Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година




ИмеРезюме Икономиката на България в началото на 2008 година
страница1/4
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер358.89 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.isda.bg/wp-content/uploads/2010/01/Икономиката-на-България-Април-2008.doc
  1   2   3   4


Резюме


Икономиката на България в началото на 2008 година





Бизнес климатът в страната е благоприятен и динамиката му е възходяща


Бизнесът продължава да оценява текущата икономическа ситуация като благоприятна. Априлската стойност на индекса на бизнес климата ЕСТАТ е втора по абсолютна стойност (след юлската от м.г.) за цялата 6-годишна история на индекса и показва възстановяване на възходящата му тенденция. Подробните данни от изследването са основание да се очаква нов исторически максимум, който вероятно ще бъде регистриран с анкетата през юли 2008 година. Благоприятният бизнес климат в страната се потвърждава и от бизнес анкетите на НСИ, които регистрират все така висока и нарастваща икономическа активност по сектори – в промишлеността, строителството и услугите.

Краткосрочните данни от началото на годината дават основание да очакваме общият икономически растеж за първото тримесечие на 2008 г. да е по-висок в сравнение с растежа година назад, който беше 5.5 на сто.


Общият икономически растеж за 2007 г. е по-висок в сравнение със занижените очаквания в края на годината


Предварителните данни показват много добра динамика на секторите индустрия и услуги (съответно 14 и 7.5 на сто нарастване на добавената стойност на годишна база), което успява да компенсира влошаването в аграрния сектор. Реалният растеж на БВП за 2007 г. е 6.2 на сто при 6.3 на сто за 2006 година. Лекото забавяне спрямо година назад е поради рязкото намаляване на растежа през третото тримесечие на 4.9 на сто (при 7.1 на сто растеж година назад)1.

От страна на предлагането растежът през 2007 г. в сравнение с растежа година назад бе формиран при небивало дълбок спад на добавената стойност в аграрния сектор (с почти 30 на сто при 1 на сто спад за 2006 г.), но затова пък при почти двукратно ускоряване на растежа в индустрията и запазване на нивото на растежа в услугите.

От страна на търсенето динамиката на БВП се определя от високия растеж на вътрешното търсене, който през 2007 г. се характеризира с ускоряване растежа на инвестициите и забавяне растежа на потреблението на домакинствата.

Инвестициите в основен капитал имат най-висок принос през 2007 г. (5.6 процентни пункта) в общия икономически растеж от страна на общото търсене, за разлика от 2006 г., когато растежът се диктуваше от индивидуалното потребление (6.7 процентни пункта). Реалният растеж на инвестициите за 2007 г. достига 21.7 на сто при 14.7 на сто за 2006 г., а потреблението забавя растежа си на 4.9 на сто (при 7.3 на сто за 2006 г.).

За тази година очакваме по-умерени темпове на вътрешно търсене в икономиката и запазване на високи темпове на предлагане. Растежът на икономиката може да бъде подпомогнат и от по-добро представяне на аграрния сектор в сравнение с миналата година.

Очакваме общият икономически растеж за първото тримесечие на 2008 г. да е по-висок в сравнение с растежа година назад и да е около 6 на сто. В условията на несигурност на международните финансови пазари и забавяне на световния растеж за 2008 г. очакваме общ икономически растеж малко над 6 на сто, т.е. задържане около нивото от 2007 година. В случай на реализация на очакванията за добра реколта в селското стопанство растежът може да бъде и по-висок.


Дефицитът по текущата сметка продължава да расте под влияние на външните капитали и силното вътрешно търсене


За 2007 г. дефицитът по текущата сметка нарасна на 21.5 на сто от БВП. Покритието му с преки инвестиции в България намаля на 98.2 на сто при 132.7 на сто за 2006 година. Влошаването на дефицита на текущата сметка (с 1730 млн. евро) тази година се дължеше изцяло на нарастването на дефицита по търговското салдо (с 1795 млн. евро). Негативно се отрази и намаляването на положителното салдо по текущите трансфери, а благоприятен принос имаше подобряването на дефицита по нетния доход и все така положителното салдо по услугите. Нарастването на търговския дефицит се дължи на силното вътрешно инвестиционно и потребителско търсене, а намаляването на нетните трансфери е свързано главно с вноската на страната в бюджета на ЕС. Подобряването на салдото по услугите идва основно от износа на туристически услуги, който е нараснал с 10.9 на сто.

За първите два месеца на 2008 г. дефицитът по текущата сметка нараства леко на годишна база, но като дял от БВП съотношението се запазва на 3.9 на сто. Влошаването със 179 млн. евро се дължи на нарастване на търговския дефицит (със 154 млн. евро) и на дефицита по услугите и на влошаване на салдото по текущите трансфери. Положителен за първите два месеца е само приносът на нетния доход. За тези два месеца притокът на преки чуждестранни инвестиции покрива 33.5 на сто от дефицита по текущата сметка, почти колкото и през същия период на миналата година (33.7 на сто).

Силното вътрешно търсене ще продължи да оказва негативен ефект върху размера на текущата сметка и през настоящата 2008 г. и като дял от БВП очакваме той да достигне около 22 на сто.




Външната търговия е стабилна и се ускорява


Очакванията за забавяне на икономическия растеж в глобален мащаб и на световната търговия в резултат на общата финансова криза засега не оказват неблагоприятно въздействие върху стокообмена и притока на преки чуждестранни инвестиции.

Външната търговия е стабилна и продължава да се развива ускорено – увеличението на стойностния обем на стокообмена за първите два месеца на годината е 30.8 на сто на годишна база (при 11.1 на сто една година по-рано).

Темповете на нарастване на износа изпреварват тези на вноса, но дефицитът по търговския баланс продължава да расте, достигайки 1.2 млрд. евро (FOB/FOB). Делът му в БВП обаче се запазва на същото равнище (3.7 на сто) както и в началото на 2007 година.

Дефицитът по търговския баланс продължава да създава опасения за пренасяне на финансовата криза и за евентуален неблагоприятен ефект върху търговията и притока на входящи капиталови потоци. Не се очаква забавянето на икономическия растеж в големите европейски икономики – основни търговски партньори на България – да свие драстично потреблението. При това пазарните сегменти, заемани от българската експортна продукция и характеризиращи се с по-ниско ценово равнище, остават сред по-малко засегнатите.




Притокът на преки чуждестранни инвестиции нараства


Въпреки всички опасения за отлив на инвестиции от страната на практика се наблюдава приток на преки чуждестранни инвестиции в размер на 432.3 млн. евро, който се е увеличил с 15.3 на сто на годишна база. Това показва, че България би могла и да спечели от сегашната финансова криза – много компании и инвеститори търсят възможности за пренасочване на капиталите си от проблемните западни пазари към такива с възможности за растеж, какъвто е българският. Всичко ще зависи от запазването на привлекателността на страната като добро място за инвестиране на основата на наличните вътрешни фактори – все още по-ниските разходи за производство, продължаваща финансова стабилност, подобряваща се бизнес среда, съществуващ потенциал за растеж на икономиката, необходимост от модернизация, заложените за изграждане големи инфраструктурни проекти.

Най-малкото може да се очаква запазване на стабилен приток на преките чуждестранни инвестиции в рамките на 6-6.5 млрд. евро за годината (при 6.1 млрд. евро за 2007 г.).

Заплаха за притока на преки чужди инвестиции може да бъде влошаващият се имидж на страната, политическите скандали и непрекъснатите внушения на международните финансови и рейтингови институции, че страната е силно уязвима от глобалната финансова криза. Аргументите в тази посока се основават на фаворизирането на едната страна на зависимостта между притока на инвестиции и баланса по текущата сметка – покриването на дефицита с притока на капитали отвън, без да се отчита и другата страна на зависимостта – нарастването на дефицита в резултат на увеличения приток на капитали.




Нарастване на потребителските цени в началото на годината


По-високото ежемесечно нарастване на потребителските цени в началото на 2008 г. в сравнение с първите месеци на предходните три години се дължи най-вече на продължаващото, макар и по-бавно, нарастване на потребителските цени на храните. Хранителните стоки имат най-висок дял (36.7 на сто) в потребителската кошница и при нарастване на цените им с 1 на сто за март приносът им в общата мартенска инфлация, която бе 0.8 на сто, е 0.37 процентни пункта. Обяснение на наблюдаваното от средата на миналата година сравнително рязко покачване на цените на храните, което все още продължава макар и с намаляващи темпове, можем да намерим първо в нарастването на цените на растениевъдните продукти (най-вече зърнени и маслодайни) на международните пазари и второ – в състоянието на вътрешния пазар.

Изминалата 2007 г. се отличава с изключително лоша селскостопанска реколта. Икономическите сметки за аграрния сектор показват, че в реално изражение продукцията на растениевъдството е едва 65 на сто от тази за 2006 г., а цените на тази продукция са нараснали с 33 на сто. Именно значителният спад на предлагане на наша растениевъдна продукция е първият допълнителен вътрешен фактор, действащ и до март, за увеличаване на потребителските цени на храните и нагнетяване на общата инфлация.

Във веригата на цените между селското стопанство и крайния потребител трябва да имаме предвид и наблюдаваното също от средата на миналата година рязко нарастване на цените на производител за вътрешния пазар на българското производство на храни и напитки. За март месечното нарастване на тези цени е 1.1 на сто, а увеличението спрямо същия месец година назад продължава (от август миналата година) да надхвърля 20 на сто.

Профилът на формиране на инфлацията в последните месеци сам по-себе си не дава основания да се безпокоим за евентуално забавяне на икономическия растеж в средносрочен план. Може да се очаква, че високият принос на хранителните стоки в инфлацията ще продължи да намалява, като предполагаме, че новата реколта ще е по-добра от миналата година и ще действа в посока увеличаване на предлагането и намаляване на цените.

Бизнес анкетите на НСИ от април 2008 г. не открояват очаквания за инфлационен натиск поне до средата на годината. Повечето промишлени предприятия (79.2 на сто) предвиждат продажните им цени да останат без промяна, едва 20.1 на сто очакват увеличение през следващите три месеца. През последните шест месеца сравнително устойчив (но непреобладаващ) дял строителни предприятия (над една трета) имат намерения за увеличение на продажните цени в бранша.

Най-близо до крайния потребител са търговците на дребно – от юни 2007 г. при тях бизнес анкетите на НСИ открояват тенденция на повишени очаквания относно продажните цени в отрасъла, като за април делът на очакващите увеличение на цените е 34.9 на сто. В сектора на другите услуги очакванията на две трети от предприятията са те да останат непроменени през следващите три месеца.

По отношение на очакванията на потребителите за ”инфлацията през следващите дванадесет месеца” последната априлска анкета на НСИ в наблюдението на потребителите отчита изместване на мненията от ”по-бързо” към ”същото” темпо на увеличение на цените.

Генерираната нова инфлация няма да е висока и вероятно през май, юни и август може да очакваме дефлация. До средата на годината обаче увеличението на потребителските цени спрямо съответните месеци на 2007 г. ще остане двуцифрено поради ниската база (за март спрямо март то е 14.2 на сто). През месеците на второто полугодие очакваме инфлацията да спадне до около 6-7 на сто натрупана инфлация в края на годината (декември спрямо декември). Проинфлационни изненади тази година все пак може да се очакват предимно по линия на международните цени на петрола. При добра реколта може да има известно спадане на цените на растениевъдните продукти и свързаните с тях производства и услуги.




Заетостта расте, безработицата намалява, реалните доходи се увеличават



По данните на наблюдението на работната сила през 2007 г. общият брой на заетите лица в икономиката достига 3 252.6 хил. (с 4.6 на сто повече отколкото през 2006 г.). Общият брой на безработните лица е намалял от 305 7 хил. на 240.2 хил., а коефициентът на безработица съответно от 9 на 6.9 на сто (дял на безработните от икономически активното население на възраст на 15 и повече навършени години). Бързият спад на регистрираната безработица продължава. Коефициентът на регистрирана безработица за първи път падна под 8 на сто от икономически активното население през май 2007 г., а за месеците от септември до края на годината се задържа дори под 7 на сто. През март 2008 г. тя е 6.79 на сто.

Покупателната способност на домакинствата расте. Доходите на домакинствата имат трайна тенденция на номинално и реално повишение през последните 10-12 години. За периода 1999-2007 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства от 1 502 на 3 105 лв., или приблизително два пъти. Реалният доход средно на лице от домакинство също нарастват през този период – с 24.3 на сто. За пръв път през 2007 г. реалният доход средно на лице от домакинство достига и дори надхвърля равнището от 1995 г. (с 2 на сто). Само спрямо 2006 г. нарастването му е със 7.7 на сто. Нараства делът на работната заплата (от 41.4 на 47.7 на сто от общия доход средно на лице от домакинство за периода 1999-2007 г.). Реалното нарастване на дохода от работна заплата е 41.7 на сто, което е свързано както с нарастването на заетостта, така и с повишаване на пенсионната възраст. Само спрямо 2006 г. нарастването е с 11.9 на сто. Реалният растеж на дохода от пенсии е по-висок (54.8 на сто за периода). В този растеж се отразява, освен осъвременяването на пенсиите, и ежегодно нарастващият брой на пенсионерите и ниските базови нива на дохода от пенсии. Спрямо 2006 г. нарастването му е с 5 на сто.

Свидетелство за подобряването на покупателната способност на домакинствата е както нарастването на дела на доходите от работна заплата, така и значителното намаляване дела на дохода от домашното стопанство – от 17.7 на 8 на сто за периода 1999-2007 година.




ЕСТАТ индексът на бизнес климата за април 2008 г. възстанови възходящата си тенденция


Отчетената стойност през април е 10.11 – втора по абсолютна стойност за цялата 6-годишна история на индекса. От гледна точка на техническия анализ тя е разположена в основния канал на възходящия тренд. Налице са всички основания да очакваме нов исторически максимум, който вероятно ще бъде регистриран при предстоящото изследване през юли 2008 година.

Настоящата стойност на ЕСТАТ индекса отчита покачване и на трите му компонента. Най-значимо се повишава индикаторът за инвестиционните нагласи – стойността 31.78 е най-високата, регистрирана за последните четири години. Втора като изменение по абсолютна стойност е оценката за състоянието на условията за бизнес в страната. Най-незабележимо е покачването при състоянието на компаниите.

Започналото през втората половина на 2007 г. отслабване на темповете, с които се подобрява състоянието на бизнеса, води до регистриране на исторически най-ниската стойност на този показател именно в настоящото изследване. Отчитаме много висок дял (23 на сто) на фирмите, чиито мениджъри заявяват влошаване на бизнеса си през първото тримесечие на годината. Последната по-висока стойност на индикатора наблюдаваме през първото тримесечие на 2004 година. Оценките на притежаваните от фирмите ресурси се покачват над регистрираните през януари 2008 г. стойности. Отстъпление наблюдаваме само при ресурса „ценни книжа”. Впечатлява ръстът на оценките на използваната компютърна техника и софтуер, както и на достъпа до интернет. Тези оценки постигат най-високите си стойности за целия период на изследване – съответно 4.99 и 5.37. Отчитаме и пореден спад на дела на фирмите, които нямат достъп до интернет – до само 8.6 на сто. За първи път наблюдаваме нулев дял на мениджърите, посочили, че нямат финансови ресурси. Вероятно има известна финансова стабилизация на реалния сектор. Продължава да намалява удовлетвореността от технологичното ниво и производствения капацитет на машините и оборудването в експлоатация – тенденция, която наблюдаваме от началото на 2007 година. Това е косвен индикатор за забавяне на темповете на технологично обновление в предприятията или поне за изоставане спрямо действителните потребности на бизнес сектора. В относително благоприятна посока (26:1 на сто) се изменя съотношението между „проспериращи” и „затъващи” фирми. Това е пряк индикатор за стабилност в развитието на предприятията. Ръстът на положителния дял и рязкото снижаване на отрицателния се дължат на увеличения брой предприемачи, очакващи подобрение на бизнеса в краткосрочна перспектива.

Компонентът „Инвестиционни нагласи” отбелязва най-високата си стойност за времето на индекса. Нараства стремежът да се планира стратегически и да се създават дългосрочни сътрудничества. 70 на сто е делът на фирмите, които виждат своето развитие в стратегическите партньорски отношения. След като делът на мениджърите, които лесно можеха да осигурят необходимия им персонал в средата на миналата година, се задържа на рекордно ниското ниво от 27 на сто, а през януари 2008 г. кризата в областта на човешките ресурси отбеляза ново „дъно”, в момента въпросният показател вече се измерва с положителните отговори на една четвърт от попадналите в извадката мениджъри. Като най-сериозна отчитат кадровата криза предприятията в секторите добивна промишленост, в транспорта и съобщенията, както и в преработващата промишленост. С относително по-малко затруднения успяват да се справят с намирането на работници и служители мениджърите на фирми в туризма, селското стопанство и финансовите услуги.

Компонентът „Оценка на средата” на индекса на бизнес климата се покачва с малко над две единици спрямо януари 2008 г. до -17.39. Отрицателната му стойност за пореден път е индикатор за сериозна критика от страна на предприемачите към условията за развитие на бизнеса у нас. Продължава да спада толерантността на мениджърите към правителството и към администрацията. Рязко нараства отрицателното отношение към законодателната инициатива на управляващите. Корупцията е сериозен повод за критика към администрацията. Настоящото изследване регистрира нов отрицателен рекорд – най-нисък дял (5 на сто) на споделяне на убеждението, че конкурсите и процедурите по ЗОП са прозрачни и честни. Сериозни препятствия пред предприемачите поставят и законодателите с честите промени в нормативната уредба. За първи път през последните 30 месеца делът на споделящите такова мнение се изравнява с негативните стойности от края на 2005 година. Изследването показва, че най-безспорните позитиви от дейността на парламента и правителството са в областта на данъчното законодателство. Понижаването на ставките за данък-печалба води не само до по-висока удовлетвореност сред бизнеса. Кумулативният ефект е в излизането на значителен брой фирми от сферата на „сивата икономика”.




  1   2   3   4

Свързани:

Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconРезюме Икономиката на България в началото на 2008 година
Благоприятният бизнес климат в страната се потвърждава и от бизнес анкетите на нси, които регистрират все така висока и нарастваща...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconРезюме на доклад на центъра за икономическо развитие
Слаб растеж очакваме едва през третото и четвъртото тримесечие на 2010 година. През тази година България ще излезе от цикличната...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconАрхитектура, строителство – съвременност
Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме Резюме
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconИкономиката на България към края на първото тримесечие на 2007 година
Очертава се постепенно забавяне на икономическия растеж. Възможно е краткосрочно ускоряване през 2008 и 2009 година, ако има добро...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconПазарът на недвижими имоти в България – обзор за 2008 година
В последните месеци на 2008 г се наблюдаваше намаление на строителната активност спрямо началото на годината, като постепенно това...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconРезюме с
С годишния преглед на правата на хората с увреждания в България се опитваме да поставим началото на систематизирано, целенасочено...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconПоложителен икономически ръст за първи път от началото на кризата!
Развитието на икономиката и нуждите на бизнеса бяха във фокуса на бизнес закуска с Трайчо Трайков, Министър на икономиката, енергетиката...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconС 53% са се увеличили сръбските туристи в България от началото на 2010 г
Между 2 и 3% ще е увеличението на туристите в българските зимни курорти през зимен сезон 2010/2011. Това каза зам министърът на икономиката,...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconКак могат младите да имат в България кариерата, която желаят
Почти 100 милиона млади хора, на възраст от 15 до 25 години, живеят в Европейския съюз. Към средата на миналата година 22,6% от тях...
Резюме Икономиката на България в началото на 2008 година iconСъюз на печатарската индустрия в българия информаци я
Ръководството на спиб спази и тази година традицията в началото на всяка календарна година да информира членове си за състоянието...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом