Монография и глави от книги




ИмеМонография и глави от книги
страница1/4
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер447.47 Kb.
ТипМонография
източникhttp://www.naval-acad.bg/Bg/konkursi-proceduri/Kamelia/Rezyumeta Kamelia.doc
  1   2   3   4

р е з ю м е т а н а н а у ч н и т е п у б л и к а ц и и

на д-р Камелия Вунова – Нарлева

на длъжност: „Главен асистент”

в катедра: „Социални, стопански и правни науки”,

факултет: „Навигационен”


ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” Варна

(научни трудове, публикувани след защита на дисертационен труд)


2.1. Монография и глави от книги:


2.1.1.Нарлева К. СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Издателство Матадор - 74, Варна, 2011, ISBN 978-954-371-302-8.


(Резюме)


Социалното предприемачество e концепция, която все по-успешно разширява своето присъствие в опит да отговори по нов начин на нарастващите социални и икономически потребности, свързани с бедността, заетостта, миграцията, образованието, здравеопазването, екологията и техните различни лица в контекста на глобалната и регионалната икономика. Тя представлява съвременна управленска технология, чиито граници като теоретична и приложната област са изключително широки. В нея се синтезират усилията на социалния предприемач, неговите цели и поведение. Стига се до глобалните проблеми пред хората, институциите и икономиките.

Промените в обществата от осемдесетте години на миналия век предопределят нови насоки в развитието на предприемаческото знание и практики, с цел създаване на богатство и тяхното насочване към значими социални проблеми. Сред водещите предпоставки за тези промени са глобализацията, либерализацията на националните икономики и пазари, институционалните и държавни провали, промяната на демографската картина в световен мащаб, ролята на знанието, на информацията, на културния диалог, нарастването на значимостта на нестопанския сектор, както и на транснационалните корпорации.

В резултат на посочените предизвикателства, от началото на Новия век, въпросът за социалното предприемачество придобива особена актуалност и пракитико-приложна значимост. Причините, анализирани в по-тесен изследователски аспект, са от икономически, социален и технологичен характер. Икономическите причини са свързани с явлението „социално предприемачество”, действащо като механизъм за отключване на стопанската инициатива и предприемчивост, както на микро, така и на макрониво и същевременно, проявяващо се като централен въпрос при разрешаването на нарастващите, по мащаб и по значимост, обществени противоречия и проблеми.

Социалните предпоставки, на свой ред, акцентират върху промените в живота на хората, в резултат на формирането и реализирането на социалното предприемачество. Управленската концепция намира приложение при идентифицирането и удовлетворяването на социални и икономически потребности в контекста на развиващия се и развития свят. Натрупването на критична маса изследвания относно ролята на социалните фактори в предприемачеството обуславят технологичните причини, кореспондиращи още с управленските методи, механизми и модели, така необходими за постигане на желаните параметри в развитието на социалните институции, нестопанския сектор и бизнеса.

След приемането на България като пълноправен член на Европейския съюз, важен индикатор за конкурентоспособността на родната икономика е степента на предприемаческа активност. Ето защо, въпросът за стимулирането на предприемачеството и особено на социалното предприемачество в опит да разреши множеството социални и икономически проблеми на нашето развитие, е изключително актуален. Неговата нарастваща значимост се предопределя и от ролята на европейските структурни фондове в социалната сфера за подпомагане на региони, изоставящи в своето развитие, адаптация и модернизация на политиките и системата на образование, опазване на здравето на хората и природата. Освен широко практическо приложение, теоретичните основи на социалното предприемачество са потенциален инструмент за формиране на нови социални и икономически идеи и по-важното - за тяхното ефективно и целенасочено управление в бъдеще.

В предвид на посочените аргументи, въпросът за социалното предприемачество е обект на засилен дебат особено през последните три десетилетия. Принос за появата на темата в научната литература, през последните десетилетия на миналия век, имат трудовете на изследователи, сред които Й. Меер, Д. Робинсън, К. Хокертс, А. Нихолс и П. Дракър1. За последващото развитие на концепцията важна роля имат изследванията на учени като Д. Браун, Ю. Летс, Г. Прабху, С. Бринкенхоф, Д Шорт, Т. Мос, Д. Лапкин и много други.2 За утвърждаването на социалното предприемачество като приложна технология от особено значение са създадените научно-изследователски центрове във водещи образователни институции като Център за социални иновации в Станфорд, Център за социално-предприемачески инициативи, Харвард, Институт за социално предприемачество, Оксфорд и др.

Изследването и анализът на научни трудове, посветени на темата, дават основание да се твърди, че въпреки своята значимост и актуално присъствие, въпросите за същността, влияещите фактори, механизмите на осъществяване и формите на проявление на социалното предприемачество в действителността, са недостатъчно проучени. В предвид на своята „ранна възраст” и преди всичко в резултат на своя многоспектърен характер, при определяне на явлението в научната литература съществува закономерна „неопределеност”, логично следствие на отъждествяване на понятието с термини близки по природа, например, социалната отговорност; формирането и реализирането на социалното предприемачество като своеобразна релация между две обществени системи – икономическата и социалната – всяка със своите ограничения, възможности, подходи, според възприет академичен инструментариум. В резултат на посочените и други фактори, се открояват дискусионни теоретико-методологични дилеми при дефиниране, тълкуване и приложение на социалното предприемачество, така например, личностният срещу поведенческия предприемачески подход при изследване на явлението; икономическите срещу социалните цели при формиране и реализиране на процеса; стопанският срещу нестопанския сектор като субект на социално предприемачество и пр.

Изхождайки от актуалността и степента на познание на обекта, целта на разработката е въз основа на теоретично изследване и анализ на същността, моделите и формите на социалното предприемачество, да се проучат въздействащите фактори върху социално-предприемаческата активност и се изведат насоки за нейното развитие.

Така формулираната цел поставя пред изследването следните задачи:

Първата е да се идентифицират, анализират и систематизират измеренията относно проявленията и подходите при дефиниране и изследване на социалното предприемачество, чрез теоретично проучване на предпоставките, същността и критичен анализ на еволюционното развитие на концепцията.

Втората задача е чрез изследване и анализ на теоретичните достижения, да се проучат, систематизират, адаптират и развият моделите и обуславящите ги фактори, определящи формирането и реализирането на социалното предприемачество.

Третата задача е да се изведат насоки за развитие на социално–предприемаческата активност в социално-предприемаческите организации, въз основа на теоретично проучване на техните видове, особености и приложения на съвременни управленски технологии

Проучването на научните разработки и приложни изследвания дават основание да се изведе основната теза на настоящата разработка, чието изследване и анализ позволява по-доброто познание на обекта и контекста, в който той се реализира, а именно:

Социалното предприемачество е актуална и значима управленска концепция. Нейното формиране и реализиране е в зависимост от въздействащите фактори на средата, вида на социално-предприемаческата организация и приложените иновативни управленски технологии за развитие на социално-предприемаческата активност.

Обект на настоящото проучване е социалното предприемачество, неговата същност, модели и форми. Предмет на изследването е влиянието на факторите върху формирането на социалното предприемачество и развитието на социално-предприемаческата активност в социално-предприемаческите организации.

Настоящият труд ползва достъпния в рамките на наличните възможности набор от подходи и методи, въз основа на изследване и анализ на водещи литературни източници и емпирични изследвания. В проучването се прилага системният подход при изследването на моделите и въздействащите фактори върху формиране и реализиране на процеса, а индуктивният и дедуктивният подход се ползват при анализ на аспектите, при извеждане на подходите за изследване на социалното предприемачество, както и при проучване на връзката: „социално предприемачество – корпоративна социална отговорност”.

За развитие на теоретичната основа на разработката и особено за по-добрата обоснованост на определени схващания и концепции, в изследването се извеждат, синтезират и адаптират резултати от извършени предходни емпирични проучвания. За реализацията на целта и задачите на настоящата разработка се представят и анализират резултати от каузални изследвания, включващи успешни примери на социално предприемачество от българската и международна практика.

Постигането на целта и задачите на разработката отчита, че като обект на анализ, социалното предприемачество е иновативен процес, детерминиращите го фактори и елементи са многообразни и в сложни взаимозависимости. Растящата актуалност на изследванията по темата, откроява все нови и нови изследователски въпроси и създава нужда от последващи, системни изследвания. От тази позиция, целите и задачите пред неговото изучаване са многобройни, както от теоретико-методологичен, така и от емпиричен характер.

Една от причините за това е, че социалното предприемачество е управленска съвременна технология, която включва знание по различни дисциплини – икономика, управление, социални дейности, културна теория, социология, психология и пр. Настоящото проучване поставя, обаче, предприемачеството като основен методологичен подход, интегриращ в себе си различни направления, „собствени” подходи и школи и обединяващ, понякога крайно противоречиви и нееднозначно определени изследователски позиции. В този смисъл, изложението е вид „конструкция”, чиито основи се изграждат на база на възприетия теоретико-методологичен подход и произтичащите от това, ограничения и възможности. Приложението на друг изследователски подход или на интердисциплинарен такъв, в бъдещи изследвания, ще обогати и ще усъвършенства теоретичните постановки по темата, както и ще разкрие нови проявления на социалното предприемачество.

Настоящото проучване обхваща въпросите за същността и еволюцията на социалното предприемачество, етичните му основи, приложните модели за неговото формиране и реализиране, формите на социално-предприемаческите организации и пр. – все основополагащи теми за развитието на знанието и практиките. Редица въпроси остават обаче на следващ план – за връзката между социалното предприемачество и социалния капитал, за ролята на националната и регионалните икономически и социални политики при формиране на социално-предприемаческите инициативи, за практическата полезност, значимост и ефективност на оперативните програми и финансовите механизми на държавата и институциите й за стимулиране на социалното предприемачество и др. Тези особено актуални и важни за нашето социално и икономическо развитие въпроси са перспективни области за нови научни търсения и предприемачески възможности за тези, които ще последват пътя на социалното предприемачество. Тяхното изследване и анализ е своеобразно следствие на вече решени теоретични и методологични въпроси, каквито съпътстват всяка една нова област в научната реалност, такава, каквато е социалното предприемачество.

В разработката „Социалното предприемачество” са изследвани и анализирани целенасочено редица емпирични и каузални изследвания от българската и международна практика3. За развитие и усъвършенстване на социално предприемачество като иновативно приложно направление са необходими допълнителни, системни проучвания. Причините за това са най-малко две. От една страна, анализът на научните разработки показва, че емпиричните проучвания по въпроса са малко, а доколкото те въобще съществуват, се ограничават най-вече до изследване и анализ на каузални, единични случаи4. В основата на това допускане се съдържа и втората важна причина. Както сочат резултатите от настоящото проучване, всеки един конкретен случай, за да бъде приложен в реален план, той следва да бъден адаптиран към съответните условия на средата. Само така, той може да отговори на винаги конкретните нужди на практиката. Поради тези две причини, цялостното изследване следва да се възприема като опит за оценка на валидността на теорията и на практиката на социалното предприемачество, а не да се разглежда като обобщение на изследователския проблем в един твърде динамичен икономически и социален контекст.

Монографичния труд е в обем от 225 страници и се състои от въведение, изложение, заключение и литература. Монографичнят труд включва 25 фигури и 18 таблици, имащи доказателствен характер към целта и задачите на проучването.

Във въведението на монографичния труд се извеждат актуалността, целта, задачите, основната теза, предмета, обекта и ограниченията на изследването.

Първа глава е посветена на изследване и анализ на същността на социалното предприемачество. Изследвани са предпоставките за възникване на самото явление, както и приносът на изследователи при дефиниране на интересуващото ни понятие. В резултат на извършен критичен анализ, е установена закономерна „неопределеност” на понятието; извеждат се и дискусионни въпроси, чието изследване обогатява концепцията за социалното предприемачество и очертава палитра от теоретико-методологични проблеми относно същността и границите на нейното проявление.

Детайлното теоретично проучване и анализът на изведените дискусионни области на познанието, дават основание да се формулира, анализира и приложи при изследване на същността и проявленията на концепцията в действителността „интегрален подход към социалното предприемачество”. Той се основава на приноса на различни дисциплини и техни направления при тълкуване на явлението; на преосмислянето на критични възгледи относно връзките и зависимостите между социалните и предприемаческите изследвания; на развитието на релацията: „социално предприемачество – социална отговорност”; на проучването на ролята на етични концепции за обяснение на същността на интересуващото ни явление. Не на последно място, анализът по изведените следствие на интегралния подход теоретични дилеми и разностранни позиции, очертава перспективни области за бъдещо развитие на социалното предприемачество като човешка инициатива.

Във втора глава се проучват моделите за формиране и осъществяване на процеса на социалното предприемачество. Те представляват теоретико-приложни конструкции, които онагледяват как се формира и реализира явлението на различните етапи на развитие на организацията, кои са въздействащите фактори и механизми, какви са резултатите от неговото приложение. Разнообразието от подходи, приложени в моделите: стратегическо управление, мениджмънт, организационна психология – осигуряват теоретико-методологична база за обяснение на социалното предприемачество като комплексен феномен и очертават нови насоки при неговото проучване – регионален контекст, културна обусловеност, нагласи за социалното предприемачество и пр.

Въз основа на теоретичното изследване, както и приведените, като доказателства, каузални и други емпирични изследвания, се извеждат основните фактори за формиране и реализиране на процеса на социалното предприемачество, детерминират се зависимостите между тях и се дават насоки за анализ и оценка на въздействащите фактори и механизми, от гледна точна на българската социална и икономическа действителност. В допълнение на представените теоретико-методологични постижения за изучаване и изследване на социалното предприемачество, се извежда и анализира модел, основан на науката за култура, изследващ взаимната обусловеност между проявленията на социално-предприемаческата активност и културната характеристика на средата.

Трета глава включва проучване и анализ на формите на проявление на социалното предприемачество в действителността. Изследванията поставят на преден план дискусията за организацията на дейността и за дихотомната линия: „социални - икономически цели”, реализирана в социално-предприемаческите организации. Граничните форми – структурите на гражданското общество и аспектите на фирменото управление, са проучени с оглед на техните специфични механизми и особености при проектиране и развитие на процеса. Приложен е и иновативен подход за организация и управление на социалните и предприемачески дейности, основан на приноса на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление за развитието на практиката и теорията по темата, както и за формулирането и приложението на нови идеи за стимулиране на социално-предприемаческата активност.

В тази част на разработката се извеждат и анализират резултати от приложението на концепцията на социалното предприемачество в български и международни организации. Извършеното изследване доказва, че специфичният инструмент на тяхното управление е системното и целенасочено предприемачество в търсене, създаване и развитие на социални и икономически блага в полза на обществото и неговите граждани. В резултат на изследванията и анализите се установява, че социалното предприемачество не е универсална, а специфична управленска технология, зависима от вида на социално-предприемаческата организация, въздействащите фактори от средата и степента на приложение на иновативни управленски подходи, механизми и практики за стимулиране на социалната и предприемаческа активност.

В заключението се представят изводи от цялостното изследване, които допълват изведените обобщения и насоки за формиране, развитие и стимулиране на социалното предприемачество и социално-предприемаческата активност. По-важните от тях са:

  • Социалното предприемачество е актуална управленска концепция. Темата придобива значимост, от изследователска гледна точка, през последните две десетилетия на двадесети и началото на двадесет и първи век. До този исторически момент се формират предпоставки, глобални, обществени, организационни и пр., които предопределят ролята на социалното предприемачество като едно от най-приоритетните изследователски направления в предприемаческата теория. Неговото теоретично и приложно знание има за цел да разкрие и обогати в съдържателно отношение, по още един начин, сложния и многоспектърен характер на предприемачеството.

  • Проучването на процеса на формиране и развитие на явлението, изисква съобразяване на изследователя с различен комплекс от влияещи фактори, характеризиращи обекта, предмета на изследването и контекста, в който социалното предприемачество се реализира. По този път изследванията на социалното предприемачество могат да се фокусират върху индивидуалното, а така също и върху общественото равнище, както върху статичното и динамичното измерение на явлението, неговите проекции в миналото и тяхното отражение в настоящето и бъдещето.

  • Социалното предприемачество е системен, планиран и организиран управленски процес за създаване на социални и икономически иновации. Растящите, в световен план, социални нужди и съвременните предизвикателства в организационен, регионален и глобален аспект, ще поставят нови изпитания пред концепцията, пред нейните теоретични основи и практически достижения. Тяхното развитие и усъвършенстване ще даде следващи научни доказателства за природата, определящите фактори и проявленията на социалното предприемачество в действителността.


  1   2   3   4

Свързани:

Монография и глави от книги iconПо кой начин да изучаваме Библията?
Като я четем ежедневно наред по 3 глави, а в събота 5 глави – за предпочитане сутрин
Монография и глави от книги iconІ. монографии и студии монографии и глави от книги
...
Монография и глави от книги iconНовые книги, поступившие в библиотеку за август 2012 г. Акционерные общества
Лукин С. В. Акционерное предпринимательство в России: история и современность : монография / С. В. Лукин. Минск : ривш бгу, 2001....
Монография и глави от книги iconМонографията е редактиран и обработен вариант от подготвената за печат книга със заглавие
Настоящият труд е откъс от цялостна монография за българските четири сезона, откроени в поезията за деца на Иван Цанев*. Използваната...
Монография и глави от книги iconМонографията е редактиран и обработен вариант от подготвената за печат книга със заглавие
Настоящият труд е откъс от цялостна монография за българските четири сезона, откроени в поезията за деца на Иван Цанев*. Използваната...
Монография и глави от книги iconМонография Великий Новгород
П 22 Педагогическое образование в университете: контекстно-биогра­фический подход: Монография /Под ред. А. Л. Гаврикова, М. Н. Певзнера....
Монография и глави от книги iconБългарските общности зад граница правни аспекти., С., 2009 (371 стр.) монография за участие в конкурс за ст н. с. І ст
Авторът има над 35 самостоятелни публикации, от които 8 самостоятелни монографии, издадени в Република България. В една монография...
Монография и глави от книги iconОглавление Монография «Психотерапия неврозов у детей и подростков»
Монография «Психотерапия неврозов у детей и подростков» — это подробное описание психотерапевтических методов лечения неврозов, работы...
Монография и глави от книги iconСправка за приносния характер на трудовете на доцент д-р тодор дудев
Научната ми продукция е отразена в една монографична книга, две глави от книги и 64 публикации в реферирани международни издания....
Монография и глави от книги iconРоссийский и зарубежный опыт систематизации законодательства о спорте Монография
Соловьев А. А. Российский и зарубежный опыт систематизации законодательства о спорте: Монография / Комиссия по спортивному праву...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом