Програма "Регионално развитие" 2007-2013




ИмеПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
страница2/5
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.63 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://www.tervel.bg/downloads/aktualno/long_term_strategy_krushari.doc
1   2   3   4   5

2.2.1. Състояние на туризма в България



Туризмът остава най-динамичното перо на българската икономика, осигуряващо нови работни места и стабилни приходи в държавния бюджет. За чужденците България е евтина и достъпна туристическа дестинация, поради което интересът от тяхна страна е налице. Приходите от международен туризъм през периода януари-юли 2009 г. възлизат на 1,417 милиарда евро, което е с 2,6% по-малко в сравнение със същия период на 2008 г. Въпреки растежа в отрасъла обаче, за втора поредна година хотелиери и туроператори отчитат слаб летен сезон. Спрямо същия период на 2008 година спадът на броя на чуждестранните туристи е с 3,9%, като спадът в посещенията на граждани на Европейския съюз е 1,7%. През периода януари-юли 2009 г. България е посетена от 3,2 милиона чуждестранни граждани (без транзитно преминалите), около 2,4 милиона от които са граждани на държави-членки на ЕС. Запазва се стабилността на туристите от ЕС, които посещават България. Има страни, при които се отчита увеличение на туристите, като Германия - с почти 17% и Русия - с 18%. Отчита се ръст на туристите от Полша - с 48%, Беларус – 64%, както и от Молдова, Чехия и Унгария.

През първото тримесечие на 2009 г. в страната са функционирали 1 975 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочен престой. По данни на Националния статистически институт броят на стаите в тях е 55,6 хиляди, а на леглата – 118,6 хиляди. В сравнение със същия период на 2008 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване нараства с 262 (15,3%), като най-голямо е увеличението в групата "Други места за краткосрочно настаняване" - със 134 (24,6%), следвано от хотелите - със 120 (11,5%).

Броят на реализираните нощувки през първото тримесечие на 2009 г. във всички средства за подслон и места за настаняване намалява с 205 хил. (11,2%) в сравнение със същия период на 2008 г. и достига до 1 632 хиляди. През първото тримесечие на 2009 г. реализираните нощувки от български граждани в средствата за подслон и местата за настаняване намаляват с 52 хиляди (5,6%) спрямо първото тримесечие на 2008 г. до 982 хиляди.

Броят на реализираните нощувки от чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 19,0% спрямо първото тримесечие на 2008 година. Повече нощувки са реализирали гражданите на: Исландия - 10 пъти, Словакия - със 72,1%, Румъния - с 48,3%, Китай - с 20,7%, Унгария - с 19,8%, Люксембург - с 18,3%, Словения - с 14,1% и други. Намаляват нощувките на чужди граждани в средствата за подслон и местата за настаняване от Естония - с 73,1%, Малта - с 72,2%, Белгия - с 68,0%, Латвия - с 56,7%, Ирландия - с 50,9%, Литва - с 39,9%, Турция - с 39,2%, Испания - с 33,3%, Норвегия - с 28,6%, Кипър - с 27,2%, Русия - с 25,6%, Великобритания - с 23,6%, и други. През първото тримесечие на 2009 г. намалява и броят на пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване с 85 хил. (10,6%) и достига до 713 хил., от които 71,4% са български граждани. Броят на пренощувалите чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 48 хил. (18,9%) спрямо същия период на предходната година. Най-висок е делът на нощувалите граждани от Великобритания (25,9%).

Почти всички чужди граждани (99,4%) са предпочели да нощуват в хотели, а в останалите средства за подслон (къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) са нощували само 0,6% от тях. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през първото тримесечие на 2009 г. намалява с 2,7 пункта спрямо същия период на предходната година и достига 16,3%.

През първото тримесечие на 2009 г. приходите от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване общо за страната намаляват с 11,1% в сравнение с първото тримесечие на предходната година и достигат до 79 млн. лв., като приходите от реализираните нощувки от чужди граждани намаляват с 24,7% до 37,5 млн. лв.


2.2.2. Алтернативен туризъм в България


България разполага с третото по обем културно наследство в Европа след Италия и Гърция. Страната разполага с над 40 000 исторически, етнографски и културни обекти, както и има огромни възможности в развитието на СПА и уелнес-индустрията на базата на минерална вода благодарение на наличието на около 8 000 минерални извора.

Днес културният туризъм носи от 5 до 7 пъти е по-големи приходи в сравнения с традиционния. Този вид туризъм определя и облика на България в чужбина, за сметка на масовия морски и ски туризъм. Приходите от екологичен, приключенски и селски туризъм на чуждестранните туристи, посетили през 2009 година страната ни, са между 13 и 15 млн. евро. Това е над 1,5% от приходите в целия държавен туризъм. Долната фигура представя пътя за диференциране на туристическия продукт, така че да може в оптимална степен да отговори на потребителските потребности и очаквания.


Фигура 4. Диференциация на туристическия продукт, базиран на опита



По данни на Българската асоциация за алтернативен туризъм годишно страната ни посреща около 10 хиляди чуждестранни любители на приключенския и селския туризъм. Причината за този огромен интерес, разбира се, са природните красоти на България. Делът на индивидуалните туристи е 30%. За разлика от чуждестранните гости, пребивавали у нас средно 8-10 ваканционни дни, българите, предпочели нетрадиционните дестинации и селския туризъм, почиват по-кратко, обикновено през уикенда. Селският и алтернативният туризъм като цяло се поддържат най-вече от българския потребител. За това спомага и факта, че през изминалите няколко години вече е популярна практика да се прекара уикенда или ваканцията в къща за гости сред природата. Семействата с малки деца предпочитат да наемат цели вили, разполагащи с детски кът за игра. Фирмите, опериращи на българския пазар, пък все по-често организират своите тийм билдинги в селски обекти.

Препоръките на Европейската комисия за развитието на туризма в близко бъдеще са свързани с разработването на програми, базирани на гастрономията и виното, с популяризирането на малките градове и селища със запазена архитектура, както и чрез различните местни фестивали, празници и културни изяви.


2.3. Икономическо развитие на общините Крушари и Тервел


Общините Крушари и Тервел са разположени в Североизточната част на Република България (област Добрич).

Насе­лението на община Крушари е около 6000 души - най-малкото в областта, разпределено в 19 населени места - всичките села. Общината заема последно място по заетост от осемте общини в областта. На територията на община Тервел (население от около 18 200 души или три пъти повече от това на община Крушари) има 25 села и 1 град. Град Тервел (около 7000 жители) попада в категорията “много малки градове”. В групата на селата влизат 3 от категорията ”средни”, 12 “малки” и 10 “много малки села”. Освен функционален, градът е и пространствен център.

Промишлеността като отрасъл в община Крушари почти не е затъпена. Единствените представители на промишлеността са три шивашки фирми. Всички функциониращи предприятия са с незначителен дял и принос в икономиката на общината. Немалка част от тях са със затихващи функции и намаляващ пазарен дял, а за други тепърва предстои да се доказват в условията на пазарна икономика. Слабото представяне на този отрасъл е продиктувано от исторически и традиционно заложените приоритети в селскостопанското производство, липсата на квалифицирани кадри, неблагоприятната среда за привличане на инвестиции, лоша инфраструктура, липса на преференции и бизнес инициатива в сектора.

През последните години броят на новорегистрираните фирми в Община Тервел е сравнително голям, но въпреки това общият брой на активните стопански субекти, които оперират в общината е крайно недостатъчен. Гъстотата на фирмите в общината е едва 6,6 на 1000 при 31,6 средно за България, което красноречиво показва изоставането в развитието на малкия и среден бизнес в общината.

Броят на заетите в МСП е значително по-малък от средния за страната, тъй като значението на двете големи предприятия в общината (Пластхим и Дека) е все още твърде голямо (над 50%) за местната икономическа заетост.

Съгласно отчитаните от НСИ данни на преден план в икономическото развитие на общините Крушари и Тервел е изведено селското стопанство, но то не се явява достатъчно силен двигател за техния растеж и устойчивост. Последствията от това са негативните социално-демографски процеси – населението е застаряващо, малко са младите семейства, животът по тези места вече не е привлекателен за тях, а възможностите за реализация са все по-малко. Териториите на двете общини се обезлюдяват. Икономическото им изоставането в съпоставка с другите общини от област Добрич е значително. С течение на времето това вътрешно регионалното различие в област Добрич се засилва.

Ето защо, за двете общини е необходимо определянето на нов двигател за тяхното социално-икономическо развитие. Този двигател е алтернативния туризъм, за който двете общини имат богат исторически и природен ресурс.


Фигура 5. “Картиране” на туристическите забележителности в общините Крушари и Тервел





Обстоятелствата, поради които досега той е оставен на заден план е липсата на ясна визия и стратегия за туризъм в двете общини. Недостатъчен е натрупаният капацитет и умения у местната администрация да разработи и утвърди туристическия облик на региона.

Обезлюдяването и спада в културното равнище на населението от двете общини води до неосъзнаването и незачитането на притежавания ресурс. Частния бизнес е неспособен да се възползва от природните и културни дадености на региона, като ги разработи в доходоносен и перспективен за общините поминък.


2.4. Характеристики на община Ефкарпия и потенциал за туризъм


Община Ефкарпия се намира в Северозападната част на градската група на префектура Солун (Северна Гърция, Регион Централна Македония). Тя заема територия от 13 841 акра, като към 2007 г. 58% от територията е представлявала градска/застроена територия, 30% - селскостопанска земя и 12% - необработваема земя. Населението на общината показва устойчива тенденция на нарастване, като по данни от 2001 г., в Ефкарпия са регистрирани 6 645 постоянни жители, за разлика от 3 486 души през 1991 г. Тази демографска експлозия се дължи на движението на голям брой жители от центъра на град Солун към района на Ефкарпия. Понастоящем населението на общината е значително увеличено, като наброява приблизително 15 000 души.

Освен центърът на общината - град Неа Ефкарпия, в общината са включени още три населени места – Ефедропулис, Ефкценопулис и Филотей.

Община Ефкарпия се намира между два значими туристически центъра на Северна Гърция – град Солун (културно-исторически, конгресен, събитиен и тематичен туризъм) и Халкидики (морски и ваканционен туризъм). Това й разположение заедно със силната икономическа база на общината, основана на индустриалното производство, са притегателен център за реализиране на редица местни и чуждестранни инвестиции.

От гледна точка на туризма, общината се възползва от стратегическото си разположение, без самата тя да разполага със значим туристически продукт, за да генерира приходи от туризъм и да дава заетост на местното население в този бранш благодарение на две предпоставки:

  • Предлагане на по-евтини нощувки, съчетани с отлично обслужване – за туристи, които биха желали да се възползват от туристическия продукт на град Солун;

  • Предлагане на пакетни туристически посещения, съчетаващи обиколка на туристическите атракции в региона (Солун/Халкидики) на база на значителния туристически потенциал на префектурата.


На тази база, сегментите, от които община Ефкарпия генерира най-значими приходи от туризъм, са:

  • Летен/морски туризъм (Халкидики и част от Солун), както и огромен брой заведения, предлагащи забавления на младите хора (над 2000 бара, ресторанта, дискотеки и т.н. в региона на Солун и Халкидики)

  • Културно-исторически туризъм (наличие на редица културно-исторически забележителности от световно значение в региона)

  • Екологичен туризъм (езерата Волви и Корониа, делтата на Аксиос и другите реки от областта с тяхната екосистема)

  • Лечебен туризъм (базиран на 5 топли алкални и един студен киселинен извор в префектурата)

  • Конгресен и бизнес туризъм (на база на значителната и от висок клас хотелска база)

  • Религиозен туризъм (редица православни храмове и църкви в региона и поклонничество в Атонската автономна област, известна сред православните християни по целия свят)

  • Еко туризъм (базиран на около 40 пешеходни и велосипедни маршрути)


Значението на Гърция и Солун на туристическата карта на света се потвърждава от престижното издание “1000 Ultimate Experiences” за 2010 г. на издателство Lonely Planet. В него Солун се посочва като петият най-популярен град в света по нощен живот/възможности за забавления след Белград, Монреал, Буенос Айрес и Дубай. Гърция е предложена сред най-интересните 10 дестинации в света за 2010 г. (подредени по азбучен ред) заедно с Германия, Малайзия, Мароко, Непал, Нова Зеландия, Португалия, Салвадор, Суринам и САЩ.


2.5. Анализ на конкурентната среда, в която се намират общините от гледна точка на туристическото предлагане


2.5.1. Общините Крашари и Тервел


Двете общини се намират в особено конкурентен регион от гледна точка на разнообразието на туристически продукти, които се предлагат, както и от обема на привлечените туристи. На изток-североизток се намират редица курортни градове (Шабла, Каварна, Балчик, Варна) и курортни комплекси по Северното Черноморско крайбрежие (“Албена”, "Златни пясъци", “Дружба”, “Св. Св. Константин и Елена”, “Слънчев ден”), които традиционно предлагат масови туристически продукти на базата на природната предпоставка слънце-море-пясък.

Фигура 6. Конкурентни дестинации на общините Крушари и Тервел



Източник на картата: http://bg.wikipedia.org


На запад-югозапад преобладават центрове на туристически интерес, фокусирани върху атракции, представяни от културно-историческия туризъм, базиран основно на исторически забележителности, напр. Добрич, Шумен, Разград, Плиска, Преслав, Мадарският конник и др.

Присъстват и няколко други активни центрове на тематичен туризъм, представени от ловно стопанство (община Каварна) и голф игрище край Балчик. В заключение, основните видове туризъм, които са представени в широкия ареал на областите Варненска, Добричка, Шуменска и Разградска, са следните:


Морски и ваканционен

Събитиен

Културно-исторически

Селски

Конгресен туризъм

Специализиран (тематичен)


Сравнително слабо развит е селският и алтернативният (еко-) туризъм в региона, което дава отлични възможности на двете общини да развият туристически продукти в този пазарен сегмент. В допълнение, те могат да ползват широката туристическа база и обемите от туристи, които традиционно посещават през летните месеци (юни-септември) Северното черноморско крайбрежие.

1   2   3   4   5

Свързани:

Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconОперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 www
Оп „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ес чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на проект №BG161PO001...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconРегионалното развитие и благоустройството, проект на одитен доклад №0900001110 за извършен одит на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г., в
Регионално развитие” 2007-2013 г., в частта на приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие” на Министерството на регионалното...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconПрограма „Регионално развитие 2007-2013
Настоящата техническа спецификация е неразделна част от Решение №714 от 25. 09. 2012 г за възлагане на независим одит по проект „Музеен...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconОперативна програма „регионално развитие 2007 2013 г
Община Пловдив стартира мащабен проект „Интегриран план за градско развитие на Пловдив”. Проектът се финансира от Оперативна програма...
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013
Програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 iconИзбор на Изпълнител за извършване на външен одит по изпълнение на дейностите и отчитане на разходите по проект „
Г., финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., в съответствие с националните и международни одиторски...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом