Реферат „ Латинска Америка през Студената война




ИмеРеферат „ Латинска Америка през Студената война
страница1/3
Дата на преобразуване05.12.2012
Размер275.5 Kb.
ТипРеферат
източникhttp://files.myopera.com/agbiblioteka/blog/latinska amerika.doc
  1   2   3
РЕФЕРАТ


Латинска Америка през Студената война”


Автор: Добромир Василев, XI г клас, АГ „Гео Милев”


СЪДЪРЖАНИЕ


1.Резюме


2.Аржентина:

2.1.Хуан Перон и издигането му до властта

2.2.Аржентина по пътя на Перонизма

2.3. Години на хаос и нестабилност

2.4. Нов шанс за Перон и Аржентина

2.5.”Мръсната война”

2.6. Аржентина по пътя на демокрацията


3.Чили

3.1.Салвадор Алиенде и „Чилийският експеримент”

3.2. Ерата на генерал Аугусто Пиночет

3.3.Чили след края на хунтата


4.Заключение


5.Използвани източници


РЕЗЮМЕ:


През втората половина на 20 век Латинска Америка придобива все по-важно икономическо и геополитическо влияние на световната сцена. Историята на този регион след края на Втората световна е белязана от кървави военни преврати, политически хаос, икономическа нестабилност и грубо потъпкване на човешките права. В латиноамериканското общество се наблюдава огромно финансово разслоение, което предопределя бъдещи конфликти. През периода на Студената война латиноамериканските народи неволно са въвлечени в противоборството между САЩ и Съветския съюз, а идеологиите на комунизма, фашизма и анархизма завинаги оставят своите кървави следи върху страните от региона. В периода 1945-1989 почти няма държава от Латинска Америка, в която да не са извършвани преврати, съпътсвани с масово насилие , убийства и репресии. Опитите за демократично развитие на държавите биват смазвани, а гладът и мизерията преследват народите на Латинска Америка.

Настоящият реферат ще се спре на някои основни събития , държави и личности, които са особено важни за историята на Латинска Америка. Управлението на Хуан Перон и съпругата му Ева Дуарте в Аржентина, превратът на генерал Аугусто Пиночет и по-нататъшната съдба на Чили, както и Сандинисткото движение и неговата дейност в Никарагуа са основни теми в реферата. Той ще се опита да даде изчерпателна информация и безпристрастна оценка на противоречивата история на Латинска Америка. Хронологическата рамка на реферата е в периода на Студената война, но накратко се разглежда и състоянието на конкретната държава в днешно време и отпечатъкът, който историческите събития са оставили върху нея.

АРЖЕНТИНА





1.Хуан Перон и издигането му до властта




Генерал Хуан Доминго Перон (1895-1974 год.)


Безспорно най-важните и влиятелни фигури в политическия живот на Аржентина през втората половина на 20 век са фамилията Перон – Хуан Перон и двете му съпруги Ева Дуарте и Изабел Мартинез де Перон. Хуан Доминго Перон е роден в град Лобос през 1895 година. Амбициозният младеж се записва във военно училище още на 16 и стремително си пробива път в йерархията. През 1938 е военен наблюдател в Европа и има възможност да посети Франция, Испания, Германия, Унгария, Албания, Югославия, както и Италия , където добива непосредствени впечатления от правителството на Бенито Мусолини. Без съмнение обиколката из Европа оказва силно влияние на Перон, запознавайки го с управленските и политически модели на Стария континент – полезен опит, който впоследствие ще му помогне в държавническите дела.


През 1943 военните в Аржентина подготвят преврат, с който да свалят правителството на Рамон Кастильо. Хуан Перон е част от заговора и след осъществяването на преврата започва бавното му, но сигурно издигане в управленските среди. След преврата президент става генерал Артуро Раусон , но мандатът му продължава едва 4 дни заради разногласия с приближените си. След като подава оставка , Раусон е назначен за посланик в Бразилия,но личността му ще играе роля в политическия живот на Аржентина и занапред. Следващият президент генерал Педро Пабло Рамирез е начело на държавата по-малко от година, след което е сменен от генерал Еделмиро Хулиан Фарел. През това време Хуан Перон се устремява към властта, заемайки различни държавни постове Заслуга за издигането му имат не само амбицията и интелектът му,но и фактът, че се обвързва със социалистически и синдикалистки движения. Перон дава примамливи обещания на работниците , с които спечелва тяхното доверие и подкрепа. В представите на аржентинците той е приятел на бедните и трудовите хора.


По време на управлението на Еделмиро Фарел Хуан Перон се издига до вицепрезидент и секретар по военните въпроси. В собствените му военни редици обаче назряват проблеми – военният си е спечелил много врагове, които се боят от нарастващата му популярност. На помощ му се „притичват” профсъюзите , които организират масови демонстрации за освобождаването му от ареста. Четири дни след като е освободен от затвора , Перон предприема вероятно най-важната стъпка в личния си и политически живот – сключва брак с Ева Дуарте – аржентинска актриса , една от най-големите звезди в радиото по онова време. Бъдещата двойка се запознава през 1944, когато мощно земетресение отнема живота на 6000 човека в град Сан Хуан. Перон подема инициативата известни актьори от радиото и киноиндустрията да събират пари в помощ на пострадалите. На гала вечерята дадена в чест на успешното завършване на начинанието , Хуан и Ева се срещат за първи път. Връзката им разбунва духовете в кръга на Перон. Двамата принадлежат към различни обществени класи, за които по онова време не е обичайно да се смесват. Освен това съвместно съжителство без брак е считано за аморално в католическа държава като Аржентина, където църквата има изключително силни позиции. Възрастовата разлика между двамата е значителна – когато се запознават Хуан Перон е на 48 години, а Ева Дуарте едва на 24. Те се превърнат в една от най-известните и обичани двойки по света и изиграват решаваща роля за съдбините на Аржентина.





Хуан и Евита Перон – символи на новата Аржентина


2.Аржентина по пътя на Перонизма


Амбициран след освобождаването си, Перон се кандидатира за президентски пост на изборите през 1946 и го печели. Първата му задача е да се погрижи за работническата класа, която му е помогнала в решаващ момент. Политиката на новия държавен глава е основана на неговата нова идеология, наречена Перонизъм – тя се гради на няколко основни принципа:



  1. Силно авторитарно централизирано правителство със строг контрол върху опозиционните сили

  2. Недопускане на чужди влияния и намеса в политиката на Аржентина – политика, доближаваща се до изолационизъм.

  3. В икономическо отношение подходът не е нито социалистически, нито капиталистически , а по-скоро съчетание между двата.



В действителност Перон олицетворява масовата държава-нация и скъсва с политиката на либералната олигархия , царяла дотогава в страната. Идеологията му често е определяна като фашистка – допълнителен повод за това е фактът, че Перон открито изразява възхищението си от италианския Дуче Бенито Мусолини. Много бивши нацисти нелегално преминават в Аржентина и живеят там в изгнание, което допълнително придава фашистки уклон на политиката на Хуан Перон. Държавният глава има амбициозна програма за индустриализация на страната и през 1947 обявява петгодишен план за възход на националната индустрия. Подобряването на условията на труда за работниците среща несъгласието и съпротивата от страна на средната и висшата класа в страната, свикнала да се отнася презрително с тях. Перон вдига драстично надниците на работниците и по време на неговото управление те имат невиждан дотогава стандарт на живот – факт, който неминуемо увеличава доверието в новия държавен глава. В някои отношения политиката на новия президент е изключително напредничава: въведено е обществено осигуряване, трудови съдилища, професионални правилници, жилищно устройване и т.н.В икономически план държавният глава следва политика на държавна индустриализация и национална независимост, предлагайки модел за една авторитарна и популистка държава-нация. Той се идентифицира с този модел,;доказателство за това e и фактът, че Перонистката партия продължава да съществува много след неговата смърт през 1974. Перон се радва на традиционно силна подкрепа от страна на профсъюзите, военните и Църквата.


Наред с положителните страни на управлението на генерала обаче се наблюдава и липса на свобода на словото. Възхищаващ се на италианския диктатор Мусолини, Перон започва да използва някои негови приоми. Изразяването на мнение против правителството коства работата на всеки един аржентинец, а опозицията е притисната до стената. Вестници, позволили си да пишат против действията на правителството, биват затваряни.


Не може да се отрече фактът , че за голямата популярност и доверие, на които се радва Перон сред определени кръгове от аржентинското общество, заслуга има харизматичната му съпруга Ева Дуарте. Когато Перон се кандидатира за президент, тя използва известността си сред народа, за да осъществява популистка предизборна агитация чрез радиопредаванията, които води. По време на предизборната кампания на Перон Ева Дуарте неизменно го придружава на обиколки из цялата страна. Широката й популярност, личностното й обаяние, както и защитата на работниците, я превръщат в икона за определена част от аржентинския народ. Доверието , което вдъхва на обикновените хора, компенсира авторитарния стил на управление на съпруга й. Останалите са скандализирани от свободното й поведение и проявяват неприязън към нея. Веднага след избирането на съпруга й за президент, госпожа Перон започва активно да участва в политическия живот на страната. През 1947 тя предприема пътуване из Европа, като най-запомняща се остава срещата й с испанския държавен ръководител генерал Франсиско Франко, завзел властта след продължилата 3 години опустошителна Гражданска война. Ева Перон е посрещната изключително радушно в страната, а Франко й връчва авторитетна награда – испанският ръководител се стреми да поддържа добри отношения с Аржентина, тъй като собствената му страна му е изпаднала в политическа изолация. За аржентинските историци посещението на Ева Перон в Испания и срещата й с авторитарния Франко дава допълнителни поводи да се обявява тясна връзка между Перонизма и фашизма. Амбициите на Ева Перон са големи – през 1951 тя изявява желание да заеме вицепрезидентския пост. Въпреки че военните са вбесени от поведението й, работническата класа я подкрепя безрезервно. Първата дама е спечелила тяхното доверие, определяйки се като жена от народа, която „знае какво е да си гладен и да търпиш нищета”. След известно колебание тя решава да се оттегли от надпреварата, оставяйки на съпруга си да „напише страниците на аржентинската история”. Причината може би се корени и във влошеното здравословно състояние на съпругата на Перон. Тежко заболяване отнема живота й през 1952 година, когато е едва на 33 години. Приживе й е присъдена титлата „Духовен водач на нацията”.


Смъртта на Ева Перон е тежък удар за страната. За своя кратък живот, Първата дама се превръща в най-известната жена в Латинска Америка, символ на новото лице на Аржентина, крепител на работническата класа в страната и надежда за едно по-добро бъдеще Във време , в което аржентинките нямат право да гласуват и дори да носят панталони, Ева Дуарте е не просто подчинена на съпруга си, а негов равноправен партньор в живота и политиката, гаранция за неговия управленски успех и идеал за всяка бедна аржентинка. По нейно време милиони са инвестирани в строителство на къщи за крайно нуждаещите се ,за образование и здравеопазване. По нейна инициатива аржентинските жени получават правото да гласуват. Безспорно действията на Ева Перон имат за цел в голяма степен да пропагандират режима на съпруга й – милионите жени, получили право на глас, ще го дадат за Хуан Перон. Със смъртта на Ева Перон ерата на Хуан Перон започва да залязва…


Хуан Перон спечелва втори мандат през 1951 год. Генералът се изправя пред сериозни икономически трудности, които започват още в края на първия му мандат. Специалният конгрес, свикан от президента с цел решаване на разногласията и проблемите , не дава очакваните резултати. Генералът вече не може да разчита на подкрепата и авторитета на Ева Дуарте и трябва сам да се пребори с влошаващото се положение в страната. Скоро страната ще преживее сериозни сътресения. Противниците на президента организират кървави терористични актове, които отнемат много човешки живота. На 15 април 1953 две бомби избухват по време на митинг на централния площад на Буенос Айрес. 7 души са убити, а 95 – ранени. Датата 15 юни 1955 се превръща в истинска трагедия след неуспешен опит за държавен преврат , в който е използвана авиацията. Броят на загиналите е шокиращ – 364 души. Подобни атентати и кървави сблъсъци са често явление в историята на региона през втората половина на 20 век. Последва разрив с Римокатолическата църква – един от верните съюзници на Перон –който допълнително влошава състоянието на режима. Ватиканът има за цел създаване на Католическа политическа партия , на което Перон се противопоставя. Правителството възнамерява да легализира проституцията, да разреши разводите и да раздели Църквата от Държавата, което води до окончателно влошаване на отношенията. Перон вече не може да разчита на един от най-верните си съюзници. Президентът е и силно критикуван заради отношението си към изтъкнати хора на изкуството , политици и интелектуалци, които биват преследвани и често напускат страната заради несъгласието си с действията му. Военните също обръщат гръб на генерала и единствената му подкрепа остават профсъюзите, които призовават правителството на Перон да остане на власт.


Краят на почти 10-годишното управление на Хуан Перон е сложен на 16 септември 1955 с преврат, начело на който застават генерал Едуардо Лонарди, генерал Педро Еухенио Арамбуру и адмирал Исак Рохас. Събитието остава в историята като „Revolución Libertadora”. В боеве между привържениците на режима и превратаджиите загиват около 200 души. Перон подава оставка и търси политическо убежище в съседен Парагвай, където по това време на власт е личният му приятел Алфредо Стреснер. По-късно Перон живее известно време в Панама.Там се жени за Мария Естрела Мартинез – певица в нощен клуб. Двамата се установяват трайно в Испания , но кариерата на Перон в политиката далеч не е приключила.


3.Години на хаос и нестабилност


Междувременно в Аржентина президентският пост е зает от генерал Лунарди. Помирителният му тон не се нрави на сподвижниците му и по-малко от два месеца след като заема президентския пост , Лунарди бива сменен от Педро Еухенио Арамбуру – другият организатор на преврата срещу Перон. Перонистите са подложени на гонения , прави се опит всеки спомен за Хуан Перон и съпругата му да бъде заличен. Политическият живот след ерата на Перон се характеризира с военни диктатури , несигурност и социални проблеми. Изборите в много случаи са фиктивни и вотът на избирателите се подменя. След като Арамбуру завършва мандата си, на власт идва Артуро Фрондизи, считан за модерен политик, постигнал успехи в икономически план. Фрондизи е склонен да отмени забраната върху партията на Перон и дори се среща с ръководителя на Кубинската революция Фидел Кастро и с легендарния марксистки революционер Ернесто „Че Гевара”, което кара военните да се отдръпнат от него. Кубинската революция от 1959 е разтърсила цяла Латинска Америка и идеите на комунизма намират почва в много страни от региона. Военните с традиционно крайнодесни убеждения се противопоставят твърдо на всякакво сближаване с комунистически държави като Куба. Успехите на Фрондизи в областта на икономиката му спечелват доверието на средната класа. Въпреки това размириците в Латинска Америка и кризата в Куба разтърсват и режима на аржентинския президент. Неутралната позиция на Фрондизи, както и смутовете в собствената му партия , водят до отстраняването му от длъжност чрез поредния военен преврат в историята на страната.


Новият президент Хосе Мария Гуидо заема поста около година, започвайки период на „нормализация”, след което управлението за период от 3 години е поето от Артуро Умберто Илиа. Избирането му е подпомогнато в голяма степен от армията, която не позволява на Перонистите да излъчат свой кандидат за държавен ръководител. Новият президент взема изненадващи решения – забраната над партията на Перон е отменена , както и над Комунистическата партия. Илиа предприема и друга важна стъпка за страната – установена е минимална надница с цел да се избегне експлоатацията на работниците и да се осигури стабилен доход на най-бедните членове на аржентинското общество. Образованието е сериозен приоритет на правителството, което има амбицията да премахне високата неграмотност сред населението. В икономически план режимът на Илиа постига безспорни успехи – безработицата намалява от 8,8 % на 5,2%, брутният вътрешен продукт нараства значително , а външният дълг намалява.


На последвалите избори Перонистите излъчват свои кандидати и печелят най-много гласове, което предизвиква сътресение в армията , тъй като голяма част от нея има анти-перонистки възгледи. Последва организирана кампания срещу правителството и подготовка на нов държавен преврат. Първоначално президентът отказва да сдаде властта , но виждайки нахлуващите военни в сградата му, бива принуден да подаде оставка. Още един демократичен режим бива смазан и Аржентина е изправена пред нова диктатура – новият президент Хуан Карлос Онгания , при чието управление между 1966 и 1970 се наблюдава масово потъпкване на човешките права. Онгания провежда политика на така наречения Participacionismo, според която представители на различни работни съсловия (земеделие, индустрия , занаятчийство) образуват комитети, който съветват правителството по определени въпроси. Прави впечатление, че ролята на президента в учредяването на тези комитети и членовете им е значителна. По времето на Онгания Аржентина преживява още едно кърваво събитие, останало в историята като „La Noche de los Bastones Largos”(„Нощта на дългите полицейски пръчки”) – полицията нахлува в Научния факултет на университета в Буенос Айрес , след което пребива и арестува студентите и професорите. Причината е тяхното несъгласие относно провежданите от правителството реформи в образованието. Много от тях впоследствие напускат страната. Явно е, че демократичният режим на Илия е само далечен спомен за аржентинците, които при Онгания са подложени на военна диктатура, продължила 4 години. Бунтове на студенти в Кордоба през 1969 отслабват твърдата хватка на режима.


4.Нов шанс за Перон и Аржентина


Новият президент Алехандро Агустин Ланусе прави важна крачка за съдбата на страната – поканва Хуан Перон да се върне от изгнаничеството си в Испания. Бившият аржентински държавен ръководител се завръща в родината си след 18 години изгнание, придружен от съпругата си Изабел Перон. На летището двойката е посрещната от тълпа от 3,5 милиона души и новоизбрания президент на страната Ектор Кампора, който е перонист от лявото крило (на самия Хуан Перон му е забранено да се кандидатира за президент). Близо до летището се разиграва поредният кървав спектакъл в историята на страната. Аржентинският антикомунистически съюз открива огън по членовете на лявата Перонистка младеж, при което загиват 13 души. Ектор Кампора няма за цел да заема длъжността президент за дълго – неговата задача е да проправи пътя на Перон към властта. Страната отново е в период на политическа нестабилност , което е удобен момент за бившият аржентински ръководител да се завърне на политическата сцена. Много от аржентинците виждат в негово лице спасител и надежда за просперитет на страната, какъвто е имала при първото му управление. Това е причината и за убедителната му победа на изборите през 1973 година с 62%. Постът вицепрезидент се заема от съпругата му Изабел Перон. Противоречия и омраза между самите перонисти обаче заплашват мира и стабилността. Причината е ,че перонисткото движение има лява и дясна фракция , които са в остър конфликт помежду си.


Мандатът на Перон продължава твърде кратко, тъй като той умира на 1 юли 1974 на 79 години. Отива си една от най-емблематичните фигури в историята на Латинска Америка – политик, изградил своя идеология , която има последователи и досега – няколко аржентински партии днес се определят като перонистки. Въпреки недостатъците на управлението си Хуан Перон успява да постигне значителни успехи в областта на икономиката и подобряването на условията на живот на най-нуждаещата се част от аржентинското общество. Потискането на опозицията и ограничената свобода на словото обаче са причина Перон с основание да бъде считан за диктатор. Както повечето латиноамерикански политици на своето време Перон остава противоречива личност, чието влияние се усеща и до днес в Аржентина.


След смъртта му на съпругата му Изабел се пада тежката задача да решава съдбата на изпадналата в криза държава. Неопитна в политическото отношение , тя се оставя да бъде президент-марионетка, докато истинската власт е в ръцете на Хосе Лопез Рега – министър по социалните въпроси в правителството. За разлика от Ева Перон, Изабел не се радва на популярност и обич сред народа , което я прави уязвима за военните , решили да я премахнат. Тя е свалена с безкръвен преврат през 1976 година и след като е държана пет години под домашен арест, й е позволено да напусне Аржентина, след което се установява отново в Испания.


  1   2   3

Свързани:

Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconРадиостанция студената война
Един поглед към международното радиоразпръскване в Студената война, по-специално Радио "Свободна Европа" и Радио "Свобода"
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconГодина
Да запознае студентите с историята на обществото и културата на Испания и Латинска Америка в периода от откриването на Америка до...
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconПроблеми на сигурността на балканите в периода на студената война
Код. Наименование на учебната дисциплина: проблеми на сигурността на балканите в периода на студената война
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconМодели за анализ на финансови кризи
Първото поколение кризи се наблюдават в редица страни от Латинска Америка през 70-те и 80-те години на xx-ти век
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconМеждународна научна конференция
Евреите в източна европа и съветския съюз по време на втората световна война и студената война (1939-1989)“
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconАспекти на външната политика на Германия след края на Студената война
Код. Наименование на учебната дисциплина: Аспекти на външната политика на Германия след края на Студената война
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconБорис георгиев биографични данни
България и Италия (в 1921-1928), в Берлин, Лондон (в 1928-1929 г.), в София (1930 –1931 г.), пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон...
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconНа полк доц д. в н. Димитър Илиев Недялков
Недялков Д., Българската авиация през студената война, Военно издателство, С., 2011 г
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconМонография „Българската авиация през Студената война -342 стр. (№22)
Сигурност и отбрана”, професионално направление „Военно дело”, по научната специалност 05. 12. 01 „Организация и управление на Въоръжените...
Реферат „ Латинска Америка през Студената война iconЕвропейска конвенция за правата на човека
Европейски съюз. Политическо устройство на испания и страните от латинска америка
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом