Международно публично право




ИмеМеждународно публично право
страница1/7
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.64 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/z Mejdunar publ pravo BSU.doc
  1   2   3   4   5   6   7
МЕЖДУНАРОДНО ПУБЛИЧНО ПРАВО


ДАТА ЗА ИЗПИТ.


Въпрос 1 – Понятие за МПП. Възникване и историческо развитие на МПП. Международно право и международни отношения. Международното право и външна политика. Международно право и международно частно право. Науката за МПП и нейното съвременно състояние.


За да има международно право трябва да съществуват поне 2 субекта, които да могат си взаимодействат (съществуват и общуват помежду си) в международно пространство. Субектите на международното право по дефиниция са равни. Във вътрешно правен аспект има елемент на субординация, но в международен аспект не може да съществува такъв елемент. Съществуват отношения на координация и спазване на т.н държавен суверенитет.

Държавния суверенитет – според МПП – една власт е върховна върху определена територия и върху определено население и независима и ненакърнима спрямо останалите власти.

Кога в исторически аспект са се появили 2 субекта, които да взаимодействат помежду си? Най-стария писмен паметник е договора за мир и дружба между египетския фараон Рамзес ІІ и хетския цар Фетушил ІІІ (?). Това означава, че към този исторически етап това е най-стария символ.

След този период има многобройни примери на проникване на МПП в различни области, но интензивно това става 5-4-3 в. пр.н.е. В древна Индия са запазени договорите на владетеля Маурия с Ал.Македонски, а през 4-3 в. законите на Ману. В законите на Ману са поставени за разглеждане проблеми – проблемите на ранговете и неприкосновеността на дипломатите, за хуманизиране на военните действия.

В Древен Китай се заражда института на международния арбитраж. 8-6 в. пр.н.е. Сериозно развитие МП има в древна Гърция – древногръцките държави са били в постоянен контакт помежду си, но едновременно с това са имали отношения и с други мощни държави – Персия. Запазени са текстовете на доста международни договори, които са се наричали по имената на лицата, които са ги сключили (Никиев договор, Анталкидов договор, Филократовия договор).

В древна Гърция се появява института на проксенията – оказване на гостоприемство на чужденци. Древна Гърция се е състояла от много градове-държави (полиси), които са имали много различия помежду си. Поради тази причина древните гърци създават института на т.н. частно гостоприемство – някой от видните граждани на всеки един от полисите, е бил с особената благосклонност на своите благородници, определян за гостоприемник на чужденците.

В Древния Рим международното право не се признавало в този аспект, но едновременно с това древните римляни имат близки неща до института на МП – хоспициум публикум, което идва на мястото на хоспициум приватум. В древния Рим има специален претор перегрини. Тук възниква и иус генциум – разбирано като право между народите и по-скоро право на чужденците на Римската империя.

След разпадането на Римската империя – Византия – през 6 в. създава подобие на министерство на външните работи.

В Средновековието – важно значение има църквата. В Европа – Римо-католическата църква. Едни от основните източници за създаване на международни отношения са били т.н събори. Картагенския събор – един от най-важните принципи – пакта сум серванда (договорите трябва да бъдат изпълнявани). За да може да придобие качество на международно признато задължение, трябва да бъде признато от съответен събор.

През 15 в. започват да се провеждат събирания на владетелите на мястото на църковните събори. Има много примери от този период – Памфлет на чешкия крал Иржо Подебради

През Средновековието биват регулирани и различни други проблеми – кой ще владее моретата, поставен на разглеждане между Португалия и Испания. 1555 г. по време на Аусбургския конгрес – чието е кралството, такава е религията. Вествалдския конгрес – сбор от няколко преговорни процеса по повод завършването на т.н 30 годишна война. Обявена е независимостта на Холандия и Швейцария, а Германия е разпокъсана на повече от 350 държави.

От Вествалдския конгрес насам се брои началото на новите международни отношения. За баща на съвременното МПП се приема холандецът Хуго Гроции. Автор на множество трудове – “За свободното море” и за “Правото на войната и мир”.


Съотношение между МП и МОтношения.

Може да има международни отношения, които не се базират на МП. Определящото са МО, но стремежа е те да бъдат базирани на МП.


Съотношение между МО и външна политика.

МО са много по-широки. Могат да бъдат политически, социални, културни и др. Външната политика е тясно понятие, отразяващо интересите на съответна държава спрямо други държави. Външната политика не може да регулира всички форми на МО.


Съотношение на МП и външна политика.

Трябва ли външната политика да се изгражда върху постулатите на МП? МП е рожба на субектите на държавите. Има МП само доколкото държавите желаят да се постигне едно или друго. Ако държавите не са съгласни в дадено отношение. МП винаги е компромисно, прави се това, което държавите желаят да правят. Държавата е ограничена във външната политика. Съществува пряка зависимост между ВП и МП.


Разликата между МПП и МЧП

МЧП урежда отношения между субекти от различен държавен правопорядък (държвите, физически или юридически лица). МПП – субекти – държавите.


Въпрос 2 – Главни източници. Система на МПП – общо международно право (универсални норми) и регионално международно право (локални норми). Спомагателни средства за прилагане на правните норми в МПП.


В литературата се среща разделяне на главни и спомагателни източници. Това не е най-прецизното, по-добър юридически изказ е спомагателни средства за прилагане на правните норми.

Устава на ООН, Статута на Международния съд. В Статута на Международния съд – чл.38 – що е то източници и как те се разграничават по МП.

  1. Международни конвенции – по-правилно е да се каже, че основен източник е международния договор.

  2. Международен обичай.

Договорът и обичаят равнопоставени ли са? Според МП те са равнопоставени.

Говори се за спомагателни източници (средства) за прилагане на нормите в МП:

  1. Общи принципи на правото, признати от цивилизованите нации. Общ принцип – общо валидно правило и във вътрешното и във външното право – специалните закони дерогирарат общия; не можеш да дадеш повече от това, което имаш; не можеш да прехвърлиш повече права отколкото притежаваш; по-късния договор дерогира по-стария;

  2. Съдебни решения – решението е задължително само за страните по спора и само по даденото дело. Съдебното решение има значение по правоприлагането само за държавите, които са обвързани по него.

  3. Доктрината на най-квалифицираните автори на различните нации – имало е период от време (19 в.), когато световно известните авторитети по МП са били малко. Съществува асоциация по МП, в нея членуват хора, които се занимават с МП. От България 12, от целия свят 3000. Това достатъчно ли е да бъде човек от тази група за да бъде най-виден автор? – не. Постоянния арбитражен съд в Хага се състои от по 4 арбитри от всяка една държава членка (към 2006 – 105 членки). Това достатъчно ли е да бъде човек от тази група за да бъде най-виден автор? – не. Института по МП се състои от по-малко от 200 редовни и асоциирани членове. За да бъдеш приет в този институт трябва да имаш забележителни творчески прояви. Това достатъчно ли е да бъде човек от тази група за да бъде най-виден автор? – не. Комисията по МП в Женева се състои от 34 най-изтъкнати представители по МП. Международния съд на ООН – 15 души. В съвременните условия има десетки признати автори (30-40-50 най-авторитетни представители). Когато е член на някоя от тези организации то това е добро за него. От България – проф. Александър Янков – той е участвал във всичките тези организации без последното (член е на Международния трибунал по морско право в Хамбург).



Система на МП

Въпроса за системата в МП не е решен. Системата не е определена и не може да се получи общопризнат вариант. Въпреки това основният стремеж е науката за МП да го подразделя на обща част и специална част. Колкото автори, толкова възможни подредби на общата и на специалната част.

Водещите тенденции във Франция, Обединеното кралство, .. и българските традиции. Това, което е в конспекта е систематиката на МПП. Не е важно как ще са подредени нещата, важно е да обхващат значимите неща от дисциплината МПП.

Система на нормите на МП – говори се за общо МП. Общо МП е задължително за всички субекти. Поради тази причина регионалното и двустранното П трябва да кореспондират на общото. В МП съществуват императивни и диспозитивни норми. Императивните са известни като иус когенс, не може да има норма на МП, която да противоречи на норма иус когенс. Диспозитивните норми не са общозадължителни и е въпрос на преценка тяхното спазване.


Въпрос 3 – Международен договор (МД). Понятие. Структура. Видове. Наименования.


Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. – международно споразумение сключено от държавите в писмена форма....

Структура – МД може да включва, без това да е задължителен елемент за него – преамбюл, основна част, заключителна част и приложения. Един МД да няма някои от тези елементи. Това са всичките възможни част, без те да са задължителни.

Преамбюл има в Устава на ООН. Заключителните части са посветени на начините на внасяне на изменение и допълнения, на езиците на които са написани и др.

Видове МД

  1. С оглед на броя на участниците – двустранни, многостранни. Многостранните от своя страна – с ограничен кръг участници, с неограничен кръг участници. Когато са с неограничен кръг участници са универсални. Най-универсалния договор е Устава на ООН. Страни по него са 191 държави (всички държави, които са суверенни). Договор за неразпространение на ядреното оръжие (не участват Индия,Пакистан, Израел). От гледна точка на универсализма – естеството на самия договор трябва да го прави открит за всички държави. Има договори, които са рестриктивни, защото са създадени за определен кръг участници (договора за ЕС). Може да са индиректно ограничени (в ОПЕК може да влиза само, който има 100 хил.барела дневно производство).

  2. С оглед на субектите – само между държави (Виенската конвенция от 1969 г.), между държави и международни организации, само между международни организации (Виенска конвенция от 1986 г.).

  3. Според формата – писмени и устни. Устните договори се срещат рядко. Прието е да се наричат джентълменски споразумения. Международния обичай също е в устна форма, той не е тъждествен на джентълменско споразумение.

  4. В зависимост от срока на действие – срочни, със фиксиран краен срок и безсрочни.

  5. В зависимост от начина на влизане в сила – договори, които се наричат завършени (опростени) и влизат в сила с факта на подписването (това са по-елементарните МД, които съдържат по-малко задължения). За по сериозните договори държавите са предвидили по-сериозен път за приемане (ратифицирани и конфирмация от МС). Другия вид договори са незавършени – не произвеждат действие, докато не бъдат ратифицирани.



Наименования на договорите.

Родовото понятие е договор. От него идват т.н видове понятия.

Устав или статут се използва за учредителен акт на международна организация. Конвенция има 2 значения – като многостранен договор (конвенциите са тези договори с универсален характер, по особено значими проблеми) и като двустранен договор, при това с неголямо значение. Съществуват двустранни консулски конвенции, конвенции за санитарна защита и др.

Пакт – като универсален договор, пактът е договор за правата на човека. Има смисъл и на договор с военно-политическо значение.

Компромис – договор между 2 държави, с който те се съгласяват да прехвърлят един съществуващ между тях спор за разглеждане от арбитраж.

Картел – договор за замяна на военнопленници.

Конкордат – всички двустранни договори с участието на Светия престол се наричат конкордат.

Споразумение и спогодба – това са обикновено двустранни договори, особено по икономически и финансови въпроси, но могат да бъдат използвани и като многостранни договори (Споразумение за Луната от 1979).


Въпрос 4 – Сключване на МД. Способи за обвързване с международния договор. Резерви и декларации.


Този въпрос обхваща чл.6-23 на Виенската конвенция за правото на договорите – 1969 г.

Това е един продължителен период от време – от започването на преговорите до обвързването на държавата. Целия този период обхваща понятието сключване на МД.

Кои са лицата, които имат право да представляват субектите на МП при сключването на МД? Тези лица трябва да разполагат с надлежно пълномощно, в което изрично да бъде посочено тяхното качество за участие в преговорите и подписване на договор. Без пълномощно е тогава, когато е видно че лицето разполага с представителна власт. Лицата без пълномощно – държавния глава, ръководител на правителството, министъра на външните работи. Що се отнася до шефа на дипломатическото представителство то неговите правомощия да действа без представителна власт са легитимни само между приемащата държава и изпращатата държава. Представител на държава в международна организация по отношение на договори, които са пряко свързани с дейността на съответната организация, също е лице без пълномощно.

След като бъдат водени преговорите се стига до определено положение, когато текста на МД е изготвен. Той трябва да бъде приет. Текста на МД по принципа на ВК се приема със съгласието на всички държави, които са участвали в преговорите, но е предвидено при многостранните МД, които се приемат на междун. Конференции приемане с мнозинство от 2/3

Начини на изразяване на съгласие за обвързване с договор – подписване, размяна на документи съставляващи договор, ратификация, приемане, присъединяване или по друг начин.

Съгласието за обвързване е често писмено, когато самия договор предвижда, че подписването ще има обвързваща сила за участниците.

Възможност за размяна на документи, съдържащи договор – необходимо е тези документи изрично да предвиждат, че тяхната размяна ще има за предмет влизането в сила на договора. Размяната на ноти е често използвана практика, единствената разлика е само в обръщенията, а останалите елементи са еднакви. Разменяйки си еднакви текстове държавите демонстрират, че те са съгласни с това, което е написано.

Ратификация – когато договорът изрично предвижда необходимостта от ратификация, установено е между преговарящите, че е необходим процес на ратификация, представителят на държавата е подписал подусловия за ратификация или фигурира в пълномощното на съответния представител на държавата. Чл.85 от Конституцията предвижда кои договори трябва да се ратифицират. В практиката на България 2/3 от международните договори подлежат на ратификация.


Присъединяване към договор – присъединяване към вече сключен и влязъл в сила договор. определен брой държави сключват договор, след приемането му следва въпрос на ратификация. Когато определен....

Резерви и декларации – по Виенската конвенция. Едностранно изявление, с което държавата желае да изключи или да измени определени части от договора. Чл.19 на ВК изрично е посочено, че резерви могат да бъдат формулирани, освен ако дадени резерви са забранени от договора; ако резервата е несъвместима с обектите и целите на договора; договора да разрешава един вид резерви и те да не спадат към тази категория.

При двустранен договор може ли да има резерви – логиката на нещата говори, че не е възможно да се формулират резерви. Резервите са характерни за многостранни договор, тъй като има множество интереси, и множество решения.

Поведение на другите държави при резерви – трябва ли една резерва, когато бъде формулирана от една държава, другите държави да се съгласят с тази резерва – ако договора изрично позволява резерви, то тогава не е необходимо.

Кога резервата трябва да бъде приета от всички участници в договора – когато от самия предмет на договора следва, че прилагането на договора в неговата цялост е съществено условие. При този случай е необходимо да не се допускат резерви. Това е когато определен кръг участници са .

Един международен договор е учредителен договор – ако са предвидени резерви, то е необходимо тези резерви да бъдат приети от съответния компетентен орган на МОрганизация и това е условие за тяхната действителност.

Приемане или неприемане на резерви – ако една държава приеме резервата, то договора действа между държавата, която е направила резервата и държавата, която е приела резервата. Ако една държава е възразила, възражението не препятства влизането в сила на договора, ако освен възразяващата страна изрично ... противоположното си мнение.

Изрично ли трябва да се приеме резервата – не е необходимо, достатъчно е да не реагира в 12-месечен срок от момента на уведомяването на направената резерва.

Кога може да бъде оттеглена една резерва – по всяко време, ако договора не е предвидил нещо различно, като за оттеглянето за резервата не се изисква съгласието на държавите, които преди това са я приели. Ако договорът предвижда друго възражението срещу резерва може да бъде оттеглено по всяко време.

От библиотеката – международни договори на България и да видим кои са резервите.

Декларацията в международните договори има обяснително значение. Тя може да бъде с най-различен характер.

Може да се отнася за територия (териториална декларация) – остров Гренландия принадлежи на Дания, но този остров има самостоятелна политика и не е обвързан ЕС. Всичките договори, които кралство Дания сключва изрично трябва да съдържат декларация, че действието на договора не се разпростира върху територията на Гренландия.

Декларация свързана с ползването на език – ако МД разрешава документооборота по него да се извършва на различни езици, държава участничка може да декларира на какъв език ще извършва документооборота.

Декларация за орган – Министерството на правосъдието е централен орган на Хагската конвенция....


  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Международно публично право iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно публично право" Тема: "
Тема: “Политика на международните спорове и последствия – основи на хуманитарното право и право на околната среда”
Международно публично право iconИзпит по „Международно публично право

Международно публично право iconКонспект по основи на правото 11 клас
Същност и система на правото. Публично и частно право. Материално и процесуално. Вътрешно и международно право. Предмет и метод на...
Международно публично право iconВъпросник по Международно търговско право
Представителството в мтп (не се отнася до дипломатическо представителство!) (глава 10, “Международно частно право”, Иван Владимиров,...
Международно публично право iconЮридически факултет
От 10. 30 до 15 ч. Лекции по Международно публично право, доц д-р Ирена Илиева,от 10,17,24,31. 03 ауд
Международно публично право iconПловдивски университет "паисий хилендарски"
Понятие за Международно публично право (мпп). Разграничаване от други отрасли на правото
Международно публично право iconПловдивски университет "паисий хилендарски"
Понятие за Международно публично право (мпп). Разграничаване от други отрасли на правото
Международно публично право iconСу „Свети Климент Охридски" Юридически факултет Катедра: „Международно право и международни отношения" курсоваработ а по дисциплината: Международно частно право на тема
Този факт поражда значителни проблеми в сферата на междунородното частно право предвид нарастване броя на смесените бракове между...
Международно публично право iconМеждународно публично право
Съдържание и форма на международноправните норми. Диспозитивни и императивни норми
Международно публично право iconКонспект по Международно публично право
Съдържание и форма на международноправните норми. Диспозитивни и императивни норми
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом