Дипломна работа на тема: " Лизинговите операции в международната търговия"




ИмеДипломна работа на тема: " Лизинговите операции в международната търговия"
страница5/9
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.02 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://www.koronal.com/downloads/LIZINGOVI OPERACII.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9

6.8. Определяне и изплащане на наема

Изборът на вариант за определяне на величината, формите и начина на плащане на наема се обуславя в най- висока степен от естеството на обекта на лизинга, продължителността на договора, характера на отношенията между контрагентите.

По принцип, условията за плащане в договора за лизинг предвиждат повременни, периодични, еднакви по размер вноски, определяни за час, ден, седмица, месец, 3 или 6 месеца, а в някои случаи и за година. Наемът се изчислява върху пълната цена на оборудването, включително данъците и митническите такси, като транспортните разходи по доставката на обекта на лизинга обикновено се плащат директно от фирмата наемател. Изплащането на внослите по наема се осъществява съгласно договорената периодичност, без да е необходимо за това предизвестие. При закъснение се предвиждат лихви, определени в договора (по правило равни на банковата лихва плюс определен процент).

Моментът, от който започва да тече срокът на лизинга, т.е. изплащането на наема, съвпада с момента на фактическото предаване и приемане на обекта на лизинга, т.е. от подписването на приемо- предавателния протокол. Срокът на лизинга приключва в деня, когато въпросното оборудване в изправно състояние и с всички принадлежности към него, необходими за правилната му експлоатация, постъпи в склада на наемодателя или в друго посочено в договора място.

В някои случаи, в тази клауза се включва задължението на наемателя да осъщстви известен брой авансови вноски по наема с цел да гарантират интересите на наемодателя.

При финансовия лизинг авансови плащания рядко се предвиждат, но както бе споменато, плащането на наема може да се извърши под формата на издаване на плици от наемателя, покриващи цялата сума на наема и носещи падеж на плащане, съответно на договорените последователни периодични вноски по наема.

6.9. Застраховки срещу възможни рискове

Най - често срещаният вариант на формулировка на условието за застраховка на наеманото оборудване предвижда тя да се извърши от наемателя, тъй като отговорността за щетите пада върху него. застрахователната полица се подписва от наемателя в полза на наемодателя, който в случаите на настъпване на застрахователно събитие получава директно обезщетение. При оперативния лизинг застраховката се осъществява съгласно постигнатата договореност, но в преобладаващия брой от случаите от фирмата наемодател.


6.10. Прекратявне действието на лизинговия договор

В течение на неотменяемия период лилизинговият договор не може да бъде анулиран по желание на нито една от договарящите страни. Изключения се допускат в случаите, когато:

наемателят на изпълнява поетите от него общи или специфични задължения съгласно договора. При установяване на подобен факт наемодателят може да поиска незабавното връщане на обекта на лизинга. Подобни случаи могат да бъдат: използване на наеманото оборудване несъобразно на неговото предназначение или противно на клаузите на дговора; умишлено или несъзнателно увреждане; закъснения или неплащане на лизинговите вноски; неспазване на клаузите за техническо обслужване и др.;

в случаите на фалит на наемателя, договорът се счита за автоматично анулиран. Оборудването се връща незабавно, а разходите се понасят от наемателя. Могат да бъдат предвидени различни обезщетения: например изплащането на сума, равна на 12 месечни вноски или на сума, равна на половината от всички останали вноски и др. В случаите на настъпване на застрахователно събитие, наемът се плаща до получаване от наемателя на обезщетението от застрахователния институт, като тези вноски в последствие се възстановяват.

При оперативния лизинг, договорът може да бъде прекратен по всяко реме след съгласуваното предизвестие, на основата на съдебно или арбитражно решение, констатирало нарушение на договорните клаузи.

6.11. Такси и разходи

Всички такси, данъци и други разходи, свързани с реализацията на договора са за сметка на наемателя, включително бъдещите, засягащи пряко или косвено експлоатацията и поддържането на наеманите машини и съоръжения.


ВТОРА ГЛАВА


1. Правно регламентиране на лизинговата дейност

По отношение правната характеристика на договора за лизинг, съществуват множество проблеми, които се отнасят основно до юридическата му квалификация и правната същност на връзката между договора на лизинг и договора за продажба на обекта за лизинг. В правото на страните от континентална Европа и САЩ, тези проблеми се решават по различен начин, въпреки че по същество става въпрос за един и същ правен институт - лизинговата дейност.

Счетоводството от своя страна е зависимо и в голяма степен от възприетата правна регламентация на лизинга, както националното законодателство, така и в международното право.

Точността в квалифицирането на лизинговите договори, в рамките на отделната държава е от значение за по нататъшното счетоводно и данъчно третиране - например по един начин се отчита договор за финансов лизинг, по друг за оперативен.

В международен мащаб също се налага унифициране на правната трактовка на лизинга, тъй като постоянно засилващите се процеси на сливане на международни капитали и създаване на смесени предприятия, изискват съпоставимост на данните в техните отчети и баланси.

Въпреки това, на национално ниво са налице съществени различия в правната и счетоводната трактовка на лизинговата дейност. Причините за тези различия се свеждат основно до :

  • различията в националните законодателни принципи;

  • голямото разнообразие на видове лизинг и наличието на съществени различия в икономическата характеристика на финансовия и оперативен лизинг.

Националните законодателни принципи в отделните страни са изградени основно върху две правни системи - тази на римското право и англо- американската система. Първата е характерна за държавите от континантална Европа- Франция, Германия, Италия, Холандия, както и за Япония. Тази правна система е силно доктринална и включва разработването на детайлизирани правила и конкретни изисквания към отделните правни обекти. За това, в страни като Франция и Белгия, лизинговата дейност е регламентирана не само с общото право, но и с конкретни закони. В тези държави подобен подход се прилага и към счетоводното третиране на лизинговите операции.

Англо- американската правна система се основава на прецедента в практиката. Тя не формулира строги правила на поведение и застъпва минимална намеса на държавата в стопанския живот. В САЩ, Великпбритания, Индия, Канада, Австралия и други държави, които прилагат тази правна система има много по- голяма свобода на търговското право, счетоводното законодателство о в този смисъл, и в правното и счетоводно третиране на лизинговата дейност.

Правната традиция в България е изградена основно на германския, френския и белгииския модел и е дълбоко свързана с римското право. Затова за нея са типични строгите правилоа и голямата детайлизираност при регламентация на правното тълкуване и отчитане на конкретните обекти.

Другата основна причина за различината юридическа квалификация на договора за лизинг, е исторически наложилото се в практиката богато разнообразие на видове лизинг, както и обособилите се съществени различия в икономическата характеристика на финансовия и оперативния лизинг.

При правната трактовка за договора за лизинг, в отделните правни доктрини се приемат различни подходи. Той се приема като:

  • специфичен вид договор за наем;

  • вид продажба на изплащане;

  • смесен договор, включващ отделни елементи от различни традиционни видове договори;

  • специфичен вид договор, който няма аналог с традиционните договорни форми.

В приетия закон за част трета на Търговския закон, за пръв път в българското законодателство е придвидено правна уредба на договора за лизинг, като специфична търговска сделка. Освен това, за договора за лизинг се прилагат редица правила на договора за наем, регламентиран в закона за задълженията и договорите (чл.229). според постановките за част трета на ТЗ, чл.342, ал.1, с договора за лизинг, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. По този начин се налага становището, че договорът за лизинг е специфичен договор за наем, макар и да не се споменава точно в какво се изразява тази специфика. Въз основа на направената вече сравнителна характеристика, между лизинг и наем и анализираните специфични особености на лизинга, може да се изрази несъгласие с тази постановка. За по- точно може да се приеме становището, че лизинговият договор е от типа договори sui generis.

Като се изхожда от специфичните особености на финансовия лизин, логично изниква въпросът за правната връзка между договора за покупко- продажба и договора за лизинг. От практическо значение е да се определи в качеството на какъв се явява лизингополучтелят спрямо доставчика при установяване на нередности в доставката или недостатъци на обекта на лизинг. Правно регламентиране на тези отношения е необходима както за лизинговата практика, така и за счетоводното им отчитане.

И този проблем не намира еднозначен отговор в националното право на отделните държави. Така например в немската практика се приема т. нар. свързани договори, при които прекратяването на единия договор, води до последващо прекратяване и на другия договор. В английската правна система, тези отношения се изразяват чрез сключване на агентски договор, който позволява при установяване на недостатъци на обекта, лизингополучателят да предяви претенции към доставчика в качеството си на агент на лизингодателя. В споменатия закон за част трета от ТЗ, договорът за продажба при финансовия лизинг, се третира като договор сключен в полза на трето лице чл.344, ал.2.

Изборът на една или друга правна констатация за регламентиране на посочените взаимоотношения, зависи до голяма степен от вида на лизинга, споразуменията, постигнати между лизингодателя и лизингополучателя, както и редица други фактори от икономически и технически характер.

За нуждите на счетоводното отчитане е от значение не толкова конкретния вид на тази правна конструкция, колкото наличието на такава правна връзка, която да позволи осъществяване на отчетност на взаимоотношения с доставчика.


2. Счетоводно регламентиране на лизинговата дейност

Развитието на международния бизнес и разрастващитете се изтеграционни процеси, налагат необходимостта от уеднаквяване на счетоводните стандарти. В последните години став все по- силен стремежът на Leaseurope за унифициране на счетоводното отчитане на лизинга и въвеждане на единни принципи, осигуряващи съоставимост на данните в балансите на предприятията от различните държави. В противовес на тази тенденция е съществуващото в практиката различие в правното регламентиране на лизинговата дейност, което както вече бе отбелязано, показва влияние и върху счетоводното отчитане.

2.1. Характеристика на действащия до 01.01.1998 г. НСС 11 и приемането на новите Национални счетоводни стандарти.

2.2. Примера на международната лизингова практика в областта на счетоводното и правно регламентиране.

За счетоводното отчитане у нас до 01.01.1998г се прилагаше Национален счетоводен стандарт /НСС/ 11 “Отчитане на наемните договори”. Дотогава бяха актуални и разработените от управление “Национално счетоводство” към Министерството на финансите, разработки “Указания за прилагане на Националните счетоводни стандарти”, където с конкретни примери бяха подробно разгледани счетоводните аспекти на отчитането на този вид договори.

НСС 11 разглеждаше два вида наемни договори- експлоатационни и финансово обвързани. В по- голяма част от счетоводната ни литература се посочва, че тези два вида са тъждествени с оперативния и финансовия лизинг. Това може да се приеме до определена степен за експлоатационния наемен договор и оперативния лизинг. Финансовият лизинг има много по- богато съдържание от финансово обвързания наемен договор, включва различни видове финансов лизинг и има по- широка сфера на приложение.

За да се класифицира един наемен договор, като финансово обвързан, според НСС той трябваше да отговаря на поне две от изискванията:

  • договорът да съдържа клауза за закупуване;

  • собствеността да се прехвърля към края на наемния срок;

  • срокът на наемния договор да покрива по- голямата част от полезния срок на годност на актива.

Като се има пред вид, че първият критерий предопределя съществуването на втория - прехвърлянето на собствеността може да се направи извода, че у нас изискванията са сведени до наличието на т.нар. клауза за закупуване.

В американската икономическа литература, за да се определи даден лизинг като финансов е необходимо да е налице само едно от следните четири условия:

1. чрез лизинга имуществото става собственост на наемателя в края на лизинговия период;

2. лизингът дава право на наемателя да закупи наетото имущество на изгодна цена - по-ниска от реалната.

3. лизинговият период се равнява на 75% или повече от определения икономически живот на имуществото;

4. действителната стойност на минималните лизингови плащания в начлото на лизинговия период се равнява на 90% или повече от чистат реална стойност на наетото в това време имущество.

Тези критерии по своя смисъл са много близки до изискванията в Международен счетоводен стандарт 17. Явно е, че в международната практика се дава много повече свобода при класифицирането на определен вид лизинг като финансов. Това е от съществено значение за счетоводното отчитане, защото при по- широка трактовка на понятието финансов лизинг, ще са повече обектите и взаимоотношенията, подлежащи на отчитане.

НСС 11 поставя ограничение и в още един аспект - наличието на клауза за закупуване. Нормативно тя е регламентирана само в Българския счетоводен стандарт. В МСС 17 е посочено, че наемателят има право на избор, дали да закупи актива.

В САЩ и в повечето страни от Западна Европа в областта на финнсовия лизинг съществува право на избор на лизингополучателя да закупи или не актива в края на лизинговия срок. В законодателството на Великобритания при финансовия лизинг не се включва клауза за закупуване, а ако страните са се договорили за такава се сключва отделен договор за лизинг, наречен hire purchase. А в Конвенцията за международен финансов лизинг са посочени три особености, характеризиращи финансовия лизинг:

  • гарантирано право на избор на актив и на неговия доставчик от лизингополучателя;

  • задължение за лизингодателя да закупи актива и да уведоми доставчика, че той е предназначен за лизинг;

  • размерът на лизинговите вноски, който не може да бъде по- малък от амортизацията на цялата или значителна част от стойността на актива.

Видно е че тук клаузата за закупуване не е посочена като задължително изискване.

Решение на очертания проблем е приемането на Закона за част трета на ТЗ, според който лизингополучателят придобива при финансов лизинг обекта по време на договора или след прекратяването му.


Така разработен НСС 11 не обхващаше всички субекти на лизингови отношения - от обхвата му е изключен доставчикът, а също и взаимоотношенията, когато като страна на лизингодател участват повече от един субекти. Ограничава се кръгът на обектите на лизинг, като обект на лизинг се разглеждат само материалните дълготрайни активи. Така разработен НСС 11 на практика регламентира отчитането на определен вид финансов лизинг - двустранен лизинг с клауза за закупуване.

Съобразени със съвремените икономически и правни постановки в областта на лизинга и в унисон със световната счетоводна практика са приетите нови счетоводни стандарти.

С ПМС 65 от 25.03.1998г. (Обн.,ДВ, бр.36 от 31.03.1998г.) бяха приети нови Национални счетоводни стандарти и нов Национален сметкоплан. Считано от 01.01.1998г. счетоводното отчитане на лизинговите договори вече е регламентирано в Национален счетоводен стандарт 17 “Отчитане на лизинговите договори”.

Счетоводното отчитане на лизинговите договори се извършва върху основата на сключен договор между наемодател и наемател.

Лизинговият договор е споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя правото на ползване на определен актив за договорен срок срещу възнаграждение (наем). Като лизингов договор се третират и споразуменията за наемане на актив, в който има клауза, даваща право на наемателя да придобие собствеността върху актива при определени условия.

Срокът на лизинговия договор се определя от наемателя и наемодателя. За начало на договора се счита по- ранната от двете дати: тази на подписването на договора или датата, от която двете страни са се обвързали с условия по договора.

В стандарта се разграничават два вида лизингови договори, а именно: финансов и оперативен лизинг. Това са вече известните видове наемни договори: финансово обвързан и експлоатационен наемен договор от отменения НСС 11. Вземайки под внимание досегашното отчитане на този вид договори и съобразявайки се с новите моменти в нормативната уредба, по- долу ще бъдат разгледани най-общо счетоводните записвания при наемодателя и наемателя на активи, както при финансовия, така и при оперативния лизинг.

2.3. Счетоводно отчитане на предадените, респективно получените активи по финансов лизинг

2.3.1. Счетоводно записване при наемодателя на предоставените по финансов лизинг активи.

Предприятието наемодател отписва натрупаната до момента амортизация на дълготрайния актив (2), обект на лизинговия договор, както и балансовата му стойност (3). То е длъжно да отрази договорените наемни плащания като вземане по дебита на сметка 2293 “Вземания по финансов лизинг” (1). В това вземане влизат справедливата цена на актива и лихвата по финансовия лизинг. Последната се получава като разлика между сумата на договорените лизингови плащания и справедливата цена на актива. Лихвата се отчита като финансов приход за бъдещи периоди по кредита на сметка 725 “Финансови приходи за бъдещи периоди” (1). Получените в изпълнение на лизинговия договор суми, се отразяват като намаление на вземането по финансовия лизинг (4). Едновременно с това предприятието е длъжно да признае като финансов приход съответстващата на товаплащане част от разсрочената лихва. Това става по кредита на сметка 729 “Други финансови приходи” (5). За целта се определя коефициент, равен на съотношението между сумата на разсроения финансов приход и цената на договора. Полученият коефициент се умножава с получената по договор сума и така се получава частта на финансовия приход, който трябва да се признае за текущия период.

Пример 1. Сключен е финансов лизинг за предоставяне на комплект шевни машини. Цената на договора е 6 000 000 лева. Отчетната им стойност е 4 500 000 лева, а натрупаната до момента амортизация е 500 000 лева. Срокът на договора е 5 години. Годишната лизингова вноска е в размер на 1 200 000 лева, а справедливата (пазарната) цена на машините е 5 500 000 лева.

Предприятието е регистрирано по ЗДДС.


(1) За начисляване на вземането от наемателя:

Д-т с/ка 2293 “Вземания по финансов лизинг” 6 000 000

К-т с/ка 709 “Приходи от други продажби” 5 500 000

К-т с/ка 725 “Финансови приходи за бъдещи периоди” 500 000

(2) За отписване на натрупаната до момента амортизация:

Д-т с/ка 241 “Амортизация на МДА” 500 000

К-т с/ка 204 “Машини, съоръжения и оборудване” 500 000


(3) За отписване на дълготрайния актив по балансова стойност:

Д-т с/ка 709 “Приходи от други продажби” 4 000 000

К-т с/ка 204 “Машини, съоръжения и оборудване” 4 000 000


(4) За получената годишна лизингова вноска:

Д-т с/ка 503 “Разплащателна сметка в левове” 1 464 000

К-т с/ка 2293 “Вземания по финансов лизинг” 1 200 000

К-т с/ка 4532 “Начислен данък за продажбите” 264 000


(5) За признаване на част от разсрочения финансов приход:

Д-т с/ка 725 “Финансови приходи за бъдещи периоди” 100 000

К-т с/ка 729 “Други финансови приходи” 100 000


фин. приход за текущия период = (1 200 000/6 000 000)* 500 000 = 100 000


(6) За приключване на сметка 709 “Приходи от други продажби”:

Д-т с/ка 709 “Приходи от други продажби” 1 500 000

К-т с/ка 123 “Печалба и загуба от текущата година” 1 500 000


(7) За приключване на сметка 729 “Други финансови приходи”:

Д-т с/ка 729 “Други финансови приходи” 100 000

К-т с/ка 123 “Печалба и загуба от текущата година” 100 000


Вижда се, че при отчитането на финансовия лизинг при наемодателя е налице известна промяна в сравнение с предишния приход на отчитане. Това се дължи на промяната в стандарта и по- точно ма включването на справедливата цена като част от вземането по финансовия лизинг. Отмененият НСС 11 използваше само балансовата стойност наактивите. Разбираемо е, че балансовата стойност е различна от справедливата цена на актива. В практиката в повечето случаи справедливата (най-често пазарната) цена на актива е по- висока от балансовата му стойност. Най-вероятно поради тази причина в националния сметкоплан сметка 2293 “Вземания по финансов лизинг” не кореспондира пряко със сметки от група 20 “Дълготрайни материални активи”, 21 “Дълготрайни нематериални активи”. Кореспонденцията между тях е опосредствана от сметка 709 “Други приходи от продажби”. По този начин веднага се отчита възникналата разлика между справедливата цена и балансовата стойност на актива. Тази разлика намира отражение във финансовия резултат на предприятието.

2.3.2. Счетоводни записвания при наемателя на получените при финансов лизинг активи.

За разлика от отчитането на финансовия лизинг при наемодателя, то при наемателя на актива записванията са такива, каквито бяха и преди промяната на стандартите.

Предприятието наемател заприходява получения нает дълготраен актив по дебита на сметки от група 20 “Дълготрайни материални активи”, 21 “Дълготрайни нематериални активи” (1). Това става по справедливата (продажна) цена на актива. Започва да му начислява амортизация от месеца, следващ заприходявнето му (2).

Предприятието отчита като дългосрочно задължение определените в договора плащания по кредита на сметка 159 “Други заеми и дългове”(1). Разликата между сумата на договорените плащания и справедливата цена на актива се отразява по дебите на сметка 625 “Финансови разходи за бъдещи периоди” (1). Сумата от лихвата се признава се признава като разход за текущия период пропорционално на изплатените суми по договора (3).

Всяко плащане се отразява в намаление на задължението на предприятието своя лизингодател (4).

Ако използваме данните от примера, даден по- горе, но от гледна точка на наемателя, тогава счетоводните записвания ще бъдат следните:


(1). За заприходяване на получените активи:

Д-т с/ка 204 “Машини, съоръжения и оборудване” 5 500 000

Д-т с/ка 625 “Финансови разходи за бъдещи периоди” 500 000

К-т с/ка 159 “Други заеми и дългове” 6 000 000


(2). За начисляване на амортизация за годината:

по линеен метод за 5 години:

20% * 5 500 000 лева = 1 100 000лв.

Д-т с/ка 603 “Разходи за амортизация” 1 100 000

К-т с/ка 241 “Амортизация на МДА” 1 100 000


(3). За признаване на пропорционалната част от разсрочения финансов разход:

фин.резултат за текущия период = (1 200 000/6 000 000) * 500 000 = 100 000

Д-т с/ка 629 “Други финансови разходи” 100 000

К-т с/ка625“Други разходи за бъдещи периоди” 100 000


(4). За отразяване на плащане по договора:

Д-т с/ка 159 “Други заеми и дългове” 1 200 000

Д-т с/ка 4531“Начисленданък за покупките” 264 000

К-т с/ка503“Разплащателна сметка в левове” 464 000

(5). За приключване на сметка 629 “Други финансови разходи”:

Д-т с/ка 123 “Печалба и загуба от текущата година” 100 000

К-т с/ка629 “Други финансови разходи” 100 000


Счетоводните записвания при отчитането на предоставени, респективно получени материални запаси по договор за финансов лизинг са аналогични на горепосочените, като се вземе под внимание фактът, че те са неамортизируеми и че отчитането им става по други активни сметки (група 30 и 31).

2.4. Счетоводно отчитане на предоставените, респективно получени активи по оперативен лизингов договор

Оперативен лизингов договор е всеки лизингов договор, който не отговаря на изискванията за финансов лизинг.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Свързани:

Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна работа На тема: Тенденции в развитието на международната търговия с оръжие
От друга страна сме свидетели на глобализацията и интернационализацията световната икономика, а това е пряк резултат от международната...
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна работа Тема: "Електронната търговия – маркетингов, продажбен и комуникационен феномен"

Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на международната търговия" Тема: "
Тема: “Транснационалните корпорации – понятие, способи за осъществяване на дейността им и принципи”
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна квалификация курсове през 2006 година
Основни гинекологични операции: Вагинални пластики; Хистеректомии екстрафасциална, интрафасциална, вагинална; Операции върху маточна...
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна работа
Земеделска кооперация за производство и търговия”Напредък”-с. Три кладенци(Врачанско)
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconТема Електронна търговия
В широк смисъл то обхваща всички операции, които се реализират по електронен път чрез Интернет за извършване и поддържане на търговски...
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconКонспект по Валута и валутни операции в банките
Търгуване на валутите Междубанкова валутна търговия; Операции на валутния пазар
Дипломна работа на тема: \" Лизинговите операции в международната търговия\" iconДипломна работа тема: Фондови борси
Заключение
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом