Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа




ИмеРуската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа
Дата на преобразуване04.02.2013
Размер87.36 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://psiholog-bg.com/wp-content/uploads/2009/03/addikativno-povedenie.doc
Министерство на Образованието на Руската Федерация

Сургутски Държавен Педагогически Институт

Катедра по психология.


КУРСОВА РАБОТА.


Психопрофилактика на аддиктивно поведение.


Изготвил: студент ІV курс

хуманитарен факултет 691

група Буртный В.Н.


Научен ръководител:

старши преподавател Семенов Д.В.


Сургут – 2000.

План.


1. Методическа част.

Проблемна ситуация.

Анализ на ситуацията.

Теоретично обосноваване на методите.


2. Методологическа част.

Проект на избирането.

Първично анкетиране.

Повторно анкетиране.

Програма на психопрофилактическия комплекс „Твоят Избор”.


Заключение.


Списък на използвана литература.

Да осъзнаеш злото – означава

незабавно да започнеш

да се бориш с него.


М. Кольцов.


1. Методическа част.

Проблемна ситуация.


На все му е известно: Причините за постъпките са желанията. Между тях различават желания произволни (собствени) и желания принудителни, възникващи от стремежа да се избегнат неуспехи и наказания за неспазване на правилата и законите на природатао на обществото. Така че, да имаш такова поведение, а не друго принуждават собствени прищевки, навици, както също и закон, морал, съвест, традиции, страх да бъдеш наказан, опасност да загубиш живота. Към принудителни постъпки подбуждат и натрапничави съвети (убедили са Ви да постъпите така – ту познати, приятели, мълвата, рекламата, четвъртата власт – средствата за масова информация) или шантажът, заплахите, исканията на други лица и т.н.


Собствените желания възникват от инстинктите и физиологическите потребности на организма. Така възникват желанията да приемеш храна или напитки, да се наспиш, да се погрижиш за продължаването на рода (да реализираш сексуалните потребности), да задоволиш любопитството, да заслужиш признанието на околните и да станеш значима личност, и т.н. Ако все пак тежи желания остават нереализирани, човек изпитва предимно негативни емоции и усещания. В него се формира състояние на застояло, неприятно самочувствие, незадоволеност от собствения живот, неизяснена тъга, меланхолия (мрачно настроение), емоционална депресия.


Описаното състояние е опасно с това, че принуждава да се търсят начини за избавление от него. Човекът е принуден да търси начини за потискане на собствената чувствителност – начини за маскиране на неприятни усещания и емоции (това са начини за създаване на утопично благополучие и самозалъгване). Или пък човекът е принуден да търси начини за изкуствено ободряване и развеселяване. Най-често търсенето в тези направления води към формирането на различни форми на аддиктивно поведение. ( от англ. Addiction – склонност, пагубни навици).


Аддиктивното поведение е една от формите на деструктивното поведение, която се изразява в стремежа към бягане от реалността чрез промяна на психическото си състояние посредством вземане на някои вещества или чрез постоянно фиксиране на вниманието върху определени предмети или активности, което се съпътства от развитието на интензивни емоции. Този процес така обзема човека, че започва да управлява неговия живот. Човекът става безпомощен пред своите пристрастия. Волевите усилия отслабват и няма възможност да се съпротивява на аддикцията. Изборът на аддиктивна стратегия на поведението се обуславя от трудностите на адаптацията към проблемните жизнени ситуации, каквито са сложните емоционални условия, разочарованието, крушение на идеалите, конфликти в семейството и на производството, загуба на близък, рязка смяна на стереотипи, към които сме свикнали. Аддиктивната личност, както беше споменато по-горе, във своите опити търси универсален, но едностранчив начин за оцеляване – бягане от проблемите. Естествената адаптация на аддикта е нарушена на психофизиологическо ниво. Като признак за това се явява усещането за психологически дискомфорт. Свойствени са промени в настроението, ниска поносимост на фрустраците. За възстановяване на психологическия комфорт се отделя аддикция, стремеж към изкуствена промяна на психическото състояние, получаване от субекта на приятни емоции. По този начин се създава илюзия за решаване на проблема. Подобен начин за борба с реалността се закрепя в поведението и се превръща в устойчива стратегия за взаимодействие с действителността. Аддикцията е привлекателна с това, че тя представлява път на най-малката съпротива. Създава се субективно впечатление, че по този начин, обръщайки се към фиксирането върху някакви предмети или действия, може да не се замисля са собствените проблеми, да се забравят тревогите, да се избяга от трудни ситуации използвайки различни варианти за аддиктивна реализация. Желанието да се промени настроението чрез аддективен механизъм се постига с помощта на различни аддиктивни агенти. Към такива агенти се отнасят вещества, променящи психическото съзнание. При аддиктите, злоупотребяващи с ПАВ (психоактивни вещества, наркотици) се развива интоксикация, различни форми на физическа, химическа зависимост. Като последица – нарушение на обмяната на веществата, поразяване на органите, възникване на психопатологии. На профилактиката именно на тази форма на аддиктивно поведение е посветена нашата работа. Очевидно е, че максималната възможност при провеждането на профилактика притежават хората, имащи постоянен контакт с деца и подрастващи (12 – 16 годишни), които могат да уловят онези нюанси от състоянието и поведението, най-често отбягващи на родителите и испециалистите нарколози. Обучението на педагозите на основите на профилактическа работа, предоставянето на тях на адекватна информация за наркологическите заболявания, тяхното въоръжаване с конкретни психотехнически и психотерапевтически приеми ( игри на роли, тренировки, дискусионна работа), със способи за формиране на системи на алтернативни на наркотиците увлечения, ще позволи в най-близко бъдеще да се огради подрастващото поколение на града от наркотическа епидемия.


Изхождайки от гореказаното може да бъде формулирана хипотезата на нашето изследване – посредствам ред психопрофилактически мероприятия може да се понижи рискът от употреба на ПАВ от млади хора.


Основна цел на нашата работа се явява проверка на ефективността на комплекса за профилактика на наркоманията в средата на подрастващите и младежта за педагози и психолози в средни училища и други образователни учреждения в гр. Сургут. Обект на изследването – млади хора на възраст 14 – 20 години. Предмет на изследването – отношението на младите хора към употребата на ПАВ.


Задачи на изследването.

1. Разработване на психопрофилактически комплекс „Твоят Избор”.

2. разработване на анкета и провеждане на анкетиране за разкриване на отношение към употреба на ПАВ.

3. Провеждане на комплекса „Твоят Избор”.

4. Повторно анкетиране и обобщаване на резултата.


Анализ на ситуацията.


Положението относно на употребата на наркотични вещества от деца и подрастващи в Русия, в настоящия момент е придобило застрашаващ характер. Ако преди 4-5 години 17-16 годишни наркомани са били клинична рядкост, в настоящия момент това са на практика 30% от всички потърсили медицинска помощ наркомани. Везмане на наркотици става нещо обичайно, почти традиционно. Създава се впечатление, че в подрастващите среди в настоящия момент да не се употребяват наркотични вещества се смята за неприлично, не съвременно. По данни на Министерството на вътрешните работи 70% от всички употребяващи наркотици са подрастващи на 14-17 год. и лица на млада възраст. Социологически изследвания, проведени от Държавния научен център по психиатрия и наркология към Министерството на Здравеопазването и Медицинската промишленост на Руската Федерация, сочат, че измежду подрастващите на възраст от 14 до 18 години спиртни (алкохолни) напитки употребяват 88% от момчетата и 93% от момичетата. Употребявали са наркотични и токсикоманични вещества поне веднъж 56% от момчетата и 20% от момичетата. Употребяват наркотици в настоящия момент 45% от момчетата и 18% от момичетата. Наркологическата ситуация в средата на подрастващите е такава, че може да се говори за епидемия от наркомания в младежката среда.

По мнение на В.Киндерман на употребата на наркотици предшества желанието да се опита наркотика, рискът от това, че подрастващият ще започне да употребява наркотици. Най-силно рискът от употреба на наркотици е изразен при младежите на възраст 12-18 години. На тази възраст младите хора трябва да се справят с голямо количество от задачи на развитието, доста по-голямо от колкото през който и да е било период от последващия им живот: те трябва да подготвят напускането си на бащиния дом, да постигнат признание в своята възрастова група, да завържат приятелски отношения, да встъпят в сексуални отношения, да създадат партньорски отношения, да определят перспективата на бъдещата си професия и да създадат собствена скала за ценности и етическо самосъзнание като основа за собствено поведение. Рискът от отклоняващо се поведение (употреба на наркотици – това е само една от възможните форми) възниква, ако младия човек не вижда тези задачи или не може да ги приеме, или ако решаването на тези задачи се явява за него или му се стори невъзможно.


В съвременната младежка субкултура стремително се формира феноменът на „наркоманското съзнание” – жизнен успех, духовно усъвършенстване, секс, комуникиране започват да се разглеждат като неразделна част от наркотичния „кеф”(наслада). Степента на материалното благополучие се определя освен от марката на автомобила, скъпото облекло, способността да посещаваш престижни увеселителни заведения, още и от възможността да се сдобиеш от „доза” престижен наркотик. От философските концепции в младежката среда за най-модерни се смята тези, които се основават върху описанието и анализа на духовния опит придобит посредством употреба на наркотици, някои от които се явяват идеологическо основание и оправдание на наркотизма. Подрастващите четат книги на Кастанеда, Грофф, Лири, в които се възпява „вълшебния свят” откриващ се под влиянието на халюциногените: ЛСД, псилобицин, мескалин.


Ръководител на клинично отделение на детска и младежка наркология , НИИ по наркология към министерството на здравеопазването на Русия, кандидат на медицински науки А.В. Надеждин провеждайки беседа, по молба на дирекцията, с учащите се от горните класове на един от престижните лицеи в Москва, в който децата се приемат в независимост от финансовото състояние на родителите, а само в резултат на издържан много строг конкурсен подбор, е обърнал внимание на почти феноменална осведоменост от страна на децата относно наркологическите въпроси. Те свободно са давали характеристики на едни или други наркотични вещества, ориентирали са се по медицински въпроси, разсъждавали са за спорните въпроси в наркологията, и дори няколко пъти са го поставяли в затруднително положение. Обяснението било много просто – всички ученици внимателно са прочели последно ръководство по наркология, мнозина от тях имали тази книга в къщи. На практика всички ученици са имали личен опит по употреба на наркотични вещества. Застрашаващото в случая е това, че те не са обикновени деца от обикновено средно училище, а както е казал директора на лицея „бъдещия интелектуален елит на нацията”.


В Русия масовата употреба на кокаин се наблюдавало в средите на безпризорните деца през 20-те години. Това беше първата избухнала вълна на масова употреба на наркотици от подрастващи деца в света. През 90-те години ситуацията се повтаря, само че освен безпризорни деца и подрастващи на 14-16 год., които сега, като и след гражданската война са в изобилие, в наркотизацията се озовават въвлечени достатъчно благополучни в социален план подрастващи. Ако след гражданската война сиромаси са ставали след гибелта на родителите от глад и физическо унищожаване, сега причината за осиротяване предимно се явява смърт от алкохолизъм.


Следва да се каже за социално-психологическите предпоставки за масова употреба на наркотици. Разрушаването на идеологическата основа на обществото е довело към това, че по-голямата част от населението напълно е загубила духовните орентири в живота, разбирането за света се оказва деформирано. Животът, дори това пряко и да не се осъзнава, е загубил за много хора своя смисъл. Оказват се несъстоятелни аксиомите за колективните интереси, а психологията за индивидуалното съществуване на практика не е сформирана. Дори относителното икономическо благополучие не е в състояние да запълни образувалия се „идеологически вакуум”. Идеологическата ситуация се променяше толкова бързо, че адекватната адаптация се оказа на практика невъзможна. Която и да е социална структура, при наличието на задължителни маргинални групи, за своя основа има средните слоеве от населението, соито задължително трябва да разбират целта и смисъла на живота си. В много от страните пропагандата в средствата за масова информация, литературата е насочена към формирането на определена система от ценности и възгледи. В училищата съществуват специални занятия, в които се отработват и (прививат)научават от ранни години понятията за общочовешки ценности. Хората се радват на живота, на природата, на общуването, на семейството, на децата, намират удовлетворение в професията, хобито, самоопределят се като принадлежащи към определена национална и държавна система. Формира се еснафът, в добрия смисъл на думата. Еснаф – като пазител на социалните традиции, здравия разум, основите на обществената стабилност.

Свързани:

Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconОбяснителен меморандум
Руската федерация за присъединяване към сто през 1993 г. Понастоящем е необходимо да бъде изготвено решение на Съвета за одобряване...
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconСофийски университет „св кл охридски" катедра "публична администрация"  
Курсова работа + изпит. Проверката на знанията на студентите е систематична – тя включва текущ контрол и изпити. Студентите разработват...
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconОбяснителен меморандум
Руската федерация към Съюза (наричан по-долу „протоколът“) и Споразумение за търговията с части и компоненти за моторни превозни...
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconИнститут по човешки фактор оод
България и координатор на секцията по Кризисна интервенция на дпб, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация...
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconФилософски факултет катедра политология курсова работа
Увод
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconКонспек т
Курсова работа. Изготвяне и представяне на курсова работа, свързана с условията и документация на банкова услуга
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconФилософски Факултет Катедра Политология Курсова работа
Какво е управляващ елит? стр. 2
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconПрограма за работата на цпрб в руската федерация
Подписване на договор и план за работа през 2008 г., организиране на работата по изпълнението му
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconЕвропейски парламент 2004 2009
...
Руската Федерация Сургутски Държавен Педагогически Институт Катедра по психология. Курсова работа iconУчастие на русия в работата на г-8
Евгений Кутовой професор в Дипломатическата академия при мвнР на Руската Федерация пред курсистите от основния дипломатически курс...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом