Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система




ИмеКонспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер358.67 Kb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/ISIP Mir and lily.doc
  1   2   3




ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ И ИЗБИРАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ


Доц. Пламен Киров


Изпит – писмен

31.10.08 – 10ч. – четни

01.11.08 – 10ч. – нечетни

Поправка – 12.12.08 – 9 ч.


КОНСПЕКТ


1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури.

2. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система.

3. Принципи на избирателното право.

4. Избирателна система - същност, елементи и роля в политическите процеси.

5. Политически и избирателни системи.

6. Избирателна система, политическо представителство и политически партии.

7. Видове избирателни системи.

8. Мажоритарни избирателни системи - особености. НАБЛЕГНЕТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС!!!!

9. Пропорционални избирателни системи - особености. Методи за разпределение на депутатски мандати. НАБЛЕГНЕТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС!!!!

10. Смесени избирателни системи. НАБЛЕГНЕТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС!!!!

11. Организация на изборите - елементи. Изборен процес

12. Насрочване на изборите, образуване на избирателни райони.

13. Съставяне на избирателни списъци, образуване на избирателни комисии.

14. Предлагане и регистриране на кандидати.

15. Предизборни кампании.

16. Финансиране на предизборните кампании и контрол.

17. Гласуване и отчитане на изборните резултати.

18. ОТПАДА - Разпределение на мандатите при мажоритарен и пропорционален избор.

19. ОТПАДА - Втори тур и предсрочен избор.

20. ОТПАДА - Оспорване на изборите и изборните резултати, санкции.


Изпит: писмен, подготовка от лекциите.

25.09.08


ВЪПРОС 1. ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО – СЪЩНОСТ, ХАРАКТЕРИСТИКА, ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.


Избирателното право е основно политическо право на гражданите в съвременното демократично общество. То се гарантира от всички съвременни конституции. Избирателното право спада към първото поколение права и свободи и като негово основно предназначение се определя изразяване на политическата воля на гражданите, формиране на политическо представителство на интереси, формиране на състава на изборните държавни органи, определяне на политиката, която те провеждат и осъществяване на демократично-обществен контрол върху политическите институции на държавата.

Избирателното право се приема като основно политическо право, защото то най-осезателно влияе върху механизма за функциониране на държавните институции. Смята се, че останалите политически права са по-скоро производни на избирателното право.

Избирателното право тясно се свързва с формирането на представителни институции и в частност на т.нар. ранни парламенти. Още с неговата поява, то се свързва с делегирането (овластяването) на изборните институции да действат от името на избирателите, т.е. изборите, чрез които се упражнява избирателното право се възприема като овластяване (упълномощаване за осъществяване на определени действия). По начало изборите се свързват с републиканското държавно устройство. В средновековието изборите се свързват с т.нар. представителство – парламенти, които са играели роля на съвещателни органи към монарсите.

Избирателната система представлява сложен механизъм от обществени отношения, посредством който избирателите упражняват своето избирателно право и формират представителни институции. Те по Конституция осъществяват или законодателната власт, или са органи на местно самоуправление.

При републиканска форма на управление не са рядко случаите, когато чрез избирателната система се формират и други органи, извън посочените, а именно избира се Президент.


ВЪПРОС 2. БЪЛГАРСКО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО,


Българското законодателство за провеждане на избори води своето начало от Търновската конституция. Непосредствено след нейното гласуване и влизане в сила през 1879 г. се приема Закон за избиране на Обикновено народно събрание. Нашето законодателство минава през няколко етапа (може да се раздели въз основа на критерия тип избирателна система, която приема):

  • от 1879 г. до 1911 г.;

  • от 1911 г. до 1934 г.;

  • от 1934 г. до 1947 г.;

  • от 1947 г. до 1990 г.;

  • от 1990 г. до сега.

Характерно е, че у нас не се създава един постоянен кодекс, който да регламентира цялата материя свързана с изборния процес, а се приемат множество единични закони за избирателното право. Характерна е една реактивност на законодателството (твърде чести промени). У нас изборното законодателство се изгражда като силно политическо законодателство. Управляващото мнозинство прави опити чрез законотворчество да получи бонификация, като се пропуска една значителна закономерност, че избори се печелят не със закони, а с гласове на избиратели.

В периода от Търновската конституция до 1911 г. се прилагат мажоритарни избирателни система. През 1911 г. се отива в противоположната точка – възприемат се пропорционални избирателни система. След 1934 г. се преминава отново към мажоритарни системи. От 1947 г. започва нов период, в който се прилага мажоритарна система, но без да има дефинитивен избор, т.е. изборите не са конкурентни, тъй като има само един кандидат. От 90 г. при нас се прилага, както смесена система, така и пропорционална система и мажоритарна.

Към момента нашето законодателство обхваща Закона за избиране на Великото народно събрание. През 1990 г. този закон не е отменен формално, но може да се каже, че той е мъртво право, защото не може да бъде прилаган. У нас действат:

  • Закона за избиране на народни представители, по който се избират депутатите в Обикновеното народно събрание;

  • Закона за избиране на Президент и Вицепрезидент;

  • Закона за местните избори, въз основа на който се избират местните органи на самоуправление;

  • Закон за избиране на представители на РБ в европейския парламент.


ВЪПРОС 3. ПРИНЦИПИ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО.


Избирателното право като субективно право се подчинява на 4 класически принципа. Те, до такава степен влияят върху провеждането на изборите и изборния резултат, че са се превърнали като основни принципи на избирателните системи като цяло. Това са:

  • принципът на всеобщото избирателно право;

  • принципът на равното избирателно право;

  • принципът на прякото избирателно право;

  • принципът на тайното гласуване.

За първи път се закрепват в Конституцията на Франция през 1844 г., а оттам преминават и в конституциите на останалите европейски страни. Към момента тези 4 принципа са се превърнали в един своеобразен демократичен каталог, на който трябва да отговарят основните закони на страните, които претендират да имат демократично управление.

Принципът на всеобщото избирателно право определя т. нар. избирателен корпус. Това са всички лица, които притежават избирателно право и могат да участват в изборите като гласуват. Всеобщността това е универсалността на избирателното право като субективно право, гарантирано от Конституцията. Тази универсалност предполага, че огромната част от обществото притежава избирателно право и може да влияе върху политиката чрез излъчване на политически представители.

Избирателното право възниква като ограничено право. По-късно избирателното право е ограничено чрез законодателни промени, чрез различен тип цензура (високи възрастови, имуществени цензове, образователен ценз, ценз за отседналост и т. н.). Тази система от ценности, до такава степен ограничавала кръга на лицата, които имат право да участват в избори, че се получава изкривен израз на принципа за всеобщото избирателно право. Принципът за всеобщото избирателно право разширява избирателния корпус до всички избиратели, като предоставя право на всички лица, които са граждани на съответната държава (които са правоспособни и дееспособни) да изразяват правно валидна воля. Гласуването е образ на изразяването на волята.

Принципът на равното избирателно право включва три елемента:

1) Всички избиратели упражняват избирателно право на равно основание и това основание е конституционното закрепване на избирателното право.

2) Всички избиратели имат право на един глас или толкова гласове, колкото притежава всеки друг избирател, при което може да гласува само веднъж в съответния вид избор.

3) Гласовете на избирателите имат равна тежест, те еднакво се отнасят към изборния резултат. Равната тежест се постига чрез въвеждане на равна норма на представителство във всички избирателни райони.

Избирателното право е всеобщо когато е равно, но не винаги всеобщото е равно избирателно право.

Принципът на прякото избирателно право определя връзката между избиратели или избраници. Пряко е избирателното право, когато избирателите гласуват пряко за кандидата, когото харесват и желаят да бъде избран. Непряко е избирателното право, когато избирателите не гласуват за кандидати, а за опосрдяващи субекти.

Принципът на тайното гласуване – тайната на гласуването осигурява свободното волеизявление на гласоподавателя. Съдържанието на изразената воля съответства на формираната политическа воля на избирателя. Изразената воля на гласоподавателя остава тайна за всички, освен за него. След това се извършва отчитане на волята, но не може да бъде разкрито съдържанието на волята на конкретен избирател.

Нашата правна теория и законодателство още от Търновската конституция до наши дни (с редки изключения в периода след І св. война до 1934 г.) възприема, че избирателното право е класическо субективно право – една призната правна възможност, която избирателите могат да осъществят, но могат и да не осъществят. Дадено им е право да преценяват, дали да гласуват или да не гласуват. У нас няма задължително гласуване.

Избирателното право е чисто право, но не и задължение. Има законодателства, които по традиция възпроизвеждат двойнствен момент – право и задължение (например Белгия и Гърция са въвели задължително гласуване). Нашият конституционен законодател не допуска задължително избирателно право.


ВЪПРОС 4. СЪЩНОСТ И ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА


Избирателната система се определя като съвкупност от обществени отношения, които възникват и протичат във връзка с организацията, провеждането на изборите и определянето на изборния резултат. В правната теория съществуват 3 разбирания относно съдържанието и обхвата на понятието избирателна система:

1) На първо място, под избирателна система се разбира системата от правни норми, която регулира механизма на изборите, т.е. това разбиране поставя знак на равенство между избирателна система и избирателно право в обективния смисъл на думата. Избирателната система, това са всички конституционни и законови норми, които регулират изборния механизъм. Упражняването на избирателното право не е произволен процес, т.е. избирателното право може да бъде упражнено само в определени законодателни рамки. Правната система определя нормативно ред, по който може да бъде упражнено субективното право. Извън процедурата, уредена в закона, избирателното право не може да се породи никакъв правен резултат. Резултатът е настъпил при упражняване на правото и съблюдаване на нормите, съдържащи се в избирателните закони. В същото време съществуват обществени отношения, които не могат да бъдат регулирани с правни норми, те се регулират от социални норми, но се включват в отделни елементи на изборния процес (така например, ред, по който политическите партии номинират своите кандидати не се регулира в избирателните закони). Следователно всяка политическа партия определя реда, по който се издигат кандидатите. Съществуват и други обществени отношения, които по принцип не могат да бъдат нормирани, тъй като са изключително разнородни. Например, средствата и формите на предизборна агитация.

2) На второ място, под избирателна система, често пъти, се схваща системата за определяне на изборния резултат. Системата за определяне на изборния резултат представлява съвкупност от логически и математически правила, посредством които абсолютният брой действително подадени гласове се трансформира в определен брой персонално определени мандати от състава на изборния орган. Системата за определяне на изборния резултат е своеобразен логически център на избирателните системи. В литературата надделява становището, че системата за определяне на изборния резултата, макар и много важен елемент е само част от избирателните системи.

3) Най-широко застъпеното схващане е, че избирателната система се определя като съвкупност от обществени отношения, голяма част от които са регулирани от Конституцията и избирателните закони.

Преобладаващо разбиране, относно елементите на избирателната система, включва в нея:

1. Избирателен корпус – всички лица, които имат активно избирателно право, т.е. могат да гласуват. Представа за избирателния корпус дават избирателните списъци, които легитимират избирателите като носители на субективното избирателно право.

2. Кандидати и политически партии – кандидатите са лица, които отговарят на изискванията за избираемост, определени в Конституцията и избирателните закони, т.е. това са лица, чиито кандидатури могат да бъдат издигнати и регистрирани за участие в изборите в съответните избирателни райони. Политическите партии се включват в този елемент на избирателна система, дотолкова, доколкото след втората половина на ХХ век политическите партии се превръщат в основния политически субект, който издига кандидати за участие в изборите. Те се превръщат в посредник между избирателите и кандидатите. Съвременното демократично управление е партийно управление, т.е. управление чрез политическите партии.

3. Избирателни райони – избирателните райони са трайни или временни териториални формирования, избирателите от които излъчват определен брой мандати от състава на изборния държавен орган. Избирателните райони се характеризират с 3 параметъра:

- граници - те могат да съвпадат или да се разминават с границите на административно - териториалното деление;

- население на съответния избирателен район – този параметър е важен, от гледна точка на удовлетворяване на втория принцип на избирателното право, а именно равното избирателно право. Избирателните райони не могат да се формират на базата на избирателите, които живеят в тях, тъй като избирателния корпус е постоянно променяща се величина. Поради това, като база за формиране на избирателните листи се използва населението на съответната територия, като се използва една фикция, че на равен брой население съответстват равен брой избиратели. За информация се използват официалните данни от последното преброяване на населението за цялата страна.

- броят на мандатите, които разпределя избирателният район – нарича се още магнитут на избирателния район – в зависимост от броя на мандатите, избирателните райони се делят на едномандатни (в тях се избира един кандидат) и многомандатни (при които магнитута е 2 или повече мандата).

4. Избирателни листи и избирателни бюлетини – избирателните листи включват кандидатите от съответния избирателен район, издигнати от съответна партия или чрез подписка от избирателите. Избирателните бюлетини са материалният носител на съответната листа. Ако бюлетината обхваща само една партия или коалиция - това са самостоятелни лист. Ако бюлетината включва всички партии участващи в изборите, говорим за общи (интегрални) бюлетини. Това разделение е на базата на начина, по който се гласува от избирателите с различните типове бюлетини. При самостоятелните бюлетини избирателите пускат съответната бюлетина, докато при интегралните избирателите трябва да отбележат своя вот по определен начин. От друга страна, листите, в зависимост от възможностите на избирателя да диференцира своя вот биват:

- твърди листи - при тях избирателя не може да класира или преподреди кандидатите;

- класиращи (гъвкави) листи ;

- свободни листи – на избирателя се предоставя възможност да направи своя избор, като сам класира кандидатите на различните партии на базата на предпочитанията.

5. Системата за определяне на изборния резултат – тя се основава на два принципа, за да се даде отговор, кой кандидат е избран:

- принцип на мнозинството – търси се постигане на мнозинството от гласовете на съответния избирателен район. Това са т. нар. мажоритарни системи за определяне на изборния резултат.

- принцип на пропорцията – основава се на съответствие в дяловете между гласове и мандати.

Съществуват системи за определяне на изборния резултат, който съчетават мажоритарния принцип и пропорционалните принципи и те се наричат смесени.

Системата за определяне на изборния резултат е важна, защото оказва влияние върху всички елементи на избирателната система. Именно този елемент на избирателната система се използва за класификационен критерий на избирателните системи.

6. Избирателни процедури – всяка избирателна процедура е една съвкупност от обществени отношения, която е подчинена на определена логика. Избирателните процедури се подреждат във времето в строго определен ред, поради което в своята съвкупност те определят единен изборен процес, който започва с насрочването на изборите и приключва с определянето на изборния резултат. Реализирането на една процедура е необходимо и достатъчно условия за изпълнението на следващата избирателна процедура. Веднъж стартирали в тази последователност, избирателните процедури не могат да спрат. Ако изборния процес прекъсне преди своя естествен край, неговото продължение не може да се отложи във времето, той трябва да започне отначало. Следователно изборния процес е заложен като един алгоритъм и той трябва да завърши със съответен резултат.

Избирателните процедури се обединяват в следната последователност:

  • насочване на изборите,

  • формиране на избирателните район,

  • формиране на избирателните списъци,

  • формиране на избирателните комисии или изборната администрация,

  • издигане и регистрация на партиите и кандидатите,

  • предизборна кампания,

  • гласуване,

  • определяне на изборния резултат,

  • оспорване на законосъобразността на изборите.

Последната процедура не винаги се реализира. Изборния процес завършва логически с изборния резултат, но той не винаги е търпим. Ако са извършени нарушения на конституционни и законови норми, този резултат не може да бъде приет за легитимен. Легитимен е резултатът, който се е получил в рамките на закона.


ВЪПРОС 5. ПОЛИТИЧЕСКИ СИСТЕМИ И ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.


Избирателната система е част от политическата система на обществото. Тя служи като опосредяващо звено между гражданското общество и държавата. Именно чрез избирателната система, от една страна, се формират институциите на държавата, по-точно основните политически институции. Посредством избирателните системи се осъществява политическа интеграция на гражданите.

Избирателните системи отсяват политическите възгледи. Често пъти те предопределят формирането на коалиции. Избирателната система играе ролята на едно своеобразно контролно средство, чрез което избирателите дават оценка за ефекта от прилаганата политика. Тази оценка може да прерасне в политическа отговорност, при която управляващите отиват в опозиция а опозицията на свой ред се превръща в управляваща сила.

Избирателната система канализира, вкарва в определени законови рамки политическата надпревара. Именно тя е средството, чрез което едно политическа партия или коалиция може да дойде на власт и съответно да си отиде от властта. Това са легитимните форми на политическа борба, които обществото допуска.


ВЪПРОС 6. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ.


Избирателната система има за свое съдържание формирането на политическо представителство на интереси. Нейната цел, обаче, е да събере индивидуалните воли на избирателите и да ги превърне в един обществено признат и значим резултат, определящ състава на изборните институции. Няма избирателна система, която да може абсолютно точно да трансформира волята на отделния избирател, в абсолютно приемлив за него резултат.

Избирателната система представлява онази социална среда, в която действат политическите актьори. Политическите партии се създават именно с оглед участието им в избори. Може да се каже, че възприемането на един или друг тип избирателна система влияе върху партийната система на дадена държава.

Политическите партии се зараждат от парламента. Те се зараждат на основата на функцията, която парламента осъществява. Партиите възникват като политически обединения на депутатите в парламента, тогава когато тези представители изповядват сходни политически интереси и предлагат сходни политически решения. Това е картината до средата на ХІХ век (1894 г.). Новата Френска конституция представлява повратен момент в партийните системи в Европа. Средата на ХІХ век е времето, когато с възприемане принципа на всеобщото избирателно право то се универсализира, поради което широки групи от хора осъзнават своя общ политически интерес. Той се базира на класовото разслоение на обществото след завършилия индустриален преврат. Тази социално класова структура на обществото, която в политически план се обединява с процеса на разширяване на избирателния корпус, довежда до формирането на масовите партии (работнически, социалдемократически, селски партии и т.н.). Това извиква съответната реакция на старите партии и един процес на доминиране на политическия живот от политическите партии. Политическите партии търсят подкрепа от своите избиратели.

Средата на ХІХ век води до навлизане на нов тип избирателни системи и до доминиране на пропорционалните системи над мажоритарните. Мажоритарните системи са възникнали първи. Избирателната система силно повлиява структурата на партийната система и я моделира по определен начин.


26.09.08


ВЪПРОС 7. ВИДОВЕ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.


Избирателните системи се класифицират в зависимост от използваната система, в зависимост от принципа, който заляга в тези системи.

Избирателните системи се делят на 3 типа:

  1. системи, които възприемат принципа на мнозинството – мажоритарни избирателни системи, при тях формулата на победата е най-много гласове,
  1   2   3

Свързани:

Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система icon1. Избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури Изборите са механизъм за
Избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconКонспект за изпит по дисциплината "Избирателни системи и избирателни процедури"
Избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconКонспект за изпит по дисциплината "Избирателни системи и избирателни процедури"
Избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconИзбирателно право – характеристика, историческо развитие
Под избирателно право се разбира Обективно избирателно право – системата от правни норми, въз основа на които се организират и провеждат...
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconИзбори и избирателно право. Същност на избирателната система. Историческо развитие. Българско и чуждо законодателство
Избори механизъм за излъчване на определени лица сред множество кандидати с оглед вземането на най- добрия кандидат. Всеки избор...
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconВъпросник по търговско право за студенти – задочно обучение 2008-2009
Понятие за търговско право – същност, характерни черти, място в правната система, историческо развитие, тенденции на развитие, съотношение...
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconКонспект за Държавен изпит по Наказателноправни науки Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука
Понятие за престъплението обществена същност и определение. Престъплението като деяние. Престъпен резултат. Причинна връзка
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconКонспект за Държавен изпит по Наказателноправни науки Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука
Естъпни посегателства ч/з предвиждане и прилагане на санкции за лицата, които са ги извършили. Нп е действуващо право, система от...
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconКонспект за конкурсен изпит за докторанти по специалност организация и управление извън сферата на материалното производство /медии и комуникации
Комуникацията – понятие, същност и характеристика. Видове комуникации. Науката за комуникацията. Масовата комуникация: характеристика...
Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом