Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)




ИмеВтора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)
страница3/9
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.09 Mb.
ТипАнализ
източникhttp://www.obshtina-apriltsi.com/files/Opr7-13g2.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Демография

Развитието на човешките ресурси в общината за един по продължителен период от време разкрива тенденцията броят на населението да намалява. Постоянното население в община Априци към края на: 1999 г. е било 4 257 души, 2000 г. – 4 169 души, 2001 г. – 4036 души, 2 002 г. – 3 965 души, 2003 г. – 3908 души. Темпът на намаляване броя на населението в общината е по-ускорен от средния за страната. Голям е броят на почти обезлюдените махали. Възрастовата структура на населението се влошава. Населението намалява главно поради възпроизводствените процеси – ниска раждаемост, висока смъртност, отрицателен естествен прираст на населението. Върху числеността на населението негативно влияят и очертаващите се емиграционни процеси. Коефициентът на възрастовата зависимост, макар и с известни колебания нараства. Той е значително по-голям от средния за страната. Намалява относителния дял на групата на подрастващото поколение. Нараства относителният дял на населението над трудоспособна възраст. Очертава се демографско остаряване на населението. Демографската ситуация в общината води до загуба на човешки ресурси. Това се дължи на застаряването на населението и промените във възпроизводствените нагласи на хората. Данните по населени места също така ясно очертават тенденцията към непрекъснат спад на броя на населението, като най–силно тя е изразена в селата на общината.

По-голямата част от емигриращите са във възрастовия диапазон 16-39 години, което води до загуби на човешки ресурси в трудоспособна възраст, намаляване на естествения прираст и влошаване на възрастовата структура. Емиграциионният процес е свързан с все по–интензивното тъсене на по-добри икономически и социални условия в по-големите градове и населени места с по-развита икономика, както и работа и обучение в чужбина. Отрицателният естествен прираст и емиграционните процеси създават сериозен демографски проблем. Влошаването на възрастовата структура на населението във всички населени места е предпоставка за негативно отражение върху социално-икономическото развитие на общината.

От постоянното население в общината в трудоспособна възраст са 1 916 души. В структурата на населението под, в и над трудоспособна възраст се очертава тенденцията на намаляване на относителния дял на населението под трудоспособна възраст и нарастване делът на населението над трудоспособна възраст. Това има негативно отражение както по отношение на намаляване броя на децата в детските градини и училищата, така и по отношение увеличаване размера на средствата за получаване на пенсии и социални помощи.

В общината преобладава постоянното население живеещо в града - 2 502 души. В 3-те села на общината живеят само – 406 души. Силно влошената възрастова структура на населението в селата води до постепенното им обезлюдяване в бъдеще.

В структурата на населението в общината по пол преобладават жените - 2 021 души. Мъжете са 1887 души. Това се дължи преди всичко на по-високата продължителност на живота на жените в сравнение с мъжете.

Влошаването на възрастовата структура на населението и засилената емиграция намират своето негативно отражение и върху образователното равнище . В общината от постоянното население с висше образование са 174 души, с полувисше – 135 души, средно – 1468 души, основно – 1433 души, под основното – 745 души, неграмотни – 15 души, деца – 161 души, непоказано – 6 души. Наличието на значителен брой население със сравнително ниско образование е пречка за въвеждане на нови технологии, а когато е съчетано и с ниска професионална квалификация е предпоставка увеличаване на безработицата.

По население община Априлци е малка община. Гъстотата на населението е 32.4 души на кв. км. Този показател е по-нисък от средния за Ловешка област (43.6), значително по-нисък от показателя за Северен централен район за планиране (69.4) и повече от два пъти по-нисък от този за страната (74.6). Това означава, че общината е сравнително рядко населена, особенно в селата.

От анализа на показателите, които характеризират демографската ситуация в общината и съпоставката им с тези за страната произтичат няколко основни извода:

  • Съществува реален риск от обезлюдюване на малките села, махали и отделни части на кварталите на града следствие на демографския срив, което се отразява на социално-икономическото развитие на общината;

  • Една от демографските пречки за развитие на пазара на труда са по-високия темп на намаляване на населението на общината от средния за страната, ниската гъстота и влошена възрастова структура;

  • Развитието на производства, базирани на внедряване на нови технологии се затруднява не само по икономически причини, но и заради не малкия брой лица с по-ниско образование;

  • Неравномерното разпределение на населението в отделните населени места, съпроводено със съществена разлика и по други показатели поставят в по-неблагоприятно положение селата в сравнение с града.



Стопански сектор – развитие на бизнеса, промишлеността, селкото стопанство и др.

Частен и обществен сектор.Малки и средни предприятия. Бизнес

На територията на общината функционират около 200 малки и средни предприятия. Няма функциониращи големи предприятия. Малките и средните предприятия са един от факторите за постигане на икономически растеж. Тази им роля е логично следствие от потенциалните възможности за нарастване на тяхната резултативност, мобилност и конкурентноспособност в динамичните пазарни условия. Развитието на този тип предприятия в общинската икономика се превръща в един от важните сигменти на структурната реформа. Това се отнася не само за сферата на търговията и услугите, но и за почти всички отрасли на материалното производство и услугите.

Основен генератор на работни места и доходи в сегашните условия в обищината е частния сектор и звената, финансирани от общината и държавата. Частният сектор включва над 180 пазарни структури и техните организации като: търговски дружества, еднолични търговци, предприемачи, земеделски стопани и др.; банки; други структури свързани с бизнеса и т.н. Общественият сектор включва над 20 структури: органите на местното самоуправление, образователните, културните, социалните, религиозните и други организации; неправителствените организации и т.н.

Промените в икономическата структура на общината в сравнение с началото на прехода към пазарна икономика са съществени. Икономиката на общината е преструктурирана от предишната организация на държавни и кооперативни предприятия в частни фирми, но в значително намалени мащаби.

Делът на малките и средните предприятия е структуро определящ за икономическото развитие на общината. Обществения сектор е структуро определящ преди всичко за образователните, културните и социални отрасли и дейности.

Броят на работещите в най-големите фирми е 100-150 души. Малко са фирмите с персонал от 20 до 50 души. Редица стопански субекти работят с 5 до 20 човека персонал, а много други с персонал под 5 души. В някой от подотраслите има само по 1-2 преставители, а в други по 4-5. Част от малките и средните предприятия са с незадоволителна технико-технологична база. Ниският размер на капитала, с който разполагат предприемачите е една от причините те да не са в състояние да осигурят модерна техника и технология. Поради това повечето от тях са принудени да закупуват извадена от употреба, но все още годна техника и рециклирани машини. Това неменуемо се отразява негативно върху качеството на произвежданата продукция и съответно върху пазарните позиции. От финансова гледна точка твърде малка част от малките и средни предприятия са проспериращи. Основната цел на повечето от тях все още е оцеляването. Причините за това състояние са твърде разнообразни. Определящи са: сравнително ниско качество на продукцията, сравнително високите разходи за нейното производство, ниска ефективност, ниската покупателна способност на населението, оттук – по-малкото потребление, ограничения достъп до пазари и др.

Развитието на малките и средни предприятия в общината е съпроводено с немалко и в повечето случай нелеки за решаване проблеми. Една част от тях е продиктувана от поведението на държавата спрямо този тип стопански структури. Други са породени от размера и особенностите на самите предприятия. Важно значение играе Законът за малките и средни предприятия и нормативната уредба във връзка с тази дейност. Много важен въпрос е достъпът до кредити. Особен проблем е осигуряване на достъп до вътрешен и външен пазар. Сравнително труден е моментът с европеизацията и глобализацията на тези предприятия. В това отношение трябва да се търсят възможности за установяване на връзки с евентуални бизнес пратньори, подпомагане на директи контакти чрез програми за партьорства и др. Друг съществен проблем е управлението на малките и средни предприятия. На практика то се осъществява предимно върху основата на лични контакти и ентусиазма на собствениците. Успешното управление изисква обаче управленска подготовка, умение да се съвместяват инженерно-технически и управленски функции, да се съчетават опита на производственика, икономиста, администратора и др. Непретижаването на тези качества са една от най-честите причини за негативните резултати на техните предприятия. За да се реши този проблем наложително е да се изградят консултански и информационни звена, бизнес центрове и др.

Ролята на малките и средни предприятия за развитието на общината е безспорна. За да се разшири и затвърди приносът им обаче, трябва непрекъснато да се търсят възможности за своевременното решаване на възникналите проблеми, свързани с дейността на тези предприятия. Успоредно с това следва да се осигури технико-технологично и продуктивно развитие на този тип структури, да се обосноват и приложат съвременни организацинни форми на производство и труд и ефективни системи в областта на маркетинга и рекламата. Също така нужно е създаването на подходящи условия за асоцииране (сдружаване) на тези предприятия с цел защита на икономическите си интереси и др.

В общината са развити в една или друга степен редица отрасли на икономиката. Структуро определящи отрасли в частния сектор са туризма, индустрията (промишленост, дърводобив и дървопреработване, строителство и др.), търговията и услугите. Другите отрасли, в които участват малките и средните предприятия, организации и ведомства са: транспорт; съобщения; банки; селско стопанство; техническо обслужване и ремонт на автомобили; автомобилен товарен транспорт; ветеринарна лечебна дейност; ремонт на лични и домакински уреди; счетоводни и финансови дейности; регенириране на пневматични гуми; физкултурна и спортна дейност; бръснаро-фризьорски услуги; кабелна телевизия; интернет центрове; други.

В икономическото развитие на общината през последните няколко години няма ярко очертала се тенденция по отношение на икономическия растеж и устойчив темп. На макро равнище икономическото развитие се измерва с показателя Брутен вътрешен продукт /БВП/. Определянето му на ниво малка община като Априлци от гледна точка на статистическата методология е свързано с редица научни проблеми. За общината, като елемент на общинската структура в страната е от значение обстоятелството, че всичките шест района за планиране са икономически значително по-слаби региони спрямо тези от Европейския съюз (ЕС). Показателят “Брутна добавена стойност” (БДС) измерва производителността на икономиката. Този показател също така е макроикоикономически.

При съпоставяне на брутния вътрешен продукт (БВП) по общини в Ловешка област на човек /в лева/, Община Априлци (2 662, 85 лв.за 2001 г.) се намира на трето място след община Троян (3 778.95 лв.) и Ловеч (3 563.93 лв.). За сравнение с най-нисък БВП на човек в областа е община Летница с 1 496.91 лв. Независимо от сравнително добрата стойност по този показател в областта, общината е под средното равнище за страната (3 754 лв.), Северен централен район за планиране (3 231 лв.) и област Ловеч (3 252 лв.) .

В икономическото си развитие общината като цяло следва тенденциите и решава проблеми, аналогични на проблемите в икономическото развитие на страната:

  • Все още не е създадена устойчива икономическа среда;

  • Икономическото преструктуриране все още не може да компенсира значителния спад на икономиката на общината;

  • Разликите в социално-икономическите характеристики между града и селата нарастват;

  • Развитието на бизнеса все още не носи съществен социално-икономически напредък в общината;

  • Прилагането на технически иновации е на сравнително ниско равнище;

  • Продукцията произвеждана на територията на общината в повечето случай е със сравнително ниска конкурентноспособност;

  • Качеството на работната сила е сравнително ниско.


Индустрия

Преходът към пазарна икономика на територията на общината беше свързан с: ликвидирането на някой производства; намаляване на производството при запазване на същия собственик; реституиране и намаляване производството; продажба, смяна на производствата и почти преостановяване на производството; продажба и закриване и др.

В условията на пазарна икономика се създадоха някой нови предприятия. Една характерна особенност е, че в основните промишлени предприятия преди прехода, почти няма бизнисмен, който да е развил успешно същото или друго производство. Повечето от новите по-големи промишлени предприятия възникнаха: на териториите на бившите селскостопански обори; в сградата на бившо училище; на територията на имотите където живият бизнесмените и др.

В резултат на извършените промени, индустрията в общината е преструктурирана от предишната организация на държавни и кооперативни предприятия в частни фирми, но в значително по-малки размери. Тя е преструктурирана и отраслово.

Един от значителните проблеми, който се породи в условията на прехода, е че броят на заетите в индустрията преди прехода значително намаля. В условията на пазарна икономика, общия брой на заетите не достигна предишното равнище нито в новите индустриални предприятия, нито чрез пренасочването в други отрасли. Поради това, че не се достига предишното равнище на заетост, се стигна до безработица, намаляване възможностите за получавне на доходи от работна заплата и др. Другият основен проблем е, че почти всичкия сграден фонд на бившите индустриални предприятия се превърна в занемарен вид, някой полуразрушен, разграбен и др.

В сегашните условия, сред по-развитите подотрасли на индустрията в общината са: производство на месо и местни изделия; производство на дървен материал и изделия от него; производство на пластмасови изделия; производство на скрепителни елементи и пружини; производство на металически касетки; производство на керамични изделия; производство на мляко и млечни продукти; производство на килими и килимени изделия; строителство, преди всичко на вили, къщи за почивка, туристически обекти и др. Традиционни за общината са занаятчийските изделия и др.

Индустрията се развива преди всичко на базата на наличие на суровини, традиции и предприемчивост на малкия и средния бизнес. Някой от производителите са завоювали позиции на пазара, други срещат сериозни затруднения. Усвояването на съвременните принципи на пазарната икономика, произвеждането на висококачествена продукция отговаряща на европейските стандарти, иновации и модернизацията на производството, повишаване качеството на работната сила, завоюване на позиции на вътрешния и международните пазари са важни фактори към повишаване конкурентноспособността на продукцията, съобразена с изискванията на ЕС. Частният сектор е структоро определящ в развитие на индустрията.

В някой от индустриалните предприятия се наблюдава: незадоволителна технико-технологичната база, което неменуемо се отразява негативно върху качеството на продукцията; от финансова гледна точка само част от индустриялните предприятия са проспериращи, другите се борят за оцеляване; някой са се наложили на пазара, а други срещат значителни трудности; основната част от предприятията са твърде дълеч от стандартите свързани европеизацита и глобализацията; управлението на фирмите понякога се осъществява на интусиазма на собственците и лични контакти; не са редки случайте, когато липсват съвременни организационни форми на производство и труд и ефективна система в областта на маркетинга и рекламата.

В синтезиран вид за този отрасъл на икономиката се открояват преди всичко следните основни проблеми:

  • Сравнително ниско технико-технологично равнище на някой производства;

  • Сравнително ниско ниво на организацията и управлението в някой производства;

  • Сравнително ниско равнище на иновациите и модернизацията в производството в някой фирми;

  • Липса на достатъчно квалифицирана работна ръка;

  • Сравнително ниско качество на част от произвежданата продукция в сравнение с европейските стандарти;

  • Недостатъци в работата по въвеждането на стандартите за качество и др.;

  • Недостиг на инвестиции за развитие и усъвършенстване на производствените процеси;

  • Сравнително ниското заплащане и липсата на мотивация;

  • Липса на пазари;

  • Недостатъчна реклама и пр.

С оглед по- успешно развитие на малкия и среден бизнес, освен мястото и ролята на мениджърите, трябва да се използват също така възможностите на Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП), Сдружение за насърчаване на икономическото развитие на област Ловеч и др. Очакванията за по-бързо развитие на идустрията в общината са свързани най-вече с развитието на малките и средните предприятия.

За развитието на индустрията на територията на общината има редица предпоставки. Основните сред тях са: стратегическото местонахождение на общината; изградената техническа инфраструктура; благоприятните природо-климатични условия; наличието на свободни човешки ресурси и суровини; сравнително добри възможности за доставка на суровини и материали; съществуващите традиции и др. Стимули за повишаване на инвеститорския интерес са също така: наличието на свободни терени и сгради; фунционирането на митнически бюра в съседните на общината по-големи градове и не на последно място усилията на местната власт да подпомагат развитието на малкия и среден бизнес. Все по-голяма роля ще има цялостното представяне на фирмите: производствени площадки, мощности, човешки ресурс и др. с оглед по-нататъшно развитие, коопериране с български и чуждестранни фирми за да се търсят възможности за разширяване на вътрешния и международния пазар с продукция, отговаряща на европейските стандарти.

1   2   3   4   5   6   7   8   9

Свързани:

Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на община мадан
Ръст на Икономическото развитие и качествена характеристикаструктура на общинската икономика 16
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщина Лесичово, януари 2006 г
Анализ на съществуващото състояние и социално – икономическото развитие на общината стр. 5
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие на община Димитровград
Анализ на ситуацията. Социално – икономическо и пространствено развитие на Община Димитровград 13
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconПлан за икономическо развитие на община Царево
Анализ на природните дадености и социално-икономическото развитие на община царево към 2006 год
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие 2007-2013 г. Добрич, 2005 г
Анализ на социално-икономическото развитие на община град добрич
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие на община добричка
Анализ на икономическото и социално развитие на община добричка
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом