Маркетингова стратегия




ИмеМаркетингова стратегия
страница1/5
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер498.55 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.rdcbg.com/doku/Marketing strategy.doc
  1   2   3   4   5




BG2004/016-711.11.04/ESC/G/PPP/ B – 036

Насърчаване на инвестициите – ефективно партньорство с Център за регионално развитие – Търговище”






МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ


за Център за инвестиционно развитие


Разработил: Лилия Братоева ...............................................

Оля Иванова ...................................................

26.08.2007


Предал: Оля Иванова: ......................................................


30.08.2007


Приел: ......................................................................................


Съдържание



Въведение

  1. Състояние и тенденции на инвестиционния процес в региона

  2. Сравнителни предимства на общините

  3. Икономически профил на общините

  4. Възможности за подкрепа на инвестиционни инициативи за развитие на малък и среден бизнес

  5. Стратегическа цел

  6. Дейности за обезпечаване на целта

  7. Очаквани резултати

  8. Мониторинг

Въведение

Маркетинговата стратегия за насърчаване на инвестициите в регион Търговище посредством дейността на ЦИР е разработена на основание на Закона за насърчаване на инвестициите.

Основната цел и времевият хоризонт на Стратегията са в съответствие с поставената основна задача в Лисабонската стратегия на Европейския съюз (ЕС) - до 2010 г. ЕС да стане “най-конкурентоспособната, основана на знанието и динамично развиваща се икономика в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална стабилност”.

Основната цел, която се поставя в настоящата стратегия, е повишаване на конкурентоспособността на икономиката на региона Търговище и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите.

Очакваният ефект от реализацията на стратегията е свързан с:

  • Повишаване на обема на преките чуждестранни и на местните инвестиции, в резултат на подобряването на инвестиционния и бизнес климат в Търговище;

  • По-високо ниво на заетост и доходи на населението в региона;

  • По-висок темп на нарастване на инвестициите, заетостта и доходите в региона;

  • Значително подобряване на имиджа на региоН Търговище в чужбина като привлекателно място за инвестиции.

Маркетинговата стратегия се основава на резултатите от анализа на макроикономическите тенденции и състоянието на инвестиционния процес в регион Търговище, и е разработена в съответствие със стратегически документи на българското правителство, като:

  • Националния план за икономическо развитие (2000-2006 г.); Предприсъединителната икономическа програма; Управленската програма на правителството и др.;

  • Стратегии и програми в сферата на инфраструктурата, иновационната политика, регионалното развитие, данъчната политика, малките и средните предприятия и т.н.

В този смисъл, в стратегията се обобщават съществуващи или предвидени в други основни документи конкретни мерки и дейности, като се развиват и нови, свързани с инвестиционната политика и насърчаването на инвестициите. Специално внимание е отделено на провеждането на про-активен инвестиционен маркетинг за стабилно позициониране на Търговище на световните инвестиционни пазари и за преодоляване на конкуренцията в привличането на чуждестранни инвестиции. Изпълнението на предвидените мерки се обуславя и от срока на действие на Националния план за икономическо развитие (до 2006г.) и Националния план за развитие (2007-2013 г.).


  1. Състояние и тенденции на инвестиционния процес в региона

    1. Състояние на инвестиционната активност на национално равнище

1.1.1. Преки чуждестранни инвестиции

По предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в България за 2004 г. възлизат на рекордните за последните 13 години 2114,2 млн.евро или 2487,5  млн.щ.д (10,1% от БВП) при 1850,5 млн.евро за 2003 г. или 2096,9 млн.щ.д. (10,5% от БВП).


Графика 1: Преки чуждестранни инвестиции по години за 1992-2004г. в млн. щ.д.




Източник: Българска народна банка


За 4 години от 2001 г. до 2004 г. България е привлякла над 5,8 млрд. евро(или 6,3 млрд..щ.д.) чуждестранни инвестиции, което е близо два пъти повече, отколкото за 9 годишния период от 1992 – 2000 г. /по данни на БНБ/. През 2004 г. ПЧИ се увеличават  с 263 млн.евро или с 14,2% спрямо 2003 г., а нарастването спрямо 2001 г. е над 2 пъти.

За периода 1992 г. - 2004 г. водещи позиции в структурата на инвеститорите по страни имат: Австрия с 16,4 % дял от общия размер ПЧИ в България, следвана от Гърция-10,2%, Холандия-9,2% и Германия –9,0%, Италия -7%. САЩ, Белгия и Люксембург, Унгария и Кипър имат по 5% дял в общия обем на чуждестранните инвестиции.


Графика 2:Преки чуждестранни инвестиции по години и по страни в млн.евро/2001-2004г./



Източник: Българска народна банка


За сравнение през 2004 г. най-много инвестиции са привлечени от Австрия (37,3% от общия размер на ПЧИ) или 734,1 млн. евро, Чехия (15,1%) или 282,5 млн.евро и Холандия (15.4%) или 272,9млн. евро.

За последните 4 години инвестициите от страните на Европейския съюз/15-те/ съставляват 70% от общия размер на ПЧИ в страната, като с водещи позиции между страните членки са: Австрия – 21%, следвана от Гърция-14,5% и Холандия-10,8%.

За периода 1992 – 2004 г. чуждестранните инвестиции “на зелено” и тези за разширение са близо 7 млрд. щ.д. и имат преобладаващ дял от 68.6 % от общия обем ПЧИ за периода.


Графика 3: ПЧИ в България по видове и по години в млн.щ.д.



Източник: 1992-1998г. – Министерство на финансите; 1999 – 2004г. -БНБ


Само за последните четири години /2001-2004 г./ привлечените чуждестранни инвестиции “на зелено” и тези за разширяване възлизат на 4,6 млрд. щ.д , което e 66% от обема на този вид инвестиции за периода 1992 – 2004 г., с най-високи стойности през последните 4 години и изразени два пика през 2003 и 2004 г. ПЧИ от приватизация отбелязват рекордна стойност от 1,2 млрд. щ.д. през 2004 г. и същевременно най-висок дял от 47,8% в общия обем на чуждестранните инвестиции, в сравнение с предходните три години. ПЧИ от приватизация през изминалата 2004 г. са над 37% от всички приходи от приватизация за последните 13 години.

За периода 2001-2004 г. най-много са преките чуждестранни инвестиции в отраслите: "Търговия и ремонт" (19.7%), "Преработваща промишленост" (19,1 %); Транспорт, складиране и съобщения" (17,2%),"Финансово посредничество" (15,8 % от общия размер на ПЧИ), следвани от останалите икономически отрасли. За този период най-голям относителен дял има сектора на услугите (64,2%), следван от този на индустрията (35,6%).


Графика 4: Преки чуждестранни инвестиции по сектори (с натрупване) за периода 2001 г. - 2004 г.











Източник: Българска народна банка


За 2004 г., с най-голям относителен дял в общия размер на преките чуждестранни инвестиции е отрасъл "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода" (37,2% от общия размер ПЧИ), следван от отрасли - "Транспорт, складиране и съобщения" (17,3%), "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" (14,7%) и "Преработваща промишленост" (10,5%).

Общият брой на инвеститорите вложили над 10 млн. щ.д. за 2004 г. са 33 компании, с общ дял от 86% от привлечените чуждестранни инвестиции за миналата година /дадени в отделно приложение/.

За периода 2001-2004 г. най-големите чуждестранни инвеститори с размер на инвестициите над 100 млн. щ.д. са 10 компании, представени в следващата таблица. Тези инвеститори общо са вложили близо 3 млрд.щ.д., или 46 %, от общо привлечените чуждестранни инвестиции за четиригодишния период /6 302 млн.щ.д.).

Регионалната структура на ПЧИ показва, че за периода 1992-2004 г. от общо реализирани чуждестранни инвестиции (близо 10 млрд.щ.д.), повече от 57% са съсредоточени в област София-град, следвани от Варненска (8.6%), Пловдивска област(7%) Софийска област(5.1%). За 13 годишния период, 15 области имат дял под 1% от общия обем на чуждестранните инвестиции, а с най-голямо изоставане са областите – Силистренска, Кърджалийска и Кюстендилска.

1.2. Състояние на инвестиционната активност в област Търговище

За периода след 2000 г. общите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в област Търговище бележат увеличение и през 2003 г. те са 40 568 хил. лв.1

През този период по-сериозно е увеличаването на разходите за ДМА в строителството и търговията. В селското стопанство и преработващата промишленост е по-незначително. В останалите отрасли няма отчетено нарастване. Основен дял в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи има община Търговище – 62 % от общите.


Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по общини (хил. лв.)




1999 г.*

2000 г.

2001 г.

2002 г.

Област Търговище

20144

25363

26032

37742

Община Антоново

208

514

274

699

Община Омуртаг

1445

2295

1660

3401

Община Опака

354

853

366

405

Община Попово

3459

4955

5638

9708

Община Търговище

14678

16746

18094

23529

* От 1999 г. в левове след деноминацията


Разходи за придобиване на ДМА по общини за 2003 и 2004г.

Община

Разходи за придобиване на ДМА към 2004г.

(незавършено строителство)

Разходи за придобиване на ДМА към 2003г.

(незавършено строителство)

Придобити ДМА чрез строителство

и закупуване- 2004г.

Придобити ДМА година чрез строителство и закупуване- 2003г.

О Б Щ О ЗА ОБЛАСТТА

25273

20733

37340

62149

ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ

360

356

676

453

ОБЩИНА АНТОНОВО

6544

5729

3023

3349

ОБЩИНА ОМУРТАГ

169

491

729

1265

ОБЩИНА ОПАКА

4886

3435

9047

16790

ОБЩИНА ПОПОВО

13314

10722

23865

40292

Силно снижените инвестиционни разходи в страната през 90- те години се отразиха и върху размера на инвестиционната активност в област Търговище, а това от своя страна - върху скоростта на обновяване и преструктуриране на производството. Нарасналият обем инвестиции през последните години може да се отбележи като положителна тенденция, което говори за по-добри възможности за развитие и обновяване на фондовата и производствена структура в областта. Но този ръст на направените инвестиции не е достатъчен за по-значително структурно преустройство на икономиката.

До края на 2003 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия е незадоволителен. За 2003 г. те са 2207,7 хил. щ. долара2, което поставя областта на последно място в Североизточния район за планиране с 0,34 % от общите преки чуждестранни инвестиции в него, и едва 0,04 % от тези за страната.

Задължително условие за привличане на инвестиции и ускоряване на инвестиционния процес е изградеността на системите на техническата инфраструктура и качеството на предлаганите от нея услуги, а също и усъвършенстването на нормативната база, определяща рамката за функциониране на бизнеса.

Благоприятстващ фактор за привличане на инвестиции е фактът, че от 2003 година общините в областта са сред тези, в които производителите не плащат корпоративен данък при условие, че са регистрирани и осъществяват дейността си на тяхна територия. Около 80 % от персонала им е адресно регистриран в съответната община, дружеството няма изискуеми задължения към държавата и реинвестира преотстъпения данък в производствената дейност. Преференцията важи и 5 години след евентуално отпадане на общината от този списък.

Една година откакто общините се възползват от това предимство и е факт една от най-големите чуждестранни инвестиции за България през последните години. Турската компания "Шише джам" (Дружество “Тракия Глас”) инвестира $160 млн. долара в изграждането на два завода край Търговище. Холдингът "Шише джам" е специализиран в стъкларската промишленост и е на пето място в Европа и на осмо място в света по производство на плоско стъкло Строежът на заводите стартира през юли 2004 г. и трябва да приключи до края на 2005 г. Двата завода се изграждат върху площ от близо 100 хектара в кв. Въбел, гр. Търговище. Единият ще произвежда плоско стъкло, а другият - стъклени изделия за бита. Очаква се 90 % от продукцията да се изнася в Западна, Централна и Източна Европа, Балканите, а 10 % за вътрешния пазар. Предвижда се да бъдат разкрити 700 нови работни места. Очаква се да бъдат разкрити също така съпътстващи производства от стъкло за потребителския сектор, автомобилни стъкла, опаковки, дограми за строителството, за мебелната промишленост, разработване на кариери за основните суровини: кварцов пясък, калцинирана сода, варовик. Ще бъде стимулирано и потреблението на енергийни ресурси.

Тази инвестиция e предимство, което трябва да се използва за изграждане на регионална бизнес мрежа и/или клъстер. Интересна е възможността да се сформира местна производствена система, след като се построят заводите. Суровината да се доставя от Опака, а дървените каси за опаковки от община Антоново.

С инвестиции по линията на предприсъединителните фондове на ЕС – Програма “САПАРД”, стартират две важни предприятия – Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и “Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци” – гр. Търговище.


1.3. Тенденции на инвестиционния процес в региона

Мерките за насърчаване на инвестициите са обединени в седем приоритетни насоки:

  1. Усъвършенстване на общата административна и нормативна среда

  2. Развитие на техническата инфраструктура

  3. Повишаване качеството на работната сила

  4. Регионална политика за насърчаване на инвестициите

  5. Подкрепа на инвестициите в иновации и във високотехнологични дейности

  6. Инвестиционен маркетинг

  7. Подобряване на финансовата среда за инвеститорите

Законът за насърчаване на инвестициите предвижда мерки на преференциално третиране на инвестициите, отговарящи на точно определени критерии, както следва :

  • инвестициите да са за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги;

  • да се създават нови работни места;

  • срокът на реализация на инвестициите да е в рамките на 3 години.

Средства за осъществяване на инвестиционни намерения могат да бъдат получени от :

    • Средства от държавния бюджет в рамките на определените за тази цел средства в Закона за държавния бюджет на Р България за съответната година;

    • Предприсъединителните инструменти на ЕС, а от 2007 г. нататък – от Структурните фондове и Кохезионния фонд, в съответствие с Националния план за икономическо развитие до 2006 г. и Националния план за развитие за петгодишния период след 2007 г. и други;

    • Специализирани фондове на национално и регионално (общинско) ниво като – Социален инвестиционен фонд, Специален фонд за инвестиции и дълготрайни активи към общинските съвети и др.;

    • Средства на стопанските субекти, на общините, неправителствени организации и др.;

    • Международните финансови институции и донори.

Тъй като местната администрация е много важно звено в прилагането на инвестиционната стратегия в следващия списък са изброени онези от предвидените мерки, за чието изпълнение отговарят органите на местното самоуправление:


Насока 1: Усъвършенстване на общата административна и нормативна среда

Мерки:

1. Продължаване на процеса на оптимизиране на регулативните режими.

МИ, НС, ресорни министерства,органи на местното самоуправление

2. Ускоряване и разширяване въвеждането на административното обслужване на едно гише на национално и местно ниво по институции.

МС, НС, общински съвети

3. Развитие на законодателството за финансова децентрализация.

МС, МРРБ, МФ, Икономически и социален съвет, НСОРБ, органи на местното самоуправление

Насока 2: Развитие на техническата инфраструктура

Мерки:

1. Устойчиво подобряване на експлоатационното състояние на общинските пътища.

МРРБ, органи на местното самоуправление

Насока 3: Регионална политика за насърчаване на Инвестициите

Мерки:

1. Подобряване на инфраструктурата, свързана с развитие на бизнеса.

МРРБ, МИ, МФ, областни администрации, местни власти, регионални сдружения на общините, НСОРБ

2. Развитие на периферните региони.

МРРБ, МИ, областни администрации, местни власти, регионални сдружения на общините, НСОРБ

3. Създаване и развитие на индустриални зони/паркове и инкубатори

МИ, МРРБ, МФ, органи на местното самоуправление, регионални бизнес

организации

4. Развитие на системата за стратегическо планиране и устройство на територията.

МС, МРРБ, областни администрации, местни власти, регионални сдружения на общините, НСОРБ, НПО, БАРДА, регионални бизнес организации, синдикати

Насока 4: Подкрепа на инвестициите в иновации и във високотехнологични дейности

Мерки:

1. Стимулиране създаването и прилагането на регионални иновационни стратегии.

МИ, МФ, МРРБ, органи на местното самоуправление, НПО

2. Изграждане и развитие на технологични паркове и инкубатори за стартиращи малки и средни предприятия.

МИ, МФ, МТС, МРРБ, органи на местното самоуправление, НПО

3. Насърчаване използването на информационните технологии от бизнеса и администрацията.

КЦИКУТ, МТС, А”РСИКТ”, органи на местното самоуправление, НПО

4. Осигуряване на широк достъп до услугите на информационното общество и насърчаване на използването им.

МТС, А”РСИКТ”, МОН, органи на местното самоуправление, НПО

Стремежът към увеличаване на инвестициите в област Търговище е естествен и осъзнат от всички заинтересовани страни. Очакваният ефект от реализацията на предвидените в стратегията мерки е:

  • Повишаване на обема на преките чуждестранни и на местните инвестиции, в резултат на подобряването на инвестиционния и бизнес климат

  • По-високо ниво на заетост и доходи на населението;

  • Значително подобряване на имиджа на област Търговище в чужбина и на национално ниво като привлекателно място за инвестиции.

За постигането им са необходими конкретни действия и усилия за изпълнение на предвидените мерки от ЦИР и непрестанна работа от страна на местната администрация.


  1. Сравнителни предимства на общините
  1   2   3   4   5

Свързани:

Маркетингова стратегия iconКак да формулираме маркетингова стратегия на фирма Резюме
Това създава сериозни затруднения на много предприятия в страната, в тяхната настояща работа по формулирането на собствена маркетингова...
Маркетингова стратегия iconНаучен ръководител
Маркетингова сегментационна стратегия на хотелски комплекс “Диамант” в к к. Слънчев бряг
Маркетингова стратегия iconМаркетингова стратегия на  
Ценово лидерство и сегментиране на пътниците, обслужени при посещение на Морска гара 13
Маркетингова стратегия iconВъведение 4
Изработване на маркетингова стратегия въз основа на емпирично изследване на познатостта, облика и нагласите към българия като инвестиционна...
Маркетингова стратегия iconОперативна програма „ Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013
Доставка, монтаж и първоначално изпитване на технологично оборудване за целите на проект „Технологична модернизация и разработване...
Маркетингова стратегия iconОперативна програма „ Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013
Доставка, монтаж и първоначално изпитване на технологично оборудване за целите на проект „Технологична модернизация и разработване...
Маркетингова стратегия iconЕмил Христов Резюме
Това създава сериозни затруднения на много предприятия в страната, в тяхната настояща работа по формулирането на собствена маркетингова...
Маркетингова стратегия iconРазработване на маркетингова стратегия
Целите трябва да са достижими, реални и да описват крайният резултат. Най-известният метод за целеполагане е т н дърво на целите....
Маркетингова стратегия iconМаркетингова стратегия за развитие на културния туризъм в община Чипровци
Този стратегически анализ има за цел да покаже един от възможните начини за реклама и пр на община Чипровци. Със сигурност бихме...
Маркетингова стратегия iconПокана в изпълнение на своята програма за развитие и успешно позициониране на пазара мкб юнионбанк ад наричана по-нататък „Банката
Мкб юнионбанк ад (наричана по-нататък „Банката”) стартира опростена процедура за определяне на външен Изпълнител на услугата „Разработване...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом