Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България




ИмеЙордан Калайков Системата на спорта в Р. България
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер128.89 Kb.
ТипЛекция
източникhttp://www.nsa-virtualeducation.com/documenti/Sport in bulgaria.doc




Национална спортна академия “Васил Левски”

Катедра "История и управление на спорта"


проф.дпн. Йордан Калайков


Системата на спорта в Р. България


(Лекция)


София, 2005

Съдържание


1. Социална ситуация и обща характеристика на системата 4

2. Тенденции и проблеми при функционирането на системата 7

3. Организационно-управленска структура на системата 9



1. Социална ситуация и обща характеристика на системата


Радикалните промени в обществото и преди всичко ориентацията към пазарна икономика предизвикаха срив на централизираната система за социално управление у нас.

Появи се остър дисонанс между разнообразието на негативите в социалната действителност и ефективността на начините за реагиране спрямо тях. На динамично променящите се условия и съвременните изисквания към производството в повечето случаи все още се реагира еднотипно, тромаво и неадекватно. Като се прибавят към това затрудненото материално осигуряване, липсата на ясна стратегия и иновационна политика, съществуващите пропуски в квалификацията на кадрите, не е трудно да се направи изводът, че обществената система е в етап на хронична несъстоятелност, водеща до икономическа криза.

Макар и непроизводствена, но социална по своята същност, системата на спорта не остана незасегната от описаните процеси. Може да се каже, че вследствие на настъпилата децентрализация на управлението, в т.ч. прекратяване на централизираното финансиране, системата на спорта у нас претърпя разруха, чиито последствия все още е трудно да бъдат обхванати. Променената социална ситуация предопределя постепенното утвърждаване на предприемаческия подход към управлението на спорта и неговото съхраняване. Оцеляването на спортните формирования е тясно обвързано със законите на пазарната икономика. Принципът на взаимната изгода, участието с дялов капитал в различни технологии и реализация на печалба, определят облика на съвременния спорт извън учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност. Всичко това е не само последица от преустройството или инициатива на отделни ръководители, а единствено възможният начин за просперитет на спорта днес.

В литературата няма единно разбиране за същността на физическата култура, спорта, физическото възпитание и техните компоненти като система. Поради това в съдържанието им се влага различен смисъл. Съществуват и известни противоречия. Докато специалистите в областта на спорта утвърждават системата като част от общата култура на обществото, то културоведите се въздържат от такава квалификация.

Целевата насоченост на системата е свързана със здравословното състояние, физическото развитие и дееспособността на нацията.

Организационно-управленските основи на системата се формират от: държавни, самодейни организации, частни формирования, структури с особен статут. Правно-нормативната уредба, механизмите за координация и управление на дейността им, концепция и комплексна програма са фактори за ефективност. Критерии за оптималност на системата е степента на адекватност с международната нормативна практика, отразена в документи на ООН, ЕО, ЮНЕСКО, в т.ч. европейската конвенция за правата на човека и европейската харта за спорта1. Здравето на нацията, физическото развитие, физическата дееспособност на хората са показатели за ефективното функциониране на системата. Самодейно физическо възпитание и спорт в учебните заведения и армията, физическо възпитание и спорт за хора с физически и умствени недъзи изграждат подсистемата “физическо възпитание и спорт за всички”. Подсистемата спортно майсторство включва ДЮС, аматьорския и професионалния спорт. Особен вид функция, чрез която се коригира и регулира стратегията на системата е управленската функция (фиг.1).

От друга страна, развитието на системата за спорт се съпътства с известна специфика и се явява обективно обособен отрасъл на извъпроизводствената сфера на социално-икономическото развитие и управление.

Преди 1989 г. управлението на системата на спорта беше силно централизирана и през изминалите 40 години в нея не са правени съществени промени. Системата бе ориентирана приоритетно към високото спортно майсторство и резултатите в тази насока са положителни. Същевременно тя не съдействаше в необходимата степен за развитието на т.нар. “спорт за всички”.

Централизацията в управлението доведе системата до неадекватност на социалните потребности. Обективно налагащото се радикално преустройство предполагаше възвръщане на самодейното начало и децентрализацията в управлението на спортните организации, съобразно регионалните и националните цели. Ефектът от промяната е ясно очертаване на задълженията, отговорностите и приноса на спортните формирования в условията на реална конкуренция и самоиздръжка.

Понастоящем структурата и качеството на осигуряването на системата на спорта също не отговаря на съвременните изисквания. Проблемът засяга и статута на управленските кадри от гледна точка на прякото им участие в “производството” на здраве, дееспособност, трудово дълголетие, рекорди, шампиони и реализацията на печалба от това.

Обновлението и модернизирането на системата на спорта зависи от усъвършенстването на държавно-общественото й управление и наличието на действен закон на спорта2. За постигане на поврат във функционирането на спортните организации се предвиждат значителни промени във функциите им и на системата като цяло в т.ч. сближаването с европейските структури. Световният опит показва, че високата ефективност на системата за физическо възпитание и спорт се определя от наличието на правно-нормативна уредба за спорта, ясна концепция за спорта от гледна точка на социалната политика и разработване на национална комплексна програма3 за условията, необходими за реализирането на концепцията. Съвремието е такова, че не дава шанс на спортни организации, които приличат на административни учреждения с тежък щат.



Фигура 1. Система за физическо възпитание и спорт

Основните фактори, които разрушиха централизираната икономическа система, а именно пазарният механизъм и демонополизацията на пазарните субекти, предизвикаха промени в пазарната ориентация на системата на спорта. Оказа се, че административните спортни структури и професионалните спортни клубове, федерации, сдружения и пр., трябва да функционират и оцеляват според законите на пазарната икономика, т.е. да се самоуправляват и самоиздържат, тъй като делът на държавното субсидиране е съвсем недостатъчен, за да се посрещат постоянно растящите изисквания на модерния спорт, с вече утвърдени позиции на международното спортно поле. Клубовете и звената в “Спорта за всички”, както и създадената през годините система за финансиране престанаха да съществуват. Оказа се също, че недъзите на икономическата система да реагира адекватно на социалните промени, са недъзи и на системата на спорта. От една страна подготовката на спортисти от висша класа, което винаги е била приоритетна дейност, изисква сериозни капиталовложения и създаване на модерни условия, от друга страна, държавата като субект вече не е в състояние да откликне адекватно на тези изисквания. Наблюдава се и друга тенденция - хората много повече от всякога се нуждаят от активен начин на живот като противовес на перманентния стрес, нуждаят се от подобряване на физическата дееспособност и здравно укрепване, но в действителност възможностите за това са ограничени най-вече поради ниска платежоспособност, непозволяваща масово ползване на платени спортни условия в създадените многобройни частни фитнесцентрове за спортни услуги.

2. Тенденции и проблеми при функционирането на системата


Измененията, които настъпват вследствие на преустройството в системата на спорта и възстановяването на самодейното начало и самоуправлението, предизвикват промени в характера и съдържанието на организаторската дейност както в спортно-педагогическото, така и в организационно-управленското направление. В областта на спортното майсторство бе възприет курс към професионализация, правно-договорна регламентация на взаимоотношения между спортистите и клубовете, широко се практикуват спонсорството и самоиздръжката в условията на пазарната икономика. В сферата на “спорта за всички” ударението се поставя върху утвърждаването на здравословен начин на живот, където активният двигателен режим е един от компонентите наред с рационалното хранене, труда и почивката, профилактиката от професионален травматизъм, екологично чистата жизнена среда, отказа от алкохол и тютюнопушене. На хората се предоставят условия сами да избират средствата и формите за занимания според техните предпочитания, интереси и възможности. Сега отделната личност определя в колко и какви спортни форми да участва, какви потребности от двигателна активност да бъдат удовлетворени и колко средства от личния бюджет да бъдат отделени за тази цел. Спортните организации сами определят регионалните цели, извършват необходимите проучвания на потребностите и интересите на хората от спорт и спортни услуги, влизат в договорни отношения на основата на взаимната изгода с други организации, в т.(. и стопански от страната и чужбина, определят структурата си в зависимост от конкурентните дадености на региона, разкриват допълнителна производствена дейност за самоиздръжка, грижат се за квалификацията на кадрите, като ги стимулират материално и морално. С други думи, преминава се към замяна на унифицирания подход в организационно-управленската дейност с формиране на индивидуален, специфичен подход във всяка подсистема и звено, съобразно техните потребности, интереси, потенциал. В досегашното функциониране на системата на преден план се издигаше ролята на управляващия субект, т.е. налагаха се елитарни представи за управлението на спорта. Сега се върви към утвърждаване на управлението като обслужваща дейност, която се осъществява на екипни и експертни начала с разгръщане на личната инициатива и професионалните възможности на ръководителите.

Постепенно първостепенната роля на методите за управление, без да се отрича тяхното значение, се съчетава с изследване на мотивацията при вземането на решения и тяхната реализация. Съчетават се високият професионализъм с демократизма при управлението. За спортния ръководител вече не е достатъчно само да бъде добър специалист в своята област, но и да умее да обедини и вдъхнови хората, с които работи, да разбира от икономика, да има познания в областта на спортния бизнес, рекламата, маркетинга. Професионалните клубове се ръководят от президент, който обикновено е авторитетна фигура от индустриалния бизнес и управителен съвет. Цялата организаторска и административна дейност се върши от мениджърите. Съществуването на клуба се подчинява на обективни закономерности на социалното развитие. За да оцелеят спортните формирования, трябва да печелят от спортни услуги (методически, профилактични, рекреационни, развлекателни), да се обвързват с предприятия-спонсори, да участват с дялов капитал в различни индустриални технологии, да организират помощно производство и реализация на печалба от продукцията. В резултат на това съществуват само тези спортни формирования, които издържат на конкуренцията и пласират на пазара своята “продукция”, т.е. задоволяват интересите и потребностите на хората, съдействат те да живеят здравословно, имат подчертана социална значимост и поради това могат да разчитат и на държавни дотации. Този подход за решаването на организаторските и административните проблеми в спорта е качествено нов. Това е ръководство чрез цели, а не чрез ръководители, отказ от тежки структури, децентрализация на дейността, делегиране на широки пълномощия за самоуправление, пълно разчитане на мотивацията и сътрудничеството в междуличностните отношения.

Новата философия при управление на спорта разчита и се основава на интересите и потребностите на хората, превърнати в измерими цели, контрол над текущите процеси и преди всичко на единомислието и дисциплината на сътрудниците. Такъв тип управление обаче се основава на професионално познаване на икономиката на спорта, спортния маркетинг, социалната психология, теорията на управлението. В тази връзка професията на спортния мениджър става ключова за решаване на проблемите. Тя се превръща в стратегическа предпоставка за по-нататъшното развитие на спорта.

От друга страна, ефективното функциониране на системите на спорта в съвременните условия извежда на преден план проблема за тяхното оперативно и стратегическо управление и ролята на субективния фактор в този процес. В концепцията на физическото възпитание и спорта в Република България е отредено специално внимание на кадровото осигуряване на системата и професионалната квалификация на спортно-педаго­ги­чес­ките кадри. Нещо повече, посочва се необходимостта от формирането на нова кадрова политика. Същевременно не е третиран проблемът за ефективния спортен мениджмънт в националната система за физическо възпитание и спорт при новите социално-икономически условия. В тази връзка в концепцията се поставя ударение върху разширяване на формите и средствата за подбор и подготовка на спортно-педагогически и обществени кадри, но не и върху квалификацията на професионални спортни мениджъри. Получава се разминаване между изискването за подобряване на координацията, взаимодействието и управлението в системата на спорта и неизяснения статус на управленските кадри, които са призвани да осъществят този обрат. Въпросът за подготовката на професионални спортни мениджъри не е третиран и в закона за физическото възпитание и спорта (1996), докато в Европа и Америка професията “спортен мениджър” е с признат социален статус, а спортният мениджмънт е утвърдена университетска дисциплина.

3. Организационно-управленска структура на системата


Обликът на системата на спорта се определя от специализираните държавни (правителствени) и самодейни обществени органи и организации. Нещо повече - тези организации представляват градивните елементи на системата формиращи нейната видова принадлежност и уникалност сред социалните системи. Елементите на системата могат да бъдат класифицирани в три групи: 1) Органи на държавата имащи отношение към физическото възпитание и спорта; 2) Специализирани обществени спортни организации; 3) Спортни организации със специален статус; 4) Частни спортни формирования. Поделенията на посочените органи и организации са разположени на три нива: национално, регионално, локално (резултативно).

Към органите на държавата се причисляват:

  • Парламентарната комисия по въпросите на младежта, спорта и туризма (проучва, обсъжда и предлага за решаване в Народното събрание на правно-нормативни и законодателни документи свързани с физическото възпитание и спорта);

  • Министерството за младежта и спорта (определя националната стратегия, нормативната уредба, финансирането, международното сътрудничество, научно-изследователската работа);

  • Министерство на образованието и науката (обезпечава задължителната форма на физическото възпитание в предучилищните и всички видове учебни заведения, чрез програми, извънкласни и извънучилищни занимания, здравното укрепване на учащите се, грижи се за училищната спортна база и др.);

  • Министерство на здравеопазването (осигурява контрола върху здравословното състояние на занимаващите се с физическо възпитание и спорт. Това се осъществява чрез Националния център за спортна медицина, кабинетите към медицинските заведения, училищата, където се упражнява медицински надзор върху подрастващите и др.);

  • Министерство на отбраната (осигурява задължителната физическа подготовка на военнослужещите в различните родове войски на армията. Чрез управление “Предказармена подготовка на младежта” към МО, в сътрудничество с МОН и Българската федерация по техническите спортове подпомага развитието на военноприложните спортове. В МО се осъществява тренировъчна и състезателна дейност за високо спортно майсторство в клубове, в които могат да членуват и невоенни;

  • Министерство на вътрешните работи (организира и реализира физическата и бойно-приложната подготовка на служителите в системата на МВР. Тази дейност се осъществява чрез специализирани звена като: Център за бойна подготовка и спорт; Спортна асоциация на клубовете в системата на МВР);

  • Местни органи на държавната власт. Става дума за общинските власти, които стопанисват общинската спортна база, пропагандират здравословния начин на живот, отделят средства за спортна дейност, организират общински спортни празници, фестивали и др. Главни координатори за осъществяването на тези задачи са спортните специалисти към комисиите за социална дейност към общините.

Към обществените спортни организации спадат:

  • Спортните клубове, обединените спортни клубове (осъществяват тренировъчна и състезателна дейност по вид спорт от началното обучение до високото спортно майсторство с всички желаещи по свободно избран от тях спорт);

  • Спортните федерации (доброволни, самоуправляващи се сдружения на клубове по вид спорт. Те са организации с идеална цел и са юридически личности. Организират и координират цялостната дейност по вид спорт и представянето на националните състави на всички равнища. Изготвят вътрешния и международния спортен календар;

  • Организации на национално равнище (Българския футболен съюз (БФС); Български туристически съюз (БТС); Съюз на българските автомобилисти (СБА); Съюз на ловците и риболовците в България (БСЛР); Българската асоциация “Спорт за всички” (БАСВ). Най-общо тези организации обединяват чрез доброволно членство и равнопоставеност спортни клубове, дружества, федерации и др. Предметът на дейността им се определя от устави приети на конгреси или национални конференции.

Към Спортните организации със специален статут се отнасят:

  • Българският олимпийски комитет (БОК). Дейността на БОК се определя от Олимпийската харта и собствения му устав. Олимпийският комитет е независима и неправителствена организация, чиято основна цел е развитието на олимпийските спортове в страната и представянето на спортистите на олимпийските игри, както и на състезания под патронажа на МОК.

  • Фондация “Български спорт” (благотворителна обществена организация с идеална цел, регистрирана по закона за лицата и семейството). Занимава се с набирането на средства от различни източници в страната и чужбина, които се използват за подпомагане на българския спорт; стимулиране на високи спортни резултати; развитието на спорта за всички крупни прояви и др.

  • Частни спортни клубове - създават се и се финансират от частни лица като се спазва ЗФВС и статута на федерациите по вид спорт и участват на равни начала с другите клубове в държавните първенства и международни спортни прояви.

Освен организационно-управленската структура системата на спорта включва подсистемите: материално-техническо и финансово осигуряване, научно и информационно осигуряване, кадрово осигуряване.

1 Концепция за физическо възпитание и спорт в Р. България, 1996.

2 Закон на спорта - 1996 г. (изменен и поправян през 1997, 1999, 2000, 2002 г.)

3 Национална комплексна програма за развитие на ФВС в Р. България - 1997 г.


Свързани:

Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconНационална спортна академия "Васил Левски" Катедра "История и управление на спорта" проф дпн. Йордан Калайков Мениджмънт в спорта (Лекция)
Социална ситуация и предпоставки за утвърждаването на спортния мениджмънт като съвременна управленска практика в спорта 4
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconЙордан Калайков Маркетингът в спорта
Тактики според етапите от жизнения цикъл на стоките и техните пазарни измерения 13
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconЙордан Калайков Теория и технология на управлението в спорта
Ключови понятия в управлението, тяхната логика, взаимна обвързаност и зависимост 5
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconНационална спортна академия "Васил Левски" Катедра "История и управление на спорта" проф дпн. Йордан Калайков Спонсорство в спорта (Лекция)
Би могло да се прибави към тази характеристика и това, че тези бизнесотношения се легитимират чрез юридически документ, какъвто представлява...
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconЙордан Калайков Спортът в Европа
Изследване направено в 12-те страни-членки на ес показва, че 125 мл европейци практикуват спорт (1 на всеки 4), които изразходват...
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconРепублика българия
Министерство на физическото възпитание и спорта организира Национална кампания “Аз обичам спорта”
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconСтату т на националната литературна награда „йордан йовков
Йордан Йовков” (накратко нлн „Йордан Йовков”) е учредена от Община град Добрич и се присъжда приживе на български автори нлн „Йордан...
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconГлавные новости спорта 5
Российские сенаторы обсудили проблемы массового спорта и спорта высших достижений 21
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconНовости спорта 40
Пропаганда спорта и реализация федеральной целевой программы развитие физической культуры и спорта в российской федерации 5
Йордан Калайков Системата на спорта в Р. България iconФондация «Димитър Бербатов» учреди годишни награди за успехите на децата на България в науката, изкуствата и спорта
България, учредява годишни награди за успехи на деца в областта на науката, изкуствата и спорта
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом