Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в




ИмеРецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в
Дата на преобразуване02.12.2012
Размер134.74 Kb.
ТипКонкурс
източникhttp://mu-pleven.bg/procedures/acad/13/Recenzia_Deligeorgiev.doc
РЕЦЕНЗИЯ

по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор”

по Органична химия с шифър 01.05.03. за нуждите на Медицински Университет - Плевен обявен в Държавен вестник брой 91 от 18.11.2011 год.

с кандидат Стефан Емилов Бояджиев, „Доктор на науките” по Органична химия, доцент в сектор Химия на катедра „Химия и биохимия, Физика и биофизика” към МУ-Плевен


Рецензент: Проф. Тодор Георгиев Делигеоргиев, дхн,

Химически факултет в СУ „Св. Кл. Охридски”


За конкурса е подал документи единствен кандидат – доц. Стефан Емилов Бояджиев, дхн.

Стефан Бояджиев е роден през 1956 г. Висше образование по химия завършва през 1981 г. в Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” със специалност (магистратура) по Органична химия. През същата година постъпва като химик в Секция „Органичен синтез и стереохимия” на Института по органична химия с център по фитохимия (ИОХЦФ) в БАН. През 1984 г. заема с конкурс длъжността Научен сътрудник III ст., а през 1988 г. – II ст. в същата секция. От 1989 г. до 2008 г. работи в Химическия факултет на Университета в Невада, гр. Рино, САЩ. Там е назначен като „Доцент-изследовател” в началото на 1995 г. От 2008 г до настоящем работи в Катедра „Химия и биохимия, физика и биофизика” в Медицинския университет – Плевен. От 2010 г. заема с конкурс академичната длъжност „Доцент” в същата катедра.

Стефан Бояджиев придобива професионалната си квалификация от Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, където е работил под ръководството на проф. М. Паламарева и проф. Н. Берова; от ИОХЦФ-БАН където е работил в секцията с акад. Б. Куртев и в сътрудничество с проф. Г. Снатце (ФРГ) и от Химическия факултет на Университета в Невада, гр. Рино, където е работил заедно с проф. Д. Лайтнер. Всички споменати изследователи са допринесли за оформянето на Ст. Бояджиев като самостоятелен научен работник. Израстването му преминава през защита в 1988 г. на дисертация на тема „Получаване, стереохимия и кръгов дихроизъм на хирални арил-пиридилметани” с ръководител проф. Н. Берова за придобиване на образователната и научна степен «доктор» по специалността Органична химия. През 2011 г. защитава дисертационен труд „Стереохимия на линейни тетрапироли, производни от жлъчните пигменти и техните съставни елементи” за придобиване на научната степен «доктор на науките» по Органична химия.

Стефан Бояджиев е представил общ списък на публикациите си, който съдържа 103 заглавия, включително участията в конгреси и конференции. В този списък са изброени 78 статии в периодични списания, повечето от които са реферирани и са с висок международен авторитет. Сред тези статии се открояват 4 обзорни статии, една глава в известната поредица на S. Patai (което аз считам за много престижно) и една статия в енциклопедия. Четири участия в международни конгреси са описани с по-дълго изложение в съответните сборници, преди публикуване на материала в списание. Списъкът съдържа 4 авторски свидетелства за изобретения и 11 резюмета от участия в конгреси и конференции, както и авторефератите на двете дисертации. С дисертацията за образователната и научна степен «доктор» за свързани 9 заглавия, а други 28 са в основата на дисертационния труд за присъждане през 2011 г. на научната степен «Доктор на химическите науки» по специалността Органична химия. Бояджиев е първи автор на 62 публикации и втори – на 14, което убедително показва съществения му личен принос към повечето от публикуваните резултати. Справката показва сумарен импакт фактор 176.96, цифра която е впечатляваща. Публикациите на Ст. Бояджиев са цитирани 506 пъти до месец ноември 2011 г. За сравнение, в Приложение 1 към Правилника за РАС в МУ-Плевен се изискват 7 публикации в международни списания, 20 цитирания и импакт фактор >10.

Приносите в публикациите, свързани с двата дисертационни труда са били вече обсъждани в съответните рецензии преди защитите, затова няма да се спирам подробно на тях. Научните трудове, несвързани с дисертациите са 51 на брой и се подразделят както следва:

  • 46 статии в научни списания, от които 2 в български списания. Всички статии са на английски език.;

  • 2 глави в книги;

  • 3 съобщения на международни конгреси, публикувани с пълен текст.

Списъкът на несвързаните с дисертациите трудове включва също 11 участия в конференции и други научни прояви, което говори за значителна активност на кандидата в текущо излагане на научните си постижения пред широк международен форум.


Научноизследователската продукция (научна дейност и научна активност) на Стефан Бояджиев е голяма, но може да се характеризира като фокусирана в няколко главни направления. Те са целенасочени към разкриване на триразмерната структура на разнообразни по тип молекули. Основна част от изследователската му работа се формира от приложения на спектрални методи, в частност кръгов дихроизъм (CD) и ЯМР, към стереохимични проблеми. Основните приноси бих систематизирал по следния начин:

I. Приноси от стереохимичните изследвания на молекули с вицинални ароматни хромофори, представени в списъка с номера 34-36, 38, 47, 85-88, 93-97.

Тези изследвания са от първоначалния период от работата на Стефан Бояджиев в ХФ на СУ и в ИОХЦФ-БАН. Относителната и абсолютната конфигурация на изолираните в индивидуален вид четворки диастереомерни съединения, синтезирани от алдолни реакции с участие на (–)-ментилфенилацетат и ароматни алдехиди, е била доказана с химична корелация и спектрални методи. Кръгово-дихроичните спектри на тези системи са били използвани за обогатяване базата данни от подобни съединения с два вицинално разположени арилови хромофора и са били анализирани в областта на най-дълговълновия електронен преход. Той е показал адитивност на Котоновите ефекти съобразно конфигурацията на хиралните центрове.

Диестерите на (1S, 2S)- и (1R, 2R)-циклохександиол и диамидите на (1S, 2S)- и (1R, 2R)-диаминоциклохексан с p-хидроксиканелена киселина са били използвани като моделни съединения с интензивен, двузначен кръгов дихроизъм, който е в съответствие с правилото за екситонна хиралност. Установена е силна зависимост на Котоновите ефекти от тези съединения от рН и природата на разтворителя.

ІІ. Приноси свързани със синтеза, пространствената структура, кръговия дихроизъм и физиологичното поведение на билирубинови аналози, представени в списъка с номера 41, 42, 44, 48, 51, 55-57, 60, 66, 70, 71, 73, 75, 76, 80, 101, 102.

Тематиката по пространствената структура на природния билирубин и негови синтетични аналози се преплита с темата на дисертацията на Ст. Бояджиев за придобиване на научната степен «Доктор на химическите науки», но в последната той е използвал изключително резултати от самостоятелна работа по оптично активни аналози. Взаимно допълващи се са изследванията, които са били обвързани в по-широки проекти по установяване връзката между структура, свойства и физиологично поведение на синтетични билирубинови аналози. Както е дискутирано в дисертационния труд, недвусмислено е било доказано, че въвеждането, с определена абсолютна конфигурация, на метилови групи на - или -позициите в пропионовите киселинни вериги води до силна предпочетеност на една от стабилните енантиомерни конформации на билирубиновия аналог и че е възможно индивидуалното им съществуване. Въздействието на тези метилови групи от разстояние (алостеричен ефект) спрямо връзките, около които се въртят дипириноните, е било демонстрирано със синтеза на първия оптично активен билирубинов аналог в стабилна при стайна температура енантиомерна форма (молекулна спиралност). Експериментално е било доказано съответствие между знака на присъщия екситонен куплет в CD и молекулната спиралност. Нейният избор се обуславя от абсолютната конфигурация на хиралните центрове, която е била доказана с рентгеноструктурен анализ на синтетичен предшественик. Разработеният метод за получаване на този оптично чист предшественик и синтетичните му стереоспецифични превръщания в подходящи изходни материали са позволили на Ст. Бояджиев да разшири значително кръга на достъпните хомохирални билирубинови производни. Тяхното съпоставяне с литературни данни в един обстоен обзор е позволило да бъдат направени изводи за връзката между конформационна характеристика и оптична активност. Голяма конформационна предпочетеност в синтетичните билирубини се постига не само от пространствените взаимоотношения на допълнително въведените заместители, но и от напълно запазен комплект от вътрешномолекулни водородни връзки в пигментите. Понижена оптична активност е била наблюдавана обикновено при частично деформирано или отсъстващо вътрешномолекулно водородно свързване, каквото е доказано в естери и накои от амидните производни.

Влиянието на по-съществени промени в структурата на билирубиновия аналог, като въвеждане по две метилови групи на ,-позициите, на флуорен атом накрая на страничните вериги или на -място спрямо COOH групите е било изучено с помощта на възприетите методи. Конюгиран с таурин енантиомерно чист (S, ′S)-диметил-мезобилирубин е показал също конформационна предпочетеност към (M)-спирална сгъната форма, доказана с CD и ЯМР спектри. Тази конформация се запазва във водни разтвори, което е съществено във връзка с изследвания по киселинността на билирубини. Диамидът с глицин на същия оптично активен билирубин е предоставил друг модел, в който подробни спектрални изследвания са потвърдили също (M)-спиралната форма със запазена мрежа от вътрешномолекулни водородни връзки. Доминиращата конформация е била доказана и във воден разтвор. Метаболизмът на производните с глицин, таурин, както и на съответни сулфонирани билирубин и дипиринони е бил проследен в опитни животни, някои от които са генетично модифицирани с определена цел. Подобни сравнителни in vivo изследвания върху опитни животни са били проведени с четири региоизомерни дипиринон-пропионови киселини, както и с флуоресциращи дипиринони. В същото сътрудничество е бил проучен чернодробният метаболизъм на трите изомерни билирубинови аналози, съдържащи остатъци от бензоена киселина. Установените съществени различия между тези съединения са били обяснени с различия в пространствената им структура и с влиянието на стерично напрежение върху вътрешно-молекулното водородно свързване.


ІІІ. Приноси от изследванията върху киселинноста на билирубини, представени в списъка с номера 23, 48, 49, 52, 53, 55, 61.

Както е посочено в справката по приносите на кандидата, литературните данни за киселинността на билирубина са противоречиви. Познанието на pKa на природния пигмент е съществено защото от тази стойност се определя физиологичното състояние на йонизация и то е непосредствено свързано с образуването на комплекс и транспорта от серумния албумин, както и с потенциалното агрегиране на неразтворимия във вода билирубин. Използвайки 13С ЯМР титрувания в ДМСО/H2O на белязани с 13С пиролови предшественици и синтетичен мезобилирубин-XIII е било показано, че пигментът е с нормална pKa стойност (4.2-4.9) и наличието на вътрешномолекулното водородно свързване не е сочената от други автори причина за понижена киселинност. Авторите са отрекли специфично влияние на вътрешномолекулните водородни връзки в билирубини и на съ-разтворителя ДМСО върху pKa, отново използвайки подходящи белязани с 13С моделни съединения. Като по-значимо се преценява получаването на директни потенциометрични данни от водни разтвори на подходящо модифициран с полиетиленгликол (ПЕГ) билирубин. Титриметричните измервания във воден разтвор са показали pKa = 6.42 за ПЕГ-билирубин. Контролните измервания на моно-ПЕГ естери на алифатни ,-дикарбоксилни киселини са потвърдили незначителното влияние на ПЕГ върху степента на йонизация на разтворимите във вода киселини, но агрегирането на неразтворимите във вода мастни киселини е съпроводено с нарастване на pKa с 1-2 единици.

Проведен е многостадиен синтез с цел получаване на първия флуор-съдържащ билирубин – ′-дифлуормезобилирубин XIII, който се очаква да е със значително повишена киселинност. Изследването му е показало, че сходството на флуорирания билирубин с природния се простира само до спектралните им характеристики, но не и до физикохимичните им свойства. Те се дължат не само на нарасналата киселинност, но най-вече на отслабеното вътрешномолекулно водородно свързване, вследствие от наличието на флуора. ЯМР спектроскопия на 19F е била успешно приложена за определяне pKa на 26 флуорирани карбоксилни киселини.

ІV. Приноси от изследванията на флуоресцентни производни на дипиринони, представени в списъка с номера 62-65, 72-76, 78, 79.

В редица статии Ст. Бояджиев е описал синтеза и спектралните характеристики на конформационно имобилизирани производни на дипиринони, които силно флуоресцират. Региоизомерни по отношение на азотните атоми аналози, получени по нова методика, са били характеризирани с по-малък флуоресцентен квантов добив. Флуорофорите от този тип са били приложени като хромофори-репортери в метода на екситонната хиралност в естерите на транс-1,2-циклохександиола и в амидите на транс-1,2-диаминоциклохексана. Ефектът на спрежение с флуорофора и на вида на заместителите по периферията му е бил изучен чрез сравнения на флуоресцентния квантовия добив и на max на емисията в серия моделни съединения.

V. Приноси от изследванията върху карбонилния хромофор и специални техники за измерване на кръгов дихроизъм, представени в списъка с номера 43, 45, 46, 50, 54, 79, 82, 83, 100 и 103.

В този раздел са отбелязани: обширният обзор по съвременни CD данни от карбонилен хромофор в книгата „Химия на функционалните групи с двойна връзка” под редакцията на S. Patai; приносите по спектралните изследвания на 3,3′-бикамфори и установеното орбитално взаимодействие през пространството в дикетони спрямо съответните монокетони.

Освен с електронен CD, някои от билирубиновите аналози, получени от Ст. Бояджиев, са били обект на изучаване с вибрационен CD, както и с електронен CD в ориентирано състояние в течен кристал. Освен класическата трансмисионна електронна CD спектроскопия, неотдавнашен интерес е довел до специализирано измерване на моделни съединения с кръгов дихроизъм, детектиран във флуоресценция.

VI. Синтетични приноси, представени в списъка с номера 19, 44, 58, 59, 66-69, 77, 81, 84.

Очевидно е, че в повечето от публикациите на Ст. Бояджиев, изследването на описаните съединения се предхожда от целенасочения им синтез. В някои случаи, за него е било необходимо развиване или създаване на нови синтетични методи. Сред тях заслужават да се отбележат: директният и ефективен начин за -халогениране на естерни енолати от N–незащитени пироли, приложим също за -алкилиране; базично катализираната алдолна кондензация на един -пиролалдехид с изоиндолинон или с 2-оксиндол; синтезът в специфични условия на Витигова кондензация на по-нестабилните, образуващи се под кинетичен контрол, (E)-диастереоизомери на дипиринони.

Синтезирането на всички региоизомерни дипиринон-пропионови киселини е дало възможност за сравнителен анализ на тяхното поведение in vivo в опитни животни. Също с цел in vivo проследяване и характеризиране на комплекса билирубин-човешки серумен албумин е бил синтезиран специфично маркиран с 98% 13С в етиловите групи мезобилирубин XIII. Забележителното в тази работа е, че маркерът произхожда от циано група, която е внедрена ефективно от K13CN за да се стигне чрез многостадиен синтез до съединение с >30 въглеродни атоми. Намерен е синтетичен подход за формално диспропорциониране на 9-метилдипиринони до С-9 незаместени дипиринони и 9-формилдипиринони чрез фрагментиране на съединение-посредник, което по-рано е било преценявано като загуба.

Всички описани в литературата до 2006 г. методи за синтез на дипиринони, техните продукти и сравнителната трудност на получаването им са били систематизирани в обзорна статия. Синтетичните и спектрални изследвания върху рецепторни дипиринонови системи, способни на молекулно разпознаване, са били обект на един обзор публикуван в енциклопедия.


VІІ. Приноси с методичен и организационен характер (към Научна активност).

  1. Ст. Бояджиев е оказвал методична помощ като консултант в разработването на шест докторски дисертации в Университета на Невада, гр. Рино.

  2. Бояджиев е изготвил 11 рецензии на статии в международни списания.

  3. Изготвил е становище и е участвал в Научно жури за защита на докторска дисертация в Института по органична химия с център по фитохимия при БАН.

  4. Кандидатът е участвал в 7 научно-изследователски проекта в България, някои от които с приложен характер, завършили с издаване на авторско свидетелство за изобретение.

  5. Участвал е в един по-всеобхватен проект в Университета на Невада, гр. Рино, по фундаменталното разбиране на неонаталната фототерапия, метаболизма на билирубина, както и по синтеза и стереохимията на билирубинови аналози.

  6. Членувал е през 2000-2003 г. в Американската асоциация за прогрес на науката, което позволява достъп до списание „Наука”.

  7. Участвал е в 24 научни прояви в България и в международни конгреси, конференции и школи.


Учебно-преподавателска работа

Стефан Бояджиев е работил дълго време в група с докторанти и постдокторанти в САЩ. Той е консултирал и предавал практическите си умения ежедневно на тези докторанти. Шест от тях са изготвили дисертациите си с непосредствено участие на Ст. Бояджиев като консултант по тематики, свързани със стереохимията на билирубинови аналози, както и с различни синтетични проекти. Приложени са официални писма и копия от докторски тези, които свидетелстват за тази работа на кандидата.

Освен два Факултетни семинара в гр. Рино, Бояджиев е изнесъл лекция по покана в Университета на Бреша, Италия, 2010 г.

Значителната учебна и практическа натовареност на Ст. Бояджиев в МУ-Плевен е видна от приложеното удостоверение от учебен отдел, в което е отчетена учебна натовареност на Бояджиев от около 500 еквивалентни часа годишно. Общата му натовареност е била 1502 часа за последните 3 години, като от тях 1420 часа са от преподаване на английски език. Тази натовареност на доц. дхн Ст. Бояджиев включва преподаване по химия – упражнения на студентите по медицина на български език, по химия – лекции и упражнения на студентите по медицина І курс на английски език и по химия в подготвителното отделение на департамент за езиково и специализирано обучение на български и английски език. Учебната натовареност, освен лекции и практически занятия, включва колоквиуми и изпити със студенти медици и кандидат-студентски курсове и изпити. Като имам предвид преобладаващата част на занятията на английски език, става ясно, че доц. Бояджиев ще изнася целия курс по химия на английски език за чуждестранни студенти I курс в МУ-Плевен.


Заключение

Доц. Стефан Бояджиев е изграден компетентен и авторитетен специалист (учен) с международна известност. Всичко гореказано разкрива, че той е ерудиран учен и има добър преподавателски опит. Убеден съм, че такива учени с опит като него са необходими на България и чест за МУ-Плевен е, че е привлякъл такъв човек. С дълбока убеденост ще гласувам «ДА» за присъждането на академичната длъжност „Професор” на дхн Ст. Бояджиев. Мога да подчертая, че научната му дейност и активност далеч надхвърлят изискванията по ЗРАСРБ в съответния Правилник на Медицински Университет – Плевен, а неговата преподавателска дейност съответства на преподавател от реномирано учебно заведение каквото е МУ-Плевен.


20.02.2012 г.

С о ф и я Рецензент:

/Проф. Тодор Г. Делигеоргиев, дхн/


Свързани:

Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Юлия Иванова Стефанова, член на научно жури в конкурс за заемане на академична длъжност ”професор” по 1 филология /най-нова английска...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Конкурс за заемане на академична длъжност "професор" към катедра Растениевъдство понаучната специалност 04. 01. 14 „Растениевъдство”,...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconСтановище от доц д-р Илиян Иванов Иванов, пу "П. Хилендарски" по конкурс за заемане на академичната длъжност "професор"
Химически науки, научна специалност Органична химия, обнародван в "Държавен вестник" бр. 91 от 18. 11. 2011 г за нуждите на катедра...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "Доцент" по шифър 02. 16. 07 Земеустройство (вкл. Кадастър и оценка на недвижими имоти),...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКандидат в конкурс за заемане на академична длъжност "професор по теоретична химия" в Катедрата по физикохимия
Дали в Катедрата по физикохимия на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е целесъобразно и необходимо да има професор по теоретична...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "Доцент" по научната специалност: Растителна защита /Ентомология/, шифър 04. 01. 10, професионално...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "професор"  по научна специалност: Икономика и управление /Аграрна икономика/ 05. 02. 18,...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академична длъжност "Доцент" по шифър 05. 02. 07 „Счетоводна
...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconКонкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" по научната специалност "Теоретична химия" (01. 05. 01)
Йордан Андреев Ценов Институт по органична химия с цф бан, относно конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент" по научната...
Рецензия по конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по Органична химия с шифър 01. 05. 03. за нуждите на Медицински Университет Плевен обявен в iconСтановище от Доц д-р Миленка Трифонова Даскалова, дм член на Научното жури по обявен конкурс за „Доцент
О т н о с н о: кандидатурата на главен асистент Милена Атанасова Атанасова – Радева, д по процедурата за заемане на академичната...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом