План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия




ИмеПлан за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия
страница1/6
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.89 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://new.biodiversity.bg/bbf.biodiversity/files/File/PD_diva_koza_2006.doc
  1   2   3   4   5   6

План за действие за дивата коза в България



ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ДИВАТА КОЗА В БЪЛГАРИЯ


2007 - 2016





СОФИЯ 2006





Настоящият план за действие за опазване и оправление на дивата коза (Rupicapra rupicapra balcanicа, Bolkay, 1925) e разработен от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) по задание финансирано от Национално Управление по Горите (НУГ).

Първоначални варианти на Плана бяха обсъдени и допълнени по време на работни срещи с участието на колеги от научни и образователни институции, контролни органи (РИОСВ, РУГ), дирекции на природни и национални паркове, както и представители на други неправителствени организации.

Планът е изготвен в съответствие с изискванията на НАРЕДБА № 5/МОСВ от 1.08.2003 г (ДВ, бр. 73/19.08.2003г) за подготовка на планове за действия за растителни и животински видове.


Препоръчителен начин на цитиране:


------------------------------------------------------------------------


Всички права запазени. Изданието или части от него не може да бъдат възпроизвеждани по какъвто и да е начин, прехвърляни или съхранявани в системата за ползване на информация или разпространявани под каквато и да е било форма или посредством средства, електронни, механични, фотокопирни или други, без позволението на авторите.


Разработен от:

Костадин Вълчев, Красимир Андонов, Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски и Стефан Аврамов


С участието на:

инж. Емил Комитов, инж. Юлиян Русев, инж. Стоян Сарийски, ст.н.с. I ст. дбн Петър В. Генов, инж. Георги Бедров, инж. Муса Ходжа, инж. Александър Климентов, инж. Здравко Василев и др.


© Българска фондация “Биоразнообразие”

София 1303, ул. Средна гора 75

тел. (02) 920 99 75

Ел. поща: bbf@biodiversity.bg

http://bbf.biodiversity.bg


© Снимка на корицата: Костадин Вълчев

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ:






БАН – Българска академия на науките

ВЕЦ – Водноелектрическа централа

ГИС – Географски информационни системи (GIS)

ДВ – Държавен вестник

ДДС – Държавна дивечовъдна станция

ДЛ – Държавно лесничейство

ДНК - Дезокси-рибо-нуклеиновата киселина

ДНП - Дирекция национален парк

ЕЕС - European Economic Community (Европейска икономическа общност / Европейски съюз)

ЗБР – Закон за биологичното разнообразие

ЗЗТ – Закон за защитените територии

ЗЛОД – Закон за лова и опазване на дивеча

ЗТ – Защитени територии

ЛРД – Ловно-рибарско дружество

ЛС – Ловен съвет

ЛУП – Лесоустройствен проект

МВР – Министерство на вътрешните работи

МЗГ – Министерство на земеделието и горите

МО – Министерство на отбраната

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МС – Метеорологична станция

НПО – Неправителствена организация

НП – Национален парк

НСМБРБ – Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие в България

НУГ – Национално управление по горите

ОЛТ – Организиран ловен туризъм

ОУП – Общоустройствен проект

ПП – Природен парк

ППЗЛОД – Правилник за приложение на закон за лова и опазване на дивеча

РИОСВ – Регионална инспекция по околната среда и водите

РУГ – Регионално управление по горите

СЛРБ – Съюз на ловците и риболовците в България

GIS – Географски информационни системи

IUCN – The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources (Световен съюз за защита на природата)



Основание за разработване на плана


Настоящия план е разработен съгласно договор No 440/10.11.2005 между Национално управление по горите към Министерството на земеделието и горите по задание съгласувано с Министерството на околната среда и водите (Приложение 3).


Таксономия, разпространение, биология и екология на вида


  1. Таксономия и разпространение на вида

    1. Обща таксономия и разпространение.


Дивата коза (Rupicapra sp.) произхожда от Pachygazella sp., която е обитавала Централна Азия преди около 10 млн. години (Lovari et al., 1980). Оттам рупикаприните се предвижват на изток достигайки Европа. Първите фосили от Rupicapra sp. се появяват в Европа през Средния плеистоцен, (Lovari et al., 1980).

До осемдесетте години на 20-ти век са били описани 10 подвида дива коза за целия ареал на вида, принадлежащи към един вид – Rupicapra rupicapra. По-подробното изследване на произхода, устройството и поведението на дивите кози е довело до признаването на 2 различни вида – южна дива коза (Rupicapra pyrenaica) с три подвида разпространени в Югозападна Европа и северна дива коза (Ripicapra rupicapra) със 7 подвида разпространени в останалата част от ареала на вида:

  • R. pyrenaica pyrenaica (RPPy – фиг. 1)- Пиринейска дива коза, среща се в Испанската и Френската част на Пиринеите. Популацията и е около 53 000, а във френската част около 15500 (Roucher, 1997).

  • R. pyrenaica parva (RPParva – фиг. 1) – кантабрийска дива коза, обитава високите най-високите части на Кантабрийските планини с над 19 000 индивида (Alados, 1997).

  • R. pyrenaica ornata (RPO – фиг. 1) – Апенинска дива коза, среща се в само в национален парк Абруцо с около 400 индивида (Tosi and Lovari, 1997).




  • R. rupicapra rupicapra (RRR – фиг. 1)– Алпийска дива коза, е най-многочисленият и широко разпространен подвид, среща се в Алпите и съседни планински верити на Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Хърватска и Словения. Интродуцирана е в Нова Зеландия, Словакия, бивша Югославия и на много други места.

  • R. rupicapra cartusiana (RRCart. – фиг. 1)– среща се в ограничена територия от около 350 км² във варовиковия масив Шартро в Предалпите, Франция. Популацията намалява и през 1985 е оценена на минимум 150 индивида (Roucher, 1997). След разработване и изпълнението на план за управление на подвида, числеността му се увеличава на над 770 индивида през 1997 (над 5 пъти със 16% годишен прираст) (Roucher, 1999).

  • R. rupicapra tatrica (RRT – фиг. 1) – разпространена е във Високите Татри и е интродуцирана в национален парк Ниски Татри. През 1993 година популацията е оценена на 600-640 индивида (Hrabe, 1997), а в края на 90-те намалява до 300-400.

  • R. rupicapra carpatica – Карпатска дива коза, среща се в Трансилванските Алпи и в Карпатите. През 1990 популацията е около 9000 индивида (Weber, 1997).

  • R. rupicapra asiatica (RRA – фиг. 1) – Азиатска (Анадолска) дива коза, среща се Североизточна и Източна Анадола в планините южно от Черно море, източно от Артвин и южно до Трабазон. Няма надеждно определена численост (Kence and Tarhan, 1997).

  • R. rupicapra caucasica (RRCau – фиг. 1) – Кавказка дива коза, разпространена е в Кавказ от река Пашада и на югоизток около 900 км до планината Бабадаг в Азербайджан. През 1990 г. популацията е оценена на около 15000.

  • Балканската дива коза (Rupicapra rupicapra balcanicа, Bolkay, 1925) (RRB – фиг.1)


Фиг. 1 Филогерография на видовете от Rupicapra spp. Отделяне на подвидовете и водовете по години (по Perez et al., 2002)





Както се вижда от фиг. 1 Балканската подвид се е отделил от алпийския (R. r. rupicapra) след края на последния ледников период преди около 10 000 години. Няма сигурен начин за разпознаване на балканския от алпийския подвид по външни белези. Двата подвида се различават само по характеристиките на рогата и др. краниометрични белези.



    1. Разпространение на балканската дива коза.


Балканската дива коза се среща в изолирани находища в планините на Балканския полуостров.

В Гърция дивата коза формира шест отдалечени популационни групи: в Родопите и в планинските вериги от Епир до Северозападен Парнас (Adamakopolous, et al, 1997). Числеността й в Гърция е оценена между 300 и 500 индивида, като отделните популации са между 10 и 100 диви кози (Adamakopolous, et al, 1997).

Фиг.2



В Албания диви кози се срещат на север в Албанските алпи, на изток в Дибра, Либзазхд, Пуке, Мирдите и Мат, в централна Албания в Баратанд Скрапар, и на юг в Коломже и Пермет. Общата численост на балканската дива коза в Албания е около 1000 индивида (Gjiknuri, 1997).

В бивша Югославия балканската дива коза се среща в планинските масиви на Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Косово и Македония. В края на 1980-те години числеността и се определя на над 14 000, от които 11 800 са били в автохтонни (естествени) популации. Реинтродукциите и интродукциите на дива коза в бивша Югославия са били сравнително чести и до началото на 1990-те години, повече от 2500 диви кози са обитавали райони, необитавани до преди това в резултат на интродукции и реинтродукции. Но след 1990 условията се влошават драматично и няма информация за настоящото състояние на дивата коза (Kryštufek, et al. 1997).



    1. Разпространение и численост в България.


В България дивата коза се среща на стръмни склонове със скалните комплекси в Рила, Пирин, Централен балкан и Родопите от около 500 до 2900 м. н.в. Сведения за дивата коза в Родопите ни дава още Ксенофон, който пише, че траките са ловували на тях, (Петров, 1965). До средата на ХIХ-ти век. Балканската дива коза е имала по-широко разпространение в България, като се е срещала в почти всички подходящи местообитания на Стара планина и Рило-Родопския масив. След войните от края на ХIХ и началото на ХХ в. населението се сдобило с далекобойни пушки. Това довело до увеличаване на успеваемостта при лова на диви кози и значително намаляване на числеността на вида и пълно изчезване от много от находищата му. По това време няма ограничения за лов и ловен сезон. Със закона за лова от 1897 е въведен ловен сезон за диви кози от 1 август до 31 декември, а през 1898 е наложена 10 годишна забрана за лов в Стара планина, защото дивите кози там са били под 30 индивида (Петков, 1898). Със следващите закони за лова ловния сезон е намаляван за да достигне един месец – октомври при закона за лова от 1948 г. Въпреки намаляването на ловния сезон и забраната за лов на много места, запасът на дивата коза остава незадоволителен. Според Христович (1939) около 1000 индивида са останали в България: Рила– 600 - 700, Родопите – 150-200, Пирин 80-100 и Стара планина около 100. След втората световна война е засилен контрола върху незаконното ловуване и популациите започват бавно да се увеличават, като увеличават и разпространението си. Според таксацията (източник НУГ, фиг.3) запаса започва стабилно да се увеличава през 1965 година. Данните (за фиг. 3) за 1960, 1961, 1970 и 1971 г. са интерполирани поради непълни таксации. Неестествените флуктуации в числеността между 1954 – 1957, 1959 – 1963 и 1969 – 1973 се дължат на две основни причини: първо липса на таксация на много от обитаваните от диви кози находища и второ липса на единна методика за таксиране. Вероятно най-високата численост на дива коза е достигната в края на 1980-те и началото на 1990-те, въпреки че според официалната информация пика е изместен в края на 1990-те. През 80-те години при надминат допустим запас на много места са отчитани теоретично изчисления допустим запас или малко по-голям брой дивеч. През този период за Централен балкан са отчитани около 270 диви кози, но запаса им е бил доста по-висок и на много места са наблюдавани стада с по 40-50 животни (Гънчев, 2001). Допустимия запас е нисък – 6 бр./100 ха за първи бонитет. В Алпите запаса достига 15-20 бр./100 ха (Lovari, 1997).

През 1977 г. в ловно стопанство “Кормисош” е извършена интродукция на кози от алпийския подвид, които след смесване с местната популация, достига 300-400 индивида през 2005 г.

Политическите и социално-икономически промени в началото на 1990-те години доведоха до политическа нестабилност, незадоволителен контрол и неприлагане на законодателството. Много добре работещи ловни стопанства бяха разрушени по политически причини. В резултат дивите кози намаляват от над 270 до под 100 в Стара планина, Пирин от около 400 до около 200, Рила от над 650 до около 300 (фиг.4). В края на 1990-те години плътността на козата на места дотолкова намалява, че бракониерите губят интерес към нея. Това съвпада със създаването на дирекциите на националните паркове, приемане на плановете за управление, засилване на охраната и др. Въпреки че все още нивото на незаконен лов в защитените територии все още е високо, през последните 5 години се забелязва бавно увеличаване на числеността на дивите кози в националните паркове.

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconПлан за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия
Настоящият план за действие за опазване и управление на дивата коза (Rupicapra rupicapra balcanicа, Bolkay, 1925) e разработен от...
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconПротокол от общественото обсъждане на плана за действие за дивата коза нсзп, 22 август 2006 г
Минало е времето на конфликти, сега е време на конструктивна работа. Доволен е че се разработват планове за дивата коза, дивата котка...
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconМониторинг на дива коза в съответствие с плана за действие и нсмбр дивата коза обитаваща България, е от подвида Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay / 1925
Дивата коза обитаваща България, е от подвида Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay / 1925/ Балкански подвид дива коза. Включена е...
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconПлан за действие за изпълнение на националната стратегия
Европейския съюз в областта на борбата с наркотиците. Той е разработен в съответствие с действащия План за действие на Европейската...
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconОтчет от Джевдет Чакъров Министър на околната среда и водите за изпълнение на План за действие за 2005 г към "Национална стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006 г."
План за действие за 2005 г към “Национална стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006 г.”
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconНационална стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006 г. Отчет на план за действие за 2003 г
Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconНационална стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006 г. Отчет на план за действие 2002 г
Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconСе изчислят разходите и се калкулират приходите от вложените средства, реализираните дейности и постигнатите резултати. План за действие
Стратегия за ограничаване на антибиотичната резистентност и план за действие в мбал "царица иоанна" еад, софия
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconПлан за действие
Извършване на анализ и оценка на фактическото състояние на цир в организационен и финансов аспект, възможните заплахи за дейността...
План за действие за дивата коза в България план за действие за дивата коза в българия iconПрокуратура на република българия
План за действие 2008 по Индекса за реформи в прокуратурата в България. Приоритети
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом