Дипломна работа на тема: " анализ на дефицитното бюджетно финансиране"




ИмеДипломна работа на тема: " анализ на дефицитното бюджетно финансиране"
страница1/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.65 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://college.free.bg/razni/ANALIZ NA DEFICITNOTO FINANSIRANE.doc
  1   2   3   4   5   6


Стопанска Академия “Д.А.Ценов”

Катедра “Финанси и кредит”

Магистърска програма “Държавни и общински финанси”




ДИПЛОМНА РАБОТА


НА ТЕМА:


АНАЛИЗ НА ДЕФИЦИТНОТО БЮДЖЕТНО ФИНАНСИРАНЕ”


Дипломантка: Научен ръководител:


град Свищов

2006


Съдържание:


  1. Съдържание ……………………………………………………. 2 стр.

  2. Въведение ……………………………………………………… 3 стр.

  3. Същност и основни функции на анализа на дефицитното финансиране …………………………………………………... 8 стр.

  4. Кратка правно – фактическа презентация на държавния дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет ………….. 9 стр.

  5. Анализ на структурата, величината и динамиката на държавния дълг на РБ …………………………………….. 13 стр.

  6. Дефиниране и съставяне на бюджета ………………… 36 стр.

  7. Бюджетни политики, баланс ……………………………… 43 стр.

  8. Възникване на дефицити – “за” и “против” в икономическата теория …………………………………….. 47 стр.

  9. Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005г. ……………………………. 53 стр.

10. Заключение ……………………………………………… …. 58 стр.

11. Използвана литература …………………………….. …… 61 стр.

В Ъ В Е Д Е Н И Е


Съставянето и определянето на приходите в държавния бюджет на която и да е държава изисква изключителен професионализъм и познаване на параметрите и поведението на основните пазарни субекти, както и на механизмите за манипулиране на макроикономиката.

Определянето както на приходите, така и на разходите и насочването им в определени приоритети е политически въпрос, който се решава на парламентарните избори.

Развитието на финансовата теория и практика показва наличието на два метода за събиране на държавни приходи – данъчен и дългов. От практическа позиция съществуват три хипотези относно състоянието на държавния бюджет – излишък – когато приходите надвишават разходите за даден период от време, дефицит, когато разходите превишават приходите в абсолютна стойност през определен базов период /обикновено година/ и най-малко вероятния и практически невъзможен, но на теория възможен – равенство между приходите и разходите.

Не е прието да се счита, че превишението на приходите над разходите е особено благоприятно, както и обратния вариант. За добър бюджетен мениджър се смята онзи, който успява добре да балансира бюджета, да разпредели оптимално разходите и данъчната тежест и евентуално да проучи възможността за дълг, който ще стимулира производството и потреблението и ще направи тежестта му за бъдещите поколения реално поносима.

Трябва да се знае, че дефицитното бюджетно финансиране почти винаги е за сметка на бъдещото потребление при равни други условия.

От теоретични позиции използването на заемите се изразява като специфично движение на пари между държавата, банките, финансовите учреждения и гражданите – движение, което е пряко свързано с поведението на правителството като агент на международния и вътрешен капиталов пазар и като заемател на парични средства.

В теорията са познати множество частни изследвания на дефицитното финансиране като крайните мнения са изцяло против заемането на средства от правителствата – класицизъм и неговото разширено прилагане – кейнсианската школа. В настоящата разработка ще отделя специално внимание на теоретичните схващания за ролята на заемния капитал в управлението на държавата, във формирането на политики и стандарти на живот на населението.

Анализът на конкретното състояние на публичния сектор в нашата страна подчертава важността и актуалността на разглежданата тема. В настоящата дипломна работа ще се постарая да анализирам дефицитното бюджетно финансиране като основен инструмент за стабилизиране на държавния бюджет особено в условията на преход към пазарна икономика. Считам, че за страни като България, намиране на оптимално решение по отношение на дълга и неговия мениджмънт играе жизненоважна роля за оцеляване на държавата като суверенен и икономически субект на географската карта. Понякога живота и здравето на стотици хиляди хора зависят от навременното и правилно използване на инструмента държавен дълг.

В теорията са познати няколко хипотези, които ще бъдат обстойно разгледани и подложени на анализ в дипломната ми работа, а именно:

  1. Дефицитното финансиране е важен инструмент за въздействие върху политическия избор на населението на една страна, както и за начина на формиране на стандарти и политики;

  2. Дефицитното финансиране има пряко въздействие върху междугенерационното преразпределение на ресурси;

  3. Между размера на икономиката в сянка и дефицитното финансиране има пряка зависимост;

  4. Присъединяването на България към европейските структури изисква ясно дефинирани критерии и показатели за управление и редуциране на дълга;

  5. Формирането на данъчната политика и държавния бюджет в условията на дефицитно финансиране има пряко отношение към инвестициите и икономическата активност в страната;

На базата на анализ на държавния бюджет, дълга и плащанията към него биха могли да се направят редица частни изводи, както за състоянието на публичния сектор, така и за икономическата активност на субектите в България. В общия случай ниското данъчно бреме стимулира инвестициите, привлича капитали, нараства производството, а от там експорта и данъчните приходи /и от корпоративни и подоходни данъци/. При поносима данъчна тежест /поносима, защото склонността за плащане на данъци по принцип е с негативна тенденция/ икономическите агенти избягват данъчните измами и укриването на данъци и по този начин “наливат” приходи в държавния бюджет по законоустановен начин, без да им бъдат налагани санкции.

С оглед на детайлния анализ на дефицитното финансиране като инструмент на бюджетната политика и правителственото финансиране, ще се спра подробно на въпроса за възникването и развитието на кризата на дълга на България.

Ще разгледам аналитично основните параметри на държавния бюджет на Република България в периода 2001 – 2005 година, като обърна специално внимание на параметрите на дълга.

Ще разгледам преструктурирането на държавния дълг през 1994 година - бюджетната дисциплина.

Не на последно място в икономическата теория стои въпросът за подготовката на мениджърите, ангажирани с управлението на държавния дълг. В някои страни въпросът с мениджмънта е изцяло делегиран на отделни бюджетни единици – например агенции, инспекции, където регулирането на заплащането на специалистите брокери на държавния дълг е дерегулирано. Създадени са нива на преференции и привилегии, които привличат квалифициран персонал, който се занимава единствено и само с управлението на дълга – проучване на възможности и интереси, подготовка на емисии, пласиране на дълга на първичния и вторичния пазар, като се съблюдава максимално защита на държавния интерес.

В нашата страна въпросът с управлението на дълга е решен чрез възлагането му на министъра на финансите. Негови са главните правомощия по регулирането на държавния бюджет, бюджетната и данъчната политика и управлението на дълга.

В края на настоящото въведение ще отбележа личното си мнение, което вероятно ще намерите доминантно в моята разработка, а именно – анализът на тежестта на дълга се свежда до разпределението на данъчната тежест между членовете на едно поколение /в зависимост от тяхната принадлежност към определена класа/ или между самите поколения. По този начин резултатите от анализа следва да са условни и комплексни , както и доста обширни, което не може да се обхване с разработка от този тип. Логично е да се спомене размерът на икономиката в сянка, тъй като този фактор оказва пряко въздействие върху данъчните приходи. Не малка роля има механизмът за събиране на данъците, както и системата за поощрения и санкции по отношение на редовните и нередовните данъкоплатци.

Липсата на категорични доказателства за тежестта от дълга прави въпроса за неговата оценка многопластов и сложен. Това означава, че всяка конкретна полза или вреда трябва да се разгледа в контекста на конкретната икономическа ситуация. В този смисъл управлението на дълга и дефицитите се подчинява на цялостното изследване на благосъстоянието на една нация.

Потвърждавайки тезата, че дефицитното финансиране чрез дълг е стратегически инструмент в съвременната макроикономическа практика в никакъв случай не отричам, че всеки власт имащ мениджър следва да управлява държавния бюджет, респективно дълга “с грижата на добър стопанин”. В заключение ще добавя крилата фраза на един американски полицай, който казва, че “американското икономическо чудо се гради на кредитните карти”. Наистина примерът е прост и взет от битовото ниво, но той е показателен относно характера на потреблението и необходимостта на разполагаем паричен ресурс /макар и не наличен/. В случая кредитите стимулират потреблението, потреблението стимулира икономиката, икономиката генерира приходи, натрупват се инвестиции, реализират се икономии от мащаба, консумират се сравнителни предимства на международните стокови пазари – прост, но доказан в практиката цикъл.

І. Същност и основни функции на анализа на дефицитното финансиране.

Същността на анализа на дефицитното финансиране се състои в оценката на определени показатели за даден период от време. В теорията се разглеждат няколко основни показателя, които се формират на база на изходните данни от държавния бюджет. Те са в международната практика като цялостен унифициран инструмент на наблюдение и мониторинг върху състоянието на задлъжнялостта, намират приложение основните показатели, като чрез тях се представят данни за външния дълг основно на страните със нисък и среден доход. На база на тези данни се формират рейтинги на кредитна доверителност, които намират практическа приложимост при определянето на надеждността на държавата, длъжник. Те са:

  1. Общ външен дълг към износа на стоки и услуги

  2. Общ външен дълг към БНП

  3. Общо обслужване на дълга към износа на стоки и услуги

  4. Общи лихвени плащания към износа стоки и услуги

  5. Резерви към общ външен дълг

  6. Резерви към вноса на стоки и услуги

  7. Краткосрочен дълг към общ външен дълг, други.

Използването на тези макроикономически агрегати дава възможност да се генерират коефициенти, които дават информация за възможностите да се обслужва дълга в пределен период от време. Тези показатели са основно залегнали в методиката за оценка на Световната банка и Международния валутен фонд.

Основната функция на анализа на дълга е преценка на текущото състояние и набелязване на бъдещи мерки за подобряване на разглежданите показатели. Непрекъснатия анализ е гаранция за правилното и навременно диагностициране на работата на бюджетната система и на икономиката изобщо. Параметрите на анализа могат да покажат слабите места и да открият силните, да насочат мениджърите къде да акумулират управленските си умения – как да стимулират инвеститорите и местните производители, как да водят преговорите по международните търговски позиции, как да определят подоходната политика, как да разпределят данъчната тежест и да подобряват данъчната събираемост.



ІІ. Кратка правно – фактическа презентация на дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет.

Държавният дълг става законово обоснован чрез решение на правителствата, обикновено подкрепени с решения на съответния парламент. Структурата на бюджетния дефицит определя четири нива при последователно включване на главните направления от разходите по дълга, при което се формират следните базови категории:

  1. Бюджетно салдо – несъответствието между приходите и разходите в рамките на бюджетния период.

    1. Бюджетен суфицит /излишък/ - ако величината на бюджетното салдо е с положителен знак.

    2. Бюджетен дефицит – ако величината на бюджетното салдо е с отрицателен знак. Примери за това изобилстват в бюджетната практика през последните години, което е показателно за структурата на дълга формиран през предходните периоди;

  2. Вътрешен бюджетен дефицит – формира се като бюджетно салдо и се редуцира със сумата на плащанията по вътрешния дълг за бюджетния период;

  3. Касов бюджетен дефицит – към сумата на вътрешния бюджетен дефицит се прибавят и задълженията по обслужване на външния дълг за периода;

  4. Общ бюджетен дефицит – към калкулирания до тук дефицит се прибавят и не разплатените задължения от предходни години;

Ролята на държавата в икономиката е процес, чието познаване е основа за вземането на правилни решения в областта на дефицитното финансиране. Тук възниква въпросът за ресурсната осигуреност на публичните и т.нар. смесени блага. Публични са онези блага, при които няма конкуренция при потреблението. При тях приносът на всеки данъкоплатец не би могъл да се разграничи, както и степента, в която всеки член на обществото потребява от тях. Държавата е призвана да поддържа и финансира благата като определя за основен принципа на равен достъп и социална солидарност.

На този принцип държавния бюджет преразпределя приходи от данъци за поддържане на националната полиция, армия, пожарна и аварийна безопасност, гражданска защита, понякога здравни услуги и други. У нас такова благо е и образованието, макар да съществуват и частни обучителни институции.

Друг пример за необходимостта от поддържането на общи блага са големите инфраструктурни обекти, обществени пътища, големите водни съоръжения, национални паркове и забележителности и други.

С оглед опазване на националната сигурност, държавната администрация, националното богатство и публичните блага държавата търси, респективно осигурява, средства за реализирането на публични проекти и финансирането на основните държавни функции.

В случаи когато държавата не може да осигури изграждането или функционирането на големи инфраструктурни обекти – магистрали, пътища, плажове и други – тя организира концесии т.е. отдава възможността за изграждане и експлоатация на такива обекти на големи частни инвеститори като не се отказва от правото си на собственост върху обекта. Същия става държавен след изтичане срока на концесията.

Но като цяло, дори и в този случай, е необходимо държавата да разполага с определени средства за организация и контрол на тези дейности.

В правния свят съществуват дейности и държавни механизми, чието финансиране е изцяло за сметка на държавните приходи. В това число освен органите на реда са държавния законодателен орган, правителството и неговата администрация и не на последно място съдебната власт.

Когато осигурените приходи в държавния бюджет не могат да покрият разходите правителството е принудено да прибегне до емисията на дълг за запазване задоволяването на обществените нужди.

Държавния дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет играе особена роля при структурирането на бюджета по време на рецесия, война, големи природни катаклизми /пожари, суши, наводнения/, и бедствия и кризи /рецесия в производството, криза на управлението, преход към пазарна икономика …/. При екстремни ситуации като тези, трудно биха могли да се справят дори и богати държави.

Ситуацията в нашата страна и лавинообразното нарастване на държавния дълг идва именно в края на 80-те и началото на 90-те, когато вече е трудно да се прикрие неконкурентноспособността на нашата икономика и неефективността на планово дирижираното държавно производство – мотивацията е нулева, потреблението – на границите на вътрешната задоволяемост.

Държавният дълг е единствения начин да се въздейства стратегически за промяна статуквото.

Актуален е проблемът за финансирането и в момент като настоящия, когато голяма част от населението бедства от огромните наводнения, които нарушиха стопанския цикъл, разрушиха комуникации, пътища, засегнаха бизнеса, много хора останаха без покрив, хиляди декари земеделска продукция е унищожена.

Ако икономиката не е способна с минимална външна помощ да се справи със ситуацията, неминуемо правителството ще трябва да прибегне до финансиране чрез донори под зоркото наблюдение на Международния валутен фонд.

Теоретичните и фактически постановки споменати в част трета са изложени единствено с цел доказване на дълга като инструмент за задоволяване на обществени нужди в определени условия.

Теорията и практиката доказват, че в условията на лимитирани ресурси и неотложни обществени потребности правителствата са склонни да заемат.

Ако няма натрупани достатъчно спестявания става немислимо възникналата потребност на бъде задоволена чрез вътрешно финансиране; още повече за вътрешното спестяване се конкурират и частните и държавните заематели, докато международните капиталови пазари на практика разполагат с неограничен финансов ресурс, цената на която се определя както от размера и срока на дълга, така и от кредитния рейтинг на кандидатстващата държава.


ІІІ. Анализ на структурата, величината и динамиката на държавния дълг на Република България

Развитието на финансовите системи е процес, чиято сложност не може да бъде обхваната в едно единствено аналитично изследване. Приложени в практиката, често теоретичните модели се оказват непълни и неработещи. Определянето на изходни условия и ограничители е задължително условие за конструирането на моделите за държавния дълг.

През 1878 – 1944 г. реалната загуба на българската икономика по външните задължения на държавата, най-вече от репарациите по линия губеща страна от войните, възлиза на 6296 млн. златни лева. 31% от тази сума получават Германия и Австрия, 24% - Франция, 20% - Англия, 19% - Италия и останалите 6% - Русия, Турция, Югославия, Румъния и САЩ. /изп. проф.Чолаков/. Тези дългове възникват както от заеми на правителството, така и по силата на наложените репарации. Най-силната отличителна черта на тези дългове е тяхната структура, а именно – главницата представлява едва 10% от сумата, а останалите 90% са лихвени плащания и други разноски.

След 1944 година в условията на планово развитие на икономиката и държавна собственост върху производствените фактори, държавният кредит се смята за излишен инструмент, защото свободните парични средства на населението и предприятието са на разположение на държавата в лицето на ДСК и БНБ. Част от спестяванията на населението се използват за балансиране на бюджета /и тогава са били издавани ДЦК с различен купон и минимална доходност/, като официално бюджета е приключвал без дефицит. До 1955 година се сключват няколко вътрешни държавни заема.

Използването на външно финансиране, както вече споменах, представлява навременна и безспорно положителна възможност за стимулиране на икономическия растеж, периодично подновяване на технологиите, инвестиции в научни изследвания и по този начин нарастване на конкурентноспособността на икономиката. Чрез външното заемане може да се компенсира недостига на вътрешен ресурс в националната икономика и да се осигурят средства за вноса на съвременни производствени технологии.

Като резултат от привличането на външни заеми се натрупва външен дълг към чуждестранни кредитори, които до средата на 80-те години не представлява проблем за българското правителство. Дотогава външният дълг възлиза на 5 млрд. долара, което представлява 22% от БВП на страната за посочения период. За същия период с валутните приходи от експорта на стоки и услуги страната покрива без особени затруднения плащанията по дълга. Към края на осемдесетте години картината се изменя значително. В националното стопанство се появяват симптоми, които намаляват значително динамиката на растежа. За да се неутрализира този спад и отчасти, за да се запази статуквото, без да се дава дори минимална информация на широката общественост се прибягва до свръх привличане на чужди заеми и то предимно към частни кредитори наречени Лондонски клуб и Парижки клуб. Заемите се използват предимно за внос на зърно, горива, индустриални стоки и технологии. За кратък период от време дългът нараства чувствително, като парадоксалното в случая е, че паралелно с това правителството демонстрира “широка благотворителност” към бедстващите държави от Третия свят. Безвъзмездните помощи буквално валят към Африка за сметка на нарастващите дългове на държавата, които обаче не са така публично оповестявани. На теория социализма процъфтява, на практика капитализма в държавите кредитори благоденства. На фона на нарастващите проблеми по дълга се оформя значителен спад в експорта и нарушаване на връзки с традиционни пазари, което допълнително затруднява посрещането на разходите по обслужването на дълга. България започва да търси рефинансиране за покриване на старите си задължения. Международните институции официално регистрират тревожни данни за състоянието на българския външен дълг, които обаче не достигат до широката общественост в страната. До края на 1989 година външният дълг на България вече надхвърля 11 млрд. долара.

Политическите и икономически реформи са неизбежни. Политическата реформа се опитва да постави на дневен ред решаването на дефицитните проблеми, проблемите на икономиката, собствеността, производството, дори и на личността. През 1990 година настъпват определени обстоятелства, които водят до стопяване на валутния резерв, дълбока икономическа и политическа криза, липса на международно доверие, спад на експортните постъпления, “износ” на значителни валутни капитали – бягство зад граница; големи падежи по външните заеми.

Кредитния рейтинг на България е на последния стадий поради доказано нестабилната икономическа и политическа система.

Държавата изпада в абсолютна изолация.

Единствените склонно да помогнат и то само при изпълнение на поети стриктни ангажименти, остават Международния валутен фонд и Световната банка. Това са авторитетни световни финансови институции, доказали нееднократно ефективността на своите споразумения при финансирането на държави в криза под определени условия. Така например, когато през 1982 година Мексико обявява мораториум върху плащанията си по външния дълг тогава правителството на САЩ и МВФ осигуряват кредитиране в замяна на провеждане на дирижирана от МВФ регулираща политика. Тези практики като цяло водят до по-бързо намаляване на рисковата експозиция на банките кредитори. Подобна ситуация възниква в средата на 80-те в още редица страни от Латинска Америка, през 1987 год. в Бразилия и Чили. Важно последствие от тези мораториуми е бързото развитие на вторичен пазар за покупко-продажба на дългове. Като цяло мерките на МВФ оказват благоприятен ефект върху обслужването на дълга.

В България започват преговори по редуциране и преструктуриране на външния дълг. Официално преговорите започват през 1992 г. и довеждат до предварително споразумение с Лондонския клуб до края на 1993 и окончателно такова на 28/11/1994 година. В него се обхваща редукция и преструктурирането на дълг от 6,2 млрд. долара главницата или оригинален дълг от 1,9 млрд. долара просрочени и неизплатени лихви. Споразумението предвижда два основни метода за редукция на дълга:

  1. Обратно изкупуване – България прави откупуване на своя дълг при определена цена /25,8125 цента за долар и съответните лихви/, което възлиза на малко повече от ¼ от номиналната стойност на дълга. Това споразумение се постига за около 20% от дълга.

  2. Облигации с отстъпка – емитират се от държавата длъжник дисконтови облигации, които се издават в замяна на дълга. За всеки долар се издава облигация с 50% дисконт от номинала и лихва по нея – 6 месечен LIBOR+13/16 годишно. Обезпечението на главницата е с 30 годишни американски облигации, а на лихвите – с краткосрочни ниско лихвени ценни книжа деноминирани в долари. По този начин се преструктурира 63% от дълга. Допуска се замяна срещу собственост на основната на номинална стойност на облигацията. Тук може да се направи изводът, че договарящата страна кредитор се стреми да осигури по-кратка, но сигурна погасяемост на лихвените плащания.

  3. Облигации с начално намалени лихвени плащания /отново същия стремеж/ - емитират се ДКЦ, при които 1 долар дълг се заменя срещу облигация със същия номинал, но със значително по-ниска лихва през първите 7 години /тук се предоговарят само лихвите/. Лихвите се променят както следва: първите 2 години – 2%, в третата и четвъртата години - 2,25%, на петата година – 2,5%, на шестата година – 2,75% и на седмата година – 3%, за да достигне нивото на пазарната лихва през осмата година – 6 месечен LIBOR +13/16 годишно. Преструктурираният по този начин дълг възлиза на около 23%. Допуска се възможност за замяна на собственост в размер на 50% от номинала.

По отношение на лихвите в споразумението с Лондонския клуб се предвижда възобновяване на плащанията по натрупаните и неплатени лихви от 1,9 млрд. долара, но под условие да се направи една първоначална вноска в размер на 715 млн. долара преди или по време на подписване на споразумението. За лихвите се предвижда:

    • 63,8 млн. долара - плащане в реални пари;

    • 223,3 млн. долара - обратно изкупуване;

    • 1614,7 млн. долара – емисия на облигации срещу дължимата лихва.

Лихвите по тези облигации се формират на пазарен принцип, но не могат да бъдат обезпечени със собственост.

Основен резултат от така подписаното споразумение и направена сделка е фактическото намаляване на дълга и даването на ясни сигнали към световната икономика, че България би могла да бъде достъпно и по-сигурно място за правене на бизнес. Логично през последните години се наблюдава подобрение в платежния баланс, което отчасти се отдава и на затегнатата политика по отношение на митническия контрол чрез наемането на външен агент за контрол на митниците.

В текущата сметка резултата е очевиден – намаляват лихвите в капиталовата сметка – намаляват главниците.

Замяната на дълг срещу собственост е удобен инструмент за привличането на капитали, които са изтекли от страната, а повишаването на международното доверие води до покачване цената на облигациите, емитирани по външния дълг на вторичния пазар и стимулиране на притока на свежи инвестиции към страната.


Следващата таблица показва структурата на договорения дълг

Таблица 1

Инвестиционни характеристики на българските брейди облигации

Вид облигации

DISC

FLIRB

IAB

Размер на емисията

1,85 млрд.долара

Транш А: 1,685

Транш Б: 0,165

1,658 млрд. долара

Транш А: 1,489

Транш Б: 0,169

1,611 млрд. долара

Дата на емисията

28/07/1994

28/07/1994

28/07/1994

Падеж

28/07/2024

28/07/2012

28/07/2011

Погасяване на главницата

Цялостно погасяване на главницата на падежа

8 години гратисен период: 21 равни полугодишни вноски с начало 9 юни 2002

7 години гратисен период: 21 нарастващи полугодишни вноски с начало 30 юли 2001

Лихвен купон

Транш А: LIBOR +13/16% платим на всеки 6 месеца

Транш Б: LIBOR +15/16% платим на всеки 6 месеца

Транш А:

1-2 г. – 2,00%

3-4 г. – 2,25%

5 год. – 2,50%

6 год. – 2,75%

7 год. – 3,00%

8-18 г. – 6 месеца LIBOR+13/16% платими на всеки 6 месеца

Транш Б: като транш А

+0,5%




База за калкулация на лихвения купон

Действителен брой дни - 360

30/360 за периода на фиксиран купон и действителен брой дни/360 за периода на плаваща лихва

Действителен брой дни/360

Обезпечение

  1. по главницата

  2. по лихвите

  1. 30 г. облигации на САЩ с нулев купон

  2. 1 г. възобновима гаранция до лихвено ниво



2. 1 г. възобновима гаранция до лихвено ниво = 3%

няма




7%






  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа на тема "Финансов анализ на фирмата"
I. Същност, задачи и методи на финансовия анализ
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа на тема
Ii методика за анализ на финансовото състояние на фирма Финпро за периода от 1999г до 2002г
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа Тема: "Кинезитерапия при консервативно лечение на коксартроза в ранен период"
Биомеханичен, кинезиологичен анализ на тазобедрената става в норма и патология. 8
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа тема: Анализ на разходите на предприятието изготвил: Проверил
Фактори и показатели, свързани с определяне на величината, динамиката и структурата на разходите
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа Тема : Цялостен анализ на предприятие "Полуремаркета и контейнери"
Полуремаркета и контейнери” ад (“прк”) е акционерно дружество регистрирано с решение на фирменото отделение на Добричкия съд от 10...
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа тема : Маркетингов анализ на
Една от най-силните страни на съвременната икономика е прогресивното използване на механизмите на маркетинга. Създаването на съвременна...
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа Тема: Анализ на мотивационните модели и връзката им с формите на стимулиране на персонала в "зп-българия" еоод гр. София Изготвил: научен ръководите
Тема: Анализ на мотивационните модели и връзката им с формите на стимулиране на персонала в “зп-българия” еоод – гр. София
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДържавни разходни програми Бюджетни механизми за финансиране 1 Бруто и нето бюджетно финансиране
Ролята на бюджетните източници е незаменима при предлагане на публични блага. В публичния сектор въпроса за финансирането трябва...
Дипломна работа на тема: \" анализ на дефицитното бюджетно финансиране\" iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом