Ратници за напредък на българщината




ИмеРатници за напредък на българщината
Дата на преобразуване31.01.2013
Размер210 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://delerium-2.dir.bg/_files/4353043.docx
В зората на съвременния български национализъм

из сборника

"РАТНИЦИ ЗА НАПРЕДЪК НА БЪЛГАРЩИНАТА"

1937 година

                - Bие против демокрацията ли сте?

            - Да, ние сме против демокрацията, а сме за демофилията. Ние сме против народовластието, а сме за народолюбието.

            - Защо сте против демокрацията?

            - Защото е неприложима. Демокрацията като идея искаше да постави духовната аристокрация начело на обществото. Всъщност тя е давала на практика обратния резултат. Тя е изваждала демагозите и утайката на обществото начело на държавата.

            - Все пак човекът обича свободата.

            - Свобода ли? Че какво общо има практиката на демокрацията със свободата? Защитниците на демокрацията само приказват за свобода. На практика демокрацията подтиска свободата на събранията, на словото и на печата, а те са основата на нейната идеология. Демокрацията се самоуби.

            - Смятате ли, че българският народ, който е демократичен, ще се съгласи с вас?

            - Не е вярно, че българският народ мисли и чувства като лъжедемократите. През цялото си минало и в своя бит той се е отвращавал от безделници и от лъжци. Той винаги  се е стремял да следва мъже, които го обичат, които са способни, и които вършат подвизи за него. Само чрез измами и заблуда той е бил увличан от демагози. В семейството и в селището си, той следва способния и силния, и сам създава йерархия. Днес народите вече не искат красиви думи, те искат духовни и материални блага. Та оставете приказките, че българинът бил по природа демократичен в онзи смисъл, който е полезен за демагозите.

            - Привържениците на демокрацията от всички страни взаимно се подкрепят. Те се борят и още ще се борят.

            - Тъкмо това е една от причините, поради които ние отричаме демокрацията. Тя е организирана интернационално и е съюзник на всички интернационалисти. Аз питам на свой ред: защо тъкмо онези държави, които искат да унищожат България, се стремят непременно да ни наложат демократично управление? Защо тъкмо те искат у нас да владее /или по-скоро да вилнее! б. ред./ демокрацията? За да направят България по-силна ли? Защо всички пораженски течения, дори комунистите у нас толкова много подкрепят демокрацията? За да изграждат националната ни мощ ли?

***

            - Казват, че Ратници за напредъка на Българщината е антисемитска организация. Вярно ли е това?

            - Ратници за напредъка на Българщината е  антивагабонтска и антиспекулантска организация. Та ако евреите сами смятат, че принадлежат към тези категории, тогава имат право да ни наричат антисемити.

            - Но все пак вие ги споменавате в "Исканията"-та си и имате нещо против тях. Какво искате?

            - Евреите в България съставляват 1% от населението, а владеят 80% от вносната и износна търговия, 2/3 от банковия капитал, повече от половината индустрия и 95% от представителството за търгавия и информация. Ние искаме българското народно стопанство да принадлежи на българите.

            - Не е ли все едно дали българи или евреи владеят стопанския ни живот, щом и евреите работят в България?

            - Разбира се, че не е все едно. От тези 80% от нашия стопански живот, който евреите държат, 50% са в ръцете на евреи чужди поданици. Защо не стават български поданици? За да им е по-лесно и да се изхлузят, когато за България настанат опасни времена. А това значи, че когато един ден България ще има нужда да събере цялата си съпротивителна сила, евреите ще изтеглят от тялото й по-голямата част от стопанската си сила. Затова не е все едно кой ръководи стопанството на една държава.

            - Та нима евреите не биха били съгласни да вземат сами някои мерки, да спрат притока на нови евреи, да изпратят новодошлите и да престанат да прекаляват?

            - Не, те и това сами не ще направят. Защото според един от най-добрите им познавачи, те имат трагичното свойство сами да развалят гнездата си. Когато Испания ги изгони, Полша ги прие с отворени обятия, но те прекалиха като я завладяха и я направиха антисемитска. Когато Русия ги гонеше, Германия ги прие, но те й се качиха на главата, та и тя стана антисемитска. Когато Съветска Русия ги прие и издигна, те и нея повлякоха, та сега дори болшевиците ги стрелят. Те имат трагичната дарба да прекаляват и сами не могат да спират, докато не си развалят гнездото. Затова не вярваме, че и в България сами ще се стреснат.

            - Според вас тогава какво трябва да се направи?

            - Преди всичко по отношение на евреите трябва да помним, че те приличат на бръшляна. Няма по-зелена и по-красива гора от тази, чиито дървета са усукани с бръшлян. Но макар че изглежда красива, едни от дърветата й са вече изсъхнали, а другите съхнат постепенно. Защото и бръшлянът, както и евреите има нужда от хазяин, който с мъка да тегли от земята храна и с твърдост да се бори срещу бурите, та тогава за негова сметка да развива той дарбите си. И то толкова прекалено, че уморява собствения си хазяин. На такава гора прилича един народ, който е усукан от евреи.

            /Едва днес, след цели 63 години предсказаното явление е на път да се превърне в реалност. Евреите, които процентно в страната ни са още по-незначителна част отколкото в началото на века, успяха да окупират българското правителство и парламент, икономиката и търговията са почти изцяло в техни ръце. И българинът, веротърпим по природа и възпитание започва да се изпълва с противоеврейски настроения. Но нека не бъркаме тези настроения с расизма. Това са настроения против наглостта, против несправедливостта, против грабежа. Вина за благородното възмущение на българина имат единствено онези, които го предизвикаха. Затова нека се сърдят единствено на себе си. Колкото до термина "антисемитизъм", ние отдавна доказахме неговата несъстоятелност. Ратниците не са могли да знаят неща, станали известни на целия свят десетилетия по-късно. б. ред./

***

            - Мислите ли, че ще можем да се отървем така лесно от дружбащината?

            - Не става дума за трудни и за лесни работа, а става дума за неща, от които зависи животът на България, и които трябва на всяка цена да се извършат.

            /Това е и нашият днешен отговор, когато ни питат не сме ли се заели с твърде непосилна задача. б. ред./

***

            До началото на Голямата война, до 1915 година, обикновеният българин не беше виждал шпионин и родоотстъпник. Тези думи звучаха страшно. Когато се говореше за шпионаж, слушателите оставаха с впечатлението, че става дума за фантастични, дори окултни неща, които може би съществуват, но може би не съществуват.

            А сега, само след 20 години българинът среща шпиони и родоотстъпници всеки ден по улици и кафенета - навсякъде. През това време порастна едно цяло поколение, което вижда как възрастните общуват с тези национални чудавища. Това ново и младо българско поколение не е виждало някогашната истинска граница между честта и безчестието. И то расте, за да поеме утре ръководството на нацията, с една нова и смъртно опасна мярка за национална чест.

            Как стана така, че границата между родолюбието и родоотстъпничеството бе затрита за толкова много българи? Как стана така, че когато други нации блестят вече от духовна чистота, ние оставихме толкова хора да заживеят спокойно със злото?

            Причините са много!

            Първата причина е марксизмът, който чрез социалдемократизъм и комунизъм приучи в продължение на десетилетия голяма част от българската интелигенция да мисли материалистично и интернационално.

            Втората причина е демократичният либерализъм, който се изроди в демагогия и партизанство, и извлече простащината и престъпността начело на българския политически живот.

            Тези две главни причини отвориха вратата на третата причина.

            А тази трета причина е: планомерната отровна дейност на нашите външни противници, които със специални централи и богати субсидии подкрепят борбата срещу всичко здраво в нашия политически и културен живот.

            /Не е ли странно, че днес, за да противодействаме на комунистическата отрова, ние вземаме на въоръжение лозунга на един комунистически водач - Мао Цзе Дун: "Опората - в собствените сили"? Но друга възможност не ни е оставена. Ние работим за България и наши безусловни съюзници са българите, които желаят и децата им да бъдат българи. Всяка друга помощ е с уговорки. Ние съзнаваме, че всеки чужденец, дошъл уж да ни помогне, всъщност се стреми да помогне на себе си. И все пак, ние не можем и не бива да оставаме встрани от цялата човешка цивилизация. Тогава? Тогава не е зле да си припомним още един, този път чисто български лозунг: "Доверие всекиму - вересия никому". б. ред./

***

            Нацията не може да умре и остарее, освен ако вече е насилствено отведена по задънени пътища, и освен ако не бъде насилствено отклонявана от пътя на правилното си развитие, както става сега с повечето западноеврепейски нации. Един съвременен учен сравнява нацията с гората. Множество дървета в един лес поникват, развиват се и умират, но на тяхно място никне приръстът от нови дървета и така едните се заместват от други, а кръстосаното оплождане заедно с мутациите държат леса в постоянна приспособимост към евентуалните промени на условията. Тъй че лесът е в своята възможност безсмъртен. Но той може да пострада, да залинее и дори да загине от външни причини, като например от сеч, от пожар, от разни паразити и от изместването му от други растителни видове.

            /Мисълта подлежи на доразвиване. Една нация не може да умре, освен ако сама не го пожелае. Ето защо нашата най-главна задача е да преодолеем самоубийствените тенденции, обхванали българския народ. Едва тогава ще заслужим помощта на Бога, и Той отново ще ни помогне, както ни е помагал във всички трудни за нас моменти. б. ред./

***

            Съществуващият индивид може да се усъвършенства чрез възпитание и образование, но само до границата на наследствените си заложби. По-нататъшното му усъвършенстване обаче, т. е. постигането на съвършени индивиди може да се търси само в индивидуалния живот на наследствената маса, тоест в и чрез расата. А заедно с тази промяна в човешкото познание центърът на тежестта се отмества от индивида и застава под наследствената маса, под нацията и расата. Ето защо индивидуалистичният светоглед се измества в наше време от националистическия светоглед. Този светоглед не подценява личността, а й придава нов смисъл и ново значение. Той разкрива на човека истината, че той не е изолирана и невъзвратима нещастна частица на света, но че е външна проява на своята надиндивидаулна расова наследствена общност, и че той е неин приемник, изразител, носител и преносител.

            /Вярно е само донякъде. Видовете, расите, нациите - всичко на този свят подлежи както на усъвършенстване, така и на деградация. Природата не познава застой. Задачата, както я разбираме сега, е да обърнем дегенерационните процеси и да тласнем нацията по пътя на развитието. б. ред./

***

            Расовата хигиена не се занимава, както мислят непросветените хора с доказване расовата чистота на някои нации, нито пък с лъжливото им възхваляване, а се занимава главно с откриване на причините, които водят обществото към биологичен упадък и с откриване на мерките за запазване на общата жизнеспособност на народите.

            /Болният трябва да бъде излекуван. Само че лечението е едва половината от онова, което трябва да се извърши. Оттук нататък предстои новото му адаптиране към обществото и навлизането в нормалния живот. Сведено към нациите и изразено с понятията на глобалния национализъм, това ще рече: Българският народ трябва да бъде излекуван от заблудите на марксизма и демолиберализма, необходимо е той да се интересува от своя национален интерес, а не от мнението на един или друг вековен враг на България. И после, когато държавата ни набере мощ, вместо с поклони и молби, да бъдем приети от народите по света с уважение, като достоен сред достойни. б. ред./

***

            Новият национален светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това и на целокупното законодателство. Затова възроденият национализъм е толкова "ляв" в социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата теория и практика, нито тези на социалдемокрацията, които се стремят да убият индивидуализма на хората и нацията, които се опитват да ги впрегнат в своята измислена противоестествена система, водеща към бръз упадък. Създаден като реакция срещу индивидуалния капитализъм, и то главно от скитници инородци, марксизмът възнамеряваше да превърне човешкото общество в мравуняк. Редът в мравуняка наистина е идеален. Но мравката работничка не е нито мъж, нито жена работи неуморно без оглед на това дали ще консумира и притежава лично, и дали други ще консумират произведеното от нея.

            Възроденият национализъм взема предвид естествените особености на личността. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представлява.

            /Всъщност нещата са твърде прости и елементарни. Законите се създават, за да осигурят развитието на народа, на държавата и на отделния човек. От националистическа гледна точка е недопустимо шепа временни политици срещу съответно заплащане да създават закони в угода на разни международни паразити и далавераджии. Понятията "ляво" и "дясно" загубиха своя смисъл, идеологиите - и те вече загубиха своя смисъл. Ползата и вредата, развитието или упадъка - ето какво ни интересува. Останалото - то е залъгалка за недорасли. б. ред./

***

            Българската нация е етнически, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Тя не се дели на класи. Към българското работничество спадат всички български граждани, които се трудят и работят за материалното и духовно благосъстояние на нацията.

            Извън българското работничество остават главно три категории хора.

            Първата се състои от спекулантите, които по най-различни пътища и под най-различни образи ограбват труда на българския работник и изсмукват благата на нацията.

            Втората се състои от демагозите, начело с партизаните, които подмамват българското работничество с политическа и социална лъжа, с цел да заграбят обществени блага и съзнателно и несъзнателно увеличават социалната неправда и рушат държавата.

            Третата категория са безделниците, начело с паршивия хайлайф, които мародерствуват всред социалната неправда и рушат морала и благосъстоянието на нацията.

            Социалната неправда произлиза от това, че политическата система дава възможност на тези три категории вредители, на спекулантите, на демагозите и безделниците да ограбват част от труда на работничеството и да изсмукват благата на нацията, като развалят реда в държавата.

            Какви са всъщност основните социални искания на българския работник?

            Попитайте всеки истински български работник, и той ще ви каже, че иска редовна работа при добри здравни условия, и че иска справедливо заплащане на неговия труд, за да може да отгледа физически и духовно здраво потомство и да се ползва, макар и скромно от придобивките на националната и на човешката култура.

            Това са справедливите основни искания на всеки истински работник. Това показва, че той има ясни и точно определени искания. Но ще бъде ли той доволен ако получи тези придобивки? Той ще бъде непременно доволен, ако не установи, че някои получават незаслужени излишества. Но ако установи, че някои събират без заслуги национални блага, които трупат или пилеят, той е длъжен да поиска да се дадат тези блага там, където има лична нужда и нужда за национално строителство.

            /Както ясно се вижда, оттогава положението не се е променило. И съвсем не са нужни много думи, за да го обясним. Ситуацията е ясна, остава да кажем как ще я преодолеем. И тук няма смисъл да се изписват томове. Справедливи закони и ясни правила на поведение. Това е, което трябва на човека. Всеки трябва да е известен какво ще последва от едно или друго негово действие или бездействие. А по-нататък отделният човек е свободен да реши как ще постъпи. Колкото до управниците - те трябва да са наясно, че е по-разумно в управляваната /временно!/ от тях страна да цари спокойствие и сигурност, отколкото с необмислените си или егоистични решения да посяват семето на бунта. б. ред./

***

            Нашият идеал е максималното съвършенство на българската нация и на българската държава. Той е върховната цел на нашата воля.

            Обезличителният интернационализъм, като се бори против идеята за национално съществуване изобщо, воюва и срещу нашия идеал.

            /Днес повече от всякога е необходимо да осъзнаем, че интернационалистите воюват срещу самото съществуване на българската нация. Под заплаха е нашият живот и животът на децата ни. Длъжни сме да си дадем сметка, че срещу нас се води истинска война. Но ако не вземем предвид факта, че причините за войната са идейни, рискуваме отново да се провалим. Какво на практика значи това? Че първата ни атака трябва да бъде насочена към разкриване на истината за смъртоносната заплаха, пред която сме изправени. Помнете: не е възможно да се постави шашка динамит в основите на никоя идея. Идеята се унищожава само с помощта на друга идея - по-справедлива, по-съвършена, по-могъща. б. ред./

***

            Чистокръвният английски кон дава максимални постижения в бързина; тежкият белгийски кон - в бавно теглене на големи тежести, а планинските коне - в непретенциозност и еквилибристична сила. Тези три раси, развъдени едностранчиво и тренирани всяка според особеностите й, дават заедно максималните постижения на вида кон. Но ако ги смесят, ще произлезе един среден и във всяко отношение полугоден тип. Ако дори без да ги смесват, ги поставят само при еднакви условия на трениране, те няма да дадат онези максимални постижения, за които са надарени. При това в случая се отнася само за физически постижения. А какво остава за човека, който се проявява освен физически, но още интелектуално и изобщо духовно?

            Смисълът на историята се състои в прогресивното усъвършенстване постиженията на човечеството, а те се състоят от максималните постижения на отделните нации. Ако някоя сила смесеше италианци, французи, германци, унгарци и пр., щеше непременно да произлезе нещо средно и без изключителни дарби. Биологическите примери за противното нямат тук място, защото трябва да се мисли статистически, като се има предвид средното равнище. Ако споменатите нации се поставеха при еднообразни условия на възпитание и образование, без да се държи сметка за техните особености, то няма съмнение, че те не ще развият докрай онези способности, с които са надарени. Националният принцип на съществуване е най-целесъобразен за прогреса на общочовешката култура, защото националната държава, която изразява жизнените стремежи на нацията, представлява онази организационна съвкупност, която осигурява най-добре усъвършенстването на тази нация с оглед на нейните характерни особености.

            Националният принцип на съществуване няма нищо общо с междудържавното хищничество. Ако всяка нация усъвършенства себе си, и като се урежда справедливо отвътре, не вреди на другите нации вън, човечеството би напредвало безупречно към максималното си възможно съвършенство.

            /И тук много обяснения не са нужни. Цялостният принцип за градацията, или ако предпочитате йерархията на индивидуалностите е обяснена в "Кръгове на нашата отбрана" б. ред./

***

            Ако е въпросът за равенство, то съществува, но само в смъртта. Такова равенство възроденият национализъм обещава на предателите на нацията и на нейните непоправими социални, духовни и стопански предатели. Такова равенство той обещава на здравите, честните и отечестволюбивите българи в правото и задължението им да умират за напредъка на българщината.

            А колкото до социалната правда, той обещава, че безделници не ще живеят на чужд гръб, че никой не ще може да спекулира с национални и държавни блага, че никой не ще може да ограбва труда на работника, че никой не ще може да използва служебното си положение, нито пък да лъже държавата, и че той ще наказва всяко духовно, здравно и материално злепоставяне на който и да е българин.

            Тогава една мощна и справедлива българска държава ще обгърне цялата ни земя и ще дава горд и радостен живот на всички българи, чийто основен закон ще бъде националната солидарност.

            /Не, даже и в смъртта няма равенство. Нито след нея. Обратното е материалистическа измишльотина, а ние вярваме в нашия български Бог. Равенство няма, но е задължително да има свобода и справедливост. "Не върши на останалите онова, което не искаш да вършат на теб" - казват. "И не позволявай на останалите да ти вършат онова, което ти не вършиш на тях" - допълваме ние. И друго, особено важно: стреми се да бъдеш от полза за хората, с които живееш. Иначе защо ще живееш с тях? б. ред./

***

            А когато този, който с дни наред е предлагал своя труд и своите сили за работа, и не е могъл да изкара и парче хляб за своите деца, та ги вижда голи и изпъдени вече от полусъборената барака, която са обитавали; когато селянинът е изял и последната шепа брашно след лоша реколта и тегли към пазара последния си вол; когато уволненият чиновник или безработният интелигент вижда настъплението на глада, тогава вече няма въпроси, няма "защо?". Тогава кръвта нахлува в главата, а в душата ври омраза и към свят, и към култура, към всичко. Тогава и най-студеното сърце, и най-охолният вижда, че нещо голямо и страшно кипи, че нещо иде, че съществува един голям въпрос, една голяма неправда.

            Ето, този въпрос, тази голяма неправда е социалният въпрос. Това е въпросът за социална правда, който никой не може и не трябва да отминава.

            /Никой не иска да живее като мъченик, но ние не можем и не искаме да живеем в свят на мъченици. Стремежът към радост и щастие за целия народ, а не за шепа "богоизбрани" - ето кое ни отличава от останалите. б. ред./

***

            Социалните неправди рушат държавата ни по следния начин:

            Първо, те дават възможност за спекулация и за ограбване стопанските придобивки на българина. Страната е пълна със спекуланти и безделници, за които държавата не е ценност, и които нямат друг Бог, освен парите. Съществуването на онеправдани и гладуващи българи е за тях желано положение, защото им позволява да използват бъркотията.

            На второ място съществуващите социални неправди дават възможност на марксистите да тровят държавата.

            /Ние разглеждаме проявите на несправедливост като действия, пряко насочени срещу държавата, защото увеличават количеството зло в нея. И това определение ни е напълно достатъчно. б. ред./

***

            Една от най-важните задачи на училището се състои в социалния подбор. Ако то не е в състояние да направи от всеки човек всичко, то поне нека всеки човек бъде насочен към онова място, за което е най-годен.

            Тъй като личността не е самоцел, нито средство, като напр. мравката-работничка, а е приемник, носител и преносител на националната расова наследствена маса и трябва да участва в изпълнението на нейната мисия, тя трябва да бъде възпитана и образована национално, т. е. според такава система, която ще я издигне най-лесно до възможното за нея съвършенство, и която ще я въведе най-вярно и най-неотклонно по пътя на националната мисия.

            /Противниците ни постоянно говорят за свобода на личността, за човешки права, но на практика се стремят към уеднаквяване на хората. Ние ценим различните заложби и дарби. Ние помагаме на хората да се занимават с онова, което най-добре умеят. Ние развиваме вложеното в човека от самия Бог. б. ред./

***

            Жената не е еднаква с мъжа, но е равностойна нему. Тъй като естеството й, и нейните задачи в живота са други, то тя не бива да бъде нито безправна, нито равноправна, а трябва да бъде другоправна. Най-висшата й задача към живота и към силата на нацията, е да стане майка на способни деца, да бъде културна пазителка на националната традиция и на националния дух и да бъде равностоен другар на своя съпруг.

            /Акулата ще умре в пустинята, а лъвът не може да живее в морето. "Всекиму своето!" - ни завещаха предците. Ние следваме древните завети, те са по-мъдри от модерните недомислия. Щастието идва едва, когато всяко нещо на този свят си дойде на мястото. б. ред./

***

            Твърдението, че държавата няма право да се интересува от частния живот на чиновниците, а може да се интересува само от работоспособността им е невежествено. Защото държавата не е индивидуално капиталистическо предприятие, а е организационна съвкупност, която има за задача да осъществи жизнените стремежи на нацията.

            /Ние разглеждаме Държавата като жив организъм и е напълно естествено да се интересуваме дали всички негови органи функцинират нормално или пък са обхванати от някоя болест. В този смисъл е недопустимо лицата, призвани да представляват Държавата да бъдат лош пример за останалите. б. ред./

***

            Ние сме убедени, че без борба и жертви не се постига нищо ценно и трайно, и затова борбата е за нас дълг.

            Ние сме убедени, че националният морал е безусловен, и затова ще прокарваме ясна граница между честта и безчестието.

            Ние виждаме верния път за Българщината и вървим неотклонно по него.

            Ние чувстваме, че смисълът на живота ни е да се борим, да страдаме за Българщината и да побеждаваме.

            Ние сме недосегаеми за ласкателства и заплахи.

            Ние сме тук, и където е България, там сме и ние, а където сме ние - там е и България.

            Ние ще се борим до пълна победа.

***

1940 година

/за русофилството/

            - Bредно ли е според теб това нещо или е полезно?

            - Наглед то е полезно. Защото е добре да се обичат големи даровити народи, когато те нямат стремеж да увредят Българщината. Националистът уважава всички народи. Но когато настъпи увлечение по един народ, което може да увреди собствения народ, тогава увлечението става опасно.

/за репресиите срещу ратници/

            Държавният апарат е заприличал на машина за мелене на месо, в която тъмни, чужди, плутократски и масонски сили пращат най-добрите синове на нацията, за да ги смеле.

***

            Изтъкването на стопанските въпроси на преден план ни доведе до едно парадоксално положение, а именно българската държава да се управлява от хора, които не са формално марксисти, но които имат всъщност марксически светоглед и мислят по-марксически, отколкото днес се мисли дори в СССР. Защото каква е разликата между марксизма и възродения национален светоглед? Марксистите изхождат от материалното начало в света, а ние изхождаме от духовното начало. Ние сме убедени, че само чрез мобилизация на духа може да се овладее материята.

***

            За подобен национален песимизъм или скептицизъм няма нито основание, нито място. Достатъчно е само да се прекъсне подстригването на орловите крила, да се въстанови естествената орлова храна, да се даде простор и размах, и ти ще видиш отново да се прояви орловата мощ на българския народ.

            Тактиката, която трябва да се прилага зависи от обстановката и от условията. При друга обстановка и условия ние сами бихме предпочели друга тактика, но тъй като обстановката и условията са за нас една даденост, ние се справяме с тази даденост и с оглед на нея определяме тактиката си. А няма обстановка и няма условия сред които да не може да се води успешно една спасителна народна борба. Нацията трябва да се спаси на всяка цена, а тактиката на борбата ще се избира чрез обстановката.

            От тактиката се иска само едно условие - да бъде резултатна. Резултатността на тактиката обаче налага понякога да се прекрачва "формалната законност" и "формално-правните отношения". Вулгаризирането на правната формалистика убива постепенно нравствеността. Мнозина дирят "правна помощ", но не за да научат по какъв начин да изпълнят дълга си, а по какъв начин да го избегнат. И тъй като повечето противници на нацията са се укрепили зад формално правни прикрития, то нарушенията на някои формално-правни отношения се диктува от националния дълг, който стои над всичко. А тактиката е добра само тогава, когато е резултатна.

***

            Някога бяхме "умерени" в свободата на изразите си. Защото нямахме право да бъдем смели. Днес ние добихме правото да говорим истината. Днес други трябва да мълчат. Чудното днес е, че имаме още силата да нюансираме речта си и да проявяваме възпитателно самообладание. Други на наше място биха станали разбойници, убийци, предатели и какво ли не още! А ние не само, че не се озлобихме, но горим от обич към всичко българско.

***

            Плутокрацията и консервативните сили узаконяват формално всичките си лични интереси. И щом като бъдат притиснати, те започват да викат: "Те се борят срещу законите!", "Те са незаконни!", "Те смущават реда!", "Те се борят срещу държавата!". Но ние знаем, че плутократите не пазят държавата, а пазят себе си. Ние знаем, че те са узаконили беззаконните си интереси, и че са създали една незаконна законност. Това е най-старата и най-изтъркана хватка на консервативните противонационални сили, а именно да узаконяват беззаконните си интереси и да се идентифицират и маскират с държавата, но като си запазват правото те сами да не спазват законите винаги, щом им потрябва. /.../ Държавният апарат се бюрократизира, формализира, плутократизира и става противонационално оръдие в ръцете на едно консервативно и юдействащо малцинство. И тогава нацията се опълчва не срещу държавата си, а срещу противонационалното лъжедържавничество.

***

            Какъв е човекът, който има светоглед? Той има свое и колективно мерило за нещата. Той е наясно. Той е последователен. Той е дееспособен. Той не е сам. Той едновременно води и е водач. И в зависимост от правдоподобността и етичността на своя светоглед, той е сред своя колектив участник строител или участник рушител на общия напредък, на общата съдба, а заедно с това и на своята собствена съдба.

            Ами човекът без светоглед? Слабият, малоценният и недоразвитият човек, останал без светоглед представлява социална овца. Заедно със себеподобните си, той представлява онова човешко стадо, което бива водено, поено, стригано, доено, продавано или клано, както се върши и с овчите стада.

***

            Човекът нарича например кравата или овцата "добра", а вълка "лош" само защото кравата или овцата му е полезна, а вълкът му е вреден. За Бога и природата овцата, кравата и вълкът са еднакво добри и лоши. Човекът обаче дои, използва, коли и яде "добрата" крава, а вълка избягва. Кланиците на цял свят са пълни със заклани "добри" крави и овце.

            /Ние не искаме да бъдем стригани. Нито доени, нито клани. Ние не сме добитъци и Държавата ни не е кошара, а земя, която дедите ни искаха да превърнат в спокойно и безопасно място за нас - техните потомци. Ние сме българи и искаме да бъдем такива, каквито сме - свободни и горди хора! б. ред./

ПОСЛЕСЛОВ

            Pатниците водиха своята борба така, както я разбираха. Те претърпяха поражение не защото бяха малодушни или пък неразумни.  Силите се оказаха твърде неравни. Ратниците загубиха битката с многократно превъзхождащия ги противник, но величавият им подвиг остава във Вечността. Остават и тяхните идеи. Ратниците бяха сразени, но войната продължава. Вчера бяха те, днес сме ние, продължителите на свещеното всебългарско дело. И като свеждаме чела пред саможертвата им, нека се закълнем, че няма да отстъпим, докато не видим осъществен нашия Български идеал.

Поклон, ратници!

Българщината е жива!

Ангел Грънчаров, 2000 г.

 

Свързани:

Ратници за напредък на българщината iconБиблиотека краезнание
От друга страна знаех, че ще отида между хора, които в миналото са били ратници в борбите за българщината. Тези неща бяха достатъчни,...
Ратници за напредък на българщината iconIP/09/1519 Брюксел, 14 октомври 2009 г Процесът на разширяване на ес — година на напредък в Западните Балкани и Турция
С оглед на постигнатия напредък, Комисията реши да препоръча започването на преговори с бивша югославска република Македония. Важна...
Ратници за напредък на българщината iconПлан за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност
От 18 януари 2007 г за приемане на механизъм за засилено наблюдение и координация на изпълнението на показателите за напредък, определени...
Ратници за напредък на българщината iconНапредък на българия по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност
Резюме резултати, постигнати от Република България в изпълнение на показателите за напредък в съдебната реформа и в противодействието...
Ратници за напредък на българщината iconНапредък на българия по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност
Резюме резултати, постигнати от Република България в изпълнение на показателите за напредък в съдебната реформа и в противодействието...
Ратници за напредък на българщината iconОбластният управител на област разград бе домакин на празника на капанците
Вторият капански събор, превърнал се в празник на българщината премина под патронажа на д-р Валентин Василев
Ратници за напредък на българщината iconКан Кубратовият род според сребърно-българските летописи
А това са български книги, материал “от извора”, а не наблюдения и слухове, записвани от слабо познаващи българщината чужденци
Ратници за напредък на българщината iconИзменение на климата: на срещата в Банкок трябва да бъде постигнат решителен напредък към постигането на амбициозна глобална спогодба
Стниците в преговорите за постигане на решителен напредък към постигането на глобално споразумение във връзка с изменението на климата....
Ратници за напредък на българщината iconСветовното музикално изкуство по времето на ренесанса
Единствените средища, съхранили българщината, са успелите да просъществуват църкви и манастири. Едно от най-мощните средства за оцеляване...
Ратници за напредък на българщината iconРоден си в огнището на българщината Копривщица. Кои са най-важните послания от твоето детство?
Примерът на родителите, изключителното трудолюбие, желанието винаги да се докажеш, че можеш повече, хората да те припознаят, че си...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом