Православен ракурс на темата за краят на метафизиката




ИмеПравославен ракурс на темата за краят на метафизиката
Дата на преобразуване06.12.2012
Размер52.91 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://kirilmilchev.com/Materials/knigi/DOC/Teologi4ni tekstove/Pravoslaven rakurs na temata....
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката

в постмодерната философия


Няма да проследяваме философското развитие на темата за краят на метафизиката, но не можем да не кажем, че нейният произход е във философията на Хайдегер от началото на ХХ век.

Той ревизира позитивистичното разбиране за наука и понеже то исторически е вкоренено в кантианството, за Хайдегер е много важно да интерпретира Кант в една по-различна светлина, от позитивистично постулираното разбиране за метафизиката като наука.

Хайдегер обръща внимание, че за Кант метафизиката не е просто една от науките, в по-късният позитивистичен смисъл наложен от неокантианството, а онтология. С това той отново, след основният му философски труд „Битие и време”/1927 г./, преосмисля изобщо задачата на философията.

Тя не е чиста наука...

Това Хайдегер заимства от феноменологията на Хусерл.

Втората крачка обаче, която предприема, е самостойна.

Философията е онтология.

В някакъв смисъл метафизиката, като наука за битието, от Аристотел до Кант, е онтология, в която имплицитно е вкодирано и понятието за „световото”. За Хайдегер това понятие е част от феноменологичната парадигма на Dasein.

Светът, в който живеем, от своя страна има пред-научни основания, т.е. разкрива ни едно екзистентно същество, без което битийстващото няма носител на възможността за познание. Така Хайдегер, донякъде по хусерловия метод на редукцията, иска да посочи феномена на познавателното и редуцира „разбирането” от научната му форма на експликация. Така питането „как се разбира”, е върнато от Хайдегер към основното питане на Аристотел: що е битието като битие.

За разлика от Хусерл, Хайдегер не смята, че философията е продукт на Новото време и не увижда Декарт като начален авторитет, а връща изобщо въпросът що е философия към произходът й в гръцкото начало.

За него е важно как е формулиран там философския въпрос.

Обновяването на това питане чрез Аналитиката на Dasein има за цел ясно да очертае как „научното битие” на Хегеловото понятие за „Dasein” има и пред-научно/донаучно/ битие, в битийната способност на екзистенцията да разбира.

В този смисъл, вложен от Хайдегер, човешката способност за разбиране е донаучна/преднаучна/, при това в много широк диахронен аспект. Тоест, дотам, докъдето е коренът на научно-рационалното в Западната култура.

Естествено, Хайдегер няма за цел да експлицира корпусът на тази култура, очевадно латински. Не може обаче да не бъде отбелязано, че ако дебатът на Хайдегер с позитивизмът е на ниво „синхрония” , то „диахроничните” търсения на Хайдегер са особено радикални, тъй като мотивират темата за „произходното” в контексуално-историческа парадигма.

Сякаш се продуцира напрежение между два пласта.

Аналитичният, към който цялостно се стреми Хайдегер, е онзи пласт в неговото философско мислене, който експлицира разделителната линия вътре в самата метафизика. Метафизиката, като онтология в гръцки смисъл, и метафизиката като наука, в латински смисъл, не са едно и също.

Хайдегер се опитва да реабилитира „арестотеловия въпрос” за битието като битие. За Хайдегер е очевидно, че този онтологичен въпрос в една по-късна епоха, е трансформиран в нещо друго. Питането за битието като наука(ratio).

Ала къде започва тази трансформация?

Школска истина е, че точно латинската схоластика методологизира силогистичната еднозначност като начало на научното мислене за Бога(теологията).

За да стане това ясно Хайдегер ревизира понятието за еднозначност на истината и по този начин косвено отговаря и на вторият пласт, над-аналитичния, откъдето прохожда усета му за исторично като „език”.

Онагледяващото мисълта при Хайдегер е точно крайната откъм времевост езикова възможност.

Ако действително Хайдегер е имал доброто намерение да реформира философията като онтология, се оказва, че темата за до-научната възможност на способността на битийната крайна човешка мисъл да разбира, си остава донякъде само своеобразен априорен схематизъм, ако се пренебрегне, че метафизиката има и теологичен принос, а не само философски.

Проблемът е, че самата способност за разбиране не е незасегната от диахронното развитие на понятията, чрез които тя „иска” да разбира.

Това става особено видно при херменевтиката на Гадамер.

Може би Хайдегер не би се съгласил с Гадамер, че херменевтиката е продукт на една затворена култура, обрамчена от латинското развитие на понятията и тяхната протестанска експликация. За Хайдегер проблема остава метафизичен, а не културологичен.

Именно от философията на Хайдегер може основателно да се изведе питането за ролята на метафизиката в теологията до ІХ – ХІ в.в., където тя има едно приложение. И за ролята й след това: в латинската теология, където тя има друго приложение.


2.


Православното Предание има особено отношение към нововъведенията. Но православното богословие не може да се развива, ако живее в старото културологично понятие що е нововъведение.

През ХІ в. латинската догматика чрез Filioque не развива руслото на догматиката. Ако имаше развитие, то би било посрещнато с възторг от православното богословие. Чрез филиоквеното тълкуване, латинското богословие всъщност връща догматичната аналитична мисъл към старите рамки на аристотеловата силогистика. До Filioque в догматичното богословие има един начин на интерпретиране на метафизичните понятия. След това / ХІ в./ се отваря път на друг начин на рецепсия върху старата аристотелова метафизика.

За какво иде реч?

До ХІ в. метафизиката е само „помощно средство” на богословската аналитика. При това необходимостта от това „помощно средство” е вторична. За да не се смесват понятията за божествена природа и божествен ипостос.

За да бъде христопознанието „ипостасно учение”/вероучение/, е необходимо да се прави ясна аналитична разлика между „природа” и „личност”. Кападокийската онтология/ Василий Велики/ постулира, че битийстващото / тварно и нетварно/ има не само „общи свойства”, но и други. Последните не са само в периметъра на аристотеловата връзка между „част” и „цяло”/единично – общо/. Тази „връзка” е само на силогистично ниво и всъщност превръща Откровението от битиен акт, в акт на човешката познавателна способност за съждение.

Откровението е не само предмет на разбиране, но и предмет на разбиране чрез определен исторически момент. Друг е въпросът, че догматиката съдържа този синоптичен момент само имплицитно и на негово място кодира „битиен въпрос”, с което въвежда по необходимост въпросът за единосъщие на божествената природа чрез три ипостаси.

Ако сега си припомним, че василиевото понятие за ипостас има приложение не само в догмата за Триединството, но и в човешкото същество, ни става ясно, че онтичните възможности на ипостасното имат своята цел в онова от човешкото същество, което не е „общо свойство”/природата му/.

Само душата отговаря на едно такова изискване.

Няма богословско учение в що са онтичните възможности на ипостасното.

Вселенският характер на православната църква не е географско понятие, нито културно. Догматичното ядро е аналитично и именно там Св.Дух е плодотворен. Но днешният богослов трябва да знае/ както и патрологията е знаела/ философският език. В противен случай най-много да архивира понятия, без да си дава сметка за тяхната културологична затвореност в диахронността им на развитие. От друга страна, архивните понятия не са диалог, а историческа полемика. Естествено тя също е важна, но не като самоцел, а може би за да внесе някакъв свой принос към такъв съвременен постмодернистичен аналитичен спор, като този за краят на метафизиката.

Източният европейски културолог има поле за размисъл по тази тема още във василиевото богословие. В общата интелектуална карта на Европа именно първото хилядолетие на догматичното богословие не е експлицирано на аналитично ниво. Проблемът е изключително сложен, тъй като методът на интерпретиране на аналитизмът в православното богословие не може да бъде привнесен. Той е кодиран в православното Предание, по същият начин, по който научният /ratio/ метод е вкодиран в латинската Традиция.


Кирил Милчев




Свързани:

Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconКраят на европейския класицизъм краят на XVIII век е време на борба и драматизъм
Великата френска буржоазна революция издига лозунга “Свобода, равенство, братство”
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconПравославен Църковен Календар на Християнски Празници за 2012 г. Православен Църковен календар 2012 Януари
...
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconНе можех да повярвам!Това беше,краят наближаваше. Краят на „завинаги заедно,нашият край. Те щяха да я отведът, а нас щяха да ни убият. Биехме се,но не за живота
Не можех да повярвам!Това беше,краят наближаваше. Краят на „завинаги заедно”,нашият край. Те щяха да я отведът, а нас щяха да ни...
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconДогонващото развитие в глобализиращото се информационно общество
Последните два параграфа (44, 45) на “Кант и проблемът за метафизиката” на Хайдегер
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconДогонващото развитие в глобализиращото се информационно общество
Последните два параграфа (44, 45) на “Кант и проблемът за метафизиката” на Хайдегер
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconМеждународна научна конференция
Високо ценя участието в конференцията на представителите на практиката и новия ракурс, който ще внесат в дискусията водещи компании,...
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconФеноменът гагаузи: защо изглежда необичайно да си едновременно тюркоезичен и православен?
Феноменът” гагаузи: защо изглежда необичайно да си едновременно тюркоезичен и православен?
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconКак да напишем есе?
Определяне на темата : Изберете нещо, което добре познавате или за което лесно можете да си набавите информация. Нека темата да е...
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconДо ул гр факс
Относно: Открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: „Православен храм „Св. Мина”
Православен ракурс на темата за краят на метафизиката iconПравославен календа р 2012
В името на Отца и Сина и Светия Дух единосъщна, животворяща и неразделна Троица
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом