2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията




Име2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията
страница1/5
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.71 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://www.catfriends-bg.org/freeUploadDir/file/PRAVILNIK_za_prilagane_na_Zakona_za_veterinarnom
  1   2   3   4   5
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност

Приет с ПМС № 118 от 27.06.2000 г., обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., в сила от 18.07.2000 г., изм., бр. 4 от 12.01.2001 г., бр. 62 от 29.07.2005 г., в сила от 30.08.2005 г.

Библиотека закони - АПИС, т. 9, р. 6, № 960а

Раздел I


Общи положения

Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност, наричан по-нататък "закона".

Чл. 2. (1) Органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), които осъществяват ветеринарномедицински контрол, определен в закона, се легитимират при извършване на дейността си със служебна карта по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.


(2) Картата по ал. 1 се предава в Главното управление (ГУ) на НВМС при прекратяване на контролните функции на притежателя й.

Чл. 3. (1) Дейността на службите по чл. 3, ал. 2, т. 8 от закона се осъществява под контрола и методическото ръководство на НВМС.


(2) Службите по ал. 1:


1. изпълняват държавната профилактична програма и мерките от списъка по чл. 30 и 31 от закона при осъществяване здравеопазването на животните;


2. извършват ветеринарно-санитарен контрол на суровините и продуктите от животински произход, произведени и предназначени за използване в съответното ведомство;


3. отчитат дейността по т. 1 и 2 пред съответните органи на НВМС по същия ред, както и поделенията й.

Чл. 4. (1) Главното управление на Националната ветеринарномедицинска служба издава бюлетин, който съдържа информация за дейността на държавните ветеринарномедицински органи.


(2) Ръководителят на НВМС утвърждава образци на ветеринарномедицинските документи, посочени в правилника, и ги публикува в бюлетина по ал. 1.

Раздел II


Ветеринарномедицинска диагностика, наука, образование и следдипломна квалификация

Чл. 5. Лабораториите за ветеринарномедицинска диагностика осъществяват дейността си, ако отговарят на изискванията, определени с наредби на министъра на земеделието и храните по чл. 14, ал. 4 и чл. 20, ал. 2 от закона.

Чл. 6. (1) Лицата, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска дейност в лаборатория, подават заявление по образец до ръководителя на НВМС.


(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:


1. предложение за организацията на дейността на лабораторията, което съдържа:


а) вид на изследванията, които ще се извършват;


б) описание на оборудването;


в) методи за извършване на изследванията;


г) справка за броя на персонала;


д) длъжностни характеристики на персонала и квалификацията му;


2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията;


3. документ за собственост или за учредено право на ползване за помещенията на лабораторията.


(3) Ръководител на лаборатория може да бъде лице, което има най-малко три години лабораторен стаж.

Чл. 7. (1) Ръководителят на НВМС определя със заповед комисия, която извършва проверка на документите по чл. 6, ал. 2 и проверка на място в лабораторията за съответствие с ветеринарномедицинските изисквания.


(2) Комисията по ал. 1 представя на ръководителя на НВМС протокол за резултатите от проверката, който съдържа предложение за утвърждаване или за мотивиран отказ.


(3) В едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 6, ал. 1 ръководителят на НВМС изготвя предложение по чл. 14, ал. 3 от закона до министъра на земеделието и храните.


(4) Министърът на земеделието и храните в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 3 със заповед го утвърждава или мотивирано отказва.


(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.


(6) Утвърдените от министъра на земеделието и храните лаборатории се вписват в регистър на ГУ на НВМС и на лицата по чл. 6 се издава удостоверение, съдържащо вида на изследванията, които се извършват в лабораторията.

Чл. 8. В лабораториите се водят следните документи:


1. за произход, дата на производство, дата на получаване и срок на годност на използваните при изследванията реагенти, химикали или биологични препарати;


2. протоколи за анализ, които съдържат:


а) номера и датата на съставянето им;


б) данни за пробите - идентификация, дата на вземане, метод на изследване;


в) резултатите от изследванията;


г) заключение;


д) подписа на извършилия изследването и на ръководителя на лабораторията;


3. лабораторен дневник, прошнурован, прономерован и подпечатан от ръководителя на лабораторията, в който се отбелязват:


а) датата на постъпване на пробата и номерът на съпроводителното писмо;


б) видът на пробата и годността й за изследване;


в) видът на изследването, за което е изпратена;


г) изпращачът;


д) произходът на пробата;


е) резултатът от изследването и номерът на протокола за анализ;


4. инструкции за работа с лабораторните уреди и начинът на съхраняване и изследване на пробите.

Чл. 9. Лабораториите са длъжни:


1. да регистрират резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания;


2. да използват утвърдени в страната и/или международно признати методи;


3. да уведомяват незабавно устно и писмено съответната РВМС и ГУ на НВМС за наличие на:


а) причинители на заболявания от списъка по чл. 31, ал. 1 от закона и на други заболявания с масов характер по животните, както и такива, които представляват опасност за здравето на хората;


б) техногенни замърсители, хормони, стимулиращи вещества и лекарствени препарати над пределно допустимите нива;


4. да съхраняват изследваните проби в случаите по т. 3, букви "а" и "б" съобразно изискванията до изпращането им в референтна лаборатория по разпореждане на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) или на ГУ на НВМС;


5. да съхраняват документите по чл. 8 за срок 3 години.

Чл. 10. (1) Лабораториите участват в Национална програма за професионално лабораторно тестване, изготвена от НВМС.


(2) Тестването на лабораториите по програмата по ал. 1 се организира и ръководи от съответната национална референтна лаборатория.


(3) Националните референтни лаборатории се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на НВМС.


(4) Лабораториите по ал. 3 участват в международни тествания, ръководени от съответната световна референтна лаборатория.

Чл. 11. (1) Тестванията по чл. 10, ал. 2 се провеждат ежегодно и имат за цел да установят квалификацията на персонала в лабораториите за извършване на специфични диагностични изследвания.


(2) Националната референтна лаборатория:


1. удостоверява успешното преминаване на теста;


2. прави предписания за отстраняване на констатираните пропуски и посочва срок за отстраняването им; след изтичането на определения срок се извършва повторно тестване.


(3) Когато при повторното тестване по ал. 2, т. 2 резултатът е незадоволителен, ръководителят на съответната национална референтна лаборатория уведомява ръководителя на НВМС, който обявява за невалидно издаденото удостоверение по чл. 7, ал. 6 и издава ново, в което този вид изследване не е включено. Невалидността на удостоверението се обявява в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

Чл. 12. (1) Курсовете за ветеринарни лекари по чл. 11, ал. 4 от закона се провеждат във ветеринарномедицински факултет на акредитирано висше учебно заведение.


(2) На завършилите курса ветеринарни лекари се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на образованието и науката.


(3) Разходите по обучението на курсистите са за тяхна сметка.

Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със Съюза на ветеринарните лекари в България (СВЛБ) организира курсове за следдипломна квалификация на служителите си.


(2) Ръководителят на НВМС със заповед определя:


1. програмата и срока на обучение;


2. участниците в курса;


3. мястото на провеждане на занятията;


4. начина на финансиране.


(3) В ГУ на НВМС се води списък на завършилите курсове за следдипломна квалификация, който се публикува в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

Чл. 14. Националната ветеринарномедицинска служба дава становище по учебните планове и програми на ветеринарномедицинските учебни заведения.

Раздел III


Условия и ред за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика

Чл. 15. (1) Частна ветеринарномедицинска практика се разрешава в определен район на дейност при наличието най-малко на един от следните обекти:


1. амбулатория;


2. клиника (лечебница);


3. лаборатория.


(2) Обектите по ал. 1 трябва да отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с наредба, издадена на основание чл. 20, ал. 2 от закона.

Чл. 16. (1) Лицата, които желаят да упражняват частна ветеринарномедицинска практика в обектите по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2, подават заявление до директора на РВМС, на чиято територия ще практикуват.


(2) Заявлението по ал. 1 съдържа трите имена на лицето, данни от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта и района на дейност.


(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:


1. диплома за ветеринарномедицинско образование;


2. декларация, че лицето не е лишено от правото да упражнява ветеринарномедицинска професия.

Чл. 17. (1) Директорът на РВМС в 3-дневен срок определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението по чл. 16, ал. 2, с ветеринарномедицинските изисквания, определени в наредбата по чл. 20, ал. 2 от закона.


(2) За нередностите, установени при проверката, комисията в 3-дневен срок уведомява писмено заявителя, като посочва срок за отстраняването им.


(3) След изтичането на срока по ал. 2 комисията извършва повторна проверка и в 3-дневен срок изготвя протокол със заключение, който представя на директора на РВМС.


(4) Директорът на РВМС издава разрешително или мотивирано отказва издаването му в 7-дневен срок от представянето на протокола от комисията.


(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.


(6) Разрешителните се издават в 3 еднообразни екземпляра, двата се връчват на лицето (за него и общината), а третият се съхранява в РВМС. Данните от него се вписват в регистър на НВМС.


(7) Разрешителното се получава след заплащане на такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 18. При промяна на района на дейност, за който е издадено разрешителното, се издава ново по реда на чл. 17, като за него не се заплаща таксата по чл. 17, ал. 7.

Чл. 19. (1) Лицата, получили разрешително за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика, в едномесечен срок представят в общината екземпляр от разрешителното по чл. 17, ал. 6, което е условие за осъществяване на дейността им.


(2) Съответната община вписва в регистър лицата, представили разрешително. Регистърът съдържа трите имена, адреса и номера на ветеринарномедицинското разрешително.


(3) За вписването в регистъра общината издава удостоверение по образец.

Чл. 20. (1) Разрешителното за частна ветеринарномедицинска практика се отнема:


1. когато частнопрактикуващият ветеринарен специалист за извършени нарушения в продължение на 12 месеца е наказан с 3 влезли в сила наказателни постановления, с всяко от които е наложена глоба над размера по чл. 107 от закона;


2. при лишаване от право за упражняване на ветеринарномедицинска професия по чл. 105 от закона или по съдебен ред;


3. в случаите по чл. 12, ал. 4 от закона.


(2) При отнемане на разрешителното ветеринарният специалист може да кандидатства отново по реда на чл. 16 след:


1. изтичане на една година от отнемането - в случая по ал. 1, т. 1;


2. след изтърпяване на наказанието по ал. 1, т. 2;


3. след получаване на удостоверение за завършен опреснителен курс по програма, утвърдена от факултетите по ветеринарна медицина - в случая по ал. 1, т. 3;


4. при виновно неизпълнение на задълженията по чл. 43, ал. 1.

Чл. 21. Действието на разрешителното се прекратява:


1. при смърт на лицето;


2. по писмено заявление на лицето.

Чл. 22. (1) Отнемането и прекратяването на действието на разрешителното за частна ветеринарномедицинска практика се извършват с мотивирана заповед на директора на РВМС, с изключение на случая по чл. 21, т. 1.


(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.


(3) На основание на заповедта по ал. 1 ветеринарният специалист се заличава от регистъра по чл. 17, ал. 6, а разрешителното се обявява за невалидно в местен всекидневник и в бюлетина по чл. 4, ал. 1.


(4) Влязлата в сила заповед по ал. 1 в 3-дневен срок се изпраща на общината и на заинтересувания ветеринарен специалист.

Чл. 23. (1) Министърът на земеделието и храните по предложение на ръководителя на НВМС утвърждава със заповед списък на ветеринарните участъци.


(2) Списъкът по ал. 1 съдържа адреса на регистрация на ветеринарния участък и включените в него населени места.

Чл. 24. До участие в конкурс за издаване на лицензия по чл. 17, ал. 2 от закона се допускат ветеринарни лекари, отговарящи на изискванията по чл. 12 от закона.

Чл. 25. Конкурсът за издаване на лицензия се обявява от директора на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък.

Чл. 26. Обявата се публикува в един централен и един местен всекидневник не по-късно от 2 седмици преди провеждането на конкурса.

Чл. 27. За участие в конкурса кандидатите подават писмено заявление до директора на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък. Към заявлението се прилагат:


1. нотариално заверено копие от дипломата за висше ветеринарномедицинско образование;


2. професионална автобиография;


3. декларация, че не е лишен от правото по чл. 105 от закона;


4. медицинско свидетелство;


5. разрешително по чл. 16, ал. 6;


6. удостоверение по чл. 19, ал. 3.

Чл. 28. Постъпилите заявления по чл. 27 се завеждат в деловодството на РВМС. Нередовните документи се връщат на кандидата.

Чл. 29. (1) Конкурсът се провежда от комисия, определена със заповед на ръководителя на НВМС за всяка РВМС.


(2) Комисията по ал. 1 се състои от петима ветеринарни лекари - председател, секретар и трима членове, единият от които е представител на СВЛБ.


(3) Комисията провежда конкурс за издаване на лицензия за ветеринарен участък по документи и след събеседване с всеки от кандидатите. Оценяването на кандидатите се извършва по предварително определени критерии, посочени в заповедта за назначаване на комисията.


(4) Конкурс се провежда и когато има само един кандидат.


(5) Комисията взема решение с обикновено мнозинство и съставя протокол с мотиви, в който класира кандидатите.


(6) Комисията представя на генералния директор на НВМС протокола от конкурса в 7-дневен срок от провеждането му.

Чл. 30. Ръководителят на НВМС в 7-дневен срок от получаването на протокола на съответната комисия:


1. издава лицензия;


2. мотивирано отказва издаването на лицензия.

Чл. 31. (1) Отказът по чл. 30, т. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.


(2) При отказ на кандидата или при отказ за издаване на лицензия по чл. 30, т. 2 лицензия се издава на следващия по ред класиран кандидат, а при липса на такъв се обявява нов конкурс.

Чл. 32. (1) Лицензията се издава на хартия с удостоверителни знаци в 3 екземпляра - по един за лицето, РВМС и ГУ на НВМС, по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.


(2) Лицензията се издава за неопределен срок и за обслужване на един ветеринарен участък.


(3) За издаването на лицензия се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 33. Лицензираният ветеринарен лекар:


1. има право на собствен щемпел, отговарящ на следните изисквания:


а) да е изработен от подходящ материал;


б) да има правоъгълна форма с размери 3 см на 5 см;


в) да съдържа: регистрационния кодов номер по чл. 34, ал. 2, т. 1; името и фамилията на ветеринарния лекар; наименованието на ветеринарния участък и наименованието на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък;


2. осигурява изпълнението на държавната профилактична програма по чл. 30 от закона;


3. води необходимата отчетна документация по образци, утвърдени от ръководителя на НВМС, и я представя на РВМС;


4. изпълнява разпорежданията на РВМС, свързани със здравеопазването на животните;


5. налага мерките, предвидени в закона, за профилактика и борба със заразните и паразитните болести;


6. съставя констативен протокол, утвърден по реда на чл. 4, ал. 2, за нарушения на закона на територията на ветеринарния участък, който изпраща в съответната РВМС за предприемане на мерки.

Чл. 34. (1) Националната ветеринарномедицинска служба води регистър за издадените лицензии.


(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:


1. регистрационния кодов номер;


2. датата на издаване на лицензията;


3. датата и номера на решението на комисията;


4. името и ЕГН на лицензирания ветеринарен лекар;


5. адреса на регистрация на ветеринарния участък и включените в него населени места;


6. регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия се намира ветеринарният участък;


7. датата и номера на заповедта за отнемане или прекратяване на лицензията и причините за това;


8. забележка.

Чл. 35. (1) При изгубване или унищожаване на лицензията ветеринарният лекар е длъжен да уведоми РВМС в 7-дневен срок.


(2) Изгубена или унищожена лицензия или щемпел се обявяват за невалидни от ръководителя на НВМС в бюлетина по чл. 4, ал. 1. Нова лицензия се издава срещу заплащане на такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 36. Издадена лицензия се отнема:


1. при отказ на лицензирания ветеринарен лекар да сключи договор по чл. 40;


2. при виновно неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 4 от закона;


3. при системни или груби нарушения на закона и на нормативните актове по прилагането му;


4. при лишаване от право да се упражнява ветеринарномедицинска професия по административен или съдебен ред.

Чл. 37. Издадената лицензия се прекратява:


1. при смърт на лицето;


2. по заявление на лицето;


3. когато лицето по обективни причини не може да осъществява дейността.

Чл. 38. (1) Директорът на РВМС в 3-дневен срок уведомява ръководителя на НВМС за настъпване на обстоятелствата по чл. 36 и 37.


(2) Отнемането и прекратяването на лицензия се извършват с мотивирана заповед на ръководителя на НВМС.


(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на лицензирания ветеринарен лекар и се изпраща на РВМС, която обявява лицензията за невалидна на видно място в кметството, в което е адресът на регистрация на ветеринарния участък.


(4) Заповедта за отнемане на лицензията по чл. 36 или за прекратяване на лицензия по чл. 37, т. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 39. (1) При липса на кандидат ветеринарен лекар за издаване на лицензия изпълнението на държавната профилактична програма на територията на ветеринарния участък се осигурява от съответната РВМС.


(2) За изпълнение на програмата по ал. 1 директорът на РВМС може да сключи договор с ветеринарен техник (фелдшер) при условията на чл. 41 и 42.

Чл. 40. Директорът на съответната РВМС сключва ежегодно договор за изпълнение на държавната профилактична програма с лицензирания ветеринарен лекар.

Чл. 41. (1) Ветеринарните техници (фелдшери) упражняват ветеринарномедицинска практика в границите на своята правоспособност и по предписание или под контрола на ветеринарния лекар, отговарящ за съответния район, с когото сключват договор.


(2) Копие от договора по ал. 1 се представя в РВМС.


(3) Ветеринарните техници (фелдшери) имат право да извършват:


1. ветеринарномедицински манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;


2. вземане на проби за лабораторно изследване;


3. нормално и ортопедично подковаване на животни;


4. изкуствено осеменяване на животни;


5. дезинфекция, дезинсекция, дезодорация, дератизация и фумигация на обекти и девастация на пасища и терени.


(4) Правоспособност за дейностите по ал. 3, т. 3, 4 и 5 се придобива след успешно завършване на курс, което се удостоверява с документ.

Чл. 42. (1) На ветеринарните техници (фелдшери) се забранява:


1. да поставят окончателни диагнози и да назначават лечение, включително издаването на рецепти;


2. да извършват самостоятелно хирургически операции на животни, които изискват лекарска компетентност;


3. да прилагат силнодействащи, упойващи и отровни вещества при лечение на животни;


4. да извършват туберкулинизация.


(2) Ветеринарните техници (фелдшери) са длъжни:


1. при съмнение за поява на заразни и паразитни заболявания, зоонози и други заболявания с масов характер незабавно да уведомят ветеринарния лекар, под чието ръководство работят, или съответната РВМС;


2. да изпълняват точно указанията на ветеринарния лекар.

Чл. 43. (1) Частнопрактикуващите ветеринарни специалисти са длъжни:


1. при съмнение или диагностициране на особено опасни заразни и паразитни болести и зоонози или при поява на масови заболявания или смъртност по животните да уведомят незабавно РВМС и кмета на общината и да предприемат ограничителните мерки по закона;


2. да изпълняват разпорежданията на органите на НВМС за ликвидиране на епизоотии и масови паразитози;


3. да предотвратяват консумация и преработка на месо, добито при неотложно клане на животни, като вземат мерки по чл. 23 от закона за изясняване характера на заболяването и уведомяват незабавно РВМС за даване на направление за реализация;


4. да уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на прилаганите лекарствени средства и за здравните последици от неспазването им;


5. да водят амбулаторен дневник за прегледани и лекувани животни по образец, утвърден от ръководителя на НВМС;


6. да изпращат на органите на НВМС информация по утвърдените образци;


7. да предоставят при поискване от държавните ветеринарномедицински органи водената от тях документация;


8. да спазват установените санитарно-хигиенни, противоепизоотични и противоепидемични правила за работа;


9. да поставят на видно място в амбулаторията, лечебницата или лабораторията ценоразписа за ветеринарномедицинските услуги, които извършват;


10. предварително да уведомяват стопаните за промяна в цената на услугата, когато в процеса на изследването и лечението се налагат допълнителни процедури и манипулации;


11. да уведомяват незабавно кмета на общината и съответните държавни ветеринарномедицински органи за констатирани пропуски при трупосъбирането и загробването на умрели животни.


(2) При необходимост от уточняване на диагнозата ветеринарните лекари са длъжни да извършват аутопсии на умрели животни и да изпращат материал за лабораторни изследвания.

Чл. 44. (1) Кооперации, търговски дружества и организации, които предоставят на частнопрактикуващ ветеринарен лекар клиники, амбулатории и лаборатории за ветеринарномедицинско обслужване на собствени животни, са длъжни да спазват условията и реда, установени с правилника.


(2) Кооперациите, търговските дружества и организациите по ал. 1 са длъжни:


1. да поддържат клиниката, амбулаторията и лабораторията в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;


2. да сключат договор с частнопрактикуващия ветеринарен лекар, копие от който да представят в РВМС.

  1   2   3   4   5

Свързани:

2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconБиография cv на проф дин Велико Станчев Лечев ­
Висше образование Приет за студент по специалност “История” във Великотърновския университет “Св св. Кирил и Методий” през 1979 г....
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconГ. Днес, г в гр./с област община между
Егн: местоживеене: гр./с. Община: п к лична карта №: изд на от мвр oбразование: специалност: диплома №: издадена от трудов стаж
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconПроизводство по реда на чл. 258 и сл от гпк
Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред/уутсср/ за периода от 01. 03. 1968г до 30. 09. 1969г., като е признал за установено,...
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconУниверситетски архив
Превод на диплома за завършено висше образование в су “Св. Кл. Охридски” на проф. Ст. Консулов. Печатно. Немски ез. Оригинал
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconСпециализации и научни командировки в чужбина
Вту “Св св. Кирил и Методий” — Диплома за висше образование, специалност Френска филология
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconУниверситетски архив
Превод на диплома за завършено висше образование в су “Св. Кл. Охридски” на проф. Ст. Консулов. Печатно. Немски ез. Оригинал
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconДипломи и свидетелства
Диплома за висше образование – виси, спец. „Пгс” с рег. №9867/04. 07. 1973 г и приложение към нея
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconЗакона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
Делото е образувано по предявен иск от И. М. Д. от с. К., общ. Гоце Делчев, обл. Б. против Районно управление "Социално осигуряване"...
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconБиография на доц д-р Пелагия Михайлова Терзийска
Диплома за завършено висше образование – образователно- квалификационна степен “Магистър по начална училищна педагогика”
2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията iconДиплома за завършено висше юридическо образование
На кандидатите за участие в изпита за придобиване на правоспособност на частни съдебни изпълнители, подали нередовни документи
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом