Семеен кодекс




ИмеСемеен кодекс
страница1/6
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.73 Mb.
ТипКодекс
източникhttp://www.bulgaria.by/bul/download/102/SEMEEN-KODEXS.rtf
  1   2   3   4   5   6
СЕМЕЕН КОДЕКС

Обн. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.11 от 7 Февруари 1992г., попр. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 1992г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г.

Въведение

(Отм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.)

 

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Предмет

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничество и попечителство.

 

Цели

Чл. 2. (Изм., - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Целите на този кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.

 

Принципи

Чл. 3. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи: закрила на брака и семейството от държавата и обществото; равноправие на мъжа и жената; доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството; всестранна защита на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; зачитане на личността; грижа и подкрепа между членовете на семейството.

 

Функции на семейството

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството.

 

Закрила на семейството

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защищават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот.

 

Глава втора.
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК


Граждански брак

Чл. 6. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.

(2) Религиозен обред може да се извърши само след сключването на граждански брак. Този обред няма правно действие.

 

Съгласие на встъпващите в брак

Чл. 7. Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.


Документи за сключване на брак

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Желаещите да встъпят в брак заявяват това в общината. Всеки от тях представя декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13, и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3.

 

Място за сключване на брака

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Бракът се сключва публично и тържествено в общината.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви в общината, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място.

 

Ред на сключване на брака

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Бракът се сключва не по-рано от тридесет дни от заявяването в общината. С разрешение на длъжностното лице по гражданското състояние брак може да се сключи и по-рано, ако важни причини налагат това.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицински свидетелства. Ако няма пречка за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него.

(3) Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.

 

Фамилно име на съпрузите

Чл. 11. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.


Възраст за встъпване в брак

Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.

(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.

 

Пречки за сключване на брак

Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице:

1. което е свързано с друг брак;

2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

(2) Не могат да сключват брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

 

Глава трета.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ


Равенство между съпрузите

Чл. 14. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.

 

Взаимност между съпрузите

Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.

 

Съвместно живеене на съпрузите

Чл. 16. Съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено.

 

Свобода при избор на професия

Чл. 17. Всеки съпруг има свобода при избор на професия.

 

Грижа за семейството

Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата.

 

Съпружеска имуществена общност

Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

 

Лично имущество

Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност.

(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия.

 

Преобразуване на лично имущество

Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.

(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

 

Управление и разпореждане с общи имущества

Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.

(2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.

(3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.

(4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага предходната алинея.

(5) С влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.

 

Разпореждане със семейното жилище - лична собственост

Чл. 23. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.

 

Разпореждане с лично имущество

Чл. 24. Всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг.

 

Разходи и задължения за семейството

Чл. 25. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.

(2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.

 

Прекратяване на имуществената общност

Чл. 26. (1) Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака.

(2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.

(3) Принудителното изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.

 

Дялове на съпрузите

Чл. 27. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

 

Определяне по-голям дял на съпруга

Чл. 28. (1) При прекратяване на имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.

(2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.

(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

 

Получаване на дял от личното имущество

Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

 

Срок за предявяване на исковете

Чл. 30. Исковете по чл. 28, ал. 3 и чл. 29 могат да се предявяват до изтичане на една година от прекратяването на брака или на имуществената общност, а по чл. 28, ал. 1 и 2 - от влизане в сила на решението за родителските права.

 

Глава четвърта.
ПРОИЗХОД


Произход от майката

Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.

(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.

(3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.

 

Произход от бащата

Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.

(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.

 

Оспорване на бащинство

Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.

(3) В случая на чл. 32, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.

 

Страни по исковете за оспорване на бащинство

Чл. 34. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се като страна и първият съпруг.

 

Припознаване

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.

 

Форма на припознаването

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.

 

Оспорване на припознаването от другия родител и от детето

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.

(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

(3) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

 

Оспорване на припознаването от трети лица

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора.

 

Унищожаване на припознаването

Чл. 39. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

 

Иск за установяване на произход от майката

Чл. 40. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 32.

 

Иск за установяване на произход от бащата

Чл. 41. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

 

Родителски права при установяване на произход по исков ред

Чл. 42. Когато съдът уважи исковете по чл. 40 и 41, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 106.

 

Пречки за установяване на произход

Чл. 43. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

 

Искове от и срещу наследниците

Чл. 44. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.

(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

 

Срокове

Чл. 45. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране и прекъсване.

 

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Семеен кодекс iconСправк а
По проект на решение на министерския съвет за одобряване проект на семеен кодекс и проект на семеен кодекс
Семеен кодекс iconСемеен кодекс
Обн., Дв, бр. 47 от 23. 06. 2009 г., в сила от 10. 2009 г., изм., бр. 74 от 15. 09. 2009 г., в сила от 10. 2009 г., бр. 82 от 16....
Семеен кодекс iconСемеен кодекс
Обн., Дв, бр. 47 от 23. 06. 2009 г., в сила от 10. 2009 г., изм., бр. 74 от 15. 09. 2009 г., в сила от 10. 2009 г., бр. 82 от 16....
Семеен кодекс iconИдеен проект за създаване на малък дом за приемна грижа от семеен тип
Център за създаване и ръководене на малък групов дом от семеен тип за деца, лишени от родителски грижи и с приоритет на деца с роднинска...
Семеен кодекс icon1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право
Понятие за сп. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране...
Семеен кодекс iconСемеен кодекс
Обн., Дв, бр. 41 от 28. 05. 1985 г., в сила от 07. 1985 г., изм и доп., бр. 11 от 02. 1992 г., попр., бр. 15 от 21. 02. 1992 г.,...
Семеен кодекс iconРазвиване на алтернативна социална услуга Център за настаняване от семеен тип на територията на ддлрг „Христо Ботев" с. Ново село" Проект: bg051PO001 03-0047-C0001
Развиване на алтернативна социална услуга Център за настаняване от семеен тип
Семеен кодекс iconРазвиване на алтернативна социална услуга Център за настаняване от семеен тип на територията на ддлрг „Христо Ботев" с. Ново село" Проект: bg051PO001 03-0047-C0001
Развиване на алтернативна социална услуга Център за настаняване от семеен тип
Семеен кодекс iconСемеен кодекс
Обн., Дв, бр. 47 от 23. 06. 2009 г., в сила от 10. 2009 г., изм., бр. 74 от 15. 09. 2009 г., в сила от 10. 2009 г., бр. 82 от 16....
Семеен кодекс iconНаказателно-процесуален кодекс
Бел ред относно влизането в сила на измененията на Наказателно-процесуалния кодекс с дв, бр. 12 от 13. 02. 2009 г., виж Параграф...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом