба на област Ополе, Представителство на окръг Мазовия, Регионален офис на област Силезия, Представителство на Гданск; REPOER – Евро-полско представителство на региони и икономически организации, Асоциация на полските градове, Полска търговска камара, Полска конфедерация на частните работодатели, Служба „Демократични институции и човешки права”, медии;

-Словакия: Сдружение на градовете и общностите на Словакия, Търговска камара, Представителство на град Кошице,медии;

-Словения: Асоциация на общините и градовете, Асоциация на работодателите на Словения, медии;

-Турция: Турска конфедерация на работодателите (TISK), Конфедерация на турските занаяти и малки и средни предприятия (TESK), Организация за развитие на малките и средните предприятия (KOSGEB), Фондация за професионално обучение в областта на малката промишленост (MEKSA),

медии.


Регистрирани лобистки групи в Европейския парламент


-„Защита на животните” (Animal welfare) - Паоло Касака

-Анти-расизъм, етническо разнообразие - Клод Мораес

-Болтик Юръп (Baltic Europe) - Оле Кристенсен

-Мирни инициативи - Тобиас Пфлюгер, Каролин Лукас

-Биоетика - Хилтруд Брейер

-Защита на детето и семейството - Мария Панайотопулос-Касиоту

-„Рай и Бог” (Heaven and God) - Жил Савари

-Устойчиво развитие - Струан Стивънсън

-Федералисти за Европейска конституция - Джо Лейнен

-Глобализация - Глин Форд

-Традиционни малцинства, региони и езици - Шаба Табаджи

-Малки и средни предприятия - Едит Херцог

-Застаряване - Ламберт ван Нистелрой

-Защита правата на хомосексуалистите - Майкъл Кашмън

-Филми и аудиовизия - Рут Хайероними

-Лица с увреждания - Ричард Хауит

-Европейска група „Четвъртият свят” - Иниго Мендес де Виго

-Координационна профсъюзна група - Стивън Нюз

-Социална пазарна икономика - Филип Бюскен

-Винопроизводители: традиция и качество - Астрид Лулинг

-Медии - Жан-Мари Кавада

-В подкрепа на специални спортове (лов) - Микл Ебнер

-Тибет - Томас Ман

-Туризъм - Маржи Сюдр12


Лобирането е концентрирано в ключови области на законодателството на ЕС и разпределянето на финансовите средства, предоставяни от ЕС. На първо място в еврогрупи (Eurogroups), на брой 550, в които организациите от страните-членки, принадлежащи към един и същ сектор, са обединени и работят съвместно, в бизнес групи (компании и търговски асоциации), териториални (национални, регионални и местни представителства), колективни (работнически групи, групи за опазване на околната среда, група на потребителите,групи, защитаващи човешките права, женски организации, и т.н.), консултанти по обществени въпроси и изследователски организации. През 2002 г. в Брюксел е имало активни 941 асоциации на ниво ЕС, регистрирани в Европейската Комисия, 350 национални асоциации, 250 представители на интересите на различни компании, 250 професионални консултантски фирми. Една от най-влиятелните асоциации е Съюзът на Индустриалните и Работодателски Конфедерации в Европа (UNICE/BUSINESSEUROPE) - 39 национални федерации от 33 страни, с 45 постоянни членове в Брюксел, с мрежа от 1200 експерти и 100 доклада годишно за различни институции на ЕС. Американската търговска камара към Европейския съюз (AmCham-EU) е най-влиятелната организация от приблизително 135 американски компании, работещи в промишления сектор в Европа. В Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT) има 45 председатели на най-големите европейски компании, банките се представляват от Европейската банкова федерация (FBE), с повече от 4500 банки от 27 национални банкови асоциации. Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП/ETUC) защитава интересите на 60 милиона работници от 76 организации от 40 страни и 11 индустриални федерации. Асоциацията на Европейските търговско-промишлени палати (ЕВРОПАЛАТА) представлява 44 национални асоциации, около 2000 местни и регионални камари и 18 милиона предприятия в Европа.

„Може да бъде разгледан и неформален списък с организациите, занимаващи се с лобиране в отделните страни-членки. – коментира А. Инотай. - Най-интересното заключение от тези статистики е, че лобирането не се развива паралелно (или не е огледален образ) с икономическия потенциал или размера и броя на населението в разглежданата страна. Големите страни обикновено имат няколко канала, чрез които влияят върху процеса на вземане на решение, основно благодарение на влиянието си в Съвета и дългосрочното сътрудничество по между си на високо политическо ниво. В резултат на тези дадености, малките страни имат възможност да се възползват в по-голяма степен от този начин на влияние върху процесите на вземане и привеждане в действие на решенията. Няма нужда да се казва, че малките и средни предприятия, потребителите и не по малко важните – големи индустриални сектори имат техни супранационални представителства в Брюксел. Интересен е фактът, че изследователски институти и други мозъчни тръстове също започват да се специализират в професионалното лобиране. Почти всички от тях са разположени в Брюксел. Най-известните институти са Европейския политически център (EPC), Център за европейски политически изследвания (CEPS), Приятели на Европа (Friends of Europe) или наскоро откритата BRUEGEL (Европейска и глобална икономическа лаборатория в Брюксел), подкрепяни от най-големите мултинационални фирми, опериращи на територията на ЕС. Най-голямо влияние обаче все още имат големите правни фирми, разположени в Брюксел (Burson-Marsteller, APCO Europe,Hill and Knowlton, GPC International, WeberShandwick, Blueprint Partners). През последното десетилетие, френско-германския съюз беше основният двигател (а в някои случаи също така и основната спирачка) на европейската интеграция. От време на време Великобритания бе канена да се присъедини към този двустранен съюз, докато Италия и Испания сами формулираха желанието си да се присъединят към този клуб. След последното разширяване обаче, се очаква взаимоотношенията между тези сили драстично да се променят. Мотивите за това са не само гео-стратегическата позиция на разширения Европейски съюз, но също така и липсата на желание и капацитет за осъществяването на реформи от някои ключови стари страни-членки (главно Франция, но също така и Италия). Ирландия и Холандия са най-добрите и най-често цитираните примери за успешно лобиране на високо ниво. Освен това има различия в структурирането на секторите на лобирането в отделните страни. Основно правило е, че само влиятелни местни организации могат да защитават ключовите интереси на работодатели, търговски обединения и търговски камари. Всяко дублиране на отстояваните позиции ще намали и ненужно ще разсее потенциалното влияние, което страната-членка би могла да осъществи върху процеса на вземане решение. От друга страна обаче съществуват множество адвокатски кантори и консултантски организации, които отстояват интересите на избрани клиенти и не разглеждат проблемите на национално ниво. Не бива да бъде подценявана ролята и на т. нар. “самостоятелни играчи” /“free-lancers”/, тъй като те могат да бъдат съществен източник на информация, чрез която косвено да се влияе не само върху решенията на ниво ЕС, но и на позицията на други страни-членки и техните лобиращи организации. Още по-интересен и статистически подкрепен е фактът, че повечето страни-членки поставят ударение при лобирането си на най-силните си сектори, в които чрез приети законови норми е заложена конкурентност за бъдещи периоди.”13

Успешното лобиране на ниво Европейски съюз има редица специфични черти, произхождащи главно от уникалната структура на европейските институции, като цяло и от процеса на вземане на решения в ЕС, в частност. Десет златни правила за ефективно лобиране в Брюксел са известни сред изследователите:

1. Събери достатъчно информация за човека, вземащ решения преди да го посетиш.

2. Бъди добре подготвен и открит – веднъж загубеното доверие трудно се възвръща.

3. Представи себе си и институцията, която представляваш.

4. Разисквай само един въпрос по време на една среща.

5. Обърни специално внимание на доводите и на отсрещната страна.

6. Представи своята позиция по ясен и разбираем начин.

7. Предложи реалистични решения и алтернативни опции.

8. Вземи със себе си добре подготвено обобщение на въпроса, за който лобираш.

9. Създай си лични контакти.

10. Продължавай да си служиш с тези лични контакти.


Тези правила трябва да се вземат под внимание в случаите на лобиране на ниво Европейски съюз, поради специфичната интеграционна структура на съюза и неговите институции. Европейският съюз се характеризира с многоправителствена структура. В процеса на вземане на решения са налице едновременно, както супранационалност, така и междуправителствено споразумяване. Затова от значение е правилно да се определи институционалното ниво, на което дадена организация или определен човек би желал да лобира. Важно е също да се прецени дали лобирането ще бъде ограничено в рамките на едно институционално ниво или ще се разпростира на различни институционални нива. Нужен е план за действие за последователността, както и за приоритетните въпроси, за които ще се лобира на различните институционални нива. Различните институции на ЕС притежават различни компетенции. Европейската комисия, Европейският Парламент и Европейският съд принадлежат към супранационалните организации. Съветът на Европа и Съветът на Министрите пък се влияят от решенията на страните-членки. В първия случай, е необходимо лобистите да осъществят контакт с членове на Комисията, представляващи европейските (супранационални) интереси. В Европейския Парламент най-влиятелните хора са рапортъорите /rapporteurs/ и председателите на съответните комитети. Лобирането пред Европейския Парламент е особено важно при въпроси, които са обект на съвместно решение между Съвета на ЕС (представляващ интересите на страните-членки) и Парламента (представляващ европейските интереси). Точно обратното, при Съвета на Министрите (и Съвета на Европа) е необходимо осъществяването на лобистка дейност да започне на ниво държави-членки, включващо лобиране пред постоянните Представителства на ЕС в съответните страни. Европейската Комисия първа поема инициативата да осигурява финансова подкрепа на “непривилегировани” групи, които са заинтересовани по различни европейски въпроси, но не са достигнали размера на индивидуална договаряща се сила. В резултат от това, голям брой неправителствени организации, основно занимаващи се с хуманитарни въпроси, лобират в ЕК. Доста по-късно Европейският Парламент започва подобна дейност, подпомагайки лобистки групи, лобиращи за актуални въпроси като защитата на потребителите и околната среда. Има причина Европейската Комисия да има най-голям интерес в развиването на отношения с различните лобистки организации. Тя е заинтересована да получава съдържателна информация от всички страни, в тристранното сътрудничество с Парламента и Съвета (плюс страните-членки) търси да подчертае своята отделна и независима позиция като основен представител в процеса на европейското развитие и като олицетворение на истинските европейски приоритети, а освен това – откритостта и към всички лобисти оказва влияние върху формирането на общественото мнение за демократичния характер на процеса на вземане на решения.

Лобистката дейност придобива специално значение в Общност от 27 страни-членки с 22 официални езика. Стратегическият подход на лобиране в ЕС трябва да вземе под внимание интересите, свързани с появата на ЕС на много различни нива на интеграционни дейности

-интереси на ЕС като най-влиятелния европейски актьор и в същото време глобален играч;

-интересите на страните-членки;

-националните (и организираните на ниво ЕС) бизнес интереси;

-транснационалните компании (европейски, американски, японскии т.н.), които формират силно лоби;

-гражданският сектор;

-регионите и градовете.

Успешното лобиране изисква сътрудничество с други нива и специални индивидуални начини в процеса на представителство на интереси, вземане под внимание иинтересите на техните колеги, тъй като основната същност на процеса на вземане на решения в ЕС е базирана върху наличието на висока степен на т.нар. “култура на компромиси”. Без стратегически и тактически съюзи, процесът на Европейска интеграция не би могъл изобщо да функционира. Лоби групите като част от тази “европейска институционална култура” трябва да спазват правилата на играта, да представят своите интереси и да определят обхвата на тяхното маневриране в тази цялостна рамка.

Двете основни полета на действие са политическата сцена и бизнес средата. В институциите, взимащи решения за Европейската интеграция (Комисия, Парламент, Съвет) представителството на интереси се осъществява на политическо ниво и в цялостния процес на подготовката, вземането и осъществяването на решения. На това ниво, страните-членки имат постоянно представителство от страна на политици и дипломати, занимаващи се с европейски въпроси. Тяхната лична свобода е ограничена, те не представят своята собствена гледна точка, а тази на правителството. Представителите на бизнеса не вземат институционално участие в процеса на вземане на решение. Не присъстват в помещенията, където се подготвят, вземат или отхвърлят решенията. Тяхното влияние е външно и се базира на висококачествена информация и ясна идентификация на собствените интереси. Те могат да повлияят върху процеса на вземане на решения в етапа преди да се вземе решението, в подготвителния етап.

Успешната подготовка на лобистките организации се състои от няколко етапа. Представителите на бизнеса започват своята дейност, събирайки необходимата информация и комуникирайки своята позиция. Избира се подходящия форум, на който да бъдат дискутирани добре установените вече интереси. Най-често това са Еврогрупите, които обобщават интересите на отделните сектори на националното стопанство и се опитват да упражнят по-значим натиск върху институциите, вземащи решения, в сравнение с всяка отделна национална организация. Идва избора на момента за включване в процеса на вземане на решения. Подходящият момент за включване в подготвителния процес не е непременно началото на периода, когато различните възгледи все още не са добре изяснени. Намесата в процеса обаче не трябва да бъде и забавена до момента, в който основните елементи в параметрите на решенията вече ще са фиксирани и промяната на вече съгласувани позиции е изключително трудна или просто неуместна. Отстояването на интересите не трябва да спре в момента на вземане на решението. Тези решения трябва да бъдат усвоени и от националното законодателство.

Лобирането в Европейския парламент е различно от лобирането в Епропейската Комисия. Парламентарните комитети са формирани не въз основа на национално представителство, а са базирани на партийна принадлежност. Проектозаконите, които се представят от Европейската комисия, се разглеждат по парламентарен път, като се назначава лице, което докладва по въпроса - докладчик (raporteur) и следи за тяхното осъществяване. Докладчикът трябва да има висока степен на мобилност, тъй като трябва да има пряк контакт с институциите на ЕС, държавите-членки и всички останали заинтересувани страни по проекта. Лобистите се опитват да се включат в този процес на преговори, който е продължителен и преминава през много етапи. Европейският парламент е създал т. нар. Вътрешни групи (Intergroups), групи с членове от всички парламентарни партии, които включват членове на Европейския парламент, принадлежащи към различни партии, но проявяващи специален интерес към разглежданата тематика. Вътрешните групи са без пряка връзка с процеса на вземане на решение, но този неформален начин за обмяна на гледни точки е още една възможност за лобистка дейност.

„Процесът на лобиране от страна на обществените организации също не е лесен. Въпреки, че повечето врати са отворени за подобни дейности и през последните години се наблюдава бързо увеличаване на контактите в тази област, организациите от този тип са изправени пред предизвикателства за навлизане в този бизнес или по време на неговото осъществяване. На първо място, те трябва да се разположат добре в Брюксел и да се ориентират в ситуацията (коя институция с какви дейности е ангажирана). Следващата им стъпка е да се ориентират добре в океана от информация. Висококачествената информация трябва да бъде отделена от “неточната”. Не по-малко важно е дори най-обещаващата информация да бъде моделирана и приспособена към целите, които гражданската организация желае да постигне. В много случаи тези дейности са съпътствани от финансови затруднения. За да улесни тяхната дейност, Европейският съюз решава да създаде фондове за лобистка дейност на гражданските организации (тяхното използване е забранено за политически или лобита, свързани с бизнеса).

Лобирането на регионално ниво става все по-значимо през последното десетилетие. По настоящем около 260 европейски региона имат офиси в Брюксел - някои от тях големи, други сравнително малки. Няколко фактора предопределят това развитие. На първо място, някои страни-членки имат федерална структура, при която различните региони на съответната страна имат по-голяма свобода на действие при процеса на вземане на решения отколкото субнационалните региони в държавите с централизирано управление. На второ място е необходимо да споменем бюджетните фактори. От една страна, 1/3 от бюджета на Европейския съюз е предвиден за регионално развитие (в рамките на структурния фонд). От друга страна, тези ресурси са адресирани директно към слаборазвитите региони (с БВП на човек от населението по-нисък със 75 процента от средния за ЕС) в различните страни-членки, а не към самите страни-членки, макар технически паричните потоци между Брюксел и отделните региони да преминават през националните финансови институции. Трето, конфликтът или различните приоритети за развитие между централните власти и регионалните в една и съща страна са признак за по-голямата свобода на регионите. В действителност в много държави с исторически вкоренена система на централна администрация (на практика всички нови членове от Централна и Източна Европа принадлежат към тази група), желанието за по-голяма независимост и финансова свобода на регионите е напълно разбираемо. Тези фактори обясняват постоянното увеличаване на броя на представителствата на различните региони в Брюксел, не само в случаите на федерални страни според конституция (Германия, Австрия, Белгия или Испания), но също така и на региони от новите страни-членки. Всички по-големи страни-членки от Централна Европа - Чехия, Унгария, Полша и Словакия, са установили различни регионални представителства в Брюксел (дори много по-малките Естония и Литва последваха техния пример). Във всекидневния живот, взаймодействието между супранационалния характер на Комисията, страните-членки и регионите е много по-сложно. В някои случай, регионите остро се противопоставят на всяко повишаване на компетенциите на Комисията, докато в други регионите и Комисията си сътрудничат и се противопоставят на силното влияние на централните правителства. В този контекст е важно да се подчертае богатият опит на Германия. Всички германски провинции започнаха да откриват свои представителни офиси в Брюксел в средата на 80-те години (очевидно провинциите от Източна Германия откриват такива офиси през 90-те след обединяването на страната). Въпреки, че всички те са обединени в Комитета на регионите, тяхното директно влияние на по-високо ниво на управление е ограничено от два фактора. На първо място, въпреки федералната структура на страната, подготовката на националните решения се осъществява от германското правителство. На второ място, Комитетът на регионите има само консултативна функция и не предоставя

възможност за съвместно решение. Регионалните офиси обаче все още играят важна роля в представителството на интереси. От една страна, те могат да идентифицират и да представят специални регионални интереси по-добре, отколкото документите на национално правителствено равнище, които винаги представляват приемлив баланс между различните регионални интереси в страната. Европейското законодателство, отнасящо се до автомобилната индустрия не засяга по същия начин провинциите, произвеждащи коли, като например Баден-Вюртемберг или Бавария, или пък тези провинции, които нямат значително автомобилно производство. На свой ред, законодателството, засягащо пристанищата, е насочено към Хамбург, а не към Саксония. Освен това, някои германски провинции са донори по отношение на бюджета на ЕС, докато други (източно-германските провинции) са преди всичко бенефициенти. Очевидно, първите търсят контакт с други донори (както на регионално, така и на национално равнище като Швеция, Холандия или повечето региони на Австрия). В същото време вторите се нуждаят от подкрепата на други бенефициенти, главно от Южна Европа, но също така от някои региони от Централна Европа. На секторно равнище, Хесен – важен винопроизвеждащ регион в Германия намира свои съюзници извън Германия, а именно в Риоха (Испания), Аквитания (Франция) и Тоскана (Италия), за да могат да подготвят подробен доклад по отношение на текущата реформа на пазара за вина, който е приет от Комисията.

На последно място, едно от най-новите развития е установяването в Брюксел на специализирани организации, занимаващи се с изследователска и развойна дейност. Този факт е свързан с по-голямата роля, която ще има изследователската и развойната дейност в бъдещото развитие на ЕС, според директивите на Лисабонската Конвенция. В допълнение към това в рамката на бюджета на Европейския съюз са залегнали повече средства за подобни дейности (следвайки целите на Лисабонската Конвенция и финансирането на Седмата рамкова програма за изследователска и развойна дейност на Европейската комисия). Не по-малко важно е, че новите страни-членки със специфична инфраструктура на изследователска и развойна дейност и познания (очаквайки сравнително предимство), проявяват интерес към получаването на достъп до подобни дейности, които в голяма степен са финансирани от бюджета на ЕС. Унгария, Литва и Словения вече регистрираха свои влиятелни лобистки организации за изследователска и развойна дейност.”14

От лобирането не се очакват незабавни резултати. Неговите положителни въздействия могат да се видят в средносрочна и дългосрочна перспектива. Факторът време трябва да бъде взет под внимание при вземане на решения за започване на лобистка дейност. Някои от ползите се появяват в области, които не са свързани пряко с желаната област на съответната лобистка организация. Други резултати могат да се появят в непряка форма. Лобирането винаги е присъствало в процеса на европейската интеграция, но мащабният обем на лобистката дейност започва през втората половинана 80-те години като резултат от стартирането на програмата за вътрешния пазар с амбициозната цел за либерализиране на традиционни области на дейност на държавна и създаване на европейско законодателство, към което да бъдат приведени националните законодателства в съответните области. Средиземноморското разширяване на ЕС също допринася за усилването на лобистката дейност, когато преди 20 години новите страни-членки се превърнаха в големи бенефициенти на нарастващите европейски фондове. Като резултат от по-интензивната лобистка дейност, през 1992 година Комисията изготви първата оценка за големината на възникващата “индустрия” (Комисия на европейските общности,1992). Следващият период започва с работен документ, изработен от Европейския парламент през 2003 година (Европейски парламент, 2003). Това обширно изследване проучва областите на специални интереси в ЕС и разглежда регулацията на специалните интереси на европейско и национално равнище. В заключение Европейският парламент формулира Кодекс на поведение по отношение на лобирането, състоящ се от десет точки. С инициативата се зае вече новата Комисия, включваща 25 комисари. През март 2005 година естонският еврокомисар Сийм Калас, отговарящ за административните реформи и борбата с измамите (и също така един от четиримата заместник-председатели на Европейската комисия и единствени от новите страни-членки) очертава Европейската инициатива за прозрачност. На основата на този опит, е създадена работна група, която да проучи дали и къде би могло да се осъществи регулирането на лобистката дейност. След множество дискусии, основно със силни и влиятелни лобистки организации, на 3 май 2006 година Комисията публикува своя Зелена книга (Комисия на европейските общности, 2006). За разлика от Белите книги, Зелените не формулират правни предложения, изказани от Комисията. Комисията не беше убедена в нуждата или приложимостта да се придържа към установената със закон американска регулация. Тя предлага мерки за саморегулация на лобистката индустрия - доброволна система на регистрация. От лобистите, които желаят да се присъединят към тази система, се изисква да предоставят открита за всички информация за личността и организацията, която представляват, както и за финансовите си източници. Ако кодексът на поведение, включващ и санкции, докаже необходимостта си, то той би трябвало да бъде изготвен от самата лобистка индустрия. Основните цели, които Комисията иска да постигне с новия документ, могат да се обобщят по следния начин:

-увеличаване на прозрачността на лобистката дейност чрез създаването на доброволна система за регистрация, с възможно най-малко изисквания за публикуване на подробности;

-обвързване на регистрираните лобисти с кодекса на поведение (който ще бъде изготвен по-късно);

-създаване на примери за най-добри практики и база за сравнение за тези лобистки групи, които все още не искат да се присъединят към доброволната система за регистрация;

-съдействие за засилване на мерките за саморегулация от и в рамките на лобистката индустрия;

-подобряване на общественото мнение за Комисията в страните-членки.

„В разширения и продължаващия да се разширява (с надежда също така да се задълбочава) Европейски съюз, лобистката дейност определено се нуждае от ясна и прозрачна регулация. Въпреки това обаче, дори и най-прецизно подготвеният и най-коректно създаденият документ едва ли ще бъде способен да отстрани някои противоречия, които произхождат от самата същност на различните интереси. Един от проблемите възниква поради конфликта между продуктивността и легитимността. Марзиали (2006) прави правилно разграничение между входяща и изходяща легитимност. Първият случай предвижда демократичен процес на вземане на решения на ниво евроинтеграция, в който да вземат участие гражданите и групите по интереси. На свой ред, изходящата легитимност се оценява от гледна точка на продуктивността и ефективността. Очевидно е, че на ниво лоби групи, повечето лобистки организации представят техни специфични интереси, които може да съвпадат, а може и да не съвпадат с по-обширните европейски интереси. По подобен начин, на ниво Европейска Комисия, се счита, че не всички лобисти имат еднакво влияние. Висококачественото професионално познание свързано със способността за разрешаване на проблеми на дадена лоби група (придружено от манталитет/мислене, по-близък до философията на Комисията) винаги ще има приоритет пред другите лоби групи. Другата проблематична област включва конфликта между прозрачността и способността за достигане до консенсус. Правилно е да се отбележи, че ниското ниво на прозрачност представлява бариера по отношение на способността за достигане до консенсус при упражняване на европейските политики (Woll, 2006).Наличието на пълна прозрачност при лобистката дейност обаче може лесно да доведе до намаляване нивото на ефективност, тъй като лобистите не винаги имат желание да изиграват всичките си карти във всички етапи на процеса на оказване на влияние. Крайният резултат от по-високо ниво на прозрачност може да бъде по-ниско ниво на ефективност. Освен това, е необходимо да се спомене и горещо обсъжданият въпрос за влиянието на лоби групите върху «демократичния дефицит» на Европейския съюз. В много от случаите, рамката, съдържаща условията за ефективно лобиране не включва прозрачност. Дори напротив, както някои примери от процеса на евроинтеграция показват, липсата на прозрачност води до нарастване способността за достигане до консенсус на участващите страни или групи по интереси (Woll, 2006). Тази процедура обаче е в противоречие с основните правила на демокрацията, като в случая не взимаме под внимание “слабата страна в изгражданетона ЕС”, състояща се във факта, че Съветът на Министрите като междуправителствен орган, вземащ решения, не е отговорен пред Европейския Парламент. В тази обширна ”сива зона“ лобистите осъществяват двусмислена дейност. От една страна, те отдават приоритет на ефективността от лобистката дейност, посредством установяването на контакти с вземащите решения на базата на техните професионални умения, сила на влияние и не на последно място наличие на доверие. От друга страна, като резултат от директните контакти, които установяват с различните групи, представляващи по-широки или по-тесни интереси на различните групи в обществото (както вътрешни, така и външни в комуникационния процес), те могат да бъдат считани за специални “посредници” между Брюксел и гражданите на ЕС. В този контекст, лобирането може да допринесе за нарастване доверието на гражданите в Европейските институции (Marziali, 2006). Необходимо е също така да се изтъкне и противоречието между логиката на влияние и логиката на членството. В частност големи и международни лоби групи изпадат в трудна ситуация в случаите, когато трябва да избират между ефективността на своите действия, базирана на достигане до относително високо ниво на консенсус, и съответно тяхната готовност за компромиси, същевременно оставайки обвързани със стриктните и пълноправни частни интереси на организациите, които представляват. В такива случаи нивото на ефективност в европейския процес на вземане на решение може лесно да се превърне в заложник на тесни секторни интереси и натиск.При ефективното лобиране е необходимо да се вземе под внимание “метаиграта на трите П”: персони, позиции и процедури. При осъществяването на контакт с определени лица е необходимо те да бъдат избрани според тяхната позиция и влияние в рамките на процедурата по вземане на решение, а не според тяхната политическа (или партийна) принадлежност. Това особено се отнася за членовете на Европейския Парламент. Въпреки всички противоречия, споменати в горните параг-рафи, лобирането в Европейския съюз, както навсякъде другаде по света, ще остане предмет на желязното правило на човешкото поведение, основателно формулирано преди две десетилетия от американски експерт по следния начин: “В бизнеса не получаваш това, което заслужаваш, а това, което договаряш.” Очевидно, прозрачните правила могат и би трябвало да направят по-прозрачна средата, в която се провеждат преговорите. Но те никога няма да са в състояние да заменят истинските преговори.”15

ЕС извършва непрекъсната лобистка дейност сред европейските граждани за да стабилизира положителното обществено мнение на европейските граждани към Съюза, неговите органи и тяхната политика. Според проучванията на "Брюжес груп"ЕС харчи по 3.8 милиарда евро на година за пропаганда, с цел спечелване на своя страна скептичните граждани.16 Това се подвърждава и от публикации на водещи английски вестници като "Сънди Телеграф" и "Дейли мейл" и "Йоркшир поуст", както и стотици материали от независими организации и десетки блогове посветени на темата.17 Според новоизградени граждански социални мрежи „част от тези средства отиват и за промиване на мозъци на ученици”. Като пример се посочва брошурата "Европейски дневник", отпечатана и раздавана като подарък на децата. Дневникът е изпратен до 1 милион и 200 хиляди ученици, в 9000 училища. В дневника се описва Европейският парламент като "гласът на хората", твърди се, че ЕС "подобрява качеството на живот на хората всеки ден". Версията, предназначена за холандските училища описва ЕС парламента като " най-важния мултинационален орган в света". Европейският парламент финансира и анимационен филм "Операция червен дракон", където героите се включват в рискови приключения, при изпълнение на парламентарните си задължения. В Италия на децата се рекламира "еврото" като шампион на всички валути. Според коментарите във вестниците, голяма част от тези инициативи се категоризират като откровена пропаганда. Посочва се още, че са изразходвани около 2,4 милиарда евро от бюджета на Европейската комисия за чадъри, моливи, писалки, гуми с логото на ЕС и то за сметка на европейските данъкоплатци. Отчита се, че пропагандата е насочена директно към собствените ни деца. По материали на немски разследващи журналисти, ЕС комисията се е обърнала към германска ПР агенция да реализира новата и медийна стратегия.18 Агенцията предлага провеждане на поредица от "интегрирани комуникационни кампании", като съдържанието ще бъде смесено с редакторските програми в медиите и няма да се забелязва кой е източникът на информацията. ПР фирмата разглежда журналистите като обикновени разпространители на подготвено вече съдържание. В някои от материалите журналистите се разглеждат като "полезни идиоти", които ще намалят и разходите за пропаганда. От разследването става ясно, че за провеждане на кампанията е избрана германската ПР агенция"Media Consulta" (MC), работила по проекти на германското външно министерсво, както и за одобрение на "Европейска конституция" в Германия и Франция.

За ЕС пропагандата, само в рамката на "Комуникационната политика" годишно се отделят около 80 милиона евро. В своя план МС посочва, че ще се разчита най-вече на помощта на асоциирани журналисти, за предварително подготвени интервюта, редакторски коментари по исканите теми, и те така ще бъдат поместени в медиите, че няма да се вижда връзката с клиента /ЕК?/. В МС фирмата работят около 600 служители, като агенцията има представителства в 25 ЕС членове. Основните офиси на агенцията са в Берлин и Кьолн. Според агенцията ще се използват техники от типа на реклама както в печата, радио и телевизията, така и под формата на постери. На гражданите, които са скептично настроени и се съмняват в ценноста на политиката на Европейската администрация, ще се въздейства с помощта на изложби, лекции, дискусии и инструкции в училищата /последното действие, например, е незаконно във Великобритания от 1946 г., въз основа на специален "Образователен акт"/.

Паралелно с все по-успешните опити на отделните страни-членки и на администрацията на ЕС да съгласуват интересите помежду си с лобистки практики, се развива и укрепва и капацитета на гражданите и техните организации да следят намесата на мултинационалните компании в крайния вид на европейските директиви, както и ролята на медиите в промиването на мозъци за корпоративни нужди, намесващи се в ЕС администрацията. Сега и в близко бъдеще контролът върху големите корпорации, медии и административни служби в рамките на Европа ще се осъществява освен чрез регулации, саморегулации и етични кодекси, така и от независими експертни центрове и неправителствени организации, с които тепърва България трябва да се съобразява при вземане на каквото и да е решение, засягащо гражданите и правата им в информационното общество. С подобен тип организации ще се сблъска и българския бизнес в областта на медиите и информационните услуги, ако си постави за цел да излезе активно на европейските пазари. И ако не се съобразява с международни норми за прозрачност и правене на бизнес ще търпи сериозни загуби. „В момента се води гигантска битка между представителите на гражданското общество, големите европейски и международни корпорации и мегаадминистративни структури – пише Руси Маринов. - За целта се използват всички модерни технологии и медии. Все още не е ясно, кой ще бъде крайният победител!”19

От 2008 г. Европейската асоциация по комуникационни изследвания и образование дефинира нови правила за разширена прозрачност и публичност на медиите:

-По-голяма отвореност както към потребителите на информация, така и към продуцентите на съдържание;

-Разнообразие на медиите от тематична гледна точка;

-Конструктивност и високо качество на съдържанието /ориентираност към диалог/;

-Независимост от пазара и държавната администрация;

-Ориентиране на медията към по-широки публични сфери и политики, относно взетите решения.

Новите изисквания произтичат най-вече от появата на новите социални медии и информационно общество. Те са свързани с ориентиране на информацията, и респективно на комуникацията, директно към гражданите за прозрачна и демократична култура.

Новите медийни реалности предполагат:

-осигуряване на достъп до инфраструктура, услуги и високо-качествено съдържание;

-постигане на реално разнообразие и плурализъм на информационните канали;

-създаване на вибрираща, плурастична публична сфера, която се респектира от различните гледища на малки групи;

-независимост, етични норми и защита на журналистите;

-активно споделяне на знание;

-честни търговски отношения и устойчиво развитие;

-подкрепа на участието на гражданите в медийни инициативи.20

Гражданите в развитите демократични страни са осъзнали нещо много важно, че не могат сами да се противопоставят успешно на бизнес и административни суперорганизации. Единственият начин е на организацията да се противопостави друга подобна, разполагаща с достатъчно ресурси структура. Вече има достатъчно гражданските мрежи и асоциации в рамките на Европа, които информират хората за опасностите в глобализиращия се свят и предприемат действия, за да ограничат вредните последствия за гражданите. Една от най-популярните неформални мрежи, в рамките на Европа, е Spinwatch - независима, не- правителствена европейска организация, която си поставя за цел да наблюдава ролята на пъблик рилейшънс и корпоративните, манипулативни техники в съвременното общество. Регистрирана е във Великобритания през 2004 г. с основна задача да разпространява материали, информация, които разкриват ролята на PR, пропаганда и лобизъм, чрез своята уеб страница и своебразна мрежа. За целта се използват и други инициативи, публични дейности, включително медийни изяви, публикуване на книги, памфлети и разследващи репортажи. В организацията членуват независими журналисти, преподаватели от водещи университети, социолози, медийни и интернет експерти.

Основни теми на сайта на Spinwatch : Промяна на климата; Корпоративно разузнаване; Корпоративна социална отговорност; Корпоративни комуникации; Индустрия за генно- модифицирани храни; Правителствени връзки; Европейска политика / ЕС парламент, лобизъм, ЕС законодателство/; Международна политика; Лобиране - с 28 подтеми; Медиа връзки - 21 подтеми; Индустрия на тютюнопроизводителите; Наука; ПР индустрия /9 подтеми/; Пропаганда - 22 теми;Тероризъм - 4 теми; Петролна промишленост - 15 теми.

Поддържа се и специална секция за блогове. В момента съществуват общо 115 тематични блога, като по-известните са: "Алианс за прозрачност на лобизма"; "Фалшивите претенции”; "Научни медии и проядрено лоби"; "Лобиране в ЕС комисиите и награди за най-лоши екологични инициативи".

Мрежата Statewatch осигурява услуги на гражданите, свързани с документите, издавани от Европейските институции. Основната цел на организацията е да насърчава информациониите дискиусии и диалог между европейските граждани, като им се осигуряват новини, прогнози, анализи на документи, засягащи правата на гражданите, подготвяни от европейката администрация.

Страницата на организацията отбелязва 140 000 уникални посещения на ден; 7600 граждани са се абонирали за електронна поща на организацията; база данни вкючва над 25 000 анализи и документи.21

Corporate Watch, например изследва опита и публикува данни за една глобална пропагандна кампания на "Бърсон Марстела", която има неблагоразумието да позволи изтичане на информация, относно медийната и програма и наставления към представители на биоиндустрията.

Основни елементи от програмата са следните:

-"разкази - не проблеми" - добрите истории обикалят света за минути, именно на това да разчита индустрията;

-“продукти - не технологии" - Разказът да се съсредоточи върху новите продукти, например специални прахове за пране;

-„облагодетелствани лица - не ползи";

-"символи - не логика"- символите са важни за политиката, тъй като се свързават с емоции. Биоиндустрията да използва символи, показващи надежда, удоволетворение и самооценка. Един от принципите за пропаганда гласи, че индустрията трябва да се концентрира върху екологичните и икономически ползи от биотехнологиите. 22

Други по-известни мрежови организации, които се занимават с граждански контрол на ЕС администрацията и големите компании са следните:

-ATTAC - Международна мрежа за демократичен контрол на финанси;

-Коалиция, относно опасности от действията на компанията BAYER -немска група за наблюдение и контрол на фармацевтичната фирма BAYER;

-CEE Bankwatch - Централна и източно-европейска не-правителствена мрежа за контрол и наблюдение на международни финансови институции;

-The Corner House - базирана във Великобритания изследователска група за подкрепа развитието на недискриминирано гражданско общество, където отделните общности ще имат контрол върху средствата, ресурсите и решенията, касаещи развитието и начинът им на живот;

- Corporate Watch - базирана в Англия изследователска група за разкриване на престъпление и лицемерие от страна на корпорации, отказващи да действат в интерес на гражданите;

- CorpWatch - друга подобна група, която разкрива корпоративни документи, имащи социално, политическо, икономическо и екологично въздействие върху гражданите. Поддържа добре обезпечена уеб страница.

-Critical Shareholders Association - обединява 30 активистки групи в Германия, грижещи се за по-голяма екологична защита, опазване на човешко права и наблюдаваща действията на компании като Круп, Сименс и Даймлер;

-Ethical Consumer - независими издатели на списания, поддържащи база данни относно екологични и социални въздействия, породени от големи компании;

-GRESEA - белгийска изследователска група за глобална икономическа справедливост;

- GM WATCH - новинарски услуги, относно проблемите, свързани с генетичното инженерство. Групата фокусира вниманието си върху използване на пропаганда, манипулация, пъблик рилейшънс, "спин" и други средства за популяризиранена генетичните технологии и производство на GM храни. Разкриват се ролята на водещи учени, подпомагани от големите компании, индустриални групи за фронтално влияние, ПР агенции, лобистки и политически групи, подкрепящи тези храни и игнориращи правата на гражданите да знаят за проблемите, предизвикани от новите генетични технологии;

-IBFAN (International Baby Food Action Network) - международна мрежа за действия, касаещи детски храни и продукти. Обединява усилията на 150 групи от 90 страни, с основна цел да се подобри здравето на децата. Наблюдават се стриктно корпоративни практики, имащи отношение към детски храни, надбавки и организиране на директна кампания срещу Нестле;

- International Forum on Globalization (IFG) - активисти и учени срещу неолиберална глобализация;

- LobbyControl - немска гражданска организация за информиране на хората, относно опасността от лобистки, ПР и think tanks групи;

- LobbyWatch - базирана във Великобритания организация, следяща измамни действия на лобистки, ПР фирми,"фронт-групи", политически мрежи и наети от индустрията учени;

-McSpotlight - мрежови ресурси, касаещи дейности на компании като Макдоналдс, Нестле, Унилевър;

- The Multinationals Resource Center - Центърът е базиран в САЩ и е проект на Международно списание за мониторинг /Multinational Monitor magazine/ осигурява база данни, информация, изследвания за журналисти, учени, и други групи, относно подкрепата им за отделни корпоративни действия /наречени вътрешни корпоративни агенти/;

- OneWorld – група, защищаваща правата на Интернет потребителите, за по-голяма демократичност на мрежата и свободно развитие на мрежовите ресурси;

- Public Citizen - Global Trade Watch - наблюдение на глобалната търговия, организиране на кампании срещу нечестни инвеститорски политики;

- StateWatch - мониторинг на свободите в рамките на ЕС, осигурява се пълен достъп до документи на ЕС институции /особено онези, които засягат директно свободите на гражданите/;

- Transnational Institute (TNI) - прогресивна международна мрежа от учени и активисти;

- Network Women In Development Europe (WIDE - мрежа от женски организация за подкрепа развитието на жените в рамките на Европа и спазване на техните права;

- The Bruges Group http://www.brugesgroup.com/about/index.live/ Това е независима think tank група, създадена през 1989 г. с основна идея да се ограничи централизацията на властта в Брюксел. Мисията на групата е да се подкрепят дискусии, относно ЕС и политика по отношение на образование, алтернативни политики и международни отношения. Проблеми, с които се занимава групата: граждански свободи; корупция; отбрана; демокрация; разширяване; евро и икономика; здравеопазване; пропаганда и медии; данъци.23

Типична за Европа гражданска организация е "Европейска корпоративна обсерватория" - Corporate Europe Observatory (CEO)- базирана в Амстердам изследователска група, с основна цел да изследва заплахите за демокрацията, равнопоставеност, социална справедливост и околна среда, често обект на въздействие от страна на компании, корпорации и лобистки групи. В тази организация има представители на Великобритания, Финландия, Швеция, Испания. Групата се финансира от независими фондации, публикувани са точните суми, получени от всяка фондация. От 2006 г. основният фокус е влиянието на корпоративните лобита в рамките на ЕС. Лансира се специална Европейска инициатива за прозрачност /ETI/, създаден е и Алианс за прозрачност и етична регулация /ALTER-EU/. В коалицията влизат 140 граждански групи, които са и съоснователи на CEO.

Активности на центъра:

-Препоръки, относно прозрачността на лобистки процеси в ЕС;

-Публичен дебат " Прозрачност и вземане на решения в рамките

на ЕС";

-Подготовка на Зелена книга за ЕС;

-Провеждане на годишна асамблея в Брюксел;

-Месечни прес-информации за проблеми, касаещи лобизъм и прозрачност в Европа;

-Изслушване на представители на групите в ЕС парламента;

-Организиране на пресконференции - два пъти в годината и публични срещи с граждански организации в Австрия, Финландия, Гърция, Швеция, Англия.24

Институтът за анализ на лобизмът в Европа публикува списък на най-известните организации в Европа за мониторинг и контрол на лобизма /http://www.lobbywatch.org/lm_links.html/. Освен това се поддържа интегрирана база данни на учени - включва имената на 1000 учени и представители на академични среди и техните връзки с корпорации. Освен това поддържа още:

-Кой, кой е? Уебсайт регистрации - в реално време може да се направи проверка, кой стои зад определени уеб страници, за да могат гражданите да преценят надеждността на информацията;

-Wayback machine - технология за анализ на предишни версии на уеб страниц и достъп до Интернет архив;

-"Зелена война” /The War on the Greens/ проследява действията на активистки групи, корпорации и правителства, ПР агенции, лобизъм, насочени срещу екологични проекти;

-Информационно замърсяване - полезни страници и библиография на анти-екологични двуижения;

-Strathclyde University - център за проследяване на пропаганда и медия дезинформация;

-GM Watch - най-популярната база данни за генно модифицирани растения, въздействия и политики;

-База данни за биотехнологии - списък на хора работещи едновременно за правителствени агенции и биоиндустрията;

-Organic Attack! - профили на организaции, работещи срещу органични култури;

-Pandora проекти - мейлинг лист за обмен на иформация, ПР кампании и корпоративни фронт - групи за въздействие;

-Pants on Fire Awards - наблюдение на награди, свързани с биотехнологии, особено пропагандни кампании, манипулация и лъжлива информация.25

Както става ясно, гражданският контрол и обществената регулация на лобизма в страните от ЕС са стигнали твърде далече, независимо от хода, регулацията и саморегулацията на това тъй-важно явление – съгласуване на интересите в рамките на ЕС- администрацията.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

За състоянието на лобизма в българия -2010 icon3 swot анализ на състоянието на мсп в България
Основни препоръки спрямо политиката към мсп според Годишния доклад за състоянието и развитието на мсп в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСправка за състоянието на международнодоговорната база на република българия в областта на защита на класифицираната информация към 10. 08. 2010 г. (без влезлите в сила)

За състоянието на лобизма в българия -2010 iconГодишен доклад за състоянието на националната сигурност
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconБюлетин за състоянието на повърхностните и подземните води на тероторията на басейнова дирекция
Бюлетинът за състоянието на повърхностните и подземните води на територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район –Благоевград...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconЗакон за публичност на лобизма
Чл. (1) Този закон урежда условията, реда за регистрация, забраните и ограниченията за осъществяване на лобистка дейност
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconОтчет на държава-членка: България, 2013 Заглавие
Доклад за състоянието на инфраструктурата на пространствената информация в България
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconСъобщение до медиите
България и региона, състоянието на музикалната нидустрия в България и Североизточна Европа като цяло
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconРепублика българия министерски съвет зако н
Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането...
За състоянието на лобизма в българия -2010 icon1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство
На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика,...
За състоянието на лобизма в българия -2010 iconИзпълне ние на критериите за членство на р българия в Шенген, според оценките за състоянието на Гранична полиция към 01. 01. 2011г
...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом