Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)




ИмеВтора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)
страница4/9
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.09 Mb.
ТипАнализ
източникhttp://www.obshtina-apriltsi.com/files/Opr7-13g2.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Селско стопанство

В условията на преход към пазарна икономика, един от отраслите, който бележи най-голям спад в икономиката на общината е селското стопанство, както в растенеевъдството, така и в животновъдството, като в растенеевъдството се наблюдава почти пълен срив.

Отрасловата структура на селското стопанство в общината включва предимно следните отрасли и подотрасли: комбинирани растително-животновъдни частни стопанства; отглеждане на дребен рогат добитък; отглеждане на едър рогат добитък и др.

Растенеевъдство

Преходът към пазарна икономика на територията на общината беше свързан с: превръщането на основната част от ливадите от обработваема земя (в т.ч. до най - отдалечените махали) в пустееща (доближаваща вече територията на населените места в регулация); превръщането на немалка част от трайни насаждения от обработваеми (засаждане, окопаване, торене, защита от заболявания, прибиране на значителна реколта и др.) в изоставени (неокопани, неоторени, без растителна защита, заболели, съхнещи, обрасли, неокастрени, неокосени около тях и т.н.); ликвидирането на огромни масиви засяти от бившото ТКЗС (АПК) с малини и касис; продажба, а в последствие и изоставянето или пълното ликвидиране на сушилните за сливи; разпродажба на селскостопанската техника; намаляване на произвежданата продукция ; намаляване на средните добиви и др.

В условията на пазарна икономика се създадоха някой нови трайни насаждения, само от няколко арендатори на земя и няколко частни земеделски стопани. От новите насаждения с малини и арония и др., почти няма бизнисмен, който да е развил успешно производство. Част от новозасетите трайни насаждения с малини в последствие са изкоренени, а други са изоставени, твърде малко са остали плододаващите насаждения. Положителна тенденция, е само, че все повече частни собственици се стремят да засаждат нови дръвчета, да обработват, макар и на ограничени размери трайни насаждения. Проявеният интузиазъм от арендатор на общинска земя да засее по-голямо количество сливи от устойчив сорт, след засаждането и ограждането им, е изправен в последствие с решаването на редица проблеми , някой от които са кражбата на част от фиданките, кражба на част от оградата, в резултат на което възникна частично повреждане от диви и селскостопански животни и др. В резултат на извършените промени, растенеевъдство в общината е преструктурирано от предишната организация на кооперативни предприятия (ТКЗС и АПК) в частни собственици. На територията на общината няма растенеевъдна кооперация. Само няколко бизнесмени и частни производители произвеждат малини и арония за промишлено производство. Останалите собственици произвеждат сливи, ябълки, круши, малини, арония, картоф, царевица, домати, краставици, боб, пипер, лук и др. преди всичко за домашно ползване. Сушене на плодове се извършва само в частни сушилни за домашно ползване на плодовете. Пребраната реколта от сливи служи преди всичко за консумация и производство на домашна ракия, а не за продажба. Добивите както в абсолютни величини, така и средния добив значително намаляват. По-големи добиви се получават при плодородна година, преди всичко в резултат на природни фактори.

Един от значителните проблеми, който се породи в условията на прехода, е че заети в растенеевъдството почти няма (има само сезонна работа за прибиране предимно на малини и др.) . Занимават се с растенеевъдство частни стопани, предимно като допълваща дейност с цел производство продукция за собствени нужди, а не за пазара. Поради почти пълната ликвидация на подотрасъл Растенеевъдство част от работната сила се пренасочи в други отрасли. Някой останаха без работа. Други се пенсионираха. Твърде малко са лицата, които имат възможнст да доходи от работна заплата от растенеевъдството.

Другият основен проблем е опазването на растенеевъдната продукция от унищожаване от диви животни: картофа – от глиганите; трайните насаждения – от сърни, елени и др. Ограждането на големи масиви е твърде скъпо. Поради ограничените финансови възможности, то или не се осъществява или се прави в повечето случай премитивно и то на ограничени участъци.

По отношение на селското стопанство, характерна особеност за общината е, че площа е планинската. Растенеевъдството се характеризира с производство преди всичко на сливи, малини и картофи и др. Резерв за допълнителна заетост и доходи има при развитие на билкарството и други нетрадиционни отрасли.

В общия размер на обработваемата земя в общината се включват: трайни насаждения, предимно сливи, ябълки, малини, арония, касис и др.; ливади за производство на сено; ниви – в ограничени размери засети основно с картоф, царевица и др. преди всичко за домашно ползване и т.н. На територията на общината не функционират земеделски кооперации, които да обработват земеделските земи. Само няколко арендатори обработват незначително количество от общия размер на обработваемата земя, някой от които в последствие се отказват.

Един от съществените проблеми в общината е, че размерът на трайно необработваемата земеделска земя възстановена на собствениците е значителен. Тя постепенно се превръща в пустееща, обрасла с папрат, храсти, изровена от глигани, къртичини и т.н. Причините за това са в разпокъсаността и малките размери на имотите, липсата на подходяща техника, ниски изкупни цени на получаваната продукция, възрастовата структура на населението, липсата на достатъчна мотивация и др.

По отношение на селскостопанската техника, за извършване на селскостопанските дейности са регистрирани и се използват само няколко броя колесни трактори и косачки, повечето от които са закупена стара техника от ликвидирането на ТКЗС и АПК. Съществуващият частен машинно- тракторния парк е морално и физически остарял и амортизиран. Почти няма нова техника. Няма и достатъчно малогабаритна техника за обработка на земята.

На територията на общината отглеждането на зърнено-житни и маслодайни култури почти не представлява интерес за земеделските производители, поради почвените и климатични условия в общината. Отглеждането на този вид култури е свързано преди всичко с частично задоволяване на потребностите във връзка с отглеждането на домашни животни.

За общината традиционо е създаването и използването на продукцията от трайните насаждения. След възстановяването на земята на собствениците, голяма част от трайните насаждения са почти изоставени по отношение на тяхната обработка – торене, окопаване, растителна защита, кастрене и др. Сравнително добре се обработват незначителна част от трайните насаждения. Някои собственици проявява интерес само по отношение прибиране на реколтата. Голяма част от трайните насаждения са заболели и постепенно съхнат. Това се явява един много съществен проблем за общината, тъй като в перспектива, ако сега съществуващите трайни насаждения изсъхнат, а няма засети нови на тези терени, същите ще се превърнат в пустеещи земи. През последните няколко години някой стопански субекти и физически лица проявяват интерес към създаване на нови трайни насаждения: малини, сливи, арония, орехи, смесени овощни градини и др. Като резултат се наблюдават както успехи, така и отказване от намеренията. Основни причини за изоставянето им е скъпо струващата обработка и поддържане, сравнителни ниските приходи от получаваната продукция, кражбите на посадъчен материал, ограждения, продукция, унищожаването или повреждането им от дивеч и домашни селскостопански животни и др. Липсата на хладилни бази за замразяване на плодовете също така създава проблеми пред производителите преди всичко на малини. Зеленчуковите култури се отглеждат в частния сектор преди всичко за домашно ползване.

Животновъдство

Преходът към пазарна икономика на територията на общината беше свързан с: ликвидирането на кооперативната собственост на селскостопанските животни и отглеждането им само като частна собственост; преустановяване на кооперативното отглеждане на селскостопански животни в общи селскостопански обори; значително намаляване броя на селскостопанските животни; реституиране и земите застроени със селскостопански постройки; продажба на селскостопанските животни от кооперативна собственост на частни физически и юридически лица; продажба на сградния фонд (обори, административни сгради и др.) и селскостопанския инвентар на физически и юридически лица и др. Създаденият ликвидационен съвет отчете, че ликвидацията е извършена и безе закрит.

В условията на пазарна икономика се създадоха някой животновъдни ферми. Едната от тях има за цел да затвори цикъла за производство на месо и местни произведения. Няколко частни собственици отглеждат предимно овце, за производство и продажба на агнета и мляко, няколко кравари – за производство на телета и мляко за продаване и др. Твърде малък е броят на заетите в животновъдството. Основната част от занимаващите се с животновъдство са самонаети или извършват тази дейност като допълнителна за домашни нужди.

Продадените сгради: в някой сучай след реконструкция и преустройство се превърнаха в новосъздадени промишлени предприятия; в други случай се съхраниха, без да се използват; в повечето случай бяха разрушени напълно или полуразрушени, ограбени и т.н. Съхранените сгради представляват ресурс за по-нататъшното им използване.

В резултат на извършените промени, животновъдството е преструктурирано от предишната организация на кооперативни предприятия в частни фирми или лични стопанства, но в значително по-малки размери.

Един от съществените проблеми, който се породи в условията на преход към пазарна икономика, е че броя на заетите в животновъдството преди прехода многократно намаля. Нито новите животновдни частни фирми, нито пренасочването в други отрасли позволи да се достигне предишното равнище на заетост. Това доведе до безработица, намаляване възможностите за получавне на доходи от работна заплата от животновъдството и др.

Другият основен проблем е че значителна за мащабите на община Априлци сграден фонд на животновъдството е в много занемарен вид, някой полуразрушен, разграбен и др.

Животновъдството е е свързано с отлеждането най-вече на овце и кози, крави и др. и с пасищния ресурс, приготвянето на сено и пр. На територията на общината има значителни по размер пасища и земеделски площи за производство на сено. С най-голяма територия са високопланинските пасища. На тях има възможност да пашуват голямо количество селскостопански животни – предимно овце и крави. Във връзка с намаляването броя на животните, намаленото пашуване върху тяхната територия се отразява негативно върху тревната растителност. Намаленият брой селскостопански животни намалява необходимостта от производство на сено. Това от своя страна води до намаляване площите за косене. Прибирането на сено за продажба е ограничено поради сравнително ниските изкупни цени и сравнително високите разходи за механизирано косене, превозване, балиране и др. Това от своя страна води до превръщане на ливадите в пустеещи земи. Твърде ограничени са площите за производството на зърнени фуражи, главно поради неподходящите почвено-климатични условия. Това налага закупуването на зърнен фураж за животните, което оскъпява тяхното отглеждане. Резерв за допълнителна заетост и доходи има при развитие на пчеларството, отглеждането на зайци и други нетрадиционни отрасли.

Предпоставка за развитие на месо и мляко преработвателната промишленост е развитието на животновъдството. В общината функционира предприятие за производство на месо и местни изделия. То е най-голямото предприятие на нейната територия. Фирмата е организирала затворен цикъл на произдодство – отглеждане на селскостопански животни – производство на месо и местни продукти. В момента няма действащщо млякопреработвателно предприятие. В недалечното минало функционираха няколко мандри за производство на сирене и кашкавал. Преди няколко години те бяха закрити. На сегашния етап сирене се произвежда в няколко общи мандри организирани сезонно от частни стопани на местата където пашуват групово частните овце и се използва за домашни нужди от собствениците на животните. Овцевъдната кооперация “Бъзов дял”, съвместно с община Априлци, със съдействието на Германския технически център (ГТЦ) – София разработи проект “Изграждане на мандра за производство на екологично чисти млечни продукти по стара технология”. Проектът е реализиран с външно финансиране. Собствеността на мандрата е общинска. Овцете от които се получава мляко са на частни стопани. Производството е сезонно. Произведената продукция се ползва от собствениците на овцете за лични нужди. Сирене се произвежда и в домашни условия за лични нужди. Кисело мляко се произвежда само в домашни условия за лични нужди. Наличният брой животни към края на 2004 г. в общината е следният: говеда – 28, крави – 246, овце – 321, овце-майки – 2 900, кози – 739 в т.ч. кози-майки – 704. Отглежданите в момента животни са разпръснати основно в дребни смесени частни стопанства. Само няколко са лицата, които отглеждат сравнително по-голямо количество овце или крави. Наблюдава се тенденция за намаляване броя на селскостопанските животни. Произвежданата продукция (мляко, месо, домашни животни за продан) е предимно за задоволяване на лични нужди. Част от продукцията се продава, като производителите и са считат, че цената на изкупуването е ниска и не покрива разходите, които правят за неговото производство, а някой се жалват, че продаденото не се заплаща своевременно. Птици, основно пилета и кокошки се отгледат за домашно ползване. Само няколко птицевъди отглеждат сравнително по-големи количества пилета за продажба. Поради високите цени на фуражите и лекарствата някой от тях се отказват. Проявява се определен интерес към подотраслите зайцевъдство и пчеларство. В повечето ферми за отглеждане на селскостопански животни културата на отглеждане и развъждане на животните е на сравнително ниско ниво. Само малък процент от поголовието е под селекционен контрол. Функционира само една кооперация на овцевъдите - “Бъзов дял”, обхващаща предимно само един от кварталите – Видима. В останалите квартали няма такива, както и цялата територия на общината. Няма кооперации и по отношение на другите видове животни.

Наблюдава се трайна тенденция към намаляване на поголовието и отглеждането на домашните животни главно със самозадоволителен характер. Сравнително ниските изкупни цени и скъпата издръжка на животните не позволява на фермерите да разширяват дейността си и да печелят достатъчно, което от своя страна ги принуждава в отделни случай да намаляват броя на стопанисваните животни и дори да ликвидират цели стада. Биволи в общината не се отглеждат, въпреки ценните вкусови и диетични качества на млякото. Една от причините е трудностите за отглеждането им по единично и ниската цена на млякото. По отношение производството на мляко определен стимул има допълнителното финансиране на неговото производство. Държавният фонд “Земеделие” дава на регистрираните селскостопански производители субсидия на литър предадено и фактурирано качественно мляко.

Анализът на тенденцията към намаляването на броя на животните, показва, че той се влияе от следните основни фактори:

  • високи цени на концентрираните фуражи, медикаментите и лекарствата, препаратите и др.;

  • висока себестойност на произведените продукти;

  • ниските изкупни цени на животновъдната продукция;

  • наличие на нелицензирани изкупвачи на сурово мляко;

  • нередовното плащане на производители на продадената продукция и др. ;

  • липса на сигурни и регламентирани пазари и цени;

  • недостатъчни или липса на свободни финансови средства у частните стопани за закупуване на елитни племенни животни, т.ч. разплодни;

  • недостатъчни или липса на свободни финансови средства у частните стопани за изграждане на нова или подобряване и усъвършенстване на съществуващата материалната база;

  • застаряващо и непрекъснато намаляващо население

1   2   3   4   5   6   7   8   9

Свързани:

Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на община мадан
Ръст на Икономическото развитие и качествена характеристикаструктура на общинската икономика 16
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщина Лесичово, януари 2006 г
Анализ на съществуващото състояние и социално – икономическото развитие на общината стр. 5
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие на община Димитровград
Анализ на ситуацията. Социално – икономическо и пространствено развитие на Община Димитровград 13
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconПлан за икономическо развитие на община Царево
Анализ на природните дадености и социално-икономическото развитие на община царево към 2006 год
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие 2007-2013 г. Добрич, 2005 г
Анализ на социално-икономическото развитие на община град добрич
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие на община добричка
Анализ на икономическото и социално развитие на община добричка
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом