Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България




ИмеАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Дата на преобразуване03.12.2012
Размер91.36 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/97778/742309/file/KonstantinaSialeva.doc
Асамблея „Знаме на мира”

в културната политика на България

Константина Сталева


Животът и политическата дейност на Людмила Живкова имат важно значение за развитието на културните процеси през 70-те и началото на 80-те години на XX век. Огромни са нейните заслуги в областта на външната политика и международното сътрудничество. Чрез културата и културната дейност тя проправя път за развитието на политическите, икономическите и научно-техническите отношения и връзки. „Разведряването” започнало през 70-те години, свързано с Европейското съвещание за сигурност и сътрудничество, създава още по-добри възможности за развитие на контактите на България със западноевропейските страни и спомага за разгръщане на културните процеси в страната. Определящ обаче е фактът, че Людмила е дъщеря на първия човек в партията и държавата Тодор Живков. Именно това придава особена значимост на нейните инициативи, които са много амбициозни и изискват огромни средства. Нейното определящо въздействие върху тези процеси се дължи на постовете, които тя заема – член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура. „Мащабните” културни мероприятия в национален и международен план, многобройните прояви и тяхното финансово обезпечаване водят до водещото място на културата в държавната система. Културната политика и големите инвестиции в нея дават възможност за навлизане на материалните и духовните идеи, които придават и по-голямо значение на индивида и ролята му в обществените структури. Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величина1. Обградила се с видни български интелектуалци, Л. Живкова се стреми да подчертае древния характер и големите постижения на българската култура.

Една от големите и успешни инициативи на Л. Живкова е Международната детска асамблея „Знаме на мира”, която е едно от уникалните събития в културния живот на България. Движението се характеризира с опита за преодоляване на националните граници и тези на СИВ, на Варшавския договор в общуването между народите по пътя на културни и духовни контакти. В центъра на проекта се поставя една хуманна цел, а именно пробуждане и стимулиране на творческото начало у децата, които от най-ранна възраст трябва да се насочат към много по-дълбок и смислен живот. Повод за създаване на асамблеята е фактът, че ООН обявява 1979 г. за международна година на детето. Решението на Людмила Живкова е да реализира идеите си за разгръщане на творческите сили на младото поколение, а България да се превърне в домакин на международната проява. „Тук трябва да бъде и международен парк с цветя, които децата от цял свят ще донесат. Мисля, че след 10-20 години това място ще бъде духовният център на София2 - това са думите на Людмила Живкова, отнасящи се до бъдещата асамблея, изречени пред Богомил Райнов. Международната асамблея „Знаме на мира” възниква като идея и се заражда като мероприятие в края на 70-те години. Ако разсъждаваме конкретно-исторически би следвало да уточним, че това е период на мирно съвместно съществуване между държавите в Европа и политическо разведряване в духа на заключителния акт от съвещанието в Хелзинки. Именно в тези години се чувстват най-добре положителните промени в международните отношения, включително и в международното културно сътрудничество. Ето защо може да се предполага, че в най-общ политически план Международната асамблея „Знаме на мира” може да се разглежда като рожба на разведряването. А духът на Заключителния акт от Хелзинки създава необходимия международен климат на доверие и сътрудничество, който се оказва благоприятна основа за развитието на асамблеята и прерастването й в международно движение3.

В обществен план целите на движението са насочени главно в две насоки: към международното сътрудничество, мир и разбирателство и към изграждането на социално-педагогическа система за стимулиране и развитие на творческите способности на всички деца у нас4. Още с встъпването във високите нива на управление на културата в началото на 70-те години Живкова въвежда постепенно и последователно във вътрешната и външната политика на България естетика, национални естетични програми и все по-обхватни мероприятия и инициативи, свързани с националната история, но и с непознати на широката публика философски идеи5. Нейните възгледи са силно повлияни от теософското учение, а позициите й във властта позволяват да приложи своята философия и на практика. Крайната цел на Живкова е хармонично и всестранно развитие на личността. Ето защо по-голяма част от културната й политика е в тази посока. Според Живкова изграждането на такава личност трябва да започне от най-ранна детска възраст и да се доразвива във времето. Тези й възгледи са в основата на създадената от нея Международна асамблея „Знаме на мира”, която трябва да пробуди творческото начало у децата и да ги насочи от най-ранна възраст към много по-смислен живот. Следващата стъпка за усъвършенстване трябва да бъде Експериментално училище, което да съчетава образователния процес с интензивна работа по естетическото възпитание на децата от ранна възраст до последната година на обучението. Училището трябва да бъде основа на бъдещ образователно-културен комплекс, който да съчетава научната и образователната дейност в културната сфера. Стремежът на Живкова е насочен към изграждането на национален духовен център, който да установи контакт с други подобни центрове по света и заедно да работят за еволюцията на човечеството. Малка част от тези замисли намират реализация, поради невъзможността на обществото и управляващите да вникнат в същността им, но въпреки това основите са поставени с асамблеята „Знаме на мира”.

Не е случаен и девизът на асамблеята „Единство, творчество, красота”, който е заимстван от Николай Рьорих във връзка с международното споразумение, осигуряващо закрилата на художествените паметници в случай на военен конфликт. Този девиз носи в себе си необходимостта от пробуждане на потенциалните творчески сили на човека, от духовно обновление и трансформация на съзнанието му, от съзнателно насочване на неговата воля и труд в единствено вярната насока – да се устреми към прекрасния свят на откривателството, да се превърне в творец6.

Още в началната фаза на обсъждане на инициативата Живкова обяснява, че намерението не е просто да се организира поредното мероприятие за „защита на мира и утвърждаване процесите на разоръжаване”. Понятието „мир” за Живкова означава възможност за хората „да се развиват по законите на красотата, непрекъснато да разгръщат своите сили и способности, да се развиват хармонично, изобщо да се утвърди този безпределен път на развитие и еволюцията на човека”. Че дъщерята на Т. Живков има по-далечен прицел, свързан с утвърждаването на мястото и ролята на България в световните културни процеси, подсказва предложението, направено още в началната фаза на обсъждане на идеята за асамблеята. То предвижда българските деца да се обърнат с „призив-възвание” към децата от цял свят, като апелират за мир и подчертаят ролята на изкуството и културата за изграждането на човека като творческа личност. Всъщност, това е призивът на самата Людмила, но тя си дава сметка, че ако той излезе от ръководения от нея Комитет, „другите страни ще кажат, че България излиза с политическа акция”, а от децата „ще прозвучи по-естествено7.

Наред с утвърждаването на движението „Знаме на мира”, като традиция с огромен международен авторитет се заражда и осъществява идеята за построяването на паметник, символизиращ стремежа на децата от цял свят да живеят и да се развиват под законите на красотата8. Символ на асамблеята става откритият на 25 август 1979 г. в полите на Витоша монумент „Знаме на мира”9. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. Основният архитектурен акцент на този паметник са четири вертикални пилона, високи по 37 м., ориентирани към четирите посоки на света и спираловидна композиция от два полуринга на различни нива с камбани. В горния край на четирите пилона е оформена пространствена сфера, представляваща света. В нея спираловидно са разположени седем камбани, символ на седемте световни континента. Камбаните са с общо тегло 12 тона10. При откриване на монумента там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти.

Заключителният международен етап на асамблеята е от 15 до 25 август 1979 г. и е една от най-големите инициативи в Годината на детето под патронажа на Генералния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу. През десетте августовски дни София и нейните изложбени зали, театри и телевизия са в ръцете на световната детска република. Необичаен е този фестивал, необичайни са и основните му принципи – никакви конкурси, никаква борба за призови места. „Десет дни, в които пропагандата отсъства или поне не се натрапва, в които действително ставаш част от едно общество – живо, креативно, свободно, толерантно”11 – спомня си Георги Тошев, един от дванадесетте участника, които съставят т. нар. детски щаб на асамблеята. В асамблеята участват общо 1 100 българчета и 1 321 деца от 77 страни12, като още осем страни изпращат произведения на изкуството. Събирането на толкова деца, както и разнообразните им творчески прояви сами по себе си са нещо изключително. България по естествен начин се превръща в притегателен център за детското творчество в планетарен мащаб. В словото си при откриването на асамблеята Л. Живкова призовава децата към „единство, творчество и красота” в името на мира.

Отчет на тази първа асамблея Людмила Живкова прави два месеца по-късно пред общото събрание на ООН в Ню Йорк, където е приета от Курт Валдхайм – генерален секретар на ООН. Както отчетите, представени в ООН, така и речта й пред Общото събрание съдържат в най-обща, обтекаема форма истинските материални проблеми на детството у нас13. Живкова настоява да се разработи програма за превръщане на монумента в „планетарен символ на единството, мира и красотата, обединяващи човечеството” и дори да се предложи на ЮНЕСКО да го обяви за световен културен паметник. Съвсем ясно прозират мащабните намерения и големите очаквания от асамблеята14.

Международният отзвук от асамблеята действително е много силен и допринася за позитивния образ на България. Приветствия изпращат 29 държавни глави. Провеждането й се отразява от 90 акредитирани журналисти от 22 страни – до тогава нито едно събитие в България не е предизвиквало подобен медиен интерес. В чуждестранния печат излизат над 200 статии и съобщения, в които определено надделява тонът на съпричастие и висока оценка за инициативата15. До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България.

Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация на 30 август 1990 година българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира”, като прекъсва международните контакти и закрива координационния му блок в София – Център „Знаме на мира”.

През 1990 година в нова, значително различаваща се обстановка се създава Фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира”, като неправителствена организация – продължител на идеите на „Знаме на мира”. Неин председател става дъщерята на Людмила Живкова – Евгения Живкова. През 2002 г. се възстановява детската асамблея „Знаме на мира”. Тогава в комплекса „Камбаните” се поставя нова камбана, подарена от папа Йоан Павел II при посещението му в България. Същата година представители на фондация „Людмила Живкова” и Атлантическия клуб в България поставят мемориална камбана на комплекса под наслов „НАТО в служба на мира”. Няколко години по-късно и Израел подарява камбана и така общо броят на камбаните, представляващи отделна страна, става 9116.

От дистанцията на времето може да се каже, че Международната детска асамблея „Знаме на мира” успя да реализира своята цел успешно, а именно чрез децата да бъде проведена идеята за едно глобално, космополитно живеене без различия на пол, възраст, раса и религия.



1Савова, Е., Мичева, З. и К. Аврамов. Людмила Живкова. Живот и дело. С., 1987 г., с. 12.

2 Райнов, Б. Людмила – мечти и дела. С., 2003, с. 194.

3 Кюланов, Д. и Р. Генков. Движението „Знаме на мира” в социално-педагогическия процес. С., 1989, с.12.

4Пак там, с.15.

5 Митева-Михалкова, Р. Българският проект за модернизация на обществото. Транснационални аспекти в българската културна политика при Людмила Живкова. В: Университетски чествания и изследвания по българска история. С., 2008 г., с. 610.

6 Митева-Михалкова, Р. Цит. съч., с. 15.

7 Калинова, Е. Българската култура и политическият императив. С., 2011, 319-320.

9 Калинова, Е. Цит. съч., с. 320.

12 Калинова, Е. Цит. съч., с. 319.

13 Александров, Е. Аз работих с Людмила Живкова. С., 1991 г., 95-96.

14 Калинова, Е. Българската култура..., с. 320.

15 Пак там. с. 321.


Свързани:

Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconПроф. Никола Владов пред „Знаме": в пазарджик навлязох смело в голямата хирургия | Пред „Знаме" професорът си спомни именно за тези години: | 01. 02. 2013 03: 14 | Знаме | стр. 1; 5 |

Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconКултурната политика в българия
Предварителни срещи на председателя, рапортьора и програмния съветник с авторите на националния доклад и с представители на Министерството...
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconПарламентарна асамблея на нато пролетна сесия 2011 варна, българия
Проектодоклад на Подкомитетата по демократично държавно управление „Пост-оранжева Украйна: Вътрешна динамика и приоритети на външната...
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconАсамблея на представителите на регионалните и местните власти в ес
Кр обсъжда на пленарната си сесия приоритетите в бюджетните разходи и индустриалната политика на ес по време на кризата
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconСлънцето свети еднакво за всички Център Амалипе организира национална кампания, посветена на 8 април в над 100 населени места в цялата страна
Рещата са приети ромски химн и знаме. Химнът е популярната и в България песен „Джелем, джелем“ (Бродих, бродих), написана от сърбина...
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconПомогнете с памперси и мокри кърпички | | 19. 04. 2013 02: 47 | Знаме | стр. 2 |
Ивайло. Тази седмица 6 редакцията на „Знаме" се обади председателката на общинския клуб „Диабет " Стефка Чушкова. Молбата й бе от...
Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България iconАсамблея на представителите на регионалните и местните власти в ес
Те подчертаха, че бъдещата политика на сближаване на ес трябва да бъде обезпечена със средства, за да постигне целите си и предупредиха,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом