Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия




ИмеСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия
страница1/2
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер397.88 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://ofi.bvu-bg.eu/uploaded_files/20100325133300_AVTOREFERAT0909.doc
  1   2



СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ОТРАСЛОВА И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА ПРИ ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Университет за национално и световно стопанство

Факултет “Икономика на инфраструктурата”

Катедра “Икономика на туризма”

Мирослава Господинова Димитрова



ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА КОНГРЕСНИЯ ТУРИЗЪМ


АВТОРЕФЕРАТ


на дисертация за присъждане на образователна и научна степен “Доктор”,специалност 05.02.18. “Икономика и управление /туризъм/”


Научен ръководител: доц. д-р Тихомир Петров Пелов


Рецензенти: проф. д-р Светла Генова Ракаджийска

доц. д-р Таня Петрова Парушева


София, 2009 г.

Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение и библиография. Общият обем е 250 страници, в които се съдържат 33 таблици, 8 фигури, 133 заглавия и 11 приложения.

Мирослава Господинова Димитрова е редовна аспирантка към катедра “Икономика на туризма” в УНСС – гр. София.


Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита от катедра “Икономика на туризма” в УНСС.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 25 март 2010 година от ..............часа в зала 2032А на Университета за национално и световно стопанство – София на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор “Научни съвети” на УНСС – София.


УВОД


Конгресният туризъм е перспективен сектор на икономиката, който реализира висока доходност при по-ниска екологична цена в сравнение с масовия туризъм. В допълнение той способства за изграждане на привлекателен имидж на дестинацията. България има потенциал да се превърне в конкурентоспособна дестинация за конгресен туризъм не само в регионален, но и в световен мащаб. През последните години в страната се увеличи значително предлагането на конгресни зали в новопостроените висококатегорийни (четири и пет звездни хотели). Много туристически агенции се специализираха в доставката на специфичен туристически продукт, а именно: организиране и провеждане на конгреси, конференции и събития. Появиха се и множество кетърингови фирми, в основата на чиято дейност е залегнало обслужването на мероприятия. Популяризираха се нови професии като “организатор на конференции и мероприятия” и “събитиен мениджър”.

У нас до сега няма цялостни изследвания и специализирани анализи в областта на конгресния туризъм. Има разработки по отделни проблеми, но тази индустрия се нуждае от методологически фундамент, който да подпомогне по-нататъшното й развитие и усъвършенстване. Ето защо са актуални въпросите за комплексен анализ на конгресната индустрия в България на национално и регионално ниво и изследване на проблемите на конкурентоспособността на туристическите предприятия.

Основната теза на настоящата разработка е, че страната ни разполага с висок потенциал за конгресен туризъм и съществуват неразкрити и неоползотворени възможности за повишаване на неговата конкурентоспособност на всички нива: на ниво туристическа дестинация (както в национален така и в регионален план) и на ниво туристическо предприятие.

Целта на изследването е да се разработят методика и модел за анализ и оценка на състоянието на конкурентоспособността на конгресния туризъм на ниво дестинация и на ниво туристическо предприятие (хотел или конгресен център) и да се формулират предложения за тяхното повишаване.

За постигане на набелязаната цел са определени следните научно изследователски задачи:

  • Да се разгледат теоретико-методологичните основи на конгресния туризъм и неговата конкурентоспособност;

  • Да се анализира и оцени конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво с помощта на специално разработен методологически апарат;

  • Да се предложат и обосноват насоки за усъвършенстване на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво;

Обект на изследване в дисертационния труд е конгресният туризъм като своеобразен вид делови, бизнес туризъм, който се проявява при пътуване и пребиваване в дадена дестинация с цел участие в конгресно мероприятие. Той е част от туристическата индустрия и е подотрасъл на националната икономика. Особен акцент се поставя върху онези аспекти на конгресния туризъм, които определят неговата конкурентоспособност на всеки етап от формирането на туристическата услуга.

Предмет на изследване е конкурентоспособността на конгресния туризъм и възможностите за усъвършенстването й, както на ниво “дестинация”, така и на ниво “туристическо предприятие”.

Методологичният апарат използван в настоящето изследване се основава на наблюдение, анализ и сравнение на процеси и явления свързани с предоставянето на конгресни услуги. Процесът на формиране на продуктa на конгресния туризъм е разчленен на отделни етапи, всеки от които е надлежно анализиран и всестранно изследван. В заключение е направен синтез, в който са формулирани основни изводи, решения и теоретични постановки с универсален характер. По дедуктивен път са изведени методики за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво. За осъществяване на целта и задачите на разработката е използвана актуална българска и чуждоезикова научна литература и е обработена голяма по обем статистическа информация. Значителна част от данните в изследването са събрани от автора по време на професионалната му дейност като организатор на конгресни прояви.

Резултатите от изследването и предложеният методологически апарат могат да бъдат използвани в практиката за анализ и оценяване на конкурентоспособността на конгресния туризъм на макро и микро ниво с цел нейното повишаване.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


В първа глава “Конгресният туризъм и неговата конкурентоспособност са разгледани следните въпроси:

1.Същност, значение, специфика и развитие на конгресния туризъм

2.Пазарните субекти в конгресния туризъм

3.Тенденции в развитието на конгресния туризъм

4.Теоретико-методологическа обосновка на дефиницията и на модела за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм

Конгресният туризъм представлява вид делови (бизнес) туризъм, който се проявява при пътуване и пребиваване в дадена дестинация с цел участие в конгресно мероприятие. Той включва подготовка, организация и провеждане на конгресното събитие, както и разработване на съпътстваща познавателна и развлекателна програма.

Конгресният туризъм е част от деловия туризъм и е важен сектор за националната икономика. Той има висока доходност, привлича платежоспособни потребители, създава работни места и заетост в множество подпомагащи сектори, намалява негативните ефекти на сезонността и работи за имиджа на съответната дестинация.

Типологията на конгресните мероприятия включва: конгрес, конференция, конвент, среща, семинар, симпозиум, форум, мотивационно пътуване, обучение, търговско изложение.

Конгресният туризъм се проявява още в древността, но неговото институционализиране започва едва в края на 19 в. Първото конгресно бюро е регистрирано в гр. Детройт, САЩ през 1896 год., а първата конгресна организация е създадената през 1914 год. Международна асоциация на конгресните бюра (IACVB). След 50-те години на миналия век се наблюдава непрекъснато увеличаване на инвестициите в инфраструктура и суперструктурата, обслужващи конгресната индустрия и конгресният туризъм нараства до ниво на глобална индустрия. Основни дестинации на конгресен туризъм днес са Франция, Германия САЩ и Великобритания. Европа, макар все още да е континентът, който домакинства повече от половината международни конгреси в света, намалява своя дял през последните 50 години. Делът на Северна, Южна Америка и Африка е сравнително постоянен, докато Азия, Австралия и Тихоокеанския регион бележат значителен ръст. Според Международната конгресна асоциация международни конференции през 2007 година са проведени в 188 страни по света. Броят на професионалните конгресни организатори членуващи в световни организации е 18 000, което е с 540% повече от броят им през 1976 год.

У нас по данни на Националния статистически институт, през 2007 година, България е посетена от 350 000 бизнес туристи. Не всички от тези туристи, обаче са пристигнали с цел участие в конгресно мероприятие. За съжаление не се събира статистика, която да отчете броят на участниците в бизнес прояви у нас. Това до голяма степен се дължи на факта, че в България липсва организация на национално ниво, занимаваща се с проблемите на конгресния туризъм, която да поддържа надеждна база данни за отрасъла. Основни конгресни дестинации в България са София и Черно море.

Конгресният туризъм се характеризира с разнородност и многообразие по отношение на участващите в него субекти. За целите на това изследване е изключително важно да дефинираме и откроим тези субекти и техните интереси, в качеството им на представители на търсенето и предлагането, а така също и да разгледаме ролята на посредниците и на нестопанските структури, т.е. всички, които си взаимойдестват при създаване и потребяване на туристически конгресен продукт. Всеки един от тези пазарни субекти има специфична характеристика и е съществен при изследване на възможностите за повишаване на конкурентоспособността на конгресния туризъм.

Представители на търсенето в конгресния туризъм са: а) корпоративни организатори б) асоциации; в) купувачи от публичния сектор; г) купувачи – предприемачи

Представители на предлагането в конгресния туризъм са: а) конгресни бази (конгресни хотели, специализирани конгресни центрове, академични и обществени сгради), б) фирми за кетъринг, в) доставчици на конферентно оборудване, г) други: фирми за озеленяване, преводачески агенции, телекомуникационни компании, транспортни компании и пр.

Посредниците в конгресния туризъм подпомагат планирането, организирането и провеждането на конгресното мероприятие. Те могат да бъдат: а) професионални организатори на конференции; б) компании произвеждащи конгресни мероприятия; в) агенции за намиране на конферентна база; г) агенции специализирани в мотивационни пътувания

Нестопанските организации и структури за конгресен туризъм включват всички международни, регионални, национални и браншови организации, които са създадени да регулират дейността на конгресния туризъм и да подпомагат своите членове. Най-значимите международни организации са: Международна конгресна асоциация; Европейска федерация на конферентните градове; Съвет на конгресната индустрия; Международна асоциация на конгресните палати и др. В България в момента функционират две организации, промотиращи конгресния туризъм и страната ни като световна конгресна дестинация. Това са: BCVB – Българска организация за конгресен туризъм и СКБ - Софийско бюро за конгресен туризъм.

През последното десетилетие в конгресната индустрия в световен мащаб се очертават редица тенденции при проектирането, строителството и оборудването на конгресните центрове, които акцентират върху сигуряването на достъп на трудноподвижни участници и хора с увреждания; подобряване на мерките по сигурността и безопасността на делегатите; внедряването на енергоспестяващи и природосъобразни технологии и пр.

Навлизането на интеренет в сферата на конгресния туризъм може да се определи като революционно. Информационно-комуникационните технологии играят ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на туристическата организация и дестинация. Те предоставят нови способи за туристически маркетинг и мениджмънт чрез поддържане на интерактивността между туристическите предприятия и потребители и като резултат реинжинират целия процес на развитие, управление и маркетинг на туристическия продукт и дестинация. Благодарение на интернет, става възможно осъществяването на виртуални конференции. Това е алтернативна форма на “среща” между подбран кръг участници в уеб пространството, на което се обменя информация, водят се дискусии, дори се осъществява покупко-продажба. Видео конференциите е друга алтернавна форма на стандартна конференция. Тук комуникацията става чрез видео екран като информацията се предава чрез сателит или интернет. По такъв начин ключови лектори, които не могат физически да присъстват на дадено събитие, могат да се обърнат към делегатите и да направят презентация.

Наблюдава се ясна тенденция към премахване на посредничеството при резервиране на конферентна зала и организиране на събитията.

Конгресните мероприятия днес имат все по-ясно изразен бизнес фокус. Събитията (особено мащабните) имат разнообразни разходи при планиране, подготовка и провеждане, както и възможности за покриване на тези разходи (било под формата на такси за участия, спонсорства, или предоставяне на възможност за реклама и платени презентации). Това поставя силен акцент върху бизнес планирането. Възникват т.н. „предприемачески конференции”, които имат за цел реализиране на конгресно събитие с цел печалба.

Много събития днес са посещавани не само заради информационната и професионална стойност, но и заради съпътстващата развлекателна програма и възможността да се посетят нови места и забележителности, да се срещнат нови хора и да се осъществят неформални запознанства. Ето защо акцентите в съвременната конгресна индустрия са насочени към дискусията, интерактивността, съпреживяването и възможностите за социализация.


При теоретико методологическата обосновка на модела за анализ и оценка на конкурентоспособността на конгресния туризъм, дефинираме понятието „конкурентоспособност на конгресния туризъм” като степен на пригодност на туристическа дестинация или туристическо предприятие да предлага услуги и продукти, свързани с подготовката, организацията и провеждането на конгресни мероприятия, които да задоволяват изискванията за качество на своите потребители при конкурентни на пазарните условия цени, като осигуряват адекватна възвращаемост на вложените материални, финансови и човешки ресурси.

За изясняване на конкурентоспособността е необходимо да разгледаме понятията “сравнително предимство” и “конкурентно предимство”, които са тясно свързани с нея. Връзката между тях може да бъде онагледена по следния начин:


сравнително предимство

конкурентно предимство

конкурентоспособност




България, според нас притежава множество източници на сравнителни предимства и малко източници на конкурентни предимства, от където произтича необходимостта за повишаване на нейната конкурентоспособност като туристическа дестинация и в частност като конгресна дестинация. Пример за сравнителни предимства на конгресния туризъм у нас са благоприятното географско положение, което способства България да се превърне в център за конгресен туризъм в Югоизточна Европа, наличието на добре развита туристическа инфраструктура, която обаче не се използва в пълен капацитет за нуждите на конгресния туризъм, богатството от антропогенни и природни туристически ресурси и пр.

В научната литература съществуват множество спорове по отношение на това как трябва да се измерва конкурентоспособността на фирмите/ организациите и кои са факторите, които влияят върху нея. Това произтича от факта, че конкурентоспособността е комплексна величина, включваща множество разнородни елементи. В зависимост от целта и обхвата на изследването е възможно поставянето на първостепенно значение на едни елементи пред други. От друга страна, анализът на конкурентоспособността се усложнява от факта, че тя е относителна величина, тоест трябва да бъде съпоставена и сравнена с друга величина.

Комплексният подход за анализ и оценка на конкурентоспособността включва няколко основни параметри: от една страна това са финансовите и нефинансовите индикатори и измерители за конкурентоспособност ( нетна печалба, възвращаемост на капитал и инвестиции, пазарен дял, ниво на продажби, ръст на производителност, степен на привлекателност на продукта, степен на удовлетвореност на потребителя и пр.), а от друга - източниците на конкурентоспособност, които могат да бъдат както външни, така и вътрешни за организацията.

Фигура 1

Комплексен подход за анализ на конкурентоспособността1



индикатори за конкурентоспособност

(финансови показатели

нефинансови показатели)




  1   2

Свързани:

Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита в Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при Висшата атестационна...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconУниверситет за национално и световно стопанство
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак
Дисертационният труд е обсъден от катедра "Икономика на природните ресурси" при унсс и е насочен за защита в Специализирания научен...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак
Дисертационният труд е обсъден на 09. 03. 2010 г от катедра "Национална и регионална сигурност" при Университета за национално и...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак
Дисертационният труд е обсъден в катедра „Индустриален бизнес” при унсс – София, и е насочен за защита в Специализирания научен съвет...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconВисша атестационна комисия
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита в Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак република...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconДо специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия рецензи я
Р. България налага необходимостта от търсенето на правилни научно обосновани решения на всички аспекти отнасящи се до арендата като...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconМетоди и модели за диагностичен и прогностичен счетоводен анализ на корпорацията
Специализиран научен съвет по финанси счетоводство и контрол при висшата атестационна комисия на република българия
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра „Администрация и управление” при Стопански факултет на Варненски свободен...
Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия на република българия iconСпециализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак
Финансиране на земеделските стопанства в условията на общата селскостопанска политика на ес
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом