Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад




ИмеРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер138.59 Kb.
ТипДоклад
източникhttp://www.parliament.bg/pub/cW/164Doklad izneseno 26-27sept.doc
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Д О К Л А Д


на Комисия по здравеопазването по чл. 94, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно изслушване на ръководството на Министерство на здравеопазването за планирани законодателни инициативи в областта на здравеопазването през Деветата сесия на 40-то Народно събрание.


На две свои извънредни заседания, проведени на 26 и 27 септември 2008 г., Комисията по здравеопазването проведе съвместно с ръководството на Министерство на здравеопазването дискусия относно законодателни приоритети в областта на здравеопазването през следващата парламентарна сесия.

В дискусията взеха участие д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов и д-р Валери Цеков, заместник–министри на здравеопазването, г-жа Мирела Анастасова, директор Дирекция „Правна” в Министерство на здравеопазването, членовете на политическия кабинет на Министерство на здравеопазването, както и представители на болничните лечебни заведения от разградския регион.

Министерството на здравеопазването представи пред народните представители проекти на следните законодателни инициативи:


І. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето:

Законопроектът предвижда създаването на Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат” към министъра на здравеопазването. Агенцията ще проверява структурата на лечебните заведения, организацията на медицинското обслужване, спазването на правата на пациентите и на медицинските стандарти. Агенцията ще предприема действия за откриване и предотвратяване на корупционни прояви и практики и ще прави мотивирани предложения за налагане на санкции на лечебните заведения и на ръководителите им, на отделните медицински специалисти и др. Създаването на „Медицински инспекторат” към министъра на здравеопазването има за цел утвърждаване на единна методология за контрол, извършване на планови и извънредни проверки на лечебната дейност и реализиране на административно-наказателна отговорност в случаите на неспазване правата на пациентите и нарушаване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ.

Със законопроекта се правят промени и в правния режим на експертизата на работоспособността. Обособяват се три групи лица, подлежащи на медицинска оценка – деца до 16 години, лица в трудоспособна възраст и лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Предвижда се за лицата в работоспособна възраст, както и на лицата, придобили право на пенсия, но упражняващи трудова дейност, да се извършва експертиза на трайно намалената работоспособност. На децата до 16 години и на лицата, които са пенсионери, ще се извършва експертиза на вида и степента на уврежданията. Въвежда се и нов орган на медицинската експертиза за децата до 16 годишна възраст - Детска експертна лекарска комисия към Регионалните центрове по здравеопазване. Предлага се Териториалните лекарски експертни комисии да са структурни звена на съответния Регионален център по здравеопазване, вместо на лечебните заведения, към които са открити.

Законопроектът предвижда намаляване на възрастта, необходима за изразяване на информирано съгласие за извършване на определени медицински прегледи и изследвания на децата. По този начин ще се осигури възможност за извършване на здравни консултации, определени видове профилактични прегледи и изследвания на деца над 16-годишна възраст, без да е необходимо съгласието на техните родители и попечители. Изменението на чл. 87 от Закона за здравето се предлага в изпълнение на доклада, приет на заседание на Министерски съвет на 3 юли 2008 г, който предвижда предприемане на законодателни промени с цел гарантиране спазването на правата на децата и насърчаването на отговорното родителство. Намаляването на възрастта за изразяване на информирано съгласие (от 18 - на 16 год.) за определени видове дейности - профилактични прегледи и изследвания и здравни консултации, ще гарантира здравно обслужване на децата в по-голям обхват.

Част от разпоредбите на законопроекта са насочени към усъвършенстване на правната уредба на държавния здравен контрол и по-детайлно уреждане на източниците на финансиране на Регионалните центрове по здравеопазване, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве.

По време на обсъждането от народните представители бяха изказани следните становища по проблемите на експертизата на работоспособността, за които следва да бъде намерено решение в предлагания законопроект:

  • В случаите, когато НЕЛК определя по-висока степен на трудоспособност от тази, определена от ТЕЛК, разликата в обезщетенията за периода между двете решения се заплаща за сметка на лекарите от съответния ТЕЛК, извършили освидетелстване. Тази разпоредба вероятно цели предотвратяване на злоупотреби, но практически води до несправедливо наказване на колеги в случаите, когато пациентът има гранична диагноза, и най-вече до презастраховане от страната на лекари-експерти чрез извършване на многобройни и често скъпи изследвания, без да има необходимост от такива. В резултат на тези практики системата се натоварва с излишни финансови разходи.

  • Проблемът на медицинската експертиза на работоспособността е междуведомствен, защото засяга компетенциите както на Министерството на здравеопазването, така и на Министерството на труда и социалната политика. Решението трябва да се търси в посока избягване на този дуализъм, като един от възможните варианти е създаване на отделна агенция.

  • Експертизата на работоспособността е държавната отговорност и не е редно медицински изследвания, необходими за осъществяването и, да се заплащат чрез системата на задължителното здравно осигуряване.

  • Голяма част от съществуващите проблеми са свързани с процедурите на освидетелстване на лица в нетрудоспособна възраст и определяне на полагащите им се интеграционни добавки. В тези процедури вземат участие както органите на експертиза на работоспособността, така и Агенцията за социално подпомагане. С предлагания законопроект следва да се създадат предпоставки за добра координация на действията на двете институции и регламентиране на процедури, максимално улесняващи потребителите.

  • Предлаганото в законопроекта решение ТЕЛК-овете да преминат структурно към съответните Регионални центрове по здравеопазването не е удачно и следва да се потърси друга уредба на проблема.

  • Необходимо е прецизиране на сроковете на еспертните решения, особено в случаите, когато се касае за диагнози, при които не е възможно възстановяване на увредените функции, както и на броя и вида на изискуемите изследвания.

  • Следва да се направят необходими организационни и процедурни промени за осигуряване на достъпа на нуждаещите се до процедурата на освидетелстване в разумен времеви срок.

  • Необходимо е да се увеличи възнаграждението на медицинските специалисти, осъществяващи експертизата на работоспособността. Ниските трудови възнаграждения в момента потенцират корупционните практики и водят до недостиг на кадри в системата.

В хода на дискусията от заместник-председателя на Комисията по здравеопазването доц. Тодор Кумчев беше изказано становище, че заедно с предлаганите промени трябва да се помисли и за изменение и допълнение на Глава ІІІ, Раздел ІІ на Закона за здравето – „Права и задължения на пациента”, като се създаде по-конкретна уредба, която дава нужната степен на защита на правата на пациента чрез разширяване и осъвременяване на действащите текстове.


ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:

Законопроектът предвижда индивидуалните практики за първична и специализирана извънболнична помощ да се учредяват и от еднолични търговски дружества, а не само от физически лица (като свободна професия или еднолични търговци).

Законопроектът предвижда отпадане на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от закона, която определя видовете лечебни заведения за болнична помощ (районни, областни, междуобластни и национални) в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население. Предвиждат се промени и в предмета на дейност на болницата за активно лечение - освен лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия, родилна помощ и медико-козметични услуги, както предвижда действащият закон, болницата за активно лечение ще осъществява и дейности по възстановително лечение и рехабилитация, като за целта се определят съответен брой легла за долекуване и продължително лечение.

Законопроектът предвижда промени в понятията „многопрофилна” и „специализирана” болница, ще бъдат въведени и нови критерии и изисквания към университетските болници.

Законопроектът ще регламентира и промени в съдържанието на Националната здравна карта чрез въвеждане на максимален брой лечебни заведения на територията на областта, които имат право на сключват договор с НЗОК.

Проектът предвижда и заличаване на диспансерите като вид лечебно заведение. Въвежда се задължение за досега съществуващите диспансери да се преобразуват в друг вид лечебно заведение или се закриват от собственика им в едногодишен срок от влизането в сила на закона.

Предвиждат се промени и в разрешителния режим за осъществяване на лечебна дейност както и разписване по-детайлно на контролната дейност от държавните органи спрямо ЛЗ и за осъществяването на качествена медицинска дейност.


ІІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки:

Законопроектът прецизира разпоредбите, свързани с транспониране на задължителните изисквания на приложимите директиви в областта на трансплантациите и асистираната репродукция.

Законопроектът цели да транспонира изискванията на директивите в няколко насоки:

- прецизиране на изискванията към лечебните заведения, които извършват дейности по трансплантация и асистирана репродукция;

- прецизиране на контролната дейност в областта на трансплантациите и асистираната репродукция;

- прецизиране на изискванията към вноса и износа на органи, тъкани и клетки;

- създаване и поддържане на система за качеството на дейностите по трансплантация и асистирана репродукция.


Със законопроекта се усъвършенства и уредбата, която представлява вътрешно законодателство. Създава се ясна регламентация на дейностите, които се финансират от Министерството на здравеопазването, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Въвеждат се такси за административни услуги в областта на трансплантациите. Разширяват се възможностите за донорство на хемопоетични стволови клетки с цел насърчаване на алтруизма на гражданите и увеличаване броя на трансплантациите.


ІV. Национална здравна стратегия 2008 – 2013 г.

Стратегията е насочена към интегриране на грижата за здраве на българските граждани във всички политики – външна политика на страната, политика за национална сигурност, за финансова стабилност, за социална солидарност и справедливост, за опазване на околната среда, в областта на образованието и науката, при бедствия и аварии и др. В нея се залага на промоцията на здравето и профилактиката на болестите; на въвеждане на програмния принцип на финансиране, ориентиран към резултат при кандидатстването и изпълнението на националните програми; на подобряване подготовката на кадри за прилагане на европейското законодателство и мониторинг на дейностите по програмите; на дейностите в областта на хроничните неинфекциозни заболявания; на качеството на живот на хората с хронични заболявания, с ментални увреждания и на лицата в неравностойно положение, съобразно европейските изисквания; на усъвършенстване модела за контрол на рисковите фактори на работното място.

За извънболничната помощ се предвижда изготвяне на цялостен анализ на ефективността от въвеждане на системата от 2000 г. до сега; разширяване достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ – нормативно осигуряване на свободен достъп за някои групи от населението (деца, бременни и др.) до специалист – акушер-гинеколог, педиатър, психиатър; подобряване координацията на дейностите между първична и специализирана извънболнична помощ и болничната помощ; стимулиране създаването на групови практики и придобиването на специалност “обща медицина”; повишаване информираността на гражданите за правата и задълженията им като потребители на услугите на извънболничната помощ. Въвеждане на регламенти за горна граница на пациентите, обслужвани от един общопрактикуващ лекар, минимално време за извършване на прегледите в специализираната помощ и изисквания за осъществяването им на база медицински стандарти са предвидените задачи за оптимизиране дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ.

За болничната помощ за периода, посочен в стратегията, ще се състои реформиране на болниците за активно лечение; прогресивно достигане на ниво на високотехнологично оборудване, сравнимо с това на страните от ЕС и с равномерно разпределение в страната; подобряване управлението на болниците, въвеждане на нови управленски способи на болничните мениджъри – обвързване на договорите за управление с резултатите от дейността; разработване на индикатори за ефективност на болничната дейност и стандарти и норми за базов обем работа за различните медицински и хирургически дейности; подобряване координацията между болничната и спешната помощ чрез доразвиване на структурата и функциите на спешните приемни отделения; повишаване отговорността и контрола от страна на собствениците за дейността на болниците.

За спешната медицинска помощ се залага на извършване на структурно-организационни промени; освобождаване от неспецифични дейности (неотложна помощ,транспорт на хемодиализно болни, транспорт на проби за алкохол и упойващи вещества и др.); ресурсно осигуряване; повишаване квалификацията на персонала; готовност за бързо реагиране при аварии, бедствия и катастрофи в съответствие с европейските стандарти и интегриране на системата на спешната медицинска помощ към единен телефон 112. За денталната медицинска помощ е предвидено засилване на дейностите по промоция на денталното здраве и профилактика на оралните заболявания; засилване на профилактичната и лечебна дейност, особено при децата до 18-годишна възраст; повишаване качеството на денталната помощ и квалификацията на лекарите. В документа са включени и подобрения в лекарствоснабдяването, равнопоставеност в здравеопазването, доброволно здравно осигуряване и др.

В стратегията са заложени основни политики - преструктуриране на сектора, промяна в начина на финансиране и допускане на други субекти в здравноосигурителния сектор, приватизация в сектора и въвеждане на електронното здравеопазване. Целта е осигуряване на качествена услуга и контрол на разходването на публичния ресурс, както и финансова стабилност на системата, заяви още здравният министър.

Като стратегически цели в Плана са включени осигуряването на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите; предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях; подобряване на извънболничната медицинска помощ; преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ; осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението; развитие на човешките ресурси в здравеопазването; създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването; осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.

В плана към стратегията са заложени мерки като разширяване на възможностите за обхващане на децата и младите хора във форми за съвременно здравно образование и провеждане на информационни кампании, свързани с рискови за здравето фактори. Той включва още оценка на замърсяването на околната среда и определяне на районите с повишен здравен риск, изпълнение на национални планове за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, изпълнение на Национална стратегия за борба с наркотиците, изграждане на регионален информационен център по въпросите на психичното здраве, както и на дневни центрове за психосоциална рехабилитация, подобряване на националната система за епидемиологичен надзор на СПИН и изграждане на Национална система за епидемиологичен надзор на туберкулоза.

Ще бъдат разработени стандарти за здравните кабинети и образователните институции. Предвижда се деинституционализиране и развитие на алтернативен тип грижи, подобряване инфраструктурата на заведенията за рехабилитация и здравен туризъм. За 2009-2010 г. е заложено изграждане на система за клиничен одит и мониторинг. Други стъпки са усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения, подобряване на достъпа до гарантирани здравни услуги, развитие на изследователския капацитет и медицинската наука.

Подобряването на репродуктивното здраве включва развитие на политика за безплодие – гарантиране на достъп и пакет за двойките с безплодие, разработване и въвеждане на задължителен скрининг за рак на гърдата и рак на шийката на матката, на механизъм за контрол на медицинската дейност за бременните жени и пренатална диагностика чрез въвеждане на задължителен пакет генетични изследвания за всички бременни жени.

За подобряване на извънболничното и болничното обслужване се предлага разработване и внедряване на клинични пътеки за еднодневна хирургия, въвеждане на регламент за лечение на пациенти в лечебни заведения за болнична помощ с остри и неотложни състояния, без да се налага хоспитализация. Предлага се до 2009 г. да се разшири системата от лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване – разработване на клинични пътеки.

Заложено е още внедряване на електронни здравни карти до 2013 г., а до 2009 г. – създаване на пълно електронно-медицинско пациентско досие.

За гарантиране финансовата устойчивост на националната система на здравеопазване се предвижда поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване, разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги и на единни индикатори за финансовата дейност на болничната помощ. Предстоят законодателни промени, свързани с въвеждане на конкурентно начало в системата на финансиране на здравеопазването.

Като основни предизвикателства пред управлението на здравната система стратегията отчита: преструктуриране и оптимизиране за гарантиране на достъпа и качеството в системата; гарантиран контрол на качеството за всички участници в системата; оптимизиране на информационния обмен на данни; икономизиране и оптимизиране на разходите; дофинансиране и решаване на проблемите с нерегламентираните плащания и корупцията; оптимизиране дейността и механизмите за взаимодействие в системата на здравеопазването.

VІ. Усъвършенстване на здравноосигурителния модел в България чрез демонополизация на НЗОК и осигуряване на свободен избор на здравноосигурителен фонд от здравноосигурени лица.

Принципите на предлагания модел бяха представени от д-р Иван Букарев, съветник в политическия кабинет на министъра на здравеопазването. В изказването си той отбеляза следните основни аспекти на предлаганите промени:

  • Право да извършват задължителното здравно осигуряване ще имат НЗОК и здравноосигурителни дружества, получили лиценз от Комисията за финансов надзор при спазване на съответните законови изисквания;

  • Трябва да се гарантира равнопоставеност между НЗОК и другите здравноосигурителни дружества;

  • Следва да се елиминира възможността здравноосигурителните дружества да правят селекция на здравноосигурените въз основа на здравния им статус;

  • Дискусионен е въпросът, дали здравноосигурителни дружества ще имат право да формират печалба от дейността си;

  • Приходите от здравноосигурителни вноски на всички граждани ще се събират от НАП, както е и при сега действащата система;

  • Разпределението на финансовия ресурс от събраните здравноосигурителни вноски между здравноосигурителните дружества ще се извършва въз основа на броя записали се лица и чрез използване на коригиращия коефициент в зависимост от здравния риск на лицето.

  • Медицинска помощ, гарантирана от бюджета на задължителното здравно осигуряване ще се определя като основен пакет с наредба на министъра на здравеопазването;

  • Медицинските дейности ще се осъществяват от изпълнители на медицинска помощ, като последните ще сключват договори с НЗОК и с други здравноосигурителни дружества.

  • Министърът на здравеопазването ще определя с наредба списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК и други здравноосигурителни дружества ще заплащат напълно или частично лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

  • НЗОК и здравноосигурителните дружества ще ползват единна интегрирана информационна система, която ще осигурява необходимите данни за управление, разплащане и контрол.

Участниците в дискусията се обединиха около становище, че така представените предложения се нуждаят от широко обсъждане и последващо детайлизиране.

В заключение, членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становище Комисията по здравеопазването да излезе с решение, с което да предложи на Министерския съвет да осигури максимално възможен финансов ресурс за здравеопазването за 2009 г., обвързан с необходимите съпътстващи реформи.


Председател

на Комисия по здравеопазването:



доц. д-р Борислав Китов






Свързани:

Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад
Комисия по здравеопазването по чл. 94, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно изслушване...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването докла д
Комисия по здравеопазването по чл. 94, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно изслушване...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването докла д
Комисия по здравеопазването по чл. 94, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно обсъждане...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Народното събрание, относно разглеждане на т. 6, “Втора Програма за действие на Общността в областта на здравеопазването /2008-2013...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването по чл. 94, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно обсъждане...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад
Закона за здравното осигуряване, приети с Решение на Управителния съвет на нзок, № рд-ус-04-127 от 27 декември 2007 година
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването докла д
Относно: представяне на Националната политика за превенция и контрол на хив/спин и туберкулоза в Република България
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад
Относно: Второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №802-01-42,...
Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването доклад iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., №702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом