Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)




ИмеВтора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)
страница2/9
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер1.09 Mb.
ТипАнализ
източникhttp://www.obshtina-apriltsi.com/files/Opr7-13g2.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Общината граничи с общините : Троян, Севлиево, Павел баня и Карлово. Природногеографското положение на общината създава условия за развитие на основните стопански дейности. Единствено Централна Стара планина е преграда за по-добрите транспортни връзки в южна посока. С оглед преодоляване на тази трудност в Стратегията, Общинския план за развитие и Програмата за реализация на Общинския план за развитие се предвижда рехабилитация (основен ремонт) на пътя от гр. Априлци през хижа “Тъжа” за гр. Калофер (община Карлово) създаващ изключително важна за социално-икономическото развитие ос между северна и южна България.



Релеф

Общината е разположена в котловина. Релефът и е разнообразен. От типичната котловина по поречието на река Видима, Острешка и Зла река, които лакатушат живописно в котловината, до стръмни и отвесни склонове. Те се отличават със своите красиви стръмни, обрасли с гори склонове. Те са привлекателни за туризъм, развитие на селското и горското стопанство и др.


Население

Постоянното население на общината е около 4 хил. души. По данни от края на 2003 г. то е 3908 души. Гъстотата на населението е 16.40 души на кв. км. Това е една от най-ниската гъстоти на населението в Ловешка област и значително по-ниста от тази за страната (70,28) и на Северен централен район за планиране (64.9). Разпределението на населението между населените места е неравномерно. В гр. Априлци живеят 3502 души, разпределени сравнително равномерно в кварталите на града. В трите села на общината живеят общо 406 души, от които повече от половината са в с. Велчево. Това означава, че 90 % от населението на общината е градско, а останалите 10 % от населението живее в селата.

Една от характерните особености на община Априлци, че наред с постоянното население, сравнително висок е относитения дял на временно пребиваващите. Те вкючват: многобройните собственици с постоянно местоживеене в други общини (предимно от по-големите градове - София, Варна, Плевен, Русе и други населени места като Козлудуй, Свищов и др.) на вили и къщи за почивка, които са разположени на територията на общината; туристопотока на територията на общината.

През активният туристически сезон, общия брой на хората коитосе намират на територията на общината достига 8 -10 хил. души (постоянно население и временно пребиваващи).


Природни ресурси


Климат и околна среда

Територията на община Априлци е предимно планинска. Населените места в нея са разположени в слънчева котловина в сърцето на Балкана. През нейната територия преминава река Видимас основни й притоци “Зла река” и река “Острешка”. Климатът е умерено континентален. Във високите части на Предбалкана и особено в Стара планина се проявява планински климат. Там намаляват средногодишните абсолютните температури. Увеличават се валежите и снежното задържане.

Средната годишна месечна температура е около 10-12 градуса. Средната годишна температура по сезони се движи от 7-8 градуса, 15-16 градуса, 8-10 градуса. Максималната средна месечна температура е през месец юли – 20-22 градуса. Минималната средна месечна температура е през месец януари – минус 8-10 градуса. Средната годишна максимална температура на въздуха е 18-20 градуса. Средната месечна минимална температура е 6- 8 градуса. Годишната деннощна амплитуда на въздуха се движи с най-високи стойности през месец август и септември – 10-12 градуса.

Влажността на въздуха, като част от климатичните характеристики на общината, зависи от особеностите на атмосферната циркулация, надморската височина, формата на релефа, състоянието на почвата, наличностите на източвици на изпарение и др. През студеното полугодие средните месечни стойности на относителната влажност се движат в границите на 60-80%, а през топлото полугодие около 70-75 %.

Валежите в общината са от дъжд и сняг. Максималните средни месечни суми на валежите са 120-130 литра на квадратен метър. Средният максимален брой дни с валежи е през месеците май и юни – по 10-15 дни. Минималният брой дни с валежи е през месеците септември и октомври – по 5-6 дни. Средният максимален брой дни с дъжд е през месеците май и юни – 10-12 дни. Средният минимален брой дни с дъжд е през януари и февруари – по 2-3 дни. Средният брой дни с валежи от сняг през януари, февруари, март и декември се движи съответно от 5-6 дни до 3-4 дни.

Преобладаващата посока на вятъра се определя от тенденцията в общия атмосферен пренос през съответния сезон. Характерни за общината са западен, северозападен и по-рядко южни и източни ветрове.

Околната среда в общината, с уникално красивата си природа, величествени пейзажи, реки и водопади, пропасти, гори, природни забележителности, паркове, резервати и др. е притегателен център за всеки. Тя създава прекрасни условия за развитието на всички видове природосъобразен туризъм и отдих.


Води

Каптажите при изворите на две от трите най-важни реки в общината (“Видима” с притоци “Зла река” и “Острешка”) са в основата на водоснабдяването на община Априлци . Каптажите “Бъзов дял”(река “Видима”) и “Пенови дупки” (река “Острешка”) са източник на водоснабдяването на община Априлци. Тези външни водопроводи се нуждаят от реконструкция и обновление. Предвижда се за водоснабдяването на общината да се включи още един каптаж – Глогът” (река “Острешка”). Предстои дозавършване на допълнителния водопровод на община Априлци от каптажите “Пенови дупки” и “Глогът”. Питейна вода от река Видима на територията на община Априци е източник за водоснабдяване на населени места в община Севлиево. Изграждането на язовир “Бяла” на територията на община Севлиево, който ще осигури вода за населени места от тази община ще даде възможност питейната вода от водохващането от ВЕЦ “Видима” да се използва за нуждите на община Априлци. Водата от каптажа “Бъзов дял” водоснабдява и населено място от община Троян – с. Гумущник. Основните реки в общината извират от територията на Националния парк „Централен Балкан“. Общото количество вода се колебае в зависимост от годишните валежи и е с качество на питейна. То представляват значителен резерв от питейна вода. При необходимост и целесъобразност за нуждите на допълнителното водоснабдяване на общината може да се изгради пречиствателна станция за питейна вода. След вливането на битови отпадни води от общината в реката, поради липса на канализация , качеството на водата в реките в и след населените места се влошава. За отстраняване на този недостатък се предвижда изграждането на канализация и пречиствателни станции. Това има изключително важно значение за развитието на туризма и подобряване на екологичното състояние на реките.

В момента няма напоявани площи в общината. Изградената преди години напоителна система за някой участъци земя е разрушена или изоставена. Водовземането от реките е предимно във вади с локално значение (в кв. Зла река, кв. Острец и др.) – за бари и само частично за напояване на малки участъци.

Реките имат значение за производство на електроенергия. В момента в общината фунционират 3 водно-електрически централи: ВЕЦ “Видима” на река “Видима”, една малка водно-електрическа централа (МВЕЦ) на река “Видима” в района на кв. Зла река; една МВЕЦ на “Стърна река”, приток на река “Видима”. Заявено е построяването на още няколко МВЕЦ на река Видима и една на Зла река. В тази връзка много остро стои въпросът за определянето на оптимален брой МВЕЦ на територията на общината и тяхното месторазположение с оглед опазване на околната среда и недопускане влошаване на екологичното състояние на реките.

Реките, които са с най-голямо значение за общината са Видима, Острешка и Зла река. Периодът на пълноводие е неустойчив и обикновенно е 5-6 месеца, а на маловодие 3-4 месеца. Основен водоприемник е река Видима. В реките са заустени отпадните води от стотици домакинства и десетки стопански субекта.

Язовири. На територията на общината са изградени над 10 микроязовири. Завирените обеми на един микроязовир са средно по 2000 хил. куб. м. Тези микроязовири са от местно значение. Основната част от микроязовирите са общинска собственост. Няколко от микроязовирите се използват като рибарници, един от които е със сравнително добре изградена инфраструктура.

Наличието на термални минерални извори от местно значение на територията на общината не е достатъчно проучено. Разработването на такива ще има положително въздействие върху икономическото развитие на общината. В тази връзка се предвижда да се извърши проучване за наличие на термални извори на територията на общината и в случай на откриване на такива – тяхното разработване.

Полезно е да се извърши едно цялостно проучване на водните ресурси, тъй като няма достатъчно систематизираната информация за тях, което евентуално може да бъде финансирано от някоя програма на Европейския съюз или други външни источници.


Почви

Особено голямо значение за развитието на земеделието има почвеното богатство. За общината са характерни преди всичко кафяви горски и планинско-ливадни почви. За планинско-ливадните почви бонитния бал е 60-75. Хумостният им хоризонт е 40 -60 см. Почвената реакция е слобо кисела до неутрална за повърхностния хоризонт и алкална за долините. Съдържанието на хумос е 2-3 %. Сивите горски почви са с бонитен бал 70-80. Те са образувани под широколисна (главно дъб, бук, габър, липа и др.) и иглолисна дървесна растителност. Почвообразуващите скали са разнообразни (глини, мергели, льос и др.). По механичен състав почвите са песъчливо-глинести. Хумосът в горния слой е 1-2 % и постепенно намалява в дълбочина. Реакцият на почвите е слабо кисела. Плодородието им е добро. Подходящи са за редица култури – преди всичко трайни насаждения и ливади.

Част от тях са подходящи за различни земеделски култури. В тази връзка една от специфичните цели, която се поставя пред общината е да развие пазарно ориентирано и конкурентно способно растенеевъдство. Очертава се тенденцията част от земеделските земи да остават необработваеми и неизползваеми. Наличието на подходящи места за пашуване на селскостопанските животни и селскостопански земи за производство на сено и редица други предпоставки дават възможност за развитие на пазарно ориентирано и конкурентноспонобно животновъдство.

На територията на общината и на Национален парк “Централен Балкан” има значителни по своите размери високопланински пасища. Поради намаления брой селскостопански животни намалява пашуването в тях, което влияе негативно върху тревната растителност на територия им. Намаленият брой селскостопански животни намалява необходимостта от производство на сено, а производството за продажба е незначително, поради сравнително високите разходи и ниските изкупни цени. Това от своя страна води до превръщане на ливадите в пустеещи земи.

В общината преобладават широколистни и иглолистни едновидови и смесени гори. Те са важен източник за добиване на дървесина. Горите имат не само стопанско, но и много важно екологично и рекреационно значение. Ролята им като източник на билки, гъби, диворастящи плодове и др. се увеличава. С оглед съхранение на горите, като едно от изключително ценните богатства на общината се предвижда по-нататъшно развитие на горското стопанство. Запазване на почвеното богатство в общината от почвената ерозия изисква да се извършва залесяване.


Горски фонд, видово разнообразие, собственост

Горският фонд е съставен от стопански гори, лесопаркове и паркове. Горският фонд е прекъснат в населената част на общината. В останалата част се наблюдават група гори. Горските ресурси намаляват степента на замърсяване на въздуха. Около горските масиви се повишава самоочистването на въздуха. Горите спомагат за намаляване на замърсеността, в качеството си на филтър, те поглъщат и неотрализират вредни вещества. Зелените площи и в извън регулационния план на населените места, включително и зелените площи по улици, площади, лесопаркове и др. за общината са над 2 хил. дка. Тревните площи покрай улиците и площадите са над 100 дка.

Общината разполага с над 100 хил. дка земеделска земя, от която само около 10 хил. дка обработваема и над 20 хил. дка – трайни насаждения. Общият брой на поземлените имоти е над 10 хил. бр., броя на застроените имоти – над 2 хил.

След проведеното възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд, се наблюдава следното положение в общината, в съответствие с вида на собствеността: държавна собственост: 60 хил. дка; общинска собственост – 10 хил. дка; на физически и юридически лица – 30 хил. дка.


Съществуващите природни ресурси в общината в своята комплексност представляват значителен потенциал и важен фактор за развитие на пазарно ориентирано и конкурентноспособно селско стопанство, горско стопанство, дърводобив и дървопреработване, туризъм и др.

Природогеографското положение на общината създава благоприятни условия за развитието на основните социално-икономически дейности. Единствено Стара планина е природна преграда за по-добрите транспортни връзки в южна посока. С оглед подобряването на тази транспортна връзка се предвижда рехабилитация (основен ремонт) на път ІІІ-607 гр. Априлци – гр. Калофер, участък гр. Априлци – хижа “Тъжа” и изграждане на нов път с междуобщинско значение – прокарване тунел Троян – Кърнаре.


Защитени територии и биоразнообразие

Непосредствената близост на общината до Националният парк Централен Балкан е едно от значителните преимущества на общината. Паркът е създаден за опазването на уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Той е сред най-ценните и най-големи територии в Европа от категория ІІ по Скалата на международния съюз за опазване на природата и природните ресурси / IUCN/. Същият е сертифициран като част от PAN Parks европейски паркове. На територията на нашата страна паркът е единственият с този престижен сертификат. PAN Parks е мрежа от защитени територии с най- забележителното от дивата природа на Европа. По-голямата част от територията на парка са покрити с гори. Тук се опазва най-големия в Европа защитен масив от стари букови гори. В парка се срещат 1900 вида висши растения като 11 от тях виреят само тук. Паркът е едно от последните за Европа местообитания на мечката, вълкът, балканската дива коза и едри грабливи птици. В парка има 9 резервата с обща площ над 20 хил. хектара. Осем от тях както и паркът са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитени територии. Един от резерватите в Национален парк Централен Балкан е в непосредствена близост до територията на общинаАприлци - Северен Джендем”.

Общината осъществява съвместна работа с Дирекция Национален парк Централен Балкан”” в редица направления : разработване и реализиране проект Слънчева котловина в сърцето на Балкана” финансиран от програма ФАР на стойност 132 хил. евро; изграждане на специализирани туристически маршрути; създаване на посетителски демонстрационен център; управление на отпадните води на Бъзов дял; създаване на експозиция за парка в гр. Априлци; информационно табло на парка в централната част на гр. Априлци; поддържане на туристически маршрути и обекти; информационно партньорство и др.

В общината извън територията на Национален парк ”Централен Балкан” защитените територии са 3,1 ха. На територията на общината се намират няколко природни забележителности. Това са защитени територии (местности) и вековни дървета:

  • защитена местност “Злиевци;

  • вековно дърво бук в кв. Видима, “Въртяжката”;

  • вековно дърво дъб в с. Велчево, “Липошница”

Тези защитени територи и природни забележителности не са достатъчно познати за посетители и представляват определен потенциал за бъдещ интерес на туристите.

На територията на общината се срещат следните основни видове птици: мишелов, гарван, щъркел, ястреб, сова горска, гарга, дроз поен, кос (черен дрозд), лястовица, свачка, чучолига и др.

Основните видове обекти за ловен туризъм. Богатото дивечово присъствие на територията на общината е предпоставка за развитие на ловно-рибарския туризъм. Основните видове животни, обект на ловен туризъм са: бозайници – дива свиня, сърна, див заек, лисица, чакал, белка, черен пор, язовец и др.; птици – яребица, гургулица, гугутка и др.; риби – мряна, пъстърва и др.

Лечебни растения. Община Априлци разполага с големи площи с лечебни растения. Разнообразният ланшафт определя възможности за предоставяне на подходящи местообитания на растения, определени като лечебни. Условно местообитанията могат да бъдат разделени на следните основни групи:

По отношение на местоположение, климат, земеделски земи, горски фонд, природни забележителности, паркове, резервати, защитени територи и др. общината се намира в изкючително благоприятно положение.

Недобре развита и поддържана пътна мрежа поради недостиг на средства се явяват известен недостатък.

1   2   3   4   5   6   7   8   9

Свързани:

Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на община мадан
Ръст на Икономическото развитие и качествена характеристикаструктура на общинската икономика 16
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщина Лесичово, януари 2006 г
Анализ на съществуващото състояние и социално – икономическото развитие на общината стр. 5
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие на община Димитровград
Анализ на ситуацията. Социално – икономическо и пространствено развитие на Община Димитровград 13
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconПлан за икономическо развитие на община Царево
Анализ на природните дадености и социално-икономическото развитие на община царево към 2006 год
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие 2007-2013 г. Добрич, 2005 г
Анализ на социално-икономическото развитие на община град добрич
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconОбщински план за развитие на община добричка
Анализ на икономическото и социално развитие на община добричка
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Втора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията) iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом