Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд




ИмеИск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд
Дата на преобразуване06.12.2012
Размер215 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://blagoevgradrc.judiciary-bg.org/Courts/RC/Blagoevgrad/wa.nsf/e3a2ce731f73417ac22576640047a
и за да се произнесе, взе предвид следното :


Ищецът К. Л. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “З., е предявил срещу “Н.- С.” О., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш. представлявано от Управителя Р. Н.Ц. с ЕГН *, като главен иск- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на едностранната сделка, обективирана в издадения Запис на заповед на 20.09.2004г., с издател- ищеца К. П. и поемател- ответника “Н.- С.” О., с падеж 20.09.2005г., въз основа на който Запис на заповед, е издаден Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. по описа на Районен съд- гр. Б. /за сумата 8 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2007г. до пълното й изплащане, както и държавна такса в размер на 172 лв./, поради противоречие със закона /чл. 152 ЗЗД/, и на основание чл. 34 от ЗЗД за възстановяването /връщането/ на сумата от 11 451. 58 лв., от която : 8 600 лв.- платена от ищеца главница по издадения Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. на Районен съд- гр. Б.; 1 360 лв.- лихва за периода месец ноември 2007г.- 17.08.2009г.; 172 лв.- държавна такса за издаване на Изпълнителен лист и такси по образуваното Изпълнително дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие района на ОС- гр. Б., в размер на 1 019. 58 лв., и адвокатски хонорар в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното издължаване на горепосочените суми. При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 55, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата от 11 451. 58 лв., от която : 8 600 лв.- платена от ищеца главница по издаден Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. на Районен съд- гр. Б., въз основа на Запис на заповед с дата на издаване- 20.09.2004г., и с падеж- 20.09.2004г., с издател- ищеца К. П. и поемател- “Н.- С.” О.; 1 360 лв.- лихва за периода месец ноември 2007г.- 17.08.2009г.; 172 лв. държавна такса за издаване на Изпълнителен лист; 1 019. 58 лв.- такси по образуваното Изпълнително дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г.С., 300 лв.- адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й издължаване, поради липса на основание за получаването й от ответника.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2002г. ищецът П. започнал работа по трудов договор при “Р. Ц.- РОСИ- Н”- гр. Б., представляван от Р. Ц., на длъжността “Дилър”. Впоследствие поради прехвърляне на предприятието на , трудовото правоотношение на ищеца продължило с настоящия ответник, като той изпълнявал длъжността “Продавач- разносна търговия”. За изпълнение на служебните му задължения в ответното дружество, на ищеца му бил предоставен фирмен лекотоварен автомобил марка Рено “Рапит”, с рег. № Е 72 75 АН, с който да разнася стоки по обекти на територията на Б. и страната. При предаване на ключовете, управителя на ответното дружество обяснил на ищеца, че трябва да подпише Запис на заповед за сумата от 8 600 лв. включваща цената на автомобила и стойността на стоката, като гаранция срещу евентуални злоупотреби. Ищецът първоначално възразил, като заявил, че не дължи тази сума, но отговорът бил, че такава е практиката на дружеството и при прекратяване на трудовото правоотношение ако нямало вреди, сумата нямало и да бъде претендирана. Ищецът твърди, че бил коректен във всеки един момент от изпълнението на трудовите си функции към работодателя и поради това очаквал след прекратяване на трудовото му правоотношение ответника да не претендира сумата по процесния Запис на заповед, тъй като и никога същата не била получавана от ищеца. На 16.08.2007г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателя отказал да изплати обезщетение на ищеца за неползван платен годишен отпуск, като същото било заплатено едва на 15.10.2007г. след намесата на Инспекция по труда- гр. Б.. Още същия ден ответникът се снабдил с Изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. “е” от ГПК /отм./ за сумата от 8 600 лв, въз основа на подписания от ищеца Запис на заповед от 20.09.2004г. заедно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2007г. до пълното й изплащане, както и внесената по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. държавна такса в размер на 172 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано Изп. д. № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г.С., която наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Последният подал и жалба в Районна прокуратура- гр. Б.. Твърди се, че до момента, по изпълнителното дело е изплатена главницата изцяло, лихва в размер 1 360 лв. за периода 01.11.2007г.- 17.08.2009г.; разноски, такси в размер на 1 019. 58 лв., 172 лв.- такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Ищецът твърди, че процесния Запис на заповед като едностранно волеизявление, като абстрактна и формална сделка, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, а именно императивната норма на чл. 152 от ЗЗД, в която изрично се забранявало предварително определяне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от посочения в закона, а именно : предварително уговаряне на отговорност на служител, който борави със стоково-материални ценности за удовлетворение на кредитора- работодател, различен от уредения в Глава Х, Раздел ІІ от КТ. В исковата молба също така е изложен като допълнителен довод, във връзка с липсата на каквото и да е основание както за издаването, така и за плащането по процесния Запис на заповед, и факта, че липсва в процесния случай предявяване на Записа на заповед на падежа на длъжника- ищец, поради което ищецът твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение, за да може евентуално да бъде ангажирана неговата отговорност по процесния Запис на заповед е следвало поради изпълнение на поетите ангажименти от негова страна за предаване на лекотоварния автомобил и стоката, Записа на заповед да му бъде предявен за плащане. Освен това се твърди, че и в счетоводството на ответника нямало отразено подобно задължение. Поради всички тези доводи се счита, че ищеца е извършил плащане въз основа на Запис на заповед, издаден без наличието на законовите основания за това. В исковата молба е напраено искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, лично и чрез процесуалния си представител- адв. Ю., поддържа предявените искове. Доразвива доводите си и в писмена защита. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът, чрез представляващия го, и чрез проц. си представител- адв. Чорбаджийски, и в писмения отговор по чл. 131 ГПК, и в съдебно заседание, и в писмена защита, оспорва предявените искове, като развива доводи за това, че Записа на заповед отговаря на всички изискуеми от закона реквизити по чл. 535 от ТЗ. Твърди се, че посочената от ищеца като нарушена разпоредба на чл. 152 от ЗЗД била неотносима към настоящия казус. Твърди се, че нямало практика на ответника, при постъпване на работа, да се подписва Запис на заповед или друг документ, който да обезпечава евентуални щети от страна на работниците, като се твърди също така, че ищеца не е успял да докаже доводите си и по образуваното досъдебно производство за измама срещу Управителя на “Н.-С.” О.- Р. Ц. Също така се твърди, че чрез издаването на процесния Запис на заповед, представляващия “Н.- С.” О.- Р. Ц. и съдружникът му К. С., са предоставили заем в размер на 8 600 лв. на ищеца, който му е бил необходим за закупуване на жилище и по- точно за заплащане на капаро. Също така се твърди, че непредявяването на Записа на заповед на падежа на длъжника не било порок, водещ до недействителност на същия. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ангажират се писмени и гласни доказателства.

Анализа на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, сочи на установено от фактическа страна следното :

Безспорно е по делото обстоятелството, че страните са се намирали в трудово правоотношение от 01.10.2002г., до 16.08.2007г., като първоначално ищецът е изпълнявал длъжността “дилър” в “Р. Ц.- Роси Н”- гр. Б., а впоследствие, след преобразуването на ответния търговец в “Н.- С.” О., длъжността “продавач- разносна търговия”.

От Сметка за размера на дълга по изп. д. № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г. С.изх. № 02373/ 28.07.2009г., се установява, че са събрани към 28.07.2009г. обикновени такси по изпълнителното дело в размер на 55 лв., пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧИ в размер на общо 900. 58 лв., законна лихва в размер на 1 353. 60 лв., като общият размер на дълга към тази дата, възлизал на сумата от 1 148. 37 лв. /л. 7 от делото/.

Видно от Протокол за извършена проверка вх. № 2202/ 12.10.2007г., на 05.10.2007г. и 08.10.2007г., инспектори при ОИТ- гр. Б., са извършили проверка на ответната фирма, като са установили няколко нарушения на КТ, сред които и незаконосъобразен отказ на “Н.- С.” О., да изплати полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск /л. 38 и л. 39 от делото/.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице Т. З., се установява, че вземането на “Н.- С.” О. от ищеца К. П., по процесния запис на заповед не е осчетоводено в счетоводството на ответника. Сумата от 8 600 лв. не била отразена в счетоводните сметки на ответното дружество като вземане от К. П.. От счетоводна гледна точка ако е имало заем и връщане на същия, е следвало тези суми да се заведат по сметка 498 или 499. Събраната сума по изп. дело № 155/ 2007г. на ЧСИ Стойнева, в размер на 10 188. 13 лв. била преведена на взискателя “Н.- С.” О.- гр. Б., и осчетоводена по счетоводна сметка 709 “Други приходи”. Постъпилите суми по изп. дело № 155/ 2007г. на ЧСИ Гергана Стойнева, били общо в размер на 11 472. 50 лв.

От Договор за посредничество сключен на 10.08.2006г. между ищеца К. П. и “Адрес недвижими имоти”, се установява, че между страните е било постигнато съглашение, последната да организира огледи и да посредничи при закупуването на недвижим имот от страна на ищеца в настоящото производство /л. 96 от делото/.

Прието като доказателство е и ч. гр. д. № 1604/ 2007г. по описа на РС- гр. Б., по което е издадения процесния изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца.

От отговорите на ищеца К. П., по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, се установява, че е постъпил на работа в “Росен Цветков- РОСИ- Н” на 01.10.2002г. на длъжност „Дилър” или “Търговски представител” на кафе “Елит”. В самото начало се движел с Фиат “Фиорино”, който се използвал от всеки- Р. Ц., К. С. и ищеца, като последния в началото се возел със сестрата на Р.- А. и тъй като тя след време била възпрепятствана, той поел нещата. Едва по- късно се закупил въпросния лекотоварен автомобил марка Рено “Рапит”, като вече наименованието на фирмата било променено на “Н.- С.” О.. Първоначално за кратко ищецът карал Рено “Експрес”, а Рено “Рапит” му било предоставено като персонален автомобил, за който той отговарял, като и поддръжката на автомобила била за негова сметка. Колегата му в гр. К. по същия начин в началото се движел с един автомобил, а после му бил предоставен персонален автомобил и именно за това и свид. Б. Б. бил подписал такава Запис на заповед. Ищецът си подал молба на 13.08.2007г. за напускане и казал, че до 14.09.2007г. можел да работи, казали му, че няма проблем, като трудово му правоотношение било прекратено не на 14.09.2007г., а на 16.08.2007г. Последната му заплата не била изплатена. Процесният автомобил Рено “Рапит” му бил предоставен персонално на него, някъде около издаването на Записа на заповед. Друг Запис на заповед той не бил подписвал за другите коли, защото не му били персонални, карали ги няколко човека, а Рено “Рапит” бил негов персонален автомобил. Свид. Б. Б. бил подписал Запис на заповед за друг автомобил.

От отговорите на представителя на ответното дружество “Н.- С.” О., Росен Цветков по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, се установява, че той е предоставил на ищеца К. П. автомобил. Имали доста автомобили във фирмата, но кога и какъв автомобил бил предоставен на П. нямал спомен. Рено “Рапит” ищецът К. П. бил карал, но не бил правен някакъв нарочен протокол, че тази кола ще я управлявала този търговски представител. Не била давана персонално на някой определена кола. Всички карали служебните коли, в зависимост от ситуацията.

От показанията на свид. И.В. ангажиран от ищцовата страна, се установява, че е от с. Мусомище, Община Гоце Делчев и бизнеса, с който се занимава е в гр. Гоце Делчев. К. го познава от есента на 2005г., видял в Банка ОББ- клон Гоце Делчев кафе- машините, които предлагала фирмата, в която той работел, и предложил човека, който ги предлага да се свърже с него. Направили връзка с К. П., който му предоставил кафе- машина, марка “Елит”. Предоставена му била тази кафе- машина за използване на кафето, което предлагала фирмата, в която работи К. П., както и дози кафе “Елит”. Кафето му го доставял ищеца К. П.. Кафе- машината била предоставена срещу договор, приемо- предавателен протокол и Запис на заповед за стойността на машината- 500 евро, като гаранция кафе- машината да бъде съхранявана. Бил запознат с условията за предоставяне на кафе- машината от К. П. и свид. се съгласил. В Банка ОББ- клон Гоцев Делчев също била запознати с тези условия. Димитър Перуков, друг клиент на фирмата, в която работел К. П., му бил приятел и той също бил подписал Запис на заповед, като го уведомил, че тази кафе- машина може да баде получена по този ред. След връщане на кафе- машината получил приемо- предавателен протокол и му било казано, че с него се приключват взаимоотношенията. Не му бил върнат Записа на заповед, защото с този приемо- предавателен протокол се освобождавал от ангажимента си за кафе- машината. Свид. е категоричен, че въпросния Запис на заповед бил за обезпечаването на евентуални вреди на кафе- машината, както и, че не е имало друг случай, да подписва такива документи.

От показанията на свид. Б. Б., ангажиран от ищовата страна, се установява, че е работел при ответника “Н. С.” О. от 2001г., като отговарял за бившия Кюстендилски окръг, бил търговски представител. К. П. го познавал, той работел в същата фирма. Свид. работел със служебен автомобил на дружеството, а К. също работел със служебен автомобил на дружеството, но той отговарял за гр. Б. и южната част на България. Той работел и управлявал лек автомобил Рено, дизел. За тези няколко години работа свид. сменил няколко автомобила. Зареждането на гориво и консумативите за автомобила били задължение на свид., както и поддръжката на автомобила. Запис на заповед свид. подписал, но не помнел точно коя година. Подписал го за обезпечаване на пари, които му били предоставени от собственика на фирма “Н. С.” О., за нещо, което работел допълнително- дистрибутор на ваучери. Не си спомнял Записа на заповед за каква сума го подписал, но това били пари, които взел за свои лични нужди, нещо като заем. Свид. работил с пари на фирмата за другия му бизнес. Обезпечил връщането на тези пари със Запис на заповед и когато върнал парите, му бил върнат Записа на заповед. Служебния автомобил, който свид. карал, категорично не бил обезпечаван със Запис на Заповед. Ищецът К. П. и свид. провели разговор през 2007г.- 2008г., за подписване на Запис на заповед. К. го потърсил, като го попитал дали има и той подписан Запис на заповед, но не били изяснявани точно обстоятелствата, защо е подписан. След това К. го потърсил, за да може свид. да даде показания в следствието. Свид. не знаел, че К. е подписал Запис на заповед, преди той самия да му каже. Свид. не знаел да е имало някога практика в ответната фирма да се подписва Запис на заповед. Записът на заповед, за който свид говорел, бил подписан от него около две години след започването му на работа в “Н. С.” О., през 2003г., когато започнал да се занимава и с друга работа- представителство на една самоковска фирма за гр. К. като дистрибутор на ваучери. Записът на заповед бил за сумата от 4 000 лв,. които били върнати през 2007г.

От показанията на свид. Н. Л. ангажиран от ответната страна, се установява, че е работел в “Н.- С.” О. през 2004г. и 2005г. Месец декември започнал работа 2004г., а напуснал горе- долу по същото време след една година- 2005г., по собствено желание, защото си намерил по- добре платена работа. Познавал К. П., като колега в “Н.- С.” О.. Свид. започнал работа след К. П., тъй като последния вече работел там и напуснал работа, преди той да напусне. Свид. бил търговски представител, кято обслужвал магазините, зареждал ги с кафе “Елит” и хляб “Бонус”, като негови райони били : гр. Петрич, гр. Сандански, гр. Гоце Делчев, гр. Банско и гр. Разлог. Засичали се с К., но задочно, тъй като той обслужвал заведенията. “Елит” било кафето, което предлагали. Свид. не бил подписвал Запис на заповед по повод на работата, нито е имало върху него натиск за подписването на такъв. Чувал, че имало подписване на Запис на заповед по повод на работата, но не знаел точно за какво. За К. П. бил чул, че е подписвал такъв Запис на заповед, но нямал представа по повод на какво е подписан. Друг не бил споделял с него, че е подписвал Запис на заповед, единствено чул такова нещо за К. П.. С него нямал спомен дали е говорил на тази тема. По онова време, К. П. бил в добри отношения с управителя на “Н.- С.” О.. Според мен работата ни беше една и съща, отношенията ни с управителя си бяха добре. Свид. нямал представа при какви условия се давали кафе- машините. Докато бил на работа в “Н.-С.” О., К. П. карал Рено “Канго”, пикапче, а свид. започнал да кара по- рано управляваното от ищеца Рено “Рапит”. Колата, която карал свид., била Рено, синя на цвят, с рег. № Е 7275 АН. Свид. започнал да работи с тази кола- Рено “Рапит”, с рег. № Е 72 75 АН, от декември месец, когато започнах работа, 2004г. и я карал до напускането си. През работно време, ако го замествал някой, той карал колата, която по принцип свид. управлявал, но по принцип това Рено, с рег. № Е 7275 АН, било карано от свид., а К. П. карал друга кола, която също била само на него предоставена. Материално отговорен за стоката бил този, който я е получил за през деня, а като се прибирал, се отчитало всичко. По принцип сутрин се товарели колите, зачислявала се стоката, а вечер, се отчислявала стоката, след връщане, и се отчитали парите, това го правили всеки ден. В ответната фирмата имало общо четири автомобила.

От показанията на свид. К. С., се установява, че е съдружник в ответната фирма- “Н.- С.” О., а К. П. реално бил техния втори работник във фирмата. Свид. бил само съдружник в “Н.- С.” О., а не и управител, но въпреки това вземал дейно участие в работата. Предметът на дейност на фирмата бил разносна търговия- кафе, хляб, консумативи за кафе и други такива хранителни стоки. Сутрин или вечер се товарила колата със стока, описвало се това, което се товари, излизал съответния работник на разнос, на другия ден се прибирал, отчитал се и така до петък, евентуално в понеделник сутринта всичко това се повтаряло отначало. Нямало практика работниците в “Н.- С.” да подписват Запис на заповед, за да обезпечат стойността на стоката, която разнасят. Стойността на стоката в колата на всеки един работник била около 200- 250 лв., като можело да стигне и до 3 000 лв. и нещо, но зависело какъв е точно маршрута. В момента колите на фирмата били пет. Когато К. П. работел във фирмата, колите били четири. Нямало случай и нямало практика във фирмата да се зачислява кола на някой работник, всеки карал кола, като точно коя зависело от маршрута. Новите коли пътували за маршрут, който бил най- далече, а по- старите коли се карали в града. Лятото например, за дълъг път се карала кола, която е с климатик. Такава била практиката преди, такава била и сега. К. искал да си купува апартамент и колегата Р. Ц. му дал пари на заем, през 2004г. Р. Ц. дал на К. общо 8 600 лв., толкова искал К.. Уговорката била тези пари да са за депозит за апартамента. До последно с К. имали добри отношения, даже съдружниците му дали препоръки за новото работно място, тъй като той бил един от водещите работници. След напускането К. отказал всякакъв контакт със съдружниците. Парите, които му били дадени били лични пари- на свид. Сиврийски и на Р. Ц.. Тогава когато дали на К. парите мислили, за да не му пишат два Записа на заповед, да бъде направен един такъв, на името на дружеството. П. разнасял кафе на зърна. През есента били дадени на П. парите. На К. не била зачислявана персонална кола.


При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Предявените искове са процесуално допустими- налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от тяхното предявяване- ищците претендират обявяване нищожността на едностранна сделка- запис на заповед, с твърдения за противоречие на императивна норма на закона- чл. 152 ЗЗД, и получаване от ответника на сума без наличието на законно основание за такова имуществено разместване.


По съществото на доводите :


По иска предявен като главен- с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на едностранната сделка, обективирана в издадения Запис на заповед на 20.09.2004г., с издател- ищеца К. П. и поемател- ответника “Н.- С.” О., с падеж 20.09.2005г., поради противоречие със закона- чл. 152 ЗЗД.

Искът е неоснователен.


Твърди се, че сключената едностранна сделка противоречала на чл. 152 ЗЗД, според който текст “съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително”. Ищците твярдят, че в случая е налице съглашение между страните, с което се уговаря предварително отговорност на служител, който борави със стоково- материални ценности, за удовлетворяване на кредитора, по начин различен от този който е уреден в глава Х, раздел ІІ от КТ, и което по силата на чл. 152 ЗЗД, било недействително. Така било това и в настоящия случай- твърди се, че чрез издаването и подписването на процесния запис на заповед, ищецът обезпечавал предварително вреди, които евентуално можели да възникнат при есксплоатирането на поверения му от ответната фирма автомобил, като сумата по записа на заповед, се равнавяла на приблизителната стойност на автомобила към момента на издаването му, а също така и това било условие за започването на работа при ответника. Следва да се посочи, че няма пречка по принцип правилото на чл. 152 ЗЗД, да се приложи и към едностранните волеизявления /сделки/, съобразно правилата на чл. 44 ЗЗД. Освен това, безспорно е, че ако наистина се установи наличието на съответна порочна практика в ответната фирма да поставя като условие за започването на работа подписването на записи на заповед в полза на “Н.- С.” О., за обезпечаването на евентуално възникнали вреди при експлоатирането на поверения на служителите автомобил, това съставлява недействително съглашение, съобразно императивнотото изискване на чл. 152 ЗЗД, а оттам и основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сделката, с която то е поето. В процесния случай, обаче, съдът намира, че ищецът, чиято бе тежестта да установи по безспорен начин твърдяната от него порочна практика в ответната фирма, не успя да стори това. На практика освен обясненията на самия ищец, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, няма други доказателства в тази насока. А самия характер на даваните обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, е от есетство, че няма как без наличието на други доказателствени средства да установи едно или друго фактическо положение за достоверно. Още повече, че най- често чрез даваните обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, страната твърди изгодни за себе си факти, което е и обяснимо, тъй като тя и не носи наказателна отговорност за възпроизведеното от нея. Ето защо следва да се приеме, че на практика, обясненията дадени по чл. 176, ал. 1 ГПК, ще бъдат и то ценно доказателство средство, когато установяват неизгодни за далата ги страна факти, а не и обратно. Отделно от това, свид. Б., макар и да е все още работник /служител/ на “Н.- С.” О., и като такъв и да е в известна степен пристрастен, все пак е ангажиран от ищцовата страна, с идеята да докаже нейната теза. А неговите показания дадени пред настоящия състав на съда са категорични, че не е имало практика в ответната фирма, при започването на работа, като обезпечение за евентуални вреди които можели да възникнат на предоставяния автомобил, да се подписва запис на заповед. Възраженията на проц. представител на ищеца против обективността на показанията на свид. Б., не могат да бъдат споделени по чисто процедурни съображения. По настоящото дело свид. Б. е депозирал ясни, логични и вътрешно безпротиворечиви показания, поради което съдът не намира основание да не ги кредитира като достоверни. Действително видно от представените от РП- гр. Б., 2 бр. Постановления, се установява, че същия е дал пред органите на досъдебното производство, показания в малко по- различна насока, но няма процесуален ред по действащия ГПК по който тези показания, събрани в хода на наказателно производство, в неговата досъдебна фаза, да бъдат обсъждани в рамките на настоящото производствто, и на базата на това, да бъде направен извод за евентуална тяхна противоречивост. Показанията на свид. В., същото не установяват ищцовата теза, доколкото свид. е съдържател на магазин, по повод на който е получил от ищеца, като работник на ответника- разносвач на кафето “Елит” и кафемашина, за която бил подписал запис на заповед. Безспорно е, че няма връзка между твърдяното обезпечаване на вреди по повод започването на работа при ответника, и обезпечаването на някакви вреди, и то незначителни по стойност, по повод използването на предоставена кафемашина, и то на лице, което не се намира в служебни отношения с ответната фирма. Все в същата насока са и показанията на свид. С. /съдружник в “Н.- С.” О./, и свид. Л. /бивш служител на ответната фирма/. Ето защо изцяло недоказана остана тезата на ищеца за наличието на съглашение, по смисъла на чл. 152 ЗЗД, с което да се предвижда предварителен начин за удовлетверение на кредитора, различен от посочения в КТ, за евентуални вреди възникнали на имуществото на работодателя. Самостоятелен аргумент за несъставомерност на развитата от ищеца теза, е и фактът, че безспорно се установи по делото, че той е започнал работа при ответника, макар и с друго наименование на 01.10.2002г., а процесния запис на заповед, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е издаден едва на 20.09.2004г. /две години след това/. Т. е. очевидно е, че няма как практиката на ответното дружество да е била такава след като в период от време от около две години, не само не се установи ищецът да е бил заставян да издава записи на заповед в полза на “Не- С.” О., но и самият той не твърди това. Ето защо предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният като главен иск по чл. 26 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.


По иска, предявен при условията на евентуалност- с правно основание чл. 55, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите събрани по изп. дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г. С., като получени без основание.


Налице са процесуални предпоставки за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск, тъй като предявеният главен иск, по изложените по- горе съображения, е неснователен.


Независимо от факта, че вече е платил изцяло сумата по изп. дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г. С., ищецът има интерес от предявяването на настоящия иск, доколкото твърди, че не дължи тази сума. Що касае правната му квалификация, съдът намира, че тя не е тази сочена от страните- чл. 124, ал. 1 ГПК, а чл. 55, пр. 1 ЗЗД, тъй като именно на базата на фактическите твърдения на страните, и искането за осъждане, отправено в петитума, се касае именно за иск по чл. 55, пр. 1 ЗЗД- твърдение, че е получено нещо при изначална липса на основание за това.

При този иск, в тежест на ищеца е да докаже плащането на съответната сума в полза на ответника /по този въпрос между страните не се спори/, а изцяло в тежест на ответната страна е да докаже наличието на основание за получаването й, т. е. наличието на основания за осъществяване на акта на имуществено разместване. Това е проявление на принципа на недопускане на неоснователното обогатяване.

Възраженията на ответника, че в настоящото производствто не можел да се изследва въпросът за наличието на каузална сделка между страните, тъй като записът на заповед с дата на издаване 20.09.2004г., отговарял на всички императивни изисквания по чл. 535 ТЗ, не е състоятелен. Напротив- действително в производството по издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. “е” ГПК /отм./ съдът може да проверява само и единствено обстоятелствата отговаря ли записът на заповед на изискванията по чл. 535 ТЗ, и удостоверява ли той наличието на изпълняемо право в полза на кредитора. Това е така поради факта, че записът на заповед действително представлява едностраннна, формална и абстрактна сделка, т. е. не се търси наличието на каузални правоотношения между страните по него в производството по чл. 237, б. “е” ГПК /отм./. Но не стоят така нещата в исковото производство където са релевирани изрични доводи в насока, че сумата не се дължи. При това положение, константна е практиката на ВКС по подобен вид дела, че наред с формалната проверка за редовност на записа на заповед по чл. 535 ТЗ, следва да се изясни и въпросът с наличието или липсата на каузално правоотношение между страните. Това се налага тъй като винаги издаването на един или друг запис на заповед обезпечава наличието на определена друга, най- често неформална сделка /напр. заем, покупко- продажба или др./. Възприемането на тезата на ответника, че не се налагало не само да се изследва, а изобщо и да има подобна предхождаща издаването на записа на заповед каузална сделка, е не само юридически неиздържано, но и абсурдно. То би довело да създаването на неоправдано имуществено разместване, нещо което чл. 55 ЗЗД, не допуска.

В съотвествие с правилата на доказателствената тежест, разяснени на страните в съдебно заседание, изцяло в тежест на ответника беше да установи налачието на някакви каузални отношения с ищеца, които да са обезпечени с издадения от последния запис на заповед. От негова страна не бяха ангажирани доказателства в тази насока, даже напротив- от показанията на свид. С.- съдружник в “Н.- С.” О., се установява, че процесните 8 600 лв. били дадени назаем на ищеца за капарирането от него на жилище, но и че същите не били пари на фирмата “Н.- С.” О. а лични пари на свид. Сиврийски, и представляващия фирмата Р. Ц. Тоест оказва се, че ответната страна, чрез ангажираните от самата нея гласни доказателства, установява неоснователността на своята собствена теза. Следователно не е налице никакво правно основание, поради липсата на каквито и да е каузални облигационни отношения между страните по записа на заповед, за /получаването/, задържането на преведените суми по изпълнителното дело. Тъй като ако изобщо може да се говори за наличието на каузални облигационни отношения то те са между физическите лица К. С. и Р. Ц., като заемодатели, и ищеца- като заемател на сумата. Но категорично не се установи наличието на никави подобни отношения между “Н.- С.” О. и К. П.. Именно и поради тази причина, вещото лице З. в своето заключение е дала категоричен извод, че липсва отразяване в счетоводните сметки на ответното дружество на вземането към ищеца, по процесния запис на заповед, с дата на издаване- 20.09.2004г. А отделно от това и факта, че при наличието на даден заем това обстоятелство е следвало да бъде отбелязано по сметка 498 или 499. Сумите пък по постъпилото изп. дело са били отразени, именно поради липсата на заем от счетоводна гледна точка, като други приходи.

Самостоятелно основание за неоснователност на ответната теза, е и факта, че няма как, съобразно императивната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, чрез гласни доказателства да се установява и наличието на твярдяно каузално правоотоношение /в случая заем/ на стойност над 5 000 лв., в каквато посока са показанията на свидетеля С.


Предвид всичко това, предявеният иск с правно основание чл. 55, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло, тъй като ответникът не успя да докаже наличието на правнорелевантно основание за получаване на сумите по изп. дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Гергана Стойнева, тъй като между страните липсват каузални облигационни отношения, а оттам и основания за задържането на полученото имущество. Безспорно освен получените по банков път суми в размер 10 188. 13 лв., ответника следва да заплати на ищеца и разходите и таксите по изпълнителното дело в размер на 1 284. 37 лв., или /съобразно заключението на вещото лице З./ общо сумата от 11 472. 50 лв. Доколкото искът е предявен за по- малка сума- 11 451. 58 лв., и не е налице напарвено по реда на ГПК надлежно изменение- увеличение на иска, той следва да се уважи в пълен размер.

С оглед изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца К. П., сторените по делото разноски в общ размер на 1 466. 12 лв., от които : 916. 12 лв. за държавна такса, 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за съдебно- икономическата експертиза.


Водим от горното и на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 78 ГПК, съдът


Р Е Ш И :


ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от К. Л. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “З.., срещу “Н.- С.” О., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш. П.” № 22, . 3, ап. 6, представлявано от Управителя Р. Н. Ц., с ЕГН *, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на едностранната сделка, обективирана в издадения Запис на заповед на 20.09.2004г., с издател- ищеца К. П. и поемател- ответника “Н.- С.” О., с падеж 20.09.2005г., въз основа на който Запис на заповед, е издаден Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. по описа на Районен съд- гр. Б. /за сумата 8 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2007г. до пълното й изплащане, както и държавна такса в размер на 172 лв./, поради противоречие със закона /чл. 152 ЗЗД/, и на основание чл. 34 от ЗЗД за възстановяването /връщането/ на сумата от 11 451. 58 лв., от която : 8 600 лв.- платена от ищеца главница по издадения Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. на Районен съд- гр. Б.; 1 360 лв.- лихва за периода месец ноември 2007г.- 17.08.2009г.; 172 лв.- държавна такса за издаване на Изпълнителен лист и такси по образуваното Изпълнително дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие района на ОС- гр. Б., в размер на 1 019. 58 лв., и адвокатски хонорар в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното издължаване на горепосочените суми.


ОСЪЖДА, на основание чл. 55, пр. 1 ЗЗД, “Н.- С.” О., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш. представлявано от Управителя Р. Н.Ц., с ЕГН *, да заплати на К. Л. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “З. сумата от 11 451. 58 лв. /единадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, от която : 8 600 лв.- платена от ищеца главница по издаден Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 1604/ 2007г. на Районен съд- гр. Б., въз основа на Запис на заповед с дата на издаване- 20.09.2004г., и с падеж- 20.09.2004г., с издател- ищецът К. П. и поемател- “Н.- С.” О.; 1 360 лв.- лихва за периода месец ноември 2007г.- 17.08.2009г.; 172 лв. държавна такса за издаване на Изпълнителен лист; 1 019. 58 лв.- такси по образуваното Изпълнително дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ Г. С., 300 лв.- адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска- 17.08.2009г., до окончателното й издължаване, поради липса на основание за получаването й от ответника.


ОСЪЖДА “Н.- С.” О., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ш. представлявано от Управителя Р.Н. Ц. с ЕГН * да заплати на К. Л. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “З. сумата от 1 466. 12 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски.


Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр. Б..


Районен съдия :

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПроизводството е по четири обективно съединени иска-иск с правно основание чл. 266ал. 1 Ззд,с цена на иска 36 000лв.,иск с правно основание чл. 93ал. 1 Ззд във
Ззд във връзка с чл 2б. А от договор за строителство,сключен на 21. VІІ. 2006год.,с цена на иска 13 283. 39лв и акцесорен иск с правно...

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПредявен е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от тз вр чл. 318 от тз вр чл. 288 от тз вр чл. 286 от тз вр чл. 79 от ззд, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 294 от тз вр чл. 86 от ззд

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПроизводството е по реда на чл. 235 и сл от гпк
Предявени са: иск с правно основание по чл. 232 ал. 2 във вр с чл. 228 от ззд и иск с правно основание по чл. 86 от ззд

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПредявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от кз във вр с чл. 49 и чл. 45, ал. 1 от ззд, обективно съединен с иск с правно основание чл. 86 от ззд

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПредявен е иск с правно основание чл. 213 от кз във вр с чл. 49 и чл. 50 от ззд, обективно съединен с иск с правно основание чл. 86 от ззд

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПроизводството е по два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл. 87ал. 2 Ззд във връзка с чл. 55ал. 1 Ззд и разделVт. 4 от предварителен договор за
Х. 2006год.,който се разваля от изправната страна и акцесорен иск с правно основание чл. 86ал. 1 Ззд,с цена на иска 13 466. 11лв.,представляваща...

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд icon1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 04279. 605. 102
Я. М. с Егн и Я. И. М., и тримата с адрес: Б., ул. “Д., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,...

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconРешени е
Производството е по иск с правно основание член 92 от ззд и инцидентен установителен иск с правно основание член 26 от ззд

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПроизводството е по три обективно съединени иска-иск с правно основание чл. 327ал. 1 Тз,с цена на иска 307 169. 23лв.,иск с правно основание чл. 93ал. 1 Ззд,с цена на иска 6 375лв и иск с правно основание чл. 86 Ззд,с цена на иска 89 099. 09лв. Ищецът
Производството е по три обективно съединени иска-иск с правно основание чл. 327ал. 1 Тз,с цена на иска 307 169. 23лв.,иск с правно...

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 Ззд iconПроизводството е по реда на гпк от 1952год./отм./,съгласно §2ал. 1 от пзргпк. Производството е по два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл. 266ал. 1 Ззд,с цена на иска 96 274. 90лв и акцесорен иск с правно основание чл. 86ал. 1 Ззд,с цена на иска 6 606. 38лв
Производството е по два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл. 266ал. 1 Ззд,с цена на иска 96 274. 90лв и акцесорен...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом