Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година




ИмеГодишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година
страница1/4
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.56 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://pomorie.org/web/wp-content/uploads/2012/03/Проект-Годишна-програма-туризъм-2012.doc
  1   2   3   4



ОБЩИНА ПОМОРИЕ





ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ПОМОРИЕ ЗА 2012 година


Годишната Програма за Развитие на Туризма в Община Поморие е за 2012 година. Тя представлява естествено продължение на дейностите, които не са изпълнени в програмите за развитие на туризма в общината до сега. Същевременно тя е съобразена с настоящите тенденции в развитието на туризма в световен мащаб. Годишната програма за развитие на туризма е в съответствие с националните приоритети в развитието на сектора в България и ЕС до 2020 г. Тя систематизира целите, мерките и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности в община Поморие.

Програмата представлява платформа за координирани съвместни действия на всички заинтересовани от туризма страни за развитието на туристическия потенциал на общината.

Съгласно чл. 10. от Закона за туризъм в Република България Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности.

Програмата за развитие на туризма предвижда мероприятия за:

1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища, свързващи курортите с аерогари, жп гари и автогари, както и с паметниците на културата и на историческото наследство;

2. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;

3. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

4. реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината.


Целта е да се подкрепи и стимулира развитието на туризма - традиционно водещ за Община Поморие икономически отрасъл и фактор за икономически растеж, заетост и социално-икономическо сближаване. Да се преодолеят сезонните и териториалните диспропорции и оптимално и отговорно да се използва туристическия потенциал и развитие на човешките ресурси, институционално структуриране и изграждане на партньорства.



  1. ВЪВЕДЕНИЕ

Годишната програма за развитие на туризма в Община Поморие за 2012 година е разработена в изпълнение на чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма. Планирането на развитието на туризма в Община Поморие е процес, който включва определена степен на предвиждане на бъдещето, определяне на желаното състояние към един бъдещ момент (цели) и на средствата за достигане на това състояние; идентифициране на ресурси, тяхното разпределяне и определянето на начина на използването им; инструмент за придвижване от мечтите към тяхната реализация. Този процес стартира през 2008 г., когато по инициатива на Общинска администрация Поморие започна изготвянето на Годишната програма за равитие на туризма за 2008 г. Нейното изпълнение бе продължено и през следващите години.

Туризмът е сред малкото отрасли на икономика, които показват тенденции за растеж както в регионален, така и в национален мащаб.

Информацията за регистрираните туристически обекти на територията на Община Поморие в правомощията на Кмета на общината, отразени в Националния Туристически регистър, сочи че все още изградената туристическа база не е категоризирана или регистрирана в пълен размер.

Регистрирани са:

  • Средства за подслон:

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010г. 2011г.

Обекти: 10 4 10

Легла: 1526 324 50

Към тези обекти се добавят и категоризираните от министъра на икономиката, енергетиката и туризма средства за подслон – 5 обекта с 1064 легла.

  • Места за настаняване:

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010г. 2011г.

Обекти: 820 103 160

Легла: 5605 3350 758


  • Заведения за хранене и развлечение

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010г. 2011г.

Обекти: 227 90 49

Места за сядане:20730 6610 3886


Към тези обекти се добавят и категоризираните от министъра на икономиката, енергетиката и туризма заведения за хранене и развлечения 15 обекта с 1518 места.

Същевременно броят на преминалите туристи и реализираните нощувки бележи ръст за периода 2005 – 2009 г. За 2009 г. в общината са регистрирани 25 457 български туристи, които са реализирали 102 640 нощувки и 18 289 чужденци с 135 936 нощувки.

Към 21 март 2010 г. на територията на община Поморие са регистрирани 27 туроператорски фирми, които имат регистрация и за туристически агенти, както и 12 туристически агенти (справка в Националния Туристически Регистър).

През последните петнадесет години развитието на туризма в Община Поморие, както и в страната, се диктува изключително от частната инициатива и пазарния механизъм. Опитите това развитие да бъде по-стратегически ориентирано чрез разработването на Общински програми за развитие на туризма и работата на Консултативния съвет по туризма са първите крачки за изграждане на платформа за по-добра координация на отделните частни инициативи, избистряне на визията и мисията на сектора.

Програмата за развитие на туризма в общината се опира на анализа на силните и слабите му страни, на откриващите се възможности и очертаващи се заплахи, изобщо на онова, което може да се нарече дадености към настоящия момент. При разработката на настоящата Програма за развитие на туризма в община Поморие бяха отчетени и взети под внимание:

  • Закона за туризма;

  • Общински план за развитие на Поморие 2007-2013 година;

  • Общинските програми за развитие на туризма в община Поморие (2008 г., 2009 г.);

  • Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2008-2013 г.

  • Стратегическия план за развитие на културен туризъм в България (2009 – 2020 г.)

  • Програмните документи на различни организации, свързани с туризма.


Беше проучена наличната статистическа и друга емпирична информация, отнасяща се пряко (хотелска база, посетители, нощувки, брой и разпределение на заведенията за хранене и пр.) или косвено до туризма (състояние на пътища, паркинги, транспорт и пр.). Независимо, че тази информация е твърде оскъдна, тя бе полезна за сглобяване на общата картина на нещата и очертаване на възможните пътища за развитие.

Програмата за 2012 г. ще се изпълнява с активното участие на всички заинтересовани от развитието на туризма институции в общината – общинска администрация, общински съвет, бизнес, НПО, държавни структури, музеи, читалища, училища и др. Основна роля при изпълнението на програмата ще играе Консултативният съвет по туризъм към кмета на Община Поморие и създадените работни групи и комисии в Общинския Съвет в общината. Годишната програма за развитие на туризма в Община Поморие за 2012 г. отразява вижданията за развитието на туризма на територията на цялата община. Тъй като развитието на туризма на дадената територия касае широк кръг от заинтересовани страни – хора и институции, те са включени в процеса на планиране, за да се гарантира, че изработената програма отразява нуждите им и ще постигне баланс между интересите на всички тях. Годишната програма за развитие на туризма в Община Поморие за 2012 г. е в съответсвие с Общинския План за Развитие на Община Поморие (2007 – 2013 г.)

Годишната програма за развитие на туризма в Община Поморие за 2012 г. e в съответсвие и с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2008-2013 г.

Настоящата Програма е разработена по инициатива на кмета на Община Поморие и Общинска администрация - Поморие. Принос за изготвянето на Програмата имат както служителите от администрацията на Общината, така и общински съветници и представители на туристическата общност в общината.

Годишната програма за развитие на туризма в Община Поморие за 2012 г. е рамка, в която съвкупността от финансови, организационни и човешки ресурси осигурява съвкупност от свързани дейности за постигането на дадена цел или съвкупност от цели за определен период. Всяка програма има график и бюджет. Нейните цели се определят предварително и се отличават с определена съгласуваност. Когато изготвяме Годишната програма за развитие на туризма в Община Поморие за 2012 г. е необходимо да посочим защо искаме развитие на туризъм. Основните причини за определянето на туризма като приоритетен отрасъл на икономиката в община Поморие са:

  • очакваните ползи от туристическото развитие като цяло

  • наличните възможности, свързани не само с местните ресурси (атракции), но и с пазарните възможности

  • необходимостта от диверсификация (разнообразяване) на съществуващото предлагане, а в регионален и национален мащаб – от развитието на нови дестинации (туристически места - алтернативни продукти и алтернативни дестинации).




  1. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

България като страна - член на Европейския съюз се утвърждава като „близка” и лесно достъпна туристическа дестинация, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост. Този положителен имидж през последните години се превърна във важен фактор за избор на дестинацията от традиционни европейски пазари. Богатият туристически потенциал на страната, основаващ се комбинацията от красива и разнообразна природа, природни феномени, отлични климатични условия, минерални извори, хилядолетно културно-историческо наследство, автентични занаяти и обичаи, развита туристическа инфраструктура, вкусна храна и отлични вина, гостоприемство и географска близост до основните емитиращи пазари бяха предпоставка за създаването на атрактивни туристически продукти, привличащи вниманието на различни целеви групи. Сред тях и партньорите в бранша, България утвърди имиджа си на дестинация, предлагаща високо качество на атрактивни цени, подходяща за семеен туризъм, индивидуални пътувания и за почивка на хората от третата възраст, предимно на море и планина. България е привлекателна дестинация за културен, спа/балнео, еко и селски туризъм.

През последните години международният туризъм в България отбелязва стабилна тенденция на повишение както на броя на чуждестранните туристи, избрали България като място за почивка, така и на приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс.

През 2010 г. посещенията с цел туризъм в България, според определенията на Световната организация по туризъм са 6 047 013. Техният брой показва, че наблюдаваме ръст от

5,4 % спрямо 2009 г. като това е значително увеличение спрямо отчетения спад от 0.7% през 2009 г. Значително увеличение от 11, % има и при посещенията с цел екскурзия и почивка като са реализирани 4 227 519 посещения. Значително са намалели посещенията с цел бизнес, като за 2010 г. техният брой е 933 501 /спад от

13,2 %/. Транзитно през страната се преминали 2 327 021 чужденци, което е с 9 % повече от предходната година.

През 2010 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 75.4%, общ обем от 4 326 021 туристи и ръст от 2% спрямо предходната година.

Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за 2010 г. възлизат на 2 747,2 млн. евро, което е с 2.5 % повече в сравнение с 2009 г. Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за 2010 г. са общо 931.2 млн. евро или с 26 % по-малко спрямо 2009 г.

Ролята на туризма като приоритетен сектор в българската икономика е видна от следните показатели:

  • 10.5 % от БВП на България се формират от приходи от международен и вътрешен туризъм,

  • над 170 000 души е директната заетост в туризма;

  • общият брой на заетите в туризма и свързаните с туризма браншове – 474 000

души;

  • 15,6% от българската икономиката са резултат от мултиплицирания ефект на

туризма.

Съгласно проучване по проект на МИЕТ по ОПРР са изведени следните характеристики на потребителите на туристически услуги в България:

  • Посетителите от Източна Европа са с най-висок дял през всички сезони, с изключение на есента на 2009 г.;

  • Туристите у нас (и български, и чуждестранни) са приблизително равномерно

разпределени по пол. Най-голям е делът на лицата в активна възраст (25-46 г.).

Преобладаващата част от почиващите в България са работещи, т.е. хора с доходи. Делът на хората на ръководни позиции сред чужденците е два пъти по-висок от този сред българите (съответно 24-28% срещу 13-16%). Сред българите, близо два пъти по-висок, в сравнение с чужденците, е делът на безработните и пенсионерите. У нас почиват предимно чужденци с висше образованиедва пъти повече от висшистите сред българите (52-57% срещу 30%).

  • Различията в социалния, образователния и материалния статус на туристите са индикация, че в страната почиват две качествено различни групи от гледна точка на нагласата за почивката и начина на осъществяването й. При българите пътуванията са евтини, предимно до собствени имоти или при роднини и приятели. Голяма част от тях пътуват, освен за да си починат, и за да свършат нещо. Чужденците в България са ваканционни туристи в истинския смисъл на думата (откъсват се от ежедневието и се съсредоточават върху почивката), техните посещения са по-скъпи, а пребиваването в чужда за тях страна изисква по-специфична подготовка и отношение към пътуванията изобщо.



Характеристики на пътуванията в България:

  • Чужденците планират рано, а българите вземат решение в последния момент. Периодът за най-активно предлагане на летни туристически пакети за чужденци следва да бъде между февруари и април, а за българите – между май и юни.

  • За организацията на почивката си българите използват предимно неформални източници на информация. За тях е сравнително слабо популярна практиката за съчетаване на източниците. Интернет е по-популярен като източник на информация за българите през по-слабо активните сезони – пролет и есен, както и зима. Усещането на българина, че познава страната „като петте си пръста” е неблагоприятно за развитието на туристическия бизнес. Необходими са целенасочени усилия за популяризиране на по-специфични обекти в рамките на страната и за връщане на приключението в почивката в България.

  • Чужденците използват повече на брой и по-разнообразни информационни източници за вземане на решение за туристически пътувания. Доминиращият източник за чужденците е туристическата агенция. Не трябва обаче да се подценяват и неформалните канали (близки и познати), както и значението на предишния опит. Чужденците, много по-често от българите, ползват интернет като източник на информация, и то през всички сезони. За тях това е един от най-подходящите комуникационни канали.

  • При начина на организация на почивката, българските и чуждестранните туристи имат различна практика - българинът предпочита да направи всичко сам, а чуждестранният турист обикновено използва посредник при уреждането на ваканцията си. Туроператорът се възприема и като гарант за осъществяването на почивка, според предварително обявените условия.

  • Необходим е различен подход за достигането на двете целеви групи – докато на чуждестранните туристи успех ще донесе активното представяне на България на туристически изложения и масираното предлагане на дестинацията чрез посредници, за българите би била по-успешна комуникационна кампания, която да достига пряко до потенциалните туристи.

  • Налице е нова трайна тенденция по отношение на организацията„индивидуализирането” на почивките. Индивидуализацията е феномен, който, в дългосрочна перспектива, ще променя пазара. Това означава, че е необходимо туристическите агенции да променят подхода към потребителите, за да отговорят на променящите се модели на търсене на почивки изобщо. В по-далечна перспектива, ще бъде търсена възможността не само пътуването да се организира онлайн, но и да се „сглоби” самостоятелно – т.е. т.нар. „customized products”.

  • Почивката на българите е по-кратка от тази на чужденците. Регистрирана е тенденция към намаляване на продължителността на престоя. Пред туристическия бизнес стои задачата да преосмисли предложенията си към туристите и да ги съобрази с нагласите към по-кратки почивки.

  • Средният брой на пътуващите лица при българите е около 3 души. Делът на семейните почивки (партньор с деца и деца /над 15г./ с родители) варира между 21 и 29% като най висок е през летния сезон. При чужденците, средният брой на пътуващите лица е около 2. Делът на почивките с деца също е най-висок през летния и зимния сезон – между 16 и 20%.

  • Българите осъществяват нощувките си предимно при приятели и роднини. За разлика от тях, чужденците предпочитат 3 и 4-звездни хотели. Тенденцията българите да почиват основно на места, в които нощувките не се заплащат, може да се превърне в сериозна заплаха за туристическите обекти. Необходима е допълнителна комуникация за връщане на летовниците в хотелите чрез изгодни и интересни предложения. Българите нямат практика да закупуват предварително пакет. Делът на организиралите почивката си чрез посредник варира между 9 и 11 на сто за всички сезони. Чужденците използват пет пъти по-често от българите възможността да предплащат пакет. Делът на ползващите пакетна услуга е най-висок през лятото – достига до 58 на сто, и сравнително по-нисък през останалите сезони – между 47 и 48%.

  • Разходите на българи и чужденци за ваканция са пропорционални на доходите на домакинствата. Средствата, отделяни за лятна почивка от туристите са приблизително 26-28% от средния месечен доход на домакинството, а тези през останалите сезони – около 13-18 на сто. Среднодневният разход на един български турист е сходен през всички сезони и варира между 19 и 24 евро, а този на един чуждестранен посетител е между 71 и 88 евро.

  • Българският турист е пасивен, няма осъзната необходимост от разнообразие (дял на комбиниралите практикуване на повече от един вид туризъм - между 18 и 25%). Чужденците са по-активни – те комбинират преживяванията и извличат максимума от всяка почивка (делът на съчеталите два и повече вида туризъм варира от 45-48% през есента и пролетта, 55-58 на сто през лятото, до 66% през зимата).

  • През активните сезони и при двете групи е налице съчетание от типа „масов със специализиран туризъм”, а през неактивните – комбинация от два специализирани вида туризъм. Най-често срещаното съчетание, и вероятно – съчетанието с най-голям потенциал, е това между културен и друг вид туризъм.

  • Типичните съчетания между четирите специализирани вида туризъм са: културен туризъм – с кулинарен, планински и морски туризъм; СПА/ балнео туризъм – с морски, с туризъм с цел лечение и кулинарен туризъм; еко туризъм – с планински, кулинарен и културен туризъм; и селски туризъм – с кулинарен, планински и винен.

  • Необходима е активна комуникация с аудиторията по отношение на специализираните видове туризъм. От една страна, за да се провокира разнообразяването на почивката и ползване на комбинирани туристически продукти, а от друга, конкретно по отношение на специализираните видове туризъм – за подобряване на разпознаваемостта на понятията.

  • Черноморският туристически район привлича най-голям дял чуждестранни и български туристи. Ако се изключи Черноморието, може да се твърди, че почивките на чужденците са съсредоточени предимно в Южна България.


Непопулярни за тази група остават районите Дунавски, Стари български столици и Стара планина, което е учудващо предвид наличието на интересни природни и културно-исторически обекти. Необходимо да се направи опит за преразпределяне на туристопотоците и към северната част на страната чрез предлагане на специализирани туристически пакети и промотиране на забележителности, разположени там, с цел повишаване на приходите в тези райони и реинвестиции в поддръжка и подобряване на състоянието на туристическите обекти.


Мотиви за избор на България като дестинация за почивка:

  • И за чуждестранните, и за българските туристи, решението за почивка е ценово ориентирано. Тенденцията е устойчива във времето.

  • Рекламните форми оказват влияние върху вземането на решение за почивка, особено при по-непопулярните видове туризъм като еко и селски. Необходимо за тези видове туризъм да бъдат разработени специализирани рекламно-информационни материали, които да удовлетворят нуждата на туристите от допълнителна специализирана информация.


По отношение на специализираните видове туризъм, основните фактори, които предопределят избора на дестинация са сходни за четирите изследвани вида: атрактивната природа, усещането за уникалност и специално изживяване, наличието на здравни услуги, достъпността на обекта и възможността за ползване на допълнителни туристически услуги.


Удовлетвореност от престоя и лоялност към дестинацията:

  • Удовлетвореността на почивалите у нас е висока и устойчива през сезоните. Туристите нямат забележки по отношение на преобладаващата част от оценяваните елементи на почивката. Страната успява да отговори на повечето очаквания и, вследствие на това, да генерира нагласи за повторни посещения.

  • Причините за високата удовлетвореност на българските туристи са свързани най-вече с особеностите на околната среда – красива природа и чист въздух, спокойствие и тишина, природни забележителности. Аспектът, зависещ от действията на туристическия бизнес, от който българските туристи са удовлетворени в най-голяма степен и е устойчив през сезоните, е качеството на обслужването.

  • При чуждестранните посетители, факторите, които водят до най-висока удовлетвореност са природните дадености (включително добрите плажове), отношенията с местното население, настаняването, местната кухня, културно- историческите забележителности, а през зимата и ски пистите.

  • Най-важните за удовлетвореността от почивката показатели са чистотата, настаняването, обслужването в местата за настаняване, отношението от страна на местното население - характеристики, чието подобряване би довело до ръст в оценките за страната като туристическа дестинация.

  • Източник на неудовлетвореност са инфраструктурата и пътищата, високите цени, лошото обслужване и лошото отношение, мръсотията, достъпността за хора с увреждания, а през зимата към тях се добавят и лошите условия за ски и спорт на закрито.

  • Данните от проучванията – и количествените, и качественото, не дават основание да се твърди, че съществува определена, хомогенна, неудовлетворена от престоя си в България, група.

  • Туристите изграждат лоялност и емоционална привързаност към страната, дори при първата ваканция у нас.

  • Причините, които биха стимулирали българските туристи отново да почиват в страната са ниските цени и изгодните предложения. Мотивите на чужденците биха били ниските цени, природните дадености, любезността на местното население.

  • Разнообразяването на престоя на посетителите също би неутрализирало част от негативните нагласи и би увеличило вероятността за повторно посещение в страната.

  1   2   3   4

Свързани:

Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма в община поморие за 2008 година
Настоящата Годишна Програма за Развитие на Туризма в Община Поморие е за 2008 година. Тя систематизира целите, мерките и проектите,...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за устойчиво развитие на туризма
Настоящата Годишна Програма за Развитие на Туризма в Община Бяла е за 2012 година. Тя систематизира целите, мерките и проектите,...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма в община белица 2012-2020 година
Община Белица е разработена на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за туризма, в съответствие с приоритетите на Националната стратегия...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма в Община Враца за 201
Годишната програма за развитие на туризма в Община Враца за 2012 година, разработена на основание чл. 10 ал. 1 от Закона за туризма...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма в Община Враца за 201
Годишната програма за развитие на туризма в Община Враца за 2012 година, разработена на основание чл. 10 ал. 1 от Закона за туризма...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма в община поморие за 2009 г
Тя систематизира целите, мерките и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма
Настоящата програма е разработена съобразно изискванията на Закона за туризма, посочени в чл. 10,ал. 1 и ал. 2 и в съответствие с...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма на територията на Община Балчик през 2007г., приета с Решение 554
Програмата за развитие на туризма през 2007 година е част от Общинския план за развитие на Община Балчик и естествено продължение...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитие на туризма на територията на община златоград за 2012 2015 г. I. Увод
Програмата за развитието на туризма в община Златоград е дългосрочен оперативен документ за реализация на основните приоритети и...
Годишна програма за развитие на туризма в община поморие за 2012 година iconПрограма за развитието на туризма
Програмата за развитие на туризма в Община Ловеч е разработена на основание чл. 10 от Закона за туризма и във връзка с Общинския...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом