1. Същност на противоречията в системата "общество-околна среда", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено




Име1. Същност на противоречията в системата "общество-околна среда", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер281.84 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/eko VTU lectors.DOC
  1   2   3
1.Същност на противоречията в системата “общество-околна среда”, развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено развитие. Основни екологични понятия.Екологизация на правото и ролята правото като социален регулатор за разрешаването на екологичните проблеми.


През 60-70-те год. на ХХв. възникват много теории.През този период се зараждат и първите екологични движения.Цялостна теория няма-поставят се отделни проблеми.

Според материалистичната доктрина движението на материята се приема за основно нейно свойство.Това движение се разглежда през ХVІІІ-ХІХ в. на 3 равнища:

1.равнище-нежива природа.

Действат относително точни закони с ясни причинно-следствени връзки.Те описват движението на материята на това равнище.

2.равнище-на живата природа.

Действат законите на биологията,биохимията,биофизиката,генетика.За това равнище е характерно,че материята придобива свойството при определени външни условия да може да се самовъзпроизвежда в разнообразие от външни форми-биологични форми.

3.равнище-социално ( обществено).

Действат и социални закони.Характерно:освен , че материята се възпроизвежда в хомосапиенс , съществува възможност проявена в човека да възприема информацията от обкръжаващата среда ,информацията да се обработва и на базата на този анализ човекът да определя своето поведение. Първостепенни в човека са социалните цели,а те се определят чрез този процес на възприемане и анализ на информацията-това отличава човека от други биологични видове-разум , способност да мисли.

Материалистите твърдят , че между тези 3 равнища има съотношение на взаимовръзка на принципа база –надстройка ( нежива природа – жива природа – социум ).

Проявлението на екологичните проблеми е всъщност един обективен и закономерен резултат на самото движение и той се проявява като противоречие между целите на развитието на равнище ( подобряване на начина на живот ).От една страна ние сме биологични индивиди и като такива се нуждаем от блогоприятна природна среда , а от друга като социални индивиди , на базата на този процес на възприемане на информация и възможност за абстрактна обработка на информацията въздействаме върху околната среда, стремим се да подобрим начина си на живот. Като мислещи същества ние се нуждаем от тази информация.Това противоречие между биологична и социална същност не се е проявило изведнъж , а се проявява в резултата на развитието социалното същество.Противоречието се засилва в исторически аспект с развитието на материалното производство.В настоящият момент човек има такива възможности , които надхвърлят по потенциал на въздействието и мащаб естествените глобални процеси.Този съвременен етап на развитие е настъпил в средата на ХХв.-около 50 г.Външни белези за това са :

  • овладяване на атомната енергия;

  • развитие на компютърните технологии.

Обективни фактори:

  • равнище на производството и технологиите;

  • географски и климатични особености;

  • степен на увреждане компонентите на околната среда.

Субективни фактори:

  • водената политика;

  • равнище на екологична култура:-на отделни индивиди ; - на обществото.

Екологични понятия

1.Екология – 1866г. Ернет Хекел –научна дисциплина обясняваща взаимовръзките между живите организми и околната среда.Днес се разглежда като социална наука , занимава се с връзката между общественото развитие и проблемите които то нанася в околната среда.

Науката е интердисциплинарна – използва научни дисциплини на други науки – биология , химия , физика , химия и т.н.

2.Биосфера – част от земната обвивка, пространствена среда на развитие на живата материя.

3.Ноосфера – е онази част от биосферата и около земното пространство, в която обществото и биосферата си взаимодействат и която се изменя под въздействието на човека.

4.Околна среда – понятието се разглежда в сравнение с две други понятия :

1.природна среда ;

2.жизнена среда.

Околната среда е комплекс от естествени и антрипогенни фактори и компоненти които се намират в състояние на взимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живото, здравето на хората,културното и историческо наследство.Това е легалната дефиниция за околна среда.Компонент-атмосферния въздух , водите , почвата,земните недра , природните обекти, минералното разнообразие и неговите елементи.Фактор-биват: естествени и антропогенни-вещества , процеси , рискови енергийни източници.З-на за опазване на околната среда под фактори разбира , тези фактори които влияят негативно.

5.Природна среда – понятието се използва в нормативните актове , като понятие , свързано с тази част от околната среда с най-малко повлияние от човешкото въздействие ( защитените природни обекти и главно защитените територии ).

6.Жизнена среда –това е онази урбанизирана среда , в която се осъществява човешката дейност ( населените места ).Там естествените компоненти на природата са най-силно модифицирани под влияние на човешката дейност.

Екологизация на правото

Тенденция , която се проявява в развитието на нормативната система , изразяваща в постепенно навлизане на все повече норми , които имат за цел да регулират отношенията във връзка с опазване на околната среда.Дори в най-древните нормативни източници има норми с екологична насоченост във връзка с природни обекти , чиято защита е била във връзка с защитата на правото на собственост.С развитието на обективното право повече норми са били насочени към регулиране на отношенията във връзка с опазване на околната среда.Навлизането на норми с екологична насоченост наричаме екологизация на правото.

Ролята на правото като социален регулатор –правото се използва за разрешаване на екологични проблеми , защото е най-ефективния социален регулатор за коригиране на човешкото поведение.


2.Концепция за устойчиво развитие.Международни срещи и актове за нейното утвърждаване.


Устойчивото развитие можем да определим като една правна идея,първичен принцип за социално развитие на обществото и тази концепция е постепенно изработена в хода на международното сътрудничество.

Първата значима международна среща , проведена в рамките на ООН е международната конференция от Стокхолм от 1972г.На нея е признато правото на индивида и обществото като цяло на благоприятна и продуктивна околна среда.Страните се задължават да развият международното сътрудничество за постигането и.

През 1983г. – по предложение на главния секретар на ООН е създадена международна комисия по околната среда и развитието със статут на независим орган в системата на ООН.Конкретната задача на Комисията е да предложи глобална програма за развитие и по-конкретно да анализира отново проблемите на околната среда.На базата на анализа трябва да предложи решения за преодоляване на проблемите , да предложи общ подход , стратегия.Комисията завършва работата си 87г. и предоставя един доклад пред общото събрание на ООН , в който е изложена концепцията за устойчиво развитие.Доклада е приет и изпратен като препоръка при решаване на екологични проблеми на всички държави членки на ООН.Както е формулирано в този доклад устойчивото развитие е това развитие , което удовлетворява потребностите на съвремието , на днешните поколения , но същевременно не поставя под заплаха способността на бъдещите поколения да удовлетворяват своите потребности от благоприятна околна среда.Устойчивото развитие включва 2 понятия:1.необходими потребности за достойно съществуване; 2.ограничаване на потреблението на ресурси и въздействие върху околната среда с оглед отчитане на интереса и на бъдещите поколения. Т.е. основното в концепцията е признаване на правото на всички държави да използват компонентите на околната среда за достойно съществуване , като същевременно се ограничи въздействието върху околната среда.

Устойчивото развитие се определя от различни фактори – ръста на технологиите – колкото по – развити , толкова е по възможно да се запази околната среда, самата организация на обществото , ръста на населението – потребление на природните ресурси.

ООН организира през 99г. среща на държавни глави в Рио де Жанейро ,на която са представени 179 държави.На нея се приемат важни документи:1.Декларация за околната среда и развитието. 2.Конвенция за биологичното разнообразие.3.Рамкова конвенция за климата и др.Някой от водещите срани не подписват декларациите-САЩ. През 2002г. принципа за устойчиво развитие е препотвърден в Йоханесбург.


3.Държавна екологична политика – понятие и основни принципи.Правомощия на централните държавни органи във връзка с опазване на околната среда: Народно събрание , Президент , Министерски съвет.


Политиката е преди всичко целенасочена дейност на базата на определени идеи , програми , която се провежда от значимите субекти в обществото с цел да се реализират предварително набелязаните програми..Политиката винаги има определени принципи. Колкото по-абстрактен е принципът , толкова повече конкретни проявления има.Когато политиката се извършва от държавни органи говорим за държавна политика.Държавна политика – целенасочени действия на държавни органи в съвкупност от идеи , принципи и конкретни действия за постигане на определени цели.Политиката се определя от обективни и субективни фактори.Държавната екологична политика е целенасочена дейност на държавните органи за опазване на околната среда.Характерно за нея е –винаги и определена от правото и същевременно правото е най-важния инструмент за реализиране на държавната политика.

Условно се приема , че има легална дефиниция –ЗОС - опазването на околната среда е определено като комплекс от дейности които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда , към нейното възстановяване , запазване , подобряване.Същевременно чл.15 от КРБ задължава държавата и нейните органи да осъществяват държавна политика с цел опазване и възпроизвеждане на околна среда , както и с цел разумно използване на природните богатства и ресурсите на РБ. ×ë. 15. Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ îñèãóðÿâà îïàçâàíåòî è âúçïðîèçâîäñòâîòî íà îêîëíàòà ñðåäà , ïîääúðæàíåòî è ðàçíîîáðàçèåòî íà æèâàòà ïðèðîäà è ðàçóìíîòî èçïîëçâàíå íà ïðèðîäíèòå áîãàòñòâà è ðåñóðñèòå íà ñòðàíàòà.И в двата нормативни текста има предметно определяне на държавната политика , като конституционния текст е по-общ – принцип за устойчиво развитие.Основната цел на държавната екологична политика е –да се осигури благоприятна околна среда , да се намали риска за човешкото здраве.Държавната екологична политика може да се разглежда като природо-защитна / превантивна /, природо- възстановителна /отстраняване на нанесените вече вреди – замърсителя плаща /

, природо – преобразователна - въздейства се върху компонентите на околната среда като се отчитат различни закономерности и не се нанасят вреди на природата , а се подобрява нейната продуктивност.и природо – възпитателна.

Принципи – чл.3 ЗООС:

1.принцип на устойчивото развитие;

2.намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве;

3.участие на обществото в процеса на вземане на решения;

4.принцип за превантивност;

5.принцип за научна обособеност;

6.принцип за отговорност за замърсяване на околното среда;

7.принцип за интегриране на политиката за опазване на околната среда;

8.принцип за международно сътрудничество.

Правомощия:НС-всички актове , които НС приема във връзка с околната следа ; парламентарен контрол , свързан с действията по реализиране опазването на околната среда ; ежегодно утвърждава с решение доклад за състоянието на околната среда ; ежегодно определя държавния бюджет в неговите рамки и финансовите средства , предвидени за опазване на околната среда ; ратифициране на международни конвенции.От 1971г. НС има и специален помощен орган – Комисия по опазване на околната среда и водите.От 1986г. съществува Министерство на околната среда.МС – чл.106 КРБ ръководи и осъществява външната и вътрешната политика на страната – в частност МС осъществява и ръководи държавната екологична политика.Има нормативни правомощия ; изпълнява държавния бюджет , включително в частта по разходване на средствата за опазване на околната среда ; може да отмени незаконосъобразни актове на министри.Президент – налага вето ; представлява държавата и сключва международни договори в случаите предвидени в закона ; обнародва законите ; осигуряване на националната сигурност.Съгласно концепцията от 1998г. приета от НС въпросите за осигуряване на благоприятно околна среда са част от въпросите за националната сигурност.


4.Правомощия на Министерството но околната среда и водите като специализирано функционално централно ведомство.Мониторинг , управление и контрол в областта опазването на околната среда. Правомощия на други централни ведомства.Правомощия на органите на местно самоуправление.


Министерство на околната среда и водите е държавен орган , който по закон е длъжен да осъществява , разработва и ръководи държавната екологична политика в цялата и нейна сложност и съвкупност. Министерство на околната среда и водите е администрация която подпомага министъра на околната среда при:1.подготовка на нормативни актове , които издава министъра; 2.подготовка на други административни актове; 3.контрол по изпълнението; 4.разработване проекти за стратегии във връзка с опазване на околната среда по компоненти и като цяло; 5.реален контрол на състоянието на компонентите на околната среда чрез планиране или инцидентни проверки на място; 6.контрол върху замърсителите; 7.опазване на защитените територии.

Правомощията на министъра на околната среда и водите са определени в редица нормативни актове: 1.ЗООС ; 2.Устройствен правилник на МОСВ ; 3.други закони. Правомощията на министъра се определят като:

  • ръководни – органът отговарящ за разработването на държавната политика;

  • контролни – министъра е задълженият орган да следи за състоянието на компонентите на околната среда.Във връзка с изпълнението на това правомощие има цялостна система- автоматична система за екологичен мониторинг , чрез който се подпомага това правомощие ; задължен е да контролира опазването на биологичното разнообразие ; контролира състоянието и охраната на защитените територии.

  • координационни – координира правомощията на други органи по отношение опазване на околната среда;

  • собствени нормотворчески правомощия –наредби , инструкции:общи административни актове – заповеди; индивидуални административни актове.

  • правомощия във връзка с международното сътрудничество;

  • финансово-разпоредителни правомощия – разходва определен бюджет във връзка с опазване на околната среда;

  • управленски правомощия – ръководи министерството като администрация; ръководи и организира националната система за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда ; разрешава за всеки отделен случай транзитно превозване на опасни вещества през територията на РБ.;определя реда за създаване и поддържане на различни регистри , свързани със състоянието на компонентите на околната среда; обявява защитените територии и обекти.

  • Санкционни правомощия – определя размера на санкциите , налагани на Юр.лица за замърсяване или увреждане; забранява или спира дейности увреждащи околната среда.

  • Специални правомощия – задължението да изисква доклад за състоянието на околната среда.

От друга страна правомощията на министъра могат да бъдат систематизирани като:
  1   2   3

Свързани:

1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconКонспект 2010 г
Същност на противоречията в системата “общество-околна среда”, развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconПрограма за опазване на околната среда
Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (unced) в Рио де Жанейро през 1992 г даде израз на осъзнаването на...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconОбщинска програма за опазване на околната среда
Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (unced) в Рио де Жанейро през 1992 г даде израз на осъзнаването на...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconПрограма за опазване и възстановяване на околната среда
Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (unced) в Рио де Жанейро през 1992 г даде израз на осъзнаването на...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconРегионална инспекция по околна среда и води
Риосв при вземане на решения в областта на околната среда и за устойчиво развитие на териториалните общности чрез интегрирането на...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconРегионална инспекция по околна среда и води
Риосв – Монтана. Да се подпомогнат областните управи и общините при вземане на решения в областта на околната среда и за устойчиво...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconПрограма и екшън план
Опазване на околна среда и обществено здраве. Управление на отпадъците. Борба с изменението на климата. Борба с промишлени замърсявания....
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconОпазване чистотата на водата
...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconМинистерство на околната среда и водите регионална инспекция по околна среда и води велико търново
Докладът за състоянието на околната среда на територията на Великотърновска и Габровска области е подготвен от експерти и специалисти...
1. Същност на противоречията в системата \"общество-околна среда\", развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено iconМинистерство на околната среда и водите регионална инспекция по околна среда и води велико търново
Докладът за състоянието на околната среда на територията на Великотърновска и Габровска области е подготвен от експерти и специалисти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом