И за да се произнесе, съдът взе предвид следното




ИмеИ за да се произнесе, съдът взе предвид следното
Дата на преобразуване03.12.2012
Размер98.17 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://smolyandc.judiciary-bg.org/courts/dc/smolian/webbcap.nsf/c68251221868f592c22577cf002ebfe1
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

С Присъда № **/22.02.2011 г. по НОХД № ***/2010 г. Ч.Р. съд е признал подсъдимия И. М. Ю., с ЕГН: *, живущ в с. Н., общ. А., обл. П. за виновен в това, че при условията на опасен рецидив за времето от 16.30 ч. на 04.02.2010 г. до 10.20 ч. на 05.02.2010 г. Ч. използване на техническо средство и Ч. повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел от храм „С.А.”, намиращ се в Г. Ч., У. ”Г. Ч.” № * чужди движими вещи – 420 лв. в различни банкноти и монети, от владението на свещеник С. В. М. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” , във вр. с чл. 58а от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода, като е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в пенитенциарно учреждение - затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноските по водене на делото в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ по сметка на ВСС Ч. РС – Г. Ч..

Така постановеният съдебен акт е обжалван от служебния защитник – А. Н. П.. В жалбата е наведено оплакване за нарушения на материалния закон при определяне на наказанието, като са изложени аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 58а от НК в редакцията й от ДВ, бр. 26/06.04.2010 г., вместо в редакцията й към ДВ, бр. 27/10.04.2009 г., действала към момента на извършване на противоправното деяние, която предвижда прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и се явява по-благоприятна за подсъдимия. Направено е искане за отмяна на атакуваната присъда и за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на С. О. П. счита, че жалбата е неоснователна и законът правилно е приложен.

Пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебния си защитник. Поддържат въззивната жалба и изразяват становище, че следва да се определи наказание под най-ниския предел при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.02.2010 г. подсъдимият Ю. тръгнал с автобус от Г. П. за Г. Ч. с намерение да набави средства за храна за децата и внуците си, като взел със себе си метална щанга. След като пристигнал в Г. Ч. и изчакал да се стъмни, отишъл до църквата „Св. А.” на У. ”Г. Ч.” № *, прескочил оградата на църквата, влязъл в двора и разбил с помощта на металната щанга трите врати на западния вход на църквата, след което влязъл вътре. Впоследствие подсъдимият Ю. обиколил сградата на църквата, изкачил се по стълбите от северната й страна и с помощта на намереното в тревната площ дърво се качил на покрива на сградата, където открил отвор, покрит с ламарина от западната страна. След като слязъл от покрива, влязъл в преддверието на храма, разбивайки северната врата с носената от него щанга. Вътре той разбил дървената каса, намираща се в центъра на помещението пред олтара и взел от нея сумата от около 280 лв., извадил чекмеджето под пангара и взел от него найлонов пакет с около 140 лв. /в найлоновия плик имало около 60 лв. в монети и 89 лв. в банкноти, прибрани в шкафа под пангара от св. С. Д. и св. Н. К. - църковни помощници-иподякони, които следобеда на същия ден – 04.02.2010 г. почистили храма/. След това подсъдимият си тръгнал, по пътя оставил металната щанга в кош за боклук, а по-късно изхвърлил и обувките, които носил по време на кражбата.

На 04.02.2010 г. св. М. - енорийски свещеник в храм „Св. А.” в Г. Ч. отключил храма и деактивирал сигнално-охранителната техника в църквата. Тъй като същият ден той трябвало да пътува извън града, оставил на двамата църковни помощници да почистят храма и да го заключат. След като се прибрал обратно в Г. Ч. вечерта на 04.02.2010 г., св. М. бил изморен и заспал веднага, без да активира охранителната система на църквата. На другия ден около 10.20 ч. отишъл в църквата, отключил южните врати и влязъл вътре. Стигайки до западния вход, където се намирал ключа за осветлението, забелязал, че западните врати /две дървени и една метална/ били отворени, по тях и по пода до тях имало отломки от дърво и метал, а цялата планка на металната врата била деформирана, за което незабавно уведомил полицията. След пристигането на органите на реда св. М. забелязал, че северната врата също била разбита, дървената каса била празна и с разбити панти, а до нея бил катинара, с който била заключена. В касата се съхранявали банкноти от по 2 лв., 5 лв., 10 лв. и 20 лв., както и много монети всички на общата стойност около 280 лв., както и две касови бележки. Парите и бележките липсвали. Чекмеджето на пангара било извадено от мястото, където стояло и било празно, от него липсвали прибраните от помощниците пари на обща стойност около 149 лв., а монетникът, който обикновено стоял в чекмеджето, бил поставен отстрани на масата.

С протокол от 05.02.2010 г. е извършен оглед на местопроизшествието, в който са описани и заснети следи от обувки - намерени в двора до входната врата към двора и на стълбите в северния двор на храма. С протокол от 14.05.2010 г., ведно с фотоалбум е извършен следствен експеримент, при който подсъдимият Ю. точно и последователно описал мястото и начина на своето влизане на 04.02.2010 г. в църквата, като направеното описание напълно кореспондира на събраните по делото доказателства - жалба от св. М., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, свидетелски показания на св. М., св. К., св. М., св. Д., св. М., св. З. К., протокол от църковно настоятелство при храм „Св. А.”, обяснения на обвиняемия, протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбум.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че от субективна и обективна страна подсъдимият И. М. Ю. е осъществил състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” , във вр. с чл. 58а от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода, като е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в пенитенциарно учреждение - затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Въззивният съд кредитира както фактическите констатации, така и направените правните изводи на районния съд, с изключение в частта досежно определяне на наказанието, тъй като се основават на правилна и обективна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна по следните съображения:

По безспорен начин се установява авторството на извършеното от подсъдимия деяние – протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелски показания, следствен експеримент, както и самопризнанието на подсъдимия, направено и в досъдебната, и в съдебната фаза на производството. Подсъдимият е годен субект на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, за което е предявено обвинението. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че по отношение на подсъдимия е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, предвид предишните му осъждания.

Подсъдимият Ю. е бил осъждан многократно, като по-голямата част от присъдите са с наложени ефективни наказания „Лишаване от свобода” и за времето от 09.10.2000 г. до 22.04.2009 г. е изтърпявал наказания в З. - Г. П. видно от приложената Справка за съдимост. С Присъда от 05.12.2000 г. по НОХД № **/2000 г. по описа на РС - Г. Ч., влязла в сила на 17.05.2001 г. на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, за което е постановено ефективно изтърпяване за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” от НК, а с Присъда от 13.11.2001 г. по НОХД № **/2001 г. по описа на РС - Г. Първомай, влязла в сила на 14.12.2001 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, за което е постановено ефективно изтърпяване за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, което е изтърпял в периода от 20.05.2005 г. до 19.05.2008 г. При изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, наложено с Присъда от 23.01.2002 г. по НОХД № ***/2001 г. по описа на РС – Г. П. влязла в сила на 25.02.2002 г. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. І и т. 4, пр. ІІІ, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б” от НК на 22.04.2009 г. подсъдимият Ю. е бил помилван със Закон за амнистия с остатък 2 години и 27 дни. И трите наказания са изтърпени ефективно /с изключение на остатъка след амнистирането/ и не са изтекли сроковете по чл. 30 от НК.

Правилно и обстойно първоинстанционният съд е анализирал събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства досежно наличието на изпълнително деяние, извършено от подсъдимия за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Подсъдимият И. М. Ю. е установил владение върху чужди вещи - пари, собственост на храм „Св. А.” в Г. Ч., оставени във владението на свещеник В. В. М.. Безспорно се установява, че вещите са чужди – в този смисъл са протокола от църковно настоятелство при храм „Св. А.” в Г. Ч. и показанията на св. М., както и механизма на извършване на деянието - проникването с взлом във църквата и използване на техническо средство – металната щанга, според признанията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство. Присвояването е противозаконно - за него не е имало никакво годно правно основание - нито знание, нито съгласие на пострадалия, ясно изявено в неговите показания. От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал го е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Извършвайки проверка на присъдата, въззивният съд намира, че наложеното наказание не е съобразено с чл. 58а от НК. Предвид обстоятелството, че производството се е развило по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при благоприятната за подсъдимия последица, регламентирана в чл. 373, ал. 2 от НПК, а именно „ако постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК”. Цитираната разпоредбата на чл. 58а от НК указва специфичния ред, който съдът следва да съблюдава, когато определя наказанието в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК. Нормата на чл. 58а се явява специалната норма за определяне на наказанието. От момента на извършване на деянието – 04.02.2010 г. до момента на постановяване на атакуваната присъда – 22.02.2011 г. разпоредбата на чл. 58а от НК претърпя законодателна промяна - в редакцията й към момента на извършване на деянието – ДВ, бр. 27/10.04.2009 г. чл. 58а от НК е със следния текст: „Когато в производството по чл. 372, ал. 4 НПК съдът постанови осъдителна присъда, той може да не наложи най-тежкото по вид наказание, при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 от НК”. Със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 26/06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г., нормата на чл. 58а от НК гласи: „При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета”.

При това положение, съобразявайки правилото на чл. 2, ал. 2 от НК при последвали различни закони до влизане в сила на присъдата, наказанието на подсъдимия следва да се определи при прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията й от ДВ, бр. 27/10.04.2009 г., който закон се явява най-благоприятен за него, като се съобразят две предпоставки: 1/ дали в санкционната част на съответния престъпен състав е предвидено едно или повече наказания и 2/ ако наказанията са две или повече, дали същите са в кумулативност или алтернативност. В настоящия случай се касае за кражба при условията на опасен рецидив и в санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2, предложение първо /т. е. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 от НК/ е предвидено само едно наказание - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а не алтернативно различни наказания.

След анализ на събраните доказателства по делото и направеното от подсъдимия съмопризнание, както и при съблюдаване тежестта на престъпното посегателство, стойността на отнетите вещи и личната опасност на извършителя, настоящата инстанция намира, че на И. М. Ю. следва да бъде наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, при условията на чл. 58а /в редакцията й от ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./, във вр. с чл. 55 от НК. При определяне на наказанието не следва да се обсъждат предишните осъждания на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те обуславят квалификацията на престъплението във връзка с рецидива - съобразно чл. 56 от НК те са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Въззивният съд счита, че наказанието лишаване от свобода за две години и шест месеца се явява справедливо и съответно на изискванията на чл. 36 НК, както и на моралната укоримост на престъплението и е подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

При това положение благоприятната последица за подсъдимия се изразява в прилагането на правилата на чл. 58а /в редакцията й от ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./, във вр. с чл. 55 от НК, тъй като определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, намалено с една трета при условията на неправилно приложената норма на чл. 58а от НПК в редакцията й ДВ, бр. 26/06.04.2010 г. е по-неблагоприятно в сравнение с определеното от настоящия съдебен състав наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК.

По изложените съображения въззивният съд намира, че са налице основания за изменение на обжалваната присъда в частта, с която И. М. Ю. е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода, като наказанието следва да бъде намалено на две години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и не е констатирано наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон или необоснованост на присъдата в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :


ИЗМЕНЯ Присъда № **/22.02.2011 г., постановена по НОХД № ***/2010 г. по описа на Ч. Р. съд в частта, с която И. М. Ю. е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода, като намалява наказанието на две години и шест месеца лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ

Свързани:

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе, съдът взе предвид следното
Съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе съдът взе предвид следното
В този смисъл моли съдът да отмени определението на районния съд и допусне исканото обезпечение
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе съдът взе предвид следното
Моли съдът да отмени разпореждането и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл....
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и от техния анализ и оценка съдът прие следното за установено
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
...
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе в предвид следното
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали съдът прие за установено във фактическо отношение следното
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом